Решение № 1007 от 9.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2224/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 17 от 30.03.2026г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив (РИОСВ - Пловдив), с което на Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, общ.Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от Костадин Димитров Димитров – кмет на Община Пловдив, на основание чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е санкционирана с имуществена санкция в размер на 14 600 (четиринадесет хиляди и шестстотин) лева (с равностойност в евро – 7 464,86 евро) за нарушение на чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС. Жалбоподателят, Община Пловдив, с жалбата си претендира за отмяна на оспореното наказателно постановление (НП) като неправилно и незаконосъобразно. По същество нарушението не се оспорва, но се твърди допускането на съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон. При условията на евентуалност се моли за намаляване размера на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание, редовно призована, се представлява от гл.юрк.М. К., който поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна, Директор на РИОСВ - Пловдив, взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане, в което се оспорват направените от жалбоподателя възражения и се пледира за потвърждаване на НП. В съдебно заседание, редовно призована, чрез ст.юрк.И. Х. поддържа съображенията изложени в придружителното писмо. Претендира присъждане на разноски по делото. От фактическа страна се установява следното: Община Пловдив е оператор на инсталация „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение и Кричим – ІІ етап“ (РДНО - Цалапица), находяща се в землището на с.Цалапица, община Родопи, област Пловдив. Описаната инсталация попада в обхвата на точка 5.4 от Приложение № 4 на Закона за опазване на околната среда. В тази връзка на Община Пловдив било издадено Комплексно разрешително /КР/ № 355- Н1/2023г. от и.д.Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, гр.София. В КР № 355-Н1/2023г. било предвидено в Условие № 11.2.Приемане на отпадъци за третиране, Условие 11.2.6, в което на притежателя на издаденото комплексно разрешително се разрешава да приема на територията на площадката отпадък с код и наименование 20 03 01 – Смесени битови отпадъци, в общо количество до 60 000 t/y, с цел извършване на операция по оползотворяване обозначена с код R 1 3 (съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 12, с изключение на временно съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им) и последваща операция по оползотворяване обозначена с код R 12 (размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 12-сепариране ) в Инсталация за предварително третиране – сепариране на постъпващите отпадъци. Със Заповед № РД-310/10.11.2025г. Директорът на РИОСВ-Пловдив възложил на екип от експерти от Дирекция „Контрол на околната среда“ /Дирекция “КОС“/ при РИОСВ-Пловдив да извърши планова проверка на място по изпълнение на условията и сроковете в КР № 355-Н1/2023г. на Община Пловдив за горепосочената инсталация. Проверката следвало да бъде извършена на 26.11.2025г. и 27.11.2025г. В експертния екип участие взела св.Ф. Р. К., на длъжност „главен експерт“ в Дирекция „КОС“ при РИОСВ- Пловдив, която била определена за координатор на комисията. На 27.11.2025г. била извършена плановата проверка на „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение и Кричим – ІІ етап“ по изпълнение на условията и сроковете в КР № 355-Н1/2023г. В хода на проверката експертният екип установил, че Инсталация за предварително третиране – сепариране на постъпващите отпадъци не била изградена и не била въведена в редовна експлоатация, като на площадката не се извършвала дейност (операция) по оползотворяване с код R 12 (размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 11 - сепариране), в Инсталация за предварително третиране – сепариране на приетите на РДНО – Цалапица отпадъци с код и наименование 20 03 01 – Смесени битови отпадъци. От представените на място записи и от извършената справка в Националната информационна система „Отпадъци (НИСО), поддържана от Изпълнителна агенция по околната среда в отчетни книги по Приложение № 3 към чл.7, т.4 и по Приложение № 4 към чл.7, т.5 и т.8 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, експертният екип установил, че за периода от 01.01.2025г. до 26.11.2025г. операторът Община Пловдив извършвала дейност по приемане с код D5 на отпадък с код 20 03 01 на „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение и Кричим – ІІ етап“, включващо Клетка № 1, Клетка № 2, Клетка № 3, Клетка № 4, Клетка № 5, Клетка № 6, Клетка № 7, Клетка № 8, Клетка № 9, Клетка № 10, Клетка № 11, Клетка № 12, вместо разрешената за този вид отпадък (20 03 01) дейност с код R 12 (размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 11 - сепариране) в Инсталация за предварително третиране - сепариране на постъпващите отпадъци. Въз основа на констатираното от проверката, експертният екип приел, че Община Пловдив в качеството си на оператор на „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение и Кричим – ІІ етап“ не изпълнява Условие 11.2.6. от КР № 355-Н1/2023г. като не извършва операция по оползотворяване, обозначена с код R 13 (съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 12 , с изключение на временното съхраняване на отпадъци на площадката на образуване до събирането им) и последваща операция по оползотворяване, обозначена с код R 12 (размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 11 - сепариране) на приетия на площадката отпадък с код и наименование 20 03 01 – Смесени битови отпадъци в Инсталация за предварително третиране – сепариране на постъпващите отпадъци. За резултатите от проверката, извършена на 27.11.2025г. на място и по документи бил съставен Констативен протокол № ЕП-020- 00000007/03.12.2025г. и „Списък за проверка на изпълнението на условията в Комплексно разрешително № 355-Н1/2023г. на Община Пловдив за площадка „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение и Кричим – ІІ етап“ – 26.11.2025г.-27.11.2025г.“. Проверяващите приели, че като не изпълнява Условие 11.2.6., предвидено в КР № 355-Н1/2023г., Община Пловдив на 27.11.2025г. на площадка „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение и Кричим – ІІ етап“ е осъществила състава на нарушение на чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС. В тази връзка на Община Пловдив била изпратена покана с изх.№ О- 3703/09.12.2025г. за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, получена на 12.12.2025г. На 08.01.2026г. в отсъствие на представител на нарушителя, св.К. съставила АУАН № 4/08.01.2026г. за извършено от Община Пловдив нарушение на чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС. В акта било отбелязано, че нарушението е извършено на 27.11.2025г. на площадка „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение и Кричим – ІІ етап“. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното постановление, с което на Община Пловдив на основание чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 14 600 лв. за нарушение на чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС. Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – показанията на разпитаната в качеството на свидетел актосъставителката Ф. Р. К., която в своите показания е потвърдила отразените в АУАН факти и констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните: Деянието, за което е привлечено към административнонаказателна отговорност Община Пловдив е за нарушение на разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС, която задължава операторът на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, се санкционира на основание чл.164, ал.1 от ЗООС с налагането на имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. Съгласно разпоредбата на §1, т.43 от Допълнителните разпоредби на ЗООС /ДР на ЗООС/ "Оператор" е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики: а) експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; б) контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; в) разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията, включително част от нея. От своя страна §1, т.39 от ДР на ЗООС съдържа легалното определение на "Комплексно разрешително", което е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка, са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение №4. Гореизложените принципни положения отнесени към установената по делото фактология и събраната доказателствена съвкупност, формират у съда извод за осъществен от Община Пловдив, в качеството й на оператор на процесното Регионално депо за неопасни отпадъци, състав на визираното в АУАН и НП административно нарушение на чл.164, ал.1,вр.чл.123в, т.2 от ЗООС, тъй като към 27.11.2025г. не е изпълнявала Условие 11.2.6. от Комплексно разрешително № 355-Н1/2023г., а именно - не е извършвала операция по оползотворяване обозначена с код R 13 (съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъци на площадката на образуване до събирането им) и последваща операция по оползотворяване, обозначена с код R 12 (размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 11 - сепариране) на приетия на площадката отпадък с код и наименование 20 03 01 – Смесени битови отпадъци в Инсталация за предварително третиране – сепариране на постъпващите отпадъци. От страна на жалбоподателя било то чрез жалбата против НП, било то чрез процесуалния представител в съдебното производство по делото, не се оспорва нито установената липса на изградена и въведена в редовна експлоатация Инсталация за предварително третиране – сепариране на постъпващите отпадъци, нито се оспорва обстоятелството, че на въпросната площадка не се е извършвала дейност по оползотворяване с горепосочените кодове на приетите в РДНО – Цалапица отпадъци с код и наименование 20 30 01 – Смесени битови отпадъци. Безспорно установено е, че за периода 01.01.2025г. - 26.11.2025г. операторът на Регионалното депо Община Пловдив е извършвал дейност по приемане с код D 5 на Смесени битови отпадъци с код 20 30 01 в РДНО – Цалапица, включващо Клетки от № 1 до № 12, вместо разрешената за този вид отпадък дейност с код R 12 в Инсталация по предварително третиране - сепариране на постъпващите отпадъци. Доказателства в тази насока са представените записи от Община Пловдив в хода на проверката на място и извършената справка в отчетните книги по Приложение № 3 към чл.7, т.4 и по Приложение № 4 към чл.7, т.5 и т.8 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейността по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. В качеството си на оператор на процесното Регионално депо и като титуляр на издаденото КР № 355-Н1/2023г., Община Пловдив е адресат на нарушеното материалноправно задължение и годен субект на административното нарушение. Условията по това разрешително се явяват задължителни и обвързващи за жалбоподателя, тъй като няма данни по делото решението за издаване на разрешителното с това му съдържание да е било обжалвано. Доколкото Община Пловдив не е изпълнила условие от издаденото Комплексно разрешително от 2023г., в случая Условие 11.2.6., съдържащо се в КР, то от обективна страна е изпълнило състава на нарушението по чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е годен субект на административно нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС, тъй като от 1990 г. Община Пловдив имала сключен договор за експлоатация на въпросното регионално депо с „Водстрой-Пловдив“ АД с последващи допълнителни споразумения, въз основа на които същата не притежавала качеството „оператор“ по смисъла на Закона. Община Пловдив, на чието име е издадено Комплексно разрешително № 355 –Н1/2023 г. е титуляр на това разрешително. В качеството й на оператор и съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗООС, същата освен да експлоатира и контролира експлоатацията на определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея, е оправомощена и да се разпорежда и взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията, включително част от нея. Действително предвид цитираните разпоредби и с оглед Условие 3.4. от КР № 355 –Н1/2023 г. притежателят на разрешението (Община Пловдив) може да възлага, въз основа на писмен договор, отделни дейности по стопанисването на въпросното регионално депо, на българско или чуждестранно юридическо лице или физическо лице, регистрирано като търговец по Търговския закон или по националното законодателство, което да изпълнява условията на разрешителното. Наличието на договор за експлоатация с трето лице обаче не освобождава лицето, притежател на въпросното Комплексно разрешително и имащо качеството на оператор, от вменените задължения, свързани с експлоатация и контрол на предприятието, за което е издадено разрешението, с каквито е оправомощена Община Пловдив по силата на издаденото й КР № 355 –Н1/2023 г. Отделно от това, по делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се установи кои дейности по стопанисването са възложени от Община Пловдив на „Водстрой-Пловдив“ АД с договора за експлоатация и попада ли сред тях предвидената в Условие 11.2.6. дейност. Сключването на такъв договор между титуляра на Комплексното разрешително и фактическия изпълнител на условията по него, само по себе си не може да има за последица автоматично заменяне на адресата на Комплексното разрешително, нито отпадане на административнонаказателната отговорност на последния, което да е в полза на лицето, на чието име е издадено разрешителното. В този смисъл договорът между Общината и третото лице може да бъде основание за претенции от страна на Общината към това трето лице, но не може да доведе до отпадане на отговорността, която същата носи в качеството й на оператор на депото. Именно на нейно име е издадено посоченото Комплексно разрешение, поради което и правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност за този вид нарушение. Доколкото Законът в §1, т.43 от ДР на ЗООС определя като оператор физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице някоя от изброените три хипотези, то липсата на изрично отразяване в АУАН и в НП в коя от хипотезите по смисъла на цитираната разпоредба е ангажирана отговорността на Община Пловдив в качеството й на оператор, не води до незаконосъобразност на оспорения санкционен акт. Изрично в обстоятелствената част на акта и постановлението е посочено, че жалбоподателят отговаря като оператор на конкретната инсталация, за експлоатацията, на която е издадено КР № 355 –Н1/2023 г. Правилно за място на нарушението е прието „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица за общините Пловдив, Марица, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение и Кричим – ІІ етап“, находящо се в землището на с.Цалапица, община Родопи, област Пловдив. Противно на твърдяната в жалбата липса на датата на нарушението, и в АУАН и в НП ясно и конкретно е отразено, че именно на 27.11.2025г. жалбоподателят е извършил нарушението, на която дата същото е било установено от експертите от РИОСВ-Пловдив. Тук следва да се има предвид, че се касае за продължено нарушение, при което непрекъснато се осъществява състава на нарушението през определен период от време, като се създава едно трайно състояние на деликт, което трае до неговото прекратяване. С оглед установените в НП фактически обстоятелства, към датата на извършената проверка, Община Пловдив не е изпълнявала условията на КР № 355- Н1/2023 г., поради което тази дата следва да се приеме за дата на извършване на нарушението. По отношение на административни нарушения, при които възниква трайно противоправно състояние, осъществено непрекъснато във времето до момента на тяхното отстраняване, трайната съдебна практика приема, че за да се докаже такова деяние е достатъчно да се установи, че към един конкретен момент (датата на проверката) нарушението е продължавало да бъде осъществявано. Такъв е и процесния казус. Аргументите на жалбоподателя в защита на твърдението за невъзможност да се определи еднозначно датата на установява на нарушението, тъй като административнонаказващият орган имал възможност във всеки един момент, предхождащ датата на установяване на нарушението – 27.11.2025г. да установи противоправното поведение (чрез прекия достъп до информацията от отчетните книги и водените публични регистри), не препятства възможността на контролния орган да извършва и проверки на място, в хода на които да констатира или не поведение на оператора, което е било в разрез с условията в Комплесното разрешително. Последното обосновава и неоснователността на направеното в този смисъл възражение. В случая доказателства, които да оборват изведените в акта и НП констатации, не бяха представени по делото, поради което съдът счита за правилно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Правилно с оглед на установеното поведение е счетено, че същото следва да бъде санкционирано на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, като наказващият орган е определил имуществена санкция в предвидените в санкционната разпоредба предели. Наложената имуществена санкция в размер на 14 600 лв. е в размер ориентиран към минимума, като е отчетено и отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно извършено от Община Пловдив и друго нарушение по чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от ЗООС, констатирано с влязло в сила на 14.10.2025 г. НП № 4/28.01.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив, потвърдено с Решение № 8721 от 14.10.2025г. по канд № 1158/2025г. по описа на Административен съд - Пловдив. Именно това обстоятелство, както и степента на обществена опасност на деянието и важността на охраняваните обществени отношения, са мотивирали наказващия орган да наложи административно наказание над определения в Закона минимум. Определената санкция според съда ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействат възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената имуществена санкция в размер от 14 600 лева, следва да бъде с равностойност евро, която правилно е определена от наказващия орган в размер на 7 464,86 евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията. Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с квалифициране на случая като маловажен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Фактическите обстоятелства, установени по повод на настоящото нарушение, не сочат наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид. Този довод, както и обстоятелствата, че неспазеното Условие 11.2.6. е разписано в КР № 355-Н1/2023г. още през 2023г., както и обстоятелството, че в продължителен период от време (01.01.2025г.-26.11.2025г.) жалбоподателят Община Пловдив, в качеството й на оператор на Регионалното депо е осъществявала дейност по приемане на Смесени битови отпадъци с код 20 30 01, различна от разрешената за този вид отпадък дейност са все обстоятелства, които обуславят по-висока степен на обществена опасност на противоправното деяние. Изтъкнатите от защитата доводи в насока необходимостта от значителен финансов ресурс, от дълъг период от време, от действия и на други правни субекти, не са смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да отпадне административнонаказателната отговорност на оператора на въпросното депо. В тази връзка следва да се обърне внимание, че жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства да е предприел някакви действия насочени към стартиране на процедура, която да доведе до възможността да се изпълнява Условието от Комплексното разрешително. Наред с това, макар и да се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е без значение настъпването или не на вредни последици, съдът намира за необходимо да отбележи, че настъпването на евентуални неблагоприятни последици би засегнало сериозно защитаваните обществени отношение по опазване на околната среда, биологичното разнообразие, живота и здравето на хората. Ето защо, настоящият съдебен състав споделя извода на наказващия орган за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. И двата акта на администрацията са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган произтича от предвиденото в чл.168 от ЗООС и се установява от приложената по преписката Заповед № РД-301/17.11.2022г. на Директора на РИОСВ-Пловдив, а тази на актосъставителя - от предвиденото в чл.167 от ЗООС и от приложените по административната преписка Заповед № РД-187/16.07.2025г. и Заповед № РД-310/10.11.2025г., двете на Директора на РИОСВ-Пловдив. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. И двата акта на администрацията отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП, като са описани всички съставомерни признаци на установеното административно нарушение по ЗООС. Дадената правна квалификация на вмененото деяние е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Вмененото на нарушителя неправомерно поведение е в достатъчна степен индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво се е изразило то, какъв е характера на обвинението и срещу какво конкретно той следва да организира своята защита. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като деянието е извършено на 27.11.2025г., когато е и установено, АУАН е издаден в тримесечния срок от откриване на нарушителя (08.01.2026г.), а НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта (30.03.2026г.). Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на депозираната жалба, поради което съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, въвзиваемата страна има право на разноски, поради което претенцията на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира за неоснователна. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство се изразява в депозиране на писмени съображения относно законосъобразността на НП и основателността на депозираната жалба, изложени в придружителното административната преписка писмо, както и процесуално представителство пред настоящата инстанция, намира, че в полза на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 92. 03 евро. Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд ІV н. с.,