Решение № 1178 от 13.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1082/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 144 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба от В. Т. И. с адрес гр.Стара Загора, [жк], вх.А, ет.3, ап.9, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 87218 от 03.09.2024г., издаден от главен инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ в Община Стара Загора, потвърден с Решение № 87218/ 10.10.2025г. на Директора на дирекция МДТ в Община Стара Загора, с който на жалбоподателя са установени и определени задължения към бюджета на Община Стара Загора за данък върху превозните средства за периода 2019 г. – 2023 г. и лихви за просрочие общо в размер на 993.60 лева, от които 735.10 лв. главница и лихви в размер на 258.50 лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на АУЗД № 87218/ 03.09.2024г.и на потвърждаващото го Решение № 87218/ 10.10.2025г., по съображения за издаването им в противоречие и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди, че органът по приходите не е изследвал и съответно не е посочил в АУЗД конкретните данни за собствеността на МПС, в т.ч. начина и времето на придобиване, както и датата на първата извършена регистрация на автомобила, съответно данни за наличието на прекратена регистрация. Неустановяването на тези релевантни обстоятелства е довело и до незаконосъобразно установяване и определяне на данъчно задължение. В случая неправилно е бил определен субекта на задължението, доколкото автомобилът е бил придобит по време на брака и в условията на СИО, поради което след последвалото прекратяване на гражданския брак през 2015г., процесното МПС е съсобственост на жалбоподателя и на бившата му съпруга, а не еднолична собственост на В. И.. Отделно от това в противоречие с разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ е бил начислен данък за автомобил, който е със служебно прекратена регистрация. Направено е и възражение че задълженията за данък върху превозните средства за 2019г. и 2020г. са погасени по давност. По подробно изложени в жалбата и в допълнението към нея съображения, е направено искане да бъдае отменен АУЗД № 87218 от 03.09.2024г., издаден от главен инспектор в дирекция МДТ в Община Стара Загора. Ответникът по жалбата – Директор на дирекция "Местни данъци и такси" в Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа изложените в Решение № 87218/ 10.10.2025г. съображения за издаване на обжалвания АУЗД от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: С Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 28.04.2005г., жалбоподателят в настоящото производство – В. Т. И., е закупил лек автомобил [Марка], модел „300 Е“, вид „Лек“, рама № WDB1241301A099741, с рег.№ [рег. номер]. От приложеното към жалбата удостоверение за семейно положение на жалбоподателя, издадено от Община Стара Загора /л.6 по делото/, се установява, че същият е имал сключен граждански брак, считано от 27.03.1993 г. до 30.09.2015, когато е бракът между В. Т. И. и Ж. Ж. И. е бил прекратен по взаимно съгласие, видно от Решение № 83 от 30.09.2015г., постановено по гр.дело № 499/ 2015г. по описа на Районен съд Гълъбово /л.40 и сл. по делото/. С декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, подадена в Община Стара Загора с вх. № 02006222/ 17.05.2005г. В. Т. И. е декларирал придобит автомобил - [Марка], модел 300Dдизел, обем на двигателя 2500 куб.см., мощност 109 к.с., година на производство 1985г., с рег.№ [рег. номер]. В декларацията е отбелязано, че В.И. притежава автомобила в съсобственост с лицето Ж. Ж. И.. След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в Община Стара Загора е констатирано, че В. И. има задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил [Марка] 300 Д, рег.№ [рег. номер], дължим на основание чл.52 от ЗМДТ и определен съгласно Раздел четвърти от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територия на община Стара Загора, които не са заплатени в предвидените по чл.60, ал.1 от ЗМДТ срокове. С оглед на констатираните задължения на лицето за данък върху превозните средства, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ, съгласно данъчна партида за пътно превозно средство, заведена с вх.№ 02006222/ 17.05.2005г. въз основа на подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ и/или данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 87218/ 03.09.2024г. от главен инспектор, определен за орган по приходите със Заповед № 10-00-511/ 18.03.2024г. на Кмета на Община Стара Загора. С посочения АУЗД е определен размера на задълженията за данък върху превозните средства по периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 03.09.2024г. за лек автомобил марка „Мерцедес 300 Д, рег.№ [рег. номер], както следва: данък върху превозни средства за 2019г. в размер на 147.02лв. и лихва за просрочие в размер на 81.91лв.; данък върху превозни средства за 2020г. в размер на 147.02лв. и лихва за просрочие в размер на 66.94лв; данък върху превозни средства за 2021г. в размер на 147.02лв. и лихва за просрочие в размер на 52.05лв; данък върху превозни средства за 2022г. в размер на 147.02лв. и лихва за просрочие в размер на 37.17лв, и данък върху превозни средства за 2023г. в размер на 147.02лв. и лихва за просрочие в размер на 20.43лв. Издаденият АУЗД е връчен на жалбоподателя на 01.09.2025г., видно от приложената по делото разписка/л.25/. В срока по чл.107, ал.4 от ДОПК В. И. е подал жалба вх.№ 10-84-31/ 11.09.2025г. против съставения АУЗД № 87218/ 03.09.2024г. до Директора на дирекция МДТ при Община Стара Загора /л.21 и сл/, в която са изложени оплаквания за издаване на обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че автомобил с рег.№ [рег. номер] не съществува повече от 10 години и е със служебно прекратена регистрация, което обстоятелство не е било съобразено от органа по приходите. С Решение № 87218/ 10.10.2018г. /л.7/ Директорът на дирекция МДТ в Община Стара Загора, след като е разгледал жалбата по същество, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърдил изцяло издадения АУЗД № 87218/ 03.09.2024г. В мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. Посочено е, че преди издаване на АУЗД е била извършена справка в регистъра на пътните превозни средства предоставен от МВР чрез Среда за междурегистров обмен на данни на МЕУ, от която е установено, че моторното превозно средство продължава да бъде собственост на В. Т. И.. Относно твърдението за прекратена регистрация на автомобила са изложени съображения, че съгласночл.58, ал.5 от ЗМДТ данък се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, както и за превозните средства със служебно прекратена регистрация, поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти. С оглед на което е мотивиран извод, че установеното задължение за данък върху превозните средства е дължимо от страна на лицето, а съставеният АУЗД – правилен и законосъобразен. Потвърждаващото обжалвания акт Решение е получено на 14.10.2025г., а жалбата на И., подадена до съда, е от 27.10.2025г. По делото е представена административната преписка по издаване на 87218/ 03.09.2024г., в т.ч. Заповед № 10-10-511 от 18.03.2024 година на кмета на община Стара Загора за определяни на длъжностни лица с правомощия на органи по приходите; Справка – извлечение от националния регистър на пътните превозни средства и техните собственици, воден и поддържан от МВР /л.19/, от която е видно, че към 29.09.2025г. като собственик на лек автомобил Мерцедес 300D с рег.№ [рег. номер] е вписан В. Т. И.. Във връзка с изискана от съда информация от Началника на сектор“Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора е представено Уведомление рег.№ 1228р-8906/ 30.05.2023г., изпратено до В. И., от съдържанието на което се установява, че МПС с рег.№ СТ223СР е със служебно прекратена регистрация от 29.05.2023г. на основание чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I – 45/ 24.03.2000г., във връзка с получено уведомление от Гаранционния фонд. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, тъй като съгласно чл. 4, ал.1 установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП. Акт за установяване на задължение по декларация № 87218/ 03.09.2024г. е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице – главен инспектор в дирекция МДТ при Община Стара Загора, надлежно определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 от ЗМДТ със Заповед № 10-00-511/ 18.03.2024г. на Кмета на Община Стара Загора. Оспореният акт за установяване на задължение по декларация е постановен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Относно правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалвания АУЗД, съдът съобрази следното: В разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а съгласно чл.53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. При прилагане на посочената нормативна регламентация следва извода, че задължението за заплащане на данък върху превозните средства възниква за собственика на ППС, което е регистрирано за движение по пътната мрежа в РБългария. От приобщените по делото доказателства – Декларация по чл.54 ЗМДТ вх.