Решение № 2150 от 1.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2792/2024 г.

Производството е по чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на И. Н. Е., срещу решение № 20100972/21.08.2023 г. на СРС, 3 ГО, 89 състав по гр. дело № 1243/2021 г. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при сериозни процесуални нарушения. Излага съображенията си. Моли същото да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 51, ал.4 СК. Претендира разноски. Въззиваемата страна И. Н. К. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. И. Н. К. е подал насрещна въззивна жалба срещу решение № 20100972/21.08.2023 г. на СРС, 3 ГО, 89 състав по гр. дело № 1243/2021 г., с която иска разширяване на определения му с обжалваното решение режим на лични отношения с детето Е.. С отговора на насрещната въззивна жалба И. Н. Е. счита, че същата е допустима, но неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата си. Представя списък на разноските. В съдебно заседание насрещния въззивник моли съдът да уважи претенцията му и отхвърли тази на насрещната страна. Заявява, че не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното: Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263,ал. 2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт. С решение №20100972/21.08.2023 г., СРС, 3 ГО, 89 състав по гр. дело № 1243/2021 г., е изменил на основание чл. 51, ал. 4 СК, определения с влязло в сила на 08.04.2014 г., решение от 08.04.2014 г. по гр. д. № 1243/2021 г. по описа на СРС, 91 състав, режим на лични отношения на бащата И. Н. К., ЕГН••••••••••, с детето Е. И. К.а, ЕГН ••••••••••, в следния смисъл: Определил е режим на лични отношения на бащата И. Н. К., с детето Е. И. К.а, като бащата да има право да вижда и взема при себе си детето Е., както следва: Първите дванадесет срещи, считано от влизане на решението в сила - всяка първа събота и неделя от месеца, в интервала между 10. 00 ч. и 18. 00 часа, бащата има право да вижда детето в Детски контактен център, "Център за индивидуални и фамилни психологически консултации" към Фондация „Център отворена врата“. Контактите следва да се осъществяват с продължителност, определена или посочена от експерт в центъра, като подходяща за охраняване интересите на детето, за което следва предварително да се уведомят страните за продължителността на съответните срещи. Задължил е И. Н. Х., ЕГН••••••••••, при съобразяване на уведомлението за времето на осъществяване на срещата от страна на служител на Детски контактен център, да заведе детето до посочения адрес на центъра. Следващите шест срещи - всяка първа събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 ч. до 18.00 часа, на съответния ден, без приспиване и без присъствието на майката или определено от нея трето лице, след което бащата има право да вижда и взема при себе си детето, както следва: всяка първа събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 ч. до неделя в 18.00 часа, с преспиване и всяка трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа (без преспиване и без присъствието на майката или определено от нея трето лице); всяка четна година - по време на пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната година, за времето от 10.00 часа на първият ден от ваканцията до 18.00 часа на последният ден, и за част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00 ч. на 24-ти декември до 15.00 ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишни празници, за времето от 10.00 ч. на 28-ми декември до 18.00 ч. на последният ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Понеделника, след Великден; както и всяка година по време на лятната ваканция на детето, за един календарен месец, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Съдът е оставил без уважение исканията на страните за присъждане на разноски по делото, като неоснователни. Според чл. 51, ал. 4 от СК изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата, при които е утвърдено от съда споразумението при развод по взаимно съгласие. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото. Изслушана във въззивното производство на 16.03.2026 г., майката И. Н. Х. заявява, че освен детето Е., има и син на три и половина години от брака й с Е.Е.. Е. само по телефона поддържа контакт с баща си. Казала е на майка си, че така й е по-спокойно, тъй като той започва да я напада, обвинява я, че не се вижда с неговите родители, обижда и майката, казва й, че била лъжкиня като нея. Е. е казвала на майка си, че баща й трябва да спре да живее в миналото. Определения режим между Е. и баща й не се спазва, те не се срещат повече от четири години. Това, според майката, не е добре за Е. и тя се опитва многократно да убеди детето да се виждат, но Е. казва, че той не се е променил и се отказва. Е. не желае преходния режим на срещите с баща й да бъде в присъствието на психолог. Тя ще се притеснява от други хора, по-скоро навън иска да го вижда, в естествена среда. Изслушан в същото съдебно заседание бащата И. Н. К. заявява, че Е. му е единствено дете. За последно е видял Е. преди четири години, като изключва срещите по време на съдебните експертизи и съдебните заседания. Искал е много пъти да се вижда с Е., включително тя да се среща и с психолог да посещава. Вероятно е правил грешки в годините и затова иска той и детето да посещават специализирани центрове. Посещавал е психолог, назначен от О „ЗД“ Връбница и се е старал да спазва техните препоръки. Декларира, че ще направи всичко възможно, за да може Е. да не чувства упрек от него. Съгласен е и на супервизирани контакти и на преходни такива, без да са супервизирани, ще се вслуша в желанието на детето. И няма да провеждат едновременно срещи с него и неговите родители, ако Е. иска това да бъде поотделно. При изслушването му от въззивния съд в откритото съдебно заседание, проведено на 16.03.2026 г., детето Е. И. К.а заявява, че не иска да се вижда с баща си. Той я обвинява, че е невъзпитана. Съгласна е да се вижда с него, само ако той спре да я обвинява, и спре да й прави забележки, че е виновна за всичко. Също, ако баща й спре да я натоварва и спре да обижда майка й, да казва, че тя била лъжкиня. Иска да живеят за вбъдеще, да си говорят как е тя, къде учи, какви приятели има и т.н. Може да се постави в положението на баща си, но той е виновен да не иска да го вижда и тя е видяла, че няма да се промени. Не иска да комуникира с него по такъв начин. Последно е видяла баща си на експертизата, а преди това- в СРС. Баща й й пише, пита я какво прави, не си звънят, само по вайбър си пишат. Баща й се интересува от нея и това Е. не го отрича. Майка й не й пречи да вижда баща си. Като по-малка майка й дори е казвала да го вижда навън, сега й казва, че е хубаво да се вижда с него, като неин баща, но всичко зависи от Е. дали желае или не да го вижда. Чуди се дали майка й наистина иска детето да вижда баща си. По майчина линия само баба й е жива и живеят с нея. С баба си и дядо си по бащина линия контактува, като на празници си пише с тях, но не ги вижда. Може би иска поотделно да ги вижда баба си и дядо си, а не заедно с баща си. Не е казвала на баща си, че иска да се вижда поотделно с баба си и дядо си. С баща си иска навън да се вижда, но да спре да я обвинява. Той се притеснява за нея и това тя го разбира, но не може веднага да му отговаря. Веднъж не му била отговорила, а тя и на майка си веднага не отговаря, но той й се е разсърдил, а тя му обяснила, че не трябва да й се сърди. Тя има личен живот. В училище с фотография е, снима и не може да отговаря веднага на всеки. Ще даде възможност на баща си да контактуват, ако спре да я натоварва и ако няма скандали. Тя обича баща си. Мисли, че и той я обича. Но са се натрупали много неща. Социалния работник, присъствал на изслушването на детето заявява, че Е. е казала, че обича баща си. В неин интерес е да поддържа контакта с баща си. С помощта на психолози е по-добре да бъде в началото, в преходния период. С оглед правилното разрешаване на въпроса за режима на лични отношения между бащата и детето Е., настоящият съд е приел заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза, относно емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите му и съжителстващите с тях лица, отношението на детето към всеки един от родителите му и съжителстващите с тях лица, психоемоционалното състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите, наличието на родителско отчуждение при детето и е предложила подходящ от психологична гледна точка режим на лични отношения на детето с бащата. Заключението на СПЕ не е оспорено от страните и съдът счита същото за пълно, ясно и обосновано. С него се установява, че детето е с по-силна емоционална привързаност към своята майката, като базов родител. Наблюдавана е изградена емоционална връзка и с неговия баща, Е. му се доверява, допуска го до себе си, разказват за общи положителни преживявания. Е. има изградена връзка и с партньора на своята майка, с който тя живее от края на бебешката си възраст и е в добри взаимоотношения. Е. демонстрира ниво на емоционално и социално функциониране в рамките на широката норма за възрастта. Към момента на изследването се установяват данни за повишена ситуативна тревожност. Тези изразени нарушения в емоционалната регулация, междуличностното взаимодействие или психологичното функциониране не биха могли да възпрепятстват адекватното социално поведение на детето, което то демонстрира по време на изследването. Експертът установява конфликт на лоялност, свързан и с двамата родители и това не се е променило за един дълъг период от време, повече от 3 години. При изследване на родителския капацитет на всеки един от родителите вещото лице установява, че и двамата родители са с добър родителски капацитет. Вещото лице не установява индикации за родителско отчуждение. Наблюдава се механизъм, който детето си е създало, за да не бъде въвличано в родителския конфликт и това включва отказа да се среща с баща си. Вещото лице е предложило подходящ от психологическа гледна точка режим на лични отношения на бащата с детето. Във връзка с възстановяване и изграждане на устойчива връзка между родител и дете, психологът предлага в продължение на 3 месеца бащата да се среща два пъти в месеца с детето в наблюдавана среда под супервизия на специалист. След този период и при провеждане на консултация с двамата родители да се прилага следния режим: Всяка четна седмица от месеца детето да бъде заедно с баща си от събота 10 часа до неделя 18 ч., с преспиване. Четните години за Коледа от 24.12 от 10.00 часа до 26.12. до 18.00 часа и нечетните години на Нова година от 10.00 часа на 31.12. до 19.00 часа на 02.01 детето да е при баща си с преспиване. През лятото 20 дни да бъде с баща си, като се съобразят с годишния отпуск на майката. Рожденият ден на детето да се празнува в четните години с отглеждащия родител, а в нечетните с другия родител. Зимната и пролетната ваканция да се разделят между двамата родители. Бащата да участва при вземане на решения относно здравословни въпроси и въпроси свързани с образованието на детето. Вещото лице пояснява, че детето в изследването показа повишена тревожност, ситуативна тревожност, свързана със срещата с бащата. Детето в период на около 4 г. не се е срещало със своя баща, което е сериозен период, в който детето е прекъснало т.нар „привързаност“, която е имало към него, която е налице и по време на изследването. Детето е споделило с експерта, че го притеснява само това, че като се срещне с татко си, той започва да го обвинява за различни неща, без да го пита как се чувства, какво се случва с него самото. По време на изследването се е показало съдействащо поведение от страна на майката, но в конфликтът, създаден между страните, от страна на бащата има неприемане на това, което се случва, повече излиза на преден план това, че детето не общува с баба си и дядо си по бащина линия. Бащата почти през цялото интервю е говорел за това. Поради което вещото лице силно препоръчва двамата родители да влязат в консултиране, където да предоговорят родителстването си - след раздялата, защото това родителстване трябва да бъде по друг начин, и да се подпомогне възстановяване на връзката на бащата с детето. Първоначално- със супервизирани контакти, като препоръчва в продължение на 3 месеца да продължат. Не се е наблюдавало отчуждение, тъй като когато бащата е влязъл, детето го е посрещнало, допуснало го до себе си, подарило му е мартеница и др. такива жестове, които не показват дете, което да не допуска родителя си, което е свързано с отчуждението, т.е. няма индикации за такова сериозно отчуждение. Напротив, детето е готово да се среща с баща си, но само ако чувства и вижда разбиране от негова страна. Нито от страна на майката, нито от страна на партньора й се е видяло или е било изследвано отчуждаващо отношение. Напротив, т е са подканяли детето, но то си е създало механизъм да не се конфронтира и да не влиза в този конфликт. Детето не отхвърля изобщо баща си, но не иска да го вижда, за да не влиза в конфликта. След този период от 3 месеца на супервизирани контакти, вещото лице препоръчва нормален режим от събота сутрин, до неделя 18 ч., с преспиване, с препоръка от специалисти да следят какво се случва. Според психологът, не е невъзможно да се възстанови връзката баща-дете. В социалния доклад на ДСП-Връбница, представен във въззивното производство, се заключава, че основни грижи за детето се полагат от майката. Основните потребности на малолетното дете са задоволени в достатъчна степен. В семейната среда, в която се отглежда детето, отношенията са спокойни - родителите са консултирани, че за стабилното емоционално състояние на детето е важно то да не бъде въвличано в родителските конфликти и поставяно в конфликт на лоялност. С оглед на това, че към момента родителите не поддържат пряка комуникация, ОЗД-ДСП Връбница счита, че в техен интерес е да бъдат насочени от съда, на основание чл. 138а от СК, към подходяща социална услуга, с цел регулиране на конфликта в родителската двойка и изграждане на адаптивни стратегии на комуникация, в чийто център е поставен интереса на детето Е. К.а. След анализ на всички събрани пред двете инстанции доказателства, представените социални доклади в първоинстанционното и във въззивното производство и становищата на страните и заключението на съдебнопсихологичната експертиза, настоящият съдебен състав приема, че са събрани достатъчно доказателства за настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 от СК и т. V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., налагащо изменение на режима на лични отношения на детето с неговия баща. Действащият режим на лични контакти между баща и дъщеря, е определен преди дванадесет години, като по делото е безспорно, че той не се спазва, като от близо четири години Е. общува с нейния баща само по телефон, чрез съобщения. Изложеното дава основание на съда да приеме, че в случая са налице обстоятелства, които се отнасят до ефективността на сега действащия режим и неговата нерационалност. С оглед висшия интерес и правата на детето да общува пълноценно и с двамата родители, като гаранция за неговото психично благополучие и развитието му като пълноценна личност, е в интерес на детето допускането на промяна на постановените мерки относно режима на лични отношения на детето с неговия баща, като следва да се осигури присъствието на бащата в живота на дъщеря му по достатъчно пълноценен начин, и да се предотврати въвличането на детето във взаимоотношенията му с другия родител, което би могло да повлияе негативно върху психическото и емоционално състояние на детето. Налице е необходимост бащата да бъде подпомогнат в контакта си с детето за известен период от време, когато детето да доизгради емоционалната връзка с неговия баща. В тази връзка и съобразявайки препоръките на вещото лице, съдът приема, че за да може да се подготви детето и за да се изгради сигурна и стабилна връзка, е необходимо да бъдат осигурени самостоятелни отношения н а бащата с детето в подкрепяща и ненатрапчива среда, както и достатъчно време за това. Съдът счита, че това следва да стане в супервизирана среда, на място при специалисти, за определено време, като следва да се съобрази относно продължителността на това време с препоръките на вещото лице- за период от три месеца. На интересите на Е. би съответствал следния режим на лични отношения с баща й: Първите три месеца –б а щ а т а има право да осъществява срещи с детето Е., в присъствие на психолог или друг специалист в Детски контактен център, намиращ се в гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. ••••, телефон •••• и ••••, всички първи и трети съботи и недели на месеца, във времевия интервал между 10:00 часа и 14:00 часа, за време с продължителност по преценка на специалист от Детски контактен център, като майката се задължава да осигури присъствието на детето за срещите. След изтичане на трите месеца- бащата има право да взем а детето всяка първа и трета събота от 10:00 часа, до 18 часа в неделя, с преспиване, всяка четна година за Коледните празници и Великденските празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, всяка нечетна година през Новогодишните празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, всяка нечетна година от 09.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната училищна ваканция на детето, определени от Министерството на образованието и науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка четна година през пролетната училищна ваканция на детето– от 09.00 часа на първия ден на ваканцията, до 19.00 часа на последния ден на ваканцията. Като съобрази изложеното, въззивният съд отменя решението на районния съд, като определя посочения режим на лични отношения на бащата с детето. Съгласно разпоредбата на чл. 138а СК, когато съдът установи сериозен конфликт между родителите, който възпрепятства нормалното общуване и грижи за детето-какъвто е настоящия случай, той може, по искане на дирекция „Социално подпомагане“-каквато препоръка се съдържа в социален доклад от 11.03.2026 г. на АСП-ДСП- Връбница, да наложи на родителите задължение за ползване на социални услуги, самостоятелно или заедно с детето. Целта е нормализиране на отношенията между тях и защита на интересите на детето. Тези социални услуги могат да включват консултиране, медиация и участие в групи за подкрепа, които се ръководят от квалифицирани социални работници или психолози. Те работят индивидуално или съвместно с родителите и детето, за да се постигне по-добра комуникация и разбиране между страните. Съдът счита, че с решението следва да определи ползване на задължителна социална услуга от родителите и от детето "Психологическа подкрепа и консултиране" при определен от АСП, Д "СП" - Връбница доставчик на социални услуги, с честота и продължителност, преценени от доставчика. В настоящия случай, с оглед изхода на делото и разясненията, дадени с Тълкувателно решение по т.д. 3/2023 г. от 27.06.2024 год. на ВКС, Общо събрание на Гражданска колегия, всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. Така мотивиран, Софийският градски съд