Мотиви към Решение № 4244 от 26.11.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 11546/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Съдът е сезиран с жалба от •••••, с ЕИК ••••••••• срещу наказателно постановление №••••• на директора на Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението- МВР, с което на основание чл. 95 ал. 1 от Закона за защита при бедствия, му е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 35 ал. 3 т. 5 и ал. 6 от Закона за защита при бедствия. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради нарушение на процесуалните правила – липса на компетентност на актосъставителя, липса на посочени дата и място на извършване на нарушението, неправилно квалифицирано нарушение. Правят се възражения и за нарушения на материалния закон – недоказаност на нарушението, поради неправилно определен субект на същото; липса на доказаност обектът да попада в приложното поле на чл.35 ал.1 ЗЗБ и към кой от видовете строежи принадлежи процесният обект; правят се оплаквания, че контролните и наказващият органи не са изследвали въпроса налице ли е необходимостта от изграждане на ЛСО и каква е степента на потенциална опасност на язовир •••. Твърди се, че дружеството-жалбоподател не е ползвател/оператор на язовира и в нарушение на чл. 35 ал. 1 ЗЗБ е ангажирана административнонаказателната отговорност. Правят се оплаквания, че не е приложена нормата на чл.89 ал.1 ЗЗБ и не са дадени предписания преди да се пристъпи към санкциониране; че е нарушен чл.27 ЗАНН, тъй като чл.95 ал.3 ЗЗБ предвижда възможност за налагане на имуществена санкция от 200 лв. до 500 лв. за маловажни нарушения. В условията на евентуалност се предлага прилагането на чл.28 ЗАНН. В с.з. жалбата се поддържа от адв. В., която поддържа жалбата и предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно. Допълнително излага доводи, че в изисканото от съда досие на ••••• се съдържат данни както, че язовир ••• е публична държавна собственост, а жалбоподателят-само ползвател, така и констативни протоколи във времето, че всъщност има изградена система за оповестяване за язовир •••, но тя не отговаря на изискванията. Това е в противоречие с констатираното от контролните органи, че всъщност изобщо липсва изградена такава. Претендира адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт К., койо оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че компетентността на актосъставителя и наказващия орган се установява категорично от представените писмени доказателства. Нарушението е безспорно установено и няма каквото и да било съмнение, че субектът на нарушението е правилно определен, както и не се се установява изградена локална система за оповестяване, осигуряваща ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението. Излага доводи за липса на приложение на чл.28 ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.95 ал.3 ЗЗБ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните: ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА: Контролните органи на въззиваемата страна на дата 13.05.2025 г. извършили проверка на мяскто на обект язовир •••, разположен в землищата на ••• и •••, м. •••, СО - район •••. Оператор на обекта е •••••, с ЕИК •••••••••, а собственик - Министерство на земеделието, храните и горите. Било установено, че обектът е без изградена Локална система за оповестяване (ЛСО), осигуряваща ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението. Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 35 ал. 3 т. 5 и ал. 6 от Закона за защита при бедствия. Бил съставен Констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл.87 ал.1 ЗЗБ №КА-ПБЗН-СД0-19-2/10.06.2025 г. Свидетелката И. Р. В. заемаща длъжността инспектор по ЗН в сектор ПК и ПД в СДПБЗН, съставила и връчила надлежно на упълномощено лице /арг. л.4 от делото/ АУАН №АУАН-ПБЗН-СДО-19-1/10.06.2025 г. Няма данни по препискана жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН. Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно постановление. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Така изложените факти се установяват от събраните гласни доказателства – показания на свидетелите И. Р. В. и И. Т. И., които са еднопосочни, логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 НПК, писмени доказателства - Авариен план на язовир ••• и карти на уязвимите от заливане зони съгласно т. 4.8. от Приложение №2 към чл. 57 ал. 2 от „Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние”, Констативен акт №КА-ПБЗН-СДО-19-2/10.06.2025 г., Заповед №764з-60/20.01.2025 г. на директора на СДПБЗН. относно разпределение на обекти подлежащи на контрол по спазване на Закона за защита при бедствия, от служители на сектор ПК и ПД в отдел ПКД при СДПБЗН, Заповед №764з-60/20.01.2025 г. на директора на СДПБЗН, Заповед № 8121з-812/17.07.2019 г. относно оправомощаване на длъжностни лица от ГДПБЗН с права по чл. 87 ал. 1 чл. 89, чл. 90, чл. 100 ал. 1 ЗЗБ и за оправомощаване на длъжностни лица за издаване на наказателни постановления, Заповед №8121з-251/02.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи - изменение и допълнение на заповед №8121 з-812/17.07.2019 г., Заповед №1983з-941/03.12.2024 г., относно организация за осъществяване на контрол по Закона за защита при бедствия, писмо с peг. №764000-3033/27.06.2025 г. по описа на СДПБЗН до главния секретар на МЗХ с отправено запитване за предоставяне на договор за ползване на язовир ••• от •••••, писмо с peг. №764000-3336/16.07.2025 г. по описа на СДПБЗН в отговор на запитване по писмо с peг. №764000-3033/27.06.2025 г до главния секретар на МЗХ с отправено запитване за предоставяне на договор за ползване на язовир ••• от •••••, заповеди №РД09-161/17.03.2011 г., №РД09- 342/27.05.2014 г., №РД09-985/22.12.2017 г. относно предоставяне на права на ••••• върху язовир •••, протоколи №3 от 2023 г.., 2024 г. и 2025 г. от проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея от междуведомствена проверка назначена от Областния управител на Област •••, Констативен акт № 764в-4701/18.12.2018 г. на проверявания язовир •••, карти на уязвимите от заливане зони, изискано досие на дружеството-жалбоподател, писмо рег.№764р-10273/07.10.2025 г., писмо рег. №5290р-19672/09.10.2025 г. от Дирекция „Комуникационни и информационни системи”-МВР. ОТ ПРАВНА СТРАНА: В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото назащита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Неоснователни са възраженията за липса на компетентност на актосъставителя И. Р. В.. Видно от служебна бележка на началник сектор „Човешки ресурси и правно обслужване” при СДПБЗН, същата заема длъжност инспектор по ЗН - III степен в група „Превантивен контрол и защита на населението" в сектор „Превантивен контрол и превантивна дейност” на отдел „Превантивна и контролна дейност” при Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, респ. тя пряко осъществява дейности като „орган за пожарна безопасност и защита на населението” по смисъла на чл. 58 ал. 1 ЗМВР и осъществява държавен противопожарен контрол по смисъла на чл. 125 ЗМВР. Видно от приложената заповед №764з-60/20.01.2025 г., актосъставителя отговаря за язовир •••, а от заповед №8121з- 251/02.03.2022 г. и заповед №1983з-941/03.12.2024 г., е видно, че длъжността й попада сред оправомощените да съставят АУАН. Неоснователни са възраженията за липса на компетентност на наказващия орган. Видно от представената служебна бележка с peг. № 764- 1873/19.02.2025 г. на сектор „Човешки ресурси и правно обслужване” при СДПБЗН и Заповед №8121К-155/21.01.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ст.комисар В. И. Г. заема длъжносттта директор на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението". Оправомощаването на директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" от министъра на вътрешните работи да издава НП е на основание чл. 267 ал. 2 ЗМВР и изцяло в съотвествие със заповед № 8121з- 251/02.03.2022 г.. относно изменение и допълнение на заповед №8121 з- 812/17.07.2019 г., относно оправомощаване на длъжностни лица от ГДПБЗН с права по чл. 87 ал. 1, чл. 89, чл. 90, чл. 100 ал. 1 ЗЗБ и за оправомощаване на длъжностни лица за издаване на наказателни постановления по чл. 100 ал.3 ЗЗБ. АУАН и НП са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя- ЮЛ. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН и са издадени в предвидените за това срокове. Видно от отразеното в АУАН, респ. НП, нарушението е ясно и точно описано - нарушение на чл. 35 ал. 3 т. 5 и ал. 6 от Закона за защита при бедствия. Мястото е коректно посочено – гр.•••, а датата на извършване на нарушението съвпада с тази на неговото установяване 13.05.2025 г. Съдът приема, че язовир ••• е комплексен и значим язовир, включен в Приложение №1 към чл.13 ал.1 т.1 от Закона за водите – пулична държавна собственост с предоставени права на управление на Министерството на земеделието и храните. Същият е предоставен за ползване на ••••• на основание &4 от ПЗР на Закона за водите със Заповед №РД09-161/07.03.2011 г. на министъра на земеделието и храните, изменена и допълнена със Заповеди №РД09-342/27.05.2024 г. и №РД09-985/22.12.2017 г. /л.27, л.28 и л.29 от делото/. Съгласно разпоредбата на чл. 35 ал. 3 т. 5 от Закона за защита при бедствия, юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137 ал. 1 т. 1 б. "г" или "д" от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие, изграждат и поддържат локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението. Съгласно ал.6 на чл.35 от ЗЗБ, локалните системи за оповестяване осигуряват възможност за: 1/ незабавно подаване на сигнал към съответния оперативен център на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР, при възникване на авария; 2/ предупреждаване на населението чрез задействането им от съответния оперативен център на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР. Дружеството-жалбоподател попада в приложното поле на чл. 35 ал. 3 т. 5 от Закона за защита при бедствия като „ползвател”, тъй като язовир ••• му е предоставен за ползване, както беше посочено по-горе на основание &4 от ПЗР на ЗВ със Заповед №РД09-161/07.03.2011 г. на министъра на земеделието и храните, изменена и допълнена със Заповеди №РД09-342/27.05.2024 г. и №РД09-985/22.12.2017 г. Язовир ••• попада в първа категория на посочените от законодателя обекти, представляващи строежи по чл. 137 ал. 1 т. 1 б. "г" или "д" от ЗУТ, която представлява опасност за възникване на бедствие – по арг. на чл.137 ал.1 т.”д” ЗУТ /хидротехнически съоръжения, криещи опасност от наводнения, в т.ч. големи язовири и язовири от първа степен на потенциална опасност и прилежащите им съоръжения и временно строителство/. В тази връзка субектът на нарушението е правилно определен и възраженията в обратната насока са изцяло неоснователни. Нарушението по чл. 35 ал. 3 т. 5 и ал. 6 от Закона за защита при бедствия е безспорно доказано, като без значение е при предходни проверки на обекта какво са отразявали в протоколите за това контролните органи. Релевантно за спора е единствено, че на дата 13.05.2025 г. контролните органи са установили цялостна липса на изградена Локална система за оповестяване (ЛСО), осигуряваща ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението. Съдът приема, че в нито един момент такава не е била изграждана на обекта. Правилно е посочена и приложимата санкционна норма на чл.95 ал.1 Закона за защита при бедстви, която предвижда, че който не изпълни задължение по чл. 35, 36 или 37, се наказва с глоба в размер от 200 до 2 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000 лв. Няма как да бъде приложена разпоредбата на чл.95 ал.3 от ЗЗБ, в каквато насока са исканията на процесуалния представител на въззиваемата страна. Разпоредбата урежда случаи при маловажни нарушения лицата по ал. 1, тогава глобата е от 100 до 200 лв. а имуществената санкция в размер от 200 до 500 лв. По делото са налични още 2 бр. Протоколи от проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея. Видно от Протокол №3/14.05.2024 г. /л.35 от делото/, констатирана пълната липса на изградена в обекта локална система за оповестяване (ЛСО), осигуряваща ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, като е даден срок за изпълнение на дружеството-жалбоподател до 31.12.2024 г. И година по-рано с Протокол №3/15.05.2023 г. /л.39 от делото/, отново е констатирана пълната липса на изградена в обекта локална система за оповестяване (ЛСО), осигуряваща ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, като е даден срок за изпълнение на дружеството-жалбоподател до 31.12.2023 г. Налице е пълно неглижиране и престъпна упоритост от страна на дружеството да изгради изискумата ЛСО години наред, като по мнение на съда няма как подобно поведение да бъде прието и квалифицирано като „маловажно нарушение” по смисъла на чл.95 ал.3 от ЗЗБ. Не е налице и основание за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Процесният язовир се квалифицира като от язовир от „първа висока степен на потенциална опасност”, съгласно чл.141б ал.1 от Закона за водите /„язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води, поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: 1. първа висока степен на потенциална опасност; 2. втора значителна степен на потенциална опасност; 3. трета ниска степен на потенциална опасност./. Поради особената специфика, свързана с поставяне в опасност на живота и здравето на хората, поради липса на изградена Локална система за оповестяване, осигуряваща ранно предупреждение, съдът намира, че разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима. Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП - 190 лв., като съдът съобрази броя на съдебните заседания, личното явяване на процесуален представител и сложността на делото.