Решение № 38 от 7.8.2026 г. на Районен съд - Павликени по дело № 85/2026 г.

наказателно дело № 20264140200085 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН. Образувано е по жалба на Кмета на Община П. – Е. М. против НП № •••/05.03.2026 г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което на Община П. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 511,29 (петстотин и единадесет евро и 29 цента) евро, на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 ЗВ за нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ. В жалбата е оспорено наказателното постановление като неправилно и издадено при нарушение на материалните и процесуалните правила, неправилно отразена и неизяснена фактическа обстановка. Поддържа, че язовир „Д•••“ попадал в землищата на две села – с. П., общ. П. и с. Д., общ. В. Т., данни с които АНО разполагал и въпреки това посочил единствено Община П. като собственик на обекта. Посочва, че основният изпускател на язовира е отремонтиран и изправен и това обстоятелство било отразено в протокол от 08.05.2026 г., удостоверяващ извършен оглед на язовирната стена. Излага твърдения, че в язовира почти нямало вода, което не предпоставяло настъпване на аварии, а и поради тази причина бил прекратен договора за наем на съоръжението. Липсвали мотиви защо АНО приема липса на маловажност. Счита, че следвало АНО при констатация на нарушение подобно на описаното в АУАН да даде предписания, които ако не бъдат изпълнени, да се пристъпи към ангажиране отговорността на общината. Твърди, че неизпълнението на дадените с Протокол № •••/22.07.2026 г. предписания се субсумира под състава на друг нарушение – това по т. 39 на чл. 200, ал. 1 ЗВ, а не както било посочено в АУАН и НП – чл. 200, ал. 1, т. 38 ЗВ. С тези доводи към съда е отправил искане за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски. В съдебно заседание, проц. представител на жалбоподателя моли за отмяна на атакуваното НП, тъй като на практика проверка от контролния орган изобщо не била осъществена. Не били обсъдени доводите на жалбоподателя, не било обсъдено приложението на чл. 28 ЗАНН. Представител на административно наказващия орган не се явява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Поддържа, че Община П. като собственик на язовир ••• е бездействала и не е предприела действия за поддържане на основния изпускател на язовира в техническа изправност. Посочва, че основният изпускател на язовира бил разположен в имот с идентификатор ••• и •••, находящи се в землището на с. П., общ. П.. Твърди неизпълнение на задължението на общината като собственик да осигури поддържането им в техническа изправност съгл. чл. 141 ЗВ, с което излага на опасност здравето и живота на граждани на съседни населени места при преливане на язовира вследствие на проливни дъждове, неблагоприятни последствия за инфраструктурата и околната среда. Съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: На 22.07.2025 г. свид. В. Ч., на длъжност главен инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Северна Централна България (РО НЯСС СЦБ), офис В. Т. и свид. Г. Б. - главен специалист в РО НЯСС СЦБ в присъствието на св. Т. С., на длъжност мл. експерт УК и ОМП в Община П. - представител на собственика, извършили проверка на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „•••“ (•••), находящ се в землището на с. П., община П., попадащ в границите на ПИ с идентификатор ••• и ПИ с идентификатор ••• и в землището на с. Д., общ. В. Т., в границите на имоти с идентификатори ••• и •••, за което е съставен констативен протокол № •••/22.07.2025 г. Язовирът е класифициран по втора степен на потенциална опасност съгл. Протокол № •••/15.06.2020 г. от комисия при Областен управител на област В. Т. В хода на проверката свидетелите констатирали, че основният изпускател на съоръжението, който изпускател попада в имот с идентификатор •••, собственост на Община П. е неизправен. Проверяващите поискали да бъде извършена пробна манипулация със спирателния кран на основния изпускател, при което представители на Община П. им заявили, че основният изпускател е затлачен и не работи. В язовира имало малко количество водна маса, достатъчна при отваряне на крана да се изпускат водни маси. При обход на язовирната стена служителите на ДАМТН установили, че спирателният кран се намира в сухата част на стената и бил отворен, но не провеждал водни маси. Шахтата, намираща се в най-ниската част на язовирното езеро, на кота „мъртъв обем“ била затлачена с водни наноси и тиня и не провеждала вода. Резултатите от извършената проверка, в това число и обстоятелството, че не е извършена пробна манипулация с основния изпускател, причините, поради които не е осъществена, положението, в който спирателния кран е бил – отворен, както и относно липсата на преминаване на водни маси през спирателния кран са отразени в протокола от проверката – т. 5 от КП № •••/22.07.2025 г. Вследствие на проверката на Община П. са дадени предписания да се извършат ремонтно-възстановителни работи за привеждане на основния изпускател в експлотационно положение - т. 2.1 от КП. Въз основа на констатациите в КП № •••/22.07.2025 г., свид. В. Ч. съставил АУАН № •••/18.09.2025 г., за нарушение на чл.141, ал. 1 т. 1 ЗВ, а именно за това, че основният изпускател на язовир „•••”, разположен в имот с идент. •••, собственост на Община П. съгл. Акт за публична общинска собственост № •••/10.08.2018 г., е неизправен, като при изискано от представител на собственик извършване на пробна манипулация със спирателни кран на основния изпускател за установяване дали той извършва основаната си функция – пропускане на водни маси за контролирано понижаване на водното ниво, последвал отказ от представителя на собственика, обяснена със затлачване на входната шахта, спирателния кран бил отворен, но нямало преминаване на водни маси през основния изпускател. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение № •••)/26.09.2025 г. от Е. М.- кмет на общината, което разгледано по същество е отхвърлено. Въз основа на съставения АУАН, е издадено и обжалваното НП № •••/05.03.2026 г. от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на жалбоподателя на основание чл. 201, ал. 12 вр. с чл. 200, ал. 1, т. 38 ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 511.29 евро за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 141, ал1, т. 1 ЗВ. Изложената по-горе фактология съдът приема за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свид. В. Ч. и Г. Б., участвали в проверката, осъществена на 22.07.2026 г. Независимо един от друг, в показанията си тези свидетели дават достатъчно сведения относно състоянието в което се намирало водното съоръжение и в частност липсата на възможност да констатират изправен ли е основния изпускател, предвид отказа на представител на жалбоподателя да извърши проба, причините за този отказ – затлачването на входната шахта, констатациите относно спирателния кран, неговото местоположение и позицията, в която се е намирал – бил е отворен и не са преминавали водни маси. И двамата свидетели разясняват обстойно начина на функциониране на основния изпускател, ролята му за подобно водно съоръжение, като уточняват, че ниското ниво на водна маса в язовира не е предпоставка изпускателят да не работи, а напротив дори и при такова количество вода при функциониращ изпускател, следва да преминават водни маси през спирателния кран, който е бил отворен към онзи момент. В разпита си В. Ч. заявява, че и в предходни периоди са правени посещения на конкретния язовир, като констатациите не са били особено по-различни от посещението на 22.07.2026 г., тъй като и преди това са установили проблем с нормалното функциониране на основния изпускател на язовира. Съдът не намира причина да не цени като достоверни показанията на тези двама свидетели, тъй като същите са възприели пряко състоянието на съоръжението, към 22.07.2026 г., показанията им са пълни, достатъчно информативни и логични, не се констатираха вътрешни противоречия, нито противоречия с други приложени по делото доказателства, които да разколебаят тяхната доказателствена стойност. Приобщените по делото писмени доказателства също са относими, обективни и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност водят до извод за осъществен състав на административно нарушение. Същите могат да се обособят в две групи: в първата - приложения с жалбата Протокол за извършен оглед на язовирна стена и съоръженията към нея от 08.05.2025 г. и отразените в него констатации за изправност на съоръженията към язовирната стена и тяхното състояние, и по-конкретно, че основният изпускател, монтиран в шахтата на въздушния откос е отремонтиран; Договор от 08.08.2017 г. между Община П. и „•••“ ООД с предмет оглед и последващи мероприятия по локализиране местонахождението на водосборна шахта на язовир, попадащ в имот № ••• в землището на с. П.; Протокол към него от 16.08.2017 г., който са приети извършените СМР като изпълнени; Протокол № •••/16.06.2025 г. за проверка на състоянието на язовирната стена и съоръженията към нея, в който са обективирани заключения на комисия, включваща участието на актосъставителя по процесния АУАН – В. Ч. и свид. Г. Б.; Цитираните документи съдържат констатации относно изправността на основния изпускател – Протоколът от 08.05.2025 г. и този от 16.06.2025 г. Първият обаче е съставен от служители при Община П. и констатациите, обективирани в него не съответстват на тези на проверяващите от ДАМТН, обективирани в протокола от 22.07.2025 г. Другият протокол от 16.06.2025 г. в графата, отнасяща се до състоянието на основния изпускател е отразено, че същият е изправен съгл. протокол от извършен технически преглед на 08.05.2025 г. и за извършена манипулация. Данни в протокол № •••/16.06.2025 г. за извършена на място проба за работата на основния изпускател липсват. Заключението за неговата изправност се базира единствено на отразено в протокола от 08.05.2025 г. за извършен техн. преглед и манипулация. Последният е съставен единствено от служители на жалбоподателя и достоверността му е спорна. Това е така не само поради изгодните за жалбоподателя факти обективирани в него, които са диаметрално различни в сравнение с установеното на 22.07.2025 г., но и поради противоречива информация от едно от лицата, подписали протокола и участвало в проверката на 22.07.2026 г. Видно от съдържанието на протокола от 08.05.2025 г. представител на Община П. – Т. С. е участвала в манипулацията на основния изпускател на язовира, като е отразено, че при отваряне на спирателния кран водата изтича равномерно. Същото лице, отново като представител на Община П. в рамките на проверката, осъществена на 22.07.2025 г. в присъствието на проверяващите е отказала да извърши пробна манипулация на основния изпускател с довод, че входната шахта е затлачена. Принципно не е невъзможно за период от около 2 месеца да възникне подобно състояние на затлачване, което да създаде пречки за нормалното функциониране на изпускателя, тъй като именно входната шахта осъществява функциите на основен изпускател. Същият представлява основна шахта в язовирното езеро. При изложени твърдения от самия жалбоподател, а и видно от отразеното в коментираните по-горе протоколи нивото на водата в язовира към този момент е било изключително ниско и като причина за това се посочва не източване, а продължителен период с липса на валежи. При това положение без външна намеса не би могло да се стигне до такова затлачване с тиня и наноси на основната шахта, в случай че същата е била в състояние, позволяващо проводимост на водни маси по-рано, ако е такава изобщо е съществувала. Нещо повече, приложените по делото писмени доказателства установяват и нередовно почистване от храсти и високи треви на водния и въздушния откос, т.е. съоръжението към 2025 г. не е поддържано надлежно. Представеният по делото договор от 08.08.2017 г. между Община П. и „•••“ ООД с предмет оглед и последващи мероприятия по локализиране местонахождението на водосборна шахта на язовир, попадащ в имот № ••• в землището на с. П. касае извършване на СМР, сред които локализация на водовземната шахта и продухване на главния изпускател. Съдът не подлага на съмнение, че към 2017 г. са осъществени дейности във връзка с експлоатацията на основния изпускател но те са с относително дълга давност - от 2017 г. Данни за други ремонтни дейности, касаещи основния изпускател липсват. Коментираните по-горе писмени доказателства не опровергават констатациите в КП № •••/22.07.2025 г., който следва да бъде обособен в друга група писмени доказателства установяващи, че основния изпускател не функционира. Този протокол е съставен от длъжностни лица в рамките на правомощията им, отразява надлежно предприетите в хода на проверката действия, съдържа подпис на представител на жалбоподателя, присъствал на място. Съдът дава вяра на констатациите в този протокол, доколкото те почиват на проверени обстоятелства – нефункционирането на основния изпускател, установено след приканване на служител на жалбоподателя да извърши проба, която както стана ясно е отказал да извърши, причините за това, както и факта, че при отворен спирателен кран липсва пренос на водни маси, за разлика от предходно проведената проверка в рамките на която извод за изправността на основния изпускател е обективиран единствено на база писмени документи, съставени от жалбоподателя. С оглед изложеното съдът намира, че анализът на доказателствената съвкупност по делото води до извод за нефункциониращо съоръжение – основен изпускател на язовир „•••“. Данни за собствеността на язовира се съдържат в приложените по делото Акт за публична общинска собственост № •••/10.08.2018 г., АПОС № •••/10.08.2018 г., АПОС № •••/23.08.2018 г. Съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени от материално и териториално компетентни органи и при спазване сроковете по чл. 34 ЗАНН. От приложените заповеди е видно, че актосъставителят и наказващият орган са надлежно оправомощени за извършените от тях действия по съставяне на АУАН и издаване на НП. Спазена е предвидената писмена форма и са налице предвидените в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН необходими реквизити. Нарушението е точно описано, като са изведени обективните елементи от неговия състав и позволява в достатъчна степен на санкционираното лице да разбере, в следствие на кои свои действия е санкционирано. Съответно възраженията в жалбата в противния смисъл се явяват неоснователни, в това число и възражението, че не били взети предвид писмените възражения против АУАН, депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Видно от съдържанието на атакуваното наказателно постановление, АНО е отчел постъпилите писмени възражения, приемайки ги за неоснователни. За АНО е предвидено при постъпили писмени възражения против АУАН да формира преценка относно основателността им, което е сторено и този извод е обективиран в НП, предвид което възраженията в противния смисъл се явяват неоснователни. Съдът намира, че в НП не отсъстват мотиви защо АНО приема, че не е налице хипотезата на „маловажен случай“. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен, с оглед което и възраженията в жалбата в противна насока също са неоснователни. Доколкото съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от страна на административнонаказващия орган, следва да разгледа спора по същество. Обстоятелствата, изложени в акта и издаденото въз основа на него наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен начин. Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ се изразява в неизпълнение на задължението от страна на Община П. като собственик на язовир „•••“, а от там и на язовирна стена и съоръженията към нея да осигури поддържането им в техническа изправност. Нарушението е с особен субект – собственик на язовир. По делото липсва спор относно собствеността на язовира, т.е. че по отношение на същия като попадащ на територията на имоти, собственост на два отделни субекта – Община П. и Община В. Т. е налице съсобственост. Съгласно чл. 27 ЗВ, правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго. Т.е. посочената правна норма регламентира принципната възможност за съпритежание на правото на собственост върху „язовир“, по смисъла на легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 94 от ДР на ЗВ, според която „язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Следователно от съдържанието на разпоредбата на чл. 27 З В не следва правилото, че „язовир“, съставлява едно цяло в юридически аспект. Напротив след като законът допуска да бъде установено друго по отношение дяловете в съсобствеността на водния обект, то очевидно разглежда този обект и елементите му като отделни, самостоятелни вещи с произтичащите от това права и задължения, свързани със собствеността на отделните самостоятелни вещи. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят Община П. е един от съсобствениците на язовирната стена и на облегчителните съоръжения към нея на язовир „•••“, находящ се в поземлен имот с идентификатор ••• и ••• по КККР на с. П. съгласно АПОС № •••/10.08.2018 г. и АПОС № •••/10.08.2018 г. От цитираните по-горе писмени доказателства, в това число Договор от 08.08.2017 г. между Община П. и „•••“ ООД с предмет оглед и последващи мероприятия по локализиране местонахождението на водосборна шахта на язовир, попадащ в имот № ••• в землището на с. П. става ясно, че жалбоподателят Община П. като собственик на други съставни елементи на язовир „•••“ – водния обект, язовирна стена и водосборна шахта е възложил извършване на СМР на част от съоръженията, сред които водосборната шахта и главния (основен) изпускател. Данни, че жалбоподателят се счита за собственик на част от язовирната стена, входната шахта/основния изпускател се съдържат и в протокола от 08.05.2025 г. следователно за жалбоподателя Община П. като един от съсобствениците на язовирна стена и съоръженията към нея на язовир „••• съществува задължение да поддържа в изправност същите – арг. чл. 141, ал. 1 т. 1 ЗВ. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото в последствие наказателното постановление следва са отграничени законовопредвидените права и задължения, сварзани със собствеността на Община П. като един от съсобствениците на отделните самостоятелни вещи, съставляващи язовир „•••“, тъй като съобразно цитираната по-горе разпоредба на чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ, всеки собственик на отделна, самостоятелна вещ в съвкупността „язовир“ е длъжен да я поддържа в изправност. В тази връзка възраженията в жалбата за неправилно изяснена фактическа обстановка, касателно собствеността се явяват неоснователни. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, като в чл. 7, ал. 1 ЗАНН се сочи, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. От друга страна, раздел IV от закона, в частност нормата на чл. 24, ал. 1 ЗАНН, регламентира императивното правило за личния характер на административнонаказателната отговорност. В случая правилно АНО е описал нарушение, което е вменил на едно лице, като въз основа на констатациите си органът е определил административно наказание за Община П. ЗАНН не предвижда възможност за възникване на солидарна административнонаказателна отговорност между отделни лица. По-натам констатациите на свидетелите по акта кореспондират помежду си и отразяват фактическите данни, във връзка с не поддържането в техническа изправност на язовирната стена на язовир „•••“ и в частност на съоръженията към нея - основния изпускател, който е неработещ. И двамата свидетели са категорични, че при проверката на 22.07.2025 са установили, че основният изпускател е неработещ и към момента на проверката е отказано извършване на манипулационна проба от представител на собственика Община П.. Те се подкрепят и от писмените доказателства по делото, поради което и съдът прие, че безспорно се доказа по делото жалбоподателят да е извършил описаното нарушение. Правилно нарушението в НП е квалифицирано по чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ. Не се споделят твърденията в жалбата, че след като не е направена проба, нямало как да се прецени дали основният изпускател действително е неизправен, доколкото техническата документация установявала неговата изправност. На първо място, и както вече бе отбелязано документите, касаещи ремонта на основния изпускател, представени едва в съдебното производство са с не малък давностен срок – около 8 години. Останалите, по- близки във времево отношение документи са съставени от служители на жалбоподателя и съдът не ги цени като достоверни. На следващо място няма логика при функциониращо и работещо съоръжение да бъде отказано от представител на собственика извършването на манипулационна проба без обективни причини. Твърдяното затлачване на входната шахта няма такъв характер, а точно обратното, още повече, че основният изпускател е част от шахтата. Ирелевантни са изложените доводи от жалбоподателя, че в язовира нямало вода. Последното е най-малкото несериозно, като се има предвид какви имуществени вреди и дори отнемането на човешки животи би могло да причини едно евентуално преливане или откъсване на част на язовирната стена на язовир „•••“. Това не е обективна причина, която би могла да оневини жалбоподателя и да изключи отговорността му. С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административното нарушение чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за осигуряване на поддържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея. Не се споделят и доводите на жалбоподателя, че нарушението е следвало да бъде санкционирано по т. 39 на чл. 200, ал. 1 ЗВ. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ предвижда санкция при неизпълнение на задължителни предписания, дадени по реда на чл. 190а, ал. 2 или чл.138, ал. 3, т. 5. В АУАН и впоследствие в НП липсва изложена фактология относно не/изпълнение на дадени предписания. АНО е установил неизпълнение на законово задължение, вменено на собственика на язовир, а не предписание за изпълнението му. В настоящия случай правино е приложена съответстващата на нарушението по чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ санкционна норма, като на общината е наложена имуществена санкция, съгласно чл. 200, ал. 1, т.38 ЗВ, индивидуализирана в минималния размер, предвиден за това нарушение. С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна, като с оглед фактическа и правна сложност на делото, размерът би следвало да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно 80 евро. Така мотивиан, съдът