Решение № 663 от 13.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 143/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба, подадена от О. С. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Стара Загора, против Заповед рег. № Л-112-10-41#1 от 28.01.2026 година г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която заповед на лишения от свобода О. А. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 денонощия. Жалбоподателят оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка като поддържа, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, като основание за наложената дисциплинарна санкция. Оспорва установената в заповедта фактическа обстановка , като твърди, че не е имало конфликт между него и друг лишен от свобода и той му е нанесъл удар в окото. Направено е искане обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена, като незаконосъобразна. Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли жалбата да бъде отхвърлена. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От Докладна записка вх. рег. № 8951/ 01.12.2025г. от мл. инспектор Х. Н. Х. - надзирател, осигуряващ надзора и охраната на лишените от свобода от втора група, се установи, че той провел разговор с М. А., който му казал, че след закуска между него и О. А. възникнал конфликт, който в последствие прераснал в саморазправа в килия № 8 и О. му бил нанесъл удар. Изрично после в докладната записка е посочено, че впоследствие А. му е казал, че не знае къде се е ударил. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед рег. № Л-112-10-41#1 от 28.01.2026 година., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7, предл. второ във вр. с чл.97, т.4 от ЗИНЗС, на лишения от свобода О. С. А. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 денонощия. От фактическа страна издадената заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание се основават на констатацията, че лишеният от свобода О. А. с действията си е нарушил установения ред и дисциплина, съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.2, т.7, пр. второ във вр. с чл.97, т.4 от ЗИНЗС. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че А. нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на друг лишен от свобода М. А. в резултат на което последния е получил травма. В заповедта е посочено, че нарушението е констатирано с докладна записка №8952/ 01.12.2025г., с приложени към нея 8 броя обяснения и протокол от изслушване По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваната заповед, в т.ч Докладна записка рег. № 8952 от 01.12.2025г. от мл. И. Х. Н. Х.; обяснения от лишени от свобода. Като доказателства са приети и представените от ответника заповеди за предходно наложени на л.св. дисциплинарни наказания, извлечение от регистъра на травматични увреждания на лишените от свобода и задържаните под стража № 51 от 01.12.2025 г, от който е видно , че О. е получил кръвонасядане на десен хълбок и № 50 от който е видно, че М. А. е получил травма на окото Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на Х. Н. Х., М. Ю. А., Ю. А. А. и М. М. Ш.. От свидетелските показания на Х. Н. се установи, че не е присъствал на конфликта на 29.11.2025 година, колегата му бил разказал за него. От свидетелските показания на М. А. се установи, че са имали конфликт с О. предния ден, тъй като той се бил намесил във взаимоотношенията с брат му. О. го извикал на следващия ден в неговата килия, бутнал го и му бръкнал в окото. Той бил паднал. Категоричен е, че О. не го е удрял с юмрук. Свидетелят Ю. А., който по време на конфликта бил в коридора, в близост до килията на О., чул шум и някаква тупортия. Влязъл в килията на О. и видял, че последният е върху М., дръпнал го и излязъл. Не е видял О. да е бил М. с юмруци или да му бърка в окото. От свидетелските показания на М. Ш. се установи, че М. е дошъл в килията на О. около 7,30 ч. с чаша и поискал от последния да му даде кафе. М. седнал до жалбоподателя и последният бръкнал в лицето му, не е видял О. да блъска М.. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното: Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора - Стара Загора. Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и на чл.104, ал.1 от ЗИНЗС за мотивираност на административния акт. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за посочване на фактическите основания за издаването на акта, заповедта в случая е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за упражненото правомощие за налагане на дисциплинарно наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС (изолиране в наказателна килия) при възприетото като основание за дисциплинарната санкция дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС (физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава) във вр. с чл. 97, т.4 от ЗИНЗС (която разпоредба регламентира забрана за лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им). Обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като мотиви се свежда до възпроизвеждане на съдържанието на докладната записка относно възникналия на 29.11.2025г. в килия 8 на втора група и то изготвена от лице , което не е било на смяна, нито е присъствало на конфликта . Не са обсъдени противоречивите обяснения на лишените от свобода и защо е възприета тази фактическа обстановка .Налице е противоречие между дадените обяснения на 29.11.2025 година и тези от месец януари 2026г., поради което съдът приема, че заповедта е мотивирана бланкетно. Не са снети обяснения от надзирателите, които са били на смяна по време на случилото се. Отделно от това е налице и несъответствие между приетото от дисциплинарно-наказващия орган като допуснато от лишения от свобода нарушение (на установения ред и дисциплина) и правната квалификация на това нарушение като дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС – нарушаването на реда и дисциплината съставлява дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, а не по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Липсата на конекситет между фактическото обвинение (основаващо се на действия по нарушаване на установения ред и дисциплина) и правната квалификация на деянието като дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС - физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава, представлява абсолютно основание за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, доколкото не може еднозначно да се установи волята на дисциплинарно-наказващия орган по фактите и по приложението на закона от гл. т на това какво точно дисциплинарно нарушение е прието, че е извършено от лишения от свобода. А и за нарушаването на установения ред и дисциплина – дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, законът в разпоредбата на чл.100, ал.2, предл. второ от ЗИНЗС предвижда възможност за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна калия“, само ако нарушението е извършено в условията на системност, каквато в случая не се сочи в обжалвания акт. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода О. А. е издадена и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не е доказано по безспорен и несъмнен начин противоправно поведение на дисциплинарно наказаното лице О. А.. Нито в хода на проведеното дисциплинарно производство, нито в настоящото съдебно производство, са събрани убедителни доказателства, сочещи на извършени от л. св. А. действия на физическа саморазправа, съотв. липсват доказателства за осъществено от А. физическо или психическо насилие спрямо друг лишен от свобода/ удар с юмрук/, в нарушение на забраната по чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС. Заповедта се основава на изготвената Докладна записка от 01.12.2025 г. от мл. инспектор - надзирател, осигуряващ надзора и охраната на лишените от свобода от втора група, който не е очевидец, нито е бил на смяна по време на възникналия конфликт .В представените по делото обяснения, дадени от лишени от свобода във връзка със случилото се, също са налице противоречиви данни за възникнал на 29.11.2025 година конфликт между А. и А. и че дали наистина А. е ударил М. с юмрук . От събраните по делото гласни доказателства не се установи по безспорен начин, че А. е нанесъл удари в лицето на А., още повече с юмрук. М. Ш. е видял М. А. да идва до килията на О., но не е видял последният да го удря. Същото се касае и за свидетелските показания на Ю. А., който не е свидетел дали наистина е възникнал конфликт между О. и М. и дали А. го е ударил . От свидетелските показания на пострадалото лице не се установи, О. да го е удрял, още повече, че то само е влязло в килията на А. да пие кафе и то рано сутринта. При тези противоречиви свидетелски показания, които освен това не кореспондират със събраните в хода на дисциплинарното производство обяснения не може да се направи категоричен извод, че А. е упражнил физическо насилие върху А.. Констатираната травма на окото на друг лишен от свобода не означава непременно , че тя е предизвикана от А., а не е в резултат на падане, удар в леглото и т.н. Ето защо съдът приема, че не е доказано поведение на лишения от свобода в нарушение на забраната по чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС и респ. виновното осъществяване от О. А. на състава на дисциплинарното нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС. Съответно недоказано се явява и наличието на възприетото от дисциплинарно-наказващия орган материалноправно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС - "изолиране в наказателна килия ". С оглед на изложените съображения жалбата се явява основателна. Недоказаността на дисциплинарното обвинение за извършено от л. св. О. А. дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 във вр. с чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, обуславя извод, че оспорената Заповед рег. № Л-112-10-41#1 от 28.01.2026 г. на Началника на Затвора - Стара Загора за налагане на О. А.. на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 7 денонощия, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Водим от горните мотиви и на основание чл. 111, ал. 5 и ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд