Решение № 113 от 23.6.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 347/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2025/1000-4408/НП о т 09.03.2026 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на Ф.-В. Д. (F.-V. D.), роден на •••••••••• година в град •••••••••••••••••••••••••••••• от град •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, със съдебен адрес: град Русе, бул.„Н. Здравков” № 18, вход „А”, етаж 2, ап.№ 4, чрез адвокат Ю. К., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5 026.05 евро (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни пръстени – 3 броя, златни синджири – 5 броя, златни гривни – 4 броя, златни обеци – 2 чифта и златен медальон с общо тегло 65.10 грама (пункт ІІ).

Жалбоподателят Ф.-В. Д. чрез процесуалния си представител – адвокат Ю. К. (управител на „Еднолично адвокатско дружество К.”), моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за неправилен и незаконосъобразен – фактическата обстановка не отговаряла на действителността.

В съдебната фаза, редовно пР.ан, жалбоподателят Ф.-В. Д., се явява лично и с адвокат Ю. К., който пледира за отмяна в цялост на обжалвания акт. Претендират се разноски по делото. В дадения срок е представена Писмена защита, в която процесуалният представител аргументира тезата си за отмяна на обжалвания акт. С Писмената защита представя Фактура за заплащане на устен превод.

В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) – Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно пР.ан на посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща представител – Старши юрисконсулт Ц. Д. , който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. Наведено е мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В дадения срок е представена Писмена защита, в която процесуалният представител аргументира тезата си за цялостно потвърждаване на обжалвания акт.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно пР.ани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 28.11.2025 година, около 14.15 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „ Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Румъния пристига моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Шкода” с румънски регистрационен номер ••••••••••••••••, управляван от свидетеля – румънския гражданин Е. П.. В автомобила пътува и жалбоподателя Ф.-В. Д..

Преди започване на физическата митническа проверка водачът и пътника, са поканени на английски език да декларират носените от тях акцизни стоки, стоки с търговски характер, парични средства, скъпи предмети, благородни метали (изделия от злато и сребро), скъпоценни камъни и т.н. от митническия служител И. Ю. Е. в присъствието на свидетеля Н. Х. Т.. Деклариран е само личен багаж.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите служители, командировани на МП „Капитан Андреево” - Н. Т. и колегата му И. Е. извършват митническа проверка на автомобила и багажа на лицата, при която в ръчната (личната) чанта през рамото на жалбоподателя откриват прозрачно полиетиленова пликче, съдържащо недекларирани и укрити стоки - изделия от жълт метал. Същите представляват златни пръстени – 3 броя, златни синджири – 5 броя, златни гривни – 4 броя, златни обеци – 2 чифта и златен медальон, които се оказват собственост на жалбоподателя съгласно изричното му изявление, направено пред митническите служители, в тази насока, респ. липсата на възражения в тази насока от страна на водача на автомобила - свидетеля Елена Парашив.

Измерването точното тегло на недекларираните изделия от Ф.-В. Д., както и установяването видът, естеството и качеството им на изделия от благороден метал – злато, се извършва с помощта и знанията на специалист – златар, специално осигурен, т.е. повикан от митническите органи, който и прави необходимите констатации за тези факти. На място, отзовалото се вещо лице Валентина Димитрова Димитрова, след анализ и изследването им, установява, че се касае за златни изделия, представляващи пръстени, синджири, гривни, обеци и медальон, окачествява същите, посочвайки съответната проба, както и ги претегля, като тези си констатации обективира в писмено Заключение, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин потвърждава изработването от злато - благороден метал, съответстващ на намерените. Вещото лице индивидуализира конкретно, откритите укрити и недекларирани изделия, представляващи предмет на нарушението, видно от съдържанието на изготвеното Заключение, определя и тяхната митническа стойност, възлизаща на сумата 9 830.10 лв., равняващи се на 5 026.05 евро по официалния обменен валутен курс съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и при единична цена 151 лв., равняващи се на 77.21 евро по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ за грам/злато проба 585.

В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване произходът и притежанието на същите контролният орган изисква от жалбоподателя на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от него в присъствието на митническите органи. Личните обяснения са приложени към АНП, ведно с превод, и видно от тяхното съдържание става ясно, че златните изделия са закупени от Истанбул от жалбоподателя.

За извършената митническа проверка е съставен Протокол с № 25BG001015M052206 от същата дата. Документът изготвят свидетелите Н. Т. и А. Л. Р. и колегата им И. Е., като в него са отразени резултатите от проверката, включително с вписан установеният факт за откриването на недекларираните златни изделия.

Проверката приключва в 15.00 часа.

При тези фактически обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и неговият извършител, митническият орган - свидетелят А. Р., пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG28112025/1000/М–4079 на дата 28.11.2025 година против жалбоподателя. Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - цифрово вписан; а от фактическа страна изразило се в пренос през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на златни изделия, подробно описани в Акта. Актосъставителят излага и подробно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описва подробно и намерените недекларирани изделия от жълт метал, посочвайки конкретно тяхната проба, видът им и количество - грамаж, съответно и металът, от който са изработени. Описанието на последните е идентично и съвпада с посоченото в Заключението на вещото лице. Процесните златни изделия, предмет на нарушението, са задържани със съставения АУАН от контролните – митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка № 25012867 от 28.11.2025 година. В последствие процесните стоки са предадени на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас.

АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя, както и на свидетел – Н. Т., също митнически служител (както вече бе посочено). След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на английски език от страна на свидетеля А. Р. и е връчен лично, като с подписа си Ф.-В. Д. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 28.11.2025 година, когато е изготвен констатиращият акт, като жалбоподателят не сочи възражения срещу констатациите в Акта. Извършването на посочения превод е удостоверен с текст в тази насока и с посочване на трите имена и длъжност на лицето, извършило превода, и полагане на подпис и печат, поради което наведените от адвокат К. възражения в Писмената му защита, касаещи липса на подпис на преводача и неудостоверяване на извършения превод са неоснователни.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

С Молба, входирана на дата 12.12.2025 година от адвокат Ю. К., ведно с Пълномощно, е направено искане за сключване на Споразумение, както и е посочен съдебен адрес (адрес за кореспонденция), като е посочено, че това е служебният адрес на адвокат Ю. К..

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № BG2025/1000-4408/НП на 09.03.2026 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на посочения съдебен адрес на дата 20.03.2026 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и имената на получателя му и че е получено лично от адвокат Ю. К.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5 026.05 евро (100 % от митническата стойност на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.

Приетата – приложена по преписката Заповед № З АМ–502/32–817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник- Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите н а Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Иван Добрев Пасков (, а и в тази насока е Заповед № 219 от 10.02.2026 година на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към датата на издаване на НП. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

По делото бе допусната и разпитана в процесуалното качество на свидетел Елена Парашив – лице, което живее на семейни начала с жалбоподателя, която заяви пред настоящия Съдебен състав, че е пътувала заедно с жалбоподателя на въпросната дата като е управлявала автомобила, че били запитани от митническите служители дали имат нещо за деклариране, включително злато и те заявили, че имат златни бижута, закупени за семейството, след което била извършена митническа физическа проверка, било взето злато, закупено от Турция и започнала административнонаказателната процедура и те поискали преводач на румънски език, но такъв не им бил осигурен. Сочи, че през митническите служители общували с тях на български език и чрез езика на знаците.

В хода на делото жалбоподателят даде обяснения, в които посочи фактическа обстановка, идентична с тази, заявена от свидетеля Елена Парашив.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите Н. Х. Т. и А. Л. Р., предвид тяхната безпротиворечивост по основните и значими факти по делото, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата Т. и Р. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на свидетелите Н. Т. и А. Р. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите Н. Х. Т. и А. Л. Р., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя, установявайки обективните факти на влизането му в страната, отивайки за Румъния, МПС, с което е пътувал, липсата на навременни действия от негова страна за надлежното писмено митническо оформяне на носените процесни стоки – златни изделия, още и резултатът от митническата проверка - намирането на определено количество укрити и недекларирани златни изделия в търговско количество, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Съдът не кредитира частично обясненията на жалбоподателя досежно изнесените факти за деклариране на процесните стоки и за поискване на преводач от румънски език, тъй като приема обясненията в тази част за защитна теза с цел избягване на административнонаказателната отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по делото. В останалата част, Съдът кредитира обясненията на Д., тъй като се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, на които Съдът дава вяра.

Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля Елена Парашив – лице, живеещо на семейни начала с жалбоподателя – и допусната до разпит в съдебното производство по искане на последния, като очевидец на случилото се, пътувала съвместно с него на процесната дата и заедно преминали митническия контрол. Същите се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Н. Х. Т. и А. Л. Р.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелствата на съвместното й пътуване с жалбоподателя от Република Турция за Румъния, за вида на носените в превозното средство стоки – златни изделия (бижута) и за извършената митническа проверка. В останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа версия относно това, че било извършено деклариране на процесните стоки и било поискано назначаване на преводач от/на румънски език, показанията на свидетеля Елена Парашив са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания, като остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради близките й отношения и фактът, че живее на семейни начала с жалбоподател, от тук и пряката й заинтересованост от изхода на делото. За конкретно посочените факти, установими са явни несъответствия между заявеното от свидетеля Парашив и сведенията, дадени от свидетелите Н. Х. Т. и А. Л. Р. – точно обратни по насоченост относно фактите на недеклариране на процесните стоки и осъществяване на комуникация с нея и жалбоподателя на разбираемия от тях английски език. Доколкото показанията на свидетеля Парашив сериозно се компрометират при съотнасяне с всички останали доказателства, събрани в производството, в контекста на обсъдените преки противоречия, наред с отчитане на обстоятелството за нейната заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на Съда да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия на жалбоподателя, поддържана в съдебната фаза на производството. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира показанията на свидетеля Елена Парашив в тази им част – убедително опровергана, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че налице противоречие между показанията на свидетеля Р. и тези на свидетелите Т. и Парашив и обясненията на жалбоподателя относно това кой е управлявал процесното МПС, което противоречие Съдът намира за несъществено предвид обстоятелството, че управлението на МПС не е елемент от фактическия състав на процесното административнонаказателно нарушение. Във връзка с наведените твърдения в Писмената защита на адвокат К., касаещи противоречия относно продължителността на проверката, следва да се посочи, че свидетелят Р. заяви, че проверката, т.е. цялата процедура е приключила за около 2 часа, докато свидетелят Т. заяви, че проверката на МПС е приключила за около 20 минути, след което са изчакали да дойде вещото лице, да изготви Заключението си и да се напишат необходимите документи.

С доверие се възприе и Заключението по извършената Оценителна – ювелирна (златарска) експертиза, т.е. комплексна такава, назначена във фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се установява вида на стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато, както и тяхната митническа стойност – в общ размер 9 830.10 лв., равняващи се на 5 026.05 евро по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното производство и не е оспорена. Доколкото изготвилият я експерт – Валентина Димитрова е включена в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд - Хасково и Административен съд –Хасково, публикуван в Държавен вестник (за 2025 година), същата безспорно има качеството на вещо лице по смисъла н а Наредба № Н-1 от 14.02.2023 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица на Министерството на правосъдието и няма основание за каквото и да е съмнение относно нейната квалификация на специалист - златар, респ. и на правоспособността й, с която и е регистрирана в указания Списък. Видно от последния, тя е включена в клас 11.„Други съдебни експертизи” – златар, външнотърговски сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, изкупуване, изработка, преработка, ремонт и продажба на такива изделия. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от вещото лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за обоснована и правилна Оценителната – златарска експертиза и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Заключението на вещото лице е пестеливо откъм мотивировка, но все таки съдържа необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на експертизата по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както самоличността на вещото лице и неговата квалификация. Също така то съдържа обективирано ясно и точно Заключение с направени изводи по поставената задача, последната и цитирана в него. Поради това, Съдът приема за формално спазени правилата и изискванията към този доказателствен способ - експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в настоящото административнонаказателно производство процесуални разпоредби на НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно даденото с нея експертно Заключение се явява валидно и годно като доказателствено средство и същото се кредитира, тъй като и е надлежният способ за оценяването на конкретните стоки и установяването на тяхната митническа стойност, с оглед вида им на изделия от злато – благороден метал, обуславящо необходимост от специални знания и умения с каквито органът не разполага. Вярно е, че във фазата на административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването на тази експертиза и поименното определяне на вещото лице, както и формулиране на задачите към него, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, а досежно съдържанието на експертното заключение – предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизата и участието на вещото лице, съответно и съдържанието на експертното Заключение са спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи. Ето защо, решаващият Съдебен състав даде вяра като възприе и изцяло кредитира експертното Заключение, изготвено в административната фаза на производството. Т.е. въз основа на Експертизата се установява митническата стойност на златните изделия - предмет на процесното нарушение, към датата на деянието. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице, приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно същото и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи.

Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитират се и другите допълнително представени от процесуалните представители на страните писмени документи, ведно с превода, извършен в съдебно заседание на документа, представен от страна на жалбоподателя.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в куриерската фирма „Спиди”), срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП, т. е . наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 3848 от 07.05.2026 година и Служебна бележка с рег.№ 32-130171 от 27.04.2026 година. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази му част в резултат на плащане на Глобата.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на актовете.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за пР.аване и връчване на ПР.ки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката дали липсата на превод на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН, не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на превод на АУАН на разбираем за жалбоподателя език, е нарушение, то поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е отразила на законосъобразността на НП.

В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически служители, които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил преведен на английски език на нарушителя. От показанията на свидетелите – митнически служители, става ясно, че лицето, извършило превода е провело с жалбоподателя смислен разговор на английски език, от който за свидетеля Т. не са възникнали съмнения, че жалбоподателят разбира случващото се в момента. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля П. и обясненията на жалбоподателя, в които те употребяват следните изрази: „Попитахме какво можем да направим.”, „Аз (свидетеля П.) питах за преводач ... ”, „Попитах какво следва по-нататък и те ни казаха ... ”, „ ... ни пита дали имаме ... Казах че имам ... ”, „Той ни каза да дръпнем колата ... ”, „Попитаха ме имам ли още злато и аз казах, че това е всичко ... ”, „Тогава аз казах, че знам ... ”, „Казах, че мога да сложа гривната ... ”, което налага извода, че са били наясно с административнонаказателната процедура и свързаните с нея действия, т.е. разговорът е воден с тях на разбираем за тях език след като разбират за какво иде реч и дават адекватни отговори. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, респ. при връчването му, то от АУАН се установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си. В нито един момент жалбоподателят не е заявил, че не разбира случващото се в момента. Правилно НП не е преведено, тъй като е посочен адрес за кореспонденция (съдебен адрес за получаването му), а именно: този на българския адвокат Ю. К..

Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели – митнически служители, че фактически е бил извършен превод от български на английски език на жалбоподателя и обратно и такъв реално е извършен, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и съдържанието на приложения в АНП акт - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.

Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет, преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е налице нарушаване правата на Ф.-В. Д., тъй като актосъставителят Р. е разяснил на жалбоподателя съдържанието на Акта на говорим от него език, а именно: английски, с което е изпълнено процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът и е прочетен и предявен, като нарушителят Ф.-В. Д. не е направил изявления за неразбиране на съдържанието му, което е още едно доказателство, че съдържанието на АУАН и нарушението за което и е съставен му е станало ясно. При тези данни и след като актосъставителят се е убедил, че жалбоподателят е разбрал съдържанието на предявения му Акт, Съдът приема, че в случая не е нарушено правото му на защита в административнонаказателния процес. С оглед изложеното, изводът на настоящия Съдебен състав е че на жалбоподателя Ф.-В. Д. е осигурена възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното.

От приложения по делото АУАН се установява, че АУАН е съставен от А. Л. Р.. Последният е подписал съставения АУАН в процесуално качество на актосъставител, и същевременно е удостоверил с подписа си в качеството на преводач, извършения превод на Акта. Не е допуснато нарушение на закона предвид обстоятелството, че в производството по съставяне на АУАН едно и също лице (А. Л. Р.) е участвало в две процесуални качества. На първо място по аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН приключва с подписването му от актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, като действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише след като му е бил преведен на разбираем за него език, са последващи неговото съставяне. В този смисъл в производството по съставяне на процесния АУАН лицето А. Р. е участвало единствено и само в едно процесуално качество - на актосъставител, установил нарушението. В ЗАНН няма предвидена разпоредба, според която преводачът да е лице, различно от актосъставителя, тъй като както вече беше посочено действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае с неговото съдържание и да го подпише, са действия, които не представляват елемент от фактическия състав по съставянето на АУАН. В този смисъл не е налице процесуална пречка лицето, съставило АУАН и подписало в това си качество съставения АУАН, да извършени превод на същия, т.е. липсва законова регламентирана несъвместимост едно и също лице да бъде актосъставител и едновременно с това - преводач. Съгласно изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, актосъставителят по АУАН единствено не може да участвува в разглеждането на АНП и в издаването на НП.

Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като митническо нарушение във фактически състав с правна квалификация чл. 233, ал. 1 от ЗМ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – пренос на стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правната норма от цитирания нормативен акт, който очертава правната уредба на действащия митнически режим и контрол, а цитираната конкретна разпоредба, установява пряко задължението за деклариране на носени през границата изделия от благородни метали, когато са в търговски количества. Ето защо, според Съда, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП, между които е налице пълно фактическо и правно единство, органите – контролният, респ. и АНО са дали фактическо описание на нарушението, което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната - вярна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно е посочен текст от ЗМ, приложим към неизпълнение задължението за писмено деклариране на изделия от благородни метали, които се пренасят през границата и са в търговски количества. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля по Акта Т. вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане, длъжност и месторабота, както и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. пР.аването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Вярно е че в АУАН имената на нарушителя са изписани на латиница, но предвид факта, че са посочени на български език в НП, Съдът приема, че е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. Действително в АУАН е посочено, че жалбоподателят е роден в Турция вместо в Румъния (, което е видно от представения Сертификат, ведно с превод, извършен в открито съдебно заседание), която допусната нередовност е отстранена при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН с издаването на НП, поради което наведеното в тази насока възражение на адвокат К. в Писмената му защита е неоснователо).

Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 28.11.2025 година актосъставителят А. Лъчезров Р. е заемал длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция Митница София към Агенция „Митници””, като е бил

командирован за периода от 01.11.2025 година до 30.11.2025 година на МП „Капитан Андреево”, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля Р., направено в открито съдебно заседание, проведено на 08.06.2026 година. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, е заемал към момента на издаването му длъжността „Заместник- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас.

Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Действително Предложението за сключване на Споразумение от жалбоподателя е било депозирано в Териториална дирекция Митница Бургас, като видно от материалите по АНП по него липсва изрично произнасяне. Това обаче не е нарушение на процесуалния закон, тъй като с издаването на НП, след постъпване на въпросното Предложение, АНО е обективирал решението си за неприемане на Предложението за Споразумение. С отказа си, извършен по този начин, според настоящия Съдебен състав не се нарушават правата на жалбоподателя, по начин водещ до отмяна на НП. Разпоредбата на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН изрично предвижда, че издаването на НП, без дори да е направено Предложение по ал. 1, изречение второ, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Не съставлява такова и необективираният отказ, чрез издаване на НП в конкретния случай, да се сключи Споразумение, като систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 58г, ал. 14 и ал. 15 от ЗАНН не водят до противния извод. С разпоредбата на чл. 58г от ЗАНН се въведе диференцирана процедура за приключване на административнонаказателното производство като Предложение за Споразумение може да бъде направено както от АНО, така и от нарушителя по ред, разписан в цитираната норма. В закона обаче не е предвидено задължение за АНО във всички случаи на Предложение от страна на нарушителя да сключи Споразумение, респ. да се обективира отказа за сключването му. Сключването на Споразумение е една правна възможност, а не задължение за АНО във всички случай да предлага и сключва такова Споразумение. Режимът на приключване на административнонаказателното производство със Споразумение е договорен, при постигане на съгласие между страните (по аргумент на чл. 58г, ал. 14 от ЗАНН). Отказът за сключване на Споразумение, не засяга правата на жалбоподателя по начин, налагащ отмяна на последвалия отказа санкционен акт. Законодателят не задължава АНО при отправено искане до него непременно да сключи Споразумение с нарушителя - нормата на чл. 229а от ЗМ е диспозитивна, а не императивна. Споразумението е правна възможност, която се реализира единствено при постигане на съгласие по въпросите, визирани в чл. 229б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗМ. Очевидно до такова съвпадане на волята на АНО и на нарушителя в случая не се е стигнало, поради което е било издадено и НП. Въз основа на така съставения АУАН, без да се произнася изрично по искането п о чл. 229а от ЗМ за сключване на Споразумение, Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници” – Иван Пасков е издал на 09.03.2026 година обжалваното НП № BG2025/1000– 4 4 0 8 / Н П . Предвид изложеното, Съдът намира че в административнонаказателното производство в тази връзка не е било допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.

Въз основа на кредитираните гласни доказателства в лицето на разпитаните митнически служители – пряко, както и косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че посочените процесни стоки лицето Ф.-В. Д. не е обявило писмено пред митническите органи, като не е разполагал и не е представил митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях. Свидетелите – митнически служители са категорични относно съпричастността на лицето към пренасяните процесни стоки и неговото лично отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството на носените стоки, представляващи златни изделия и тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните златни изделия. Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 28.11.2025 година през МП „Капитан Андреево” при влизането си от страната от Република Турция, жалбоподателят е пренесъл, т.е. фактически е пренесъл през държавната граница и въвел в страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. без надлежното писмено деклариране (в този ред на мисли следва да се отбележи, че е неоснователно възражението, наведено в Писмената защита на адвокат К., относно липса на търговски характер предвид количеството, артикулното разнообразие и стойността на недекларираните стоки). С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в първата от предвидените изпълнителни форми - „пренесе” през държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да влезнат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана като проверка след реалното влизане в страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България (както вече бе казано). Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо Регламенти на ЕС - Регламент № 952/2013 година и чл. 135 от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от страна на жалбоподателя на носените от него златни изделия, в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко се установява от показанията на свидетелите – митнически служители, които са категорични, че той не е декларирал писмено процесните пренасяни стоки на линията на митническата проверка, както и не е представил друг документ за стоката. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника при условие че стойността им не надвишава 1 000 евро и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят при влизането си в страната от Република Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в момента на започване на формалностите по митническия контрол. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема писмена форма, то налице е липса на деклариране. Това задължение, на което е бил безспорен субект, обаче Ф.-В. Д. не е изпълнил и самият факт на укриването на тези стоки, т.е. непредставянето пред митническите органи в релевантния момент на линията на митническата проверка и откриването им при митническата проверка (ето защо и наведените в Писмената защита на адвокат К. доводи, касаещи липса на укриване на процесните стоки, са неоснователни), са категорична индиция за бездействието му - липсата на дължимото деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на митнически контрол. Бездействието от негова страна по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за допускането на стоките на територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през митническия контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити вече при последващата митническа проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания на митническите служители цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката, както и поведението на пътувалата заедно с него Елена Парашив.

Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, в носът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона, а съгласно чл. 51а, ал. 2 от ППЗДДС паричните прагове за сухопътни пътници възлиза т до 300 евро или равностойността им в левове, а процесните стоки са на стойност много повече от 300 евро. Така че и на това основание подлежат на писмено деклариране, тъй като са над паричните прагове за безмитен внос.

За пълнота на настоящото изложение и с оглед наведеното в тази насока възражение в Писмената защита на адвокат К., следва да се отбележи, че покана за деклариране е имало отправена, въпреки че за съставомерността на деянието не е необходима такава покана, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължението за деклариране. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. В този ред на мисли не е нарушена процедурата, във връзка с извършената митническа проверка, тъй като Ф.-В. Д. е имал възможност да декларира златните изделия, от която възможност не се е възползвал.

Деянието, извършено от Ф.-В. Д. е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици – укриването и недекларирането пред митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол, като не е необходимо процесните вещи да са били поставени в тайници (поради което и наведеното в тази насока възражение в Писмената защита на адвокат К. е неоснователно). Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено деклариране му е било известно. Още повече многократно е пътувал през границата на страната видно от Справката за пътуванията му. От друга страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП в частта за наложената Глоба за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон. Ето защо наведеното в Писмената защита на адвокат К. възражение, касаещо липса на субективният елемент от състава на нарушението, е неоснователно.

Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – златни изделия.

По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямата стойност, количеството и артикулното разнообразие на контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН за отпадане на наказуемостта като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки при внос; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.

Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % о т митническата стойност на недекларираните стоки, която стойност не се оспори от никоя от страните в процеса. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна.

Така наложеното с обжалваното НП наказание „Глоба” Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт I следва да бъде потвърдено.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че не е налице несъразмерност/непропорционалност между наказанието „Глоба” и извършеното нарушение, тъй като неговият размер се определя като бъдат взети предвид всички обстоятелства относно извършването на нарушението и личността на нарушителя, защото санкцията е предвидена от законодателя не в абсолютен размер, т.е. АНО, респ. Съдът по принцип имат възможност за преценка относно размера, с оглед факта, че той е от 100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираната стока, а в случая АНО е приложил минималното процентно отношение.

НП е законосъобразно и правилно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т.е. по пункт II. Съдът приема, че подобно разпореждане е законосъобразно приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ . Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.

Налагането на Глоба за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ и едновременното с това отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението по силата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ не противоречи на правото на ЕС докалкото санкциите са съобразени с тежестта на деяни ето и със субективното отношение на извършителя към него.

Разпоредбата на чл. 42, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 гласи: „Всяка Държава - членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.”, а според § 2 - „Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете: а) Имуществена санкция или Глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на Споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление; б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице.”.

Според най-новата практика на Съда на ЕС (СЕС), изразена с Решение от 19.12.2024 година по съединени дела С-717/22 и С-372/23, чл . 42, § 1 и § 2 от Регламент № 952/2013, вр.чл. 17, §1 1 от Хартата на основните права на Е С трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на Глоба, и отнемане в полза на Държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност.

Настоящият въззивен състав, намира, че в процесния случай налагането на наказанието „Глоба” ведно с отнемане на стоките, предмет на нарушението, е предвидено в националното законодателство за съответното деяние и не е в противоречие с нормите на СЕС.

По делото се установи, че отнетите в полза на държавата стоки, предмет на нарушението – златни изделия, принадлежат на Флорин -Валентин Д. (в този смисъл е и изявлението, направено в Личните обяснения, а както вече бе посочено Съдът не кредитира показанията на свидетеля Елена Парашив в частта, касаеща изявлението й че златните изделия били семейни, т.е. общи, тъй като жалбоподателят е категоричен, че са негови – в Личното си обяснение, приложено в АНП употребява глагола „закупих” и в обяснението си, дадено пред настоящия състав сочи същата информация), на който е вменено виновното осъществяване на нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Това обстоятелство се установява и от събраните пред настоящата инстанция доказателства. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не кредитира тезата, че златните изделия не са изцяло собственост на жалбоподателя, тъй като и той и свидетелят Елена Парашив говорят несвързано в тази насока и смесват понятията „лично” и „семейно” имущество, поради което Съдът приема твърденията им, в частта, касаещи „семейно” имущество за защитна теза, развита едва на фазата на съдебното производство.

Същото е извършено виновно – при пряк умисъл, предвид факта на укриването на стоките и с оглед това, че той не е декларирал стоките пред митническите органи, въпреки законовото задължение да стори това, което му е било и добре известно поради факта на осъществявани от него пътувания през страната. От събрания по случая доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че Флорин-Валентин Д. е знаел за наличието на процесните стоки, тъй като те са негова собственост и че съзнателно не ги е декларирал пред митническите органи, дори и при отправената изрична покана за това. Следователно, деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Така установеното обосновава кумулиране на санкциите по чл. 233, ал. 1 от ЗМ с тази по чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Като се има предвид установеното от фактическа страна и субективното отношение на дееца към това, строгостта н а санкциите „Глоба” и „Отнемане” се явява в съответствие с тежестта на осъщественото нарушение. Т.е. настоящата инстанция намира, че наложеното кумулативно „отменане в полза на Държавата” на вещите - предмет на нарушението е съобразено с изискването за пропорционалност. Санкционният режим, предвиден с разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ дава възможност за преценка, какъв размер на наказание да бъде наложено в зависимост от характера и тежестта на нарушението, в пределите, предвидени от законодателя. В случая наложеното на жалбоподателя административно наказание „Глоба” по чл. 233, ал.1 от ЗМ е в минимално предвидения от закона размер, като кумулиране на същото с „Отнемане на вещите” при приложение нормата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, с оглед тежестта на извършеното деяние, не е непропорционално и излизащо извън пределите на целите, за които същото е установено. С налагането им се гарантира, че режимът на административни санкции, приложими за митническо нарушение, реално има възпиращ ефект, като извършителят на деянието е на практика лишен от икономическите изгоди от извършването им. Налице е и възпиращият ефект и по отношение на останалите членове на обществото, които няма да предприемат извършване на нарушения от вида на процесното. С налагането на коментираните санкции се постига ефективно възпиране н а всеки от извършване на подобни нарушения.

В изложения смисъл са и Решение № 5196 от 20.05.2025 година, постановено по КАНД № 456/2025 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 6788 от 30.07.2025 година, постановено по КАНД № 1096/2025 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева и др.

По разноските:

По делото не се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя, а от страна на АНО се констатираха - 66.47 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 66.47 евро, равняващи се на 130 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 66.47 евро, равняващи се на 130 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ до 97.15 евро, равняващи се на 190 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не мо же да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение с оглед изхода на делото и тъй като такива не се констатираха. Следва да се отбележи, че посоченото в Писмената защита на адвокат К., че адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв. с ДДС е платено съгласно Договор за правна помощ не отговаря на действителността, тъй като и в двата приложени по делото Договори за правна защита и съдействие в графата, касаеща платена сума няма отбелязване, т.е. не са налице действително направени разноски за адвокатско възнаграждение – в Договора за правна защита и съдействие от дата 08.12.2025 година, приложен в АНП е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 1 100 лв. с ДДС, но както вече бе посочено няма данни за плащането му.

На следващо място не следва да се присъждат на жалбоподателя разноските, свързани с устен превод, тъй като:

1. НП е потвърдено в цялост;

2. от приложената към Писмената защита Фактура става ясно, че посочената сума не е заплатена от жалбоподателя и няма данни паричните средства за плащането й да са собствени на жалбоподателя;

3. представянето на доказателства за заплатен устен превод е направено едва с Писмената защита на адвокат Ю. К., т.е. след приключване на последното открито съдебно заседание и по-точно след приключване на устните прения, поради което по принцип е недопустимо присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, тъй като след края на фазата на устните прения Съдът постановява своя Съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили и 4. както вече бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Това препращане към АПК е определящо за режима на разноските на административнаказателния процес като дерогира общите правила на НПК. В АПК е разписано специално правило относно лицата, които не владеят български език – съгласно чл. 14, ал. 4 от АПК, разноските за преводач са за сметка на лицето, което не владее български език, ако административното производство е започнало по негово искане.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 и чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав