Решение № 1797 от 20.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3100/2026 г.

наказателно дело № 20261110203100 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на "•••" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ:BG•••••••••, представлявано от управителя ••• срещу наказателно постановление (НП) № 769166- F754662/10.05.2024 г., издадено от зам.директора на ТД на НАП София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, на основание чл.183, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл.113, ал.9 от ЗДДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, като на първо място се счита, че извършеното деяние – издаване на фактура с начислен ДДС не е съставомерно по чл.183, ал.1 ЗДДС, защото в цитираната разпоредба е посочено, че санкцията, която е предвидена там се налага на лице, което не е регистрирано по ЗДДС, докато дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, макар и по специалния чл.97а от ЗДДС, считано от 31.03.2022 г. На следващо място е посочено, че издадените фактури с начислен ДДС, в нарушение на чл.113, ал.9 ЗДДС са анулирани на дата 25.02.2024 г., още преди издаване на НП. Претендира се, че административно-наказателното производство е образувано след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, тъй като се счита, че деянието и неговото авторство са станали „служебно известно“ на ТД на НАП към месец април 2023 г., когато дружеството е подало дневник за продажби с начислен ДДС по посочената в НП фактура, докато АУАН е издаден на 05.02.2024 г. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че извършеното деяние представлява административно нарушение, се моли наложената имуществена санкция да бъде заменена с предупреждение. В съдебно заседание дружеството – жалбоподател " * * * " ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощен представител - адв. В. Б. от АК - Монтана, която поддържа исканията и аргументите във въззивната жалба. Навежда допълнителни доводи за издаване на АУАН след изтичане на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН. Поддържа че, от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че наказващият орган е разполагал с информация за неоснователно начисляване на ДДС още към 17.10.2023 г., когато е изпратено електронно писмо до управителя на " * * * " ЕООД, Същата информация е била потвърдена пред НАП от управителя на дружеството с писмо от 06.11.2023 г., в което са били цитирани всички некоректно издадени фактури за периода април 2022- септември 2023 г. Счита се, че дори да се приеме, че НАП е информирана за извършеното нарушение към по-късната дата – 06.11.2023 г., дори считано от тази дата се претендира, че е изтекъл 3-месечният срок към датата на съставяне на АУАН – 05.02.2024 г. Наказващият орган - заместник – директор на ТД на НАП - София, редовно призован, се представлява от юрк. ••• с приложено по делото пълномощно, който пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли да се има предвид, че при подаване на информацията о проверяваното дружество, органът по приходите разполага с технологично време за да анализира всеки един документ и да прецени дали е налице нарушение на закона. С оглед на това счита, че е спазен 3-месечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН. Моли за решение в този смисъл и с оглед изхода на делото моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от санкционираното юридическо лице и при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на законния представител на дружеството – въззивник на 27.05.2024 г., а жалбата е подадена на 07.06.2024 г.), поради което следва да бъде разгледана по същество. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят "•••" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ:BG•••••••••, е търговско дружество, регистрирано в Република България, със седалище в гр. •••, с управител и едноличен собственик на капитала •••. Дружеството – въззивник е регистрирано по ЗДДС на 01.04.2022 г. на основание задължителна регистрация по чл. 97а ал. 2 ЗДДС. На 29.03.2023 г. дружеството "•••" ЕООД издало данъчен документ - фактура № 0000000019/29.03.2023 г. с предмет "писмени преводи от и на английски" с контрагент "•••" ЕООД с ИН •••••• с данъчна основа 595,00 лева. В издадената фактура дружеството жалбоподател начислило ДДС, като посочило на отделен ред ДДС 20 % в размер на 119,00 лева, като била посочена и сума за плащане, представляваща сбор от данъчната основа и начисления ДДС - 714,00 лева, с посочен начин на плащане "по банков път". Дружеството отразило фактурата в дневник продажби за съответния данъчен период. От законния представител на въззивния жалбоподател била подадена молба вх. № 14 - 53- 00-2779/06.11.2023 г. до ТД на НАП - офис Изток, в която се сочело, че дружеството неправилно е начислявало ДДС за извършени услуги в страната и е приспадало данъчен кредит, за което било уведомено с писмо от ТД на НАП – София от 17.10.2023 г., и се правело искане да бъде внесен неправилно приспаднатия данъчен кредит за 2022 г. и 2023 г. Във връзка с подадената молба от 06.11.2023 г. по отношение на дружеството - въззивен жалбоподател била извършена проверка на първични и вторични счетоводни документи с цел установяване на факти и обстоятелства относно установяване спазването на данъчно - осигурителното законодателство от страна на задълженото лице за периода от 01.04.2022 г. до 30.09.2023 г. Проверката била извършена от свидетелката С. К. на длъжност "инспектор по приходите" при ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик. По време на проверката от дружеството - въззивен жалбоподател било изискано представяне на документи, в резултат на което от страна на дружеството въззивник били представени фактури. При извършване на проверката свидетелката К. установила, че за данъчен период месец март 2023 г. дружеството - въззивен жалбоподател е издало горепосочената фактура № 0000000019/29.03.2023 г. с предмет "писмени преводи от и на английски" с контрагент "•••" ЕООД с ИН •••••• с данъчна основа 595,00 лева. В издадената фактура дружеството жалбоподател начислило ДДС, като посочило на отделен ред ДДС 20 % в размер на 119,00 лева, като била посочена и сума за плащане, представляваща сбор от данъчната основа и начисления ДДС - 714,00 лева, с посочен начин на плащане "по банков път". Свидетелката С. К. приела, че като е посочило ДДС в издадената фактура № 0000000019/29.03.2023 г., дружеството "•••" ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 113, ал. 9 ЗДДС. При извършената проверка били установени още 10 идентични нарушения за други десет данъчни периода. Предвид горното на 05.02.2024 г. в присъствието на двама свидетели и на законния представител на дружеството - жалбоподател свидетелката С. К. съставила АУАН № F754662/05.02.2024 г., с който повдигнала против дружеството - жалбоподател административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 113, ал. 9 ЗДДС, извършено на 29.03.2023 г. - затова, че като данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, е издало данъчен документ - фактура № 0000000019/29.03.2023 г., в която е посочило ДДС. АУАН бил подписан от свидетелката К. като актосъставител и от свидетелите, както и от законния представител на въззивния - жалбоподател, на когото бил предявен за запознаване и му бил връчен препис. При съставяне на АУАН законният представител на жалбоподателя не направил възражения. Във връзка с останалите установени при проверката нарушения по отношение на дружеството - жалбоподател били съставени още седем броя актове за установяване на административни нарушения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от страна на законния представител на дружеството - жалбоподател били депозирани писмени възражения срещу АУАН № F754662/05.02.2024 г., заведени с вх. № 2459/05.02.2024 г. с доводи за маловажност на нарушението. До дружеството - жалбоподател бил изпратена покана по чл. 103 ДОПК № П - 22221423228509-177-001/27.03.2024 г. в 14 - дневен срок от получаването й да отстрани несъответствията като подаде коригиращи декларации и внесе дължимите задължения по отношение на данъчните периоди месец май, юни, септември, октомври, ноември, декември 2022 г. и месец февруари, март, април, юли, септември 2023 г. За резултатите от проверката бил съставен протокол № П 22221423228509- 073-001/18.04.2024 г. На 10.05.2024 г. въз основа на съставения АУАН № F754662/05.02.2024 г., ••• – заместник - директор на ТД на НАП – София, издал обжалваното Наказателно постановление № 769166 – F754662/10.05.2024 г., с което на основание чл. 183, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ наложил на "•••" ЕООД имуществена санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за извършеното нарушение на чл. 113, ал. 9 ЗДДС. За две от нарушенията по чл. 113, ал. 9 ЗДДС, констатирани при проверката, установени с АУАН № F 754664/05.02.2024 г. и АУАН № F 754665/05.02.2024 г., наказващият орган издал Предупреждения по чл. 28 ЗАНН, съответно - Предупреждение № 769172 - F754664/10.05.2024 г. и Предупреждение № 769170- F754665/10.05.2024 г., с които предупредил дружеството - въззивник, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на Предупрежденията, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля С. К., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - препис на фактура № 0000000019/29.03.2023 г., молба вх. № 14 - 53- 10- 2779/06.11.2023 г., АУАН № F754662/05.02.2024 г., възражения, заведени с вх. № 2459/05.02.2024 г., покана по чл. 103 ДОПК № П - 22221423228509-177-001/27.03.2024 г., протокол № П - 22221423228509-073-001/18.04.2024 г., Предупреждение № 769172 - F754664/10.05.2024 г., Предупреждение № 769170- F754665/10.05.2024 г., заповед № 3ЦУ - 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. Съдът кредитира събраните по делото доказателства - същите са логични, еднопосочни, последователни и взаимнокореспондиращи си. Свидетелката С. К. е извършила проверката на дружеството - въззивник и пред съда възпроизвежда обстоятелствата на извършената проверка и констатациите от същата. Съдът се довери на показанията й, като намери, че същите са еднопосочни, последователни и напълно кореспондират на писмените доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателства, събрани в съдебното следствие, които също оцени като еднопосочни, последователни, непротиворечиви и съответни и на събраните гласни доказателства. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС актовете за установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът за установяване на нарушението е съставен от свидетелката С. К., която заема длъжност "инспектор по приходите" в ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, и има качеството "орган по приходите" съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от ••• – заместник директор на ТД на НАП - София, който е оправомощен от изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за нарушения п о чл. 183 ЗДДС, видно от приетата като писмено доказателство заповед № 3ЦУ 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1. 3 б. "в"/. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като възраженията на жалбоподателя в тази връзка съдът намери за неоснователни. Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда административнонаказателното производство да не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Началото на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и 3-месечният срок чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от орган по приходите на ТД на НАП - София. В случая не могат да бъдат споделени доводите на въззивния жалбоподател, че нарушението е било установено и нарушителят е открит с подаването на справката - декларация за данъчен период месец март 2023 г. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 113, ал. 9 ЗДДС затова, че без да е лице, регистрирано по ЗДДС, е отразил ДДС в издадена фактура № 00000019/29.03.2023 г. Ето защо съдът намира, че обстоятелствата на конкретното нарушение са установени от контролните органи с представянето на процесната фактура, която видно и от показанията на свидетелката К., е била изискана и представена в хода на проверката, която е била извършена в периода 13.12.2023 г. (когато е възложена с резолюция №П-2222143228509-0РП-001/13.12.2023 г.) до 05.02.2024 г. (когато е съставен АУАН). Обстоятелствата на конкретното нарушение не биха могли да бъдат установени само въз основа на представената справка - декларация и отчетните регистри за месец март 2023 г., тъй като съгласно чл. 124, ал. 2 ЗДДС в отчетните регистри регистрираното лице е длъжно да отрази издадените данъчни документи за съответния данъчен период. Конкретните обстоятелства във връзка с издаването на процесната фактура обаче са станали известни на контролните органи едва с представянето й, което е станало в хода на извършваната проверка, считано от който момент до датата на съставяне на АУАН - 05.02.2024 г., е спазен тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН и НП имат предвиденото съответно в чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН съдържание, както в АУАН, така и в НП, при пълна идентичност са посочени времето на извършване и всички съставомерни признаци на нарушението, обстоятелствата по извършването му, като е посочена и нарушената материалноправна разпоредба. Предвид горното съдът намери, че в административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление на това основание. Независимо от това обаче съдът намери, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 113, ал. 9 ЗДДС предвижда, че данъчно задължените лица, които не са регистрирани по ЗДДС или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. В случая от събраните доказателства се установява по категоричен начин, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а ал. 2 ЗДДС, поради което и в издаваните от него фактури не е следвало да начислява данъка и да го посочва на отделен ред. От приложения препис на фактура № 0000000019/29.03.2023 г. е видно, че в издадената фактура е посочен начислен ДДС в размер на 119,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗДДС, на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател, лице, което не е регистрирано по ЗДДС и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв. Тоест санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1 ЗДДС предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност само на онези данъчно задължени лица, които не са регистрирани по ЗДДС, но не и на лицата, регистрирани на основание чл. 97а ал. 1 и ал. 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 ЗДДС, макар те също да са адресат на забраната п о чл. 113, ал. 9, изр. първо ЗДДС. В случая, за да ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател, административнонаказващият орган, а преди това и актосъставителят, необосновано са приели, че въззивният жалбоподател "•••" ЕООД е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, макар дружеството да е регистрирано на основание чл. 97а ал. 2 ЗДДС, и като са приравнили данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, на такова, по отношение на което е налице специална регистрация по чл. 97а ал. 1 и ал. 2 ЗДДС (макар в разпоредбата на чл. 113, ал. 9 ЗДДС двете групи субекти да са разграничени), разширително са тълкували и приложили санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1 ЗДДС. От текста на същата следва, че макар данъчно задълженото лице, което притежава специална регистрация по чл. 97а ЗДДС, да е адресат на забраната по чл. 113, ал. 9 ЗДДС, то не е субект на нарушението по чл. 183, ал. 1 ЗДДС, което може да бъде осъществено само от данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС. Същевременно, както наказателната, така и административнонаказателната отговорност, не могат да се обосновават с разширително тълкуване на разпоредба на нормативен акт. Предвид изложеното съдът намери, че наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател на основание чл. 183, ал. 1 ЗДДС, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. С оглед извода за основателност на въззивната жалба, право на разноски има въззивният жалбоподател, който обаче не претендира и не доказва такива. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН, съдът