Решение № 349 от 8.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 58037/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от .... с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ....., представлявано от управителя ......., чрез пълномощник – адв. ......, срещу ....... с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: ........ представлявано от управителя ......, с която се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 271,43 лева, представляваща главница за заплатени суми за техническа поддръжка на 27.3 % от общите части на съсобствена между страните административна сграда за период от 01.09.2023 г. до 30.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.06.2024 г. до изплащане на вземането - представляваща припадаща се на ....... част от заплатени от .... суми за техническа поддръжка на общите части на административна сграда с адрес: ..... (високо тяло), респ. на сума, с която ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, като е спестил разходи за заплащане на техническа поддръжка на общите части на цялата административна сграда с адрес: ..... (високо тяло) за периода 01.09.2023 г. - 30.09.2023 г., разходи, които ищецът твърди да е предприел уместно за общата вещ, дължащи му се пропорционално на притежаваните от ответника 27.3 % идеални части от общите части на сградата, която е съсобственост с ищеца в посочения обем, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36661/2024 г. по описа на СРС, 34-ти състав. В исковата молба се твърди, че процесното вземане произтича от непогасено задължение на ответника във връзка със заплатени от ищеца суми за техническа поддръжка на общите части на цялата административна сграда с адрес: ..... (високо тяло) за периода 01.9.2023 г. - 30.09.2023 г., дължима от ответника, пропорционално на притежаваните от последния 27.3 % идеални части от общите части на сградата, като разходите били одобрени с Решение по Протокол № 8 от проведено на 22.12.2023 г. Общо събрание на етажните собственици. В исковата молба са налице твърдения, че ищецът .... е собственик на следния недвижим имот: 54,42% идеални части от УПИ I - за административни сгради, ...... по плана на гр. София, с площ от 4900 кв., заедно с 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми етажи, със застроена площ на всеки етаж от по 384 кв. м. (обща за посочените етажи площ от 2688 кв. м.), в построената в УПИ I единадесететажна административна сграда, заедно с партер 1 етаж, с площ 295 кв. м. от обща площ от 398 кв. м, включваща входно фоайе от 75 кв. м и стълбищна клетка от 28 кв. м., 72,7% идеални части от общите части на сградата, включително партер I-ви етаж, състоящ се от входно фоайе от 75 кв. м. и стълбищна клетка от 28 кв. м., сутерен на административната сграда - високо тяло, топла връзка от 628,57 кв. м., включваща 148 кв. м. фоайе, сутерен под топла връзка, както и 41,95 % идеални части от абонатната станция с площ 98,56 кв. м., 41,95 % идеални части от трафопост с площ 49,28 кв. м, както и 41,95% идеални части от трафопост с площ 15,36 кв. м. Твърди се, че придобивното основание на ищеца е апортна вноска в капитала му, вписана с Решение № 1/29.06.2007 год. на Софийски окръжен съд, ФО, по ф. д. № 730/2007 г., като от момента на придобиване на описания недвижим имот, както и понастоящем, без прекъсване, ...... е собственик на същия. Посочва се, че ответникът ....... е собственик на следния недвижим имот: обособена част, състояща се от 9-ти, 10-ти и 11-ти етажи, всеки един по 356 кв. м. с обща разгърната застроена площ (РЗП) ....8 кв. м., от административна сграда, находяща се в ...... (високо тяло), цялата състояща се от сутерен и единадесет етажа с обща РЗП - 4064 кв. м., построени върху терен от 504 кв. м. с абонатна станция - 56,88 кв. м. и трафопост - 28, 43 кв. м., който имот се намирал се в кв. „....“, парцел I на ЗРП - м. ......, както и на 27,3% идеални части от общите части на 11-етажната административна сграда и на 27,3 % идеални части от правото на собственост на мястото, върху което е изградена административната сграда с площ 504 кв. м., както и на 27,3 % идеални части от земята, върху която са изградени съоръженията към административната сграда – абонатна станция и трафопост и на учредено в полза на дружеството право на ползване върху две паркоместа в прилежащия към сградата терен съгласно скица на паркоместата, както и правото на преминаване през този терен. Поддържа се, че придобивното основание на ответника ....... (с предишно наименование ..... ) върху описания недвижим имот е апортна вноска в капитала му, вписана с Решение № 1/04.04.2006 год. на Софийски градски съд, ФО, по ф. д. № 3756/2006 г., като от момента на придобиване на описания недвижим имот, както и понастоящем, без прекъсване, ....... е собственик на същия. Така страните били собственици в режим на етажна собственост на всички самостоятелни обекти, заемащи цялата 11-етажна административна сграда, находяща се в ...... (високо тяло) (наричана Административна сграда „.........“), считано от 29.06.2007 г., като ищецът е собственик на първи, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етажи, както и на 72.7% идеални части от общите части на сградата, а ответникът е собственик на девети, десети и единадесети етажи от същата сграда, както и на 27.3 % идеални части от общите й части. Посочва се, че основната дейност на страните в процеса била свързана с отдаване под наем на собствени на двете дружества обекти в административна сграда „.........“. Сочи се, че за техническата поддръжка на цялата сграда, включително общите й части, се грижел служител на ищеца „......... ......... Поддържа се, че ангажирането на служител, който да се грижи за поддръжката на общите части на сградата, както и да извършва необходими за запазването й ремонти, се отразявало изключително добре на общия вид на сградата, което е от значение за отдаването на отделните помещения под наем и рефлектира върху стойността на пазарната наемна цена. Твърди се, че това задължение е изпълнявано от ищеца във връзка с постигнато между страните общо съгласие, в качеството им на единствените етажни собственици в сградата. Освен това служителят е извършил многобройни и строително-монтажни и ремонтни дейности, които в случай на ангажиране на външна фирма или лица, би струвало значително повече. Сочи се, че през периода 29.06.2007 год. - 31.12.2011 год. отношенията между страните във връзка с разходите за управление и поддръжка на сградата, в това число и техническата й поддръжка, са били уреждани на доброволни начала, като ответникът ги е заплащал на ищеца. На 26.12.2011 год. между страните било сключено Споразумение по отношение на извършените от страна на етажния собственик .... разходи за управление поддръжка на сградата за 2011 год. по следните пера: топлинна енергия, абонамент асансьори, почистване общи части, охрана и поддръжка на сградата. Твърди се, че ответникът е потвърдил съгласието си тези разходи за цялата сграда да бъдат извършвани и заплащани от ищеца, като се е задължил да заплати припадащата му се част от заплатените от ищеца разходи в размер на 27.3 % от общата сума, с което до края на 2011 год. отношенията между двете дружества са били уредени. Твърди се, че в периода от 01.05.2016 год. до 30.11.2023 год. (в това число процесния месец октомври 2023 год.) ищецът е заплащал всички разходи за техническата поддръжка на цялата административна сграда под формата на трудово възнаграждение на негов служител. Извършените от ищеца разходи били одобрени и разпределени между етажните собственици с решения на ОС на ЕС, находяща се в ..... (високо тяло), по протоколи, както следва: Протокол № 3/04.07.2019 год.; Протокол № 4/28.02.2020 год.; Протокол № 5/22.07.2020 год.; Протокол № 6/07.04.2022 год.; Протокол № 7/14.09,2023 год. и Протокол № 8/22.12.2023 год. Твърди се, че за периода 01.10.2023 год. - 31.10.2023 год. разходите за техническа поддръжка на сградата са били в общ размер 994.26 лева без ДДС. Поддържа се, че ответникът не е оспорвал по съдебен ред приетите от Общото събрание на етажните собственици решения по цитираните по-горе протоколи № № 2-8 включително, като за периода 01.05.2016 год. - 31.03.2023 год. във връзка с образувани от ищеца съдебни производства, на ищеца са били издадени изпълнителни листове срещу ответника за заплащане на разходите за техническата поддръжка на сградата. Поддържа, че през процесния период 01.09.2023 г. – 30.09.2023 г. заплащането и разпределянето на разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата са били уредени в съответствие с влязло в сила решение на СРС по гр. д. № 57710/2016 г. относно прилагане на чл. 21 от Правилника за вътрешния ред на административната сграда. Твърди, че ответното дружество не е заплатило доброволно припадащата му се сума, поради което ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което по образуваното в СРС ч. гр. д. № 36661/2024 г. била издадена заповед за изпълнение. Тъй като последната била оспорена от длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск. При тези твърдения предявява настоящия иск. Претендира сторените разноски в заповедното и исковото производства. Ответникът ....... е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че „................ е собственик на етажи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 и на 72.7% ид. ч. от общите части, а ответникът „......... ........ е собственик на обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11 и на 27,3% ид. ч. от общите части на същата 11-етажна административна сграда. Твърди, че не дължи исковата сума, защото през този период ответникът е бил лишен от достъп до сградата и не е ползвал общите части поради пречки създадени виновно от ищеца. Сочи, че след 2015 г. ищецът трайно създавал пречки на ответника да упражнява правото си собственост на обособената част на етажи 9, 10 и 11. Поддържа, че упражняването на правото на собственост е било предмет дори на правен спор като с Решение по гр. д. № 64981/2016 г. на СРС, допълнено с Решение от 03.05.2018 г. настоящият ищец „.........-........ бил осъден да възстанови достъпа на ....... до асансьорите за етажи 9, 10 и 11 на административната сграда. Сочи, че след влизане в сила на това решение, ищецът за кратко е възстановил достъпа на ответника до собствените му етажи, след което отново е извършил действия, с които му е създал пречки да упражнява правото си на собственост, които пречки са съществували и в процесния период и съществуват към момента на подаване на отговора на исковата молба. Счита, че с оглед изложените обстоятелства не дължи плащане за услуга, която дори да е предоставена е била изцяло и единствено в полза на ищеца „.........-........, който през процесния период ползвал сам всички общи части. Оспорва по реда на чл. 40 от ЗУЕС получените с исковата молба 5 бр. преписи от Протоколи от общи събрания на етажните собственици на Етажна собственост с административен адрес: ..... - високо тяло, както следва: Протокол № 1 за Общо събрание, проведено на 11.09.2016 г.; Протокол № 3 за Общо събрание, проведено на 04.07.2019 г.; Протокол № 4 за Общо събрание, проведено на 28.02.2020 г.; Протокол № 5 за Общо събрание проведено на 22.07.2020 г. и Протокол № 6 за Общо събрание, проведено на 07.04.2022 г., тъй като такива не са провеждани в сградата и негов представител не е присъствал. Със становище от 20.10.2025 г. сочи, че посочените протоколи са оспорени пред СРС и са предмет на гр. д. № 3651/2025 г. по описа на СРС, 31 състав и гр. д. № 17883/2025 г. по описа на СРС, 161 състав. Възразява, че процесните имоти не се намират в режим на етажна собственост, доколкото броят на собствениците на самостоятелни обекти е двама, а именно страните в настоящия спор. При тези съображения моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание, проведено на 09.10.2025 г. ищецът поддържа исковата молба и уточнителната такава, като уточнява, че за размера на исковата претенция значение има единствено Протокол № 8 от представените по делото протоколи от проведени ОС на ЕС. В открито съдебно заседание, проведено на 09.10.2025 г. ответникът оспорва исковата молба и поддържа възражение, че решенията за управление на сградата, приети на основание ЗУЕС, са нищожни, тъй като за процесната сграда не се прилага режимът на ЗУЕС, доколкото има само два обекта на собственост. С определение от 04.12.2025 г. съдът с оглед направените от ищеца уточнения е изменил доклада по делото в частта, касаеща правната квалификация и разпределената между страните доказателствена тежест, като е приел, че правната квалификация се изменя по чл. 422 ГПК във вр. чл. 41 ЗС, във вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и в съответствие с направеното изменение е разпределил и доказателствената тежест. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По подадено от ищеца .... с ЕИК: ..... заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 36661/2024 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на 08.07.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ....... с ЕИК: ...... за сумата, предмет на настоящото исково производство. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 41 ЗС, във вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД, който е допустим. За уважаване на предявения иск по чл. 41, във вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване: извършването на разноски, необходими за поддържането и/или възстановяването на процесната сграда, по-конкретно – на разноски за техническа поддръжка за посочения период и в твърдения размер; че работата е предприета уместно, в интерес на етажните собственици и че припадащата се на ответника сума е в претендирания размер съобразно дяловете му от общите части на сградата. В тежест на ответника и при установяване на горепосочените обстоятелства е да докаже обстоятелствата, на които основава оспорванията си, както и погасяване на дълга. На основание чл. 3 ЗУЕС, за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. Отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването, както и с ползването на общите части на сградата се уреждат съгласно чл. 31 от ЗС. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Принципно тази уредба се прилага за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик (чл. 3 от ЗУЕС). Съгласно чл. 41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Предвид горните разпоредби, независимо дали по реда на ЗС или по реда на ЗУЕС, всеки собственик е задължен, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата. Принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразно с дела му в общите части. За да бъдат извършени т. н. полезни разноски, законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците. Претенцията за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа (гестор), действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако е налице одобрение от лицето, в чиито интерес е предприетата работа (предварително по решение на общото събрание или последващо), отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 от ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата е предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 от ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал.2 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 85 от 24.06.2014 г. постановено по гр. д. № 1157/2014 год. по описа на ВКС-II г. о.). В настоящия случай съдът намира, че извършените от ищеца разноски за техническа поддръжка на сградата са необходими, доколкото същите са били наложителни, с оглед поддържането на състоянието на общите части съгласно строително-техническите норми, както и че работата е била предприета уместно и в интерес на двете страни по спора. Между страните е отделено за безспорно (с доклада, обективиран в определение от 02.06.2025 г.), че са съсобственици в сграда, находяща се в ..... (високо тяло), като ищецът е собственик на етажи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 и на 72.7% ид. ч. от общите части, а ответникът ....... е собственик на обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11 и на 27,3 % ид. ч. от общите части на същата 11-етажна административна сграда. Следователно, режимът на управление, предвиден в ЗУЕС, се явява неприложим във връзка с процесната сграда, като разходите за поддръжка й, включително техническа такава, се разпределят между съсобствениците по общите правила, предвидени в ЗС, касаещи съсобствени имоти. На основание чл. 3 ЗУЕС, за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. Не се спори между страните, че се явяват съсобственици на административна сграда, построена в УПИ I, кв. ...., местност ....... по плана на гр. София, като „.........-........ притежава 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 етажи от построената в имота сграда, със застроена площ на всеки етаж от 384 кв.м., заедно с 72,7 % идеални части от общите части на сградата, а ....... - 9, 10 и 11 етажи, всеки един с площ от 356 кв.м., заедно с 27,3 % идеални части от общите части на сградата. Следователно, режимът на управление, предвиден в ЗУЕС, се явява неприложим във връзка с процесната сграда, като разходите за поддръжка се разпределят между съсобствениците по общите правила, предвидени в ЗС, касаещи съсобствени имоти. С молба от от 30.05.2025г. ищецът след изрични указания на съда излага, че предявеният иск не е на основание вземане по ЗУЕС, а на основание фактите, че са сторени разходи, заплащането на които / съответни на приспадащите се части от направените разходи за общата вещ/ се претендират въз основа на института на гестията (водене на чужда работа без пълномощие), в хипотезата на управител на чужда работа (гестор) - ищеца, които твърди да е действал не само в чужд интерес, но и в свой интерес – чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Доколкото процесната сградата е изградена на единадесет етажа и същите са собственост на две различни лица, то на основание чл. 38, ал. 1 ЗС общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване./ Съдът споделя изложеното от СГС в Решение Рег.№ 7417 / 05.12.2025 на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, постановено по гражданско дело № 20251100508653 по описа за 2025 година между същите страни/. От приобщения по делото Правилник за вътрешния ред в обект Търговскоадминистративна сграда ......... (високо тяло), гр. София, приет с Решение № 2 по Протокол № 1 от Общото събрание на етажните собственици от 11.09.2016 г., изменен с Решение № 5 по Протокол № 5 от Общото събрание на етажните собственици от 22.07.2020 год., се установява, че последните са регламентирали начинът на извършване и разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части в сградата – в това число и за техническата поддръжка на общите части. В чл. 21 от Правилника, страните са уговорили, че разходите за управление и поддръжка, в това число и техническата поддръжка за общите части, като етажният собственик притежаващ по-голям дял от общите части на сградата се задължава да заплаща всички разходи за етажната собственост, като впоследствие издава проформа фактура на етажния собственик с по-малък дял от общите части. В ал. 2 страните са уговорили, че след издаване на проформа фактура, етажния собственик с по-малък дял от общите части следва да заплати задължението в 7-дневен срок. Видно от представените по делото трудов договор от 02.06.2014 г., допълнителни споразумения към същия от 02.09.2014 г., от 01.01.2019 г. и от 25.03.2024 г., длъжностна характеристика на длъжността „работник поддръжка сгради/чистач сграда“, както и платежна ведомост на ищеца за м. 09.2023 г., се установява, че за процесния период 01.09.2023 г. – 30.09.2023 г. ищецът е извършил разходи за техническа поддръжка на процесната сграда в общ размер от 994.26 лева. От представения по делото Протокол № 8 от Общо събрание на етажните собственици, проведено на 22.12.2023 г., се установява, че с Решение № 2 за периода 01.09.2023 г. – 30.11.2023 г. са одобрени извършените разходи за техническа поддръжка на сградата. Останалите представени по делото писмени доказателства не са относими към предмета на спора, поради което и съдът не ги обсъжда. В случая се установи, че за процесния период 01.09.2023 г. – 30.11.2023 г. ищецът е заплатил изцяло разноски за техническа поддръжка на цялата сграда в размер на сумата от 994.26 лева, които следва да бъдат разпределени между всички съсобственици, съобразно притежаваните от тях идеални части. Предвид всичко изложено по-горе, включително, че ответникът като съсобственик на процесната сграда, е длъжен за участва във всички разходи, свързани с поддържането на общите части на сградата, съразмерно с дела си в общите части, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца 27,3 % от сумата в размер на 994,26 лева, заплатена от ищеца във връзка с техническата поддръжка на цялата административна сграда с адрес: ..... (високо тяло), респективно сумата в размер на 271,43 лева. Ето защо претенцията с правно основание чл. 41 ЗС, във вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД се явява доказана по основание и размер. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не дължи заплащане на разходите за техническа поддръжка на сградата, доколкото е лишен от достъп до сградата и не е ползвал общите части в процесния период. Съдът достигна до този извод като съобрази, че в конкретния случай е неприложим режимът на ЗУЕС (което всъщност твърди и самият ответник), поради което фактът дали един от съсобствениците реално ползва общите части от сградата, или не, е ирелевантен за дължимостта на разходите за поддръжка на общите части. Съгласно цитираните по-горе общи правила на ЗС, разходите за поддръжка се дължат винаги, независимо от реалното ползване на имота, доколкото същите са полезни за всеки един от съсобствениците, тъй като извършването им има за цел запазване на обекта, предмета на правото на собственост. Твърденията на ответника за лишаването му от ползване на общите части и на неговия обект в съсобствената сграда, нямат отношение към дължимостта на процесните разходи за техническа поддръжка, а касаят възникването на право на вземане за него спрямо лицето, лишило го от ползване, което обаче не е предмет на настоящото дело. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът, който своевременно е поискал присъждането им и е представил списък по чл. 80 ГПК. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Ищецът е претендирал и доказал разноски в заповедното производство в размер на 505 лева, от които 25 за държавна такса и 480 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 6/23.04.2024 г. (на л. 8 от ч. гр. д. 36661/2024 г. по описа на СРС, 34 състав). В исковото производство ищецът е претендирал и доказал разноски в размер на 505 лева, от които 25 лева за държавна такса и 480 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 45/27.09.2024 г. (на л. 102 от делото). Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираните в заповедното и в исковото производства адвокатски възнаграждения, което съдът намира за частично основателно по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 480 лева с вкл. ДДС, доколкото извършените по това производство процесуалните действия на процесуалния представител на ищеца се свеждат единствено до изготвяне и подаване на заявление по чл. 410 ГПК, което е по образец. С оглед предходното и като взе предвид характера на заповедното производство, съдът намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство на сумата от 50 лева, респ. намалява същото до тази сума. По отношение на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 480 лева с вкл. ДДС, съдът при извършена преценка относно размера на същото, съобразно размерите на адвокатските възнагражденията, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и при преценка на правната и фактическа сложност на производството, проведените заседания, събраните по делото доказателства, както и цената на предявения иск, приема че претендирания адвокатски хонорар не е завишен, като същият е в минимален размер, съобразно действащата към подаване на исковата молба (01.10.2024 г.) разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., поради което възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК в тази част е неоснователно. За пълнота и правна прецизност следва да бъде посочено, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото - така Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК. С оглед горното на ищеца се следват разноски в общ размер на сумата от 580 лева. Така мотивиран, съдът