Решение № 1288 от 3.8.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 238/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба, подадена от П. Т. Т. с [ЕГН] с адрес:[населено място],[област],[улица]чрез адв. Н. Д. А.-САК, сл.адрес:[населено място],[жк] ,[улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № -26-0358-000021/27.04.2026 г., издадена от началника на РУ-Тополовград, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) бб) от ЗДвП , а именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца. В жалбата се сочи, че обжалваната заповедта е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата имащи значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК,относно приложение на чл.171, т.1, б.з)бб, както и на липса на материалноправни предпоставки за съставяне на АУАН,въз основа на който е издадена обжалваната ЗППАМ. Моли съда да отмени заповедта като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, представлява се от адв Н. А.. Излага съображения, че са налице доказателства, които опровергават извода на АНО за необходимост от прилагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът– С. П. С. на длъжност началника на РУ-Тополовград,редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Окръжна прокуратура -Ямбол не взема участие в производството. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, съобразно закона и вътрешното си убеждение, намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 03.04.26г. около 21.45ч.в [област] ,[община],[населено място] с посока на движение по [улица]към [населено място] управлява лек автомобил [марка],модел [модел] с рег.№[рег. номер] собственост на Д. С. Х. с [ЕГН] от [населено място],[адрес]като:при подаден сигнал от контролен орган Ст.полицай Д. Д. със „стоп палка“ по образец и светлинен източник с червена светлина описващ полукръг,водача не спира на посоченото място като ускорява скоростта на автомобила и продължава движението си по [улица]в посока [населено място] .При извършена проверка в АИС ПП чрез РСОД се установява,че лекият автомобил не е предсавен на годишен технически преглед в срок,с което виновно е нарушил: чл.103 от ЗДВП и чл.181,т.1,пр.3 от ЗДВП. ЗППАМ №26-0358-000021/27.04.2026 г., издадена от началника на РУ-Тополовград по чл.171, т.1, б.з) бб) от Закона за движение по пътищата, ,с която е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца е издадена във връзка с АУАН серия GA№ 3645867 съставен срещу П. Т. Т. с [ЕГН] за констатирано нарушение по чл.103 от ЗДВП и чл.181,т.1,пр.3 от ЗДВП По делото е приета административната преписка и допълнително ангажираните от страните доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 168 ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. На основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началника на РУ-Тополовград, упълномощен със заповед №272з-877/26.03.2026г. на Директора на ОДМВР- Хасково, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в индивидуалния административен акт. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК, като са посочени фактическите и правни основания за налагането на принудителната мярка. Такива се съдържат и в АУАН, на който се позовава изрично органа издал процесния административен акт. Съгласно чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Процесната заповед е в изискуемата писмена форма, като формално съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Независимо от това, съдът намира, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ на ЗДвП (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), предвижда налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство на управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8 от ЗДвП . Посочената разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ на ЗДвП съдържа различни състави на нарушения, при които се налага едно и също административно наказание на водача. В конкретния случай не е индивидуализирано кое от описаното в текстовата част на заповедта деяние на водача съставлява административно нарушение, включено в обхвата на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ на ЗДвП. Безспорно цитираните в акта нарушения на чл.103 от ЗДВП и чл.181,т.1,пр.3 от ЗДВП не са сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“, за които се налага ПАМ. Тази липса на конкретизация означава неустановеност на посоченото в ЗППАМ правно основание, въз основа на което е упражнена компетентността, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от посочените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ на ЗДвП законови хипотези приема, че е налице. Установеното нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните. Дължима е отмяна на оспорения административен акт. С оглед изхода на спора основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, които в случая възлизат на 505.11 евро/петстотин и пет евро и единадесет евроцента/, от които 5.11 евро – държавна такса и 500.00 евро –адвокатски хонорар, чиито размер не е прекомерен,с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум в размер на 511.30 евро. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд –Ямбол, 5-ти състав