Решение № 357 от 2.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12896/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110212896 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. В. А. Т. – ••• на Столична община /СО/ чрез адв. В. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №11-01-55/22.07.2025г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че дадените указания за възстановяване на суми в държавния бюджет са незаконосъобразни, тъй като още след получаването им в СО бил депозирал възражение, предвид че всички плащания, за които се отнасяли указанията били реално извършени въз основа на договорни отношения, за което многократно давал обяснения за предприетите действия за изпълнение. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез юрк. М. поддържа жалбата и моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Депозирани са писмени бележки вх.№25001/27.01.2026г., в които допълва, че са предприети действия за изпълнение на указанията и с писмо от 18.09.2024г. на ••• на СО, Направление „Финанси и здравеопазване“ е изпратена покА. до Изп. директор на „•••••“ ЕАД /••••• ЕАД/ за възстановяване на средствата по бюджетната сметка на СО и съответно в централния бюджет в срок до 02.11.2024г. Същото писмо е изпратено и повторно на 28.10.2024г., които писма прилага. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Наказващият орган чрез юрк. Я. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган при спазване на изискванията на материалния и процесуален закон. Установило се от събраните по делото доказателства, че указанията не били изпълнени в срок, като възражението за основателност на същите, не освобождава задълженото лице да ги изпълни, в какъвто смисъл имало решение на РС-Варна. Санкцията била определена в минимален размер. Претендира присъждане на юрискосултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа стрА. следното: С обжалваното НП на В. А. Т. – ••• на СО и ръководител на проверявА.та организация по чл.4, т.1 от ЗДВИ е наложена глоба от 500 лева, за това, че на 05.11.2024г. не е изпратил писмени указания на Директора на АДФИ, дадени с писмо изх.№ДИД2-СФ-12-6/02.09.2024г. в точки от 1 до 3, всяко в срок до 02.11.2024г., като предприеме всички необходими действия, включително по съдебен ред за възстановяване в бюджета на СО на неоснователно изплатени средства, разходвани от ••••• ЕАД за компенсации за 2019г., предоставени от централния бюджет, в размер на 262159.44 лева и неоснователно изплатени средства за компенсации по Наредбата от транспортните оператори, общо в размер на 3875649.18 лева, както и за предприемане на действия за възстановяване от бюджета на СО в централния бюджет на средствата общо от 4137808.62 лева за изплатени компенсации за обществени превози през 2020г., без да са спазени изискванията на чл.73 и чл.42 от Наредбата – нарушение на чл.18, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/. НП е издадено въз основа на АУАН №11-01-55/27.01.2025г. и писмо на Директора на АДФИ изх.№ДИД2-СФ-12-6/02.09.2024г. Приобщена към делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП и приложени към писмените бележки на жалбоподателя писмени доказателства. Разпитани по делото са свидетелите Г. К. Т. – актосъставител и А. Л. Б. – присъствал при съставяне и връчване на акта, според които била извършена проверка, възложена от директора на АДФИ със заповед от 14.01.2025г. за изпълнение на дадени указания с писмо от 02.09.2024г. от 1 до 3, всяко със срок на изпълнение до 02.11.2024г., във връзка с изготвен доклад от извършена финансова проверка на 03.07.2024г. С писмо от 15.01.2025г. ••• на СО уведомил, че не са изпълнение указанията, поради което му бил съставен и АУАН за нарушение на чл.18, ал.1 от ЗДФИ. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна стрА.: Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледА. по същество – основателна. При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазени са изискванията за съставяне на акта по чл.40, ал.1 от ЗАНН и неговото връчване и предявяване по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от длъжностно лице – държавен финансов инспектор от Дирекция „Инспекционни дейности“ при АДФИ. Процесното НП е с предписаното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган по чл.35, ал.1 от ЗДФИ. Съдът намира, че с образуване на административнонаказателното производство със съставения АУАН, а така също и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на наказаното лице. Това е така, защото макар указанията на директора на АДФИ да са обективирани в едно писмо с изх.№ДИД2-СФ-12-6/02.09.2024г., те са три различни, структурирани в три точки – от 1 до 3, като във всяка точка е дадено конкретно указание, на конкретно основание и с конкретен срок за изпълнение. Затова, в случай че е констатирано неизпълнение на всяко от указанията, е следвало да се подведат като три отделни административни нарушения, със съответното описание, обстоятелства на тяхното извършване и нарушена законова разпоредба. Изводът се потвърждава от факта, че ••• на СО е предприел действия за изпълнение на указанията по първите две точки, като са изпратени две писма – от 16.09.2024г. и от 24.10.2024г., с дадени указания до Изп. Директор на „•••••“ ЕАД и ••• на СО, Направление „Транспорт и градска мобилност“ за предприемане на всички необходими действия за възстановяване в бюджета на СО на неоснователно изплатени средства, разходвани от дружеството и от транспортните оператори за компенсации, общо в размер на 4137808.62 лева до 02.11.2024г. Тези действия са предприети своевременно и е следвало да се обсъдят и разграничат при проверката по изпълнение на третото указания. Предприемане на действия за неговото изпълнение зависи и е в пряка връзка от изпълнение на първите две указания, тъй като може да се изпълни и средствата да се възстановят в централния бюджет, само ако са възстановени в бюджета на СО, така, както е дадено и самото указание. Именно защото за всяко от трите указания е необходимо предприемане на различни действия по своя характер и неизпълнението на всяка указание е отделно нарушение, е било абсолютна наложително, в случай, че е констатирано неизпълнение да се обсъди по отделно като отделно административно нарушение. В следствие на горното, със съставен АУАН за едно нарушение за неизпълнение на три отделни указания, неправилно в НП е наложено едно наказание, като е следвало за всяко отделно нарушение да се наложи отделно наказание, като се обсъдят всички обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН, имащи значение за конкретния размер на санкцията, съответно да се обоснове налице ли са основания за квалифициране на някой от случаите за маловажен. Изложеното е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. За пълнота на изложението, съдът ще посочи, че съдебната практика е единна в изводите, че правилността, обосноваността и законосъобразността на указанията, каквито доводи е развил жалбоподателя, не са от значение да освободят нарушителя от административнонаказателна отговорност, когато не е изпълнил дадените по чл.18, ал.1, т.1 от ЗДФИ указания. Обстоятелствата могат да бъдат приети за смекчаващи отговорността, но не водят до отпадане на неговата административнонаказателна отговорност. Това така, защото по своята характеристика, указанията представляват принудителна административна мярка, която подлежи на самостоятелно оспорване, в това число като основание и размер на дължимите суми за възстановяване в бюджета на СО, а от там и в централния бюджет. Такова оспорване не е направено, поради което всяко от указанията подлежи на изпълнение. Затова в производството по чл.59 и сл. от ЗАНН въпросите за правилност, обоснованост и законосъобразност на указанията са ирелевантни за изхода на спора. При този решаващ извод на съда, тъй като жалбоподателят не е наказан като физическо лице, в лично качества, а като ••• на СО и ръководител на проверявА.та организация по чл.4, т.1 от ЗДВИ, на осн. чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН в полза на СО следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като жалбоподателят се защитава от юрк. М.. При определяне на размера, съдът взе предвид разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и бързото му приключване, счита че обоснован е минималния размер на юрисконсултско възнаграждение от 66.47 евро (130 лева), което по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да бъде осъдено учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – АДФИ да заплати. Водим от горното съдът