Решение № 784 от 9.10.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 774/2026 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЧСИ от ЧСИ З. З., с рег. № 875, с район на действие – района на Окръжен съд – Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Преслав“ № 28, ет.4 против Д. Д. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••••, съдебен адрес: ••••••••••••••, ••••••••••••. За претендираните суми е издадена заповед № 85 от 20.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 112 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пещера, представляващо електронно заповедно дело /ЕЗД/.

Ищецът твърди, че във връзка с електронно заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по образувано ч. гр. д. № 112 по описа на РС-Пещера е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 85/20.01.2026 г. за сумата от 825,05 евро, представляваща главница, образувана от дължими и неплатени такси по т. 3, т. 5, т. 4, т. 9, т. 12, т. 26 от ТТРЗЧСИ, ведно със законна лихва за периода от 19.01.2026 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 2,35 евро - представляваща платени държавни такси за справки ГРАОН, НОИ, БНБ, направените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро и 14,07 евро - държавна такса. В законоустановения срок длъжникът подал възражение, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Посочени са в исковата молба следните обстоятелства, на които се основава вземането:

По молба на взискателя „ОТП Факторинг ЕАД на 20.02.2015 г. е образувано при ищеца изпълнително дело № 20158750400260 въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. 140/2011 г. от РС- Хасково срещу длъжника Д. Д. М.. На същия е била редовно връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 13789/16.03.2015 г., ведно с копие от изпълнителен лист и заповед за изпълнение, получена на 18.03.2015 г. от П.М.А. - сестра на длъжника. По молби на взискателя по делото са били извършени множество справки във връзка с предприемане на принудителни действия - запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение. За всяко действие на ЧСИ по образуваното изпълнително дело се дължала такса. Тя се внасяла авансово от взискателя и била за сметка на длъжника (арг. от т. 34 от ТТРЗЧСИ). Размерът им се определял с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието, след съгласуване с Камарата на частните съдебни изпълнители. Правната рамка уреждаща тези такси била Тарифа за таксите и разноските по Закона за частния съдебен изпълнител (Приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г., изм. и доп., бр. 24 от 12.03.2013 г., доп., бр. 63 от 1.08.2014 г., в сила от 1.08.2014 г.; изм. с Определение № 10729 от 29.08.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 90 от 31.10.2014 г.; Решение № 15565 от 18.12.2014 г. на ВАС на РБ; Решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС на РБ - бр. 100 от 18.12.2015 г.). Съгласно горепосочената Тарифа (ТТРЗЧСИ), дължимите суми се класифицирали като: а) обикновените такси; б) пропорционалните такси в) допълнителна такса; г) допълнителните разноски.

Предмет на настоящото производство били следните действия, предприети по делото от ЧСИ З. З., за които се дължат съответните такси, а именно:

А. Обикновени такси по Раздел I от ТТРЗЧСИ:

1. За извършване на 6 броя справки за длъжника и неговото имущество е била начислена такса на основание т. 3 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 18,42 евро (превалутирани съгласно разпоредбата на чл. 12 и закръглени съгл. чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото), а именно:

• Справка ГРАОН / НБД/ - 3,07 евро;

• Справка Търговски регистър за адрес на работодател с вх. № 72093/19.10.2016 г.;

• Справка БНБ за наличие на банкови сметки вх. № 52906/ 24.08.2017 г. - 3,07 евро;

• Справка НОИ, Регистър на трудовите договори вх. № 52907/ 24.08.2017 г. - 3,07 евро;

• справка НАП удостоверение за наличие или липса на задължения към държавата с изх. № 3565/21.01.2019 г. - 3,07 евро;

• Справка БНБ за банкови сметки и сейфове на физическо лице вх. № 52906/24.08.2017 г. - 3,07 евро;

2. За изпращане на 13 броя документи по пощата е била начислена такса на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ. Общият размер на таксата бил 79,82 евро, а именно:

• уведомление до длъжник за запор на трудово възнаграждение с изх. № 73766/19.10.2016 г. -6,14 евро;

• Изпращане на запорно съобщение до "Банка ДСК" ЕАД - 6,14 евро;

• Изпращане на запорно съобщение до "Банка Пиреос България" АД - 6,14 евро;

• Изпращане на запорно съобщение до "Първа инвестиционна банка" АД - 6,14 евро;

• Изпращане на запорно съобщение до "Централна кооперативна банка" АД - 6,14 евро;

• Изпращане на запорно съобщение до "Юробанк България " АД - 6,14 евро;

• уведомление до длъжник за наложен запор на банкови сметки с изх. № 51254/ 24.08.2017 г. – 6,14 евро;

• уведомление до „Банка Пиреос България" АД с изх. № 53240/31.08.2017 г. - 6,14 евро;

-уведомление до „Банка ДСК" ЕАД с изх. № 4473/ 24.01.2019 г. - 6,14 евро;

-Уведомление до „Банка Пиреос България" АД с изх. № 4471/24.01.2019 г. - 6,14 евро;

-уведомление до длъжник с изх. № 4469/24.01.2019 г. -6,14 евро;

-уведомление до „БЕТА -П" ООД с изх. № 4472/ 24.01.2019 г. -6,14 евро;

• уведомление до длъжник с изх. № 12807/11.03.2019 г. -6,14 евро;

3. За изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на 10 броя книжа по дело (вкл. покана, уведомления) е била начислена на основание по т. 5 от ТТРЗЧСИ сумата в общ размер на 122,70 евро, а именно:

• Изготвяне и връчване на ПДИ с изх. № 13789/16.03.2015 г. по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 12,27 евро;

• Уведомление до ТД на НАП ГР. ХАСКОВО изх. № 13791/16.03.2015 г. - 12,27 евро чрез призовкар;

• Запорно съобщение до работодател с изх. № 73773/ 19.10.2016 г. - 12,27 евро чрез призовкар;

• Уведомление до взискател с изх. № 58505/26.09.2017 г. - 12,27 евро чрез призовкар;

• уведомление до длъжник с изх. № 4630/ 24.01.2019 - 12,27 евро чрез призовкар -невръчено;

• уведомление до взискател изх. № 4468/24.01.2019 г. - 12,27 евро чрез призовкар ;

• Уведомление до работодател изх. № 9659/21.02.2019 г. -12,27 евро;

• уведомление до длъжник с изх. № 31254/02.09.2021 г. - 12,27 евро;

• Начислени авансови такси за уведомяване на взискател за прекратяване на изпълнително дело -12,27 евро; (арг. от т. 33 ТТРЗЧСИ);

• Начислени авансови такси за уведомяване на длъжника за прекратяване на изпълнително дело -12,27 евро; (арг. от т. 33 ТТРЗЧСИ);

4. За налагане на 5 броя запор без извършване на опис е била начислена на основание т. 9 от ТТРЗЧСИ сумата в общ размер на 46 евро, а именно:

• Запорно съобщение до "Банка ДСК" ЕАД;

• Запорно съобщение до "Банка Пиреос България" АД;

• Запорно съобщение до "Първа инвестиционна банка" АД;

• Запорно съобщение до "Централна кооперативна банка" АД;

• Запорно съобщение до "Юробанк България " АД;

5. Изготвяне на сметка за размера на дълга е била начислена на основание т. 12 от ТТРЗЧСИ сумата в размер на 18,41 евро.

Б. Пропорционални такси по Раздел II от ТТРЗЧСИ:

6. За изпълнение на парично вземане се събирала такса върху събраната сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 539,75 евро. Пропорционална такса била изчислена на база материален интерес в общ размер на 5619,47 евро, състоящ се от: 2045,17 евро - главница, посочена в ИЛ; 2205,54 евро - лихва върху главница, считано от 17.01.2011 г.; 1175,49 евро - неолихвяема сума по изпълнителен лист; 193,27 евро - адвокатско възнаграждение, прието като разноски с Разпореждане с изх. № 13711/16.03.2015 г. на ЧСИ З. З.

7. Допълнителни разноски по т. 31, б. "а" ТТРЗЧСИ общо в размер на 2,35 евро:

-ДТ ГРАОН - 0,92 евро за справка ГРАОН за физическо лице;

-ДТ НОИ - 0,61 евро справка регистър трудови договори;

-БНБ - 0,92 евро, представляваща такса за извършване на справки по електронен път за информация в РБСС за физическо лице заплатена съгласно Тарифа за таксите на регистъра на банковите сметки и сейфове;

Пояснено е от ищеца, че общият размер на претендираната главница от 825,05 евро е формиран въз основа на превалутирането на общия дълг по Постановлението за такси от 2021 г. съгласно фиксирания курс и правилата на ЗВЕ. При детайлното описание на отделните изпълнителни действия, размерите на таксите по точки 3, 4, 5, 9 и 12 от ТТРЗЧСИ са посочени в тяхната превалутирана единична стойност. Евентуални минимални разминавания в порядъка на евроцентове между сбора на отделните пepa и общата сума се дължали на математическото закръгляване пpи

превалутирането, като ищецът ограничава претенцията си до размера, за който е издадена Заповедта за изпълнение № 85/20.01.2026 г., за да бъде спазено изискването за идентитет между заповедното и исковото производство.

Посочено е на следващо място в исковата молба, че съгласно чл. 82 и чл.83 от ЗЧСИ, обикновените такси по изпълнението се събират за конкретно посочени в тарифата действия и не зависят от цената на иска, докато пропорционалната такса се определя като процент от материалния интерес.

В хода на изпълнителното дело, със споразумение между взискателя ,,OTП Факторинг" ЕАД и длъжника Д. М. (молба вх. № 3290/21.01.2019 г., страните уредили отношенията си, което довело до спиране на делото с разпореждане от 24.01.2019 г. На 19.08.2021 г. взискателят подал молба за прекратяване на делото поради пълно погасяване на дълга, при условие че бъдат заплатени всички дължими такси. Плащането било направено след започване на изпълнителното производство. Длъжникът погасил

задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК. Тъй като изпълнението започвало с подаването на молба и изпълнителен лист, всяко плащане след този момент се считало за направено в хода на производството, независимо дали е платил директно на взискателя, или по сметката на съдебния изпълнител. (арг. от Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г.). Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнителното производство се поемат от длъжника, освен при прекратяване на делото по чл. 433 ГПК (извън случаите на последващо плащане) или при отмяна/изоставяне на действията от взискателя. Тъй като плащанията по споразумението са били извършвани директно към взискателя, а не по сметката на ЧСИ, не е била налице обективна възможност таксите и разноските за извършените действия да бъдат удържани. За събиране на същите във вр. с чл. 79 ЗЧСИ е било изготвено Постановление с изх. № 31252/02.09.2021 г. в необходимите екземпляри, съдържаща всички реквизити (разпоредби, материален интерес). Същото било връчено на длъжника чрез уведомление с изх. № 31254/02.09.2021 г., получено лично от неговата майка - Т. С. М.а. Въпреки изричното предупреждение за възможността от иницииране на заповедно производство по чл. 410 от ГПК, таксите не били заплатени. Поради неплащане, ЧСИ З. З. подал електронно заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на което било образувано ч. гр. д. 112/ 2026 г. пред РС - Пещера. Издадена била Заповед за изпълнение № 85/ 20.01.2026 г. за сумата от 825,05 евро (главница от такси по т. 3, 4, 5, 9, 12, 26 от ТТРЗЧСИ), ведно със законната лихва от 19.01.2026 г., както и допълнителни разноски. В

законоустановения срок длъжникът подал възражение по чл. 414 ГПК.

По тези съображения се иска от съда на постанови решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. Д. М. дължи на ищеца ЧСИ З. З., следните суми, обективирани в Постановление с изх. № 31252/02.09.2021 г., а именно: 825,05 евро - главница (дължими такси по т. 3, 4, 5, 9, 12, 26 от ТТРЗЧСИ), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2026 г. до окончателното изплащане; 2,35 евро - държавни такси за извършени справки в ГРАОН, НОИ и БНБ.

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника чрез надлежно овластен процесуален представител, който оспорва иска като го счита за допустим, но неоснователен.

Оспорва се твърдението, че ответникът дължи 825,05 евро - главница (дължими такси по т. 3, 4, 5, 9, 12, 26 от ТТРЗЧСИ); законна лихва върху главницата от 19.01.2026 г. до окончателното изплащане и 2,35 евро - държавни такси за извършени справки в ГРАОН, НОИ и БНБ. Оспорва се това, че фактическите твърдения, изложени в исковата молба са достатъчни да обосноват възникването и изискуемостта на процесните вземания. В исковата молба били изброени множество такси и разноски по различни точки от ТТРЗЧСИ, но липсвали конкретни твърдения относно момента, в който всяко отделно вземане е възникнало и е станало изискуемо. Не било посочено дали според ищеца вземанията възникват от момента на извършване на съответното изпълнително действие, от издаването на Постановлението за разноски от 02.09.2021 г. или от връчването му на длъжника. Липсвали и твърдения относно евентуално спиране или прекъсване на погасителната давност за отделните вземания. Тази непълнота в изложението на фактите препятствала възможността да се извърши преценка относно изискуемостта и погасяването по давност на всяко от претендираните вземания и следвало да бъде отчетена при разпределяне на доказателствената тежест по делото. При това положение ищецът следвало да понесе неблагоприятните последици от недоказването на фактите, от които черпи права, включително относно възникването, изискуемостта и размера на всяко отделно претендирано вземане.

Прави се изрично възражение за погасителна давност на претендираните вземания.

В исковата молба липсвали конкретни и ясни твърдения относно началния момент на изискуемостта на претендираните такси и съответно относно началния момент, от който според ищеца тече погасителната давност. Не било посочено дали ищецът счита, че вземането за всяка отделна такса възниква от момента на извършване на съответното изпълнително действие, от издаване на Постановлението за разноски от 02.09.2021 г. или от връчването на същото. Липсвали и твърдения относно евентуално спиране или прекъсване на давността.

Ответникът поддържа, че за всяка отделна такса давността тече от момента на извършване на съответното действие, респективно от възникване на вземането за съответната такса, а не от последващото изготвяне на обобщено постановление за разноски. Постановлението за разноски не създавало ново вземане, а единствено обективирало вече начислени от ЧСИ такси и разноски. Значителна част от претендираните действия били извършени в периода 2015 г. - 2019 г., поради което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.01.2026 г. - вземанията били погасени по давност.

Алтернативно, ако съдът приеме, че изискуемостта настъпва с връчването на постановлението за разноски, се оспорва редовността на твърдяното връчване чрез трето лице, както и настъпването на надлежна изискуемост спрямо ответника. Аргументите за това били следните: Твърдението в исковата молба, че поради извършените директни плащания към взискателя не е съществувала възможност таксите и разноските да бъдат удържани, не доказвало възникването на изискуемо вземане срещу ответника. Съгласно чл. 34 ТТРЗЧСИ таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Ищецът не доказвал кои такси са платени, кои са останали непогасени и как е формиран остатъкът от претендираното вземане. Оспорва се твърдението, че процесните такси и разноски са останали непогасени. Самият ищец твърдял, че задължението по изпълнителния лист е било изцяло погасено по силата на постигнато между взискателя и длъжника споразумение, вследствие на което изпълнителното производство е било спряно, а впоследствие и прекратено по искане на взискателя. Същевременно ищецът признавал, че плащанията са били извършвани директно на взискателя, а не по сметка на ЧСИ, поради което не е имало възможност таксите и разноските да бъдат удържани. Тези твърдения не доказвали съществуването на изискуемо вземане срещу ответника. Липсвали доказателства кои конкретни такси и разноски са останали непогасени към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Самото твърдение, че не е била налице възможност таксите да бъдат удържани от извършените плащания, не доказвало нито възникването, нито размера на претендираното вземане.

Оспорва се дължимостта на отделните такси, като се иска да бъдат приети следните конкретни оспорвания:

1.Относно обикновените такси по раздел I от ТТРЗЧСИ:

Оспорват се изцяло начислените такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 18,42 евро като недоказани по основание и размер. Липсвали доказателства, че всички твърдени справки са реално извършени, както и че същите са били необходими към момента на извършването им. Не ставало ясно, дали са извършени по искане на взискателя във връзка с конкретен изпълнителен способ. Ищецът не доказвал, че са заплатени реално съответните административни разноски.

Прави се възражение за погасителна давност по отношение на всички претендирани такси по т. 3 ТТРЗЧСИ, като се поддържа, че вземането за всяка отделна такса възниква към момента на извършване на съответното изпълнително действие, респективно към момента на извършване на съответната справка, а не от последващото издаване на постановление. Всички претендирани справки са били извършени в периода 2015 г. - 2019 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е било подадено едва на 19.01.2026 г., поради което вземанията за тези такси били погасени по давност.

Оспорва се и обстоятелството, че са извършени две отделни справки в БНБ, тъй като и за двете бил посочен един и същи входящ номер № 52906/24.08.2017 г., което поставяло под съмнение дали не се касае за едно и също действие, таксувано два пъти.

Оспорва се и необходимостта от извършване на справка HAП на 21.01.2019 г., доколкото към този момент между взискателя и длъжника вече е било налице споразумение за уреждане на задължението и липсвало доказателство, че справката е била необходима за реално предприемане на изпълнително действие.

Оспорва се начисляването на такса за справка в Търговския регистър за адрес на работодател с вх. № 72093/19.10.2016 г., доколкото информацията за адрес на юридическо лице от Търговския регистър е публична и за нея не се заплащат такси.

Оспорва се също начина на формиране на претендираните суми.

2. Оспорват се начислените такси по т. 4 ТТРЗЧСИ в общ размер на 79,82 евро като недоказани и частично дублирани. Липсвали доказателства за реално извършени пощенски разходи - пощенски разписки, обратни разписки или други удостоверителни документи. Начислените такси по т. 4 ТТРЗЧСИ били частично дублирани с таксите по т. 9 ТТРЗЧСИ. За едни и същи запорни съобщения до банкови институции ищецът претендирал такса за изпращане по пощата и такса за налагане на запор. Липсвали доказателства за извършване на отделни самостоятелни действия, обосноваващи начисляването на всяка от претендираните такси. За запорните съобщения до банковите институции едновременно се претендирали такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата и такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис. В исковата молба не били изложени твърдения и не са били представени доказателства за отделни самостоятелни действия, обосноваващи начисляването на отделни такси. Самото налагане на запора се осъществявало с получаването на съобщението за запора, поради което се оспорва претендирането на множество такси за едно и също изпълнително действие. Оспорва се и необходимостта от изпращане по пощата на уведомленията от 24.01.2019 г. и 11.03.2019 г., доколкото към този период между взискателя и длъжника вече е било налице споразумение за уреждане на задължението и липсвали данни за реално предприемане на последващи действия по изпълнението.

3. Оспорват се изцяло претендираните такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в общ размер на 122,70 евро като недължими, недоказани и погасени по давност.

На първо място се прави възражение за погасителна давност по отношение на всички претендирани такси по т. 5 ТТРЗЧСИ, като ответникът поддържа, че вземането за всяка отделна такса възниква към момента на извършване на съответното действие по изготвяне и връчване на книжа, а не от последващото издаване на Постановлението за разноски от 02.09.2021 т. Процесните действия били извършени в периода 2015 г. - 2021 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е било подадено на 19.01.2026 г. В исковата молба липсвали конкретни твърдения относно началния момент на изискуемостта на всяко от претендираните вземания, както и относно обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност. Оспорва се и самото възникване на вземането за част от претендираните такси. Съгласно чл. 34 ТТРЗЧСИ таксите по изпълнителното дело се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Ищецът не доказвал кои такси са платени, кои са останали непогасени и как е формиран остатъкът от претендираното вземане.

Оспорва се като недължима таксата за уведомление до длъжник с изх. № 4630/24.01.2019 г., за което самият ищец твърдял, че е останало невръчено. При липса на завършено действие по връчване не било доказано възникването на вземане за претендираната такса.

Оспорват се и начислените по 12,27 евро за уведомяване на взискателя и длъжника за прекратяване на изпълнителното дело. Самият ищец признавал, че се касае за „начислени авансови такси", основани единствено на предположение за бъдещо уведомяване. Липсвали твърдения и доказателства тези уведомления действително да са били изготвени, изпратени и връчени. Не можело да възникне вземане за бъдещо и неизвършено действие.

Оспорва се и доказателствената стойност на твърдението, че всички останали книжа са били изготвени и връчени от съдебния изпълнител или негов служител. Ищецът следвало да установи за всяко отделно действие: изготвянето на конкретния документ; начина на връчване; извършването на връчването; лицето, което го е извършило; както и основанието за начисляване на отделна такса.

По отношение на уведомлението до длъжника с изх. № 31254/02.09.2021 г. се оспорва редовността на твърдяното връчване, както и извода на ищеца, че с това връчване е настъпила изискуемост на всички претендирани вземания.

4. Оспорват се изцяло претендираните такси по т. 9 ТТРЗЧСИ в общ размер на 46 евро като недължими, недоказани и погасени по давност.

На първо място се прави възражение за погасителна давност по отношение на всички претендирани такси по т. 9 ТТРЗЧСИ, като се поддържа, че вземането за всяка отделна такса възниква към момента на извършване на съответното изпълнително действие - налагане на запор, а не от последващото издаване на Постановлението за разноски от 02.09.2021 г. Заявлението по чл. 410 ГПК било подадено на 19.01.2026 г. В исковата молба обаче липсвали конкретни твърдения относно началния момент на изискуемостта на тези вземания, както и относно спиране или прекъсване на давността. Оспорва се и самото възникване на претендираните вземания. Ищецът не доказвал по отношение на всяка отделна банка наличието на основание за предприемане на изпълнителното действие и извършването му по начина, предвиден в закона. Липсвали твърдения и доказателства за резултата от изпратените запорни съобщения, респективно за възникването на необходимост от начисляване на отделна такса за всяко едно от тях. При условията на оспорване ищецът следвало да установи за всяка отделно претендирана такса по т. 9 ТТРЗЧСИ конкретното изпълнително действие, датата на извършването му, основанието за начисляване на таксата и обстоятелствата, обуславящи самостоятелното й начисляване.

5. Оспорва се изцяло претендираната такса по т. 12 ТТРЗЧСИ в размер на 18,41 евро като недължима, недоказана и погасена по давност.

На първо място се правя възражение за погасителна давност, като се поддържа, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл приложимият давностен срок. Оспорва се и основанието за начисляването на посочената такса. От изложеното в исковата молба се установявало, че таксата е начислена за изготвяне на сметка за размера на дълга. Същата нямала самостоятелен материалноправен характер и не пораждала ново вземане, а единствено отразявала претендирани от ЧСИ такси и разноски. Ищецът не твърдял и не доказвал какви конкретни действия са извършени по изготвянето на тази сметка, нито защо същата следва да бъде заплатена отделно от вече претендираните такси по останалите точки на тарифата. Оспорва се и редовностга на връчването на сметката.

Относно пропорционалните такси по раздел II от ТТРЗЧСИ:

1.Оспорва се изцяло претендираната пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 539,75 евро като недължима, недоказана, неправилно изчислена и погасена по давност.

На първо място се прави възражение за погасителна давност, като се поддържа, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл приложимият давностен срок. В исковата молба липсвали твърдения относно конкретния момент, в който е възникнало вземането за пропорционалната такса, както и относно обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността. Ищецът не сочел кога е станала изискуема процесната такса, нито на какво основание счита, че същата е дължима към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК през 2026 г.

Оспорва се твърдението, че е налице основание за начисляване на пропорционална такса върху посочения материален интерес от 5619,47 евро. Съгласно изложеното в исковата молба между взискателя и длъжника е било постигнато споразумение, а последващите плащания са били извършвани директно на взискателя, а не по сметка на ЧСИ. Самият ищец изрично твърдял, че поради тази причина „не е била налице обективна възможност таксите и разноските да бъдат удържани". При тези твърдения оставало неясно на какво основание се претендира пропорционална такса за „събрана сума", след като липсват твърдения и доказателства ЧСИ да е събрал процесните суми по изпълнителното дело. Напротив, изложените в исковата молба фактически обстоятелства сочели, че плащанията са извършвани извън изпълнителното производство - директно между длъжника и взискателя. Поради това били налице вътрешно противоречие между фактическите твърдения в исковата молба и основанието на претенцията по т. 26 ТТРЗЧСИ. При условията на оспорване ищецът следвало да установи по безспорен начин, че е налице именно „събрана сума" по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ, както и връзката между тази сума и претендираната пропорционална такса. Освен това в исковата молба липсвали твърдения каква точно сума е изплатил длъжникът по споразумението с взискателя, кога е извършено окончателното плащане и каква част от тази сума ищецът счита за „събрана" по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. Не било възможно да се установи правилността на начислената пропорционална такса при липса на конкретни данни за размера на плащанията и начина на формиране на таксата. Оспорва се и начина на формиране на посочената база за изчисление. Ищецът включил в материалния интерес: 2045,17 евро - главница; 2205,54 евро - лихви върху главница, считано от 17.01.2011 г.; 1175,49 евро - неолихвяема сума по изпълнителен лист и 193,27 евро - адвокатско възнаграждение, прието като разноски с Разпореждане с изх. № 13711/16.03.2015 г. на ЧСИ З. З.. Липсвали конкретни твърдения и изчисления относно начина, по който е достигнат размерът от 5619,47 евро, както и относно приложението на съответната редакция на т. 26 ТТРЗЧСИ към момента на извършване на действията по изпълнителното дело. Оспорва се включването в базата за изчисление на адвокатското възнаграждение в размер на 193,27 евро, доколкото не са били изложени твърдения и не са представени доказателства, че същото представлява част от сумата, върху която законосъобразно следва да бъде начислена пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Оспорва се и размера на претендираната такса от 539,75 евро. В исковата молба липсвала конкретна математическа разбивка, от която да е видно по какъв начин върху твърдения материален интерес е формирана именно тази сума. Не била посочена приложената редакция на тарифата, не била изложена формула за изчисление и не било възможно да се извърши проверка за правилността на претендирания размер. Оспорва се също така твърдението, че процесната такса е била реално авансово внесена или заплатена съобразно изискванията на чл. 34 ТТРЗЧСИ. При условията на оспорване ищецът следвало да установи момента на възникване и изискуемост на вземането, приложимата редакция на т. 26 ТТРЗЧСИ, начина на формиране на материалния интерес, начина на изчисляване на таксата, реално събраната сума по изпълнителното дело, както и всички факти, обуславящи възникването на вземането в претендирания размер.

Поради изложеното, ответникът моли претенцията за сумата от 539,75 евро, представляваща такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

2. Оспорват се изцяло претендираните допълнителни разноски по т. 31, б. „а" ТТРЗЧСИ в общ размер на 2,35 евро като недоказани, недължими и погасени по давност.

На първо място се прави възражение за погасителна давност по отношение на всички претендирани разноски, като се поддържа, че вземането за всеки отделен разход възниква към момента на извършването му, а именно към датите на съответните справки, а не от последващото издаване на Постановлението за разноски от 02.09.2021 г. В исковата молба липсвали твърдения относно началния момент на изискуемостта на тези вземания, както и относно обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността. Оспорва се и самото извършване на претендираните разходи. Ищецът не излагал твърдения и не представя доказателства, че посочените суми за справки от ГРАОН, НОИ и БНБ са били действително заплатени. Липсвали платежни документи, фактури, разписки, извлечения или други доказателства, удостоверяващи реалното извършване на разходите и техния размер. Оспорва се твърдението, че процесните разноски са останали непогасени. Съгласно чл. 34 ТТРЗЧСИ таксите и разноските по изпълнителното дело се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Ищецът не доказвал кои такси са платени, кои са останали непогасени и как е формиран остатъкът от претендираното вземане. Само отбелязването на определени суми в изпълнителното дело не било достатъчно доказателство за реално извършен разход и за възникване на изискуемо вземане срещу длъжника. Оспорва се и размера на претенцията, доколкото исковата молба не съдържала конкретни данни относно начина на формиране на отделните суми, датите на плащането им и документите, удостоверяващи тяхното действително извършване. При условията на оспорване ищецът следвало да установи за всяка отделна претендирана сума извършването на съответната справка, основанието за начисляване на разхода, реалното му плащане, лицето, което го е заплатило, както и обстоятелството, че разходът е останал непогасен към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Поради изложеното, ответникът моли претенцията за сумата от 2,35 евро, представляваща допълнителни разноски по т. 3 1, б. „а" ТТРЗЧСИ, да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Оспорват се всички твърдения в исковата молба, че претендираните такси и разноски са останали непогасени, доколкото липсвали твърдения и доказателства дали същите са били авансово внесени от взискателя съгласно чл. 34 ТТРЗЧСИ и в какъв размер.

Относно общите твърдения в исковата молба: Оспорват се твърденията на ищеца, че процесните вземания са възникнали и са станали изискуеми едва с издаването на Постановление за разноски с изх. № 31252/02.09.2021 г. От изложените в исковата молба фактически обстоятелства се установявало, че всички претендирани такси по т. 3, т. 4, т. 5, т. 9 и т. 12 ТТРЗЧСИ произтичат от конкретни действия, извършени в периода 2015 г. - 2021 г. Следователно вземанията за съответните такси възниквали към момента на извършване на всяко отделно действие, а не към датата на последващото постановление за разноски. Ищецът не изложил конкретни твърдения относно началния момент на изискуемостта на всяко отделно вземане, нито посочил обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на погасителната давност. Оспорва се от ответника и това, че самото издаване и връчване на постановлението за разноски поражда ново вземане или поставя начало на нов давностен срок. Постановлението представлявало едностранен акт на съдебния изпълнител, който не създава ново материално право, а само отразява според ЧСИ вече възникнали вземания. Оспорва се и твърдението относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. От една страна ищецът твърдял, че плащанията са били извършвани директно между длъжника и взискателя, а не чрез ЧСИ. От друга страна претендирал пропорционална такса върху „събрана сума". В исковата молба липсвали твърдения каква конкретна сума е била събрана от ЧСИ, кога е била събрана, по кой изпълнителен способ е била събрана, както и по какъв начин е формирана претендираната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Налице било вътрешно противоречие между изложените

фактически твърдения и основанието на претенцията за пропорционална такса. Не се оспорва единствено обстоятелството, че претендираните суми са били превалутирани в евро съобразно правилата на ЗВЕРБ. Оспорва се обаче съществуването, изискуемостта и размера на самите вземания, от които е формирана претендираната сума от 825,05 евро.

Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител в лицето на ••••• от АК - Хасково. Поддържа основателност на заявената претенция, както и искането за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът не се явява, представлява от пълномощник – адв. •••••••••• от АК - Хасково, която оспорва иска и в писмени бележки излага допълни доводи в подкрепа на становището си за неговата неоснователност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 112 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пещера, представляващо електронно заповедно дело (ЕЗД) приложено като доказателство по настоящото производство чрез съединяването му в ЕИСС, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 5096/19.01.2026 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 85 от 20.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 112 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пещера за следните суми: 825,05 EUR, представляваща главница - Дължими и неплатени такси по т. 3, т. 5, т. 4, т. 9, т. 12, т. 26 от ТТРЗЧСИ, обективирани в Постановление с Изх. № 31252/02.09.2021 г. по изп. д. № 20158750400260 по описа за 2015 г. на ЧСИ З. З. с рег. № 875, ОС-Хасково, ведно със законната лихва за период от 19.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 2,35 EUR, представляваща друго - Държавни такси за справки ГРАОН, НОИ, БНБ, АГКК, обективирани в Постановление с Изх. № 31252/02.09.2021 г. по изп. д. № 20158750400260 по описа за 2015 г. на ЧСИ З. З. с рег. № 875, ОС-Хасково, както и за направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 200,00 EUR и държавна такса в размер на: 14,07 EUR.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане № 861 от 11.03.2026 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок, като последният е сторил това.

Не се спори между страните, а и се установява от приложеното в заверен препис изпълнително дело № 20158750400260 по описа на ЧСИ с рег. № 875 З. З., с район на действие Окръжен съд – Хасково, че ищецът е частен съдебен изпълнител, пред който по молба на „ОТП Факторинг България" ЕАД от 18.02.2015 г. е образувано срещу ответника в настоящето производство Д. Д. М. изпълнително дело № 260/2025 г. за принудително събиране на суми съгласно изпълнителен лист от 19.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. 140/2011 г. по описа на Районен съд - Хасково, като в молбата е посочено, че размерът на дълга към момента на образуване на делото е 4000 лева – присъдена и непогасена главница; 1807,19 лева – присъдена и непогасена лихва (по изп. лист); 1657,31 лева – законна лихва и 175,86 лева – присъдени и непогасени разноски и такси (по изп.лист). В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил и способи за изпълнение, като е поискал и събиране на всички разноски по изп. дело и юрисконсултско възнаграждение за образуването и воденето му от 378 лева. С протокол от 16.03.2015 г. на ЧСИ на основание чл.426 и следв. от ГПК е образувано изпълнително дело, като е приет за събиране като разноски по делото и предявения от взискателя адвокатски/юрисконсултски хонорар в размер на 378,00 лева.

На длъжника и ответник в настоящото производство е изпратена Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх. № 13789/16.03.2015 г., ведно с копие от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, в която е указан и размерът на задължението, включително и този по изпълнителното дело, с включен ДДС. Същата е получена на 18.03.2015 г. от П.М.А. - сестра на длъжника , т.е. била е надлежно връчена на длъжника на посочената дата от служител на ЧСИ.

Тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, в хода на изпълнителното производство от ищеца са предприети действия за установяване имущественото състояние на длъжника, действия по изпращане на книжа и документи с оглед принудително събиране на вземането, като са изготвени и справки - Справка ГРАОН / НБД/; Справка Търговски регистър за адрес на работодател с вх. № 72093/19.10.2016 г.; Справка БНБ за наличие на банкови сметки вх. № 52906/ 24.08.2017 г.; Справка НОИ, Регистър на трудовите договори вх. № 52907/ 24.08.2017 г.; справка НАП удостоверение за наличие или липса на задължения към държавата с изх. № 3565/21.01.2019 г.; Справка БНБ за банкови сметки и сейфове на физическо лице вх. № 4160/24.01.2019 г.

На 16.03.2015 г. е изпратено Уведомление до ТД на НАП гр. Хасково изх. № 13791/16.03.2015 г. по чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК.

На 19.10.2016 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 73773/19.10.2016 г. до „ Бета – П“ ООД, гр.Хасково, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено чрез служител на ЧСИ на 24.10.2016 г. на работодателя, видно от приложената по изпълнителното дело разписка. С писмо изх. № 038/04.11.2016 г. работодателят е уведомил ищеца, че доколкото месечното трудово възнаграждение на ответника е в размер под минималната работна заплата за страната , на основание чл.446 ал.2 ГПК, не следва да се правят удръжки по запора.

На 19.10.2016 г. е изпратено уведомление до длъжника Д. Д. М. за запор на трудово възнаграждение с изх. № 73766/19.10.2016 г., по пощата, получено на 21.10.2016 г. от лице, посочено като майка на длъжника, видно от приложеното по делото известие за доставяне с № ИД PS 6300 00P56D 3.

На 24.08.2017 г. е изпратено уведомление до длъжника Д. Д. М. за запор върху банковите му сметки с изх. № 51254/24.08.2017 г., по пощата, получено на 30.08.2017 г. от длъжника, видно от приложеното по делото известие за доставяне с № ИД PS 6300 00S4SS 6.

На 24.08.2017 г. са изпратени запорни съобщения до "Банка ДСК" ЕАД, "Банка Пиреос България" АД, "Първа инвестиционна банка" АД, "Централна кооперативна банка" АД и "Юробанк България " АД, по пощата, за налагане на запор на банковите сметки на длъжника; на сумите, депозирани за доверително управление, както и на ценности в банкови касети и трезори на длъжника Д. Д. М.. Видно от приложените по изпълнителното дело известия за доставяне, съобщенията са достигнали до адресатите си.

На 31.08.2017 г. е изпратено уведомление до „Банка Пиреос България" АД с изх. № 53240/31.08.2017 г., по пощата, за вдигане на наложения запор по отношение на постъпващите суми, представляващи несеквестируеми средства от социален характер. Видно от приложеното по изпълнителното дело известие за доставяне, съобщението е достигнало до адресата.

На 26.09.2017 г. е изпратено Уведомление до взискателя с изх. № 58505/26.09.2017 г., връчено чрез служител на ЧСИ на 28.09.2017 г.

С молба вх. № 3290/21.01.2019 г., към която е представено и споразумение между „ОТП Факторинг България" ЕАД и длъжника Д. М. от 10.07.2018 г., взискателят „ОТП Факторинг България" ЕАД е поискал от ищеца – ЧСИ спиране на изпълнителното дело.

Въз основа на постъпилата молба, с разпореждане от 24.01.2019 г. и на основание чл.432 т.2 ГПК, ищецът е спрял изпълнителното производство по изп. дело № 260/2015 г. по негов опис.

На 24.01.2019 г. са изпратени по пощата уведомления до „Банка ДСК" ЕАД с изх. № 4473/ 24.01.2019 г. и до „Банка Пиреос България" АД с изх. № 4471/24.01.2019 г. за вдигане на наложените запори на банковите сметки на длъжника. Видно от приложените по изпълнителното дело известия за доставяне, съобщенията са достигнали до адресатите си.

Изпратено е и по пощата уведомление до работодателя „БЕТА -П" ООД с изх. № 4472/24.01.2019 г. за вдигане на запора на трудовото възнаграждение на длъжника.

На същата дата – 24.01.2019 г. са изпратени уведомления по пощата и чрез служител на ЧСИ до длъжника за спиране на изпълнителното дело, като видно от приложеното известие за доставяне, пратката се е върнала като непотърсена.

Изпратено е и Уведомление до взискателя с изх. № 4468/24.01.2019 г., връчено чрез служител на ЧСИ на 23.01.2019 г.

На 21.02.2019 г. е изготвено уведомление изх. № 9659/21.02.2019 г. до работодателя „БЕТА -П" ООД за вдигане на запора на трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на 25.02.2019 г. чрез служител на ЧСИ на работодателя на длъжника.

С уведомление до длъжника Д. Д. М. с изх. № 12807/11.03.2019 г., изпратено за връчване по пощата и връчено лично на длъжника на 25.03.2019 г., видно от приложеното по изпълнителното дело известие за доставяне, същият е уведомен от ЧСИ, че по изпълнителното дело се дължат такси и разноски в размер на 810,09 лева.

На 19.08.2021 г. взискателят по изп. дело - „ОТП Факторинг България" ЕАД е депозирал молба вх. № 32693/19.08.2021 г. за прекратяване на изпълнителното дело № 260/2015 г. по описа на ЧСИ З. З., поради изплащане на задължението от страна на длъжника, съгласно сключеното на 10.07.2018 г. споразумение, като е поискал ищецът да предприеме необходимите действия по приключване на изпълнителното производство, при условие че са погасени всички дължими такси по изпълнителното дело.

Производството по делото не е прекратено от съдебния изпълнител, като е продължило за събиране на разноските в производството чрез изпращане на покани за доброволно погасяване на задължението на длъжника за разноски.

С Постановление от 02.09.2021 № 31252/02.09.2021 г. ищецът ЧСИ З. З. е приел като разноски по изпълнителното дело такси съгласно ТТРЗЧСИ в размер на 1618,26 лева, от които: по т.3 – 6 бр. по 6 лв. – 36 лв.; по т.5 – 10 бр. по 24,00 лв. – 240,00 лв.; т.4 – 13 бр. по 12 лв. – 156,00 лв.; т.9 – 5 бр. по 18,00 лв. – 90,00 лв.; т.12 – 1 бр. по 36,00 лв. – 36,00 лв.; т.26 – 1055,66 лв. /Пропорционална такса изчислена на база материален интерес в размер на 10995,32 лв., а именно: главница – 4000 лв.; лихва – 4313,67 лв.; неолихвяема сума по изпълнителен лист – 2299,05 лв.; адвокатско възнаграждение – 378 лв. и държавни такси по ИЛ – 4,60 лв. /държавни такси и разноски общо в размер на 4,60 лв., от които държавни такси за справка ГРАОН – 1,80 лв.; справка НОИ – 1,20 лв.; справка БНБ – 1,80 лв./ или общо дължима сума 1618,26 лева.

На 02.09.2021 г. чрез служител на ЧСИ е изпратено и съответно връчено на 13.09.2021 г. на лице, посочено като майка на длъжника уведомление № 31254/02.09.2021 г. до същия, с което Д.И.М. е уведомен, че дължи сумата в размер на 1618,26 лева, както и че след заплащането ѝ, изпълнителното производство по изпълнителното дело ще бъде прекратено. Длъжникът е предупреден с уведомлението, че за дължимите и неплатени такси и разноски ЧСИ може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Липсва спор, че длъжникът Д. Д. М. не е заплатил дължимите такси по изпълнително дело № 20158750400260 като същите не са заплатени и към момента на приключване на устните състезания по делото, както и че ищецът - ЧСИ с рег. № 875 З. З., с район на действие Окръжен съд – Хасково е регистриран по ЗДДС и всички суми са начислени с включен данък добавена стойност /ДДС/ от 20 %.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЧСИ, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания. Възражението на ответника е с правна квалификация чл. 110 ЗЗД.

Разгледани по същество, същите са частично основателни, като

съображенията за това са следните:

Както бе посочено по-горе, липсва спор по делото, че ответникът е длъжник по изпълнително дело № 20158750400260 по описа на ЧСИ с рег. № 875 З. З., с район на действие Окръжен съд – Хасково, както и че е погасил директно към взискателя сумите, предмет на изпълнителното дело въз основа на споразумение, сключено с „ОТП Факторинг България" ЕАД от 10.07.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и разноски, частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, а изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Константна е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 9240/2009 г. на IV г. о., решение № 93 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4644/2022 г., IV г. о., на ІV г. о. и др., в които е прието, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1 ГПК случаи, в които не е включено плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

По настоящото дело, ответникът е релевирал изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани разноски за начислени такси, като поддържа, че вземането за всеки отделен разход възниква към момента на извършването му, а не от последващото издаване на Постановлението за разноски от ищеца на 02.09.2021 г., което съдът намира за неоснователно. Съображенията за този извод са следните:

За преценка на това дали и какви разноски дължи ответникът, следва на първо място да се даде отговор на въпроса кога изпълнителното производство е било прекратено. С настъпване на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 433 ГПК същото се прекратява ex lege, т. е по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само констатира настъпилото прекратяване. В случая изпълнителното производство следва да се счита за прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като взискателят е поискал това писмено с молба, постъпила в кантората на ЧСИ с вх. № 32693/19.08.2021 г.

След като е било налице основанието за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно писмено искане на взискателя, поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, следва изводът, че ответникът - длъжник в изпълнителното производство, дължи заплащането на разноски.

Вземането на ЧСИ за такси и разноски се погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Дължимите на ЧСИ такси за извършваните от тях действия по изпълнението нямат характеристиката на държавни такси, а са възнаграждения на частни лица, упражняващи юридическа професия (в този смисъл - решение № 120 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 741/2023 г., IV г. о.). Начислените от ЧСИ такси по изпълнението или се внасят от взискателя авансово или остават за плащане от длъжника. За събиране на таксите по изпълнението ЧСИ изготвя подписана от него сметка в два или повече еднообразни екземпляра, единият от които се връчва на задълженото лице. В ЗЧСИ, ТТЗЧСИ или общите нормативни актове касаещи процесните вземания не е уреден срок за изготвяне на сметка, като

несвоевременното й изготвяне може да е дисциплинарно нарушение, но не влияе върху дължимостта на таксите. Молбата на взискателя, че длъжникът е погасил задължението си и че иска прекратяване на производството е от 19.08.2021 г. Именно с плащането и към този момент в полза на съдебния изпълнител е възникнало и вземане за заплащане на разноските, таксите и съответстващата на доброволно платената сума пропорционална такса по т. 26 от тарифата. Следва да се приеме, че давността за погасяване на вземането на частния съдебен изпълнител е започнала да тече към този момент, тъй като на основание чл. 79, ал. 2 ГПК вземането на съдебния изпълнител към длъжника за разноските е възникнало в момента, в който са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, поради удовлетворяване на взискателя, в който смисъл за съдебният изпълнител не е налице възможност за събиране на таксите от взискателя, който внася последните авансово.

В случая, ЧСИ З. З. на 02.09.2021 г. е изготвил постановление № 31252/02.09.2021 г. за разноски, равнозначно на сметка по смисъла на чл.79 ЗЧСИ за дължимите такси и е изпратил същото до длъжника. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, е депозирано в съда на 19.01.2026 г., т. е. преди изтичане на петгодишния давностен срок, поради което вземането не е погасено по давност. Следователно доводът на ответника, че давността за вземанията на ЧСИ е изтекла, тъй като е започнала да тече от момента на извършване на действията в периода 2015 г. – 2019 г. е напълно неоснователен. Действително, вземането на ЧСИ за всяка отделна такса възниква в момента на извършване на действието. Докато обаче изпълнителното производство е висящо, давността за тези вземания е спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същата е възобновила своя ход едва при възникване на основанието за прекратяване на делото на 19.08.2021 г., поради което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.01.2026 г., общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл.

Ето защо следва да се приеме, че длъжникът отговаря за разноските по изпълнението, направени по изпълнително дело № 20158750400260 по описа на ищеца.

По отношение на таксите по т. 3 от Тарифата от изпълнителното дело се установи, че действително ЧСИ е предприел действия по извършване на справки за длъжника и неговото имущество- Справка ГРАОН / НБД/; Справка Търговски регистър за адрес на работодател с вх. № 72093/19.10.2016 г.; Справка БНБ за наличие на банкови сметки вх. № 52906/ 24.08.2017 г.; Справка НОИ, Регистър на трудовите договори вх. № 52907/ 24.08.2017 г.; справка НАП удостоверение за наличие или липса на задължения към държавата с изх. № 3565/21.01.2019 г.; Справка БНБ за банкови сметки и сейфове на физическо лице вх. № 4160/24.01.2019 г. Съгласно разпоредбата на т. 3 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/ за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв. Ищецът претендира сума за общо 6 такси по т.3 от Тарифата в размер на 36,00 лева /след превалутирането 18,42 евро/, които са с начислен ДДС.

По отношение на начисления данък върху добавената стойност (ДДС) върху всички претендирани такси, следва да се посочи, че между страните не е налице правен спор относно обстоятелството, че ищецът (ЧСИ) притежава качеството на регистрирано по ЗДДС лице към момента на съставяне на постановлението по чл. 79 ЗЧСИ. Доколкото размерите на таксите по ТТРЗЧСИ представляват данъчната основа, върху която законът задължава регистрирания субект да начисли 20 % ДДС, и предвид липсата на спор по регистрацията, съдът приема, че претендираните суми се дължат ведно с начисления върху тях данък, който съставлява част от дължимите от длъжника разноски по принудителното изпълнение.

Следователно начислените и претендирани от ищеца такси от общо 18,42 евро са дължима от страна на длъжника-ответник.

На следващо място се претендира такса по т.4 от Тарифата за изпращане на 13 броя документи по пощата /за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, за които съгласно ТТРЗЧСИ се дължи такса от 10 лв./ в общ размер от 79,82 евро. От тях, според настоящия съдебен състав се дължат единствено таксите за изпратените до длъжника по пощата уведомления за запор на трудовото му възнаграждение с изх. № 73766/19.10.2016 г., за запор на банковите му сметки с изх. № 51254/ 24.08.2017 г., както и тези, с които ищецът го уведомява за спиране на изпълнителното производство - уведомление с изх. № 4469/24.01.2019 г. и уведомлението до длъжника с изх. № 12807/11.03.2019 г. за дължимите такси и разноски и за които в изпълнителното дело са приложени доказателства, че действията са извършени /обратни разписки/.

По отношение на останалите девет изпратени по пощата запорни съобщения – до банки и работодател за налагане на запор и за вдигане на запори след спиране на изпълнителното дело, съдът намира, че такси по посочения текст от Тарифата не се дължат. Изпращането на запорни съобщения не представлява изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление или книжа. В случаите на изготвяне и връчване на запорни съобщения без извършване на опис на имущество, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, е налице отделно и самостоятелно материално основание за начисляване на обикновена такса от по 15 лв. за всеки наложен запор. Според съдебната практика налагането на запора става с изпращането на нарочно съобщение до задълженото трето лице, но това действие не дава основание на съдия изпълнителя да начисли такса за него по т. 4 от Тарифата, доколкото в нея изрично е посочено, че по т. 4 се касае до изпращане по пощата на конкретни по вид книжа с конкретно съдържание – призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. След като има самостоятелно и отделно материално основание за начисляване на такса в случаите на налагане на запор, то няма основание два пъти за едно и също нещо да се събира такса. Ето защо наложените от ЧСИ запори, макар и изпратени като съобщения по пощата или чрез служител на ЧСИ следва да се таксуват като извършени изпълнителни действия, но по т. 9 от тарифата. Съгласно задължителната практика на ВКС, налагането на запор без извършване на опис съставлява самостоятелно изпълнително действие, което се таксува по специалната т. 9 от Тарифата, като тази такса покрива и връчването на съобщението до третото задължено лице. Доколкото от материалите по делото е видно, че запор както на банковите сметки на длъжника, така и върху трудовото му възнаграждение действително е наложен, за него се дължи нормативно установената такса по т.9 от Тарифата от 15 лв. (без ДДС), каквито се и претендират от ищеца. Погрешното правно основание, посочено от ЧСИ, не лишава органа от правото да получи възнаграждение за реално извършеното действие, но само до законовия му размер. Законосъобразно по делото са начислени такси по т. 4 и съответно по т.5 ТТРЗЧСИ за уведомяване на длъжника и взискателя за Постановлението за спиране на изпълнителното производство, тъй като същите съставляват страни в процеса и този акт засяга техните права. Недопустимо е обаче начисляването на такси по т. 4 или т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения до трети задължени лица (банки/работодатели) за вдигане на наложени запори. Тарифата предвижда такса за заличаване единствено по отношение на възбраните (т. 10), но не и за запорите (т. 9). Изпращането на писма за отмяна на запор представлява техническо администриране на прекратяването или спирането на конкретния изпълнителен способ, чиято стойност не е нормативно възмездена и не може да се възлага в тежест на страните чрез механично приложени такси за съобщения.

По изложените съображения, искът в частта на дължими такси по т.4 от ТТРЗЧСИ следва да бъде уважен до размера от 48 лв. с включен ДДС или 24,54 евро /12 лв. х 4/, а в останалата му част, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Претендира се от ищеца и такса по т.5 от Тарифата за изготвяне и връчване на 10 броя книжа по делото /вкл. покана, уведомление/, за които съгласно ТТРЗЧСИ се дължи такса от 20 лв., в общ размер от 122,70 евро.

В кориците на изпълнителното дело от образуването му до датата на подаване на молбата за прекратяване на производството са налични общо 10 акта, които са връчвани от служител на ЧСИ и описани по-горе. От тях по отношение на изготвянето и връчването на ПДИ с изх. № 13789/16.03.2015 г., изпращането на уведомлението до взискателя с изх. № 58505/26.09.2017 г., както и на уведомленията до взискателя изх. № 4468/24.01.2019 г. и до длъжника с изх. № 31254/02.09.2021 г. е видно, че се касае за общо изготвени 4 броя книжа за връчване до длъжника или взискателя, като за всяко от тях се дължи проста /обикновена/ такса от по 20 лв. или общо 80 лв. /96 лв. с ДДС/. Касае се до изпълнителни действия, изрично нормативно посочени в тарифата и които са били необходими насочени пряко към принудително изпълнение на вземането.

Според настоящия съдебен състав, длъжникът и ответник в настоящото производство не следва да отговаря за разноските по връчването на Уведомлението до ТД на НАП гр. Хасково изх. № 13791/16.03.2015 г. по чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК. Това е така, тъй като това уведомление за започнало принудително изпълнение няма характер на справка за длъжника и неговото имущество по т. 3 ТТРЗЧСИ, възложена за извършване на ЧСИ по силата на чл. 18 ЗЧСИ от взискателя, нито може да се включи в т. 5 или т. 4 от Тарифата. Уведомяването е извършено в изпълнение на задължението по чл. 191, ал. 3 ДОПК на съдебния изпълнител да изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение. Поради това и за същото длъжникът не отговаря. Това разрешение е в съответствие с мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК, в което е прието, че естеството си отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

По изложените по предходната точка от Тарифата /т.4/ съображения, не се дължи в претендирания размер от 12,27 евро изготвянето и връчването съответно от съдебния изпълнител и от негов служител на запорното съобщение до работодател с изх. № 73773/19.10.2016 г. За това действие са дължими 18 лв. с ДДС или 9,20 евро по т.9 ТТРЗЧСИ.

Поради дублиране на действието не е дължима и претендираната сума от 12,27 евро за останалото невръчено от служител на ЧСИ уведомление до длъжника с изх. № 4630/24.01.2019 г., с което е уведомен за спиране на изпълнителното производство по изпълнителното дело. Такса за връчване на посоченото уведомление е начислена от ищеца и за връчване по пощата.

Установено е по делото, че длъжникът е погасил вземането си спрямо взискателя въз основа на споразумение между тях, след което последният е депозирал молба за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Начислените от съдебния изпълнител такси по т. 5 ТТРЗЧСИ, предвидени авансово по т. 33 ТТРЗЧСИ, за изпращане на съобщения до страните за прекратяването на делото, според настоящия съдебен състав също са незаконосъобразно възложени в тежест на длъжника. След като длъжникът е изпълнил изцяло задължението си, той не може да носи финансова отговорност за последващи технически и административни действия на съдебния изпълнител по архивирането на делото. Изпращането на Постановлението за прекратяване не съставлява действие по принудително изпълнение, насочено към събиране на вземането по смисъла на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, при прекратяване на производството по молба на взискателя, по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, разноските по прекратяването остават в тежест на кредитора. По тези съображения, недължими се явяват и претендираните от ищеца 2х12,78 евро авансови такси за уведомяване на взискателя и длъжника за прекратяване на изпълнителното дело.

Разноските за останалите съобщения и уведомления, връчени чрез служител на ЧСИ, включително и за съобщението за постановлението за разноски /доколкото съдия-изпълнителя е длъжен да съобщи на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство и дължимите разноски/ са дължими от ответника. От всичко гореизложено следва изводът, че длъжникът дължи четири такси към ЧСИ по т. 5 в размер на 96 лева с включен ДДС или 49,08 евро /4 х 24, 00 лв./, както и 18 лева или 9,20 евро за изпратеното запорно съобщение до работодател с изх. № 73773/19.10.2016 г.

По т. 9 се претендира сума от общо 46,00 евро, на основание наложените по делото запори на банкови сметки. Според ТТРЗЧСИ за всеки наложен запор се дължи такса от по 15 лв. В случая има изпратени пет запорни съобщения до банки– до "Банка ДСК" ЕАД, до "Банка Пиреос България" АД, до "Първа инвестиционна банка" АД, до "Централна кооперативна банка" АД, до "Юробанк България " АД. Наложен е и запор на трудовото възнаграждение до работодателя на ответника „БЕТА -П" ООД, по отношение на който бяха изложени съображения по-горе. Следователно са наложени шест запора, поради което се дължи такса общо от 108,00 лв. или 55,22 евро /6х 18 лв. или х9,20 евро/.

На следващо място, ЧСИ е начислил такса по т. 12 от Тарифата за изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ. Налице са доказателства, че такива сметки са били изготвяни. Таксата е начислена съобразно размера посочен в т. 12 от Тарифата, а именно в размер на 30 лв. без ДДС или 36,00 лв. с ДДС, с равностойност в евро 18,41 евро, от което следва изводът, че същата също е дължима.

От страна на ответника се оспорват начислените суми по т. 26 ТТРЗЧСИ. С Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г. о. е разрешен правния въпрос по приложението на чл. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и в частност дължи ли се такса по чл. 26 от Тарифата по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. С това решение е прието, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Прието е, че в случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Прието е също, че таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В същата насока е разрешението на правния въпрос, дадено в Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. В случаите, когато изпълнението се извършва от ЧСИ, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение, какъвто е настоящият случай. В посочения смисъл е Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно т. 26. 4 от Тарифата в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Както бе посочено по – горе и във връзка с ответните възражения следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, при приключване на изпълнителното производство, дължимите такси и разноски са в тежест на длъжника по изпълнителното дело, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

Основателно, според настоящия съдебен състав, се явява възражението на ответника, че в базата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не следва да се включва сумата от 378 лева /193,27 евро/ за юрисконсултско възнаграждение, претендирана от взискателя с молбата за образуване на изпълнителното производство. Това е така, тъй като пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата се изчислява единствено върху сумата на паричното вземане, предявено за събиране с изпълнителния лист (главница, мораторни лихви и разноски, присъдени в исковото или заповедното производство). Сумата от 378 лв. представлява разноски по самото изпълнително производство (съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК). Тези разноски възникват след или едновременно с образуването на делото и се дължат на взискателя за предприетото процесуално представителство пред органа по принудително изпълнение. Разноските, направени за адвокатска защита или юрисконсултското възнаграждение в изпълнителния процес, не са част от изпълняемото право (сумата по изпълнителния титул). Те имат обслужващ характер. Пропорционална такса по т. 26 върху тях не се начислява, тъй като ЧСИ не извършва действия по „събиране“ на тези суми в полза на взискателя в тесния смисъл на думата – те се добавят служебно към общото задължение на длъжника. Ако се допусне разноските за защита в самия изпълнителен процес да участват в базата за определяне на възнаграждението на ЧСИ, това би довело до незаконосъобразно кумулиране и изкуствено завишаване на дълга на длъжника чрез начисляване на „такса върху такса“ (или „такса върху разноски“), което противоречи на духа на ТТРЗЧСИ и на Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ВКС. С оглед на изложеното, възражението на ответника следва да се приеме за основателно и да бъде редуциран размерът на претендираната от ЧСИ такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Така, от базата за изчисление /материалния интерес/ следва да се извади посочената по – горе сума. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Следователно няма основание таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение на взискателя. В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист. Съгласно молбата на взискателя, входирана при ЧСИ на 19.08.2021 г., длъжникът е погасил задължението си, съгласно сключеното на 10.07.2018 г. споразумение с кредитора, с отстъпка. Становището на взискателя за размера на събраната сума, каквато всъщност не е и посочена в молбата, не е обвързваща за съда, доколкото взискателят не е страна по делото. Въпреки това изявлението му, че е налице доброволно плащане, е задължително за ЧСИ, който има задължение да приеме това изявление като основание за прекратяване на изпълнителното дело. Ето защо съдът намира, че размерът на вземането, върху което се изчислява таксата по т. 26, следва да бъде изчислено въз основа на събраните доказателства към датата на изявлението на взискателя за постъпилото доброволно плащане. Това е най-ранната дата, на която се установява, че вземането е събрано, а таксата по т. 26, както бе посочено по-горе, се дължи върху събраното вземане. Към датата на молбата – 19.08.2021 г. вземането по изпълнителния лист е в следния размер: 4000 лв. главница, 1558,03 лв. – договорна лихва от 23.12.2008 г. до 17.01.2011 г.; 307,71 лв. - наказателна лихва от 20.10.2009 г. до 17.01.2011 г.; 117, 31 - държавна такса и 316 лв. юрисконсултско възнаграждение, 4,60 лв. – разноски по изпълнителния лист и 4313,67 лв. - законна лихва върху главницата, считано от 17.01.2011 г. или общо 10 617,32 лв. Не се установява размерът, посочен от ЧСИ в постановлението за разноски – 10 995,32 лева, като за разликата липсват писмени доказателства по делото, вкл. в кориците на изпълнителното дело. Поради изложеното, за основа за изчисляване на таксата по т. 26 от Тарифата следва да се вземе сумата от 10 617,32 лв. Съгласно т. 26 б. „г“ ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като за сума от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв., следователно дължимата такса е в размер на 857,04 лв. без ДДС или 1028,45 лв. /525,84 евро/ с включен ДДС.

Ищецът претендира и сума в размер на 4,60 лв. /2,35 евро/ на основание допълнителни разноски по чл.31 б.“а“ ТТРЗЧСИ. Съгласно т. 31 ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Според цитираната Тарифа обаче Допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В кориците на изпълнителното дело липсват издадени документи по ЗСч. Това прави неоснователно събирането на допълнителни разходи на посоченото основание и в посочения размер.

Така общият размер на дължимите такси и разноски с включен ДДС е 1352,45 лв. /след превалутирането 691,50 евро/, от които по т.3 ТТРЗЧСИ – 36 лв.; по т.4 ТТРЗЧСИ – 48 лв.; по т.5 ТТРЗЧСИ – 96 лв.; по т.9 ТТРЗЧСИ– 108 лв.; по т.12 ТТРЗЧСИ – 36 лв. и по т.26 – 1028,45 лв.

С оглед на изложеното, предявените искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЧСИ следва да бъдат уважени до размера на посочената сума от 691,50 евро, като до този размер предявеният иск следва да се уважи, а за разликата над него до пълния претендиран размер на главницата от 825,05 евро, както и за сумата в размер на 2,35 евро - допълнителни разноски по чл.31 б.“а“ ТТРЗЧСИ, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания в установените от съда размери. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 112 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пещера. В заповедното производство ищецът е направил разноски от 14,07 евро за държавна такса, намалена с 15 % поради депозиране на заявлението по ел. път и 200 евро за юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на 214,07 евро. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установения по делото размер на вземанията, следва да бъдат намалени на 180,98 евро.

Предвид крайния изход на делото, и двете страни имат право на разноски и в настоящото производство.

С оглед на това, че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същият следва да се присъдят такива в размер общо от 222,77 евро, съразмерно на уважената част от исковете и съобразно представените доказателства за реалното им извършване. От представените от него писмени доказателства се установява, че ищецът е направил в исковото производство разноски от 16,55 евро за държавна такса и 250 евро - за адвокатско възнаграждение, или разноски в общ размер на 266,55 евро, от които по съразмерност следва да се присъди в полза на ищеца посочената по-горе сума от 222,77 евро.

Предвид изричното искане в тази насока, ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адв. •••••••••• от АК – Хасково сумата от 204,52 евро,

представляваща възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според размера на отхвърлената част от иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, вр. чл.7 ал.2 т.1 и от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024 г., в сила от 01.01.2026 г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026 г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/.

Мотивиран от горното, съдът