Решение № 85 от 6.3.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 681/2025 г.

№ 20255400500681 по описа за 2025 година Проиводството е по ре да на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № №164/10.10.2025 г.,постановено по гр.д. № 469/2024 г. по описа на Районен съд – Д. е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.439 ГПК, във връзка с чл.433 ГПК от А. С. Ш.,с адрес: гр. Д., ул. „А. С.“ № 24 против „Б. Д. С. К.“ЕАД, с ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.„М.“ №19, представлявано от Д. Д. М. и С. Л. С. – изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт Л. И. А. – П., със съдебен адрес: гр.П., ул. „А. I“ №3 за установяване недължимост на вземането по Изпълнителен лист от 2011г. от Районен съд - Д., въз основа на който е образувано Изпълнително дело №70/2016г. по описа на ЧСИ П. М.,рег. № ••• в регистъра на КЧСИ в полза на „Б. Д. С. К.“ ЕАД за сумите в размер на 9 618.02 лева, от които: 8150 лева главница; 1279.43 лева лихви и 422.88 лева юрисконсултско възнаграждение и 188.59 лева съдебни разноски, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №523/12.04.2011г. по ч гр.д. № 225 /2011г. по ч.гр. д . № 225/2011 г. по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.11.2006 г. и Допълнително споразумение към него от 01.06.2010 г. в размер на 10000.00 лева, със срок на издължаване 96 месеца с поръчител и солидарен длъжник на задължението Н. А. С.. Решението е постановено с участието на трето лице помагач „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК •••••••••••, представлявано от Т. В., в качеството му на управител, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. М., със съдебен адрес гр. С. район В.,кв. М. Д., ул. Р. П. – К. № 6, сграда М. Тауър, етаж 4 – 6. Осъдена е А. С. Ш., с адрес: гр. Д., ул.„А. С.“ № 24 да заплати н а „Б. Д. С. К.“ ЕАД, с ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“№19, представлявано от Д. Д. М. и С. Л. С.–изпълнителни директори, чрез пълномощник юрисконсулт Л. И. А. – П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „А. I“ № 3 разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ. Осъдена е А. С. Ш., с адрес: гр. Д., ул. ••• да заплати държавна такса в размер на 359.72 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Д., на основание чл.77 ГПК, във връзка с чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК. Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3607/27.10.2025г. от А. С. Ш. с оплакване за неправилност, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е преценил доказателствата и фактическата обстановка, като не е отчел, че договорът за потребителски кредит от 16.11.2006 г. и последващото споразумение от 01.06.2010 г. са с изтекли срокове на действие - съответно 16.11.2014 г. и 01.06.2018 г. , което е довело до отпадане на основанието за вземането, удостоверено с издадения през 2011 г. изпълнителен лист. Неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 439 от ГПК, като съдът не е съобразил настъпилите след издаването на изпълнителния лист факти и изтеклите срокове, които изключват дължимостта на вземането. Прекратяването на изпълнителното дело от ЧСИ П. М., с per. № ••• през м.юли 2024 г. и последвалата молба на „Е. М.“ ЕООД от м. 09.2024 г. за връщане на изпълнителния лист представляват нови обстоятелства по чл. 439 от ГПК, водещи до отпадане на изпълняемото право.Неправилно е приложен и чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ГПК, като не е отчетено, че изпълнителния лист от 2011г. е бил издаден въз основа на договор, чийто предмет и падеж вече не съществуват, както е било установено в Заповедното производство по чл. 417 ГПК, което изключва възможността за принудително изпълнение. Приетото от съда, че давността е прекъсвана с всяко изпълнително действие, не отчита факта, че по делото са извършени множество недействителни изпълнителни действия, насочени върху несеквестируемо имущество, които не прекъсват давността по смисъла на 116 б. „в“ ЗЗД. Твърди се, че в случая е настъпило погасяване на вземането, тъй като от изтичане на крайния срок по договора -юни 2018 г. до момента на новата молба за връщане на изпълнителния лист от септември 2024 г. са изминали повече от 6 години без да е било налице валидно изпълнително основание. Неправилно е приложен материалния закон, тъй като съдът не е съобразил цесията между „ОТП Ф. Б.“ ЕАД и „Е. М.“ ЕООД, които представляват трети лица в договорните отношения между „Б. Д. С. К.“ ЕАД и жалбоподателя, нито прекратяване на дейността на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД през 2023г. и правоприемството й от банката, в резултат на което е настъпила правна несигурност относно носителя на вземането и възможността за неговото изпълнение. Необосновано е решението относно размера на дълга, като съдът не е обсъдил в пълнота извършените доброволни плащания между м.05.2015 г. и м.01.2016 г. в размер над 5000 лева, нито начина, по който те следва да бъдат отчетени при евентуален остатък от главницата. Не са съобразени от съда и направените доводи относно счетоводната експертиза,нито са поискани допълнителни доказателства за направените плащания в този период. Неправилно са добавени към спорното вземане и задълженията към държавата, които не са предмет на изясняване в исковата молба и нЕ.нователно са добавен към общия размер на вземане по ИЛ от 2011 г. Неправилна е и преценката за дължими такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ в размер на 2582,29 лв., като не са съобразени възраженията ми по счетоводната експертиза на вещото лице. Признатото с решението право на взискателите да поддържат висящността на вземането води до необосновано натрупване на задължения, което противоречи на добрите нрави. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск и ме бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 4211/10.12.2025г. от „Б. Д. С. К.“ АД чрез пълномощника му юрисконсулт Л. А., с който се оспорва същата като нЕ.нователна. Излагат се доводи за неправилност на твърденията на жалбоподателя, че подписаните договор за кредит и допълнително споразумение са с "изтекли срокове" и това е довело до отпадане на вземането. Неотносимо по делото е твърдението в жалбата, че връщането на изпълнителния лист на „Е. М.“ ЕООД води до отпадане на изпълняемото право. Неотносими са и твърденията, че съдът не е съобразил извършените цесии.На базата на изрично пълномощно от „Б. Д. С. К." ЕАД, от страна на „ОТП Ф. Б." ЕООД е изпратено уведомително писмо за цесията, с което следва да се счита за уведомена за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор(цедент), който е упълномощил за това цесионера, за което не е налице пречка, в който смисъл е съдебната практика- Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Извършената смяна на кредитора и уведомяването за това е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента- Решение №16/04.02.2016г. на ВКС, III г.о. Ако съдът счете, че жалбоподателката не е уведомена за цесията с изпращането на уведомителното писмо, то същата е уведомена с връчване на отговора на искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства- договор за цесия, уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия, в който смисъл е Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.Считано от 25.05.2023г., съгласно вписване в ТР правоприемник на „ОТП Ф. Б." ЕАД, ЕИК ••••••••• е „Б. Д. С. К." АД, ЕИК ••••••••. НЕ.нователни са и твърденията в жалбата за необоснованост на решението относно размера на дълга. По делото е приета нЕ.порената от страните съдебносчетоводна експертиза, в която са съобразени всички плащания от страна на жалбоподателя. НЕ.нователни са и твърденията за "недействителни” изпълнителни действия: На 23.02.2016г. е наложена възбрана върху имот на ищеца. Последвал е опис на движими вещи на 19.04.2016г. На 07.04.2017г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника.През 2018г. е наложен последващ запор на банкова сметка на ищеца в Б. Д. С. К.. На 22.01.2020г. е наложен и запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение и банкова сметка. Още един запор е наложен на 12.08.2020г.Съгласно договор за покупко - продажба на вземания ОТП „Ф. Б." ЕАД е цедирало по надлежен ред вземането си на „Е. М." ЕООД на дата 21.10.2020г.На 22.06.2021г. „Е. М." ЕООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело. В молбата за конституиране по делото е поискан и посочен конкретен изпълнителен способ. На 25.05.2023г. е поискано налагане на запор на банковата сметка на ищеца в ОББ. На 07.11.2023г. е наложен запор. На 25.07.2024г. ЧСИ П. М. прекратява делото на осн. чл. 433, ал.1 т.6 от ГПК и през септември 2024г. е депозирана молба за връщане на изпълнителния лист от взискателя „Е. М." ЕООД с цел преобразуване. Към момента ИЛ е в кориците на изпълнително дело №70/2016 по описа на ЧСИ П. М. и последното все още не е преобразувано.Прекратяването на изпълнителното производство в случая не настъпва при бездействие на взискателя за период от две години, в които да посочи конкретен изпълнителен способ, в резултат, на което по изпълнителното дело не се извършват изпълнителни действия. Когато обаче се извършват такива действия по реализиране на поискания способ и взискателят прави нови искания за извършване и на други изпълнителни действия, за да препятства перемирането на изпълнителното дело, няма как вземането да се погаси по давност. В случая не е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на твърдяното от жалбоподателя основание и доколкото по същото са били извършвани действия за принудително изпълнение, то вземанията на „Е. М." ЕООД спрямо него не са погасени по давност, поради което предявеният иск е нЕ.нователен и следва да се отхвърли. По отношение на този въпрос е налице задължителна съдебна практика в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Прекратяването настъпва, тъй като доколкото взискателят не иска извършването на изпълнителни действия, поради което вземането му не може да бъде реализирано по принудителен път, се предполага, че той е загубил интерес от изпълнението. В процесното дело няма нито един момент, в който са минали повече от 2 години и перемпция не е настъпила.С оглед приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците и по конкретно чл. 3, т. 1 са спрени всички давностни срокове, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. НЕ.нователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че общата погасителна давност е изтекла на основание чл. 110 от ЗЗД.С прекъсването на давността с всяко от посочените действия по изпълнението е започнала да тече нова погасителна давност, която не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба, поради което не са погасени по давност вземанията за сумите по изпълнителния лист. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира за разноски. В срок е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 4273/15.12.2025г. и от третото лице-помагач -“Е. М.“ ЕООД чрез пълномощника му главен юрисконсулт М. М., с който се оспорва същата като нЕ.нователна.Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е съобразено с установените фактически обстоятелства и изложеното като правна аргументация от страните, като е спазен материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения, поради което твърдения на въззивника за неправилност на постановеното решението са нЕ.нователни. От приложените по делото доказателства се установява, че въз основа на изпълнителния лист, издаден по Заповед за изпълнение №523/12.04.2011г. по ч.гр.д. № 225 /2011 г. е образувано срещу въззивника изпълнително дело № 70/2016г. по описа на ЧСИ П. М., per. № ••• при КЧСИ, с район на действие ОС - Смолян.Давността, с изтичането на която процесното вземане се погасява е 5-годишна, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая ищецът може да се защити само със специалния отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, като се позове само на правопогасяващи факти за вземането, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение, като например настъпила погасителна давност, погашение чрез плащане и др. След като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като влязлата в сила заповед формира сила на присъдено нещо. Съгласно т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.В случая изпълнителната давност е започнала своето течение от 12.04.2011г., като впоследствие е била прекъсвана в предприеманите изпълнителни действия по изп. дело № 70/2013г., а именно на 23.02.2016г. е наложена възбрана върху недвижим имот; на 19.04.2016г. е насрочена дата за опис на движими вещи; на 07.04.2017г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника открита при „Б. Д. С. К. “ ЕАД, „Р. Б.“ ЕАД, „С. Ж. Е.“ АД; на 12.02.2019г. е насрочена дата за опис на движими вещи на адрес на двамата солидарни длъжници; на 12.08.2020г. по делото е входирана молба от тогавашният взискател „ОТП Факторинг“ ЕАД, с която е поискано налагане на запор върху банкови сметки на солидарните длъжници и върху трудовото им възнаграждение; на 22.06.2021 г. с молба за конституиране на „Е. М.“ ЕООД е поискано налагане на запор върху банкова сметка на длъжниците в „Ю. Б.“ АД; на 15.07.2021г. е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжниците открити в „Ю. Б.“ АД; на 25.05.2023г. с молба от взискателя „Е. М.“ ЕООД е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците в „Общинска банка“ АД и запор върху трудовите им възнаграждения;на 17.07.2023г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки в „Общинска 6анка"АД, както и запор на трудовото им възнаграждение. Основанието по чл. 116, 6."в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би било тълкуване contra legem. В тази връзка е ирелевантно твърдението на въззивника, че изпълнителните действия не са довели до прекъсване на давността, тъй като са били насочени спрямо несеквестируемо имущество.Според съдебната практика на ВКС перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемцията, така и за давността. ( Решение № 50118/11.10.2023 г. по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.; Решение № 3/ 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV г.о.; Решение № 127/ 12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. на III г. о.). В тази насока е и произнасянето по т.3 от ТР № 2/2023 на ОСГТК на ВКС.Дали поисканото изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не, е без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. В случая, след като взискателят е направил искане за конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни същия. Дори и да е настъпила перемпция по изпълнителното дело, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В тази насока Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г.О.; Решение № 18 от 9.01.2024 г. на САС по в. т. д. № 662/2023 г. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяането на способа - чл. 73, ал.З, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата. - така т.З на ТР№ 2/ 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС.По отношение на течението на давността, следва да се вземе предвид също така, че в посочения период давността е била спряна на 13.03.2020г., съгласно чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците ( ДВ. бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.),обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г., а съгласно чл. 13 сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ - т.е. от 21.05.2020г. Твърденията на въззивника, че в периода от 13.04.2011 г. до 19.01.2016г. сумите по изпълнителния титул са били погасени чрез плащане е недоказано и нЕ.нователно, предвид приетото и нЕ.порено заключение по изготвената ССЧЕ по делото. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят А. Ш. се явява лично и поддържа въззивната си жалба. Въззиваемият „Б. Д. С. К.“ АД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Третото лице-помагач „Е. М.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакваният във въззивната жалба, възраженията в отговорите на въззиваемия и третото лице и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, но не по изложените в нея оплаквания, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, но недопустимо по следните съображения: Районният съд е бил сезиран с предявен от А. С. Ш. срещу „Б. Д. С. К.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземането на „Б. Д. С. К.“ЕАД по изпълнителен лист от 13.04.2011г., въз основа на който е образувано изп.д. №70/2016г. по описа на ЧСИ П. М. за сумите в размер на 9 618.02 лева, от които: 8150 лева главница; 1279.43 лева лихви и 422.88 лева юрисконсултско възнаграждение и 188.59 лева съдебни разноски, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №523/12.04.2011г. по ч гр.д. № 225 /2011г. по описа на Районен съд-Д. за вземанията на Банката по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.11.2006 г. и Допълнително споразумение към него от 01.06.2010 г. в размер на 10 000.00 лева, със срок на издължаване 96 месеца с поръчител и солидарен длъжник на задължението Н. А. С.. По молба на ответника „Б. Д. С. К.“ АД за привличане на трето лице- помагач с Определение № 14/08.01.2025г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника „Б. Д. С. К.“ АД - „Е. М.“ЕООД, с ЕИК •••••••••••. Не е спорно, че между ищцата А. С. Ш. и „Б. Д. С. К.“ ЕАД е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 16.11.2006г. за сумата от 10 000 лева, обезпечен с Договор за поръчителство от същата дата с поръчител Н. А. С., както Допълнително споразумение съм договора за кредит от 01.06.2010г. , с което е уговоренанова главница в размер на 8090 лева при ГЛП 14,95% и ГПР -16,02% с гратисен период от 12 месеца и със срок на издължаване от 96 месеца, от подписването на допълнителното споразумение,като кредиторът се е отказал от вземането си за наказтелни лихви и такси. Поради неплащане от длъжника на задълженията му по договора за кредит и допълнителното споразумение по подадено от „Б. Д. С. К.“ ЕАД заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 523/12.04.2011г. по ч.гр.д.№ 225/2011г. по описа на Районен съд-Д. и изпълнителен лист от 13.04.2011г. за сумата в размер на 9 618.02 лева, от която 8150 лева главница, ведно със законната лихва,считано от 12.04.2011г.; 1279.43 лева лихви за периода 22.10.2010-12.04.2011г., 188.59 лева съдебни разноски и 422.88 лева юрисконсултско възнаграждение. С Договор за покупко-продажба на вземания(цесия) от 16.08.2012г. „Б. Д. С. К.“ ЕАД е прехвърлила вземанията си по просрочени договори за потребителски кредити с длъжници, които не погасяват надлежно задълженията си на „ОТП Ф. Б.“ЕАД, съгласно приемо-предавателен протокол, в който фигурира и вземането на Банката срещу А. С. Ш. по процесния договор за кредит от 16.11.2006г. Б. Д. С. К. ЕАД в качеството си на цедент е упълномощила цесионера „ОТП Ф. Б.“ ЕООД да уведоми от името на Банката всички длъжници и поръчители по прехвърлените вземания за цесията на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД. С уведомително писмо от 03.09.2012г. упълномощеният цесионер е уведомил ищцата А. Ш. за извършената цесия и за размера на задължнията й, като писмото е получено от нея на 01.10.2012г. С молба вх.№01885/03.02.2016г. до ЧСИ П. М., с peг. № ••• и район на действие Окръжен съд-Смолян „ОТП Ф. Б.“ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2011г. за посочените в него суми, срещу солидарните длъжници А. С. Ш. и Н. А. С.. С постановление от 09.02.2016г ЧСИ е образувал изп.дело № 70/2016г. по описа му, като в изпълнение на посочения в молбата изпълнителен способ е насрочил опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжниците за 19.04.2016г. До длъжниците са изпратени покани за доброволни изпълнение, получени от тях на 16.02.2016г. С Постановление от 23.02.2016г. ЧСИ е наложил възбрана върху идеални части от два имота, собственост на ищцата, която е вписана на 02.03.2016г. С разпореждане от 07.03.2016г. на основание чл.458 от ГПК като взискател е присъединена Държавата за вземания в размер от 3421,65 лева по представеното от ТД на НАП- Смолян удостоверение. С Протокол за опис на движими вещи от 19.04.2016г. е посочено, че опис не се е състоял, поради нЕ.игуряване на достъп до имота от длъжниците. На 13.05.2016г. от ЧСИ е наложен нов опис на движими вещи ,собственост на длъжниците за 14.06.2016г., който също не се е състоял, поради нЕ.игурен достъп от длъжниците до имота. На 09.03.2017 е нарочен нов опис на движими вещи на длъжниците за 28.03.2017г., който отново не се е състоял по същите причини. С разпореждане от 07.04.2017г. ЧСИ е наложил запор на банкови сметки на длъжниците в „Б. Д. С. К.“ АД, „С. Ж. Е.“ АД и „Райфайзенбанк“ АД. С молба от 16.03.2018г. ищцата А. Ш. е поискала прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. С Постановление от 20.03.2018г. ЧСИ е оставил без уважение молбата, тъй като не е налице настъпила перемпция. Ищцата е обжалвала отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото, като с Решение № 249/25.06.208г. по В.гр.д.№ 191/2018г. по описа на Окръжен съд-Смолян е потвърдено постановлението от 20.03.2018г. за отказ да бъде прекратено изпълнителното производство. С молба вх.№ 16893/12.12.2018г. взискателят е поискал налагане на запор на банкова сметка на длъжника.С Разпореждане от 12.02.2019г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжниците на 15.03.2019г. , който не се е състоял ,поради нЕ.игурен достъп до имотите. С молба вх.№ 00733/22.01.2020г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение и запор на МПС, собственост на длъжниците. С нова молба вх.№ 06900/12.08.2020г. взискателят отново е поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжниците и на трудово възнаграждение. С молба вх.№ 06975/22.06.2021г. „Е. М.“ ЕООД е поискало да бъде конституирано на основание чл.429 от ГПК като взискател по делото на основание Договор за цесия от 21.10.2020г. , с който „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е цедирало вземанията си по изп.д.№ 70/2016г. на „Е. М.“ ЕООД. Към молбата е приложен договора за цесия, Пълномощно, с което цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, Потвърждение от „Е. М.“ ЕООД за настъпилото прехвърляне на вземанията, описани в Приемо-предавателния протокол, Приложение № 1 със списък на длъжниците, между които и ищцата за вземането по процесния договор за кредит, както и обратна разписка за уведомяване на длъжника за извършената цесия, от която е видно, че не е връчена на ищцата. С разпореждане от 24.06.2021г. ЧСИ е конституирал „Е. М.“ ЕООД като взискател по делото. По искане на новоконституирания взискател на 24.06.2021г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжниците в „Ю. Б.“ АД. С нова молба от 25.05.2023г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжниците в „Общинска банка“ АД. С Разпореждане от 17.07.2023г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжниците в „Б. Д. С. К.“ АД и в „Общинска банка“ АД, както и запор на трудовото възнаграждение на длъжника Н. С., получавано от работодателя й „Т. Т. Д“ ЕООД гр.П.. С писмо изх.№ 5331/17.07.2023г. ЧСИ е указал на взискателя в двуседмичен срок от получаването му да внесе дължимите такси до момента във връзка с направените от него искания в общ размер от 753,40 с ДДС. , като го е предупредил, че в ако не ги внесе в посочения срок изп.дело ще бъде прекратено на основание чл.433,ал.1,т.6. ГПК. Съобщението е получено от взискателя на 20.07.2023г. В указания срок взискателят не внесъл дължимите за ЧСИ такси. С молба от 07.11.2023г. взскателят е поискал ЧСИ да извърши проучване за притежавани от длъжниците недвижими имоти и трудови договори. С молба от 13.10.23г. до ЧСИ ищцата А. Ш. е поискала информация от ЧСИ на какво основание „Е. М.“ ЕООД претендира суми от нея. С изрично писмо от 17.10.2023г.във връзка с молбата й ищцата е уведомена от ЧСИ, че „Е. М.“ ЕООД е конституиран като взискател на основание чл.429 от ГПК, въз основа на Договор за цесия от 21.10.2020г., като й е изпратен и договора, получени от нея на 19.10.2023г. С Постановление от 25.07.2024г. ЧСИ П. М. е прекратил изпълнителното производство по изп.д.№ 70/2016г. на основание чл. 433, ал.1 т.6 от ГПК и е вдигнал наложените запори и възбрани, като е указал на взискателя да му заплати дължимите такси в размер на 907,65 лева с ДДС. С молба вх.№ 06300/05.08.2024г. взискателят е поискал налагане запор на банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжниците ,след извършване на проучване от ЧСИ . С писмо изх.№ 5889/14.08.2024г. ЧСИ е уведомил взискателя, че изпълнителното производство е прекратено и съобщението за това е получено от него на 29.07.2024г., като ако иска да се извършат изпълнителни действия следва да подаде молба по чл.426 от ГПК за образуване на ново изпълнително дело, както и молба за връщане на изпълнителния лист , за прилагането му към молбата по чл.426 ГПК. С молба вх.№ 07610/09.09.2024г. взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителния лист. От заключението на приетата по делото и нЕ.порена от страните ССчЕ се установява, че дължимите суми по изпълнителния лист от 13.04.2011г. са в общ размер на 17 802,41 лева, от които -6956,96 лева главница; 5361,14 лева законна лихва от 30.01.2016 г. до 31.07.2023 г.; 2582,29 лева дължими такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ или общо 14900,39 лева, които се включват и в обобщената справка на задълженията по договора на А. Ш. , както и 25,15 лева неолихвяеми вземания; 2876,87 лева публични вземания. Вещото лице сочи, че погасяванията, извършвани по процесния договор за кредит след допълнителното споразумение от 01.-6.2010г. са именно: главница в размер на 1193,04 лева; законна лихва- към 2011г. няма погасявания, а към м.01.2016г. погасената законна лихва е в размер на 3966,23 лева, погасени съдебни разноски в размер на 611,47 лева и погасена присъдена лихва в размер на 979,58 или общо погасени 6750,32 лева. Към момента на изготвяне на заключението -01.09.2025г. непогасеното задължение на А. Ш. е в размер на 13713,74 лева. При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.439 от ГПК. Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а съгласно ал.2 искът му може да се основава само на факти,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищцата се позовава както на плащане, така и на изтекла погасителна давност за вземането по процесния изпълнителен лист от 13.04.2011г. Правен интерес за ищеца да предяви иск за установяване недължимост на вземане е налице по отношение на кредитора, на когото е задължен към момента на подаване на исковата молба, в случая към 28.10.2024г. От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищцата А. С. Ш. е сключила с „Б. Д. С. К.“ ЕАД Договор за кредит за текущо потребление от 16.11.2006г. за сумата от 10 000 лева със срок на издължаване 96 месеца, обезпечен с договор за поръчителство от 16.11.2006г. с поръчител Н. А. С., както и Допълнително споразумение към договора от 01.06.2010г. Поради неплащане на задълженията й по договора „Б. Д. С. К.“ ЕАД е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ищцата и по образуваното ч.гр.д. №225 /2011г. по описа на Районен съд-Д. е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №523/12.04.2011г. и изпълнителен лист от 13.04.2011г. за претендираните суми. Първоначалния кредитор „Б. Д. С. К.“ ЕАД е Договор за цесия от 16.08.2012г. е прехвърлил вземанията си по просрочени договори за потребителски кредити с длъжници, които не погасяват надлежно задълженията си на „ОТП Ф. Б.“ЕАД, съгласно приемо-предавателен протокол, в който фигурира и вземането на Банката срещу А. С. Ш. по процесния договор за кредит от 16.11.2006г. Ищцата А. Ш. с уведомително писмо от 03.09.2012г. е уведомена за извършената цесия и за размера на задълженията й, като писмото е получено от нея на 01.10.2012г. Цесионерът „ОТП Ф. Б.“ЕАД с молба 03.02.2016г. е поискал образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 13.03.2011г. срещу ищцата и поръчителя и такова е образувано от ЧСИ П. М. с № 70/2016г. по описа му, по което са извършвани изпълнителни действия. С Договор за цесия от 21.10.2020г. „ОТП Ф. Б.“ЕАД е цедирало вземанията си по изп.д.№ 70/2016г. на „Е. М.“ ЕООД. За тази цесия ищцата е уведомена с изрично писмо от ЧСИ, получено от нея на 19.10.2023г., т.е към момента на подаване на исковата молба на 28.10.2024г. на ищцата е било известно, че настоящ кредитор е „Е. М.“ ЕООД. Съгласно константната практика на ВКС (Определение № 60231/08.06.2021г. поч.гр.д.№ 388/2021г. на ІІІ г.о. на ВКС) при прехвърляне на вземането по изпълнителния лист и настъпило правоприемство по реда на чл.429 от ГПК за ищцата не е налице правен интерес да предяви иск по реда на чл.439 от ГПК срещу първоначалния си кредитор (цедента), след като са налице два договора за цесия и вземането на първоначалния кредитор „Б. Д. С. К.“ ЕАД по издадения в негова полза изпълнителен лист ат 13.04.2011г. е прехвърлено два пъти първо с договора за цесия от 16.08.2012г. на „ОТП Ф. Б.“ЕАД и впоследствие с Договора за цесия от 21.10.2020г. на „Е. М.“ ЕООД, поради което за ищцата не е налице правен интерес да установява недължимост на вземането по отношение на първоначалния цедент-„Б. Д. С. К.“ АД, а такъв би бил налице относно настоящия й кредитор „Е. М.“ ЕООД. С оглед изложеното обжалваното решение е недопустимо, като постановено по предявен иск без правен интерес, поради което ще следва да бъде обезсилено. Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд