Решение № 266 от 19.6.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 410/2025 г.

Производството е с пр. осн. Чл. 435 ал.3 от ГПК. Пред ЧСИ Ц.Н. е висящо изп. Дело №20247560402202, образувано по молба на Община - Никопол. Постъпила е жалба от длъжницата К. Л. Г.а, която жалба е била с неясен предмет поради което след получаването й в ОС – Плевен преписката е била върната на ЧСИ за администриране на жалбата досежно нейното уточняване и посочване кои действия на ЧСИ точно се атакуват и какво се иска от съда. След извършено администриране от страна на ЧСИ преписката е изпратена обратно на Пл ОС за произнасяне. Съдът счита, че подадената уточняваща молба не изпълнява коректно указанията на съда. В тази молба се посочва какво е получила жалбоподателката, изрично се казва, че не е налице постановление за разноски и не е ясно какво точно се претендира за плащане като разноски в поканата за доброволно изпълнение и се иска произнасяне с постановление досежно разноските. Такова искане очевидно може да се отправя до съдебния изпълнител, но не и до съда. При условията на евентуалност в уточняващата молба неясно и многословно се сочи, че при приемане от страна на съда, че има произнасяне на съдебния изпълнител и отхвърляне на молбата за намаляване на адвокатско възнаграждение на другата страна, то това разпореждане да се счете за неправилно и да бъде отменено като едновременно с това се иска и изпращане на жалбата до съда като и таксата по чл. 26 от ЗЧСИ да бъде пропорционално намалена. Налице е възражение от другата страна, в което се оспорва жалбата като неоснователна. Налице е становище от ЧСИ, в което се твърди, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Излага се хронологията на последните изпълнителни действия, посочва се какъв е размерът на дължимото адвокатско възнаграждение по съответната наредба, но без да се уточняват изрично по пера останалите разноски по изпълнителното дело. ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА Съгласно чл. 436 ал.1 предл. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. При преценка на доказателството на л. 28, 39, 45 и 48 от представеното в препис изпълнително дело се установява, че поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 18.11.2024 г, получена от жалбоподателката на 22.11.2024 г, а жалбата е получена при ЧСИ на 9.12.2024 г, но е изпратена на 6.12.2024 г видно от доказателството от Системата за сигурно електронно връчване. В този смисъл следва да се приеме, че жалбата е в срок. Същата следва да се разгледа по същество като съдът приема, че се касае за жалба срещу постановление за разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, независимо от твърденията в жалбата, че такова постановление не е налице и се иска неговото постановяване. Съдът приема, че посочването на размера на дължимите разноски в поканата за доброволно изпълнение съставлява произнасяне на ЧСИ в този смисъл и може да се приеме като годен предмет за обжалване. С оглед не съвсев коректното уточняване на подадената жалба и противоречивите твърдения на жалбоподателката, съдът приема, че това е единствения предмет на жалбата, който би могъл да се изведе от нея и от уточняващата молба към нея. ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА Видно от представеното в препис изпълнително дело, л. 28, с постановление, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ е определил като дължима от длъжницата „неолихвяема сума в размер на 1034, 94 лв, включващасъдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси и разноски, вкл. И следващата се такса по т. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ с включен ДДС, която към момента е в размер на 127, 72 лв….“. Съдът приема, че от обжалваното постановление за разноски не става ясно за какви разноски става въпрос, същите не са посочени по вид и размер по пера, включени са всички „настоящи и бъдещи такси и разноски“, което е правен абсурд с оглед невъзможността да се предвидят по вид и размер бъдещи разноски. В този смисъл съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху постановлението за разноски и описаните в него суми доколкото същото не дава яснота относно вида и размера на отделните разноски. Не става ясно и дали е включено адвокатско възнаграждение на другата страна в посочените суми, в какъв размер, редуциран ли е този размер или не. Предвид гореизложеното съдът приема, че постановлението е незаконосъобразно и неправилно с оглед липсата на яснота относно вида и размера на разноските, поради което същото следва да се отмени. ЧСИ следва да определи разноските в последващо постановление, в което да се посочи ясно по пера какви разноски се дължат, както и дали се редуцира адвокатското възнаграждение на другата страна.Разноски не са претендирани от жалбоподателката.