Решение № 94 от 23.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 103/2026 г.

административно наказателно дело № 20261000600103 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.380, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК. Образувано е по предложение на и.ф. административен ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - София, въз основа на искане от защитника на осъденото лице В. К. Г. - адв. Д., за възобновяване производството по ВНАХД № 1617/2019 г. по описа на Софийски градски съд. В предложението се навеждат доводи за допуснато от страна на въззивният съдебен състав по ВНАХД № 1617/2019 г., по описа на СГС, процесуално нарушение, поради постановяването на крайния съдебен акт по това дело, след изтичане на абсолютната давност, предвидена за наказанието, за престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Подателят на предложението сочи, че това е основание за възобновяване производството по ВНАХД № 1617/2019 г., предвидено в чл.422, ал.1, т.5 от НПК. На основание чл.380, ал. 1 от НПК, и.ф. апелативен прокурор на САП предлага отмяна, по реда на чл.425, ал.1, т.2 от НПК, на Решение № 26002/17.12.2024 г. по ВНАХД № 1617/2019 г. по описа на СГС и прекратяване на наказателното производство по това дело. В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, прокурорът от САП поддържа предложението от административния ръководител на Апелативна прокуратура София. Пледира за постановяване на съдебен акт, с който да бъде прекратено наказателното производството по отношение на осъдения Г. предвид обстоятелството, че е изтекла предвидената от закона давност. Осъденото лице В. К. Г. се явява лично, заедно със служебния си защитник, адв. Д., който заявява, че изцяло поддържа предложението на административния ръководител на Апелативна прокуратура София. В предоставеното му право на лична защита и на последна дума, осъденото лице Г. моли производството да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност. Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането твърдения и за да се произнесе, взе предвид следното: Депозираното предложение на и.ф. административен ръководител на САП за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Направено е по реда и в срока по чл.380, ал.2 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, предложението е основателно. Въз основа на внесено в Софийски районен съд, на 12.05.2016 г., Постановление от Софийска районна прокуратура, с предложение, основано на чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемия В. К. Г. от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, по чл.78а от НК, за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, е било образувано НАХД № 4384/2018 г. по описа на този съд, НО, 22-ри състав. Това дело е приключило с Решение от 06.12.2018 г., с което подсъдимият В. К. Г. е бил признат за виновен в това, че в часовия интервал между 00:00 ч. и 01:00 часа на 09.04.2017 г. в гр. София, в района на кръстовището, сключено от бул. „Тодор Александров“ и бул. „Константин Величков“, с посока на движение по бул. „Тодор Александров“ от бул. „Вардар“ към бул. Константин Величков“, при управление на лек автомобил „Опел“, модел „Тигра“ с ДКН •••••••• и при извършване на маневра „завиване наляво“, с цел да продължи движението си по бул. „Константин Величков“ в посока към бул. „Сливница“, нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в чл. 50А от ЗДвП: „Забранено е навлизането в кръстовище дори при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение“, както и чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътнотранспортно средство, който ще предприеме каквато и да било маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, за излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност аз участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и по непредпазливост причинил на Ц. Ц. Ц., средна телесна повреда - „Счупване на лявата ключица, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни“ - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. За това престъпление, Софийски районен съд го е освободил от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. В тежест на подсъдимия Г. са възложени и сторените по делото разноски. Въз основа на депозирана от защитника на обвиняемия Г. въззивна жалба срещу решението на СРС, пред Софийски градски съд е било образувано ВНАХД № 1617/2019 г., НО, 10-ти въззивен състав, приключило с Решение № 260002 от 17.12.2024 г., с което първоинстанционното решение е било изцяло потвърдено. Въззивното решение, като неподлежащо на касационен контрол е влязло в сила на 17.12.2024 година. Именно това решение е предмет на проверка в настоящото производство по възобновяване. Настоящият съд намира, че въззивното Решение № 260002 от 17.12.2024 г., по описа на СГС, с което Решение от 06.12.2018 г. по НАХД 4384/2018 г. по описа на СРС, НО, 22-ри с-в, е било изцяло потвърдено, е постановено при съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Допуснатото съществено процесуално нарушение намира изражение в това, че към момента на постановяването му - 17.12.2024 г. вече е бил изтекъл предвиденият в чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК абсолютен давностен срок за наказателно преследване за престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което е бил осъден В. Г.. За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години или пробация. Съобразно текста на чл.81, ал.3 от НК, абсолютният давностен срок е 7 години и 6 месеца. Изложеното, съпоставено с датата на извършване на деянието - 09.04.2017 г. означава, че срокът за реализиране на наказателна отговорност е изтекъл на 09.10.2024 година. Въпросите, свързани с настъпването на погасителната давност и последиците от нея по чл.24, ал.1, т.3 от НПК са непротиворечиво изяснени в трайната съдебна практика, която винаги налага прекратяване на висящото наказателно производство по съответния за това ред и предвидения в закона вид на постановявания съдебен акт. Когато предпоставките на чл.24, ал.1, т.3 от НПК са налице, в хода на образувано въззивно производство, в рамките на което съдът се произнася по основателността на жалба или протест, следва да се постанови решение при спазване на правилото по чл.289 от НПК с разясняване правото на подсъдимия да поиска продължаване на производството и произнасяне по въпроса за вината му. Установената по процесното дело фактология сочи за правилност на изложената в предложението на и.ф. административен ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - София, теза за изтекла в рамките на въззивното производство абсолютна погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. чл.79, ал.1, т.2 от НК за престъплението, предмет на депозираното от СРП постановление, за налагане на административно наказание по чл.78а от НК, срещу В. Г.. Обосновано и в съответствие с инкриминираната дата и вида на престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което е била ангажирана отговорността на В. К. Г., при предвидената за него санкция в НК – лишаване от свобода до три години или пробация, абсолютната давност е 7 години и 6 месеца и в случая е изтекла на 09.10.2024 година. Този факт е настъпил в срока по чл.340, ал.1 от НПК, предвиден за изготвяне и обявяване на решението от въззивния съд, който обаче не е констатирал това служебно и не е изпълнил правомощието си по чл.334, т.4 от НПК да отмени първоинстанционното решение и да прекрати производството или след изрично изявление на подсъдимия за продължаване на производството да приложи закона за давността по смисъла на чл.305, ал.5 от НПК, като не го накаже в случай, че го признае за виновен. В случая, изтичането на абсолютния давностен срок е настъпило в рамките на висящ процес /при липсата на обективирано решение/, преди проведеното на 14.10.2024 г. открито съдебно заседание, в което делото е било обявено за решаване. Производството пред СГС е било инициирано само по жалба на подсъдимия и при ясно заявената му позиция, поддържана от него и защитата му в дадения ход по същество, за пълно оневиняване. Съдът не е констатирал служебно настъпването на това обстоятелство и не е изпълнил правомощието си по чл.334, т.4 от НПК да отмени присъдата и прекрати производството или след изрично изявление на обвиняемия за продължаване на производството да приложи закона за давността по смисъла на чл.305, ал.5 от НПК като не го накаже в случай, че го признае за виновен. За евентуално изслушване становището на подсъдимия по въпроса за давността, е била налице и възможността за възобновяване на съдебното следствие при положение, че съдът е пропуснал да го констатира в съдебното заседание от 14.10.2024 година. При направените изводи за реализиране състава на престъплението по транспорта и неотчитането на изтеклата към този момент абсолютна давност, с постановеното Решение № 260002 от 17.12.2024 г., въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционното решение, включително и в частта му относно постановеното по реда на чл.78а от НК административно наказание, СГС е допуснал и нарушение на материалния закон, налагащо възобновяване на производството и отмяна на потвърденото освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК. Това от своя страна има за последица възстановяване висящността на производството и обуславя възможността за прекратяването му на обсъжданото основание. С изразената пред настоящата инстанция категорична позиция на В. Г. в същия смисъл /за прекратяване на производството на основание изтеклата давност/, следва да се приеме, че не е налице предпоставката на чл.24, ал.2 от НПК за продължаване на наказателното производство. Поради това, САС счете, че следва да приложи правилата за давността по възобновеното производство, по отношение на престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, извършено на 09.04.2017 г. и съобразно това да прекрати производството, което не е било сторено от въззивния съдебен състав на основание чл.334, т.4, пр.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.79, ал.1, т.2 от НК. Самият институт на давността за наказателно преследване е свързан със забава в правосъдието и има за последица единствено невъзможност да се наложи наказателноправна санкция на дееца. Предвид изложените съображения, САС счете, че следва да уважи направеното предложение за възобновяване на производството на посоченото основание - допуснато съществено нарушение по чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК и се приложат правилата за давността по отношение на престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, извършено на 09.04.2017 г., като отмени постановеното от СРС решение в тази му част, потвърдено от въззивния съд, и прекрати наказателното производство за това престъпление. Така мотивиран и на основание чл.425, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 10-ти състав