Решение № 4240 от 23.9.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 442/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на С. С. Щ., [ЕГН] от с. Синитово, общ. Пазарджик срещу решение ГП №703/2026г. от 01.04.2026г. на Заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура. Решението се обжалва частично, а именно:

• в частта, в която е посочено, че се „уважава“ искането му за копие на всички обработвани лични данни, но вместо копие на действително обработваните данни е предоставено общо описание на категории данни и преписки, без вярно и разбираемо възпроизвеждане на конкретните записи и без индивидуализирано произнасяне кои копия, извлечения или части от документи се предоставят и кои се отказват.

• в частта, в която е отказано изтриване или ограничаване на личните данни на заявителя по неприключени преписки и по приключени преписки с твърдян неизтекъл срок, без конкретна преценка за актуалната необходимост от всеки отделен идентификатор, за целта на всяка операция по обработване и за възможността да бъде приложена по-лека мярка.

• в частта, в която е прието, че данните в описание книги, входящите и изходящите дневници и другите регистрови записи не подлежат на заличаване поради „постоянен“ срок за съхранение на носителя, без разграничение между запазването на архивния документ и запазването на личните данни в пряко идентифициращ и търсим вид.

• в частта, в която е отказано предоставяне на копия от документи, актове, писма, резолюции, регистри, логове и други материали, съдържащи личните ми данни, чрез общо позоваване на НПК, без преценка документ по документ, без обсъждане на редактирани копия, извлечения или структуриран опис и без конкретни мотиви за необходимостта от всяко ограничение.

• в частта, в която не е посочен конкретен срок или критерии за срока, а за операциите, за които срокът не е нормативно установен - липсата на доказан периодичен преглед по чл. 46 ЗЗЛД, както и липсата на мотиви защо през 2026 г. продължава да е необходимо да се запазва пряката връзка между жалбоподатея и всяка стара преписка.

По същество се твърди, че решението в обжалваните му части подлежи на отмяна като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, липса на мотиви и несъответствие с целта на закона. В постъпило допълнително становище (л. 164 от делото) жалбоподателят е уточнил, че предмет на оспорване от негова страна е дали личните му данни съдържащи се в отчетни книги, входящи и изходящи дневници и други регистрови записи могат да се съхраняват безсрочно в идентифициращ вид, без индивидуална преценка, без срок или поне без механизъм за периодичен преглед, както и дали е налице надлежно произнасяне по искането му за предоставяне на копие от лични данни, включително когато тези данни се съдържат в документи, извлечения, регистри, логове или други материали.

Ответникът – Заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага съображения за законосъобразност на акта. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа следното:

Административното производство е образувано по писма с вх. №PRB202632751722I/18.02.2026г., вх. № PRB202632734197I/17.02.2026 г. и вх. № PRB202632733994I/17.02.2026 г., трите заведени с втори общ вх. №703/18.02.2026г. Писмата са подадени от С. С. Щ. до Върховна касационна прокуратура (ВКП) на Република България с искания да упражни свои права като субект на данни, обработвани на основание Директива (ЕС) 2016/680, Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. Поискана е информация обработва ли прокуратурата негови лични данни и какви категории, целите на обработването, правното основание за обработването, източникът на данните, категориите получатели на данните, сроковете за съхранение на данните, налице ли е автоматизирано вземане на решения или профилиране на данните, трансферират ли се данните извън Европейския съюз, искане за копие от личните данни, искане за заличаване и ограничаване на обработването, както и искане за корекция ако е необходимо.

Във връзка със заявленията с общ вх. № 703/18.02.2026 г. с писмо № PRB2026328228500/23.02.2026 г. е изискана информация за преписките, по които се обработват лични данни на заявителя. С писмо №2201/2026 от 26.02.2026 г. от отдел „Аналитичен“ са изготвени два броя справки - с данни за всички преписки, които са образувани в Прокуратурата на Република България (ПРБ) спрямо заявителя и с данни за преписките, образувани спрямо него във ВКП и Администрацията на Главния прокурор (АГП).

Въз основа на тези данни е изготвена докладна записка вх. №PRB202632905124I/27.02.2026г. и с писмо PRB2026329132410/27.02.2026 г. искането е препратено до съответните прокуратури за отговор по компетентност, а административното производство е продължило спрямо преписките, образувани във ВКП и АГП.

В тази връзка е изискана допълнителна информация с писма PRB2026324253840 и PRB2026328228500/23.02.2026г. от различните отдели на ВКП. В отговор са постъпили писма PRB2026329535100/05.03.2026 г., PRB2026329573810/05.03.2026 г., PRB2026329700660/05.03.2026 г., PRB2026329876980/06.03.2026 г., PRB2026330258270/10.03.2026 г., PRB2026330204510/10.03.2026 г. и PRB2026330408160/11.03.2026 г., както и писмо, постъпило по ел. поща на 09.03.2026 г. от отдел „Инспекторат“ – ВКП.

Въз основа на събраната информация е издадено оспореното решение ГП № 703/2026г. от 01.04.2026 г., с което заявителят е информиран за това, че след извършена справка в Унифицираната информационна система (УИС) на ПРБ производството по искането му е продължило спрямо преписките, образувани във ВКП и АГП, а спрямо преписките, установени в останалите структури на прокуратурата, подробно посочени в акта, заявлението му е препратено за разглеждане по компетентност. Информиран е заявителят, че целите на обработването на личните му данни са свързани с изпълнението на правомощията на прокуратурата във връзка с дейностите по предотвратяване, разследване, разкриване, наказателно преследване и изпълнение на наказанията. Посочени са в решението и категориите обработвани лични данни - три имена, дата на раждане, ЕГН, пол, гражданство, вид и номер на документ за самоличност, адрес, предишно име, телефон.

Предоставен е на жалбоподателя списък с установените преписки, по които се обработват личните му данни, а именн:

Неприключени преписки: Пр. пр. ВКП № 838/2026 г., Пр. ГП № 703/2026 г., Пр. пр. ВКП № 2201/2026 г. За тези преписки е уточнено изрично, че не са предоставяни на трети лица.

Приключени преписки с неизтекъл срок на съхранение: Пр.пр. ВКП № 1709/2020 г., която е архивирана и е със срок за съхранението - 10 години ЕК, считано от датата на последното движение (05.03.2026 г.), съгласно действащата Номенклатура на делата на ПРБ. ГП № 1603/2023 г., приключена на 17.07.2023 г. и архивирана със срок за съхранение 5 години - ЕК, съгласно Номенклатурата на делата па ПРБ. За тези преписки също е уточнено, че не са предоставяни на трети лица.

Спрямо горните преписки администраторът на лични данни е уточнил, че съгласно чл. 45, ал.1 от Закона за Националния архивен фонд преписките, приключили през текущата година, се предават в архив през следващата година, а след изтичането на срока за съхранение, определен съгласно Номенклатурата на делата в ПРБ, преписките подлежат на унищожаване, респ. предаване в Държавния архив по надлежния ред. Отразено е, че след изтичането на срока за съхранение на горепосочените преписки ще бъдат предприети действия за тяхното унищожаване на хартиен носител и заличаването на данните от информационните системи на ПРБ.

Посочени са също и преписките с изтекъл срок на съхранение: Пр. пр. № ВКП 5895/2009 г., пр. пр. № ВКП 1126/2009 г. и пр. пр. № ВКП 7183/2009 г., спрямо които данните са заличени на хартиен и електронен носител. Спрямо тях е направено уточнение, че съгласно действащата Номенклатура на делата на ПРБ поддържаните и съхранявани от прокуратурите описни книги, входящи и изходящи дневници, респ. внесените в тях данни, не подлежат на унищожаване, доколко същите са със срок на съхранение постоянен. В ПРБ имало създадена работна група за изработването на нова Номенклатура на делата и предвид настъпилите нормативни, структурни и организационни промени, възможно било да бъдат отразени промени в сроковете за съхранение.

Като неунищожена е посочена Пр. пр. № ВКП II-9270/2022 г., образувана на 10.05.2023 г. с уточнението, че е приключена на 11.05.2023г., архивирана е със срок на съхранение 3 години и подлежи на унищожаване през 2026 г. Описан е редът за архивиране и съхранение не неунищожената преписка, както и предприетите мерки за гарантиране на защитата на личните данни до фактическото им унищожаване, както и какви лични данни на заявителя се обработват в УИС на ПРБ.

Администраторът на лични данни се е произнесъл също и по искането за предоставяне на копия от документи/актове/ писма/резолюции и други материали, които съдържат лични данни (включително регистри/логове на служебно извършвани справки), като е посочил следното:

Прокуратурата на Република България в качеството й на орган на съдебна власт обработва лични данни, включително за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. По горепосочените преписки на ПРБ при изпълнение на функциите си на орган на съдебната власт е обработвала личните данни за целите на чл. 42 ал. 1 от ЗЗЛД. Във връзка с изпълнение на конституционните си правомощия ПРБ е администратор на лични данни но смисъла на глава VIII от ЗЗЛД. Информация относно обработваните в ПРБ лични данни е публикувана на интернет страницата www.prb.bg. раздел „Обществена информация“ - Уведомление за поверително третиране на лични данни. Разписаният в Регламента и глава VIII от ЗЗЛД ред за достъп до лични данни не може да се ползва от лицето като субект на данни с цел предоставяне на документи, съдържащи се в прокурорски преписки, за които е приложим разписаният в НПК ред - при съответно разрешение от наблюдаващия прокурор. Предвид гореизложеното предоставянето на документи по прокурорски преписки не може да бъде предмет на искане за достъп до лични данни - както по реда на Регламента, така и по реда на ЗЗЛД.

Позовавайки се на горното, администраторът е уважил исканията на жалбоподателя да бъдат изтрити всички негови лични данни по прокурорска преписка №ВКП II-9270/2022г., както и искането за предоставяне на копие от личните му данни, обработвани в ПРБ.

Уважено е и искането за предоставяне на копие от личните данни на заявителя, като му е предоставено копие от личните му данни, обработвани от администратора.

Не е уважено искането да бъдат изтрити всички негови лични данни, съхранявани от ПРБ по прокурорски преписки ВКП № 838/2026 г.,. ГП № 703/2026 г., ВКП № 2201/2026 г., ВКП № 1709/2020 г. и ГП №1603/2023 г.

Не е уважено и искането да му бъдат предоставени копия от документи/актове/писма/резолюции и други материали, които съдържат лични данни (включително регистри/логове на служебно извършвани справки).

Решението е изпратено на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне с бар код ИД PS 1040 81NWI7 3 и е получено на 09.04.2026 г. Жалбата е подадена още на 06.04.2026г.

При така установеното от фактическа страна и след извършена проверка на оспорения акт във връзка с правомощията по чл. 168 АПК, Административен съд – Пазарджик приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, и пред местно компетентния административен съд – в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 138, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата и организира дейността на Върховната касационна прокуратура, Националната следствена служба и на административните ръководители в прокуратурата. В случая това е сторено със заповед № РД-04-121/12.05.2025 г. (л. 280), изменена със заповед № РД-04-08/13.01.2026 г. (л. 284). В т. 2 от заповед № РД-04-121/12.05.2025 г. е определено, че заместникът на главния прокурор при ВКП е компетентен да разглежда и да се произнася по искания по членове 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 53 и сл. от ЗЗЛД на лица, чиито лични данни се обработват от ВКП, АГП и учебните и почивните бази. Следователно административният акт е издаден от материално компетентен орган. Актът е издаден и в изискуемата от закона писмена форма.

Жалбата е основателна в частта, в която административният орган се е произнесъл, че уважава искането на жалбоподателя за предоставяне на копие на всички обработвани негови лични данни, но вместо копие му е предоставил общо описание на категории данни и преписки.

Като мотиви за това администраторът на лични данни е изложил съображения, че обработването се извършва в съответствие с глава VIII от ЗЗЛД и разписаният в Регламента и глава VIII от ЗЗЛД ред за достъп не може да се ползва от лицето като субект на данни с цел предоставяне на документи, съдържащи се в прокурорски преписки, за които е приложим разписаният в НПК ред. Видно обаче от отразените в обжалвания акт данни, само производството по прокурорска преписка ВКП № 2201/2026 г. все още не е приключило и касае обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления. Следователно само те попадат в хипотезата на чл. 58 от ЗЗЛД и достъпът до тях следва да се осъществи по реда на НПК.

Спрямо неприключените преписки - ВКП № 838/2026 г. / отнася се до исково производство по реда на ЗОДОВ/ и ГП №703/2026г. / отнася се до заявлението за достъп до лични данни, довело до настоящото производство/ не са приложими ограниченията, разписани в глава VIII от ЗЗЛД. По тях администраторът не обработва личните данни за целите, посочени в чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД. В този смисъл са т. 77, 78, 79 и 82 от решение по дело C-180/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Следователно като е отказал предоставянето на копия от материали съдържащи лични данни на заявителя по тези преписки, администраторът е приложил неправилно материалния закон.

Що се отнася до приключените преписки с неизтекъл срок на съхранение - прокурорска преписка ВКП № 1709/2020 г. и ГП № 1603/2023г., за които е отразено, че са архивирани, обработването на данни по тях попада в хипотезата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗЛД, както твърди и ответникът, т.е. за архивиране в обществен интерес, научно, статистическо или историческо използване на данните за целите по чл. 42, ал. 1 при прилагането на подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данните. В административния акт, обаче, липсват аргументи защо спрямо тях е отказано предоставянето на копие на всички обработвани в тях лични данни на заявителя. Видно от мотивите на обжалвания акт администраторът е посочил само общо, че достъпът до всички преписки се осъществява при съответно разрешение от наблюдаващ прокурор, а именно по реда на чл. 198, ал. 1 от НПК. В случая, обаче, това няма как да се отнася до архивни преписки по приключени производства, следователно и в тази си част отказът се явява немотивиран.

Администраторът на лични данни не е разгледал искането на жалбоподателя за предоставяне на копие на всички обработвани негови лични данни конкретно за всяка преписка, по която те фигурират, не е изложил мотиви по всички относими въпроси, с които е бил сезиран, допуснал е и неправилно приложение на материалния закон.

За пълнота следва да се посочи, че твърденията на ответника, че решенията на СЕС по дела С-487/21, С-154/21 и С-307/22 са неотносими към настоящото производство са неоснователни. Като аргумент за това твърдение ответникът е посочил, че ответниците - администратори на лични данни по тези дела са агенция за консултантски услуги, пощенски оператор и лечебно заведение, като те не са орган, който обработва лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления. В случая обаче делата са относими към предмета на правния спор не във връзка с това за какви цели са обработвали личните данни по тях администраторите, а защото в тях съдът на ЕС е дефинирал в какво се изразява на практика правото на копие от лични данни, което има субекта на данните спрямо администратора на тези данни.

Жалбата е основателна и в частта, в която е отказано изтриване на личните данни на заявителя по неприключени преписки и по приключени преписки с неизтекъл срок, без конкретна преценка за актуалната необходимост от всеки отделен идентификатор, за целта на всяка операция по обработване и за възможността да бъде приложена по-лека мярка.

В административния акт липсват мотиви по същество защо администраторът отказва да уважи това искане. Това възпрепятства съда да извърши преценка на законосъобразността на този отказ и е самостоятелно основание за отмяната на решението в тази му част.

Доколкото в мотивите на обжалваното решение е посочено общо, че достъпът до преписките се осъществява по реда на НПК, то както се установи по-горе този режим не е относим към всички преписки. Следователно искането за изтриване е следвало да бъде разгледано поотделно за всяка преписка при съобразяване с режима на достъп и възможностите за ограничаване на обработването на лични данни по нея, така както е направено и искането на заявителя (л. 93 и л. 96 стр. 2). Единственото основание за ограничение за упражняването на правото да се иска изтриване или ограничаване на обработването по чл. 56 от ЗЗЛД се съдържа в чл. 58 от ЗЗЛД, който не е приложим спрямо всички преписки съдържащи лични данни на заявителя, за което са изложени по-горе съображения.

Жалбата е основателна и в частта, в която в административния акт е прието, че данните в описание книги, входящите и изходящите дневници и другите регистрови записи не подлежат на заличаване поради „постоянен“ срок за съхранение на носителя.

В тази си част администраторът е изложил мотиви, че описните книги, входящите и изходящите дневници, респективно внесените в тях данни не подлежат на унищожение, доколкото същите са със срок на съхранение постоянен. Отделно са изложени и съображения, че обработването на данни в описание книги, входящите и изходящите дневници и другите регистрови записи се извършва на основание чл. 49 от ЗЗЛД и в съответствие 156 от Регламент (ЕС) 2016/679. Т.е. необходимо е за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД и за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели. В нито един от цитираните текстове, обаче, не е разписано право на администратора да обработва тези данни безсрочно. В чл. 45, ал. 3 от ЗЗЛД изрично се предвижда възможността администраторът да архивира обработвани от него лични данни в обществен интерес, научно, статистическо или историческо използване на данните за целите по чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД. В същата алинея е предвидено и задължение за администратора това да става при прилагането на подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данните, а в ал. 4 от същата разпоредба е посочено, че администраторът носи отговорност за спазването на ал. 1, 2 и 3, както и че трябва да е в състояние да докаже това.

Администраторът е представил Правила за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани от ПРБ (л. 363 и сл.), в чл. 36, в които действително е разписан ред за осъществяване на периодични проверки относно необходимостта от продължаване на съхранението на лични данни. Но не са представени доказателства за спазването на тези правила спрямо обработваните лични данни на жалбоподателя, каквото е задължението на администратора съгласно чл.45, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗЛД.

В случая приложение намира и решението на съда на ЕС по дело C-118/22, в което изрично е посочено, че не се допуска национално законодателство, което допуска обработването на лични данни до смъртта на субекта без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Твърдението на ответника, че решението на съда на ЕС по дело C-118/22 е неотносимо към предмета на спора, защото се отнася само до обработването на биометрични и генетични данни за лицата, е неоснователно. Преюдициалното запитване, довело до постановяването на този съдебен акт е образувано по искане за тълкуване на член 5 във връзка с член 13, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/680. Следователно то засяга сроковете за съхранение и информацията, до която се осигурява достъп на субекта на данните по принцип, а не само реда и сроковете за съхранение на биометрични и генетични данни за лицата.

Жалбата е основателна и в частта, в която е отказано предоставяне на копия от документи, актове, писма, резолюции, регистри, логове и други материали, съдържащи личните данни чрез позоваване на НПК. В тази си част исканиятата на жалбоподателя се припокриват с тези, изложени по отношение формално уваженото му искане за предоставяне на копие от обработваните му лични данни. И това искане е отхвърлено със съображението, че тези лични документи се намират по прокурорски преписки и достъпът до тях следва да се осъществява по реда на НПК. В този смисъл, както съдът вече посочи, административният орган е следвало вместо директно да откаже на това общо основание, да направи разграничение между това за какви цели администрира различните приписки, било за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване или за целите на архивиране в обществен интерес и след това да съобрази отговора си спрямо различните режими и ограничения, засягащи достъпа до тази данни.

Отделно от това в чл. 40в от представените по делото Правила за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани от ПРБ (л. 363 и сл.) изрично е предвиден ред за анонимизиране на лични данни в документи, предназначени за достъп от други лица. Подобно искане за анонимизиране, видно от заявлението на жалбоподателя (л. 93 и л. 96) е направено, но въпреки това администраторът не е изложил мотиви, защо не прилага тази мярка спрямо наличните по преписките материали.

Описаните по-горе пороци налагат извода, че в тази си част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е немотивирано по част от направените от жалбоподателя искания.

Жалбата е основателна и в частта, в която ответникът не е посочил конкретен срок или критерии за срока, а за операциите, за които срокът не е нормативно установен - липсата на доказан периодичен преглед по чл. 46 ЗЗЛД на документите, съдържащи лични данни на заявителя. В тази си част аргументите и исканията на жалбоподателя се припокриват с тези относно приетото от администратора, че данните в описните книги, входящите и изходящите дневници и другите регистрови записи не подлежат на заличаване поради „постоянния“ срок на носителя. Относими в тази връзка са изложените по-горе съображения - въпреки че в чл. 36 от Правила за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани от ПРБ е предвиден ред за периодичен преглед, ответникът не е доказал, че спазва този ред, каквото е нормативното му задължение съгласно чл. 45, ал. 3 във вр. с ал. 4 от ЗЗЛД.

Описаните по-горе пороци налагат извода, че в тази си част решението е постановено в нарушение на материалния закон.

За пълнота следва да се отбележи, че основателни се явяват възраженията на жалбоподателя по отношение на прокурорска преписка ВКП № 1709/2020 г. В административния акт спрямо тази преписка действително е отразено, че срокът на съхранение е 10 години, но с уточнението „считано от датата на последното движение (05.03.2026 г.) съгласно действащата Номенклатура на делата на ПРБ.“ В същото време в приложената по делото Номенклатура (л. 177 и сл.) липсва разписана подобна възможност за подновяване на срока на съхранение. Липсват и мотиви защо това подновяване е необходимо, доколкото например по следващата преписка от списъка - ГП № 1603/2023 г. администраторът не е посочил преизчисляване на срока с оглед последното движение, което по презумпция би следвало да бъде при справката по подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до личните му данни.

Поради всичко изложено съдът приема жалбата за частично основателна, поради решението следва да бъде отменено частично и преписката – върната на органа за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на делото в тежест на Прокуратурата на Република България следва да се възложат сторените от С. С. Щ. разноски в размер на 5,11 евро /10 лева/, представляващи внесена държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд – Пазарджик