Решение № 439 от 1.4.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 37/2026 г.

Производството е по реда на чл. 256 АПК. Делото е образувано по искова молба, подадена от ОбС-З. чрез адв. И. Д. срещу кмета на община З. М. М. Я.. Твърди се в исковата молба, че на основание чл. 44, ал.1,т.7, вр. чл. 44, ал.1,т.5 ЗМСМА, вр. чл. 109, ал.3 от Правилника за дейността на ОбС-[община], неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, кмета на общината имал задължение за всяко редовно заседание да представя пред общинския съвет справка за неразплатените разходи, просрочените задължения и поетите ангажименти към края на месеца, предхождащ този, в който се провежда редовното заседание, както и списък на разходите за материали, външни услуги, граждански договори и капиталови разходи за предходния месец. Твърди се още, че към момента на завеждане на настоящата искова молба ответникът не е изпълнил задължението си за представяне на посочените по-горе справки, като периодът на неизпълнение обхващал времевия интервал от месец май 2025г. до м. ноември 2025г. Сочи се в исковата молба, че на 04.12.2025г. председателят на ОбС-З. завел в регистратурата на общинска администрация писмо вх. № 61-00-497/04.12.2025г. с искане за предприемане следващите се фактически действия. Това обстоятелство, касателно неизпълнението на процесното задължение станало и част от дневния ред на редовно заседание на колективния орган на 16.12.2025г. Твърди се, че кмета на община З. не се явил на заседанието на ОбС въпреки отправената покана и не предоставил твърдените справки. С посочените твърдения обосновават наличието на правен интерес от търсената защита. Молят съда да постанови решение, с което да осъди кмета на община З. да предприеме фактически действия във връзка с изпълнението на задължението си по смисъла на чл. 109, ал.3 от Правилника за дейността на ОбС-[община], неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, като предостави всички непредставени справки за месеците от м. май 2025г. до м. декември 2025г. В съдебно заседание за ищеца адв. Д. поддържа исковата молба по съображенията изложени в нея. В предоставената от съда възможност депозира писмени бележки. Основните аргументи, свързани с тезата за основателност на исковата претенция са свързани с обосновката, че Правилника за дейността на ОбС-[община], неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация е нормативен акт, следователно бездействието на кмета да представи посочените в нормата на чл. 109, ал.3 от него релевира предпоставките за прилагането на чл. 256 АПК, тъй като това бездействие е свързано с отказ от извършването на фактическо, а не на правно действие. Ответникът чрез юриск. Д. в писмени бележки развива доводи за неоснователност на претенцията на ОбС-[община], тъй като според изложените от нея съображения цитираната норма от Правилника на ОбС-З. е в пряко противоречие с актове от по-висока степен- ЗМСМА, ЗПФ и ЗНА. Отделно от това счита, че петитума на исковата молба е неясен, налице била неопределеност на формулираното искане. След преценка на изложеното в исковата молба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящият си съдебен състав счита същата за процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: Не се спори по делото, че нормата на чл. 109, ал.3 от Правилника за дейността на ОбС-[община], неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, в актуалната му редакция предвижда задължение за кмета на общината за всяко редовно заседание на съвета да внася в ОбС справка за наразпалтените разходи, просрочени задължения и поети ангажименти към края на предходния месец, както и списък на разходите за материали, външни услуги, граждански договори, капиталови разходи за предходния месец. Няма спор от фактическа страна че кмета на община З. за посочения в исковата молба период не е внасял на заседания на ОбС поисканите спправки. Нормата на чл. 256, ал.1 АПК предвижда възможност за безсрочно оспорване на бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Основният правен въпрос в случая е свързан с преценката дали цитираната разпоредба от Правилника на ОбС-З. е годен да породи посоченото задължение за ответника. Настоящият съдебен състав счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Това е така по следните съображения: Нормата на чл. 137, ал.2 ЗПФ предвижда, че кметът на общината представя в общинския съвет информация за изпълнението на бюджета на общината, сметките за средства от Европейския съюз, както и за останалите показатели, сделки и операции по ал. 1, т. 2 и 3 за полугодието. От граматическото и логическо тълкуване на тази правна норма следва извод, че актът от по- висока степен не предвижда задължение за кмета на общината да представя на общински съвет информация за изпълнението на бюджета на общината, сметките за средства от Европейския съюз, както и за останалите показатели, сделки и операции по ал. 1, т. 2 и 3 за всеки месец. След като периодът на това задължение е изрично определен на полугодие, т.е. два пъти годишно, нормата на акт от по-ниска степен не може да дописва закона, внасяйки друг смисъл на законово определеното задължение. Тя не е в състояние да породи целените за адресата на акта правни последици. По тези съображения в случая не е налице бездействие за изпълнение на законово задължение, защото специалният закон- ЗПФ не предвижда такава честота на контрол от страна на ОбС. Предвид тези съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Разноски в производството не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответната страна. Предвид тези съображения АССм в настоящият си съдебен състав