Решение № 1669 от 13.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2515/2025 г.

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Повторно се разглежда жалбата на И. Д. ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от Б. Ш. с пълномощник адвокатско дружество А. и А. със съдружници адв. Н. А. и адв. Д. А., против Ревизионен акт № Р-16001623007262-091-001/17.06.2024г., потвърден изцяло с Решение № 387/28.08.2024г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив за установени задължения на основание чл.177 ЗДДС в общ размер 179 379,78лв. – главница 161 760,40лв. и лихви 17 619,36лв., във вр. със задължения по ЗДДС на Д. П. Ш. – доставчик на И. Д. ЕООД.

• Обжалвания ревизионен акт /РА/ се счита за незаконосъобразен, издаден при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните доказателства. Заявено е, че сумата от 1 080 000лв. по фактура № 000…8/31.08.2023г. представлява цялата стойност на сделката с включено ДДС /данъчна основа 900 000лв. и ДДС 180 000лв./ и данъчният кредит е ползван в период месец август 2023 година. Фактурата документира покупко-продажба на недвижим имот – кравеферма, придобит с нот.акт от 31.08.2023г. Сумата е заплатена изцяло по банков път към продавача – предварителни плащания в размер на 270 000лв. , а останалата част е платена от сметка в ПИБ.

Оспорени са твърденията на приходните органи за наличие на основание по чл.177 ал.2 ЗДДС и вменени задължения на И. Д. ЕООД за плащане на ДДС, което земеделски производител /ЗП/ Д. Ш. дължи към бюджета за месец август 2023г. Поддържа се неправилно възприета свързаност, обуславяща знание за това, че дължимият ДДС по сделката няма да бъде внесе. Посочено е, че осъществяваното счетоводно обслужване на страните по сделката от една и съща кантора не обосновава знание /Решение № 588 от 2016г. по д. № 5625 от 2015г., ВАС/. Изтъкнато е, че купувачът И. Д. ЕООД е финансирал и превел цялата стойност на сделката и дължимия ДДС, при което е налице добросъвестно поведение и купувачът няма начин да знае как продавачът се разпорежда с получените парични средства, като в случая част от сумата е по овърдрафт – отпуснат именно с предназначение – плащане на дължимия ДДС по сделката. Твърди се, че в случая знание не е доказано с нито едно от събраните доказателства. Посочено е също, че дори да има закъснение в преводите на част от сумите, следва да се отчете, че в м.08.2023г. има преводи за 270 000лв., която сума е достатъчна за погасяване на ДДС от продавача и с предварителните плащания по сделката е направено финансиране в пълен размер на дължимия ДДС, поради което купувачът не е отговорен за заплащане на останалата част от сумата след 14.09.2023г.

Поддържа се, че нормата на чл.177 ЗДДС е специална, поради което прилагането й следва да е изцяло доказано от приходните органи. По отношение начина, по който след сделката се ползва имотът и неговото отдаване под наем на дружеството, което отпуска заем, е посочено, че фактът не може да обоснове приложение на чл.177 ЗДДС. Доставката по отдаване под наем на имота от И. Д. ЕООД на Ф. П. ООД е отделна доставка на услуга и в случая условията на чл.27 ал.3 ЗДДС не са налице. Счита се, че разширяването на приложното поле на чл.177 ЗДДС с твърдение, че получателят следва да носи задължението при неплатен ДДС от доставчика, дори когато е разплатил сумата по сделката и е осигурил средства на доставчика да плати дължимия ДДС, излиза извън духа и смисъла на закона. В тази вр. се поддържа, че границата на приложение на чл.177 ЗДДС в хипотеза „знае“ спрямо получателя по доставката, че ДДС няма да бъде внесено, може да намери приложение само когато доставката не е платена.

В касационната жалба против отхвърлителното решение при първото разглеждане на жалбата е направено позоваване на Решение от 20 май 2021г. по дело С-4/20, СЕС, Решение от 21 декември 2011г. по дело С-499/10 /съображения 24, 25 и 26/, Решение № 10988/2022г. по д.№ 5713/2022г., ВАС, в което са съобразени мотивите от Решение на СЕС от 15 септември 2022г. по дело С-227/21.

В ход по същество адв. А. моли жалбата да бъде уважена с отмяна на ревизионния акт /РА/ по съображенията, изложени при първото разглеждане на делото. Поискано е присъждане на разноски за първото и настоящо съдебно производство. Адв. А. поддържа основателност на жалбата.

• Ответникът Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив с процесуален представител гл. юрисконсулт И. П. оспорва жалбата. Счита РА за законосъобразен, а жалбата подлежаща на отхвърляне с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за предходното и настоящото съдебно производство.

В отговор по касационната жалба при първото разглеждане на делото е описана фактическата установеност при ревизията и изводите на приходните органи. Посочено е, че презумпцията за знание е формулирана в чл.177 ал.3 ЗДДС и в случая е установено наличието й. В потвърждение е изтъкнато обстоятелството, че В. И. П. в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на И. Д. ЕООД е била наясно, че Д. П. Ш. е собственик на съответните недвижими имоти, намиращи се в [населено място] и е знаела, че това лице не може да обслужва отпуснатия му банков кредит, поради което е принуден да продаде въпросния имот, вкл. е знаела също, че това лице не може да заплати дори месечната наемна цена от 2 400 лв. с ДДС по повод формално сключения с него наемен договор, именно поради наличието на влошеното му финансово състояние. Тези обстоятелства са потвърдени от В. П. в представени писмени обяснения /от 05.01.2024г. и от 12.04.2024г./. Описаните данни според представителя на ответника, които са били известни към момента на осъществяване на покупко-продажбата на недвижимия имот и с оглед факта – доставчикът фигурира в публикувания на интернет страницата на НАП списък на длъжници с невнесени суми над 5 000лв., обосновават логичен извод, че данъкът по спорната доставка няма да бъде разплатен от продавача. Счита се, че всички тези обстоятелства представляват обективни факти, относими към преценката за субективната категория „знание“ за невнасянето на данъка. Описани са данните, установени при допълнителна проверка в хода на административното обжалване на РА – според данъчно-осигурителната сметка на Д. Ш. ЧЗП към 17.06.2024г. /дата на издаване на оспорения РА/ - част от дължимия за м.08.2023г. косвен данък е била погасена, като остатъкът възлиза на 161 760,40лв. Установено било още, че за м.08.2023г. И. Д. ЕООД – получател на обследваната фактура, не е извършвало продажби, както и други покупки на стоки и услуги, като декларираният от дружеството данъчен резултат е ДДС за възстановяване в размер на 180 000лв. Издаден е АПВ на 12.12.2023г., на основание на който е възстановен на дружеството ДДС в размер 184 168,36лв. – ДДС за възстановяване за периодите от 01.08.2023г. до 31.10.2023г. Предвид изложеното се счита, че е допуснато нарушение на механизма на функциониране на ДДС като многофазен и некумулативен косвен данък – от републиканския бюджет е преведен в полза на получателя по фактурата данък, който не е бил ефективно внесен от съответния доставчик. Поддържа се, че размерът на отговорността по ЗДДС по повод доставката е правилно и законосъобразно определен в текстовата част на РА и в таблица 1 „установявам“, а солидарната отговорност по чл.177 ал.1 ЗДДС не е ограничена само до размера на дължимия и невнесен данък.

С Решение № 10543/29.10.2025г. по адм.д.№ 5868/2025г. на ВАС е отменено Решение № 2782/24.03.2025г. по адм.д.№ 2027/2024г. и делото е върнато за ново разглеждане с указания : „Разпоредбата на чл. 177 ЗДДС представлява изключение от правилото, че данъкът се дължи от доставчика и поради това подлежи на стриктно тълкуване, а всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване…. Освен това, в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да съобрази, че установеното по делото затруднено финансово положение към момента на доставката на Д. Ш. ЧЗП само по себе си не е достатъчно, за да обоснове доказано знание у получателя по доставката, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от доставчика. Следва да се подчертае, че основателно касационният жалбоподател акцентира върху тълкуването на СЕС, дадено в неговото решение по дело С-227/2021 г., че само от финансовите затруднения, с които се сблъсква длъжник, чиято вещ се продава чрез принудително изпълнение, не може всъщност да се заключи, че той е имал незаконосъобразното намерение да не внесе ДДС (вж. т. 38, т. 41- 42). Тоест, в случая просрочени задължения на Д. Ш., не могат да обусловят извод за знание от страна на дружеството – получател по доставката за намерение дължимият косвен данък да не бъде внесен. При това следва да се направят констатации и изводи във връзка с данните по делото относно разплащането по сделката, каквито както се посочи съдът не е направил.“.

Жалбата е допустима, подадена в срок от страна с правен интерес /съобщение за решението е получено по електронен път на 28.08.2024г. – удостоверение за връчване по електронен път, л.37; жалбата е с вх. номер в Д ОДОП - Пловдив от 10.09.2024г./. Упражненото процесуално право на оспорване е по реда на чл.156 ДОПК.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623007262-020-001/08.12.2023г. /връчена по електронен път на 12.12.2023г. – данни в диск, намиращ се в плик с номер 517; л.502, т.3/, издадена от Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, А. Д. на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват: отговорност за ДДС за дължим данък по доставки, извършени от Д. П. Ш., [ЕГН] за периода от 01.08.2023г. до 31.08.2023г., с определен срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В ЗВР от 08.12.2023г. са определени лицата, които да извършат ревизията : В. К. – гл. инспектор по приходи /ръководител на ревизията/ и Л. М., ст. инспектор по приходите. Със заповед от 12.03.2024г. /л.234, т.2/ на същия орган по приходите – А. Д., в качеството на началник сектор, срокът е удължен до 12.04.2024г. /заповедта е връчена по електронен път на 12.03.2024г., л.236/. С последваща заповед от 12.04.2024г. ревизионното производство е удължено до 10.05.2024г. /л.156, т.1/.

РД № Р-16001623007262-092-001 от 27.05.2024г. /л. 130 и сл./ е изготвен и подписан от В. К. /гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията/ и Л. М. /ст. инспектор по приходите/ с електронни подписи.

РА № Р-16001623007262-091-001 от 17.06.2024г. /л.92 и сл./ е издаден от А. Д., Началник сектор и възложил ревизията и В. К., гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан с електронни подписи.

За компетентност на органа, издал ЗВР са представени заповеди на Директора на ТД на НАП – Пловдив /л.3 и сл./ : Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП Пловдив с Приложение № 1 и № 2 – т.4 ; Заповед № РД-09-788 от 13.05.2022г. – сектор V; Заповед № РД-09-789 от 13.05.2022г. – т.5; Заповед от 07.12.2022г. за изменение на предходните - сектор V; Заповед № РД-09-192/06.02.2024г. – т.6;. Със Заповед № РД-09-2277/30.11.2023г. са определени длъжностни лица с функции на ръководители на екипи до 30.11.2024г.

Против РД не е постъпило възражение, което обстоятелство е отбелязано в РА /л.92 гръб/. РА изцяло потвърждава констатациите в РД. Фактическите основания и правни изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия и е посочено, че е неразделна част от ревизионния акт. При отсъствие на възражение и посредством препратката към РД следва да бъде прието, че е изпълнено задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/.

2. ЗВР, РД и РА са подписани с електронни подписи, които не са оспорени от жалбоподателя. Относно валидност на електронните подписи на приходните органи, подписали ЗВР, РД и РА към съответните дати на издаване с електронни подписи и за удостоверяване на положен квалифициран електронен подпис с оглед изискванията на Регламент /ЕС/ № 910/2014г., преписката съдържа снимков материал /л.7 и сл./ с данни от проверка статус на КУКЕП по отношение всеки от приходните органи : За А. Д. се констатира, че е с валиден електронен подпис от 11.04.2023г. до 10.04.2024г. и от 14.02.2024г. до 13.02.2025г., в който период попадат датите на издаване на ЗВР и подписване на РА – 08.12.2023г. – 17.06.2024г. За Л. М. се установи, че е с валиден електронен подпис от 29.05.2023г. до 28.05.2024г., в който период е подписан РД – 27.05.2024г. За В. К. се констатира, че е с валиден електронен подпис от 11.09.2023г. до 10.09.2024г., в който периоди попадат датите на издаване на РД и РА – 27.05.2024г. и 17.06.2024г.

Електронните подписи са издадени поименно на всеки служител. Електронният подпис е с валидност 1 година, след което е подновен за още 1 година. За всяко от лицата подробно е описан КУКЕП със сериен номер в шестнадесетичен вид и в десетичен вид, с валидност и спецификация като електронен документ, издаден от StampIT Global Qualifed CA. Представена е основна и детайлна информация, ведно с проверка за статус на КУКЕП. Извлеченията с данни за посочените приходни органи разкриват информация и от проверка статус на удостоверения /квалифицирани - КУЕП/ съгласно Регламент 910/2014 и Приложение I към регламента.

В случая ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3 ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по отношение на които, предвид фикцията в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Изпратени са на РЛ като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, ведно със съответно удостоверяване на потвърждение за получаване по см. на чл.30 ал.6 ДОПК. На основание чл. 184 ал. 1 ГПК, приложим с препратката от § 2 ДР ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната. Според приетите доказателства РА е издаден от компетентни органи по см. на чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената форма съгласно чл.120 ал.1 ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 ДОПК. Първата ЗВР е връчена редовно /вкл. изменителните/ и ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи, валидни към съответните дати на издаване/подписване на документите и съответстващи на изискванията на Регламент 910/2014. Установи се, че КЕП са валидни към дати на подписване на ЗВР, РД и РА, включително са свързани с всяко от лицата, за които са издадени – приходните органи А. Д., В. К. и Л. М., посредством сериен номер /шестнайсетичен и десетичен; име – три имена на латиница; статус – активен; валиден/. Не се открива недостатък, обосноваващ във вр. с Решение на СЕС по дело С-362/21г., извод за нищожност на РА, за която съдът проверява служебно. Съобразени са изискванията на чл.26 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 и не е налице оспорване на електронните подписи като неотговарящи на изискванията за „квалифициран електронен подпис“ по см. на чл.3 т.12 от Регламент № 910/2014, вкл. представените доказателства от ответника не са оспорени от жалбоподателя.

3. Фактически констатации и правни изводи на приходните органи :

И. Д. ЕООД включило в дневника за покупки през м.08.2023г. и упражнило правото на приспадане на данъчен кредит /ДК/ по фактура № 1000000008/31.08.2023г. на стойност 900 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 180 000,00 лв., издадена от доставчика Д. Ш. ЧЗП, с предмет - кравеферма до 100 крави и складови помещения съгласно [нотариален акт] от 31.08.2023г. /л.263 и сл./. В отговор на искане за представяне на документи и обяснения относно фактурата, ревизираното лице /РЛ/ представило, л.327 и сл. : фактура № 1000000008/31.08.2023г.; нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 31.08.2023г., съгласно който Д. П. Ш. и С. И. В., с пълномощник Б. П. Ш. продават на И. Д. ЕООД поземлен имот в [населено място], местност •••, включващ земя - 9 383 кв. м, сгради със застроена площ - 1 887 кв. м, помощни сгради с площ 918,60 кв. м и допълнителни постройки с площ 437,88 кв. м, за сумата от 1 080 000,00 лв. с ДДС; договори за банков ипотечен кредит и овърдрафт с „П. •••“ АД /л.458 и сл., т.3/; копия на банкови извлечения; хронологични ведомости на счетоводни сметки; оборотна ведомост и главна книга за месец август 2023г.; протоколи-решения за закупуване на недвижим имот с банков кредит - 3 бр.; договори за заем между И. Д. ЕООД и И. И. ЕООД; споразумителни протоколи за прихващане на вземания срещу задължения - 4 бр.; договор от 09.08.2023г. за паричен заем между И. Д. ЕООД и Ф. П. ООД с договорена лихва в размер на 2,8 % /л.207 и сл./, ведно със споразумение към него от 04.10.2023г.; нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти от 31.08.2023г.; пазарни оценки на закупения недвижим имот и оборудването в кравефермата; данъчна оценка на имота.

В писмени обяснения на В. П. – управител на И. Д. ЕООД е заявено, че през 2023г. дружеството реализира инвестиционно намерение и закупува кравеферма в [населено място], м.•••, която към настоящия момент се отдава под наем. Преди сделката с конкретния имот не е имало други търговски отношения между двете страни, освен посредничество за сключване на застраховки чрез представляваното от В. П. дружество /основната дейност на РЛ през ревизирания период е застрахователни услуги и застрахователно посредничество/ - познанството им датира от няколко години във вр. със застраховането на ЧЗП Д. Ш. /л.331, т.2/. Посочено е, че Д. Ш. закупил кравефермата в [населено място] с банков заем от „Ти Би Ай Банк“, който не е бил в състояние да обслужва, затова продажбата на имота бил единственият начин да бъде погасен дългът към банката, която от своя страна обявила кравефермата за продажба поради лош кредит. Описаните данни обосновали решението за закупуване на имота в [населено място], като е отразено, че консултанти на П. ••• /ПИБ/ АД й предложили изгодни условия за кредитиране срещу ипотека. По задание на В. П. - представляващ И. И. ООД са изготвени два доклада за определяне на пазарни цени на имота в с П.от А. Е. оценки ООД – доклад от 20.06.2022г. - определена пазарна цена от 763 162,00 евро за земята от 9 383 кв. м и сградите с разгърната застроена площ от 2 042 кв. м.; доклад от 02.11.2022г. - определена обща пазарна стойност на машини, съоръжения и оборудване в размер на 358 700,00 лв. Оценките на имота са правени във вр. с оформянето на ипотеката от банката и са налице протоколи от 03.07.2023г. на дружеството за сключване на договор за банков кредит с ПИБ АД и учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на кредитора, л.351 и сл.

В РД е представена в табличен вид информация за датите и сумите на всички извършени разплащания по повод издадената от Д. Ш. фактура № 1000000008/31.08.2023г. - банкови преводи през периода от 09.08.2023г. до 05.10.2023г. за сумата от 1 080 000,00 лв. /л. 133/.

По второ искане на приходните органи РЛ представило: договор за наем на кравеферма от 01.09.2023г. между И. Д. ЕООД и Д. Ш. ЧЗП /л.223 и сл./, ведно с приложение № 1 към него и споразумение за прекратяване на договора, считано от 01.10.2023г., както и фактура № 3000000001/01.09.2023г. с предмет на доставката - наем на имот през месец септември 2023г., по която няма направено плащане на договорената наемна цена; договор за наем на кравефермата от 01.10.2023г., сключен между ревизираното дружество и Ф. П. ООД /л.220 и сл./, с приложение № 1 към него, както и 5 бр. фактури за наем на имот през месеците октомври, ноември и декември 2023г., януари и февруари за 2024г., всяка от които с данъчна основа 2 000,00 лв. и начислен ДДС - 400 лв. /л.212 и сл./. Управителят на И. Д. ЕООД посочил, че след устно запитване към Д. Ш. относно намеренията му за заплащане на дължимия наем за месец септември 2023г. в размер на 2 400 лв., същият заявил, че се намира в затруднено положение и може да направи плащане не по-рано от 6 месеца /л.168/.

Във вр. с изискана информация за получени заемни средства от РЛ – посочено е, че дружеството търсило финансиране от банки, но поради кредитната му задлъжнялост във вр. със закупуване на имота от Д. Ш. /ЧЗП/, бил сключен договор за паричен заем с Ф. П. ООД. Контактът между двете дружества е осъществен по повод извършваната от И. Д. ЕООД застрахователна дейност на територията на [населено място] /л.167/. Управител на заемодателя Ф. П. ООД е П. Б. Ш.. Заемът е усвоен изцяло по банков път - представени 16 бр. банкови извлечения от Б. А. К. Б. АД за периода от 10.08.2023г. до 06.10.2023г. за сумата от 339 850,00лв. Установено е, че от страна на И. Д. ЕООД няма извършени погасявания във връзка с отпуснатия му заем.

• В писмено обяснение Д. Ш. посочил, че причина за продажбата на кравефермата била невъзможността да обслужва заем, отпуснат от Т. Б. А. Б. АД, с който е закупена кравефермата. Преди сделката е нямал други търговски отношения с В. П. в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала и управител на посоченото дружество. Потвърдено е, че има търговски отношения с Ф. П. ООД във връзка с продажба на фуражи. Проверяваното лице е посочило, че е брат на Б. П. Ш., който е съдружник във Ф. П. ООД /л.285, 286, т.2/.

• При насрещна проверка Ф. П. ООД представило: счетоводни регистри за отчитане на разчети по сметка 2692 - Заеми; оборотна ведомост за месец август 2023г.; споразумение за продажба и вземане от 30.12.2022г. между Ф. П. ООД и Ш. А. ЕООД, съгласно което последното прехвърля вземането си от Д. Ш. ЧЗП в размер на 181 678,78 лв. за сумата от 180 000,00 лв., която е задължение на Ф. П. ООД към прехвърлителя и ще се разплати след събиране на вземането; договор за цесия от 30.12.2022г. между Д. П. Ш. и Ф. П. ООД, съгласно който цедентът прехвърля бъдещи вземания от Е. Д. Д. ЕООД до покриване на задължението си от 181 678,78 лв. по предходното споразумение, както и 9 000 лв. по договор за наем; споразумение за продажба и вземане от 01.07.2023г. между Ф. П. ООД и Ш. А. ЕООД, съгласно което последното прехвърля вземането си от Д. Ш. ЧЗП в размер на 269 850 лв. за сумата от 268 000 лв., която е задължение на Ф. П. ООД към прехвърлителя; споразумение за продажби и вземане от 01.10.2023г. между Ф. П. ООД и Ш. А. ЕООД, съгласно което последното прехвърля вземането си от ЧЗП Д. Ш. в размер на 71 800 лв. за сумата от 71 000 лв., която е задължение на Ф. П. ООД към прехвърлителя /л.304 и сл., т.2/.

В РД е посочено, че едноличен собственик на капитала и управител на Ш. А. ЕООД с [ЕИК] е Б. П. Ш.. Братята – Д. П. Ш. и Б. П. Ш. били съдружници и притежавали равни дялове в Ш. А. БГ ООД. Ф. П. ООД с [ЕИК] е със съдружници – Б. П. Ш. /брат на Д. Ш./ и П. Ш. /баща на Д. Ш. и Б. Ш./. Доказателства за бащинството не са приложени.

• Ревизията установила, че счетоводното обслужване на всички субекти, които според приходните органи имат отношение към покупко-продажба на процесния недвижим имот, се осъществява от счетоводна кантора Актив ООД с управители Н. П. М. и В. П. К. / ЧЗП Д. Ш. - продавач на имота; И. Д. ЕООД - купувач на имота; Ф. П. ООД - заемодател на И. Д. ЕООД, изкупил задължения на Д. Ш.; И. И. ЕООД - съдлъжник по договор за заем от П. И. Б. АД с едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството В. И. П.; Ш. А. ЕООД с едноличен собственик на капитала - Б. П. Ш., брат на Д. П. Ш. и упълномощено лице, осъществило продажбата на имота./. Подаваните в НАП отчетни регистри и справки-декларации по ЗДДС на посочените лица са подписвани с квалифициран електронен подпис на Н. П. М..

• Оценителските доклади са от м.06.2022г. и от м.11.2022г., поради което приходите органи приели, че В. П. е знаела и е била наясно, че собственикът на кравефермата - Д. П. Ш. е в затруднено финансово положение и същият има намерение да продава имота поради задлъжнялост към банкова институция - преди датата, на която е възложена оценката на имота. Затова е направен извод за несъответстващо с обективната истина твърдението на В. П. за познанство между нея и Д. Ш. само по повод осъществяваната от дружеството застрахователна дейност.

• В хода на ревизията е установено наличие на задължения към бюджета от страна на Д. Ш. към дата на продажбата на имота – 31.08.2023г., за които било образувано изпълнително дело № 200899479/13.07.2020г. при дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. Лицето фигурирало и в списък на длъжниците с неуредени публични задължения над 5 000 лв., съгласно чл. 182 ал. 3 т. 2 ДОПК, публикуван на интернет страницата на НАП, с актуализирани данни към 30.06.2023г.

Предвид тези данни приходните органи счели, че към дата на подписване на нотариалния акт и осъществяване на покупко-продажбата на недвижимия имот в [населено място], представляващият И. Д. ЕООД В. П. е могла да се осведоми за наличието на задължения на Д. Ш. към бюджета и „е била наясно“, че лицето не покрива задълженията си по отпуснатия банков кредит. Отбелязано е, че по-голяма част от сумите по издадената фактура № 1000000008/31.08.2023г. са платени след срока на подадената от Д. Ш. справка-декларация по ЗДДС, касаеща периода месец август 2023г. - т.е. след 14.09.2023г., което обстоятелство обосновава извод, че купувачът И. Д. ЕООД е бил наясно, че дължимият размер на декларирания косвен данък по обследваната доставката няма да бъде платен от продавача.

• С Договор № 000LD-S-001950/01.08.2023г. ПИБ АД предоставило на И. Д. ЕООД банков кредит в размер на 630 000 лв. за инвестиция - закупуване на поземлен имот, кравеферма и складове за съхранение на зърно и земеделска продукция, ведно с находящи те се в тях машини, съоръжения и оборудване, в [населено място], местност •••. Съгласно Договор № 000OD-S-001327/01.08.2023г. за овърдрафт същата банка приема да извърши разплащания при условията на овърдрафт по сметката за обслужване на дълга при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер на 180 000 лв. за заплащане на ДДС по сделката за закупуване на процесния поземлен имот, ведно с машините и оборудването в него. С нот.акт от 31.08.2023г. е учредена договорна ипотека върху недвижим имот – имотът по сделката от 31.08.2023г., ведно със сградите и оборудването във вр. с договора за банков кредит от 01.08.2023г. и договора за овърдрафт от 01.08.2023г., в полза на кредитора ПИБ АД /л.249 и сл./.

• С договор за паричен заем от 09.08.2023г. - Ф. П. ООД предоставило на И. Д. ЕООД сума от 315 000 лв., която да се ползва за стопанската му дейност с договорена лихва в размер на 2,8 %, като със споразумение от 04.10.2023г. заемодателят променя размера на отпуснатата в заем сума на 340 000 лв. /л.277 и сл./.

Предвид заемния договор с Ф. П. ООД, приходните органи направили извод в насока – заемодателят е разполагал с финансов ресурс да подпомогне с парични средства Д. Ш. да погаси частично задълженията си към Т. Б. А. Б., но вместо това дружеството предоставя без обезпечение финансови средства на И. Д. ЕООД с представляващ В. П.. В тази вр. не са възприети като достоверни твърденията на представителите на двете дружества, че преди отпускането на кредита не са имали други взаимоотношения, освен тези, свързани с направени застраховки.

Според приходните органи е налице още едно обстоятелство, индикиращо намерението на Д. Ш. да не внесе размера на дължимия данък по фактура № 1000000008/31.08.2023г. - веднага след продажбата е наел ползването на имота срещу договорена месечна наемна цена от 2 400,00 лв. с ДДС /л. 223-225/, която обаче не заплащал именно поради затруднено финансово състояние.

• Предвид описаната фактическа установеност, изразяваща се според приходните органи в търговски и финансови взаимовръзки между участниците в спорната доставка, е преценено, че е налице знание от страна на управителя на И. Д. ЕООД за невнасяне на дължимия данък от неговия доставчик Д. Ш. ЧЗП, поради което ревизираното дружество е отговорно за невнесеното задължение на основание чл. 177 ЗДДС.

В съответствие с чл. 177 ал. 1 и ал. 2 предположение първо, във връзка с чл. 177 ал. 6 ЗДДС за данъчен период месец 08. 2023г. е вменена солидарна отговорност на жалбоподателя в размер на 161 760,40 лв., съответстващ на невнесения ДДС по справка-декларация, касаеща периода месец август 2023г. съгласно наличните към 17.06.2024г. /дата на издаване на РА/ данни от данъчно-осигурителната сметка на Д. Ш.. За несвоевременното разчитане с бюджета на установеното данъчно задължение на основание чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания са начислени прилежащи лихви в размер на 17 619,36 лв.

• При административното обжалване е извършена допълнителна проверка в информационната система на НАП относно наличните данни за И. Д. ЕООД и Д. Ш., при която е установено, че издадената фактура № 10000000008/31.08.2023г. с данъчна основа 900 000,00 лв. и ДДС в размер на 180 000,00лв. е включена от доставчика в отчетния регистър - дневник за продажбите и справка-декларация по ЗДДС за периода м.08.2023г. За същия данъчен период Д. Ш. е декларирал общо 4 бр. продажби и 24 бр. покупки, и тъй като сумата на начисления ДДС за извършените от Д. Ш. ЧЗП доставки е по-голяма от сумата на ползвания данъчен кредит - е формиран данъчен резултат „ДДС за внасяне“ на стойност 175 527,47 лв. В срока по чл. 89 ал. 1 вр. чл. 125 ал. 5 ЗДДС срок и до дата на издаване на оспорения РА от страна на Д. Ш. не са предприети действия относно плащане на пълния размер на декларирания от него ДДС за внасяне. Към дата на издаване на РА част от дължимия за м.08.2023г. косвен данък е била погасена, като остатъкът е 161 760,40 лв. /протокол от 17.06.2024г., л.63/. И. Д. ЕООД в качеството си на получател по обследваната фактура е отразило същата в дневника за покупките и справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.08.2023г. и за същия период дружеството не е извършило продажби, както и други покупки на стоки или услуги, при което декларираният от него данъчен резултат е „ДДС за възстановяване“ в размер на 180 000,00 лв. На ревизираното дружество е издаден АПВ № П-16001623214339-004-001/12.12.2023г. /л.315 и сл./, с възстановен ДДС в размер на 184 168,36 лв., за периодите от 01.08.2023г. до 31.10.2023г. Предвид тези данни е прието допуснато нарушение на механизма на функциониране на ДДС като многофазен и некумулативен косвен данък – доставчикът не е внесъл в приход на бюджета пълния размер на декларирания за м.08.2023г. от него и дължим „ДДС за внасяне“, а приходната администрация съобразно данните от получателя и с оглед срока по чл. 92 ал. 1 т. 4 ЗДДС е възстановила претендирания от него „ДДС за възстановяване“, включително за м.08.2023г., „т.е. от републиканския бюджет е преведен в полза на получателя по фактурата данък, който не е бил ефективно внесен от страна на съответния доставчик…“.

4. В изпълнение указанията на ВАС, дадени в Решение № 10543/29.10.2025г. по адм.д.№ 5868/2025г. е допусната и приета ССч.Е /л.22 и сл./ : Експертът представи таблично наличните по адм.д. № 2027/2024г. банкови извлечения, с опис на платени суми и дати, на които са били платени. Видно е, че заплащанията относно сделката, документирана във ф-ра № 1000….8 от 31.08.2023г. са направени от 10.08.2023г. до 05.10.2023г., като тези от м.10.2023г. не са приложени : 182 600лв. – 10, 11, 14, 15, 16 и 09.08.2023г., Юро•••/Пощенска/; 17 254,3лв. – 07.09 и 21.08.2023г., Юро•••/Пощенска; 11 900лв – 23.08.2023г., ПИБ; 28 800лв – 23.08.2023г., ПИБ; 33 024,29лв. – 21.09.2023г., ПИБ; 700 000лв. – 22.09.2023г., ПИБ; 20 000лв. – 15.08.2023г., Уникредит; 16 800лв.-16.09.2023г., Уникредит; м.10.2023г. – 02, 03 – два превода, 04, 05 – два превода за общо 63 000лв. Таблично са представени данни за извършените плащания до 31.08.2023г., които са в общ размер на 270 000лв. и са постъпили по сметки на доставчика в Юро•••/Пощенска/, ПИБ и Уникредит. До 14.09.2023г. са платени общо 287 254,30лв.

В съдебното производство са приети отчети по сметка – ПИБ от м.10.2023г. с наредител И. Д. ЕООД, за които в първата таблица на заключението е отразено, че не са приложени по делото. Констатира се преведена на Д. Ш. през м.10.2023г. сума в общ размер на 63 000лв.

ССч.Е е приета без възражения и се цени като обективно изготвена с приложени специални знания.

При първото разглеждане на жалбата е приета ССч.Е /л.531 и сл. от д. № 2027/2024г./, в която е цитиран договор № 000LD-S-001950/01.08.2023г. с ПИБ АД в размер на 630 000лв. с цел – закупуване на поземлен имот, кравеферма и складове, ведно с оборудването, намиращ се в [населено място], като продажната цена ще послужи за рефинансиране на задължения по банков кредит № 1553/16 от 10.11.2016г. и 1554/15 от 10.11.2016г. между Т. Б. А. Б. ЕАД и ЗП Д. Ш.. Сумата от 630 000лв. е постъпила на 08.09.2023г. по банкова сметка на ревизираното дружество, с което кредита е изцяло усвоен. Цитиран е и договор № 0000D-S-001327/01.08.2023г. – овърдрафт в размер на 180 000лв. с цел заплащане на ДДС по сделка за закупуване на поземлен имот. Към 31.08.2023г. Д. Ш. е имал задължения към доставчици, клиенти, ДДС за внасяне, данъци върху доходите на физическите лица, ДОО, ЗОВ, ДЗПО, лихви по заеми от Ш. А. ЕООД и Т. Б. А. Б., други кредитори – Ф. П. – цесионер. С постъпилите суми по фактурата Д. Ш. ЗП извършил погашения към : Ф. П. ООД с основание „по договор за цесия“ в размер съответно: 235 300 лева за цесия на дати в периода 11.08.2023г. – 23.08.2023г.; 36300 лева за цесия на дати 02.10.2023г. и 03.10.2023г.; 26700 лева за цесия на дата 04.10.2023г. и 05.10.2023г. – общо 298 300лв.; Т. Б. А. Б. – погасен кредит, като сума от 700 000лв. /л.535, д. № 2027/2024г./ е наредена директно към Т. Б. А. •••от И. Д. ЕООД – суми лихви за забава надвнасяне по договора за кредит /писменото обяснение на Д. Ш., л.285 и нот.акт по сделката потвърждават посоченото/; ЧСИ Ст. Г. и ЧСИ М. О. – общо 47 000лв.

Паричните средства, разплатени от ревизираното дружество към доставчика по сделката, документирана с фактурата от 31.08.2023г., са преведени по следния начин: общо преведени суми към трети лица в размер на 733 024,29лв., а останалата сума от 346 975,71лв. е преведена директно по сметката на Д. Ш.. Общият размер на извършените плащания към 14.09.2023г. – в срока за плащане на ДДС по ЗДДС за м.август 2023г. е 287 254,30лв.

• От пряко преведените суми се констатира, че след заплащане към Ф. П. ООД на общо 298 300лв., е наличен остатък от 48 675,71лв. Сумите от ПИБ за РЛ са общо 810 000лв., като 700 000лв. са наредени директно от И. Д. ЕООД към Т. Б. А. Б. и остават 110 000лв., които с остатъкът при доставчика от 48 675,71лв. са общо 158 675,71лв., а ДДС по сделката е 180 000лв. Ведно с това, на Ф. П. ООД до 14.09.2023г. са били платени 235 300лв., при което ако към 158 675,71лв. се прибави остатъкът от 63 000лв. /298 300лв. - 235 300лв./ сумата от 221 675,71лв. гарантира обективната възможност за внасяне на ДДС и в по-късен период.

• От друга страна, ССч.Е установи, че плащанията до 31.08.2023г. са в общ размер на 270 000лв. /л.22 гръб/, което означава, че РЛ е платило като част от сумата по сделката размер, достатъчен за внасяне на ДДС към 14.09.2023г. в срока по ЗДДС. Общият размер на извършените плащания към 14.09.2023г. – в срока за плащане на ДДС по ЗДДС за м.август 2023г. е 287 254,30лв., което потвърждава обективната възможност за внасяне на ДДС в срока за данъчен период м.08.2023г.

5. Нормата на чл. 177 ЗДДС представлява защитна клауза срещу злоупотреби с ДДС и включването й в глава ХХV от ЗДДС– "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами", цели предотвратяване на загубата на данъчни приходи от неизпълнението на задължението на доставчика да внесе начисления данък върху добавената стойност чрез натоварване и на други лица с това задължение. С Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022г. по т.д. № 2/2020г., ОСС на ВАС, I и II колегия е прието, че отговорността по чл. 177 ЗДДС е определена като солидарна в чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност - в случаите, посочени в членове 193 - 200 и членове 202, 203 и 204, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето - платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. В постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 205 от Директива 2006/112 също се приема, че отговорността е солидарна, вкл. в Решение от 20 май 2021 година по дело С-4/20, Съдът приема, че чл. 205 от Директива 2006/112 по принцип разрешава на държавите членки да приемат за целите на ефективното събиране на ДДС - мерки, съгласно които лице, различно от обичайния платец на този данък в съответствие с членове 193- 200 и 202- 204 от тази директива, е солидарно отговорно за плащането на посочения данък. Съответствието на националната правна норма - чл. 177 ЗДДС с изискванията за прилагане на чл. 205 от Директива 2006/112 е установено в решението по дело С-4/20.

Като изключение от механизма на ДДС, съществена част от който е правото на приспадане на данъчен кредит, разпоредбата на чл. 177 ал. 1 ЗДДС се тълкува стриктно. За да възникне отговорността по чл. 177 ЗДДС е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия: осъществена е облагаема доставка, по която доставчикът е бил длъжен да внесе ДДС; дължимият данък не е внесен; получателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък; ползвал е право на приспадане на данъчен кредит по доставка с предмет същата стока или услуга; получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва обективни елементи – неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане на данъчен кредит от получателя, както и субективен елемент – знание у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен – чл. 177 ал. 2 ЗДДС. Същите е необходимо да са в условие на кумулативност /обективни елементи по чл. 177 ал. 1, ал. 4 и ал. 6 ЗДДС и субективни елементи по чл. 177 ал. 2, пр. 1 ЗДДС и чл. 177 ал. 2, пр. 2, вр. чл. 177, ал. 3 ЗДДС/.

На основание чл. 170 ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби, е за приходните органи. В конкретния случай не са приложени нормите на чл.177 ал.3 и ал.6 ЗДДС, като се съобрази, че твърдението за знание при получателя следва да е обосновано с безсъмнени доказателства. Релевантният момент за установяване на знанието или задължението за него е към момента на издаването на фактурата.

При ревизията и в хода на делото не е било спорно наличието на облагаема доставка по фактура, включена в дневника за покупки и справките-декларации за съответния данъчен период, по която РЛ е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в пълен размер, както и невнасяне на дължимия по сделката ДДС от прекия доставчик Д. Ш. - ЧЗП. Според приходните органи ревизираното дружество е знаело, че данъкът по доставката няма да бъде внесен, поради което са приложили нормата на чл.177 ал.1 и ал.2 пр. 1-во вр. с чл.177 ал.6 ЗДДС за данъчен период м.08.2023г. Ревизионно производство не води до възникване на данъчни задължения за субекта, на когото е издаден ревизионният акт, а до привличане на отговорността му за чужди задължения, респект. ревизията не прави този данъчен субект титуляр на данъчно задължение, а длъжник за заплащането на чуждо такова. Отчетено е, че при юридически лица субективният елемент - знанието /вкл. задължението за знание/, следва да се установи по отношение на физическите лица, които представляват по закон или въз основа на надлежно упълномощаване дружеството получател по доставката.

Приходните органи приели въз основа на събраните доказателства, че между РЛ и прекия му доставчик съществува обвързаност, надхвърляща рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател, поради наличието на извършените стопански операции от едни и същи лица - В. И. П., Д. П. Ш., Б. П. Ш. и П. Б. Ш. - като управители или упълномощени представители на И. Д. ЕООД, И. И. ЕООД, Ф. П. ООД и Ш. А. ЕООД. Счели, че е формиран финансов поток, документално изразен в цесии, плащане по сделка и кредити, започнал през месец декември 2022г. и месец юли 2023г. чрез прехвърляне на вземанията на Ш. А. ЕООД от Д. Ш. ЧЗП към Ф. П. ООД, като преминал през месец август 2023г. в кредитни взаимоотношения между Ф. П. ООД и ••• ЕООД. В същия период ревизираното дружество извършило плащане по процесната сделка към Д. Ш. ЧЗП, а последният погасил задължения по цесиите в полза на Ф. П. ООД. Изтъкнато е, че четирите дружества се обслужвали от една счетоводна кантора и В. П. имала изградени търговски взаимоотношения със същите тези дружества в качеството й на управител на И. Д. ЕООД при упражняване на посредническа дейност. Тезата за обвързаност между дружествата и движението на паричните потоци, описани в РД, обосновали извод за верига, която включва сделка, опорочена с ДДС измама за неправомерно постигане на данъчна облага, поради което е прието наличие на кумулативните предпоставки за реализиране отговорността по чл. 177 ЗДДС на РЛ.

В отменителното решение ВАС е посочил - Съдът на Европейския съюз е приел, че за да се установи злоупотреба в областта на ДДС, следва да са изпълнени две условия, а именно: от една страна, въпреки формалното прилагане на условията, предвидени в релевантните разпоредби на Директивата за ДДС и на транспониращото я национално законодателство, сделките, за които става въпрос, да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от множество обективни обстоятелства да е видно, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство /Решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C-419/14/.

Преценявайки събраните при ревизията доказателства по тези критерии, не се потвърждава извода на приходните органи за обвързаност, надхвърляща рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател : Ползването на един и същ счетоводител от жалбоподател и доставчик, както и от Ш. А. ЕООД и Ф. П. ООД, не представлява обстоятелство, обуславящо знание по см. на чл.177 ал.1 и ал.2 пр.1-во ЗДДС /Решение № 6793/2025г. по д. № 5034/2025г.; Решение № 6546/2025г. по д. № 1702/2025г. и др., ВАС/. Това обстоятелство не е в обхвата на обективните елементи по чл. 177 ал. 1, ал. 4 и ал. 6 ЗДДС. Твърдените от приходните органи родствени отношения между доставчика /Д. Ш./ и Ф. П. ООД, както и Ш. А. ЕООД, също не обосновава със сигурност и безсъмнено знанието на получателя, че дължимия ДДС няма да бъде внесен /Решение № 3720/2024г. по д.№ 9208/2023г., Решение № 11224/2024г. по д. № 4958/2024г. и др., ВАС/. На следващо място - В.П. е потвърдила знанието си преди доставката относно факта на затруднено финансово положение на Д. Ш. ЧЗП във връзка с обслужване на кредита му към Т. Б. А. Б. АД, но изрично в отменителното решение ВАС е посочил, че установеното по делото затруднено финансово положение към момента на доставката на Д. Ш. ЧЗП само по себе си не е достатъчно, за да обоснове доказано знание у получателя по доставката, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от доставчика. В тази вр. е необходимо да бъде отбелязано, че фактическата установеност по делото не обосновава повод за отклонение от разбирането, изразено в Решение на СЕС от 15 септември 2022 г. по дело С-227/21 : „Не може да се приеме, че е налице „злоупотреба с ДДС“, ако само се извършват правни сделки с икономически оператори, които имат затруднения с плащането. Дружество, което изпитва финансови затруднения, също извършва (законна) икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата за ДДС, поради това дължи ДДС и трябва да го посочи във фактура (член 220 от Директивата за ДДС) отделно (член 226, точка 10 от Директивата за ДДС). Да се откаже на получателя на доставката правото да приспадне ДДС само защото е знаел, че неговият партньор по договора има финансови затруднения и поради това евентуално няма (да може) да внесе задължението за ДДС, би изключило тези данъчнозадължени лица от голяма част от пазара и по този начин би представлявало пречка за достъпа до пазара.“. Съобразно диспозитива на това решение, Директивата за ДДС във връзка с принципа на данъчна неутралност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на националните органи, съгласно която данъчнозадължено лице не може да упражни правото си да приспадне ДДС, когато при придобиването на недвижимо имущество това лице е знаело /или е трябвало да знае/, че поради неплатежоспособността си доставчикът няма да внесе /или няма да може да внесе/ дължимия ДДС.

В отменителното решение на ВАС е посочено още, че „…в случая просрочени задължения на Д. Ш., не могат да обусловят извод за знание от страна на дружеството – получател по доставката за намерение дължимият косвен данък да не бъде внесен. При това следва да се направят констатации и изводи във връзка с данните по делото относно разплащането по сделката, каквито както се посочи съдът не е направил.“. В тази вр. се отбелязва и възприетото от СЕС по дело Scialdone - самото забавяне или неплащане на деклариран ДДС не може да се счита за избягване на облагане с ДДС или измама с ДДС и е необходимо да се прави разлика между самото неплащане и недекларирането на ДДС. В това отношение фактът, че декларираният ДДС не е внесен в определения от закона срок, не предоставя на данъчнозадълженото лице облага, тъй като то продължава да дължи данъка /Решение № 10988/2022г. по д. № 5713/2022г., ВАС/.

В случая обективният елемент за реализиране на отговорността по чл. 177 ал. 1 ЗДДС е налице, но наличието му само по себе си не може да обоснове извод за съществуването на обективни данни, от които би могъл да се направи извод и за наличие на субективния елемент за реализиране на отговорността по чл. 177 ал. 2 предл. първо ЗДДС. В съдебната практика е прието, че за обосноваване на наличие на "знание" по смисъла на чл. 177 ал. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. При анализ на действителните отношения между доставчик и получател във вр. с указанията на ВАС – „Именно наличието на субективния елемент във връзка с реализирането на отговорността по чл. 177 ЗДДС – наличие на знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика му, е спорният момент по делото“, съдът констатира следното : Няма спор за наличие на осведоменост при ревизираното дружество за затрудненото финансово положение към момента на доставката на Д. Ш. ЧЗП. Не е спорно и обстоятелството на познанство между И. Д. ЕООД и доставчика, което е от няколко години и се основава на дейността на РЛ – застрахователни услуги и посредничество. Приходните органи не са установили предходни спрямо процесната облагаеми доставки между Д. Ш. и И. Д. ЕООД или между И. Д. ЕООД и Ш. А. ЕООД, респект. И. Д. ЕООД и Ф. П. ООД – в периода до заемното правоотношение между РЛ и Ф. П. ЕООД. Затова без основание е прието, че между РЛ и прекия му доставчик съществува обвързаност, надхвърляща рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател. Следва да бъде отбелязано, че с договор за паричен заем от 09.08.2023г. - Ф. П. ООД предоставило на И. Д. ЕООД сума от 315 000 лв., която да се ползва за стопанската му дейност, но с договорена лихва в размер на 2,8 %, а не без какъвто и да е защитен механизъм за заемодателя.

Действително докладите за пазарна цена на имота и сградите, както и на оборудването са от 20.06.2022г. и от 02.11.2022г. – около година преди сделката, документирана във ф-ра № 10008/31.08.2023г., но се отчита, че оценките на имота са правени във вр. с оформянето на ипотеката от банката и са налице протоколи от 03.07.2023г. на дружеството за сключване на договор за банков кредит с ПИБ АД и учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на кредитора. С Договор № 000LD-S-001950/01.08.2023г. ПИБ АД предоставило на И. Д. ЕООД банков кредит в размер на 630 000 лв. за инвестиция - закупуване на поземлен имот, кравеферма и складове за съхранение на зърно и земеделска продукция, ведно с находящи те се в тях машини, съоръжения и оборудване, в [населено място], местност •••, а с Договор № 000OD-S-001327/01.08.2023г. за овърдрафт същата банка приема да извърши разплащания при условията на овърдрафт по сметката за обслужване на дълга при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер на 180 000 лв. за заплащане на ДДС по сделката за закупуване на процесния поземлен имот, ведно с машините и оборудването в него. С нот.акт от 31.08.2023г. е учредена договорна ипотека върху недвижим имот – имотът по сделката от 31.08.2023г., ведно със сградите и оборудването във вр. с договора за банков кредит от 01.08.2023г. и договора за овърдрафт от 01.08.2023г., в полза на кредитора ПИБ АД. При тези данни следва извод за добросъвестно поведение на ревизираното дружество, което от една страна обезпечава кредита от ПИБ АД с ипотека, а от друга гарантира с обективно разполагаемата възможност на купувач – заплащането на ДДС по сделката.

Не е спорно и обстоятелството, че продажната цена на имота – кравеферма ще послужи за рефинансиране на задължения по банков кредит № 1553/16 от 10.11.2016г. и 1554/15 от 10.11.2016г. между Т. Б. А. Б. ЕАД и ЗП Д. Ш.. В тази вр. приетата по делото ССч.Е представи таблично наличните по адм.д. № 2027/2024г. банкови извлечения, с опис на платени суми и дати, на които са били платени. В допълнение са приети и тези от м.10.2023г. Констатирано е, че до 14.09.2023г. са платени общо 287 254,30лв. При съпоставка с данните в ССч.Е, приета при първото разглеждане на жалбата се установи, че към 31.08.2023г. Д. Ш. е имал задължения към доставчици, клиенти, ДДС за внасяне, данъци върху доходите на физическите лица, ДОО, ЗОВ, ДЗПО, лихви по заеми от Ш. А. ЕООД и Т. Б. А. Б., други кредитори – Ф. П. – цесионер. С постъпилите суми по фактурата Д. Ш. ЗП извършил описаните по-горе, като сума от 700 000лв. /л.535, д. № 2027/2024г./ е наредена директно към Т. Б. А. •••от ••• ЕООД – суми лихви за забава надвнасяне по договора за кредит /писменото обяснение на Д. Ш., л.285 и нот.акт по сделката потвърждават посоченото/. От пряко преведените суми на продавача се констатира, че след заплащане към Ф. П. ООД на общо 298 300лв., е наличен остатък от 48 675,71лв. Сумите от ПИБ за РЛ са общо 810 000лв., като 700 000лв. са наредени директно от И. Д. ЕООД към Т. Б. А. Б. и остават 110 000лв., които с остатъкът при доставчика от 48 675,71лв. са общо 158 675,71лв., а ДДС по сделката е 180 000лв. Ведно с това, на Ф. П. ООД до 14.09.2023г. са били платени 235 300лв., при което ако към 158 675,71лв. се прибави остатъкът от 63 000лв. /298 300лв. - 235 300лв./ сумата от 221 675,71лв. гарантира обективната възможност за внасяне на ДДС и в по-късен период. От друга страна, ССч.Е установи, че плащанията до 31.08.2023г. са в общ размер на 270 000лв. /л.22 гръб/, което означава, че РЛ е платило като част от сумата по сделката размер, достатъчен за внасяне на ДДС към 14.09.2023г. в срока по ЗДДС. Общият размер на извършените плащания към 14.09.2023г. – в срока за плащане на ДДС по ЗДДС за м.август 2023г. е 287 254,30лв., което потвърждава обективната възможност за внасяне на ДДС в срока за данъчен период м.08.2023г. При това положение, заплащането на ДДС е било обезпечено и не следва да бъде прието, че ревизираното дружество е знаело, че данъкът по доставката няма да бъде внесен към 14.09.2023г. – в срока за пращане на ДДС за месец август 2023г.

Ведно с посоченото, следва да бъде отчетено, че И. Д. ЕООД е заплатило реално цената на имота и на включения в тази цена ДДС, а не напр. чрез прихващане – арг. за противното от Решения №№ 7221 от 28.05.2013г., 7989/2014г., № 9104 / 2022г. и др. на ВАС, в които е прието, че не се налага да се презумира знанието, че доставчикът няма да внесе ДДС по фактурата, когато към момента на сключване на сделките ревизираният субект не е извършил действително и реално плащане. Тоест, след като купувачът е извършил реално плащане на цената по сделката, макар на части и е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделката, то той не би могъл да има разумно съмнение и/или знание, че доставчикът не би могъл да изпълни в конкретната ситуация задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката в републиканския бюджет. Независимо от източниците на финансови средства за покупката при ревизираното дружество, от значение е заплащане на цената в цялост, макар и на части, вкл. при сключен Договор № 000OD-S-001327/01.08.2023г. за овърдрафт за разплащания в размер на 180 000 лв. за заплащане на ДДС по сделката за закупуване на процесния поземлен имот, ведно с машините и оборудването в него. Установи се посредством неоспорени ССч.Е, че РЛ е платило на 14.09.2023г. – в срока за плащане на ДДС, сума в общ размер на 287 254,30лв. Това обстоятелство допълнително аргументира тезата за отсъствие на знание при получателя, основана на обективните обстоятелства, произтичащи от доказателствата по делото.

Принципът на допустимост на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена с Решение на Съда ЕО по дело С-384/04, в което Съдът посочва, че чл. 21 ал. 3 от Шестата директива /отм./, сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. В конкретния случай не би могло да се приеме, че към момента на сключване на процесната сделка РЛ не е взело необходимите предпазни мерки, които могат разумно да се изискат от него, за да гарантира, че начисленият ДДС по тази сделка ще бъде внесен. Съответно, не се установиха разумни причини получателят да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с конкретната доставка, няма да бъде платен.

В хода на ревизията намеренията на управителя на ревизираното дружество са ясно изложени и осъществените действия за реализирането им са съответстващи, а не различни. Банковият кредит /основна сума и 180 000лв. ДДС/ е обезпечен със законна ипотека и фактът на изрично сключен договор от 01.08.2023г. за овърдрафт за разплащания в размер на 180 000 лв. за заплащане на ДДС по сделката за закупуване на процесния поземлен имот, не поставя под съмнение убеждението на РЛ за ефективно внасяне на дължимия ДДС и изключва възможността за знание относно невнасянето му от доставчика, основано на обективни обстоятелства.

Предвид изложеното жалбата се приема за основателна.

За разноските на жалбоподателя : По адм.д.№ 2027/2024г. - 50лв., държавна такса; 600лв. – депозит за ССч.Е; адвокатско възнаграждение – 14 800 с ДДС /пълномощно – л.34, договор за правна защита и съдействие със списък на разноските и три фактури за изплащане на договорената сума в цялост по банков път, л.544 и сл., т.3/. Не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В касационното производство /адм.д.№ 5868/2025г., ВАС/ - 1435,04лв., държавна такса за касационна жалба; 11 000лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, л.57 и сл. – списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и три фактури за изплащането му в цялост по банков път. По настоящото производство – депозит за ССч.Е в размер на 300лв. / 153,88 евро. Общо разноските за жалбоподателя са в размер на 28 185,04лв.

Във вр. с Решение на СЕС по дело С-438/22г. се съобрази, че осъществената адвокатска услуга е качествена и в цялост – процесуално представителство с явяване в съдебни заседания, заявяване на доказателствени искания и представяне на писмени доказателства, изготвяне на писмени становища по същество. Материалният интерес /179 379,76лв./ е в обхвата на чл.8 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа - минималният размер на адвокатското възнаграждение е 11 825,19лв. и не е налице основание за намаляването му.

Мотивиран така, съдът