Решение № 40 от 25.6.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 23/2025 г.

главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 54176, 40 лева, представляваща обезщетение по чл. 79, ал.1, предл. ІІ от ЗЗД за неизвършена доставка на 486, 75 куб. м. дървесина по договор за покупко-продажба от 10.01.2023 г., която е била заплатена по фактура от 20.07.2023 г.;

евентуален иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца равностойна по вид, количество и качество дървесина. При това положение обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен искът за парично обезщетение над размера от 54176, 40 лева до горницата от 54910, 80 лева, както и в частта за отхвърляне на евентуалния иск относно предаване на количество дървесина над 486, 75 куб. м. Производството по претенциите в тази им части следва да се прекрати. В останалата част решението е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията, че от указанията по чл. 129, ал. 2 от ГПК личала предубеденост на първоинстанционния съдебен състав. Дадените напътствия са били необходими за уточняване на основанието на исковете. Фактическата обстановка е изяснена. Няма спор, че с договор от 10.01.2023 г. (л. 13-22 от делото на ОС) е постигнато съгласие ответникът ТП ДГС - Средец да прехвърли в собственост на ищеца „Делта“ ЕООД срещу цената от 312292, 80 лева с ДДС 2989 плътни кубически метра дървесина, която е трябвало да бъде добита от предварително маркирани дървета на територията на горското стопанство - обект № 2310 „Радойновска пътека“. Ищецът сам е трябвало да изсече дърветата въз основа на издадени му позволителни и след получаване на достъп в присъствието на негов регистриран лесовъд по чл. 235 от ЗГ - чл. 1.3 от Раздел І и чл. 2.1, 2.2 от Раздел ІІІ от договора. Трябвало е също да разкрои добитата дървесина по асортименти (трупи и технологичен материал), които да извози до временен склад на територията на ДГС - Средец. След натрупване на определени количества в склада ответникът е трябвало да ги предаде на ищеца на място в склада. Това е можело да стане по инициатива на всяка от страните - чл. 1.5, 2.5 от Раздел ІІІ от договора. Предвидено е, че собствеността се прехвърля след предаването на стоката и заплащането й - чл. 2.6 от Раздел ІІІ. 10% от общата цена е следвало да бъде преведена авансово, а остатъкът – в тридневен срок от съответната доставка въз основа на издадена от продавача фактура – чл. 2.2 от Раздел ІІ. Ищецът е трябвало да организира експедирането на закупената стока от временния склад в 10- дневен срок от предаването й – чл. 4.19 от Раздел ІV. За целта той е трябвало да поиска от ответника да му издаде превозни билети - чл. 2.7 и 3.5 от Раздел ІІІ. Имало е план - график за сеч и извозване на маркираната дървесина до 30.09.2023 в - чл. 1.5 от Раздел І и чл. 4.14 от Раздел ІV. Няма разногласие, че графикът е спазван до юли 2023 г. Спори се извършено ли е надлежно предаване на оставени на временен склад 486, 75 плътни кубически метра дървесина, представляващи част от количествата по фактура от 20.07.2023 г., издадена за общо 583, 80 пл. куб. м. на обща стойност 64589, 40 лева с ДДС (л. 80). Фактурата е била осчетоводена от ищеца и изцяло заплатена. Процесните 486, 75 пл. куб. м. са били добити от ищеца от изсечени от него насаждения от черен бор в процесния обект № 2310, отдели 592 А, 595 В и 596 Б, като включват: 138, 80 пл. куб. м. трупи (18-29 см); 26, 20 пл. куб. м. трупи (15-17 см) и 321, 75 куб. м. технологична дървесина. Всички 486, 75 пл. куб. м. са напълно изгорели в резултат на разразил се горски пожар, избухнал на 18.08.2023 г. и потушен на 24.08.2023 г. Засегната е била площ от 7137 дка на територията на Община Средец, включваща и процесния временен склад на ДГС. Това е видно от протокола за регистриране на пожара, съставен на 07.09.2023 г. и подписан от представители на ДГС – Средец, ОП „Общински гори“ – Средец, РДГ – Средец и РСПБЗН – Средец (л. 66). Със Заповед № 707 от 20.08.2023 г. Кметът на Община Средец е обявил бедствено положение на основание чл. 49, ал. 1 и чл. 65, ал. 2 от ЗЗБ за времето от 01: 00 ч. на 20.08.2023 г. до 01: 00 ч. на 25.08.2023 г. (л. 63-64). Въведен в действие е бил общинският план за защита при бедствия като в района на пожара е било ограничено движението на хора и МПС (т. 4 от заповедта). Изгорялата дървесина е описана в констативен протокол от 22.08.2023 г., съставен от служители на ДГС – Средец (л. 69). С писмо изх. № АСД-09-179 от 25.08.2023 г. Директорът на ДГС – Средец е уведомил ищцовото дружество за пожара. Писмото е приложено към исковата молба (л. 23). Със заявление изх. № 189 от 28.08.2023 г., адресирано до Директора на ЮИДП – Сливен, ищецът е поискал да бъде компенсиран с друга дървесина, налична в сечището на процесния обект № 2310 (л. 24). Въззивният съд намира, че ищцовото дружество няма право на обезщетение по чл. 79, ал. 1, предл. ІІ от ЗЗД за изгорялата дървесина. Тя му е била предадена на 18.07.2023 г. с нарочен приемно- предавателен протокол (видно от оригинала на документа на л. 118). Тъй като с отговора на исковата молба ответникът е представил неподписан екземпляр (л. 68), ищцовата страна е застъпила тезата, че представеният впоследствие оригинал е подписан едва в хода на настоящия процес от негов служител – Смаил Е.Д., който не разполагал с представителна власт и бил подведен. Е.Д. е разпитан два пъти като свидетел пред първата инстанция. Първоначално - в проведеното на 05.06.2024 г. съдебно заседание той отрекъл каквато и да е съпричастност към съставянето на приемно-предавателни протоколи по сключения между страните договор. След представянето на оригинала на протокола от 18.07.2023 г. (л. 116) и на още девет други, издадени през периода 17.03.2023 г. – 26.09.2023 г. (л. 120 – 127), Е.Д. е потвърдил в с.з. от 10.07.2024, че се е подписал на всички документи за получател - вместо лицензирания лесничей на ищцовото дружество Р.Ч.. Според свидетеля обаче протоколите му били предявени за подпис в сградата на ДГС – Средец едва към края на 2023 г. Показанията в тази им част са изолирани и не кореспондират с тези на свидетелите Т.И., Р.И. и Н.Б. – служители на ДГС - Средец, разпитани на 11.09.2024 г. Според тях предавателният протокол е бил своевременно оформен. Е.Д. присъствал при съставянето му и положил подпис вместо лесничея на ищцовото дружество Р.Ч.. Макар и без писмено пълномощно, той се е легитимирал като служител на ищеца, овластен да приеме стоката. Именно той е получавал останалите доставки по договора (виж приемно-предавателните протоколи на л. 115; 120 - 127 за общо 1979, 72 куб. м. дървесина). При тези данни съдът приема, че Е.Д. е можел да получи процесната стока по силата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. Внушенията на ищеца, че предавателният протокол от 18.07.2023 г. бил подписан за него едва след 30.01.2024 г., когато е депозиран отговорът на исковата молба, се опровергават от показанията на самия Е.Д.. Изготвянето на протокола в няколко екземпляра се потвърждава и от свидетелите Т. И., Р. И. и Н. Б.. Не следва друго от свидетелските показания на лесничея Р.Ч. от 23.10.2024 г., който е заявил, че е взел реално участие в първата фаза от изпълнението на договора, когато на ищеца бил осигурен достъп до съответните сечища. Ч. е подписал писмена декларация без дата (л. 70), че е запознат с всички приемно-предавателни протоколи. Декларацията е представена с отговора на исковата молба на 30.01.2024 г., поради което няма как да се кредитират показанията на автора й за по-късното й съставяне - на 02.02.2024 г. Неправдоподобни са и изявленията на свидетеля Ч., че декларацията била само за лично ползване на зам. директора на ДГС – Средец. При тези данни следва да се приеме, че процесната дървесина е било надлежно предадена на ищеца на 18.07.2023 г. Вън от горното съдът подчертава, че предадените количества са подробно възпроизведени и в издадената на 20.07.2023 г. фактура, която е била надлежно осчетоводена и изцяло заплатена от ищеца. Евентуални предходни действия без представителна власт следва да се считат конклудентно потвърдени по реда на чл. 301 от ТЗ. Ищецът и трябвало да организира експедирането на продадената му стока в рамките на 10 дни съгл. чл. 4.19 от договора. Той обаче се е снабдил с превозни билети само за част от дървесината – 96, 05 куб. м. Няма данни другата страна да му е отказвала съдействие в тази насока. С прехвърлянето на собствеността рискът от погиването на продадената стока е преминал у ищеца - купувач. Ответникът – подавач ДГС няма вина за избухналия на 18.08.2023 г. пожар. Към този момент ищецът е бил в забава да вдигне стоката си. Още преди потушаването на огнената стихия служители на ответника са констатирали погиването на процесната дървесина съгл. цитирания по-горе протокол от 22.08.2023 г. (л. 69). Няма доказателства за по-ранно узнаване на щетите. Уведомлението до ищеца за настъпилите форсмажорни обстоятелства е изготвено на 25.08.2023 г. - в рамките на 3-дневния срок по чл. 2.9 от договора. Дори да се приеме, че този срок започнал да тече от избухването на пожара на 18.08.2023 г. (въпреки че не е ясно откъде са тръгнали пламъците предвид голямата засегната площ от 7137 дка), то към момента на хипотетичното му изтичане на 21.08.2023 г. вече е било ограничено движението на коли и хора в района по силата на обявеното на бедствено положение в сила от 1: 00 ч. на предходния ден. Затова не може да се възприеме становището на ищеца, че той би могъл сам да ограничи щетите. Изложеното налага извод за неоснователност както на главния иск по чл. 79, ал. 1, предл. ІІ от ЗЗД за заплащане на парично обезщетение за недоставената дървесина, така и на евентуалната претенция за компенсация в натура. Ето защо извън обезсилената му част, атакуваното решение за отхвърляне на претенциите следва да се потвърди. Този резултат не налага преразпределение на разноските пред първата инстанция. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 5200 лева съгласно неоспорения списък по чл. 80 от ГПК.