Решение № 129 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 16819/2021 г.

Производството е за делба на недвижим имот във фаза по извършването й. С влязло в сила решение е допусната съдебна делба на АПАРТАМЕНТ №••••, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор •••••••••••••••, разположен в сграда с идентификатор •••••••••••••• с предназначение: Жилищна сградамногофамилна, съгласно КККР на гр. В. одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 03.08.2020г., с административен адрес на самостоятелния обект: гр. В. •••••••••••••••••••••••••••• ап.••••, състоящ се от: антре, дневна, кухня, спалня, баня-тоалет, тераса със застроена площ 65.41кв.м. /шестдесет и пет цяло и четиридесет и една стотни квадратни метра/, брой нива на обекта 1/едно/, предназначение на самостоятелния обект жилище -апартамент, при граници по документ за собственост: •••••••••••••••••••••••3, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: •••••••••••••••• ••••••••••••••••; под обекта: •••••••••••••••9; над обекта: •••••••••••••••, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №••••, с площ 2.78кв.м./две цяло и седемдесет и осем стотни квадратни метра/, при граници по документ за собственост: изба 136, избен коридор, изба на С. и И.И., както и 0,5647% /нула цяло пет хиляди шестотин четиридесет и седем десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сграда № с идентификатор •••••••••••••• и от правото на строеж от ПИ с идентификатор с идентификатор ••••••••••••, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: 1/2 ид.ч. за К. Н. П., ЕГН •••••••••• и 1/2 ид.ч. за Т. М. Т., ЕГН ••••••••••, като съсобствеността между страните е възникнала на основание прекратена с развод съпружеска имуществена общност, възникнала по силата на договор за доброволна делба от 27.12.1993г., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС. След приключване на първата фаза на делбеното производство с влязло в сила решение, К. Н. П. е починал на 02.05.2022 г.. Като страна в производството е конституиран М. К. П., правоприемник /син/ на починалия в хода на производството съделител К. Н. П., починал на 02.05.2022г., на основание чл. 227 ГПК. С молба от 13.05.2022 г. З. Н. П. представя съставено на 09.02.2021 г. в нейна полза саморъчно завещание от К. Н. П., с което й завещава собствената си 1/2 ид.ч. от делбения апартамент. С Определение № 3127/19.08.2022г. по въззивно частно гражданско дело № 1660/2022г. по описа на ВОС е конституирана З. Н. П. като съделител по настоящото дело /придобила права върху допуснатия до делба имот по силата на саморъчно завещание от 09.02.2021г./. С влязло в сила Решение № 309/25.03.2024 г. по гражданско дело № 20233100100709 по описа за 2023 година на ВОС са отхвърлени исковете, предявени от М. К. П., ЕГН •••••••••• от гр. В. •••••••••••••••••••••, ап. •••• срещу З. Н. П. ЕГН •••••••••• от гр. В. •••••••••••••••••••••••а прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 09.02.2021 г., чрез което К. Н. П., починал на 02.05.2022 г., прeживе се е разпоредил в полза на ответницата с 1/2 (една втора) идеална част от апартамент № ••••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••••• (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и петдесет и шест, шест, две, двадесет и три), разположен в сграда с идентификатор •••••••••••••• с предназначение: жилищна сграда многофамилна, съгласно КККР на гр. В. одобрени със Заповед № РД-18- 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 03.08.2020 г., с административен адрес на самостоятелния обект: гр. В. район Приморски, ул. "Чавдар Войвода", бл. 2, вх. 4, ет. 6, ап. ••••, състоящ се от: антре, дневна, кухня, спалня, баня-тоалет, тераса, със застроена площ 65.41 /шестдесет и пет цяло и четиридесет и една стотни/ квадратни метра, брой нива на обекта 1 /едно/, предназначение на самостоятелния обект жилище - апартамент, при граници по документ за собственост: ап. 135, ап. 138, ап. 140А, ап. 133, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: •••••••••••••••• ••••••••••••••••; под обекта: •••••••••••••••9; над обекта: •••••••••••••••, заедно с избено помещение № ••••, с площ 2.78 /две цяло и седемдесет и осем стотни/ квадратни метра, при граници по документ за собственост: изба 136, избен коридор, изба на С. и И.И., както и 0.5647 % /нула цяло пет хиляди и шестстотин четиридесет и седем десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата с идентификатор •••••••••••••• и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ••••••••••••, основан на твърдение, че не е написано и подписано от завещателя, на основание чл. 42 б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, евентуално за унищожаване на същото завещание, основан на твърдение, че не е бил способен да завещава, на основание чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН, евентуално поради грешка, на основание чл. 43, ал. 1, б. "б" пр. 1 ЗН; евентуално поради насилие, на основание чл. 43, ал. 1, б. "б" пр. 2 ЗН. ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА Съобразно Определение № 301/25.01.2023 г. по въззивно частно гражданско дело № 20233100500162 по описа за 2023 година на ВОС, предвид обстоятелството, че смъртта на съделителя К. Н. П., е настъпила на 02.05.2022 г., т. е. след приключване на първата фаза на делбеното производство с влязло в сила решение, възможността да се конституира нов съделител, легитимиращ се като съсобственик по силата на завещание, направено в негова полза от починалия и правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството не е преклудирано с първото съдебно заседание по допускане на делбата, както е прието в решение № 911 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г. на ВКС, I-во г. о., Определение № 130 от 13.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2448/2018 г., I г. о., ГК, Решение № 256 от 2.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 649/2000 г., I г. о. /така и Соломон Розанис в „Исково производство. Съдебна делба“, изд. „Фенея“ от 2003 г., стр. 127/. Към момента на първото заседание по делбата, а и към момента на приключване на устните състезания по допускането й пред първата инстанция, правото по чл. 30 ЗН още не е било възникнало. Т.е. конституираният наследник по закон на починалия съделител, който има право на запазена част от наследството, не следва да бъде заличаван като страна в производството по извършване на делбата, тъй като именно във втората фаза на делбата за него възниква възможността да оспори валидността на завещанието и да поиска редуцирането му. Именно изходът на правния спор по възраженията за валидност на разпореждането на завещателя и по искането за възстановяване на запазената чест ще определи окончателно и кръга на съделителите, между които следва да бъде ликвидирана съсобствеността. С определение от о.с.з., проведено на 25.04.205г. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният от М. К. П. срещу З. Н. П. иск с правно основание чл.30 вр.чл.36 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на неговия баща К. Н. П., починал на 02.05.2022 г., накърнено с извършеното от последния /универсално/ саморъчно завещание от 09.02.2021г. в полза на ответника. Настоящият съдебен състав намира, макар да се е произнесъл с определение от 25.04.2025г., постановено в о.с.з., че с оглед допустимостта на претенцията следва да изясни, че принципно споделя касационната практика – Определение №67/19.03.2015 по дело №385/2015 на ВКС, ГК, II г.о., според която искът по чл. 30 ЗН е неоценяем – като е възприето, че „Искът по чл.30 ЗН е неоценяем. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено, но паричното му изражение е предмет на доказване в хипотеза на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарения, в които само случаи част от предмета на производството е установяване паричния размер на наследствената маса, съответно на запазената и разполагаемата част. Установяването на този размер е необходимо само за преценка дали с безвъзмездното разпореждане или разпореждания, наследодателят е накърнил запазената част, като възстановяването става по правилата на чл.32-35 ЗН, а ако всички наследници със запазена част са поискали възстановяването или участват в производството – по правилата на чл.36, ал.1 или ал.2 ЗН, които съдът прилага служебно. В случаите на универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване стойността на наследствената маса. Именно с оглед на тези особености на иска по чл.30 ЗН, с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти и при липса на определени в процесуалния закон правила за определяне на цената му, следва че същият е неоценяем.“. Въпреки това дори да се приеме, изолираната практика на ВКС, обективирана в Определение № 26 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г. на ВКС, I Г. О., че „С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се защитава имуществено право, поради което същият е оценяем. По съображения, сходни с изложените в точки 1А и 1Б от ТР № 4 от 14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/14 г. на ОСГК на ВКС, в които е разгледан въпросът за определяне цената на иска по чл. 42 ЗН за прогласяване нищожност на общо завещание с предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя, следва да се приеме, че и искът по чл. 30, ал. 1 ЗН с предмет универсално завещание е оценяем, като цената му следва да се определи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, като дробна част от имуществото на наследодателя с размер на дробната част съответен на размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от наследството.“, то в случая цената на иска следва да се определи като се вземе предвид, че ищецът претендира намаляване на завещателно разпореждане с размера на твъдяната запазена част, поради което и съобразно правилото на чл. 104 ГПК, искът отново е родово подсъден на районния съд, съобразно представените по делото данъчни оценки. По основателността на иска по чл.30 ЗН: Изцяло неоснователни са доводите на ответника за приложението на чл.30, ал.2 ЗН. В тази връзка следва да бъде съобразено утвърденото в практиката разрешение, обективирано в Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, Решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. № 825/2012г. на ВКС, II г.о., Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, I г.о., и др., в които се приема, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в случаите, в които разпореждането е било извършено с универсално завещание, което е аналогично на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. Такъв е и настоящият случай, доколкото наследодателят се е разпоредил с единствения си имот, с който се изчерпва наследството. За да се уважи искът за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали завещателно разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки: 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследника да е била накърнена със завещателно разпореждане от наследодателя. Приложено е Удостоверение за наследници изх. № 33206/10.05.2022г./л.49 от делото/, като се установява, че К. Н. П. е починал на 02.05.2022г. и е оставил за наследници по закон - М. К. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН). Представено и оспорено е саморъчно завещание от 09.02.2021 г., с което К. Н. П. е извърши разпореждане по повод на смърт с ½ ид.ч. от имота, предмет на делбата по отношение на З. Н. П.. С оглед постановеното Решение № 309/25.03.2024 г. по гражданско дело № 20233100100709 по описа за 2023 година на ВОС, завещанието обвързва наследниците на починалото лице с извършените от последното разпореждания с имуществото му и произтичащите от тях права и задължения. Съдът намира, че в случая извършеното разпореждане от наследодателя по повод на смърт има характер на общо завещателно разпореждане по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. Според посочената разпоредба, завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. В тази насока е и Решение № 276 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2013 г., I г. о., ГК , в което е възприето, че „Когато е завещано конкретно имущество, но от доказателствата по делото е видно, че то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН.“. С оглед нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН, ищецът се явява наследник по закон на починалия наследодател. Според правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН – запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2. Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно потестативно право. Макар Законът за наследството, уреждайки запазената част (чл. 28 ЗН и чл. 29 ЗН) да употребява изразите „част от наследството” и „част от имуществото на наследодателя”, това не означава, че запазената част е квота, дял от определено имущество, т.е. дял в натура. Начинът на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 ЗН в случаите на завети или дарения на отделни имущества от наследството, налага извода, че запазената част е и цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Поради това в тези случаи съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо досежно размера на наследствената маса, респективно на запазената част и сумата необходима за допълването й – така Решение № 209/ 29.04.2010 г. по гр.д. № 1048/2009 г., ВКС, ІІ г.о. Необходимо е да се посочи, че наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН се образува само при завет/и и/или дарение/я, но не и при универсално завещание (какъвто е процесният случай) – Решение № 580 от 2.08.2010 г. по гр. д. № 1315/2009 г., ВКС, I г.о. В случая, съдът намира, че доколкото не са събрани доказателства за наличието на други имущества, от които да се формира наследствена маса, то същата се изчерпва с правата, които наследодателят е имал върху процесния недвижим имот, ако завещанието да не беше извършено. Следва да се приеме, че когато запазената част от наследството е накърнена с универсално завещание, то намалението се извършва в идеална част от предмета на завещанието, съответна на запазената част, без да се формира наследствена маса. В тази хипотеза, както при накърняване с универсално завещание, запазената част се възстановява като дробна част от наследството, определена по чл. 29 ЗН, в случая от наследственото имущество. Правилата на чл. 36 ЗН не намират приложение, защото те се отнасят до завет и дарение на отделни наследствени имоти, а не до разпореждане с цялото наследство – в този смисъл напр. Решение № 229/05.12.2013 г. по гр. д. № 3663/2013 г. на ВКС, II Г. О. Искът за възстановяване на накърнена запазена част от наследството е конститутивен и съответно с влизането му в сила настъпва и промяната в отношенията между страните – облагодетелстваният от завещанието или дарението губи права над частта, с която е накърнена запазената част на ищеца. Това, с което е надвишена разполагаемата част следва да се върне в наследствената маса за разпределение между наследниците. Връщането се осъществява според изискванията на чл. 36 ЗН, т.е. в натура – чрез отделяне на част от вещите или на част от недвижимия имот, равностойна на намалението. Първата алинея от текста установява общия принцип, че всеки заветник (а не универсален правоприемник – наследник), безразлично дали той е чуждо лице или е наследник с право на законна част, получа в натура завета от недвижим имот, макар да превишава разполагаемата част, като се отдели превишението, ако недвижимият имот се поддава на такова намаление. Втората и третата алинея, като изключение, се прилагат само тогава, когато имотът е неудобно делим и когато има превишение в известен размер. Изисква се съвкупността от двете условия. Когато отделянето на една част от недвижимия имот е неудобно, тогава законът предлага два способа. Когато назначената на заветника част надминава разполагаемата част с повече от 1/4, заветникът е длъжен да остави цялото недвижимо имущество на наследниците, а вместо разполагаемата част да получи нейната стойност. Или заветник с право на запазена част може да задържи цялото недвижимо имущество, ако стойността на това имущество не надминава сумата от разполагаемата част и от запазената част на заветника. Но всичко това касае само заветниците, а не правоприемниците по универсално завещание – какъвто е процесния случай. Целта на закона и в двете хипотези е еднаква: ако недвижимият имот остане у заветника, той плаща на наследниците стойността на запазената част, ако недвижимият имот се върне в наследството, наследниците плащат на заветника стойността на разполагаемата част. А където целта на закона е една и съща, там и постановленията на закона трябва да имат еднакъв смисъл и значение. По силата на това процесуално правило, ако стойността в една хипотеза се изплаща с пари към момента на намаляването, то и в другата хипотеза изплащането на стойността ще стане с пари към същия момент. Логиката на това разрешение принципно е, че заветникът е кредитор на наследството – за разлика от универсалния правоприемник, който има качеството на наследник. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН не може да намери приложение, тъй като съгласно приетото в Решение № 25 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о. и Решение № 93/15.07. 2015 год., постановено по гр.д. № 138/2015 г. второ г.о., Решение № 229 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2013 г., II г. о., ГК, когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването. По делото нито са сочени доказателства, нито са събрани други такива, от които да може да се направи извод, че са налице други имоти или имущества, с които да се допълни запазената част на ищеца. Следователно запазената част е накърнена, поради което претенцията следва да бъде уважена, като извършеното завещание в полза на ответницата следва да бъде намалено с размера на запазената част. Тоест, ако завещанието не беше извършено, общият наследодател би имал 1/4 ид. част в разполагаема част, като останалите 1/4 идеални части са запазена част. Предвид това и с оглед размера на запазената част на ищеца, следва извод, че последният би имал 1/4 ид. част от собствеността върху наследствения имот, колкото е и необходимо за възстановяването на запазената му част. С оглед изложеното, предявеният конститутивен иск следва да бъдат уважен, като извършеното завещание се намали и на ищеца се възстанови 1/4 ид.ч. от имота. С оглед изследване на въпроса за реалната поделяемост и действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, по делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, заключението на вещото лице Т. О., по която установява, че делбеният имот е реално неподеляем на два дяла, съобразно правата на всеки от съделителите в общността. Пазарна стойност на имота, определена съгласно чл. 349, ал. 4, пр. ІІ ГПК възлиза на 160 400 лева. При съобразяване на ТР 1/2004г., т.12 по делото е допусната нова СТЕ, която да определи актуалната пазарна цена на имота. Според заключението на вещото лице М. А., пазарната стойност на имота е в размер на 236 500 лева. Хипотезата на поставяне в дял на един от съделителите на неподеляемия имот е неприложима към конкретния казус. Предвид неподеляемостта на процесния имот, невъзможно е и осигуряването на дял в натура на съделителите и ликвидирането на съсобствеността по реда на чл. 353 ГПК. Поради това и по аргумент от чл. 348 ГПК, делбата на имота следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан. Изнасянето на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, не лишава съсобствениците от възможността да изкупят делбения имот при условията на чл.505, ал.2 ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 354 ГПК. По разноските: На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС. Т. М. Т. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 4730 лева; З. Н. П. сумата 2365 лева и М. К. П. сумата 2365 лева. Според разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. Няма съмнение, че разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността, както и, че правилата за присъждане разноски по чл. 78, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага само ищецът по иска по чл.30 ЗН. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата от 2500 лева – адвокатско възнаграждение. Съдът уважава възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК при съобразяване с фактическата и правна сложност на производството. Останалите разноски остават за страните така както са направени. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд