Решение № 5882 от 21.5.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4931/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Б. К. срещу Решение № 3297-ЕП/НС от 15.05.2024г. на Централната избирателна комисия в частта, с която е одобрено Приложение № 129-ЕП Образец на бюлетина за гласуване в страната в изборите за членове на Европейския парламент от Република България. ОСЪЖДА Е. Б. К. да заплати на Централната избирателна комисия сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по производството. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 3-дневен срок от обявяването му, чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд. Решението да бъде съобщено на страните чрез изпращане на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2. Производството е по реда на чл.179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.58, ал.4 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба на Е. Б. К. срещу Решение № 3297-ЕП/НС от 15.05.2024г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което на основание чл.6, ал.1 ИК са утвърдени образци на изборни книжа за произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 09.06.2024г. с номера от 127-НС до 130-ЕП вкл., приложени към решението. Жалбоподателят моли оспореното решение в частта, с която е одобрено Приложение № 129-ЕП Образец на бюлетина за гласуване в страната в изборите за членове на Европейския парламент от Република България да бъде обявено за нищожно като противоречащо на разпоредбата на чл.371, ал.3 ИК в частта „Реквизитите по ал.1, т.2, 3 и 5 се изписват в лявата част на бюлетината последователно от ляво надясно на отделен хоризонтален ред за всяка партия, коалиция или инициативен комитет“. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично. Поддържа оспорването си като пояснява, че утвърденият образец не съответства на законовите изисквания, тъй като реквизитите по т.2 и т.3 са с разменени места, а реквизитът по т.5 не се съдържа на всеки ред, така, както е предвидено от правната норма. Представя проект на бюлетина, изготвен от него, в съответствие с изискванията по чл.371, ал.3, изр.2-ро ИК. Ответникът по оспорването, редовно и своевременно призован, се представлява от юрк.Т., която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена по съображения, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани в нея, издадено е от компетентен орган в пределите на неговите правомощия, в изискуемата форма и при правилно прилагане на материалния закон. Подробни съображения излага в писмени бележки, които представя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-София град, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима - насочена е срещу общ административен акт - решение на ЦИК по чл.57, ал.1, т.19 ИК, чиято обжалваемост не е изключена изрично със закон, по арг. от чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, съответно което може да бъде оспорено по съдебен ред. Спазен е 3-дневният срок за оспорване по чл.58, ал.1 ИК, предвид датата на приемане на оспореното решение – 15.05.2024г. /публикувано на същата дата/ и датата на подаване на жалбата – 16.05.2024г. Правният интерес на жалбоподателя произтича от разпоредбата на чл.42, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно която гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи. По делото няма данни и ответникът не твърди пасивното избирателно право на жалбоподателя за изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 09.06.2024г. да е ограничено, поради наличие на някои от отрицателните условия, посочени в чл.42, ал.1 от Конституцията на Република България - да е поставен под запрещение или да изтърпява наказание лишаване от свобода. Правото си на участие в изборите жалбоподателят може да упражни чрез утвърдената с оспореното решение бюлетина. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган – ЦИК, чиято компетентност произтича от разпоредбите на чл.6, ал.1, чл.46, ал.1, ал.3 и ал.4 и чл.57, ал.1, т.19 ИК. В съответствие с тях, ЦИК утвърждава образците на изборните книжа за всеки вид избор и при необходимост ги изменя. ЦИК е независим държавен орган за произвеждане на всички видове избори. Комисията се състои от 15 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар и се назначава с указ на президента на републиката. Сред правомощията на ЦИК е и това да утвърди технически образец на бюлетината - чл.57, ал.1, т.19 ИК. Административният акт е издаден в установената писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при приемането му, които да бъдат определени като съществени и съответно да мотивират отмяната на акта само на това основание. Организацията на заседанията на ЦИК е разписана в чл.12 - чл.31 от Правилника за организацията на дейността на Централната избирателна комисия, структурата и функциите на нейната администрация, приет с Решение № 1489 на ЦИК от 04.06.2015г., ДВ, бр.43 от 12.06.2015г. Видно от Протокол № 522/15.05.2024г. на ЦИК, на заседанието, по време на обсъждане на конкретното решение, са присъствали 10 от общо 15-те членове на комисията като решението е прието единодушно. Съответно налице е бил изискуемият кворум по чл.53, ал.3 ИК, както и решението е прието с необходимия брой гласове – повече от 2/3 от присъстващите /чл.53, ал.4 ИК/. Решението в оспорената му част съответства на разпоредбите на закона за изискуемо съдържание на бюлетината. Произвеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България е регламентирано в Глава седемнадесета на Изборния кодекс като в Раздел VІ от нея и в частност чл.371 са разписани изискванията, на които трябва да отговаря бюлетината за гласуване. Според ал.1 на посочената разпоредба, бюлетината за гласуване е обща и на лицевата страна съдържа: 1. наименованието и номера на района по чл.356, ал.2; 2. пълното или съкратеното наименование на партията или коалицията, посочено в заявлението ѝ за регистрация, или наименованието "Инициативен комитет", като абревиатурата за партия се изписва с "ПП", а за коалиция - с "КП"; 3. квадратче за поставяне на знак "X" или "V", отразяващ волята на избирателя, в което е изписан поредният номер на партията, коалицията или инициативния комитет, който може да е до 100; 4. кръгчета с изписани в тях поредни номера, броят на които отговаря на броя на членовете на Европейския парламент от Република България, за поставяне на знак "X" или "V", отразяващ предпочитанието (преференцията) на избирателя за кандидат от кандидатска листа на партия или коалиция; номерът, изписан във всяко отделно кръгче, означава поредния номер, с който е регистриран кандидатът в кандидатска листа на партия или коалиция плюс 100; 5. квадратче за поставяне на знак "X" или "V", отразяващ волята на избирателя, в което е изписано "Не подкрепям никого". Съгласно ал.2 редовете на отделните партии, коалиции и инициативни комитети се отделят един от друг с плътна черна хоризонтална линия. В ал.3 на чл.371 ИК е посочена поредността на изписване и местоположението на реквизитите, посочени в ал.1 на същата разпоредба - наименованието и номерът на района по чл.356, ал.2 се изписват на най-горния ред в бюлетината; реквизитите по ал.1, т.2, 3 и 5 /пълното или съкратеното наименование на партията или коалицията, посочено в заявлението ѝ за регистрация, или наименованието "Инициативен комитет", като абревиатурата за партия се изписва с "ПП", а за коалиция - с "КП"; квадратче за поставяне на знак "X" или "V", отразяващ волята на избирателя, в което е изписан поредният номер на партията, коалицията или инициативния комитет, който може да е до 100; квадратче за поставяне на знак "X" или "V", отразяващ волята на избирателя, в което е изписано "Не подкрепям никого"/ се изписват в лявата част на бюлетината последователно от ляво надясно на отделен хоризонтален ред за всяка партия, коалиция или инициативен комитет. След имената на независимите кандидати се изписва означението "независим". Реквизитът по ал.1, т.4 /т.нар. „преференции“/ се изписва в дясната част на бюлетината /ал.4/. На гърба на бюлетината се отбелязват две места за поставяне на печата на съответната секционна избирателна комисия /ал.5/. Възраженията на жалбоподателя се свеждат до това, че съдържанието в образеца на бюлетина за гласуване в страната на изборите за членове на Европейския парламент от Република България – Приложение № 129-ЕП към решението, не съответства на посоченото в чл.371, ал.3, изр.2-ро ИК, тъй като не спазва определената в нормата поредност на реквизитите и квадратче за поставяне на знак "X" или "V", отразяващ волята на избирателя, в което е изписано "Не подкрепям никого" не се съдържа на всеки ред, което изискване според него следва от буквалния прочит на разпоредбата. Действително, при извършената от съда проверка на утвърдения образец, се установява посоченото от оспорващия несъответствие, тъй като в образеца реквизитът по чл.371, ал.1, т.3 ИК предхожда този по чл.371, ал.3, т.2 ИК. Така, формално образецът, утвърден от ЦИК не съответства на законовите изисквания. Несъответствието с материалния закон по принцип не може да обуслови нищожност на акта, в каквато насока са наведените от оспорващия твърдения. Като правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Поради това, единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта би довела до нищожност на посоченото основание. В случая материалноправните предпоставки за издаване на оспореното решение в атакуваната му част са налице като посоченото несъответствие, според съда в настоящия му състав, не обуславя и незаконосъобразност на акта. Такава би била налице, ако пораждаше съмнение във волята на издателя на акта или ако създаваше неяснота по отношение изпълнението му, както и ако липсваше някой от законово изискуемите реквизити. Дали квадратчето, в което избирателят следва да отрази вота си чрез поставяне на знак "X" или "V", е ситуирано преди или след името на партията/коалицията, предпочетена от него и изписано на същия ред, не е съществено отклонение от изискването към формата на изборните книжа, тъй като не създава неяснота у избирателя за кого точно гласува, нито за членовете на секционната избирателна комисия, които следва да отчетат вота и да го отразят в протокола за изборните резултати. Що се касае до възражението за неизписването на реквизита по чл.371, ал.1, т.5 ИК на всеки ред, след името на съответната политическа партия/коалиция, съдът намира, че изискването за подобно действие е лишено от логика. Според чл.3, ал.2 ИК всеки избирател има право на един глас като маркирането от него на квадратчето, съответстващо на израза "Не подкрепям никого", означава, че не гласува за нито една от посочените в бюлетината политически партии и коалиции. Поради това и този текст не може и не следва да бъде изписан на всеки ред от бюлетината. Действително такъв извод, какъвто е направил жалбоподателят, следва от буквалния прочит на разпоредбата, но буквалното й прилагане би довело до житейски абсурд. Съгласно чл.46, ал.1 от закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. В този контекст, целта на разпоредбите, регламентиращи съдържанието на бюлетината, е да се постигне максимална яснота и пригледност на съдържанието й като за избирателя не възникват съмнения къде точно следва да постави знак за избор на предпочетения от него кандидат, респ. да заяви избора си, че не подкрепя никого от кандидатите. По изложените съображения съдът намира, че актът в оспорената му част е и съответен на целта на закона, а именно избирателите да имат възможност без затруднения да изразят волята си, като посочат еднозначно избрания от тях кандидат. Съответно жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на ответната страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено в размер на 100 лева, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното, Административен съд София-град, ІХ тричленен състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Б. К. срещу Решение № 3297-ЕП/НС от 15.05.2024г. на Централната избирателна комисия в частта, с която е одобрено Приложение № 129-ЕП Образец на бюлетина за гласуване в страната в изборите за членове на Европейския парламент от Република България. ОСЪЖДА Е. Б. К. да заплати на Централната избирателна комисия сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по производството. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 3-дневен срок от обявяването му, чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд. Решението да бъде съобщено на страните чрез изпращане на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2. Р Е Ш И: