Решение № 2341 от 16.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 565/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба с вх. № 3694/13.03.2026г. от И. Н. Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Бургас, срещу Заповед № 103-10-16/12.03.2026г., издадена от Началника на Затвора – Бургас, с която на основание чл. 101, т. 7 във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от осем денонощия“. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представя допълнение към жалбата, в което са изложени подробни мотиви по същество на спора и допълнителни твърдения в посока допуснати процесуални нарушения по постановяване на обжалвания административен акт. Както в жалбата, така и в съдебно заседание жалбоподателят твърди, че акта е постановен в нарушение на чл. 35 от АПК. Отрича да е отправял закана за физическа саморазправа. Иска отмяна на оспорената заповед и прекратяване на допуснатото предварително изпълнение. Ответникът - началника на Затвора Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт С., оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: На 28.01.2026г. от 15:00ч. до 17:30ч., по устно разпореждане на гл. надзирател, на основание чл. 86, ал. 2 от ППЗИНЗС, група от надзорно – охранителния състав, на основание чл. 95, ал. 1 от ЗИНЗС е извършила претърсване на спално помещение № 124, където е самостоятелно настанен жалбоподателя – Рибов. За извършената проверка е съставен Протокол № 0007258/28.01.2026г. за претърсване и обиск. От служителите, които са участвали в претърсването са съставени докладни, от съдържанието на които административният орган е достигнал до заключение, че са налице две отделни деяния, извършени от жалбоподателя. Установено е, че при претърсването е открит и иззет мобилен апарат марка “Huawei” – с черен цвят, който е бил активен, имало е 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор Теленор, както и 1 бр. микро SD карта – 8 гигабайта. Посочените вещи са били открити в тайник, издълбан в дървена маса в помещението. Установеното административният орган е определил за нарушение на чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС. Вещите са отнети със Заповед № 103-18-18#1/12.03.2026г. Второто деяние, което е установено при претърсването се изразява в отправяне от страна на жалбоподателя на заплаха към мл. експ. З., в която се съдържа репликата: „Ще те залея с течност и ще те запаля“. За отправената реплика се съдържа описание и в представените докладни записки от останалите служители, присъствали на претърсването. Във връзка с направените констатации е изслушан жалбоподателя, за което е съставен Протокол за изслушване на лишен от свобода във връзка с допуснато дисциплинарно нарушение от 11.03.2026г. жалбоподателят е заявил, че признава притежанието на открития телефон и отрича да е отправял заплаха към служител на затвора. С Докладна записка № 103-21-221#10/09.02.2026г. от И. Л. – ИСДВР е предложено на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „Отмяна на награда, която не е ползвана, наложена със заповед на началника на затвора Бургас на основание чл. 101, т. 3 от ЗИНЗС и налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС. По делото са приложени писмени обяснения от И. Н. Р. по случая с рег. № 103-90-156/30.01.2026г. и рег. № 103-90-186#1/06.02.2026г. Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, началникът на Затвор-Бургас е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 103-10-16/12.03.2026г., с която на Рибов на основание чл. 101, т. 7 във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от осем денонощия“. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – началника на Затвора Бургас. Съгласно чл. 101, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарните наказания се налага с мотивирана заповед от началника на затвора. Разгледана по същество жалбата е основателна, но поради съображения различни от изложените в нея. За да постанови оспорената заповед, административният орган е приел, че са налице две отделни и различни по вид деяния, а именно: I – притежание и ползване на мобилно устройство на територията на пенетенциарното заведение от лишен от свобода, което е нарушение на чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС, за което е приел, че следва на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 3 от ЗИНЗС – „отмяна на награда, която не е ползвана“ и II – закана за физическа саморазправа със служител, което е деяние по чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, за което административният орган е приел, че следва на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна килия за срок от 8 денонощия“. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че по аргумент от чл. 95, ал. 4 от ЗИНЗС, приложима по аналогия и която препраща към разпоредбите на НПК, не била налице пречка да се приложи чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК, която препращала към чл. 23, ал. 1 от НК. Като предприел тези процесуални действия, административният орган достигнал до извод, че за осъществените две отделни дисциплинарни нарушения, след като е определил наказания за всяко от тях по отделно, на лишения от свобода следвало да бъде определено по-тежкото от двете. Съгласно посочената разпоредба на чл. чл. 95, ал. 4 от ЗИНЗС разпоредбите на НПК се прилагат за неуредени случаи при обиск и претърсвания. Това препращане обаче се отнася единствено до правилата относно провеждането на претърсване и изземване по смисъла на Раздел V - Претърсване и изземване от НПК, а не по отношение на определянето и налагането на дисциплинарни наказания по реда на ЗИНЗС. По отношение спазване на процесуалните правила, следва да се подчертае, че редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е уреден в Глава IX, Раздел II "Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания" на ЗИНЗС. В посочения раздел не се съдържат правила за определяне на дисциплинарни наказания, които да препращат към хипотезата на чл. 23 от НК, както и такива, които да предвиждат правомощия за органа да преценява дали може да налага определени дисциплинарни наказания при поглъщане или кумулиране на определената санкция. На следващо място разпоредбата на чл. 23 от НК касае случаи на извършени престъпления, като определянето на наказанието по всяко едно от тях е задължение на съда. На следващо място, настоящата инстанция следва да посочи, че за установените отделни нарушения, са предвидени дисциплинарни наказания с различен характер и интензитет, както и с изрично предвиден различен ред за обжалването им. За първото установено нарушение на разпоредбата на чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС е предвидено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 3 от ЗИНЗС, което се налага със заповед на началника на затвора, която съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС подлежи на обжалване по административен ред пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. За установеното нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС е предвидено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, което се налага със заповед на началника на затвора, която на основание чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. Като е приел, че прилагайки по аналогия чл. 23, ал. 1 от НК, началника на затвора може да наложи на жалбоподателя едно общо дисциплинарно наказание за всяко от отделните дисциплинарни нарушения, административният орган е постановил административен акт при съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му като незаконосъобразен. Същевременно, доколкото от събраните доказателства се установява, че са извършени отделни дисциплинарни нарушения, съдът счита, че на основание чл. 111, ал. 6, т. 3 от ЗИНЗС, следва да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагането на закона. При новото разглеждане административният орган следва да съобрази изложените по-горе мотиви относно реда за установяване и налагане на дисциплинарни наказания, техния и вид и реда за обжалване на заповедите за тяхното налагане. С оглед направеното с жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед и направеното в съдебно заседание изказване от страна на процесуалния представител на ответника, че заповедта е приведена в изпълнение, настоящата инстанция приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 4 ЗИНЗС жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако съдът разпореди друго. ЗИНЗС не е предвидил при наличието на какви условия може да се спре допуснатото от закона предварителното изпълнение на обжалваната заповед, поради което съдът намира, че по аналогия следва да се приложи общата норма на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, в която са уредени общите основания за допускане на предварително изпълнение, тоест наличието на важни обществени интереси, в защита на които е това законодателно решение. За да спре предварителното изпълнение, разпоредено по силата на закона, съдът, следва да установи, че е налице основание за спиране със същата степен на значимост - тоест допуснатото предварително изпълнение да застрашава в същата степен правните интереси на засегнатото лице. С оглед изхода на спора, както и съобразно мотивите в настоящото съдебно решение и необходимостта от ново произнасяне от страна на административния орган, настоящата инстанция счита, че следва да спре предварителното изпълнение на процесната заповед до влизане в сила на настоящото решение. При новото произнасяне на органа съобразно указанията на съда, той следва да съобрази вече изтърпения срок на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от осем денонощия“. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът