Решение № 199 от 6.8.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 75/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 21568/23.12.2025 г. по описа на Районен съд - Враца, на ЕТ „П.К. 1990“, с ЕИК 201283681 от гр. Враца, ул. „Иван Вазов“ № 11 - ответник в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 23.12.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. В. Р. А. - АК Враца против Решение №783/3.12.2025 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 5- ти състав по гр.д. 1254/2025 по описа на Районен съд - Враца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ЕТ „П.К. 1990“, ЕИК: 201283681, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Иван Вазов“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело”, ЕИК: 129008829, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител” № 7, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумите, както следва:

• сумата от 13 735,93 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по Договор за наем № H-7/22.03.2022 г. за периода от 15.06.2022 г. до 18.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 13 735,93 лв. до пълния предявен размер за сумата от 16 483,11 лв. като неоснователен;

• сумата от 7 294,19 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по Договор за наем № H-16/09.09.2022 г. за периода от 15.10.2022 г. до 18.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 7 294,19 лв. до пълния предявен размер за сумата от 8 753,03 лв. като неоснователен;

• сумата от 14 044,80 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по Договор за наем № H-33/30.11.2023 г. за периода от 15.02.2024 г. до 18.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 14 044,80 лв. до пълния предявен размер за сумата от 16 853,76 лв. като неоснователен.

Оставил е без разглеждане предявените при условията на евентуалност от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК: 129008829, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител” № 7, против ЕТ „П.К. 1990“, ЕИК: 201283681, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Иван Вазов“ № 11, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 61,10 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за наем № H 7/22.03.2022 г. за периода от 15.06.2022 г. до 18.10.2024 г.; за сумата от 33,39 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за наем № H-16/09.09.2022 г. за периода от 15.10.2022 г. до 18.10.2024 г. и за сумата от 69,35 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за наем № H 33/30.11.2023 г. за периода от 15.02.2024 г. до 18.10.2024 г.

В частта за разноските е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „П.К. 1990“, ЕИК: 201283681, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Иван Вазов“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК: 129008829, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител” № 7, сумата от 2 069,69 лв., представляваща направени разноски по делото съобразно уважената част от исковете.

Жалбоподателят обжалва решението в осъдителната му част като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Оспорва като незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави, доколкото прилагането на тази клауза било в резултат единствено на поведението на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му за заплащане на наемната цена.

Сочи, че така уговорената между страните неустойка излиза извън обичайните функции на неустойката, не стимулира длъжника да изпълни задължението или да обезщети вреди, а се превръща в източник за неоснователно обогатяване, тъй като надхвърля трикратно уговорената наемна цена по договора, поради което и с оглед прекомерния си размер противоречи на добрите нрави.

Излага, че е нарушение на уговореното в договора наемодателят не е удовлетворил претенцията си за неустойка от получения депозит по договора за наем, не е прекратил едностранно договора за наем поради неизпълнение на задълженията от контрагента му, а позовавайки се на съществуващо облигационно отношение се е позовал на нищожната неустойка с цел неоснователното си обогатяване.

На следващо място оспорва претенцията за неустойка поради липса на съгласие за такава неустойка като твърди, че не била уговорена по начин по който еднозначно да бъде определен нейния размер тъй като не ставало ясно върху каква основа се начислява неустойката от 10 %.

Прави възражение за намаляване на размера на неустойката поради съпричиняване от страна на наемодателя, като твърди, че наемодателят не го бил уведомил, че поради изпадане в забава ще прихване част от депозита със суми за неустойката за забава. Претендира че в резултата на съпричиняването на осн. чл. 83, ал. 1 от ЗЗД размерът на присъдената неустойка следва да се намали до размера на законната лихва за забава или на осн. чл. 82 от ЗЗД да бъде изцяло освободен от задължението за заплащане на неустойка.

Позовава се и на стопанска непоносимост по чл. 309 от ТЗ.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил всички доказателства по делото.

Поддържа, че неплащането в срок на наемната цена допринесло поведението на служител на наемодателя. По делото било доказано наличието на множество подобрения в наемите обекти, както и че забавата на плащането на наема не довела до вреди за наемодателя.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната му част и да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” , с ЕИК 129008829 от гр.София, бул. „Цар Освободител” № 7 - ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №2686 от 6.2.2026 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден чрез Системата за сигурно електронна връчване на 5.2.2026 г. чрез процесуалния си представител юрк.Т. К., с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Твърди, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, наличието на облигационни правоотношения между страните по 3 договора за наем, както и забавата на въззивника за заплащането на наемната цена.

Поддържа, че размерът на неустойката бил ясно определен като 10 % върху наемната цена, за всеки ден на забава, както и че така уговорения размер на неустойката не се явява прекомерен.

Твърди, че уговорения размер на неустойката не е прекомерен, като същия гарантира изпълнението на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена и същевременно има санкционен характер чрез заплащането на допълнителна сума от неизправния наемател.

Споделя извода на първоинстанционния съд, че дължимостта на неустойката е единствено в резултат на поведението на въззивника. Сочи, че наемателят системно не е заплащал в срок задължението си, което е довело до по-висок размер на сумата, която е дължима като неустойка.

Твърди, че са ирелевантни доводите на причинени вреди от въззиваемия. Поддържа, че са недоказани твърденията за подобрения в наетите имоти. Сочи, че вредите на кредитора не подлежат на доказване по размер след като е уговорена неустойка за обезщетяването им.

Поддържа, че евентуални подобрения в имота от наемателя са ирелевантни за възникването и размера на облигационното правоотношение.

Оспорва да е имало поведение на въззиваемия, което да е допринесъл за забава за плащането на наемната цена. Твърди, че не е необходимо служители на въззиваемия да уведомяват ежемесечно въззивника за задължението му за плащане на наемната цена, тъй като падежът на задължението е посочен в договорите. Излага че за възникване на задължението за заплащане на неустойка от въззивника е достатъчно единствено изпадането му в забава.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата

инстанция.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият не изпраща представител, не прави възражение делото да бъде разгледано въпреки нередовното му призоваване, като с писмена молба чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, при което е насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК: 129008829, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител” № 7, против ЕТ „П.К. 1990“, ЕИК: 201283681, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Иван Вазов“ № 11.

В исковата молба се твърди, че между Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” и ЕТ „П.К. 1990“ бил сключен Договор за наем № Н 7/22.03.2022 г. за отдаване под наем за временно и възмездно ползване на част от съществуваща детска площадка в югоизточния ъгъл на прилежащия парк на ВК Враца (на ъгъла на •••) с отдаваема площ от 100.00 кв.м., за сезонно ползване от 01.04 – 30.09., адрес: ••• – имот публична държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от договора за наем, предоставянето на обекта се осъществявало посредством предавателно-приемателен протокол. Видно от протокол с изх. № 1224 от 08.04.2022 г., предаването на отдадения под наем обект било извършено на 06.04.2022 г. В чл. 3, ал. 1 от договора била уговорена наемна цена в размер на 594,00 лв., както и че същата се заплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. В чл. 4, ал.1 от договора било посочено, че наемната цена по чл. 3, ал. 1 подлежи на ежегодна актуализация чрез подписване на допълнително споразумение. В изпълнение на горепосочените разпоредби били съставени две допълнителни споразумения за актуализация на наемната цена, както следва: допълнително споразумение с изх. № 6034 от 23.05.2023 г., с което била договорена наемна цена в размер на 677,16 лв. без ДДС, както и допълнително споразумение с изх. № 5635 от 30.04.2024 г., с което била договорена наемна цена в размер на 697,47 лв. без ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 2, върху договорената месечна цена се начислявал 20% ДДС. Съгласно чл. 8 от договора, наемодателят имал право да получи в уговорените срокове наемната цена, сумите за консумативни разходи, както и договорените неустойки при закъснение в плащането. В чл. 11, ал. 1 страните били договорили, че наемателят е длъжен да заплаща на наемодателя определената наемна цена съгласно договорения начин и срок. Съгласно чл. 25, ал. 1 от договора, за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи след определената дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем, когато забавата продължи до 30 календарни дни, а в случай че забавата надхвърли срока по ал. 1, се начислява неустойка в трикратен размер на месечната наемна цена за всеки просрочен месец. Видно от протокол № 14990 от 05.12.2024 г., наемните вноски за наетия обект системно били заплащани със закъснение след посочения в договора падеж, като дължимата сума за начислените неустойки била в общ размер на 16 483,11 лв., както следва: неустойка в размер на 641.52 лв., представляваща 10 % върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307512168, за 9 дни забава от 15.06.2022 г. до 24.06.2022 г.; неустойка в размер на 855.36 лв., представляваща 10 % върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307512263, за 12 дни забава от 15.07.2022 г. до 27.07.2022 г.; неустойка в размер на 1069.20 лв., представляваща 10% върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307512396, за 15 дни забава от 15.09.2022 г. до 30.09.2022 г.; неустойка в размер на 1069.20 лв., представляваща 10% върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307512461, за 15 дни забава от 15.10.2022 г. до 31.10.2022 г.; неустойка в размер на 997.92 лв., представляваща 10% върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307512957, за 14 дни забава от 15.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; неустойка в размер на 997.92 лв., представляваща 10% върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307513064, за 14 дни забава от 15.06.2023 г. до 29.06.2023 г.; неустойка в размер на 926.64 лв., представляваща 10% върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307513175, за 13 дни забава от 15.07.2023 г. до 28.07.2023 г.; неустойка в размер на 1779.15 лв., представляваща 10% върху сумата от 1111.97 лв. по фактура № ••••••••••, за 16 дни забава от 15.08.2023 г. до 31.08.2023 г.; неустойка в размер на 893.85 лв., представляваща 10% върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307513272, за 11 дни забава от 15.09.2023 г. до 26.09.2023 г.; неустойка в размер на 893.85 лв., представляваща 10% върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307513332, за 11 дни забава от 15.10.2023 г. до 26.10.2023 г.; неустойка в размер на 1619.49 лв., представляваща 10% върху сумата от 1012.18 лв. по фактура № 2307513811, за 16 дни забава от 15.05.2024 г. до 31.05.2024 г.; неустойка в размер на 1056.37 лв., представляваща 10% върху сумата от 812.59 лв. по фактура № 2307513957, за 13 дни забава от 15.06.2024 г. до 28.06.2024 г.; неустойка в размер на 1255.45 лв., представляваща 10% върху сумата от 885.71 лв. по фактура № 2307514007, за 15 дни забава от 15.07.2024 г. до 30.07.2024 г.; неустойка в размер на 920.66 лв., представляваща 10% върху сумата от 836.96 лв. по фактура № 2307514057, за 11 дни забава от 15.08.2024 г. до 26.08.2024 г.; неустойка в размер на 1255.45 лв., представляваща 10% върху сумата от 836.96 лв. по фактура № 2307514138, за 15 дни забава от 15.09.2024 г. до 30.09.2024 г.; неустойка в размер на 251.09 лв., представляваща 10% върху сумата от 836.96 лв. по фактура № 2307514219, за 3 дни забава от 15.10.2024 г. до 18.10.2024 г. До наемателя била изпратена покана с изх. № 15506/16.12.2024 г. за доброволно заплащане на сумите. Видно от обр. 250 към товарителница CL010924212BG, същата не била потърсена. На 10.01.2025 г., до посочения от наемателя в договора адрес за електронна кореспонденция било изпратено мейл съобщение с приложено сканирано копие на уведомление 15506. Към настоящия момент дължимите от страна на наемателя неустойки не били заплатени, въпреки уведомяването на последния за тяхната дължимост.

Твърди, че между Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ и ЕТ „П.К. 1990“ бил сключен договор за наем № Н-16/09.09.2022 г. за отдаване под наем за временно и възмездно ползване на лятна кухня с отдаваема площ от 55.00 кв.м. и лятна тераса към нея с отдаваема площ от 370 кв.м., за сезонно ползване от 01.04 – 31.10, адрес: ••• – имот публична държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора за наем, предоставянето на обекта се осъществявало посредством предавателно-приемателен протокол. Видно от протокол с изх. № 3033 от 28.09.2022 г., предаването на отдадения под наем обект било извършено на 19.09.2022 г. В чл. 3, ал. 1 била уговорена наемна цена в размер на 407,00 лв., както и че същата се заплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. В чл. 4, ал. 1 от договора било посочено, че наемната цена по чл. 3, ал. 1 подлежи на ежегодна актуализация чрез подписване на допълнително споразумение. В изпълнение на горепосочените разпоредби били съставени две допълнителни споразумения за актуализация на наемната цена, както следва: допълнително споразумение с изх. № 13058 от 08.11.2023 г., с което била договорена наемна цена в размер на 432,64 лв., както и допълнително споразумение с изх. № 13342 от 04.11.2024 г., с което била договорена наемна цена в размер на 445,62 лв. Съгласно чл. 3, ал. 2, върху договорената месечна цена се начислявал 20% ДДС. Съгласно чл. 8 от договора, наемодателят имал право да получи в уговорените срокове наемната цена, сумите за консумативни разходи, както и договорените неустойки при закъснение в плащането. В чл. 11, ал. 1 страните договорили, че наемателят е длъжен да заплаща на наемодателя определената наемна цена съгласно договорения начин и срок. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи след определената дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем. Видно от протокол № 14992 от 05.12.2024 г., наемните вноски за наетия обект системно били заплащани със закъснение, след посочения в договора падеж, като дължимата сума за начислените неустойки била в общ размер на 8 753,03 лв., както следва: неустойка в размер на 351.65 лв., представляваща 10% върху сумата от 195.41 лв. по фактура № ••••••••••, за 18 дни забава от 15.10.2022 г. до 02.11.2022 г.; неустойка в размер на 683.76 лв., представляваща 10% върху сумата от 488.40 лв. по фактура№ 2307512547, за 14 дни забава от 15.11.2022 г. до 29.11.2022 г.; неустойка в размер на 683.76 лв., представляваща 10% върху сумата от 488.40 лв. по фактура № 2307512958, за 14 дни забава от 15.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; неустойка в размер на 683.76 лв., представляваща 10% върху сумата от 488.40 лв. по фактура № ••••••••••, за 14 дни забава от 15.06.2023 г. до 29.06.2023 г.; неустойка в размер на 634.92 лв., представляваща 10% върху сумата от 488.40 лв. по фактура №2307513131, за 13 дни забава от 15.07.2023 г. до 28.07.2023 г.; неустойка в размер на 781.44 лв., представляваща 10% върху сумата от 488.40 лв. по фактура № 2307513206, за 16 дни забава от 15.08.2023 г. до 31.08.2023 г.; неустойка в размер на 537.24 лв., представляваща 10% върху сумата от 488.40 лв. по фактура № 2307513271, за 11 дни забава от 15.09.2023 г. до 26.09.2023 г.; неустойка в размер на 537.24 лв., представляваща 10% върху сумата от 488.40 лв. по фактура № 2307513333, за 11 дни забава от 15.10.2023 г. до 26.10.2023 г.; неустойка в размер на 69.33 лв., представляваща 10% върху сумата от 53.33 лв. по фактура № 2307513493, за 13 дни забава от 15.12.2023 г. до 28.12.2023 г.; неустойка в размер на 830.67 лв., представляваща 10% върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307513812, за 16 дни забава от 15.05.2024 г. до 31.05.2024 г.; неустойка в размер на 674.92 лв., представляваща 10% върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307513913, за 13 дни забава от 15.06.2024 г. до 28.06.2024 г.; неустойка в размер на 778.75 лв., представляваща 10% върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307514008, за 15 дни забава от 15.07.2024 г. до 30.07.2024 г.; неустойка в размер на 571.08 лв., представляваща 10% върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307514058, за 11 дни забава от 15.08.2024 г. до 26.08.2024 г.; неустойка в размер на 778.75 лв., представляваща 10% върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307514139, за 15 дни забава от 15.09.2024 г. до 30.09.2024 г.; неустойка в размер на 155.75 лв., представляваща 10% върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307514220, за 3 дни забава от 15.10.2024 г. до 18.10.2024 г. До наемателя била изпратена покана с изх. № 15505/16.12.2024 г. за доброволно заплащане на сумите. Видно от обр. 250 към товарителница CL010924212BG, същата не била потърсена. На 10.01.2025 г. до посочения от наемателя в договора адрес за електронна кореспонденция било изпратено мейл съобщение с приложено сканирано копие на уведомление 15505. Към настоящия момент дължимите от страна на наемателя неустойки не били заплатени, въпреки уведомяването на последния за тяхната дължимост.

Поддържа, че между Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ и ЕТ „П.К. 1990“ бил сключен договор за наем № Н-33/30.11.2023 г. за отдаване под наем за временно и възмездно ползване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1017.173.1.4, представляващ хотелска част към Военен клуб – гр. Враца, с отдаваема площ от 350 кв.м. и 7 броя движими вещи, адрес: ••• – имот публучна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от договора за наем, предоставянето на обекта се осъществявало посредством предавателно приемателен протокол. Видно от протокол с изх. № 3777 от 07.12.2023 г., предаването на отдадения под наем обект било извършено на 06.12.2023 г. В чл. 3, ал. 1 била уговорена наемна цена в размер на 1 232,00 лв., както и че същата се заплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Съгласно чл. 3, ал. 2, върху договорената месечна цена се начислявал 20% ДДС. Съгласно чл. 8 от договора, наемодателят имал право да получи в уговорените срокове наемната цена, сумите за консумативни разходи, както и договорените неустойки при закъснение в плащането. В чл. 11, ал. 1 страните договорили, че наемателят е длъжен да заплаща на наемодателя определената наемна цена съгласно договорения начин и срок. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи след определената дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем. Видно от протокол № 14997 от 05.12.2024 г., наемните вноски за наетия обект системно били заплащани със закъснение, след посочения в договора падеж, като дължимата сума за начислените неустойки била в общ размер на 16 853,76 лв., както следва: неустойка в размер на 1921.92 лв., представляваща 10% върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307513623, за 13 дни забава от 15.02.2024 г. до 28.02.2024 г.; неустойка в размер на 2069.76 лв., представляваща 10% върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307513655, за 14 дни забава от 15.03.2024 г. до 29.03.2024 г.; неустойка в размер на 2069.76 лв., представляваща 10% върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № ••••••••••, за 14 дни забава от 15.04.2024 г. до 29.04.2024 г.; неустойка в размер на 2365.44 лв., представляваща 10% върху сумата от 1478.40 лв. по фактура№ 2307513813, за 16 дни забава от 15.05.2024 г. до 31.05.2024 г.; неустойка в размер на 1921.92 лв., представляваща 10% върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307513914, за 13 дни забава от 15.06.2024 г. до 28.06.2024 г.; неустойка в размер на 2217.60 лв., представляваща 10% върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307514009, за 15 дни забава от 15.07.2024 г. до 30.07.2024 г.; неустойка в размер на 1626.24 лв., представляваща 10% върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307514059, за 11 дни забава от 15.08.2024 г. до 26.08.2024 г.; неустойка в размер на 2217.60 лв., представляваща 10% върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № ••••••••••, за 15 дни забава от 15.09.2024 г. до 30.09.2024 г.; неустойка в размер на 443.52 лв., представляваща 10% върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307514221, за 3 дни забава от 15.10.2024 г. до 18.10.2024 г. До наемателя била изпратена покана с изх. № 15493/16.12.2024 г. за доброволно заплащане на сумите. Видно от обр. 250 към товарителница CL010915082BG, същата не била потърсена. На 10.01.2025 г., до посочения от наемателя в договора адрес за електронна кореспонденция било изпратено мейл съобщение с приложено сканирано копие на уведомление 15493. Към настоящия момент дължимите от страна на наемателя неустойки не били заплатени, въпреки уведомяването на последния за тяхната дължимост.

Ищецът твърди, че ответникът дължи договорните неустойки във връзка с просроченото плащане на наемните вноски по трите договора в общ размер на 42 089,90 лв., от които: 16 483,11 лв. по договор за наем № Н-7/22.03.2022 г. за периода от 15.06.2022 г. (първата падежна дата по първата просрочена фактура) до 18.10.2024 г. (датата на плащане на последната просрочена фактура); 8 753,03 лв. по договор за наем № Н-16/09.09.2022 г. за периода от 15.10.2022 г. (първата падежна дата по първата просрочена фактура) до 18.10.2024 г. (датата на плащане на последната просрочена фактура); 16 853.76 лв. по договор за наем № Н-33/30.11.2023 г.. за периода от 15.02.2024 г.(първата падежна дата по първата просрочена фактура) до 18.10.2024 г. (датата на плащане на последната просрочена фактура). Сочи, че същите не са заплатени доброволно след изпратените покани, което обосновавало основателността на предявените искове.

Поддържа, че в случай че се приеме, че предявените искове са неоснователни, в условията на евентуалност, ответникът дължи законна лихва за забава върху просрочените вноски по всеки един от сключените договори. Сочи , че съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Посочва, че претендираната законна лихва в условията на евентуалност по всеки един от трите договора, сключени между страните, е както следва: По договор за наем № Н- 7/22.03.2022 г.: законна лихва за забава в размер на 1.98 лв., изчислена върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307512168, за 9 дни забава от 15.06.2022 г. до 24.06.2022 г.; законна лихва за забава в размер на 2.57 лв., изчислена върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307512263, за 12 дни забава от 15.07.2022 г. до 27.07.2022 г.; законна лихва за забава в размер на 3.17 лв., изчислена върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307512396, за 15 дни забава от 15.09.2022 г. до 30.09.2022 г.; законна лихва за забава в размер на 3.37 лв., изчислена върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307512461, за 16 дни забава от 15.10.2022 г. до 31.10.2022 г.; законна лихва за забава в размер на 3.39 лв., изчислена върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307512957, за 14 дни забава от 15.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 3.39 лв., изчислена върху сумата от 712.80 лв. по фактура №2307513064, за 14 дни забава от 15.06.2023 г. до 29.06.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 3.64 лв., изчислена върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307513175, за 13 дни забава от 15.07.2023 г. до 28.07.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 6.89 лв., изчислена върху сумата от 1111.97 лв. по фактура № ••••••••••, за 16 дни забава от 15.08.2023 г. до 31.08.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 3.12 лв., изчислена върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307513272, за 11 дни забава от 15.09.2023 г. до 26.09.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 3.12 лв., изчислена върху сумата от 712.80 лв. по фактура № 2307513332, за 11 дни забава от 15.10.2023 г. до 26.10.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 6.59 лв., изчислена върху сумата от 1012.18 лв. по фактура № 2307513811, за 16 дни забава от 15.05.2024 г. до 31.05.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 4.36 лв., изчислена върху сумата от 812.59 лв. по фактура № 2307513957, за 13 дни забава от 15.06.2024 г. до 28.06.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 5.37 лв., изчислена върху сумата от 885.71 лв. по фактура № 2307514007, за 15 дни забава от 15.07.2024 г. до 30.07.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 3.80 лв., изчислена върху сумата от 836.96 лв. по фактура № 2307514057, за 11 дни забава от 15.08.2024 г. до 26.08.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 5.07 лв., изчислена върху сумата от 836.96 лв. по фактура № 2307514138, за 15 дни забава от 15.09.2024 г. до 30.09.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 1.27 лв., изчислена върху сумата от 836.96 лв. по фактура № 2307514219, за 3 дни забава от 15.10.2024 г. до 18.10.2024 г., като общият размер на законната лихва за забава по договор за наем № Н- 7/22.03.2022 г., е в размер на 61,10 лв.; По договор за наем № Н-16/09.09.2022 г.: законна лихва за забава в размер на 1.03 лв., изчислена върху сумата от 195.41 лв. по фактура № ••••••••••, за 18 дни забава от 15.10.2022 г. до 02.11.2022 г.; законна лихва за забава в размер на 2.04 лв., изчислена върху сумата от 488.40 лв. по фактура № 2307512547, за 14 дни забава от 15.11.2022 г. до 29.11.2022 г.; законна лихва за забава в размер на 2.32 лв., изчислена върху сумата от 488.40 лв. по фактура № 2307512958, за 14 дни забава от 15.05.2023 г. до 29.05.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 2.32 лв., изчислена върху сумата от 488.40 лв. по фактура № ••••••••••, за 14 дни забава от 15.06.2023 г. до 29.06.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 2.49 лв., изчислена върху сумата от 488.40 лв. по фактура№ 2307513131, за 13 дни забава от 15.07.2023 г. до 28.07.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 3.03 лв., изчислена върху сумата от 488.40 лв. по фактура № 2307513206, за 16 дни забава от 15.08.2023 г. до 31.08.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 2.14 лв., изчислена върху сумата от 488.40 лв. по фактура № 2307513271, за 11 дни забава от 15.09.2023 г. до 26.09.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 2.14 лв., изчислена върху сумата от 488.40 лв. по фактура № 2307513333, за 11 дни забава от 15.10.2023 г. до 26.10.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 0.27 лв., изчислена върху сумата от 53.33 лв. по фактура № 2307513493, за 13 дни забава от 15.12.2023 г. до 28.12.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 3.38 лв., изчислена върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307513812, за 16 дни забава от 15.05.2024 г. до 31.05.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 2.78 лв., изчислена върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307513913, за 13 дни забава от 15.06.2024 г. до 28.06.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 3.15 лв., изчислена върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307514008, за 15 дни забава от 15.07.2024 г. до 30.07.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 2.36 лв., изчислена върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307514058, за 11 дни забава от 15.08.2024 г. до 26.08.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 3.15 лв., изчислена върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307514139, за 15 дни забава от 15.09.2024 г. до 30.09.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 0.79 лв., изчислена върху сумата от 519.17 лв. по фактура № 2307514220, за 3 дни забава от 15.10.2024 г. до 18.10.2024 г., като общият размер на законната лихва за забава по договор за наем № Н- 16/09.09.2022 г. е в размер на 33,39 лв.; По договор за наем № Н-33/30.11.2023 г.: законна лихва за забава в размер на 7.93 лв., изчислена върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307513623, за 13 дни забава от 15.02.2024 г. до 28.02.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 8.49 лв., изчислена върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307513655, за 14 дни забава от 15.03.2024 г. до 29.03.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 8.49 лв., изчислена върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № ••••••••••, за 14 дни забава от 15.04.2024 г. до 29.04.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 9.63 лв., изчислена върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307513813, за 16 дни забава от 15.05.2024 г. до 31.05.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 7.93 лв., изчислена върху сумата от 1478.40 лв. по фактура№ 2307513914, за 13 дни забава от 15.06.2024 г. до 28.06.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 8.96 лв., изчислена върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307514009, за 15 дни забава от 15.07.2024 г. до 30.07.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 6.72 лв., изчислена върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307514059, за 11 дни забава от 15.08.2024 г. до 26.08.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 8.96 лв., изчислена върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № ••••••••••, за 15 дни забава от 15.09.2024 г. до 30.09.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 2.24 лв., изчислена върху сумата от 1478.40 лв. по фактура № 2307514221, за 3 дни забава от 15.10.2024 г. до 18.10.2024 г., като общият размер на законната лихва за забава по договор за наем № Н-33/30.11.2023 г., е в размер на 69,35 лв.

Предвид гореизложеното иска съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 42 089,90 лв., представляваща неустойка. В условията на евентуалност, при отхвърлянето на главния иск, иска съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 163,84 лв., представляваща лихва за забава. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание. Не оспорва, че ищецът и ответникът са сключили процесните Договор за наем № Н-7/22.03.2022 г., Договор за наем № Н 16/09.09.2022 г. и Договор за наем № Н-33/30.11.2022 г., като към настоящия момент наемните правоотношения между страните продължават. Поддържа, че неустоечните клаузи за нищожни поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че договорената между страните клауза за неустойка и по трите договора е идентична и гласи, че за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена след срока наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер 10 % (10 на сто) за всеки ден забава. Посочва, че договорената неустойка е такава за забавено изпълнение на парично задължение и същата се дължи ведно с реалното изпълнение на самото задължение за наем, като вземането за мораторна неустойка е акцесорно вземане, с оглед на което то не е основното задължение на ответника по процесните договори. Поддържа, че така уговорената мораторна неустойка в размер на 10 % (10 на сто) за всеки ден забава излиза извън функциите, които следва да изпълнява по закон, като тя няма за цел нито да стимулира длъжника да изпълни, нито да обезщети вредите на наемодателя, нито да накаже за неточно изпълнение на поето парично задължение. Излага съображения, че процесната неустойка изначално е договорена по начин, че да надхвърля главното задължение, като то се явява само база за изчисляване на акцесорното вземане, като е недопустимо основното договорно задължение да служи като база, чийто размер да се умножава неколкократно, за да се определи размера на акцесорното задължение. Изтъква, че клаузата създава потенциална възможност неустойката да достигне нетърпимо високи за длъжника и неоправдано облагодетелстващи за кредитора размери, като тази възможност се е превърнала в реална претенция в размер на 42 089,90 лв. Сочи, че разгледана индивидуално за всеки ден просрочие по всеки отделен договор за наем, се получава сметка, при която неустойката възлиза на 310 % спрямо основното договорно задължение за наем, от което следва, че за един ден забава се дължи плащане надвишаващо трикратния размер на среднодневната наемна цена, като по този начин договорената неустойка се превръща в източник на неоснователно обогатяване за кредитора и дерогира присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Посочва, че видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесните договори за наем, обезпечителната функция на неустойката е изнесена в отделна клауза, чрез която се гарантира редовно и своевременно плащане на наемната цена, като по този начин в договора ясно е подчертана ролята на неустойката да обезпечава вземането на наемодателя. Твърди, че в тази връзка при просрочие на плащането, наемодателят е следвало да се удовлетвори от внесения депозит, като впоследствие наемателят е следвало да възстанови задържания депозит до договорения размер – две месечни наемни вноски. Посочва, че що се отнася до обезщетителната функция на договорената неустойка, същата въобще не влиза в действие, предвид това че наемателят не е нанесъл щети върху наетите обекти, а напротив, направил е подобрения, които безспорно довеждат до повишаване стойността на имотите и същите тези подобрения стават собственост на наемодателя, без последният да има финансова ангажираност за това. , че по този начин в съдържанието на исковата претенция остава единствено санкционната функция на неустойката, която превишава наемната цена повече от три пъти. Изтъква, че законната лихва за забавено изпълнение на парично задължение върху процесните главници се равнява на сумата от общо 163,84 лв. или 300 пъти по-малка сума от претендираната неустойка, което също представлява релевантен индикатор, че така договорена, процесната неустойка води до обогатяване на ищеца. Посочва, че изцяло в подкрепа на гореизложеното е и последващото поведение на ищеца по отношение на сключените нови договори за наем, в които по данни на наематели от други населени места, неустойката е намалена до 0.2 % (0.2 на сто) за всеки ден забава.

Излага съображения, че така формулиран, текстът на неустоечната клауза препятства възможността да бъде точно определен размерът на неустойката, като ставката от 10 % е ясно формулирана, но не и основата, върху която следва да се начисли. Изтъква, че също така няма определена конкретна минимална или максимална сума, поради което размерът на уговорената неустойка се явява неопределяем, страните не са постигнали съгласие по необходимото съдържание на неустоечната клауза и съответно процесната неустойка е нищожна поради липса на съгласие за нейното пълноценно уговаряне.

Поддържа, че ищецът с поведението си също е допринесъл за късното заплащане на процесиите наеми. Сочи, че е безспорно наличието на договорна клауза и по трите договора, в която е определен конкретен срок за плащане, а именно чл. 3, ал. 1, според която наемателят заплаща на наемодателя до 15 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи наемната цена, но също така безспорна е липсата на активно поведение от страна на ищеца, респ. неговите служители, за уведомяване на ответника ежемесечно, че за предходен период плащането на наемната цена е направено със закъснение, при което да бъде „активирана“ неустоечната клауза, да се усвоят пари от депозита и впоследствие да се покани наемателя да възстанови депозита до пълния размер. Твърди, че бездействието на ищеца е било подкрепено и от уверение на служители на наемодателя, че „наемът, след като е заплатен в рамките на следващия месец, няма да има проблем.“. Посочва, че по този начин наемателят е бил подведен, което не отменя задължението му да плаща в договорения срок, но е налице случай на „съвина“, поради което е налице и основание за редуциране на претендираната от ищеца неустойка на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Поддържа, че ако бъдат уважени исковите претенции, то същите следва да бъдат намалени именно поради съвина на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че предвид мораторния характер на неустойката, същата следва да бъде намалена до размера на законната лихва за забава за плащане на парично задължение.

Излага съображения, че има основание да се приложи и чл. 83, ал. 2 ЗЗД и наемателят да не дължи претендираното обезщетение – неустойка. Твърди, че наемодателят е могъл да положи без затруднения грижата на добрия стопанин да избегне процесните вреди от забавените плащания, като усвои гаранционния депозит и покани наемателя да заплаща навреме наемните плащания, при условие че е констатирал редовно ежемесечно закъснение с по няколко дни, което не е сторено, а неполагането на нормалната грижа е продължило дълго време. Поддържа, че въпреки че процесните договори за наем са търговски сделки, чл. 309 ТЗ не изключва приложението на чл. 83, ал. 1 ЗЗД и на чл. 83, ал. 2 ЗЗД.

Изтъква, че при определяне на конкретния размер на договорна неустойка не следва да се начислява ДДС, защото за неустойката е без значение задължението на страните към фиска. Твърди, че по аргумент от чл. 2 ЗДДС неустойката не облагаема сделка, като значение има единствено договореният наем, който в настоящия случай е договорен без ДДС, но предвид факта на регистрация по ЗДДС на наемодателя, същият начислява данък при фактуриране на дължимо плащане по възмезден договор.

Предвид тези съображения, иска от съда да отхвърли предявените искове.

С оглед събраните по делото доказателства, с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че по делото е представен сключен между Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” като наемодател и ЕТ „П.К. 1990“ като наемател Договор за наем № Н-7/22.03.2022 г., по силата на който наемодателят предоставя под наем за временно и възмездно ползване част от съществуваща детска площадка в югоизточния ъгъл на прилежащия парк на Военен клуб Враца (на ъгъла на •••) с отдаваема площ от 100.00 кв.м., за сезонно ползване от 01.04 – 30.09., адрес: ••• – имот публична държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от договора за наем, предоставянето на обекта се осъществявава посредством предавателно-приемателен протокол. Видно от протокол с изх. № 1224 от 08.04.2022 г., предаването на отдадения под наем обект е извършено на 06.04.2022 г. В чл. 3, ал. 1 от договора за наем е уговорена наемна цена в размер на 594,00 лв., както и че същата се заплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че наемната цена по чл. 3, ал. 1 подлежи на ежегодна актуализация чрез подписване на допълнително споразумение. Представени по делото са две допълнителни споразумения за актуализация на наемната цена, както следва: допълнително споразумение с изх. № 6034 от 23.05.2023 г., с което е договорена наемна цена в размер на 677,16 лв. без ДДС, както и допълнително споразумение с изх. № 5635 от 30.04.2024 г., с което е договорена наемна цена в размер на 697,47 лв. без ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за наем, върху договорената месечна цена се начислява 20% ДДС. Съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от договора за наем, за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи след определената дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем, когато забавата продължи до 30 календарни дни, а в случай че забавата надхвърли срока по ал. 1, се начислява неустойка в трикратен размер на месечната наемна цена за всеки просрочен месец.

Първоинстанционният съд е приел като доказателства са Протокол за неустойка за закъснение в плащане на наемна цена № 14990/05.12.2024 г., изготвен от ищеца, с посочване на броя дни забава по всяка издадена фактура по горепосочения договор за наем, издадените фактури от наемодателя за периода от 05.05.2022 г. до 10.09.2024 г. и преводни нареждания за заплащане на сумите по тях, от които се установяват датите на заплащането им.

Представено е писмо с изх. № 15506/16.12.2024 г., изпратено от ищеца до ответника относно дължимата по договора неустойка за забава в плащанията, като видно от приложената обратна разписка, пратката не е била потърсена от получателя.

По делото пред първата инстанция е представен сключен между Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ като наемодател и ЕТ „П.К. 1990“ като наемател Договор за наем № Н-16/09.09.2022 г., по силата на който наемодателят предоставя под наем на наемателя за временно и възмездно ползване лятна кухня с отдаваема площ от 55.00 кв.м. и лятна тераса към нея с отдаваема площ от 370 кв.м., за сезонно ползване от 01.04 – 31.10, находящи се във Военен клуб – Враца, адрес: ••• – имот публична държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора за наем, предоставянето на обекта се осъществява посредством предавателно-приемателен протокол. Видно от протокол с изх. № 3033 от 28.09.2022 г., предаването на отдадения под наем обект било извършено на 19.09.2022 г. В чл. 3, ал. 1 от договора за наем е уговорена наемна цена в размер на 407,00 лв., както и че същата се заплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че наемната цена по чл. 3, ал. 1 подлежи на ежегодна актуализация чрез подписване на допълнително споразумение. Представени са две допълнителни споразумения за актуализация на наемната цена, както следва: допълнително споразумение с изх. № 13058 от 08.11.2023 г., с което е договорена наемна цена в размер на 432,64 лв. без ДДС, както и допълнително споразумение с изх. № 13342 от 04.11.2024 г., с което е договорена наемна цена в размер на 445,62 лв. без ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за наем, върху договорената месечна цена се начислява 20% ДДС. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора за наем, за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена след срока по чл. 3, ал. 1, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем.

Приети като доказателства са Протокол за неустойка за закъснение в плащане на наемна цена № 14992/05.12.2024 г., изготвен от ищеца, с посочване на броя дни забава по всяка издадена фактура по горепосочения договор за наем, издадените фактури от наемодателя за периода от 30.09.2022 г. до 10.09.2024 г. и преводни нареждания за заплащане на сумите по тях, от които се установяват датите на заплащането им.

Представено е писмо с изх. № 15505/16.12.2024 г., изпратено от ищеца до ответника относно дължимата по договора неустойка за забава в плащанията, като видно от приложената обратна разписка, пратката не е била потърсена от получателя.

По делото пред първата инстанция е представен сключен между Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ като наемодател и ЕТ „П.К. 1990“ като наемател Договор за наем № Н-33/30.11.2023 г., по силата на който наемодателят предоставя под наем за временно и възмездно ползване самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1017.173.1.4, представляващ хотелска част към Военен клуб – гр. Враца, с отдаваема площ от 350 кв.м. и 7 броя движими вещи, адрес: ••• имот публична държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от договора за наем, предоставянето на обекта се осъществява посредством предавателно-

приемателен протокол. Видно от протокол с изх. № 3777 от 07.12.2023 г., предаването на отдадения под наем обект е извършено на 06.12.2023 г. В чл. 3, ал. 1 от договора за наем е уговорена наемна цена в размер на 1 232,00 лв., както и че същата се заплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, върху договорената месечна цена се начислява 20% ДДС. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена след срока по чл. 3, ал. 1, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем.

Приети като доказателства са Протокол за неустойка за закъснение в плащане на наемна цена № 14947/05.12.2024 г., изготвен от ищеца, с посочване на броя дни забава по всяка издадена фактура по горепосочения договор за наем, издадените фактури от наемодателя за периода от 17.01.2024 г. до 10.09.2024 г. и преводни нареждания за заплащане на сумите по тях, от които се установяват датите на заплащането им.

Представено е писмо с изх. № 15493/16.12.2024 г., изпратено от ищеца до ответника относно дължимата по договора неустойка за забава в плащанията, като видно от приложената обратна разписка, пратката не е била потърсена от получателя.

По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели.

От разпита на свидетеля Я.Б.М. се установява, че същият има заведение, което се намира на ъгъла на ДНА, на адрес: •••, от 1999 г. Свидетелят познава П.К. като колега. Свидетелят също имал договор за наем с Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“. Последният му договор за наем бил от 2021 г., а бил в договорни отношения с Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ от най-малко 10 години. В договора имало клауза за плащане на неустойки при просрочие на наемното плащане, като в настоящия договор размерът бил 10 % на ден. В предходните договори неустойката била 0,2 % на ден. Свидетелят имал закъснения в плащанията, но същите не били отразявани по никакъв начин години наред. До декември 2024 г., плащайки наемите, никога не им била търсена неустойка за каквото и да било. В неформални разговори със служителка от гр. София – И.Г., се казвало да се платят наемите ако може до края на текущия месец, за да не се просрочват. Свидетелят не е виждал тази служителка, но двамата говорили много пъти. Това бил човекът, който го подсещал за фактури, ако има закъснение или за нещо, което предстои да се плати. През месец декември 2024 г. свидетелят получил писмо, в което били описани неустойки в рамките на текущия договор за три години – от 2021 г., като била начислена доста сериозна сума. Свидетелят сочи, че ЕТ „П.К. 1990“ държал терасата, която била в ДНА, като предполага, че той бил в същите бизнес отношения с Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“. След като получили писмата, направили една група от всички наематели в България, които са получили такива писма с огромни неустойки. Предприели действия и направили среща с новата директора на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ през лятото на 2025 г. Нейната теза била, че тя като нова изпълнителна директорка няма как да не вземе отношение, но казала, че ще намали сумите. Не стигнали до някакво разбирателство, като тя казала, че трябва да се заведат дела и няма друг вариант. П.К. също присъствал на тази среща. Свидетелят твърди, че преди ЕТ„П.К. 1990“ да вземе имота, той бил много занемарен, като П.К. подобрил стаите в хотела, както и терасата.

От разпита на свидетеля Н.К.Н. се установява, че същият е дългогодишен приятел на П.К., като има брак с неговата сестра. Свидетелят сочи, че П.К. държи обект в ДНА, ресторант и хотелска част. Свидетелят бил професионален готвач, като присъствал на огледа, когато той преценявал дали да вземе под наем хотелската част и ресторанта. Ресторантът бил занемарен, таванът бил протекъл, имало пластмасови панели. В ресторанта П. сменил покрива, мазилката, шпакловал някои места, боядисал и пребоядисал фасадата. В ресторанта отзад имало стая за персонала, където имало теч по стените, като трябвало да се събори цялата мазилка до тухла, да се измаже наново и съответно да се боядиса. Масите в кухнята били за изхвърляне, като били подновени. На места имало влага от теч, съборила се мазилката, шпакловало се и се боядисало. В хотела бил направен основен ремонт от П., всичко се изхвърлило, имало мокет, напоен с вода, имало мухъл, имало теч от тавана, в стаите имало вода. Съборили се стените, на пода се направила нова замазка, сложил се ламинат, климатици, дограмата се сменила, поставили се нови врати и душове. П. изтеглил кредит за подобренията. Стойността на подобренията в ресторанта възлизала на 10 000,00 – 12 000,00 лв., а за хотела 50 000,00 – 60 000,00 лв., като сумата била изцяло за сметка на П.К..

Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите като обективни и еднопосочни.

По делото пред първата инстанция е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че общият размер на вземанията за неустойки за забавено плащане на наемните вноски по Договор за наем № Н- 7/22.03.2022 г. представлява сума в размер на 16 483,11 лв., а на вземанията за обезщетение в размер на законната лихва за забава за забавено плащане на наемните вноски – сума в размер на 61,10 лв.; общият размер на вземанията за неустойки за забавено плащане на наемните вноски по Договор за наем № Н-16/09.09.2022 г. представлява сума в размер на 8 753,03 лв., а на вземанията за обезщетение в размер на законната лихва за забава за забавено плащане на наемните вноски – сума в размер на 33,39 лв.; общият размер на вземанията за неустойки за забавено плащане на наемните вноски по Договор за наем № Н-33/30.22.2024 г. представлява сума в размер на 16 853,76 лв., а на вземанията за обезщетение в размер на законната лихва за забава за забавено плащане на наемните вноски – сума в размер на 69,35 лв. Според експертизата, претендираните неустойки по сключените договори за наем са начислени съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договорите – върху наемната цена с ДДС, като не е начисляван ДДС върху претендираните неустойки по сключените договори за наем. Съгласно заключението, дължимите наемни вноски по сключените Договор за наем № Н-7/22.03.2022 г., Договор за наем № Н 16/09.09.2022 г. и Договор за наем № Н-33/30.11.2023 г., отразени в процесиите фактури, не за заплащани от ответника в срока, определен за падежна дата в условията на всеки един от договорите, като са посочени дните забава за заплащане на всяка от процесните фактури.

Първоинстанционният съд е кредитирал експертното заключение като вярно, пълно и обективно дадено.

Фактическата обстановка е правилно възпроизведена от първоинстанционния съд.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 16 483,11 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по Договор за наем № H-7/22.03.2022 г. за периода от 15.06.2022 г. до 18.10.2024 г.; за сумата от 8 753,03 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по Договор за наем № H-16/09.09.2022 г. за периода от 15.10.2022 г. до 18.10.2024 г. и за сумата от 16 853,76 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по Договор за наем № H- 33/30.11.2023 г. за периода от 15.02.2024 г. до 18.10.2024 г.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете за неустойка, са предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 61,10 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за наем № H- 7/22.03.2022 г. за периода от 15.06.2022 г. до 18.10.2024 г.; за сумата от 33,39 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за наем № H-16/09.09.2022 г. за периода от 15.10.2022 г. до 18.10.2024 г. и за сумата от 69,35 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за наем № H 33/30.11.2023 г. за периода от 15.02.2024 г. до 18.10.2024 г.

В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че между страните са възникнали облигационни отношения по договори за наем, по силата на които за ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка в претендираните размери поради неизпълнение на поети от последния задължения за заплащане на наемна цена.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнение от негова страна на задължението, за неизпълнението на което се претендира неустойка, респективно – погасяване на дълга.

По предявените главни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Първоинстанционният съд е приел, че между страните не се спори и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях валидно са възникнали облигационни отношения по Договор за наем № H-7/22.03.2022 г., Договор за наем № H-16/09.09.2022 г. и Договор за наем № H 33/30.11.2023 г.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Договор за наем № H-7/22.03.2022 г. и чл. 27, ал. 1 от Договор за наем № H-16/09.09.2022 г. и Договор за наем № H-33/30.11.2023 г. между страните е договорено, че за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена след срока по чл. 3, ал. 1, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем.

Не е спорно между страните и от приетата и неоспорена от тях съдебносчетоводна експертиза се установява, че срокът на допусната забава от страна на наемателя ЕТ „П.К. 1990“ за всяка една от наемните вноски по всеки един от договорите е както следва: По Договор за наем № Н -7/22.03.2022 г.: по фактура № 2307512168/05.05.2022 г. – 9 дни забава; по фактура № 2307512263/06.06.2022 г. – 12 дни забава; по фактура № 2307512396/08.08.2022 г. – 15 дни забава; по фактура № 2307512461/15.10.2022 г. – 15 дни забава; по фактура № 2307512957/10.04.2023 г. – 14 дни забава; по фактура № 2307513064/09.05.2023 г. – 14 дни забава; по фактура № 2307513175/19.06.2023 г – 13 дни забава; по фактура № ••••••••••/15.08.2023 г. – 16 дни забава; по фактура № 2307513272/15.09.2023 г. – 11 дни забава; по фактура № 2307513332/15.10.2023 г. – 11 дни забава; по фактура № 2307513811/15.05.2024 г. – 16 дни забава; по фактура № 2307513957/15.06.2024 г. – 13 дни забава; по фактура № 2307514007/06.06.2024 г. – 15 дни забава; по фактура № 2307514057/15.08.2024 г. – 11 дни забава; по фактура № 2307514138/15.09.2024 г. – 15 дни забава; по фактура № 2307514219/15.10.2024 г. – 3 дни забава; По Договор за наем № Н -16/ 09.09.2022 г.: по фактура № ••••••••••/30.09.2022 г. 18 дни забава; по фактура № 2307512541/10.10.2022 г. – 14 дни забава; по фактура № 2307512958/10.04.2023 г. – 14 дни забава; по фактура № ••••••••••/09.05.2023 г. – 14 дни забава; по фактура № 2307513131/02.06.2023 г. – 13 дни забава; по фактура № 2307513206/05.07.2023 г. – 16 дни забава; по фактура № 2307513271/01.08.2023 г. – 11 дни забава; по фактура № 2307513333/05.09.2023 г. – 11 дни забава; по фактура № 2307513493/ 21.11.2023 г. – 13 дни забава; по фактура № 2307513812/02.04.2024 г. – 16 дни забава; по фактура № 2307513913/09.05.2024 г. – 13 дни забава; по фактура № 2307514008/06.06.2024 г.– 15 дни забава; по фактура № 2307514058/05.07.2024 г. – 11 дни забава; по фактура № 2307514139/06.08.2024 г. – 15 дни забава; по фактура № 2307514220/15.10.2024 г. – 3 дни забава; По Договор за наем № Н-33/ 30.11.2023 г.: по фактура № 2307513623 /17.01.2024 г. 13 дни забава; по фактура № 2307513665/02.02.2024 г. – 14 дни забава; по фактура № ••••••••••/05.03.2024 г. – 14 дни забава; по фактура № 2307513813/02.04.2024 г. – 16 дни забава; по фактура № 2307513914/09.05.2024 г. – 13 дни забава; по фактура № 2307514009/ 06.06.2024 г. – 15 дни забава; по фактура № 2307514059/05.07.2024 г. – 11 дни забава; по фактура № ••••••••••/06.08.2024 г. – 15 дни забава; по фактура № 2307514221/ 10.09.2024 г.– 3 дни забава.

Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел за установено, че ответникът не е изпълнявал точно в темпорално отношение поетите от него задължения за заплащане на наемната цена по договорите за наем за процесните периоди, вследствие на което за него е възникнало задължение за заплащане на неустойка за забавено плащане съобразно чл. 25, ал. 1 от Договор за наем № H- 7/22.03.2022 г. и чл. 27, ал. 1 от Договор за наем № H-16/09.09.2022 г. и Договор за наем № H-33/30.11.2023 г.

Намерил е за неоснователно възражението на ответника, че текстът на неустоечната клауза препятства възможността да бъде точно определен размерът на неустойката, тъй като ставката от 10 % е ясно формулирана, но не и основата, върху която следва да се начисли. От формулировката на процесната клауза несъмнено става ясно, че основата, върху която се изчислява неустойката, е размерът на дължимия месечен наем.

Първоинстанционният съд е разгледал наведеното от ответника възражение за нищожност на претендираната от ищеца неустойка поради противоречието й с добрите нрави.

Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи да обезщетение на вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителната и обезщетителната функция, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили или когато размерът й надхвърля този на вредите. Доколкото липсват конкретни предписания, страните са свободни сами да изберат начина на определяне на неустойката, за неизпълнение на кое договорно задължение се уговаря и в какъв размер – като глобална сума или като част /най-често процент/ от главното задължение, както и да определят сроковете и начина на плащането й.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД намира приложение и при търговските сделки, каквито са и сключените три договора за наем, съгласно препращаща норма на чл. 288 ТЗ. В цитираната норма на ЗЗД не се дефинира понятието „добри нрави“, но тъй като законодателят е придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушаването на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и зачитането им е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на индивидуалния интерес на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения, както и на предотвратяването на несправедливо облагодетелстване аргумент от разпоредбите на чл. 289, чл. 302, чл. 307 ТЗ, чл. 20 ЗЗД и др. В тази връзка въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорената неустойка следва да бъде решен, като се отчетат фактори като свобода на договарянето, равнопоставеност на страните, функцията на неустойката, възможност неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.

Постигнатото съгласие между страните произтича от договорно основание, което има силата на закон между страните съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД като страните са свободни да уговарят условията на сключения между тях договор. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

В настоящия случай първоинстанционният съд е приел, че процесните неустоечни клаузи по чл. 25, ал. 1 от Договор за наем № H-7/22.03.2022 г. и чл. 27, ал. 1 от Договор за наем № H-16/09.09.2022 г. и Договор за наем № H-33/30.11.2023 г. противоречат на добрите нрави и са нищожни на това основание. Неустойката в размер на 10 % от месечната наемна цена на договора за всеки ден забава, противно на доводите на ответника, не е в необичайно голям размер. Както е изяснено и в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като тази преценка се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Преценката към момента на сключване на процесните договори за наем не води до извод, че уговорените в тях неустойки за забава накърняват добрите нрави. В рамките на свободата на договаряне /чл. 9 ЗЗД/ страните са ги формулирали по начин, който да гарантира изпълнението на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена в срок /обезпечителна функция/, да осигурят обезщетяването на наемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение /обезщетителна функция/, както и да санкционират неизправния наемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна /санкционна функция/. Основната цел на неустойката е да стимулира доброволното изпълнение от наемателя на задължението да заплаща наемната цена по договорите за наем. Уговореният размер на неустойките както ефективно стимулира изпълнението на задължението за заплащане на наемната цена в срок, респ. санкционира неизпълнението, така и обезщетява вредите на наемодателя от неизпълнението /в този смисъл Определение № 15 от 13.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2434/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 11529 от 13.07.2020 г. на САС по т. д. № 1652/2020 г. Решение № 11 от 8.01.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2215/2023 г./.

Отбелязал е, че дължимостта на тази неустойка е изцяло в зависимост от поведението на наемателя, като крайният момент на начисляването й зависи само от последното. Натрупването на задължение за заплащане на неустойка в голям размер в случая е в резултат на продължително неизпълнение от страна на самия наемател, а не само от начина, по който е уговорена самата неустойка. Видно от събраните по делото писмени доказателства и от съдебно-счетоводната експертиза, наемателят системно е допускал забава в плащането на наемната цена по трите договора за наем с над 10 дни. Уговорката е за начисляване на неустойка според дните на забавата, поради което преодоляването на нарастването на размера й, е предопределено от точното изпълнение на паричното задължение, което е изцяло по волята на страната по договора.

Намерил е за ирелевантни доводите на ответника, че в предходни договори за наем, сключени между същите страни, както и такива, сключени между ищеца и други наематели, е била предвидена неустойка в размер на 0,2 % на ден при всеки ден забава. Същото обстоятелство не може да бъде аргумент за направата на извод, че процесните неустоечни клаузи, в които е предвиден по-голям размер на неустойката, са нищожни, доколкото именно страните по договора са постигнали съгласие за този размер.

Намерил е за ирелевантни и наведените от ответника доводи, че ищецът не е причинил вреди на ответника, както и че дори е направил подобрения в отдадените под наем недвижими имоти. Съгласно посоченото законово правило на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вредите от неизпълнението не подлежат на доказване от кредитора, а очакваните от неизпълнението вреди, според разясненията на ВКС, дадени с ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС, подлежат на преценка във всеки конкретен случай. За разлика от преките и предвидими вреди по чл. 82 ЗЗД, вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя предвид на естеството на паричното задължение – чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума /по чл. 86 ЗЗД/, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. В този смисъл и за неустойката за забава при неизпълнение на парична престация естеството на задължението определя и предпоставя настъпването на вреда за кредитора. От друга страна, направените подобрения в недвижимите имоти, предмет на договорите за наем, нямат никаква връзка с възникването на неустоечното задължение, като за същите в процесните договори за наем е договорено между страните, че наемателят извършва всички преустройства и строително-монтажни работи на територията на наетия обект за своя сметка и след предварително съгласуване с наемодателя.

Приел е за неоснователно и наведеното от ответника възражение за наличие на неизправност на страната, която претендира заплащането на неустойка, като основание за намаляването й по чл. 83 ЗЗД. Не може да се приеме, че ищецът с поведението си е допринесъл за късното плащане на процесните наеми. Задължението на ответника да заплаща дължимите наеми е уговорено в договорите за наем, като е ясно е посочено, че наемната цена се дължи до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи същата. Неприемливо е да се твърди, че за да бъде „активирана“ неустоечната клауза е следвало ищецът чрез свои служители да предприеме активно поведение за уведомяване на ответника ежемесечно, че за предходен период плащането на наемната цена е направено със закъснение. Възникването на задължението по неустоечната клауза е предпоставено единствено от неточното в темпорално отношение изпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена, като по никакъв начин не е обвързано с извършване на действия от страна на наемодателя.

Първоинстанционният съд е разгледал и последният основен довод на ответника за недължимост на част от заплатената сума, а именно липсата на основание за изчисляване на неустойката върху наемната цена с включен ДДС като го е намерил за основателен. От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че претендираните неустойки по сключените договори за наем са начислени съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договорите – върху наемната цена с ДДС. Според чл. 26, ал. 2 ЗДДС данъчната основа, върху която се начислява ДДС, се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон, като не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. По силата на посочената разпоредба върху неустойки не се начислява ДДС, т. е. такъв е принципно недължим. Анализът на приложимите договорни клаузи съобразно чл. 20 ЗЗД сочи, че както в първоначалните договори, така и в допълнителните споразумения страните ясно са разграничили наемната цена от дължимия върху нея ДДС. Така в чл. 3, ал. 1 от договорите е посочено, че наемната цена е в размер на определена сума месечно /впоследствие актуализирана с допълнителни споразумения/, а в ал. 2 пък е предвидено, че върху нея се начислява ДДС. Следователно за целите на процесния договор страните са отграничили, че ще разглеждат като наемна цена само сумата по чл. 3, ал. 1, а не и данъка по ал. 2, което е допустимо съобразно договорната автономия. Това означава, че предвидената в чл. 25 и чл. 27 от процесните договори база за изчисляване на неустойката /10 % от договорения месечен наем/ включва само наемната цена по чл. 3, ал. 1, а не и дължимият ДДС по чл. 3, ал. 2. Ето защо, размерът на дължимата неустойка по всеки от процесните договори следва да бъде изчислен върху посочените чл. 3, ал. 1 от тях /респективно в допълнителните споразумения/ наемни цени без ДДС /в този смисъл Решение № 11529 от 13.07.2020 г. на САС по т. д. № 1652/2020 г./.

С оглед на изложеното първоинстанционният съд е приел, че предявените искове следва да бъдат уважени до следните размери: за сумата от 13 735,93 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по Договор за наем № H-7/22.03.2022 г. за периода от 15.06.2022 г. до 18.10.2024 г., като за горницата до пълния му предявен размер от 16 483,11 лв. същият следва да бъде отхвърлен; за сумата от 7 294,19 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по Договор за наем № H-16/09.09.2022 г. за периода от 15.10.2022 г. до 18.10.2024 г., като за горницата до пълния му предявен размер от 8 753,03 лв. същият следва да бъде отхвърлен; и за сумата от 14 044,80 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по Договор за наем № H-33/30.11.2023 г. за периода от 15.02.2024 г. до 18.10.2024 г., като за горницата до пълния му предявен размер от 16 853,76 лв. същият следва да бъде отхвърлен.

Предвид уважаването на главните искове, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните такива по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноски в исковото дело с оглед изхода на спора пред себе си.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно

приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По направеното възражение за наличие на стопанска непоносимост настоящият съдебен състав намира, че договорите за наем са сключени в периода 15.06.2022- 30.11.2023 г., а предмет на делото са претенция за дължими неустойки за забава в периода след сключване на договора до 18.10.2026 г.

Уважаването на възражението по чл. 307 от ТЗ за изменение на договора стопанска непоносимост предполага промяна а икономическите условия след сключване на договора между страните до такава степен, че изпълнението на договора да е станало невъзможно. В периода от сключването на договорите до 18.10.2024 година обаче не са настъпило влошаване а икономическата ситуацията в страната, която да води до невъзможност изпълнението му. Договорът е сключен след пандемията от Covid-19, не е имало ограничения за ползване на предоставяните от въззивника услуги, платежоспособността на населението като цяло се е увеличавала, поради което и настоящият съдебен състав намира възражението за настъпила стопанска непоносимост за неоснователно.

Въззивникът е търговец и договорите за наем за него са търговски, поради което и размерът на уговорената от търговеца неустойка не подлежи на намаляване с оглед изричната норма на чл. 309 от ТЗ

По възражението на въззивника за нищожност на неустойката поради нищожността й с добрите нрави настоящият съдебен състав намира, че уговорка за неустойка в размер на 10 % за забава на ден, но не повече от трикратния размер на дължимия наем е висока, но стимулира точното изпълнение на задълженията, санкционира финансово страната което не изпълнява точно задълженията си и би обезщетила вреди на кредитора от неизпълнение. Уговореният от страните размер на уговорената от страните неустойка за забавено изпълнение не е толкова висок, че, да направи неустойката противоречаща на добрите нрави, поради което и настоящият съдебен състав намира, възражението за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави за неоснователно.

По възражението за нищожност на неустоечната клауза тъй като не било ясно върху каква основа се дължи неустойката настоящият съдебен състав намира, че страните са уговорили, че като наемна цена само сумата по чл. 3, ал. 1, а не и данъка по ал. 2 от договорите от което следва да се направи извода, че неустойката следва да бъде определена върху наемната цена, а не и върху ДДС върху наемната цена.

Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.26, ал. 2 ЗДДС данъчната основа, върху която се начислява ДДС, се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон, като не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира, че неустойката върху чистата наемна цена без ДДС върху наемната цена е индивидуализирана в достатъчна степен и е дължима. Неяснотата в договорите дали страните са предвидили заплащане на неустойка и върху ДДС, изчислено върху наемната цена води до необходимост от тълкуване на волята на страните, но не е и до нищожност за безспорната част от уговорката – дължимост на ДДС върху наемната цена.

По възраженията за намаляване и освобождаване от задължението за заплащане на неустойка на осн. чл. 83 от ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че в чл. 3 от договорите за наем е определен падежа за заплащане на наемната цена на 15-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи наема. Вземането е определено по размер и изискуемостта му съгасно чл. 70,ал. 1 от ЗЗД настъпва с изтичане на срока и не е свързана поведението на наемодателя като не е необходима допълнителна покана за заплащане на задължението, тъй като паричното задължение е носимо съгласно нормата на чл. 68, б. „а“ от ЗЗД

Уговорката за срока и размера на наемната цена с в договора, сключен между страните в писмена форма, поради което и твърдения, че неконкретизирани служители на въззиваемия са твърдяли, че нямало да упражняват правата си по договора не изключват отговорността на въззивника или за ограничаване на отговорността на наемателя.

Размерът на задължението е определен от вещо лице.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направените възражения за нарушаване на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, който не формирал изводи за намаляване или изключване на отговорността на въззивника с оглед на свидетелските показания, доколкото действително наличието на договори за наем за съседни обекти е ирелевантно за спора между настоящите страни, а неизпълнението на служебните задължения на служител на въззиваемия не води от освобождаване на въззивника от задължението му за изпълнява в срок задълженията си по договора.

Пред въззивния съд не са направени искания за допускане на нови доказателства и съответно такива не са събирани.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е уважил исковете до размера, посочен от вещото лице, поради което и решението в осъдителната следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В отхвърлителната си част решението е вляно в сила като необжалвано.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има само въззиваемия.

С първоинстанционното решение правилно е разпределена отговорността за разноски, въззиваемият не е направил разноски за разглеждането на делото и за събирането на доказателства във въззивното дело, поради което и не следва да му бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение

Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд