Решение № 1131 от 20.4.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 205/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба от И. И. И. от с. Копривец, обл. Русе, [улица]против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2508261 от 09.03.2026 г., издадена от младши полицейски инспектор към Районно управление (РУ) – Велико Търново при Областна дирекция (ОД) на МВР – Велико Търново. С оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водача И. И. И., който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 09.03.2026 г. Посочената ЗППАМ се оспорва като незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски. Ответникът – младши полицейски инспектор към РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново не взема становище по жалбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените съображения същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2508261 от 09.03.2026 г., издадена от младши полицейски инспектор към РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново (л. 1 от преписката). В обжалваната заповед административният орган е описал подробно фактическата обстановка, а именно на 09.03.2026 г., около 09:53 часа, в с. Самоводене, в посока на движение към гр. Горна Оряховица пред номер 2, жалбоподателят управлява лек автомобил марка и модел „Ауди Ку 8“ с рег. № ЕН 33 44 МК, собственост на „Солар Електрикс“ ООД като се установява, че И. е извършил следното нарушение: управлява МПС по пътища отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред на територията на Република България. Посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от дата 10.02.2026 г., което е нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП. Като доказателство е посочен съставен АУАН бл. № GA/5168619 от 09.03.2026 г., подписан от И. без възражения (л. 2 от преписката). В преписката се съдържа писмено обяснение на жалбоподателя по случая, в което той посочва, че на въпросната дата му се наложило да управлява процесния автомобил, който бил собственост на „Солар Електрикс“ ООД, чийто управител била Д. Н. Д. – негова майка. Твърди, че не е бил уведомяван, че този автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и е дерегистриран точно по тази причина. (л. 3, гръб от преписката) Налице са данни относно собствеността на процесния автомобил (л. 4 от преписката). В преписката е налично и писмо от началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново до председателя на Гаранционен фонд по повод извършване на проверка по преписка, образувана със съставен АУАН бл. № GA/5168619 от 09.03.2026 г. за предоставяне на информация дали е уведомяван собственикът на автомобила за изтичане срока на ЗЗГО на основание чл. 574, ал. 10 от КЗ; даван ли му е 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка и ако е уведомяван, да бъде предоставено доказателство, удостоверяващо това обстоятелство (л. 6, гръб от преписката). При така установената фактическа обстановка младши полицейски инспектор към РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново е издал ЗППАМ № GPAM-2508261 от 09.03.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена на И. на датата на издаването й, видно от направеното отбелязване върху самата нея (л. 1 от преписката). По преписката са налични и данни за сключена малко след проверката застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 10:09 часа на 09.03.2026 г. до 23:59 часа на 08.03.2027 г. (л. 1, гръб от преписката). По делото са представени и писмени доказателства относно материалната и териториална компетентност на органа, издател на акта (л. л. 9 - 13 от преписката и л. л. 4 - 5 от делото). И. оспорва в настоящото производство процесната ЗППАМ като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че той не е собственик на автомобила като на процесната дата управлявал същия инцидентно, тъй като неговият автомобил бил на ремонт в автосервиз за смяна на масла и обслужване. Процесният автомобил му бил предоставен от управителя на юридическото лице-собственик и според жалбоподателя дори той /управителят/ не е бил наясно, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, съответно и жалбоподателят не е бил уведомен за това обстоятелство. С оглед изложеното липсвал умисъл в поведението му, изразяващо се в управлението на нерегистрирано МПС. (л. 3 от делото) Относно компетентността на органа-издател на оспорената ЗППАМ Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от ЗМВР, районните управления в областните дирекции на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗМВР гласи, че районите на действие на управленията по ал. 4 се определят със заповед на министъра на вътрешните работи според състоянието на престъпността и на обществения ред, а според чл. 42, ал. 6 от с.з., министърът на вътрешните работи при условията на ал. 3 може със заповед да създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-1289 от 30.09.2022 г. за организация на дейността в Министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на населението, териториалното обслужване на населението е вид охранителна дейност, част от дейността по опазване на обществения ред, чрез която се изпълняват задачи, свързани с осигуряване на безопасността на пътното движение, а ал. 2 гласи, че за реализиране на задачите по ал. 1 териториалното обслужване на населението се осъществява от полицейски и/или младши полицейски инспектори в определените им за обслужване райони. Съгласно чл. 19, ал. 2 от същата инструкция, началниците на РУ на ОД на МВР издават заповеди, с които определят поименно полицейските и/или младши полицейските инспектори, които ще обслужват конкретни райони. Съгласно класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, приложение 2, „Държавни служители със средно образование“, в т. 9 е посочена длъжност „младши полицейски инспектор“, със специфично наименование на длъжността „младши експерт“ като в забележка е посочено, че при изготвяне на документи специфичното наименование на длъжността, която заема държавният служител, се изписва пред имената на служителя. Процесната ЗППАМ е издадена от младши експерт И. П. К., заемащ длъжността младши полицейски инспектор в Участък Балван при РУ - Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново. По делото е налична заповед УРИ: 366з-3249 от 04.09.2025 г., с която директорът на ОД на МВР – Велико Търново, по т. 2.4 и т. 2.3 оправомощава да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, букви „б“, „е“, „ж“, „з“ и „и“, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 5 буква „а“ от ЗДвП и служителите, определени със заповед на директор ОД на МВР за контрол по ЗДвП на длъжност „полицейски инспектор“, „младши експерт“ и „младши инспектори“ от „Охранителна полиция“ в структурните звена на ОД на МВР – Велико Търново, в районите на обслужваната територия и на длъжност „полицейски инспектор“ и „младши полицейски инспектор“ от „Териториална полиция“ в структурните звена на ОД на МВР – Велико Търново, в рамките на обслужваната територия (л. 4 и л. 5 от делото), а със заповед УРИ:366з-1920 от 27.05.2025 г. (л. л. 9 – 13 от преписката) директорът на ОД на МВР – Велико Търново е определил полицейски служители от ОД на МВР – Велико Търново да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и КЗ за РУ – Велико Търново, участък Балван и мл. експерт И. П. К.. Според установените по делото факти нарушението по чл. 175, ал. 3 вр.чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е извършено в с. Самоводене. По данни от интернет сайта на МВР, ОД на МВР – Велико Търново, в обхвата на действие на РУ – Велико Търново са обособени общо тринадесет района като единадесети район е участък Балван, който включва с. Самоводене, с. Ресен, с. Хотница, с. Русаля, с. Дичин, с. Никюп и с. Водолей и прилежащите им землища. При тези данни и относима нормативна регламентация, съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност. Относно изискването за форма на акта Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. На първо място, законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. На следващо място обаче следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административнонаказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната квалификация на деянието, за което е съставен АУАН и относимата за него адмнистративнонаказателна разпоредба. Това е необходимо, за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание „лишаване от право на управление на МПС“, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП разпоредби, а от там - налице ли са материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ от вида на процесната. Така, за разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ от ЗДвП включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква „з“, въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административнонаказателна разпоредба за него и дали последната е сред предвидените изрично в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазено е и изискването АО да посочи състава на административно нарушение, осъществен чрез описаното в обстоятелствената част на ЗППАМ деяние, като в диспозитива на заповедта изрично е посочено, че процесната ПАМ се налага на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. По отношение спазване на административнопроизводствените правила, съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона, съобразно наведените от страна на жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на процесната ЗППАМ и относимата нормативна уредба, съдът формира следните правни изводи: В случая ЗППАМ № GPAM-2508261 от 09.03.2026 г. е издадена на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, като е посочено, че И. е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като на дата 10.02.2026 г. регистрацията на управляваното от него МПС е била прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Възражението относно това дали на собственика на управляваното от жалбоподателя МПС е било съобщено за служебното прекратяване на регистрацията намира нормативна опора в разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. първо, предл. последно от ЗДвП, в редакцията й, предхождаща изменението с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., като в последната редакция на нормата е отпаднал текстът за уведомяване на собственика на пътното превозно средство за служебно прекратяване на регистрацията въз основа на получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. В случая МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от дата 10.02.2026 г. Съгласно разпоредбата на чл. 574 ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ), обаче Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка като това задължение не е отпаднало. Според разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Р България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и прилаганите ПАМ, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност. В преписката е налично писмо от началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново до председателя на Гаранционен фонд по повод извършване на проверка по преписка, образувана със съставен АУАН бл. № GA/5168619 от 09.03.2026 г. за предоставяне на информация дали е уведомяван собственикът на автомобила за изтичане срока на ЗЗГО на основание чл. 574, ал. 10 от КЗ; даван ли му е 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка и ако е уведомяван, да бъде предоставено доказателство, удостоверяващо това обстоятелство (л. 6, гръб от преписката). В тази връзка, следва да се отбележи, че доказателства за надлежно уведомяване по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ на собственика не са представени, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В случай че собственикът не е бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд за липсата на валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или че сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, то той не би могъл да узнае и че впоследствие регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена поради тази причина. Това от своя страна, безспорно отрича и знанието на третото лице - жалбоподателя, а и по делото липсват данни той да е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него чужд автомобил. Тъкмо напротив, от даденото от водача писмено обяснение от 09.03.2026 г. се установява, че жалбоподателят не е бил уведомен от собственика и не е знаел за служебно прекратената регистрация на МПС. Следва да се отбележи, че доколкото в тежест на правоприлагащия орган е да устави и да докаже съществуването към датата на издаване на оспорения акт на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на постановяването на акта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП. В случая очевидно доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване към датата на издаване на обжалваната заповед не са били събрани/налични. Това, освен че сочи на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт от гледна точка на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. В случая, процесната ПАМ е наложена за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което деяние се явява несъставомерно по изложените съображения. Предвид липсата на основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, то наложената ПАМ се явява незаконосъобразна. На следващо място следва да бъде съобразено, че според чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките то да бъде нарушено, било като преустановят деянията, предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респ. имат за последица отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда. Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целия период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на приложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Т.е. от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано или от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че нарушението на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е установено на 09.03.2026 г., в 09:53 часа. По преписката са налични и данни за сключена малко след проверката застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 10:09 часа на 09.03.2026 г. до 23:59 часа на 08.03.2027 г. (л. 1, гръб от преписката). При тези данни към момента на прилагането на ПАМ, липсва необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидените в закона цели и съответно приложената ПАМ не би могла да изпълни присъщите за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции. Отделно от това разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая прилагането, след като незабавно е била сключена ЗЗГО, след което се следва и служебно възстановяване на регистрацията на автомобила, на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП на водача на автомобила, не само не се явява необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда, но придобива и санкционен характер. По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2508261 от 09.03.2026 г., издадена от младши полицейски инспектор към РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново. По разноските При този изход на делото, е основателна претенцията на жалбоподателя за разноски, каквито му се следват за внесената държавна такса в размер на 5, 11 евро за образуване на делото (л. 11 и л. 12 от делото) и платения хонорар за един адвокат в размер на 350 евро, съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л. 17 от делото). Деловодните разноски следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР – Велико Търново, по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе