Решение № 497 от 13.2.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 969/2024 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от Закона за културното наследство ( ЗКН ). Образувано е по жалба от „Новите музеи“ ЕООД, [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, представлявано от В. Б., чрез •••П. от ВТАК, срещу Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН (РППАМ), издадено от инспектор към Регионален инспекторат за опазване на културното наследство, район за планиране с център Велико Търново в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното разпореждане като издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се твърди, че липсват достатъчно фактически основания и доказателства за извършеното нарушение. Като нарушени са посочени принципът на пропорционалност и целта на закона. Мотивите на административния акт са определени като непълни и противоречиви. Счита, че не са спазени процесуалните изисквания на чл. 34 от АПК за изслушване на заинтересованата страна и че са налице конкретни реални обстоятелства, доказващи спешната необходимост от незабавни мерки, като няма данни за непосредствена и необратима опасност за културната ценност. Липсват ясни критерии за степента на увреждане или опасност от извършените действия – боядисване на фасадата смяна на дограмата и други текущи ремонти. Развиват се доводи, че е нарушено правото на субекта на защита и участие в процеса. По тези съображения се претендира цялостна отмяна на РППАМ. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа оспорването, като подчертава, че извършените СМР, представляващи текущ ремонт – боядисване, и неотложен такъв – смяна на дограмата, не е следвало да бъдат съгласувани по съответната процедура на чл. 83 от ЗКН. Същите не променят конструкцията на сградата и могат да бъдат коригирани, поради което не влияят на визията на сградата. Освен това, има издадено разрешение от 2013 година. Представя писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът по жалбата – инспектор към Регионален инспекторат за опазване на културното наследство, район за планиране с център Велико Търново в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, изложени в писмено становище вх. №5383/17.12.2024 г. Счита оспорената заповед за законосъобразна, постановена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. С подробно изложени съображения твърди, че имотът на жалбоподателя е единична архитектурнао-строителна недвижима културна ценност, попадаща в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност – Архитектурно-строителна зона „Главна улица – „Опълченска“ – „Пиколо“ – „Иван Вазов“, част от „Историческо селище Велико Търново“ – групова недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Поддържа, че по отношение на имота са извършени СМР при липса на съгласувателна процедура с МК, а наложените с разпореждането мерки отговарят на целта на закона. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. В съдебно заседание се явяват лично инспектор П. и процесуалният представител юрисконсулт Ш., който представя писмени бележки. Подчертават, че процедурата по чл. 83 от ЗКН е формална и се отнася за всякакъв вид защитена територия, като в случая няма данни и доказателства за проведена съгласувателна процедура с положително становище на МК. Твърди се и неспазване на изискванията на чл. 193 от ЗКН от страна на дружеството. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Административното производството по издаване на оспорения акт е започнало по повод постъпил в Министерството на културата Сигнал вх. 94-00-2521/14.10.2024 г. за предприети ремонтни дейности, несъответни на изискванията за сграда, представляваща културно наследство, находяща се на [улица] [населено място]. Към сигнала са приложени снимки. С Писмо изх. №94-00-2521/30.10.2024 г. на главния директор на ГДИОКН е изискана информация от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за статута и режимите на опазване за сградата и за наличие на входирана проектна документация за процедиране по ЗКН. В отговор е изпратено Писмо изх. №0401-12881/06.11.2024 г. със съответните приложения: съхраняваното досие относно статута и режима на опазване на сградата, Становище изх. №33-НН-367/24.07.2013 г. на МК относно Виза за проектиране и проект за фасадна реставрация, ремонтно-възстановителни работи и цветно фасадно решение на сгради на [улица], вкл. и тази на №11, с технологична записка, І-ви етап с възложител Община Велико Търново и Становище изх. №СТ-84-40/05.06.2023 г., с което МК не съгласува виза за проектиране и Инвестиционен проект за обект „Текущ ремонт на съществуваща сграда съгласно чл. 151 от ЗУТ“, част: Архитектура и КСС със заявител „Новите музеи“ ЕООД. В периода от 30.10.2024 г. до 06.01.2025 г. е извършена проверка на място и по документи от служители на ГДИОКН, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №94-00-2521/08.01.2025 г. На л. 70 от делото се намира цветна снимка на сградата с дата 30.10.2024 г., 2: 45 ч. РМ, за която се претендира, че е направена при оглед на място в хода на проверката. От същата е видно, че текат ремонтни дейности. С Писмо изх. №94-00-2521/04.11.2024 г. и Писмо изх. №94-00-2521/12.12.2024 г. до „Новите музеи“ ЕООД е изискана документацията по повод проведените СМР на обект „Текущ ремонт на съществуваща сграда“ на [улица]. В отговор са представени документи по електронен път вх. №94-00-2524/29.11.2024 г. и вх. №94-00-2521/12.12.2024 г., като няма данни за положително становище от МК за ремонтните дейности, одобрени инвестиционни проекти, както и договори, количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни протоколи, фактури и други съпътстващи документи за изпълнението на СМР, с изключение на Договор от 08.10.2024 г. между „Новите музеи“ ЕООД и „Пирс – Д“ ООД за СМР и Окончателен приемо-предавателен протокол от 31.10.2024 г. В хода на проверката е установено, че съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том І, рег. №712, дело №42 от 04.04.2022 г. сградата е собственост на „Новите музеи“ ЕООД. Същата представлява единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория „местно значение“ – „Къща на [улица], кв. 288, пл. №1511, декларирана с Писмо на НИПК №2953/31.08.1980 г. като архитектурно-строителен паметник на културата. Имотът попада в границите на групова недвижима културна ценност „Архитектурно-строителна зона „Главна улица – „Опълченска“ – „Пиколо“ – „Иван Вазов“, част от „Историческо селище Велико Търново“, обявена с Протокол №4/07.06.1999 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата, като групов паметник на културата с категория „национално значение“. Като част от групова недвижима културна ценност сградата е била включена в „Проект за фасадна реставрация, ремонтно-възстановителни работи и цветово фасадно решение на сгради на [улица], 3, 5, 9, 9а, 11, 13, 15, 17 и 19 и прочие“ технологична записка първи етап, с възложител Община – Велико Търново, който проект е съгласуван от Министерството на културата, за което е изготвено Становище изх. №33-НН-367/24.07.2013 г. След придобиване на имота, дружеството собственик е внесло в НИНКН за съгласуване Скица №53-4127-1#1/15.06.2022 г. с нанесена Виза за проектиране от 23.06.2022 г. и проект за текущ ремонт на съществуваща сграда, част: Архитектура и КСС, с който се предвижда СМР за покривни и тенекеджийски работи, ремонтни работи по фасада, вътрешни ремонтни работи, доставка, монтаж и демонтаж на фасадно тръбно метално скеле, събиране и ръчно товарене и превоз на отпадъци. Видно от Становище изх. №СТ-84-40/05.06.2023 г. МК не е съгласувало виза за проектиране и Инвестиционен проект за обект „Текущ ремонт на съществуваща сграда съгласно чл. 151 от ЗУТ“, част: Архитектура и КСС със заявител „Новите музеи“ ЕООД, поради несъответствие с чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗКН; липса на проучване и прилагане на архивни материали, касаещи цветови решения, фасадна реставрация и ремонтно-възстановителни работи; не са отстранени указаните нередовности и непълноти в срок; не е представена част „Технология за КРР“; не са представени характерни фрагменти, детайли и шаблони, както и самостоятелен проект за „Консервация, реставрация и адаптация на интериор…“. На 30.10.2024 г., в хода на проверката на ГДИОКН е установено, че върху сградата са извършени строително-ремонтни дейности – боядисване на югозападна и западна фасада, смяна дървената с алуминиева дограма на втори и трети етаж, монтаж на ламаринени обшивки на фронтоните. От страна на „Новите музеи“ ЕООД не е представена изисканата съгласувана проектна документация за посочените СМР, поради което е формирано заключение, че са извършени нерегламентирани, несъгласувани по реда на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН дейности, изразяващи се в смяна на дървена с алуминиева дограма, с което е изпълнен състав на нарушение по чл. 200, ал. 1, пр. второ от ЗКН, както и нарушение по чл. 228б от ЗКН поради непредставяне на изискани документи и доказателства по реда на чл. 193, т. 3 от ЗКН. На „Новите музеи“ ЕООД е съставено Разпореждане за прилагане на принудителни мерки №94-00-2521/27.11.2024 г. от инспектор в РИОКН, РПЦ – Велико Търново при ГДИОКН в МК по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ и ал. 2 от ЗКН, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН, чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН, с цел предотвратяване на бъдещи нарушения и преустановяване на констатираното нарушение по чл. 200, ал. 1, пр. второ от ЗКН, както и с оглед спиране на дейност, която създава опасност или увреждане на недвижимото културно-историческо наследство. Дадени са предписания: 1. Да се спрат всички строително-монтажни дейности и 2. В срок от 3 месеца от връчване на разпореждането да се подаде заявление до министъра на културата чрез НИНКН за съгласуване на виза за проектиране и инвестиционен проект съгласно дадените в становището указания. Разпореждането е връчено на 26.11.2024 г. и е оспорено с жалба, подадена на 10.12.2024 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване директно до Административен съд – Велико Търново. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело. С Определение №13/02.01.2025 г. е разпределена доказателствената тежест, като на ответника е указано, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. компетентността на органа. На жалбоподателя е указано, че дължи установяване на съществуването на положителните факти, посочени в жалбата, а именно документите, които са били поскани с Писма с изх. №94-00-2521/04.11.2024 г. и №94-00-2521/12.12.2024 г. на МК (договор за изработка на алуминиева дограма; договор с фирма изпълнител на СМР за ремонт на покрива и за монтаж/подмяна на дограма; удостоверение, че фирмата или лицето извършило тези дейности има право да работи по сгради НКЦ от „местно значение“, както и фактура за закупуване и подмяна на дограма). Като доказателства по делото е приета административната преписка по издаване на процесното разпореждане, постъпила с писма вх. №5383/17.12.2024 г. и вх. №320/23.01.2025 г. от МК: РППАМ от 26.11.2024 г. с вх. № 94-00-2521/27.11.2024 г.; Сигнал вх. № 94-00-2521/14.10.2024 г. на МК, ведно с приложен снимков материал; Заповед № РД14-455/04.06.2021 г. на МК; снимков материал от проверка на място на 30.10.2024 г.; Писмо изх. №94-00-2521/30.10.2024 г. на ГДИОКН за предоставяне на информация относно статута и режимите на опазване; Писмо относно статута и режимите на опазване вх. №94-00-2521/06.11.2024 г. на МК, ведно с приложенията към него: Становище изх. №33-НН-367/24.07.2013 г. на МК; Становище с изх. №СТ-84-40/05.06.2023 г. на МК; Декларативно писмо на НИПК №2953/31.08.1980 г. с приложени списък и доклад; Писмо №6430 от 26.08.2002 г. на НИПК, ведно с Протокол от заседание на ЕС на НИПК №13/31.07.2002 г.; Протокол №3 от заседание на НСОПК от 10.04.2000 г.; Режим за опазване на утвърдени от МК групови паметници на културата Велико Търново; Писмо изх. №10190/16.10.2000 г. на НИПК до Кмета на Община Велико Търново; Писмо №2542/08.1985 г. на НИПК с актуализация на списъка с паметници на културата в [населено място] с приложен списък; Актуално състояние на „Новите музеи“ ЕООД; Справка №1563963818.11.2024 г. от Имотен регистър за период от 01.01.1991 г. до 18.11.2024 г. на „Новите музеи“ ЕООД; Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том I, per. №712, дело 42 от 2022 г.; Писмо изх. №94-00.2521/04.11.2024 г. на ГДИОКН; Писмо изх. №94-00-2521/04.11.2024 г. на ГДИОКН; Молба от адв. Й. П. вх. №21/29.11.2024 г. на МК, с приложения както следва: Обяснителна записка; Ситуационен план; Архитектурен чертеж; План на кота±0, 00; Подробен план на партерния етаж; План на кота+4, 15; План на кота +7, 50; План на кота +10, 50; План на кота -4, 40; План на покрива; Вертикален разрез; Югозападна фасада; Фасада североизток; Патологии югозапад; Проект югозапад; Проект североизток; Детайл на балкон; План на покрива; Количествена сметка; Придружително писмо от „Новите музеи“ ЕООД към писмо с изх. №4800-944/12.10.2022 г. на НИНКН; Договор между „Новите музеи“ ЕООД и „Пирс – Д“ ООД за СМР; Окончателен приемо-предавателен протокол; Допълнителна молба от „Новите музеи“ ЕООД с вх. №94-00-2521/12.12.2024 г. на МК, с приложения както следва: Становище от Министерството на културата изх. №33-НН- 7/24.07.2013 г. ведно с Проект за фасадна реставрация: Архитектурно решение за ремонт, възстановяване и цветово решение на фасадите на сгради на [улица]; Количествена сметка; Констативен протокол за дарение на материали за фасадна реставрация от „Баумит България“ ЕООД на Община Велико Търново, които се предоставят на собственика на сграда на [улица]от 08.10.2015 г. и от 12.11.2015 г.; Експедиционна бележка за доставка на материали за фасада; Писмо от Община Велико Търново 20.02.2014 г. Уведомление за а фасадна реставрация и покана за запознаване с проекта.; Писмо от Община Велико Търново 28.08.2014 г. Разрешение за извършване на текущ ремонт на жилищна сграда на [улица]; Удостоверение №I-[рег. номер] на фирма „ПИРС – Д“ ООД; Писмо изх. №0604-00-375/21.10.2024 г. на Община Велико Търново; Писмо изх. №0А04-11130/10.12.2024 г. на Областен управител на Област Велико Търново; Писмо изх. №11-00-132/13.12.2024 г. на ГДИОКН за представяне на адм. преписка досие на НКЦ: Досие на недвижимата културна ценност; Проект за фасадна реставрация, ремонтно-възстановителни работи и цветово решение па сгради с технологична записка I-ви етап, 2012 г., част: Архитектура; Писмо с изх. №0800-596/29.07.2013 г. от НИНКН; Становище изх. №33-НН-367/24.07.2013 г. на МК; Становище изх. №0800-596 /2/ /3/ /16.05.2013 г. от НИНКН; Писмо изх. №33-27/08.05.2013 г. от Община Велико Търново; Писмо изх. №33-НН-367/09.05.2013 г. от ГДИОКН; С. С. №8015-100/07.05.2013 г. и Виза за Проектиране; Удостоверение №09-00-0067/25.07.2011 г. за вписване в публичния регистър; Техническо задание „Проект за фасадна реставрация, ремонтно-възстановителни работи и цветово решение на сгради, с технологична записка I-ви етап“, 2012 г., част: Архитектура; Обяснителна записка; Снимки на югозападна фасада; Виза за проектиране и инвестиционен проект за обект: Текущ ремонт на съществуваща сграда, част: Архитектурна и КСС; Становище с изх. №СТ-84-40/05.06.2023 г. на МК вх. №4800-944 /4/ /08.06.2023 г.; Становище изх. №4800-944/1/ /24.01.2023 г. на НИНКН; Писмо изх. №4800-944/12.10.2022 г. на НИНКН; Придружително писмо от „Новите музеи" ЕООД към писмо изх. №4800-944/12.10.2022 г. на НИНКН; информационна карта на паметник на културата на обект на [улица], издаден м. март 2003 г. ведно със снимков материал; Констативен протокол с изх. №94-00-2521 и уточнението, направено от процесуалния представител, че вярната дата е 08.01.2025 г.; становището от художник и стенописец Д. Б., като съдът ще цени същото съобразно доказателствената му стойност и съвкупност с всички останали доказателства по делото. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът, осъществявайки служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 192, ал. 2, изр. второ от ЗКН, прави следните изводи: Жалбата срещу РППАМ е подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта и съсобственик на процесната сграда, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 192, ал. 2, изр. второ от ЗКН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН. Съгласно чл. 15 от ЗКН в Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове. По смисъла на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН при упражняване на контролната дейност от Инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок и спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство. Според чл. 192, ал. 2 от ЗКН прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с Разпореждане на инспекторите. Видно от Заповед №РД14-455/04.06.2021 г. на министъра на културата З. П. е назначена на длъжност инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство ЦРП – Велико Търново към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата считано от 07.06.2021 г. Материалната компетентност на издателя на разпореждането –регионален инспектор, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН. Тази разпоредба на чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН, която предвижда прилагането на принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон само в случаите на упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 от ЗКН. Такава възможност не е предвидена при осъществяване на контролната дейност на инспектората по чл. 15, ал. 3 от ЗКН. В настоящата хипотеза е осъществен контрол по Г. П. – Териториалноустройствена защита, в която се намира чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН, следователно попада в обхвата на контрола на дейностите по чл. 15, ал. 2, т. 1 – 7 от ЗКН и е в изпълнение на контролната дейност на Инспектората по чл. 15, ал. 2 от ЗКН. Разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено в писмена форма съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа необходимите реквизити, включително посочване на фактическите и правни основания за издаването, вкл. с позоваване на резултатите от проверката. Въпросът за съответствието на посочените факти на събраните в хода на производството доказателства и на формираните от органа правни изводи е въпрос досежно материалната законосъобразност на акта, а не относно спазване на изискването за форма. Не е налице съществен порок на формата, който да води до липсата на волеизявление. При постановяване на административния акт в оспорената му част не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на оспорения административен акт на това основание. Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Що се отнася до разглеждания случай, разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКН предвижда, че при упражняването на контролната дейност на инспектората по чл. 15, ал. 2, инспекторите извършват проверки на място или по документи, прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици. Според ал. 2 на цитираната норма прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите и същите се обжалват пред съответния административен съд по реда на АПК. Административното производство в случая е започнало по повод сигнал за предприети ремонтни дейности, несъответни на изискванията за сграда, представляваща културно наследство. Компетентният орган е предприел проверка на място на 30.10.2024 г., както и проверка по документи, за което е изискал съответните такива от НИНКН и от „Новите музеи“ ЕООД. Задълженото лице е уведомено за проверката и производството по чл. 192 от ЗКН с Писмо изх. №94-00-2521/04.11.2024 г., като е дадена двукратна възможност за предоставяне на доказателства. Изложени са мотиви, че ПАМ се прилага на основание чл. 34, ал. 4 от АПК с оглед да се защитят важни обществени интереси, свързани с опазване на недвижимото културно наследство, каквито безспорно са налице предвид важността на вече нарушената единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, попадаща в обхвата на групова недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Допълнено е, че повреждането и разрушаването на същия обект в резултат от несъгласувани СМР носи реалната опасност за причиняване на невъзстановими загуби за културното наследство на Република България. В случая, изключението по чл. 34, ал. 4 от АПК е приложено мотивирано и съдът приема, че изложените съображения са съответни на закона. Дори да се приеме обратното обаче, приложението на чл. 34, ал. 4 от АПК в случая не е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За да бъде едно нарушение на производствените правила основание за отмяна на индивидуален административен акт е необходимо да е съществено. А за да е такова, трябва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или да е довело до нарушаване на правото на защита на неговия адресат. В случая не е налице нито една от хипотезите за същественост на нарушението. Всички факти и обстоятелства, релевантни за прилагане на мярката, са били известни на жалбоподателя и той е имал реална възможност да ги опровергае, но не е съумял да стори това. Спазена е разпоредбата на чл. 35 от АПК, като актът е издаден след като е изяснена фактическата обстановка по спора и същата се основава на събраните по делото доказателства. В съответствие с разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗКН адресат на принудителната административна мярка е собственикът на недвижимата културна ценност – „Новите музеи“ ЕООД. Съдът намира, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на ПАМ. По материалната законосъобразност съдът намира следното: Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН, според която инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: 1. в единични културни ценности и в техните граници: а) програми, задания, визи за проектиране, инвестиционни проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство; в) искания и документация за извършване на текущи и аварийни ремонти и укрепителни работи. Тази разпоредба кореспондира с целта на закона, разписана в чл. 3, ал. 1 – създаването на условия за опазване и закрила на културното наследство и устойчивото развитие на политиката по опазването му и смисълът й е да се осигури единен облик на зоните и териториите, наситени с обекти групови недвижими културни ценности или зоните около единични такива паметници. В настоящия случай няма съмнение, че сградата е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория „местно значение“ и попада в границите на групова недвижима културна ценност „Архитектурно-строителна зона „Главна улица – „Опълченска“ – „Пиколо“ – „Иван Вазов“, част от „Историческо селище Велико Търново“ с „национално значение“. Предвид изброените характеристики сградата подлежи на ограничителния режим по ЗКН и съответно за намеса в нея, включително извършване на външни или текущи или аварийни ремонти по нея, при които се променят архитектурните и/или художествени характеристики на сградата, е необходимо да бъде съгласувана със съответните органи на Министерство на културата по чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Съгласуването по чл. 84, ал. 1 от ЗКН се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят: 1. за недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – в НИНКН; 2. за недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" в техните граници и охранителни зони – в съответното звено по чл. 17, ал. 3. Според ал. 2 съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за: 1. единични и групови недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – след писмено становище на НИНКН; 2. единични и групови недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" – след писмено становище на съответното общинско звено по чл. 17, ал. 3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от ЗУТ: за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони дейностите по ал. 1 се изпълняват след съгласуване по реда на ЗКН с изключение на теренната консервация. В 10-дневен срок възложителят предоставя копие от съгласуваната проектна документация в съответната общинска администрация. От установената фактическа обстановка е видно, че към датата на проверката – 30.10.2024 г., на процесната сграда са боядисани фасади, монтирани са прозорци на втори и трети етаж, като дървената дограма е сменена с алуминиева, монтирани са и ламаринени обшивки на фронтоните. Извършен е текущ ремонт без нужното съгласуване по чл. 84 от ЗКН и въпреки изричния отказ за такова, даден със Становище изх. №СТ-84-40/05.06.2023 г. МК. По делото няма данни посоченият отказ да е обжалван и същият е стабилизиран. Противно на оплакванията в жалбата, че липсват достатъчно фактически основания и доказателства за извършеното нарушение, налице е съставът на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, пр. второ от ЗКН – извършена намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83 от ЗКН. С процесното разпореждане е приложена ПАМ и са дадени предписания по реда на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗКН за преустановяване на нарушението и отстраняване на вредните последици от същото, тъй като предприетото строителство е започнато без необходимата съгласувателна документация по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Релевантно за това произнасяне е именно установеното нарушение, обективирано чрез извършените намеси по сградата, за които няма съгласувания, изискуеми предвид статута й. Неоснователно се поддържат възраженията на жалбоподателя, че не е било необходимо съгласуване, тъй като строително-монтажните дейности не променят конструкцията на сградата и могат да бъдат коригирани, поради което не влияят на визията й. Както вече се посочи, на основание чл. 151, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, буква „а“ и „б“ от ЗКН, след като намесата се извършва в охранителната зона на недвижима културна ценност, то съгласуването на проектната документация с МК/НИНКН е задължително. В обема, в който са извършени, дейностите по процесната сграда подлежат на съгласуване по реда на чл. 151, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Доводите за липса на ясни критерии за степента на увреждане или опасност от извършените действия, противоречат на целта на ЗКН за опазване на културното наследство при максимално запазване на автентичността му. Съображенията за нарушаване на принципа на пропорционалност при постановяване на РППАМ също са неоснователни. Обратното би означавало да се допусне своеволно вмешателство в облика на културните ценности. Без основание жалбоподателят се позовава на съгласуването за фасадна реставрация с цел съхраняване на културно-историческата стойност на множество сгради по [улица]от 2013 година с възложител Община – Велико Търново. От обяснителната записка става ясно, че, освен всичко останало, за първия етап на проекта за къщата на [улица] предвидено и обновяване на цветово фасадно решение с боя по приложения каталог №010, №021, №046 и бяла, а за втория – ремонт на дограма по етажите, като в раздел ІV е пояснено, че реставрацията следва да се направи с оригиналния тип материали при спазване на препоръките и технологиите за фасадно възстановяване. Съгласно констативни протоколи от 08.10.2015 г. и от 12.11.2015 г. в изпълнение на Договор за дарение от 06.10.2015 г. от „Баумит България“ ЕООД на Община Велико Търново са предадени конкретно изброени материали, които са предоставени на тогавашния собственик на сградата на [улица]. С Писмо от 28.08.2014 г. на Община Велико Търново до собственикът на къщата към този момент е указано, че му е разрешен текущ ремонт в съответствие с приложения проект за фасадна реставрация, ремонтно-възстановителни работи и цветово решение, като материалите са осигурени безплатно от общината, а срокът за извършване на ремонтните дейности е двумесечен от получаване на писмото. Видно от проектната документация изискванията за предвидената реставрация на фасадата и дограмата е строго специфична и подчинена на завишени изисквания. Няма никакви данни, нито доказателства за изпълнението на фасадната реставрация в периода 2013 г. – 2015 г., като указаният от общината срок за това отдавна е изтекъл. Всъщност, дали този проект е осъществен, или – не, не е от значение за процесния казус, доколкото, като заявител „Новите музеи“ ЕООД през 2022 г. иска предварително съгласуване от МК на виза за проектиране и инвестиционен проект за обект „Текущ ремонт“, с които се предвиждат и аналогични ремонтни работи. Заявителят не се позовава на предходното становище, а инициира изцяло нова процедура. Съгласуването е отказано по причини, че дружеството не е отстранило констатираните непълноти и нередовности по проектната документация. Съгласуването е задължителна предпоставка за започването на консервационно-реставрационни работи и липсата му не може да бъде обяснена със съображенията, изложени в писмената защита на жалбоподателя, че няма видима промяна в облика на културната ценност, че липсва увреждане, че е налице спешност, с оглед енергийната ефективност и прочие. В този смисъл не може да представлява годно доказателствено средство Становище от Д. И. Б. – художник стенописец, представено в съдебно заседание, за обосноваване на обстоятелства, свързани с устойчивостта на цветовете при боядисване на фасадата на сградата. ЗКН не допуска собствениците на културни ценности да дават подобна оценка, по свое усмотрение да неглижират законовите процедури и да обновяват сградите си. Същото важи по отношение на частни становища и експертизи, извън съгласувателната процедура. В случая ремонтът е довел до отклонения от автентичния вид на сградата, но по принцип не е нужно да се доказва увреждане, достатъчно е да е започнал ремонт и да липсва съгласуване по чл. 83 от ЗКН, за да е налице съставът на нарушение по чл. 200 от ЗКН. С оглед изложеното, заявените от жалбоподателя аргументи не му дават основание да процедира ремонтните дейности в противоречие на закона. Въпреки указанието на съда, че носи тежестта да докаже съществуването на положителните факти, посочени в жалбата, същият не съумя да стори това. Безспорно обаче е доказано, че извършените промени в имота не са съгласувани с НИНКН нито при подаване на заявлението за това, нито в следващ момент, преди издаването на ПАМ. Съдът намира, че разпореждането за прилагане на ПАМ на „Новите музеи“ ЕООД е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Процесното разпореждане е издадено с цел преустановяване на нарушение по смисъла на същия закон и в изпълнение на целта на закона, а именно да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство. Съгласувателният режим по ЗКН е предвиден, за да предотврати възможността за допълнително увреждане при извършване на дейности в защитени територии. Режимът, приложим в случая, предвижда да бъде направено надлежно искане за извършването на тези дейности и съгласуването им по съответния ред, за да се запазят спецификите на архитектурния облик в случая на старата част на [населено място] и да се предотврати значително, трайно или необратимо увреждане на ценности от вида на процесната. Освен това, непротиворечиво законът – чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКН, вменява на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности задължението да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му и да съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83. Нещо повече, съгласно т. 2 от същия член, те са длъжни да уведомяват незабавно компетентните органи за противозаконни намеси по тях. В противоречие с горното „Новите музеи“ ЕООД не просто не полага дължимото поведение, но предприема несъгласувани ремонтни дейности, в резултат на които фактически изменя външния облик на сградата с боядисването на фасадата и смяната на дограмата. Фактическият състав по чл. 192, ал. 1, т. 2, б „а“ и б. „б“ от ЗКН е изпълнен с оглед обстоятелството, че сградата представлява единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с „местно значение“, попадаща в границите на групова недвижима културна ценност с „национално значение“, налице са извършени СМР при липса на съгласувателна процедура с Министерството на културата. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане на ответника в полза на Министерството на културата следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100 (сто) лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът