Решение № 204 от 19.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13629/2025 г.

орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът, след служебна проверка на АУАН и НП, прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. Решаващият орган констатира, че са съобразени и императивните процесуални правила при издаването на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН . Разкрива се пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма. То удовлетворява изисквания за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното й право на защита. Ясно формулирани са и датата и мястото на извършеното нарушение, като същите не сочат на противоречие с приетите за реализирани факти. Изразената в санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана. При прочита на двата акта се налага извод, че е спазен минимално изискуемият стандарт за законосъобразност досежно тяхното съдържание, обема на отразените в тях обстоятелства и тяхната формулировка. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване не на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна. Не следва да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя относно допуснато нарушение на чл. 53 от ЗАНН, свързано с пропуск да се изложат мотиви за приложението на чл. 28 от ЗАНН, което да е довело до опорочаване на акта на решаващия орган. При издаването на НП наказващият орган е обвързан с императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН относно съдържанието му. В нея не се съдържа изискване за нарочно обсъждане на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Вярно е това, че не са изложени мотиви, защо АНО приема, че случаят не е маловажен, но това не опорочава процедурата по изготвяне на обжалвания акт. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са били налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Административнонаказателната отговорност на •••" ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 42, т. 2 от ЗПК , за което на основание чл. 54, ал. 1 от ЗПК му е наложена "имуществена санкция" в размер на 5000, 00 (пет хиляди) лева. Текстът на чл. 41, ал. 1 от ЗПК предписва контролът по Закона за потребителския кредит да се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията. Според разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗПК , при изпълнение на служебните си задължения, длъжностните лица по чл. 41, ал. 2 от същия нормативен акт (тези от администрацията на Комисията за защита на потребителите, нарочно оправомощени със заповед на председателя на КЗП) имат право на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон; да разпореждат на всяко длъжностно лице да предостави сведения за нарушения н а този закон, които са му известни; да извършват проверки на място; да привличат експерти; да съставят актове за установяване на нарушения. В продължение на така регламентирания от законодателя комплекс от контролни механизми, правилото на чл. 42, т. 2 от ЗПК предвижда императивно задължение за кредитора - обект на проверка за спазване изискванията на Закона за потребителския кредит, да осигурява на компетентните длъжностни лица необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за целите на проверката по чл. 41, ал. 3 от ЗПК , както и да се въздържа от действия, които биха могли да попречат на провеждането й. Основният концептуален замисъл, произтичащ от така възприетите нормативни разрешения, е съсредоточен върху необходимостта от регулация на процедурите по сключване на потребителски кредити чрез осигуряване на защита на потребителите като икономически по - слабата по облигационното правоотношение страна. Цели се създаване на равноправни условия за получаване на финансиране при тези условия и насърчаване на отговорното поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити. Смисълът на произтичащите от цитираните по-горе законови повели следва да се търси на плоскостта на нуждата от гарантиране на процедурен инструментариум при изчисляването на годишните проценти на разходите при договорите за потребителски кредит с цел осигуряване на ефективни надзорни средства при отпускането на съответната форма на кредитиране. При анализа на събраните и проверени в производството пред настоящата съдебна инстанция доказателствени материали по безспорен и категоричен начин бе установено, че жалбоподателят "•••" ЕООД, с оглед развиваната от него търговска дейност, се явява адресат на правилото на чл. 42, т. 2 от ЗПК. Предлаганите от търговеца услуги по предоставяне на потребителски кредити му отреждат качеството на "кредитор" по см исъ л а ЗПК – понятие, което е функционално детерминирано чрез изброяване на задължените лица в разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗПК , а именно - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. По делото безспорно се установява, че неколкократно е била изисквана от дружеството – жалбоподател конкретна информация, набор от документи. Тя е имала отношение към предмета на извършваната проверка, инициирана по повод сигнал по отношение на конкретен договор за кредит. Събраните в хода на въззивното производство доказателства водят до заключението, че дружеството е било своевременно и надлежно уведомено за задължителното предписание, адресирано спрямо него.. Видно от приложените към преписката писмена кореспонденция, изискуемите за целите на проверката данни не са били предоставени от задълженото лице на инспекторите от Комисията за защита на потребителите. Жалбоподателят не само е заявил отказ да изпълни указанията на контролните органи, но е демонстрирал и упоритост в своето поведение, с което осуетил извършването на инициираната срещу него проверка. Така описаното поведение е съставомерно и обосновава нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, т. 2 от ЗПК . Законосъобразно за нарушението на чл. 42, т. 2 от ЗПК административнонаказателната отговорност от търговското дружество е потърсена по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗПК . Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно. В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 от ЗАНН/. По отношение на наложената "имуществена санкция" в размер на 5000, 00 /пет хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗПК е относително определена в границите от 5000, 00 до 10000, 00 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е преценил обуславящите отговорността обстоятелства, обсъдил е особеностите на нарушението и фактът, че то се явява първо за търговеца, като обосновано е наложил "имуществена санкция" в предвидения от закона минимален размер от 5000, 00 лева. Изложените от него мотиви за този подход напълно се споделят от контролиращата съдебна инстанция. Целите на административните наказания, заложени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, са съобразени в цялост, а наложената санкция се явява справедлива. Съдът не намери основания за квалифициране на нарушението като маловажно, според изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Извършеното от въззивника не попада под хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, когато предвид липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Съобразно доктриналната класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на общественоопасни последици, поведението, накърняващо правилото на чл. 42, т. 2 от ЗПК, следва да се отнесе към така наречените "нарушения на просто извършване". То е довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние – неосигуряване на необходимата информация на оправомощените длъжностни лица от КЗП, което не предполага настъпването на съставомерен резултат. От значение за преценката, доколкото е приложим институтът на маловажния случай, се явява степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. Макар и извършено за първи път – обстоятелство, което беше успешно потвърдено в хода на съдебното следствие, конкретното деяние разкрива типичен за вида си интензитет на проявление и не сочи по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от вида. За този извод способстват доказателствените данни за неколкократните предходни заявки до дружеството с искане за предоставяне на информация и документи. Не може да се игнорира и особената значимост на охраняваните с нарушената разпоредба обществени нарушения, насочени към правното регулиране на отношенията между потребители и кредитори и превенция на нелоялните търговски практики, по-конкретно, насочени към насърчаването на контролните функции на надзорния орган в тази област. В този смисъл и при преценка на баланса между засегнатите обществени отношения и интереса на наказаното лице, следва да се даде превес на дисциплинирането на субектите към изпълнение на всички законови повели, регулиращи правното им положение. Констатацията в случая, че нарушението е извършено за първи път, следва да се разглежда единствено като основание да се наложи минималният размер на предвидената в закона санкция, към който подход се е придържал и наказващият орган. Представеното по делото и прието като писмено доказателство споразумение, което датира преди подаване на сигнала не води до направата на друг извод. Това е така, тъй като това споразумение е между кредитора и длъжника и би могло да бъде предоставено в хода на проверката на КЗП, но факт е, че нито то, нито каквито и да било други документи във връзка с подадената от длъжника жалба са представени на КЗП, и именно това бездействие, а не обстоятелството дали договорът за кредит е прекратен е релевантно за ангажиране на административно – наказателната отговорност на дружеството жалбоподателя. Ето защо и при обсъдените дадености, не може да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружествотовъззивник е ангажирана правилно. С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата н а чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към реда, установен в чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата страна – председател на Комисията за защита на потребителите. Тя е представлявана от юрисконсулт в производството, претендиращ в изявлението си юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН . Съгласно същата, съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал. 1 предвижда: "Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП". Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредбата за заплащане на правната помощ, в чл. 27г /в редакцията й бр. 53 ДВ, в сила от 01.10.2025г./ от която е определен относително размер на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН от 130, 00 до 190, 00 лева. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на 130, 00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя "•••" ЕООД по сметка на КЗП. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 , вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 7-ми състав,