Решение № 1532 от 25.9.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 111/2026 г.

Производството е по реда на чл. 284 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Административното дело е образувано по искова молба на А. З. Ш., [ЕГН], VI група, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ към Министерство на правосъдието с правно основание чл. 284, във вр. с чл. 3, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС и цена на иска 10 000,00 евро за неимуществени вреди от бездействието на ГДИН да му осигури прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода от 3 денонощия за починал родител на 27.01.2026 г. за периода от 27.01.2026 г. до момента на приключване на делото, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Ищецът твърди, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да му осигури законно прекъсване на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода за погребението на починалата му майка – С. Ш., състояло се на 29.01.2026 г., като с това счита, че са му причинени „психологична и физическа травма“. В рамките на едномесечния срок по делото е постъпил писмен отговор с вх. № 2245/06.07.2026 г. на АдмС Ловеч от ответника – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], в който се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Излага се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като не е осъществен фактическият състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, не е налице незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията на затвора, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат от него неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, поддържа така предявения иск и моли съдът да уважи исковата претенция. Ответната страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място], чрез процесуалния си представител – юк. Г. оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Изтъква, че прекъсването на наказанието е от компетентността на окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието и развива доводи по същество в тази връзка. Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Аргументира се, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на ГДИН, доколкото затворническата администрация е следвало да съобрази издаденото прокурорско постановление за отказ от прекъсване наказанието лишаване от свобода. Счита, че искът е неоснователен и недоказан и моли като такъв да бъде отхвърлен. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните по делото, а и от писмените доказателства на л. 36-гръб и л. 56 се установява, че ищецът А. З. Ш. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – Ловеч, при определен строг режим. С молба от 28.01.2026 г. до Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч /л. 55/ л. св. Шарабанов поискал да бъде прекъснато изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода, тъй като на 27.01.2026 г. починала майка му – С. В. Ш., а погребението щяло да се състои на 29.01.2026 г. Във връзка с тази молба, било изготвено становище от ИСДВР 6 група при Затвора – Ловеч до началника на Затвора – Ловеч /л. 56/. Според изложеното в същото, л. св. Шарабанов е с трайно установена наклонност към извършване на противозаконни деяния, като се характеризира с висок риск от сериозни вреди за обществото и със ситуативно агресивно поведение извън мястото за лишаване от свобода. Отразено е, че рискът от рецидив е висок, със стойности от 92 точки, при повишение от 5 точки спрямо предходна оценка от 87 точки. В заключение е изразено становище, че Шарабанов е трайно криминализирана личност с пренебрежително отношение към законоустановените правила и норми, като е налице реална опасност, ако бъде пуснат в прекъсване, да се укрие или да извъри ново престъпление. Последвало е издававането на Постановление за отказ от прекъсване наказанието лишаване от свобода с № 1344/2025 г. от 29.01.2026 г. от окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч /л. 66/, адресирано до ищеца Шарабанов и до началника на Затвора – Ловеч. С постановлението, на основание чл. 448, ал. 1, във вр. с чл. 447, т. 2 от НПК е отказано прекъсване изпълнението на наказанието на л. св. А. З. Ш., като същото е мотивирано с обстоятелството, че Шарабанов е с няколко присъди, рискът му от рецидив е във високи граници, а рискът от сериозни вреди, както за обществото, така и в местата за лишени от свобода клони към високо, налагат извода, че ако бъде прекъснато наказанието, съществува опасност лишеният от свобода да извърши ново престъпление. По делото е представен и препис-извлечение от акт за смърт за лицето С. В. Ш. /л. 57/. Събраните в съдебното производство писмени доказателства не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът за присъждане на обезщетение е предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация в Затвора – Ловеч да осигури на ищеца прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода за погребението на починал родител. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен искът, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Съобразно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се приема и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, т.к. упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище [населено място] съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затвора - Ловеч, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Следователно, исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора – Ловеч касае административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода, съобразно правното им положение и статут. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл. 203 и сл. от АПК, а чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от затворническата администрация, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо, съдът приема, че предявеният срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения: В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Относно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материалноправен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/. Ако с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди. Според чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Съгласно чл. 256 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В съответствие с чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия. За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт. Дейността на администрацията на затвора е нормативно уредена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и Правилника за прилагането му. Установено с писмените доказателства по делото, ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода при строг режим в Затвора – Ловеч, като няма спор, а и видно от представения препис-извлечение от акт за смърт на л. 57 от делото, майка му С. Ш. е починала на 27.01.2026 г., като не се спори и че на 29.01.2026 г. е било организирано нейното погребение. Според действащото законодателство, възможността да се получи разрешение за излизане от мястото за лишаване от свобода може да се реализира чрез прекъсване изпълнението на наказанието по реда на чл. 447-448 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ или чрез разрешаване на свиждане извън затвора или на домашен отпуск по реда на чл. 98-99 от ЗИНЗС. В настоящия случай, ищецът е подал молба до окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч по реда на чл. 447-448 от НПК. За изпълнението на наказание лишаване от свобода надзор за законността осъществява прокуратурата, а затворническата администрация е обвързана от нейните актове. Главният директор на ГДИН по силата на чл. 13, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, но осъществяването на надзор за спазване на законността в местата за лишаване от свобода и върху изпълнението на наказанията е възложено на прокурора. Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му, като предложение за прекъсване може да прави и началникът на затвора /чл. 448 от НПК/. Следователно, в правомощията на ответната страна – ГДИН и на началника на съответния затвор е единствено да правят предложение за прекъсване на наказанието при наличие на някоя от хипотезите, изброени в чл. 447 от НПК. Съобразно чл. 447, т. 2 от НПК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато при изключителни причини от семеен или обществен характер. Прекъсването, както вече се посочи, е възложено в компетентност на окръжния прокурор, който в случая се е произнесъл по молбата на ищеца от 28.01.2026 г. /л. 55/ с Постановление № 1344/2025 г. от 29.01.2026 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч /л. 66/, с отказ да прекъсне изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на Шарабанов. Липсват данни, а и не се твърди, постановлението да е било обжалвано. Последиците от него не могат да бъдат вменени в отговорност на ответника дори да нарушават правото на ищеца на зачитане на личния и семеен живот, предвидено в чл. 8 от ЕКПЧ, доколкото прокуратурата е правозащитен орган и нейната отговорност се реализира по друг процесуален ред. Администрацията на затвора е длъжна да се съобрази с прокурорския акт, в който след индивидуално и подробно разглеждане на молбата на ищеца е постановен отказ да присъства на погребението на майка му. Отделно от горното, в разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6-8 от ЗИНЗС е предвидено, че за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани със свиждане с близките извън затвора, затворническото общежитие или поправителния дом за срок до 12 часа; месечен домашен отпуск до две денонощия; домашен отпуск до 5 денонощия. Според ал. 5, със свиждания извън съответното място за лишаване от свобода могат да бъдат наградени лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип или са поставени на общ режим и изтърпяват наказание в затвор или в затворнически общежития от закрит тип. Според ал. 6, с месечен домашен отпуск до две денонощия могат да бъдат наградени лишените от свобода на общ режим, които изтърпяват наказание в затворническите общежития от открит типа. А според ал. 8, наградата домашен отпуск до 5 денонощия не може да се дава на лишени от свобода на строг режим, ако не са изтърпели фактически повече от една година от наложеното им наказание. При тази нормативна уредба съдът счита, че в случая не се касае за действие или бездействие на администрацията на Затвора - Ловеч, а за необходимост от волеизявление на административен орган по аргумент от разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗИНЗС, в която е регламентирано наградите да се дават със заповед на началника на затвора. В случая обаче от представените по делото писмени доказателства не се установява ищецът да е подавал молба до началника на Затвора – Ловеч по реда на чл. 98-99 от ЗИНЗС, а единствено е налчина молба до окръжния прокурор /л. 55/, която предполага произнасяне по реда на чл. 447-448 от НПК, което както вече се посочи, е налице. Предвид характера на настоящото исково производство, съдебната проверка в случая не би могла да обхване извършването преценка дали намесата в правото на личен и семеен живот на жалбоподателя е била „необходима в едно демократично общество“ чрез претегляне на конкуриращите се интереси - правото на заинтересованото лице на личен и семеен живот, от една страна и необходимостта от опазване на обществения ред и предотвратяване на престъпления, от друга /Решение на ЕСПЧ от 02.05.2019 г по дело Вецев срещу България/, доколкото от страна на ищеца не се твърди да е налице евентуален мълчалив отказ от страна на началника на затвора по подадено искане за издаване на заповед по чл. 99 от ЗИНЗС, като съдът не може да се произнася извън пределите на исковата молба, която изрично визира незаконосъобразно бездействие, причинило вреди, чието обезщетение се търси по реда на чл. 284 от ЗИНЗС и предметът на делото е определен от съда без възражения от ищеца в проведеното открито съдебно заседание от 17.09.2026 г. С оглед гореизложеното, доколкото в настоящото производство не се установи и доказа незаконосъобразна административна дейност от страна на служители на ответника, не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата. Това представлява самостоятелно основание за отхвърляне на предявения от Шарабанов по реда на ЗИНЗС иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди, макар такива несъмнено да са били претърпени предвид преживяната от него тежка житейска ситуация. Ефектът от незаконосъобразния акт, от незаконосъобразното действие или бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. Т. разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. Следва да се съобрази, че причиненото страдание трябва да надхвърля онзи неизбежен елемент на страдание, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. Въпреки това, не може да се приеме, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне. Анализът на доказателствата и приложимото право налагат извод, че за претендирания период „от 27.01.2026 г. до момента на приключване на делото“ не се доказа ищецът да е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Ловеч. Доколкото последната, както вече се посочи, като част от структурния състав на ГДИН, е изпълнила служебните си задължения, като е изготвила становище от 28.01.2026 г. /л. 56/ и е препратила молбата на ищеца до Окръжна прокуратура - Ловеч за произнасяне от компетентния окръжен прокурор, то действията се извършени в съответствие със закона, регламентиращи задълженията на началниците на затворите в производството по чл. 447-448 от НПК. Следователно, действията в изпълнение на закона от ГДИН не могат да се квалифицират като незаконосъобразно действие и/или бездействие. Тълкуването на чл. 448, ал. 1 от НПК води до извод, че изпълнението на наказанието може да се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му, като това е изключително правомощие само на административния ръководител на съответната прокуратура и резултатът от неговото произнасяне не би могъл да се постави в отговорност на ГДИН. В процесния случай не е налице необходимата за ангажиране отговорността на ответника материалноправна предпоставка, а именно не е налице незаконосъобразен акт, който да е обявен за такъв, не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, което да е причинило, каквото и да било увреждане на ищеца. Доколкото в настоящото производство липсва отменен като незаконосъобразен акт, а по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК, не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН. В настоящия случай останаха недоказани всички необходими материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. След като фактическият състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане на обезщетение. По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава. Водим от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС, вр. чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, първи състав