Решение № 30 от 5.2.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 729/2025 г.

дело № 20253600500729 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №782 от 08.10.2025г. по гр.д.№1243/2025г. Районен съд - гр.Шумен е уважил предявения от К. Г. И. срещу "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД иск по чл.124, ал.1 от ГПК, като е признал за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 8606,57 лева, претендирана от ответника като дължима по извършена корекция на потребена електроенергия на обект, находящ се в гр.Шумен, ул. "....." №12, с клиентски .... и абонатен №0107102108, консумирана електрическа енергия за периода 04.06.2022 г. – 02.04.2025, коригирана въз основа на констативен протокол № 5300878/02.04.2025 г, съставени от „Електроразпределение Север“ АД, отразено във фактура и Приложение А към нея №0111275820/17.04.2025 г., съставена от „Енерго-про група“ – „Електроразпределение Север“ АД. На ищцовата страна са присъдени деловодни разноски в размер на 1749,26 лева. Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, и моли съда да го отмени по подробно изложени съображения, и да постанови друго, с което предявения иск да се отхвърли. В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима. Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество. Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна. Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от К. Г. И. срещу "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД по чл.124, ал.1, т.1 от ГПК. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Ищецът е потребител на електрическа енергия, по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката, и отношенията му с ответника се уреждат от Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД, одобрени с Решение №ОУ-12/08.09.2022г. на КЕВР. Към момента на монтиране в обекта на абоната на 03.06.2022 г. процесното СТИ не е било ново и е имало записани показания в тарифа 1 и тарифа 2, видно и от Констативен протокол № 374538-1/03.06.2022 г. С горния протокол за монтаж на електромер с фабр. № 1114021666152208 на адреса на ищеца, с посочени клиентски и абонатен номер са отбелязани показанията на тарифите за нощна и дневна енергия - 1.8.1 – 9089; 1.8.2 – 23118, и е отразено, че измервателното устройство е с пломба № 3273785. В протокола няма отбелязване относно показанията в останалите регистри на измервателното средство. Преди инсталирането му на обекта на потребление на потребителя К. Г. И. измервателното средство преминало последваща метрологична проверка от лицензираното дружество „Кул Тех“ ЕООД на 16.02.2022 г. В изготвения протокол № 2008266/16.02.2022 г. е удостоверено, че СТИ съответства на техническите изисквания, като са вписани показания по тарифа 1- 9089.457 кВтч и тарифа 2 – 23118.143 кВтч, идентични след извършване закръгляне с установените при монтиране на СТИ на абоната, като в протокола също няма отбелязване на стойностите в останалите тарифи. Видно от представения констативен протокол № 5300878 на 02.04.2025 г., служители на „Електроразпределение Север“АД и в присъствието на абоната К. Г. И., извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент К. Г. И., за обект на адрес: гр. Шумен, ул. „.....“ № 12. В протокола са отразени видът и номера на електромера и констатираното при проверката техническо състояние, начин на свързване, констатираните показания по три тарифни регистри /1.8.1 – 022302; 1.8.2 – 050927; 1.8.3 - 018659, както и на общия регистър 1.8.0 – 091888, равняващ се на сбора на трите регистъра/. Посочено е, че процесното СТЕ е с ведомствена плоба, поставена от „Електроразпределение Север“АД – пломба № 3370855. Отразено е също, че измервателното устройство било демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 689852 и изпратено за експертиза в БИМ, съответно било заменено с ново, изправно СТИ. Съгласно отразеното в протокола, на проверката присъствали П.З.Д. – специалист ЕК, С.Г.Д. – специалист ЕК и К. Г. И. - собственик, които са подписали протокола. В представения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 67/10.04.2025 г. на БИМ за електромер с идентификационен № 1114021666152208 е отбелязано, че при външен оглед на електромера липсват механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. Установено било наличие на необходимите означения на табелката на електромера. При софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера - наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 018659.5 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. Съгласно становище от 14.04.2025 г. на „Електроразпределение Север“АД, била изчислена и коригирана сметката на К. Г. И. за периода 04.06.2022 г. - 02.04.2025 г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена електроенергия. Въз основа на данните от изследването на БИМ, ответното дружество начислило допълнително количество ел. енергия на ищеца в размер на 18 659 кWh общо, за което е съставена фактура № 0111275820/17.04.2025 г., на обща стойност 8 606.57 лв. с включен ДДС. Съгласно писмо и известие за доставяне ответникът е уведомил ищеца за извършената проверка, съставения констативен протокол и осъщественото преизчисление на количеството потребена електроенергия. Констатациите, обективирани в протокола от извършената проверка относно установената софтуерна намеса в тарифната схема на измервателното средство се потвърждават изцяло от изготвената в първоинстанционното производство комплексна съдебна електротехническа и компютърна експертиза. Вещите лица са установили, че натрупаните в Т3 показания се дължат на нерегламентирано софтуерно вмешателство, при което е променен броят на активните тарифи от две на три, като същевременно е намален размерът на времевия диапазон на часовите зони на другите тарифи и по този начин част от потреблението се отчита по тарифа 3, която не се визуализира при редовните отчети. Процесният електромер бил статичен, еднофазен, многотарифен електромер за активна енергия от тип МЕ 162, производител „ISKRА ЕМЕСО“ Словения, произведен през 2016 г., и бил монтиран в имота на ищеца на 03.06.2022 г., със следните показанията на тарифите за нощна и дневна енергия - 1.8.1 – 9089; 1.8.2 – 23118. Към датата на проверката – 02.04.2025 г. същият е бил метрологично годен. Към посочената дата е бил софтуерно препараметризиран и част от преминалата през него и потребена електроенергия се е натрупвала, отчитала в невидимия на дисплея регистър 3, който не е предвиден за битови абонати съгласно разписаните плавила на КЕВР, което означавало, че съществуват данни за неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ – намеса в тарифната схема на електромера, като потребената енергия е разпределена върху невизуализираната тарифа: 15.8.3 /1.8.3/. С осъщественото софтуерно въздействие върху процесното СТИ се постигало заобикаляне и неплащане на част от изразходваната електроенергия, преминала през скрития регистър 1.8.3, като основната предпоставка за това била скриването на неправилно активираната тарифа Т3, което се изразявало в непоказването на данните й на дисплея на СТИ и възпрепятствало правилното отчитане на потребената електроенергия. Записването /промяна на данни в паметта за параметризация се осъществявала с помощта на софтуер през входно-изходно устройство /оптичен порт/ или физически достъп чрез програматор, като евентуалните начини за промяна на параметризацията, записана в енергонезависимата памет били следните: 1. чрез физически достъп до паметта чрез ползването на програматор и софтуер от производителя на микроконтролера, използван за направата на СТИ, като за целта било нужно разглобяване на външната обвивка на СТИ, но в констативен протокол на БИМ 67/10.04.2025 г. не било отразено такова обстоятелство и показвало, че СТИ не е отваряно с цел неправомерен достъп; 2. чрез специализиран сервизен софтуер за параметризация на СТИ, който бил защитен с пароли за достъп; 3. чрез зловреден софтуер през оптичния порт за комуникация, разработен специално за СТИ ISKRА МЕ162, с който би могло да се заобиколи защитата на устройството. Вещите лица уточняват, че неправомерната промяната на тарифната схема не променял факта, че процесното СТИ отговаряло на изискванията за точност при измерване на ел. енергия и съответствало на метрологичните характеристики, а за да бъде включен тарифен регистър ТЗ и осъществено действие за невизуализиране на показанията му на дисплея на процесното СТИ били нужни целенасочени човешки дейности и поведение, тъй като действията за активиране на допълнителната тарифа не можело да се осъществят случайно и не били резултат от техническа грешка. Процесното СТИ - ISKRА МЕ162 № 1114021666152208 и в частност измервателната му схема било отчело преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия в процесния период, но предвид софтуерната промяна на тарифната схема, част от тази електроенергия била натрупана в регистър 1.8.3 /15.8.3/, като електрическата енергия, натрупана в регистър 15.8.3 била в размер на 18659 кВТч. Цялото начислено допълнително количеството електрическа енергия, в размер на 18 659 kWh, определено в Справката за корекция можело да бъде доставено до обекта на абоната като се съобразяли пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения и на СТИ. Методиката за корекция, в изготвеното становище от 14.04.2025 г. за начисляване на електрическа енергия за периода 04.06.2022 г. до 02.04.2025 г. била спазена и приложена правомерно. В съответната фактура с № 0111275820 от 17.04.2025 г. от документацията по делото нямало допуснати аритметични грешки при изчисляване на стойността на електрическата енергия. Извършените математически изчисления по корекционната процедура били аритметично точни, съгласно методиката в ПИКЕЕ и действащите за съответния период цени на ел. енергията, одобрени от КЕВР. Вещите лица сочат също, че препараметризацията е процес, при който чрез оптична глава и връзка със софтуера на СТИ му се задават нови технически характеристики, на база на които в случая то е програмирано да отчита в определена част от денонощието и натрупва преминалата през него ел. енергия в скрит регистър 3. Електроенергията, отчетена в невизуализирания регистър 15.8.3 не била изкуствено нанесена чрез софтуерно вмешателство без реално потребление от абоната, като не било възможно да се определи точната дата и час на софтуерната намеса върху процесното СТИ. Излагат, че съгласно представените по делото документи и справки, не било възможно показанията в регистър Т3 да са били натрупани преди датата на монтажа на СТИ в обекта на абоната, както и че нямало данни процесното СТИ да е било монтирано на друг адрес в интервала от време от последващата проверка на 16.02.2022 г. до монтажа му на адреса на ищеца на дата 03.06.2022 г. Вещите лица сочат, че доколкото файлът, приложен към материалите по делото /протокол за последваща проверка №1/17.01.2022г./ бил на хартиен носител, поискали оригинала за да проверят валидността на подписа, като от предоставения им файл установили, че проверяващото лице удостоверило, че на 11.03.2022г. показанията на регистрите на процесното СТИ били - 15.8.0 - 32207,604, 15.8.1 - 9089,459, 15.8.2 - 23118,145. За регистри 15.8.3 и 15.8.4 не било отбелязано нищо, а и сумарно 15.8.1 + 15.8.2 било равно на 15.8.0, което означавало нулева стойност в регистри 15.8.3 и 15.8.4 при преминалата проверка. Освен това били изискани отчетите с оптична глава на СТИ, като от т.н. Readout, предоставени от ответника се установявало, че на 02.07.2022г. /след монтажа на процесното СТИ в имота на ищеца/ отново аритметичния сбор на регистри 15.8.1 и 15.8.2 отговарял на общия регистър 15.8.0, което означавало нулева стойност в тарифи 15.8.3 и 15.8.4. Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва да установи наличието на договорни отношения между страните за продажба на електрическа енергия през процесния период за процесния обект, задълженията по договора, обема на доставената енергия, както и че нейната стойност е в претендирания размер, съответно ищцовата - че е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на цената на доставеното количество енергия. В настоящия случай не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните се намират в облигационно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия през претендирания период за сочения обект. В това си качество, ищецът е обвързан от публично известни "Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД, одобрени с Решение №ОУ-12/08.09.2022г. на КЕВР, които са влезли в сила, след одобряването им КЕВР, и публикуването в един централен и един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика. Съобразно чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите на установено измерено количество ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Основният спорен момент между страните по делото е въпросът консумирана ли е реално от ищеца сочената от ответника електрическа енергия. На първо място спор е налице досежно това, дали са били налице предпоставките, даващи основание на ответното дружество да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за процесния период. За провеждането на едностранната корекция по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ от оператора на съответната ел. мрежа, е необходимо да се извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяване на количество електрическа енергия в невизуализирани (скрити) регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ. От граматическото тълкуване на разпоредбата следва, че отговорността по чл. 55 ПИККЕ е обективна. Не е отдадено правно значение на обстоятелството, довело до наличието на измерени количества електроенергия в невизуализирания регистър на електромера, тъй като се приема, че за да бъдат измерени тези количества, то те са преминали през СТИ и са реално потребени. Без значение е обстоятелството дали измерването на електроенергията в невизуализирания регистър на електромера се дължи на техническа повреда или на съзнателна човешка намеса, доколкото електроенергията е доставена, а остойностяването й е по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ - по цени за покриване на технологични разходи. От логическото тълкуване следва, че хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИККЕ съдържа в себе си и изискването електромерът да е технически изправен като цяло и да измерва цялата преминала през него енергия в рамките на допустимите грешки. В този случай промяната трябва да засяга само начина, по който електромерът отчита преминалата през него електроенергия в различните тарифи, но не и другите му функции. Във всички случаи, когато основанието за начисляване на сумите по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е налице потребителят може да бъде задължен само за тази част от отчетената в невизуализирания регистър на електромера електрическа енергия, която е измерена след монтажа му, като доказването на действителния размер на тази част е в тежест на лицето, което извършва начислението. Отношенията между страните се уреждат по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера. Касае се до задължение на потребителя, което възниква при наличието на установени в правната норма предпоставки. Изпълнението на определени задължения от страна на електроразпределителното дружество не е предвидено като условие за възникване на задължението на потребителя. При извършване на постоянни или чести проверки от страна на дружеството може само да се ограничи периода, през който електроенергията се е натрупвала в невизуализирания регистър. Липсата на такива проверки би могло да доведе до отговорност за вреди причинени на потребителя, от оператора на мрежата или крайния снабдител, което задължение обаче е различно от задължението за заплащане на стойността на електроенергията, макар и между двете да би могло да се извършва прихващане. Затова неизпълнението на задължения на електроразпределителното дружество не е основание за освобождаването на потребителя от отговорност, тъй като изпълнението на такива не е предвидено в чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ като предпоставка за възникване на задължението. В горния смисъл и Решение № 396 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3423/2023 г., IV г. о., Решение № 50257/11.09.2023 г. по гр. д. № 2714/2021 г., Решение № 50188/24.10.2022 г. по гр. д. № 3760/2021 г., Решение № 64/8.08.2022 г. по гр. д. № 1679/2021 г. и трите на ІV ГО, Решение № 23/15.05.2022 г. по гр. д. № 1847/2021 г. на ІІІ ГО, и др. В настоящия случай, съдът намира за безспорно установено, че към датата на монтирането на процесното СТИ в имота на ищеца, както и при следващото му отчитане през оптичния вход, невизуализирания регистър 15.8.3 е бил с нулеви показания. Вещите лица по изготвената в първоинстанционното производство експертиза, изрично са посочили, че е имало записани показания на общия 15.8.0 регистър, както при проверката му преди монтажа, така и при отчитането през оптичната глава след монтажа, които са съответствали на сбора от двата регистъра, а горното обосновава по необходимост нулевите показания към тези моменти на скритите регистри 15.8.3 и 15.8.4. За да възникне крайното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това се отнася и за случаите, когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултата на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Съгласно нормата на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но е отчетена енергия в по - малък размер поради допусната грешка и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата, като този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При това положение натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър към датата на проверката се явява потребено от абоната, но незаплатено от него. Скритата енергия не може да е натрупана още при монтирането на електромера или да е изкуствено нанесена чрез софтуерно вмешателство без реално потребление. Установява се /видно от отразеното в представената метрологична експертиза, съставляваща официален удостоверителен документ/, че електромерът е бил изправен и отчита в класа си на точност - не са установени грешки по-големи от допустимото, съответно че е налице преминала електроенергия през трета тарифа, което не са визуализирани на дисплея. Натрупаната електроенергия в невизуализираните регистри 15.8.3 /Т3/ е потребена, тъй като е преминала през измервателната система на електромера, а регистрираните данни не могат да бъдат манипулирани - самият микроконтролер е устроен по начин, да не могат да се манипулират данните. Ето защо и единствения възможен извод е, че записаното в скрития регистър количество електроенергия е преминало през електромера след датата на монтирането му при ищеца. Тъй като натрупването е станало в невизуализиран регистър, тя не е била регулярно отчитана и съответно не е била заплатена от ищеца. Неоснователно е и ищцовото възражение за погасяване на задължението по давност. Процесното вземане е периодично такова и спрямо него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и задължителните разрешения в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключения договор между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, горепосочените задължителни разрешения на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение спрямо него /в горния смисъл Решение № 60215 от 9.12.2021 г. на ВКС по гр.д. № 4178/2020 г., III г. о., и др./. Независимо от горното, и съобразно актуалната съдебна практика за приложението на разпоредбата на чл.115, ал.1, б."Ж" и чл.116, б."Б" ЗЗД - Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., в която е прието, че кредиторът не бездейства, когато длъжникът оспорва вземането пред съд (с отрицателен установителен иск), позовава се на погасителна давност (давността не се прилага служебно), и процесуалната легитимация на страните е надлежна (ако ОУИ не е предвиден в закона, длъжникът има правен интерес от ОУИ, когато кредиторът претендира вземането извънсъдебно, а с предявения ОУИ длъжникът заявява правоотношение, в което би участвал, ако вземането съществува). Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет. По предявения ОУИ кредиторът не бездейства, а очаква съдът да разреши със сила на пресъдено нещо спора за съществуване на вземането. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е без значение дали висящият процес е иницииран от длъжника. Правото на иск по ОУИ (на държавно съдействие чрез разрешаването на спора за вземането със сила на пресъдено нещо) принадлежи не само на ищеца, но и на ответника. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е без значение и това, дали кредиторът е предприел активна защита по ОУИ (твърди и/или доказва факти от значение за вземането). За спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "Ж" ЗЗД е без значение и това, дали по предявения ОУИ кредиторът ще предяви насрещен осъдителен иск. Кредиторът не разполага с насрещен осъдителен иск, когато вече е снабден с влязло в сила изпълнително основание, а длъжникът оспорва изпълняемото право/вземането, като се позовава на факти, настъпили след породената сила на пресъдено нещо. Дори когато кредиторът не е снабден с влязло в сила изпълнително основание и разполага с насрещен осъдителен иск, той може, но не е длъжен да го предяви. В общия случай по чл. 124, ал. 1 ГПК решението, с което ОУИ е отхвърлен, не е изпълнително основание, но на кредитора принадлежи преценката дали ще се довери на добросъвестността на длъжника (очаква длъжникът да зачете съдебно признатото вземане и да изпълни доброволно) или предпочита да предяви насрещен осъдителен иск, за да породи решението и изпълнителна сила. В обобщение, буквалното тълкуване по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е правилното – погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Това основание за спиране на погасителната давност не изисква други условия. Такива условия не произтичат и не могат да произтекат от процесуалните права на кредитора като ответник по ОУИ. Институтът на погасителната давност е материално-правен, а не процесуално-правен. Длъжникът може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги неоснователен. Спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД се заличава с обратна сила, ако производството по ОУИ бъде прекратено. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането. По приложението на чл.115, ал.1, б."Ж" ЗЗД е застъпено същото становище и в Определение № 97 от 22.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 579/2021 г., II т. о.. В настоящия случай се претендира вземане за период от 04.06.2022г. до 02.04.2025г., искът е предявен на 16.05.2025г. преди да изтече тригодишната погасителна давност, за която и да е част от претенцията на ответника, и до приключване на производството по отрицателния установителен иск погасителната давност не тече, поради което и не може да се приеме, че вземането на ответника, или част от него е погасено по давност. Несъстоятелни са и останалите възражения на ищцовата страна, касаещи редовността на осъществената проверка и начисляване от служителите на ответното предприятие, доколкото същите са действали в рамките на предоставените им правомощия и съобразно регламентираната процедура. Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което иска да се отхвърли, като с оглед разпоредбите на чл.11 и сл. от Закона за въвеждане на еврото в Република България, ищцовата претенция следва да се превалутира, съответно отхвърли за сумата от 4400,47 евро. На ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски за първата инстанция в размер на 2650 лева /при уважено възражение за прекомерност на адвокатското възражение, редуцирано до 1400 лева, съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото/ и за въззивната в размер на 1572,13 лева /също редуцирано по направеното възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение до 1400 лева/, които след превалутиране следва да се присъдят 1354,92 евро за първата инстанция и 803,82 евро за въззивната. Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд