Решение № 73 от 22.4.2026 г. на Районен съд - Троян по дело № 981/2025 г.

Предявени са при условия на евентуалност отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК. Производството е образувано по искова молба от С. Ц. С., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••, чрез адв. Б. Д. от АК-гр. Л., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: •••, представлявано от управителя Т.И.В., със седалище и адрес на управление: •••, с правно основание чл.439 ГПК. В исковата молба се излага, че с изпълнителен лист от 28.01.2013година, издаден по ч. гр. д. № 93/2013 година по описа на Районен съд Троян, длъжникът С. Ц. С., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес в •••, е осъден да заплати на кредитора „Юробанк България" АД сумата 3399,16 (три хиляди триста деветдесет и девет лева и 16 ст.), представляваща главница по договор за потребителски кредит от 23.03.2011 година, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2013 година до окончателното изплащане на задължението; сумата 293,79 лева - договорна лихва за периода от 23.03.2012 година до 22.10.2012 година; сумата 41.21 лева - наказателна лихва за периода от 23.03.2012 година до 22.10.2012 година; 74,68 ДТ и 302,43 - адвокатско възнаграждение. Сочи се, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит, сключен на 23.03.2011 г. между страните, по силата на който кредиторът „Юробанк България“ АД се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 93/2013 г. по описа на РС-Троян, с изпълнителен лист и е образувано ИД № 562/2013 г. по описа на ДСИ при ТРС, продължило като ИД № 631/2019 година по описа на ЧСИ Велислав Петров и продължено като ИД № 594/2024 година по описа на ЧСИ Велислав Петров. Излага се, че предявените за събиране вземания, представляващи главница по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 93/2013 г. по описа на ТРС и натрупаните в изброените изпълнителни дела разноски са недължими, като погасени по давност, а при условията на евентуалност се сочи, че разноските са недължими, поради настъпила перемпция на изпълнителните дела. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД несъществуването на вземанията, предявени за събиране по ИД № 562/2013 г. по описа на ДСИ при ТРС, продължено в ИД № 631/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров и продължено в ИД № 594/2024 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров. Претендира разноски. По реда на чл.193 ГПК ищецът оспорва в последователност: -постановление за прекратяване на ИД № 631/2019 година по описа на ЧСИ Велислав Петров, по отношение на посочената в него дата - 01.03.2024 г., с твърдение, че към тази дата няма валидна молба за прекратяване по реда на чл. 433 от ГПК, подадена от взискател и тъй като, постановлението е издадено в нарушение на Наредба № 4 за деловодната дейност по ГПК, а именно: актът няма пореден номер, няма белези за администрирането му - регистрационен номер от регистъра на ЧСИ, връчването, получаването, връщането в регистъра от призовкаря и дата на влизане в сила. -подписа на молба за прекратяване, находяща се на л. 112 от ИД № 631/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров /на л. 144 от настоящото гр.д. №981/2025година/, с твърдене, че не е подписана от пълномощник на „Еос Матрикс“ ЕООД; -молба за образуване на изпълнително дело, находяща се на стр. 1 и 2 от ИД № 594/2024 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров /на лист 155 и 156 от настоящото гр.д.№981/2025година/, в частта на подписа на посочения пълномощник В. Й., в качеството й на юрисконсулт. В преклузивния срок по реда на чл.131 ГПК е представен писмен отговор от ответникът, в който излага съображения за недопустимост, а по същество за неоснователност на заявените претенции. Твърди се, че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит N •••/22.03.2011 година е инициирано заповедно производство и е издаден Изпълнителен лист по ЧГД № 00093/2013 година по опис на Районен съд Троян. Сочи се, че в настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок, тъй като процесното вземане е съдебно установено с влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, а за установените вземания със заповед за изпълнение тече петгодишна давност от датата на влизането й в сила. Твърди се, че влязлата в законна сила заповед за изпълнение има ефект, сходен със силата на пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността да се оспорва съществуването на материално право, удостоверено в изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК. Излага се, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение, започва да тече нова давност и срокът й е пет години. Не се оспорва обстоятелството, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано първоначално изпълнително производство под номер на дело № 562/2013 г. по опис на ДСИ при Районен съд - Троян, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок, както следва: На 28.11.2013г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение и е наложен Запор върху трудовото му възнаграждение; На 23.01.2015г. и на 26.01.2015г. е изискано становището на работодателя по запора. Счита, че следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 година. Излага се, че по изпълнително производство под номер на дело № 562/2013г. по опис на ДСИ при Районен съд - Троян са поискани или предприети също така действия с молбата за справка от НАП за трудови договори, сметки и имущество, с искане за налагане на запор и съответните обезпечителни мерки от 27.06.2016г.; молба за Запор на трудовото възнаграждение от 20.01.2017година и други. Твърди се, че с образуването на ново изпълнително производство под номер на изп.дело 20198790400631 по описа на ЧСИ Велислав Любомиров П етров peг. № 879 при КЧОИ, по което в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи на свои ред установения петгодишен давностен срок, давността не е изтекла. Сочи се, че на 29.03.2019г. е отправено запорно съобщение до „•••" АД и „•••" АД, както и до работодателя „•••“ за запор на трудовото възнаграждение. Поискана е справка от НАП за декларирано имущество. На 09.04.2019г. е изпратен запор на лек автомобил марка „•••", модел „•••", т.е. и по това изпълнително производство липсва бездействие на кредитора водещо до настъпване на последиците на погасителната давност. Излага се, че изп. дело 20248790400594 по описа на ЧСИ Велислав Любомиров Петров peг. № 879 при КЧСИ е образувано преди да изтече установения петгодишен давностен срок, като в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи на свои ред установения петгодишен давностен срок. Позовава се на съдебна практика, съгласно която в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се изисква „надлежно указание на органа" и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК. Счита, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК. Позовава се на Решение № 127/12.07.2022 г. на ВКО по дело № 2884/2021 г., ІІІ г. о., ГК. Твърди се, че съгласно чл. 116, б. „в", давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като следва да се има предвид, че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността, (така решение № 50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.). Позовава се на т.3 от T P № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, според което „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция", т.е. дори да се приеме, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция в даден момент то същата е без правно значение за прекъсването на давността. Твърди се, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му на 21 май 2020г. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностния срок е спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, считано от 22.05.2020 година или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни. В заключение счита, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призования ищец се представлява от адв.Б. Д. от ЛАК, който поддържа становище за основателност на исковата претенцията в хода на производството и по съществото на спора. За редовно призования ответник, в с.з. не се явява представител. В депозирано по делото писмено становище вх.№7987 от 12.12.2025г. по описа на РС-Троян изразяват становище във връзка с дадени от съда указания с определение №530 от 24.11.2025г., постановено по настоящото дело по реда на чл.140 ГПК. Ответникът не изразяват становище по съществото на спора и не е представил писмени бележки в указан от съда срок. По реда на чл.193 от ГПК, по искане на ищеца е открито производство по оспорване на приложени по делото писмени документи и след реализиране на процедура по чл.193 ал.2 от ГПК, съдът постанови да се извърши проверка на оспорените документи, след заявеното от ответника в писмено становище вх.№7987 от 12.12.2025г. по описа на РС-Троян, че желае да се ползва от тях. Във връзка с откритото производство по оспорване на посочените погоре писмени документи е реализирана съдебно-почеркова експертиза с вещо лице инж. Ц. К., която е приета като доказателство по делото като обективна, компетентна и безпристрастна. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена на 25.01.2013 година, по ч.гр.д. №93/2013г. по описа на РС-Троян, съдът е разпоредил настоящият ищец - длъжник по заповедното производство С. Ц. С. от •••, ЕГН •••••••••• да заплати на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с адрес•••, код по БУЛСТАТ •••, представлявана от М. И. В. – прокурист и П. Н. Д., пълномощник С. С. Ч., адвокат САК, със съдебен адрес •••, по сметка IBAN •••, ••• при „•••“ АД сумата 3399.16 /три хиляди триста деветдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ лева - главница по Договор за потребителски кредит от 23.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 293.79 /двеста деветдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/ лева договорна лихва за периода 23.03.2012г. до 22.10.2012г., сумата 41.21 /четиридесет и един лев и двадесет и една стотинки/ лева – наказателна лихва за периода от 23.03.2012г. до 22.10.2012г., сумата 74.68 /седемдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева разноски за ДТ и сумата 302.43 /триста и два лева и четиридесет и три стотинки/ лева - адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД се е снабдил с изпълнителен лист. От доказателствата по делото е видно, че на 23.03.2012г. е започнало неизпълнение на задълженията на ищеца по Договор за потребителски кредит, сключен между „Юробанк България" АД и С. Ц. С. на 23.03.2011година, като от тази дата, започва да тече погасителната давност по чл. 114 ЗЗД: На 25.11.2013г. е образувано ИД 562/1 Зг. по описа на СИС при ТРС и изпратена до длъжника /настоящ ищец/ покана за доброволно плащане, изискана е и справка от КАТ-ПП МВР и на същата дата е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя ЕТ „•••" ( лист 8 от ИД 562/201 Зг.). На 23.01.2015 година е поискана проверка по приемане на запора върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя ЕТ „•••". На 27.05.2016г. по ИД 562/1Зг. по описа на СИС при ТРС е постъпила молба-уведомление за цесия от ответника ЕОС-МАТРИКС ЕООД (лист 23 от ИД 562/201 Зг.). На 18.01.2018година отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя ЕТ „•••". На 26.04.2018г по делото е постъпила молба за проверка на имуществото на длъжника по данните в НАП (лист 55 от ИД 562/2013г.). На 15.03.2019г. по ИД 562/13г. по описа на СИС при ТРС е депозирана молба за продължаване на изпълнението от ЧСИ, като е образувано ИД № 631/19г. по описа на ЧСИ Велислав Петров. В молбата е направено искане, в случай, че производството е перимирано да бъде върнат изпълнителният лист. С резолюция на ЧСИ Велислав Петров от 22.03.2019 година е разпоредено на взискателя да посочи изпълнителни действия. На 21.05.2019г. взискателят е подал молба за уточнение размера на вземането, но липсва надлежно овластяване по реда на чл. 18 ЗЧСИ. На 01.03.2024 година е издадено Постановление за прекратяване на ИД № 631/2019 година по описа на ЧСИ Велислав Петров, на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК във връзка с постъпила от взискателя молба за прекратяване № 24149/01.03.2024 година, като взискателя е поискал връщане на изпълнителен лист от 28.01.2013 година, издадени по ч. гр. д. № 93/2013година по описа на Районен съд Троян и след връщане на изп.лист, на 22.03.2024година е образувано изп.д№594/2024година по описа на ЧСИ Велислав Петров. Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, е предявен при наличието на издаден на 25.01.2013 година заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена, по ч.гр.д. №93/2013г. по описа на РС-Троян и изпълнителен лист от 28.01.2013година и е обоснован с твърдения за новонастъпил факт – погасяване по давност на изпълняемото право, който настоящият състав намира за основателен и доказан поради следните съображения: Спорът между страните се концентрира върху настъпила погасителната давност в хода на изпълнителното производство и при условия на евентуалност – настъпила перемпция за сторените разноски и лихви в хода на изпълнителното производство. С оглед характера на предявеният иск, а именно отрицателен установителен, с който се иска съдебно установяване на несъществуването на вземане на ответника срещу ищеца, което е предмет на образувано производство за принудително събиране, съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест за установяване на фактите, погасяващи правото на принудително събиране на вземането се носи от ищеца. В хода на настоящото съдебно производство, по искане на пълномощника на ищеца беше открито производство по реда на чл.193 ГПК, в което се оспориха следните писмени документи: Постановлението за прекратяване на ИД № 631/2019 година по описа на ЧСИ Велислав Петров, досежно посочената в него дата - 01.03.2024 година; Молба за прекратяване на ИД № 631/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров /находяща се на л. 144 от настоящото дело/, тъй като не е подписана от пълномощник на „Еос Матрикс“ ЕООД и не отговаря на изискванията на чл. 102, ал. 2 от ГПК за посочване имената и адреса на своя автор – пълномощник и Молба за образуване на изпълнително дело, находяща се на стр. 1 и 2 от ИД № 594/2024 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров /на лист 155 и 156 от настоящото дело/, в частта на подписа на посочения пълномощник В. Й., в качеството й на юрисконсулт. С оглед разпределената доказателствена тежест на оспорените документи, по искане на ищцовата страна са изискани и представени по делото, по реда на чл. 186 ГПК следните документи: Писмо вх.№ 185/13.01.2026 г. от МВР, Дирекция „Български документи за самоличност", с което уведомяват съда, че при извършена справка на 07.01.2026 г. в НАИФ „Национален регистър на българските лични документи" е установено, че лицето В. В. Й. има издавана лична карта от СДВР; Писмо вх.№ 273/16.01.2026 г. от нотариус Е. И., рег.№ 207 на НК, с район на действие РС- София, с което изпраща нотариално заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том I, per. № 1255, дело 112/20.06.2024 г. на помощник-нотариус по заместване Н. С. при нотариус Е. И., № 207 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. София с вх. peг. № 47677/20.06.2024 г., акт № 195, т. CIX, дело № 36395/2024г., им.п. № 907043, снет от служебния архив на нотариуса. Уведомява съда, че оригиналът на описания нотариален акт, съгласно Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори на Министъра на правосъдието на Република България се съхранява в нотариално дело № 112 от 2024 г. и в книгата (том), образувана от нотариалните и други актове и документи, които подлежат на вписване. Писмо вх.№ 359/20.01.2026 г. от МВР, СДВР, отдел „Български документи за самоличност", с което изпращат в оригинал следните документи: Заявления с рег.№ 499/30.01.2009 г.; рег.№ 506479/28.08.2018 г. и рег.№ 611/16.01.2019 г., послужили за издаване на документи за самоличност на В. В. Й. ; Придружително писмо вх.№ 365/20.01.2026 г. /п.к. от 19.01.2026 г./ от ЧСИ Велислав Петров, с рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие ОС-Ловеч, с което изпраща заверено копие на Молба вх.№ 24149/01.03.2024 г. по ИД № 631/2019 г. по описа на ЧСИ. Уведомява съда, че отказва да предостави на съда оригинала на горепосочения документ на основание чл. 4, ал. 1 от Наредба № 4 от 06.02.20006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, защото изнасянето на дела или документи от служебния архив извън кантората на частния съдебен изпълнител от съответните компетентни органи става само във вид на копия и въз основа на писмен акт на съдия или прокурор; Придружително писмо вх.№ 366/20.01.2026 г. /п.к. от 19.01.2026 г./ от ЧСИ Велислав Петров, с рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие ОС-Ловеч, с което изпраща заверено копие на Молба вх.№ 32731/22.03.2024 г. по ИД № 594/2024 г. по описа на ЧСИ. Уведомява съда, че отказва да предостави на съда оригинала на горепосочения документ на основание чл. 4, ал. 1 от Наредба № 4 от 06.02.20006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, защото изнасянето на дела или документи от служебния архив извън кантората на частния съдебен изпълнител от съответните компетентни органи става само във вид на копия и въз основа на писмен акт на съдия или прокурор. За установяване истинността на оспорените, като неавтентични: молба за прекратяване на ИД № 631/2019 година , находяща се на л. 112 от ИД № 631/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров /на л. 144 от настоящото дело и молба за образуване на ИД 594/2024 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, находяща се на стр. 1 и 2 от ИД № 594/2024 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров /на лист 155 и 156 от настоящото дело по делото е поискана и допусната съдебно-почеркова експертиза с вещо лице инж. Ц. К., която да отговори на следните въпроси: Подписът върху молба с вх.№ 32731/22.03.2024 г. по ИД № 594/2024 г. на ЧСИ Велислав Петров положен ли е от В.В. Й.? Подписите върху молба за прекратяване на ИД № 631/2019 година и молба за образуване на ИД 594/2024 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров положени ли са от едно и също лице, положени ли са от В.В.Й.? В изготвеното заключение и поддържано от вещото лице в съдебно заседание е установено, че подписът върху молба с вх.№ 32731/22.03.2024г. по ИД № 594/2024 г. на ЧСИ Велислав Петров не е положен от В.В. Й., а подписите върху двете изследвани молби са положени от едно и също лице, което лице не е В. В. Й.. Заключението е прието като доказателство по делото като обективно, компетентно и безпристрастно, поради което съдът ще го ползва при формиране на своите фактически и правни изводи. По отношение на оспореното Постановление за прекратяване на ИД № 631/2019 година по описа на ЧСИ Велислав Петров, по отношение на посочената в него дата - 01.03.2024 г., съдът установи, че същото е издадено в нарушение на Наредба № 4 от 6 февруари 2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители. Цитираната Наредба урежда реда за водене и съхранение на изпълнителните дела. Несъответствие в датата на постановление или липса на коректно отразяване в регистрите представлява нарушение на: чл. 16, ал. 4:“ Изискването всички документи по делото да се прикрепват последователно и да се номерират хронологично“ и чл. 2 и чл.5 „Задължението за точно вписване в входящия/изходящия регистър и дневника за извършените действия. В настоящият случай актът няма пореден номер, няма белези за администрирането му - регистрационен номер от регистъра на ЧСИ, няма реквизити за връчването и получаването му, няма отчет от длъжностно лице по призоваване /призовкар/ за връщането за документите по връчването в регистъра на деловоството на ЧСИ, няма дата на влизане в сила. Ищецът е представил с исковата молба Придружително писмо № 10890/22.03.2024г. върху което длъжностно лице по призоваване П. П. с подписа си е удостоверил връчването Постановлението от 01.03.2024г. за прекратяване на ИД № 631/2019 година на 11.06.2024 година . В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на присъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. Настоящият състав счита, че оспорването на посочените по-горе документи беше доказано, поради което съдът не може да ги ползва при формиране на своите изводи и да основе решението си на тях и същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото. Във връзка с наведените в отговора на исковата молба възражения досежно момента, от който започва да тече давностен срок в изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, настоящият състав следва да отбележи, че в настоящият казус, изпълнително производство за принудителното събиране на вземането е образувано на 25.11.2013г., т.е. при действието на ППВС № 3/80 г., според което, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Разпоредбата на чл. 116, б. „в“ разпорежда, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Следователно, с образуването на изпълнителното дело, давността се счита освен за прекъсната и за спряла. Доколкото с приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г., ППВС № 3/80 г. е обявено за изгубило сила, то ефекта на спирането и прекъсването на давността е отпаднал и считано от 26.06.2015 година е започнал да тече нов 5- годишен давностен срок за вземането. С оглед обаче на прекратяване на ИД 562/13г. по описа на СИС при ТРС на 15.03.2019година, погасяване на вземането по давност не е настъпило, тъй като на 25.11.2015 година е настъпила перемпция на образуваното на 25.11.2013 година изп.дело, която лишава взискателя от дължимите от длъжника лихви и задължения за плащане на натрупаните до тогава разноски по изпълнението. След образуване на ИД № 631/2019 година по описа на ЧСИ Велислав Петров (на л.62 от ИД) от ЧСИ с резолюция от 22.03.2019 година е разпоредено на взискателя да посочи изпълнителни действия. На 21.05.2019г. взискателят е подал единствената молба по ИД № 631/2019г. с която уточнява размера на вземането, а не е насочена към изпълнителен способ или предприемане на конктретно изпълнително действие. Отделно от изложеното, по изп.дело №631/2019година е видно, че взискателят не се е възползвал от възможността на чл.18 от ЗЧСИ да овласти, чрез възлагане частният съдебен изпълнител да определи начина на изпълнението, като определя изпълнителните способи, проучва имуществото на длъжника и набавя необходимите документи. Съгласно практиката на ВКС, наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ е ключов фактор за прекъсване на изпълнителната давност, тъй като ако ЧСИ е овластен сам да избира способите, всяко негово действие по изпълнението се счита за предприето от името на взискателя. Липсата на "възлага на ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи начина на изпълнението" ограничава ролята на частния изпълнител, а отговорността за движението на делото пада изцяло върху взискателя и всяко действие трябва да бъде изрично поискано от него с нова молба. С оглед на изложеното по-горе, последното поискано от взискателя - ответник изпълнително действие, годно да прекъсне давността по чл. 110 ЗЗД е от дата 18.01.2018 година, когато отново е поискан запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя на ищеца - ЕТ „•••". Следващите извършени по ИД 631/2019г. действия -запор върху банкови сметки от 28.03.2019г. и запор на МПС от 04.04.2019год. са извършени от ЧСИ без да са налице данни за надлежно овластяване по чл. 18 ЗЧСИ и без да са налице надлежни молби за това от взискателя. В светлината на възприетото в Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2 / 2023г. на Върховен касационен съд, ОСГТК липсата на редовни молби с които взискателя - ответник иска изпълнителни действия по ИД № 631/2019г. и липсата на овластяване по чл. 18 ЗЧСИ е липса на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, която тече от последното поискано на 18.01.2018 година действие означава, че погасителната давност за присъдените с изпълнителен лист от 28.01.2013 година, издаден по ч. гр. д. № 93/2013 година по описа на Районен съд Троян е изтекла на 18.01.2023 година. След молбата за уточняване размера на вземането от 21.05.2019г. ( на л.103 от ИД 631/2019г.), на следващия л. 104 с дата „01.03.2024 година" е приложено Постановление за прекратяване на ИД № 631/2019 година по описа на ЧСИ Велислав Петров, на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК във връзка с постъпила от взискателя молба за прекратяване № 24149/01.03.2024 година. Както беше изложено по-горе в мотивите на съда, Постановлението за прекратяване на ИД № 631/2019 година по описа на ЧСИ Велислав Петров е неистински официален документ по отношение на посочената в него дата - 01.03.2024 г, поради което и с оглед приетото за доказано оспорване, съдът счита, че следва да го изключи от доказателствата по делото. Настоящият състав не следва да обсъжда и останалите два оспорени документа, по отношение на които също беше прието, че оспорването е доказано- молби за прекратяване и образуване на ИД, както и постановлението за прекратяване на ИД № 631/2019година, тъй като не пораждат целените с тях правни последици. От установената по-горе хронология на извършваните изпълнителни действия се установява, че последното непоискано и невъзложено действие по ИД 631/2019г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, което е насочено към конкретен изпълнителен способ е с дата 04.04.2019 година, когато формално е изпратен запор на МПС. Дори в тази хипотеза, при която няма данни запора да е поискан или възложен от взискателя - ответник по настоящото дело, найкъсно на 04.04.2024 година е изтекла погасителната давност за вземанията на ответника, присъдени с изпълнителен лист от 28.01.2013 година, издадени по ч. гр. д. № 93/2013 година по описа на Районен съд Троян, т.е., към датата на предявяване на иска – 27.08.2025година, правото на принудително изпълнение е било погасено по давност. Изложените по-горе аргументи мотивират съдът да приеме, че п р е д я в е н и я т срещу ответника - взискател иск за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение е основателен и доказан, като неизплатеното задължение по договор за потребителски паричен заем, присъдени в полза на „Юробанк България" АД, по изпълнителен лист от 28.01.2013 година, издаден по ч. гр. д. №93/2013 година по описа на Районен съд Троян, задължението по което е цедирано на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в хода на изпълнителното производство, за което задължение е образувано изпълнително дело ИД 562/1Зг. по описа на ДСИ при ТРС, продължило пред ЧСИ Велислав Петров под № 631/19г. и преобразувано под № 594/2024 година и двете по описа ЧСИ Велислав Петров, район на действие ОС Ловеч, е погасено по давност. С оглед изхода на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск за недължимост на сторените в изпълнителното производство разноски, поради настъпила перемпция. Относно разноските: Предвид този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в производството, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските, в общ размер на 1543.40 /хиляда петстотин четиридесет и три евро и четиридесет евроцента/ евро, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съдебнографологична експертиза, съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските. Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът