Решение № 150 от 10.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4040/2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това съдът приема, че е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При цялостна проверка на НП, от правна страна съдът констатира следното:

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.47 и чл.57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 32, ал.4 от ЗУЧК актовете за установяване на нарушенията по този закон, освен ако в закон е предвидено друго, се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината. Съгласно приложената по АНП Заповед № 0366/07.02.2025г. на кмета на община Варна , в т.III от заповедта, като длъжностни лица, оправомощени да съставят актове по реда на чл.32 ал.4 ЗУЧК са посочени двадесет и три служители от отдел „Опазване на обществения ред“ в дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ в Община Варна, сред които и св.Н.К.. Цитираната заповед е такава „по делегация“, която прехвърля правомощия на конкретни лица, в хипотеза на изрично предоставено чрез регламентация правомощие за това на титуляря на компетентността. След като с нея компетентността по съставяне на актове по чл.32 ал.4 ЗУЧК е прехвърлена, тя може да се осъществява само от тях, без значение дали кметът лично или определен от него заместник осъществява функциите на кмет на общината за конкретния ден. При това фактическо установяване, от правна страна безспорно се установява, че само лицата, изрично упоменати в Заповед № 0366/07.02.2025г. могат да съставят актове по чл.32 ал.4 ЗУЧК.

Съдът намира, че по делото отсъстват доказателства за компетентност на наказващия орган - зам.кметът на Община Варна да издава НП за процесното нарушение. Съгласно чл.33, ал.4 от ЗУЧК наказателните постановления за нарушения установени по реда на чл. 32, ал. 4 ЗУЧК се издават от кмета на общината или оправомощени от него длъжностни лица. В случая по АНП отсъстват доказателства, че зам.кметът Илия Коев е оправомощен от кмета на Община варна да издава НП за процесното нарушение. В НП съставителят на НП се легитимира като оправомощен със Заповед № 2194/21.06.2024г. Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган е длъжен да обоснове своята компетентност за издаване на НП с ангажиране на доказателства за това, както и компетентността на актосъставителя /тъй като и доказателства за компетентността на актосъставителя не са били приложени по АНП/. В случая наказващият орган е бил длъжен да комплектова АНП и с цитираната Заповед № 2194/21.06.2024г., както и със заповед , удостоверяваща компетентността на актосъставителя.Този пропуск е бил констатиран от съда в Разпореждане рег.№7364/14.10.25г. /л.6/ за насрочване на делото, където в диспозитивната му част съдът е задължил наказващия орган, в 7-дневен срок от получаване на разпореждането или най-късно до датата и часа на съдебното заседание т.е. до 18.11.25г. /13:10ч./, да представи доказателства за компетентността актосъставителя да съставя актове по ЗУЧК и за компетентността на наказващият орган да издава НП по ЗУЧК. Разпореждането е връчено на въззиваемата страна на 23.10.25г. Като в уверение, че същото е било получено, по делото се легитимира упълномощен от наказващият орган юрисконсулт А.Р., която с писмено становище вх.№92790/6.11.25г. представя и пълномощноза процесуално представителство пред съда. В първото по делото заседание на 18.11.25г. юрисконсултът ангажира доказателства единствено за компетентността на актосъставителя , но не и за тази на наказващия орган. Следва да се посочи, че на упълномощения процесуален представител е предоставен и електронен достъп до материалите по делото, в това число и до Разпореждане рег.№7364/14.10.25г.,въпреки горното и в последното по делото заседание същата не е изпълнила разпореждането на съда и не е представила цитираната в НП Заповед № 2194/21.06.2024г. Неоснователно, като некореспондиращо с описанието на Заповед № 2194/21.06.2024г. в обжалваното НП, е становището на ю.к. А. .Р. в представения писмен отговор, че оправомощаващата зам.кмета на Община Варна Заповед № 2194 е от 21.06.2025г., доколкото от същата не са ангажирани каквито и да било доказателства за компетентността на наказващият орган. Този съществен пропуск обуславя извода на съда за най-тежкия порок, допуснат в обжалваното НП и съставляващ нищожност, поради некомпетентност на органа, който го е постановил, за която съдът е задължен да следи служебно. В този смисъл е изложено и възражение на въззивника, което съдът приема за основателно. Горното е достатъчно основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.

За пълнота на изложението и във връзка с наведените във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:

Съдът намира, че вмененото с НП нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл. 23а от ЗУЧК, който предвижда, че за нарушение разпоредбата на чл. 15, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съгласно административното обвинение И. е нарушил разпоредбите на чл.15, ал.1 от ЗУЧК. Тази норма предвижда забрана за извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Според ал. 2 на чл.15 извън случаите по ал. 1 периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно не по-късно от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет страницата на общината. Ал.3 на същия текст предвижда в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври.

Съгласно Заповед № 1270 от 02.05.2025г. на Кмета на Община Варна, публикувана на сайта на Община Варна, общодостъпна до всички и на електронния адрес но Общината, в к.к. „Чайка“, гр.Варна е забранено извършването на СМР в периода 15.05.2025г. до 01.10.2025г. С Решение № 153 от 24 февруари 2012 г. на Министерски съвет на основание чл. 76 от Закон за здравето е обявен чрез обнародване в „Държавен вестник“ бр. 18/02.03.2012 г. - Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници, като видно от Приложение към т.1 в частта „ Климатични морски курорти от национално значение“ гр. Варна (от Златни пясъци до нос Галата включително), община Варна, к.к. Чайка изрично е включен в списъка на климатичните морски курорти от национално значение. Следователно, съгласно ЗУЧК, и съобразно цитираната Заповед № 1270 от 02.05.2025г. на Кмета на Община Варна, е било забранено извършване на СМР в к.к. „Чайка“ към 15.07.2025г.

Забраната за строителни и монтажни дейности по чл. 15 от ЗУЧК е предвидена само за тези обекти, които имат характеристиката на “строеж” по смисъла на ЗУТ. Нормата на чл.15, ал.3 от ЗУЧК си служи с понятието „строителни и монтажни работи“. Съгласно чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове / ЗНА/, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на РБ. В тълкувания акт, т.е. в ЗУЧК не е дадена легална дефиниция на понятието „строителни и монтажни работи“, за да се посочи ясно какво точно се включва в него. Този закон е специален по отношение на Закона за устройство на територията и последният се прилага само за неуредените в глави трета, четвърта и пета от него въпроси - §2 от ДР на ЗУЧК. Затова, изхождайки от горното правило на ЗНА, смисъла на понятието “строителни и монтажни работи” следва да се търси в общия закон, ЗУТ, който определя какво представляват строителните и монтажните работи. Легалното определение на понятието „строителни и монтажни работи”, съдържащо се в § 5, т.40 от ДР на ЗУТ, сочи, че това са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. "Строежи" по смисъла на т.38 от ДР на ЗУТ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

От събраните доказателства не може да се обоснове еднозначен извод относно вида на извършваните дейности в обекта, в деня на проверката и констатиране на нарушението. В хода на съдебното следствие беше разпитана св. К., която е възприела дейностите, посочени в акта за установяване на административното нарушение, лично. Тя посочва, че към момента на установяване на нарушението плоча „кота нула“ не е била изградена, а в имота са се извършвали армировачни дейности. Безспорно полагането на армировка попада в обхвата на понятието „строителни и монтажни“ работи по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ, което обаче не е пречка тези дейности да попадат в обхвата на изключението по чл.15, ал.4 ЗУЧК – каквато проверка и обосновка АНО не е направил при издаване на наказателното постановление. В случая такава преценка безспорно е била дължима предвид приложените по преписката уведомително писмо рег. № АУ104662ВН_005ВН/13.06.2025г., уведомително писмо с препоръки рег. № АУ104662ВН_006ВН/23.06.2025г. и становището от м.06.2025г. относно устойчивостта на откоса на строителен изкоп в идентификатор 10135.2571.4773, кв.25, к.к. „Чайка“. В съставения АУАН описанието на нарушението е бланкетно, а в наказателното постановление без всякаква обосновка и мотиви е прието, че извършваните СМР не са неотложни аварийно-ремонтни работи. Предвид разпорежданията, дадени с писмо с рег. № АУ104662BH_006BH от 23.06.2025г. от А. Д., директор на дирекция „УСКОР“ за изпълнение на препоръките от инженерногеоложкото становище, свързани с обезопА.ване на изкопа, следва да бъде прието, че към датата на установяване на административното нарушение, няма как да се отхвърли с категоричност, че в обекта са извършвани неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности съгласно чл. 15, ал.4 ЗУЧК. Ангажираните от процесуалния представител на възз. веществени доказателства в съдебно заседание – 14 броя фотоснимки, доколкото са датирани от 14.07.25г., нямат отношение към процесното нарушение констатирано на 15.07.25г. Представените по АНП фотоснимки също не могат да бъдат отнесени към датата на проверката, доколкото самата св.К. твърди в показанията си , че не може да посочи кога точно са направени същите. В този смисъл е и Решение № 1096/29.01.2026 г., постановено по КАНД №44/26г. на АдмС-Варна, първи състав с председател съдия Е.Я., произнесено относно същия строеж.

Настоящият съдебен състав намира, че изначално отговорността на въззивника е била неправилно ангажирана за нарушение на чл.15, ал.3 ЗУЧК, т.к. същият не може да е субект на административното нарушение по чл.15 от ЗУЧК. При тълкуване на разпоредбата на чл.23а, ал.1 ЗУЧК принципно може да се изведе извод, че същата предвижда налагане на глоба и имуществена санкция за всеки, който наруши разпоредбите на чл.15 ЗУЧК, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, и на дефинициите по § 5, т.38 и т.40 ЗУТ, при преценката за административнонаказателно отговорните лица, следва да се държи сметка кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите.

Съгласно чл.160, ал.1 ЗУТ, участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване.

По арг. от чл.161, ал.1 и чл.163, ал.1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл.148, ал.9, т.2 ЗУТ, свързани със започването и изпълнението на строежа, е задължение, съответно на възложителя и на строителя. Видно от Разрешение за строеж № 149/28.10.2024г. възложител на строежа е „С и С – Стил“ ЕООД. Безспорно е установено, че изпълнител на строежа е „КОМФОРТ“ ООД, като в т.14 от условията по Разрешение за строеж № 149/28.10.2024г., изрично е посочено, че на основание чл.15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к.к. „Чайка“ в периода от 15.05. до 01.10. на текущата година. От доказателствата по делото, приложен трудов договор и Заповед №153/21.01.25г. на управителя на „КОМФОРТ“ ООД пък е видно, че възз. е бил назначен на длъжност технически ръководител на строежа.

С оглед горното може да се изведе извод , че процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически извършва дейностите на строежа, не следва да бъде санкционирано на основание чл.23а ЗУЧК. На следващо място видно от НП, а и от АУАН възз.И. не е санкциониран за това, че пряко е извършил СМР в забранителния период, а че е допуснал извършването на такива. Тоест отговорността на същия е ангажирана при условията на допустителство. Съгласно чл.10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите предвидени в съответния закон или указ. В случая за нарушена е посочена нормата на чл.15, ал.3 от ЗУЧК, а за приложима санкционна – нормата на чл.23а, ал.1 от ЗУЧК, в която санкционна норма липсва предвидена от законодателя възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на допустителите.

С оглед всичко горепосочено, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Поради становището на съда, че НП следва да бъде отменено, е безпредметно обсъждането на приложението на чл.28 от ЗАНН.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнА. по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение /в писменото становище по делото и в съдебно заседание/. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което, предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.

При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва Община Варна, към чиято структура се числи издателя на НП да бъде осъдена да заплати на адвокат Д. Х. Т. от АК-Варна, сумата от 204,52 евро (400 лева), представляваща адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие от 03.10.2025 г. /приложен по делото/, сключен между жалбоподателя И. И. и адвокат Д. Т., не е било договорено възнаграждение на последната, поради това, че е договорена безплатна защита на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно тази разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като при уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Според чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер възнаграждението е 400 лева т.е. 204, 52 евро след превалутирането на българския лев в евро. Тук следва да се посочи, че изявленията на страните по сключения договор за правна защита и съдействие относно наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика по приложението на този текст от ЗА, напр. Определение № 7159 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11735/2019 г., I отделение. Пак в този смисъл, следва да бъде отбелязано и че адвокатът, а не представляваната от него страна, има право да получи определеното му възнаграждение.