Решение № 41 от 3.2.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 1574/2025 г.

наказателно дело № 20254520201574 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „К.Б.“ КД против Наказателно постановление № Р- 008377 от 03.10.2025 г., издадено от Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 19, ал. 5 от Закона за защита на потребителите. В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като в тази насока се моли същото да се отмени и в условията на евентуалност да се измени, като се намали размера на наложената санкция до предвидения от законодателя минимум. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява. Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Ралица Мариянова, която намира така подадената жалба за неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в тази насока развива подробни съображения и представя писмено становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от наказателното постановлението е получен от представител на дружеството-жалбоподател на 08.10.2025 г., а жалбата е подадена на 22.10.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество. По същество: Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Дружеството-жалбоподател „К.Б.“ КД стопанисва търговски обект – магазин, находящ се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 8. На 09.09.2025 г. К.Л.П. посетил горепосочения търговски обект и закупил стока – дъбов чипс. След заплащането на касата, последният констатирал, че е налице разминаване между посочената в издадената касова бележка цена от 2,99 лева за брой и отбелязаната такава на етикета. В тази връзка П. се обърнал към управителя на магазина, и поискал да направи рекламация, като такава му била отказана. Недоволен от това, К. П. подал жалба с вх. номер Р-03-799/09.09.2025 г. до Комисия за защита на потребителите, Териториално отделение – Русе. С оглед на така подадената жалба, на 10.09.2025 г. свидетелят П. Б. К. извършил проверка в търговския обект, в резултат на която установил, че по отношение на артикул „Български дъбов чипс“, 100 грама, е поставен етикет с обявена цена от 2,99 лева/1,53 евро за брой и 2,30 лева/1,18 евро за брой. Тоест налице били обявени две различни цени за една и съща стока, като същата не попадала в някое от изключенията на чл. 6 от ЗЗП. Гореизложените констатации били обективирани в Констативен протокол № К- 2779496/10.09.2025 г. Съобразявайки гореизложеното, свидетелят П. К. приел, че дружествотожалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗЗП. В тази връзка бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № 008377 от 15.09.2025 г., който бил подписан от представител на дружествотожалбоподател без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяние, идентични с тези, съдържащи се в АУАН- а, като на основание чл. 200 от ЗЗП на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗЗП. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: Наказателно постановление № Р- 008377/03.10.2025 г., Констативен протокол № К-2779496/10.09.2025 г., Акт за установяване на административно нарушение № 008377/15.09.2025 г., жалба, ведно с приложена към нея касова бележка, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля П. Б. К.. Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост. От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му. От правна страна: При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗП актовете за установяване на нарушенията по ЗЗП се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния орган или от кмета на общината. Съгласно чл. 233, ал. 2 от ЗЗП наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител на Териториално отделение - Русе на Комисия за защита на потребителите, оправомощен със Заповед № 347 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед № 766/19.09.2025 г. на временно изпълняващия длъжността Председател на Комисия за защита на потребителите. Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, съответно да организира пълноценно защитата си. В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна. По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление. Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното: Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението на чл. 19, ал. 5 от Закона за защита на потребителите. С разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗЗП е въведена забрана за обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект. Така въведената забрана не се отнася за стоките, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 6, т. 1-4 от ЗЗП: употребявани стоки, нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите, стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите и стоки с намалени цени. Съдът намира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установява, че на посочените в наказателното постановление дата – 10.09.2025 г., и място – търговски обект – магазин, находящ се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 8, стопанисван от дружеството-жалбоподател, се е предлагала за продажба стока - „Български дъбов чипс“, 100 грама, на която е бил поставен етикет с обявени различни цени - 2,99 лева/1,53 евро за брой и 2,30 лева/1,18 евро за брой. В процесния случай не се констатира горепосочената стока да попада между изключенията, уредени в разпоредбата на чл. 6, т. 1-4 от ЗЗП. По този начин е било осъществено от обективна страна състава на нарушението, във връзка с което е била ангажирана и административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател. Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна. Неоснователни са наведените възражения, че процесната деятелност следва да се квалифицира като нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗПП. Последната въвежда задължение за търговеца да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. В случая това е било спазено от дружествотожалбоподател, доколкото на етикета и по отношение на двете различни цени е била обозначена цена за единица мярка. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 200 от ЗЗП за нарушение на разпоредбите на чл. 15, 16, 17, 19, 20, ал. 1 и чл. 21 – 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага административно наказание „Глоба“ в размер от 300 до 5000 лева, а на едноличните търговци и юридически лица – „Имуществена санкция“ в размер от 500 до 5000 лева. Съдът намира, че АНО при съобразяване с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки санкция в минимален размер, а именно „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като вместо това следва да го предупреди писмено, че при повторно извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Съдебният състав намира, че процесният случай не би могло да се квалифицира като маловажен случай, доколкото не се констира, че нарушението разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Процесното нарушение е такова на просто извършване /така нареченото формално нарушение/, осъществяването на което не изисква настъпването на противоправен резултат. Същевременно по делото не се установиха обстоятелства, сочещи за една занижена обществена опасност. Видно от доказателствата по делото наличието на две обявени различни цени на етикета е подвело К. П. при закупуване на стоката, като едва при запознаване с издадената му касова бележка същият е констатирал, че е налице разминаване с възприетата от него по-ниска цена от 2,30 лева. В тази насока, дори да се приеме изложеното в жалбата, че нарушението е следствие на техническа грешка, дружеството-жалбоподател е разполагало с възможност да го отстрани своевременно още на 09.09.2025 г., доколкото потребителят е сигнализирал за това както служителя на касата, така и впоследствие управителя на магазина. Именн липсата на реакция от последните го е мотивирало да подаде жалба до Комисия на защита на потребителите, като едва след извършената проверка, която е станала на следващия ден – 10.09.2025 г., са били предприети действия по замяна на етикета. Наличието на въведена система за контрол на цената, така наречения „Прайс чекър“, не освобождава търговеца от задълженията му по чл. 16 и чл. 19, ал. 5 от ЗЗП, а още по-малко пък въвежда задължение за потребителя да я ползва при закупуване на всяка една стока от търговския обект. Така изложеното изключва възможността процесното нарушение да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна, а наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В хода на производството пред настоящата инстанция Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите е бил представляван от юрисконсулт Ралица Мариянова, като в тази връзка е направено искане за присъждане на разноски за процесуално представителство. Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. При защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседания и участието на юрисконсулт Мариянова се е ограничило до явяване в едно съдебно заседание и изготвяне на писмено становище, поради което съдът намира, че следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство в размер от 120 лева. Съоразявайки така изложеното, съдът намира, че „К.Б.“ КД следва да бъде осъдено да заплати на Комисия за защита на потребителите, доколкото последната се явява юридическото лице, в чиято структура се намира административнонаказаващия орган, издал оспорения акт, сумата в размер на 120 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 9 във вр. с чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, Съдът