№ 02006222/ 17.05.2005г., Договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.2005г. и удостоверение за семейно положение изх.№ 12-75-90/ 11.09.2025г., съдът приема за установено, че В. И. е съсобственик на ½ идеална част от моторното превозно средство – лек автомобил с рег.№ [рег. номер], обект на данъчно облагане по процесния АУЗД. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че за посочения автомобил за периода 2019г до 2023 г. вкл. данък върху превозните средства не е заплащан. Следователно жалбоподателят, като съсобственик на описаното превозно средство, е носител на задължението за заплащане на данък по чл. 52 от ЗМДТ. Предмет на спора е дължимостта на данъка, доколкото жалбоподателя релевира обстоятелства, които счита, че го освобождават от това задължение и доколкото прави възражение за погасяване по давност на задълженията за този вид данък за 2019 и 2020г. В случая оспорващият твърди, че лекият автомобил с рег.№ [рег. номер] е с прекратена регистрация, поради което не участва в движението и не подлежи на облагане. Съгласно чл.58, ал.4 от ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено "Пътна полиция" по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение. Регламентацията на прекратяване на регистрацията на превозните средства, обуславяща отпадане на данъчното задължение, е дадена в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните обявен за издирване /Наредба № I-45/. Предвидени са два способа за прекратяване на регистрацията – с писмено заявление от собственика и служебно – чл.18, т.1 и т.2 от Наредбата. В чл. 18а, ал.3 от същата Наредба /редакция ДВ бр.67/ 2012 г./, е регламентирано, че регистрацията на откраднато превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на информацията в Автоматизираната информационна система "Издирвателна дейност" - Н. Ш. информационна система (АИС ИД - НШИС). В случаят няма данни, нито се твърди от жалбоподателя, че е заявил прекратяване регистрацията на лек автомобил марка с рег. № [рег. номер] на това основание или на основание чл.18а, ал.2, т.3, т.4 или т.6 от Наредба № I-45. От представеното по делото Уведомление с рег.№ 1228р-8906/ 30.05.2023г., подписано от Началник сектор ПП към ОДМВР – Стара Загора, се установява, че собственият на В. И. автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], е със служебно прекратена регистрация, считано от 29.05.2023г., на основание чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 – по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Следователно и при прилагането на чл.58, ал.5 от ЗМДТ /в сила от 01.01.2028г/, съгласно който „Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591“, жалбоподателят не се явява освободено от публичното задължение лице за заплащане на данъка по чл. 1, ал.1, т.5 във вр. с чл. 52, ал.1 от ЗМДТ. Противно на твърденията на оспорващия, по отношение на задълженията за данък върху превозните средства за периодите на 2019 г. и 2020г. към момента на издаване на оспорения АУЗД № 87218/ 03.09.2024г., не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати съответното публично задължение. А с издаването на АУЗД давността се явява прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК и е започнала да тече нова давност. Основателно се явява обаче оплакването относно неправилно определяне на размера на дължимия от В. И. данък, поради това, че пътното превозно средство е съсобствено. В настоящия случай лекият автомобил с рег.№ [рег. номер], обект на данъчно облагане, не е изцяло лична собственост на В. Т. И., независимо, че само той е страна в сделката, с която е придобито правото на собственост и на негово име е бил регистриран автомобилът. От доказателствата по делото се установява, че към момента на закупуване на лекия автомобил жалбоподателят е имал сключен граждански брак с Ж. Ж. И. и това изрично е декларирано в подадената от В. И. декларация по чл. 54 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК/ отм/ вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити, а съгласно алинея