Решение № 75 от 4.3.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 1004/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по жалба, подадена от П. Т. З. от •••, чрез адв. Б. Г. Б. от АК-Хасково, против Решение №786/15.10.2025г. по гр. д. №1382 по описа за 2025г. на РС – Хасково. В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение. Твърди се, че ответникът Община Димитровград е осъществила форма на непряка дискриминация по „географски" признак спрямо въззивника, за периода 01.01.2011г.-31.12.2017г., като прилагала по недопустим начин и в противоречие на чл.22 ЗМДТ, двойна ставка за облагането с данък недвижими имоти/ДНИ/, веднъж по-висока ставка от 2,0 на хиляда за имотите в ••, с която му бил начисляван ДНИ за собственият му апартамент на •• в ••, спрямо по-ниската и по-благоприятна ставка от 1,5 на хиляда за имотите в другите 26 населени места от общината, в т.ч. гр. Меричлери и 25 села- ••, в което въззивникът имал къща с двор, Ябълково, Горски извор, Върбица, Скобелево, Сталево, Светлина, Каснаково, Крум Добрич, Крепост, Черногорово, Воден, Брод, Злато поле, Долно Белево, Райново, Голямо Асеново, Малко Асеново, Радиево, Длъгнево, Бряст, Здравец, Странско и Великан. В същия период, 01.01.2011г.-31.12.2017г., не била налице ясна и точна разпоредба от Наредба №12 от 24.01.2008г. за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград, с която Общински съвет-Димитровград да е определил конкретна ставка за начисляване на ДНИ, като в случая дори разпоредбата на чл. 15 от същата наредба била неразбираема и обявена за нищожна с Решение №58 от 24.02.2017г. по ад№414/2016г. на АС-ХАСКОВО/в кориците на гр.д. №1382/, от което следвало, че отговорността са осъществената дискриминация е именно на Община Димитровград, а не на Общински съвет – гр. Димитровград. Неправилно първоинстанционният съд приел в мотивите си, че щом със ставката от 2-промила, с която е определян ДНИ на задължените лица в ••, в т. ч. и за имота на въззивника, са облагани и имотите на другите лица в същия град, то нямало осъществена никаква дискриминация, които съдебни разсъждения били стеснителни и тенденциозни. В случая искът се основавал на това, че съгласно чл. 22 3МДТ, на територията на цялата община, общинският съвет трябвало да определи единна ставка за облагане с ДНИ/, каквато въобще не бил определил в наредбата за конкретния период 01.01.2011г.- 31.12.2017г/, а не както в случая Община Димитровград самоволно приложила ставката от 2-промила за гр. Димитровград, и 1,5- промила за останалите 26 населени места от същата община, което било в разрез, както с чл. 22 ЗМДТ, така и с чл. 4/1/ 33Дискр, като в случая било налице дискриминация по „географски" признак. Съгласно практиката на Конституционния съд Решение № 9/1996г. на КС на РБ по конст. дело № 9/1996г., и Решение № 11/26.11.2013г., по конституционно дело, а и от съдържанието на чл. 19, ал.1 от ЗМДТ данъчната ставка се определяла само от данъчната оценка на имота. В България нямало друга община, която да е въвела „двойни“ ставки за облагане с ДНИ, в различните населени места от една община. В този ред на мисли, първоинстанционният съд въобще не съобразил мотивите си с петитума на иска, а именно дискриминация по отношение на по-високата и по-неблагоприятна ставка от 2-промила за определяне на ДНИ в гр. Димитровград, спрямо по-благоприятната ставка от 1,5-промила в другите 26 населени места от същата община. Именно Община Димитровград, като правно и материално обособено лице, виновно приложила „двойна" ставка 2-промила и 1,5-промила за облагане с ДНИ, поради което е осъществила непряка дискриминация по „географски" признак, при облагане имотите в гр. Димитровград, спрямо другите 26 населени места от същата община. По тези и други съображения, изложени в жалбата, въззивниъкт претендира отмяна като неправилно и необосновано на постановеното първоинстанционно решение като моли Хасковският окръжен съд да уважи изцяло предявения, както и да му присъди сторените за двете съдебни инстанции съдебно-деловодните разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Община Димитровград. Хасковският окръжен съд, като обсъди доводите на страните, запозна се със събраните по делото доказателства и извърши съвкупна проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ от П. Т. З. против Община Димитровград, с твърдение, че спрямо него, от страна на ответната община е осъществена непряка дискриминация, в периода 01.01.2011 г. - 31.12.2017 г., по признак произход „••“ относно прилагането на обективно неоправдан критерий, а именно по-висока ставка от 2,0 на хиляда за имотите в •••, с която му се начислява данък недвижими имоти, за собствения му апартамент, находящ се на •• в ••, спрямо по-ниската и по-благоприятна ставка от 1,5 на хиляда за имотите в другите 26 населени места от общината, в т.ч. гр. Меричлери и 25 села – ••• /в което ищецът имал къща с двор/, Ябълково, Горски извор, Върбица, Скобелево, Сталево, Светлина, Каснаково, Крум, Добрич, Крепост, Черногорово, Воден, Брод, Злато поле, Долно Белево, Райново, Голямо Асеново, Малко Асеново, Радиево, Длъгнево, Бряст, Здравец, Странско и Великан. С Решение № 786/15.10.2025 г. на РС – Хасково предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на Община Димитровград направените разноски в производството. Безспорно е установено по делото, че в процесния период от 01.01.2011 г. до 31.12.2017 г., размерът на данък недвижими имоти на територията на община Димитровград е определен на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка на имота - за недвижимите имоти на гражданите на територията на гp. Димитровград и в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка на имота - за недвижимите имоти на гражданите в останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, и Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево, с. Великан, с. Светлина и с. Райново. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените по първоинстанционното производство Наредба № 12 от 24.01.2008 г. за определяна размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, ведно с решенията, с които чл.15 от същата е бил изменян. С Решение № 58 от 24.02.2017 г., постановено по адм. д. № 414 по описа за 2016 г. на Административен съд – Хасково, чл.15 от оспорената наредба е обявен за нищожен. Това решение е обезсилено с Решение № 10659 от 23.08.2018 г., постановено по адм. дело № 3995 по описа за 2017 г. на ВАС. Също така безспорно е установено, че с Решение № 801/30.11.2017 г. на Общински съвет - Димитровград е отменена цялата Наредба № 12/2008 г. Със същото решение е приета Наредба № 12/2017 г., в сила от 01.01.2018 г. И с новата наредба, в чл.21 е определена ставка за облагане с ДНИ, а именно: „Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на община Димитровград е както следва: 1. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гp. Димитровград данъкът е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ; 2. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, и Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево, с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът е в размер на 1.5 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ; За нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ“. Тази разпоредба на чл. 21 от Наредба № 12/2017 г. е отменена с влязло в сила на 18.03.2021 г. Решение № 291 от 29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 32 по описа за 2020 г. на Административен съд – Хасково. С Решение № 437/29.04.2021 г., Общински съвет - Димитровград определя отново две ставки за облагане с ДНИ. С Решение № 615 от 16.12.2021 г., Общински съвет - Димитровград приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, в сила от 01.01.2022 г. като изменя Наредба № 12 за определянето размера на местните данъци на територията на община Димитровград в частта на чл. 21 (Нов с Решение №437/29.04.2021 г.) (Отменен с Решение № 291/26.06.2020 г. по АД 32/20 г. на ХАС) – „Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на Община Димитровград е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ, а за недвижими имоти на предприятията върху данъчната оценка определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. Считано от 01.01.2025 г. ставката е завишена на 3.0 промила. Безспорно е установено и това, че въззивникът е титуляр на правото на собственост на имотите, по отношение на които твърди осъществена непряка дискриминация, а именно приложени са по делото нотариални актове и др. документи, от които се доказва, че същият притежава недвижими имоти в ••• и в ••, респ. че същият се явява задължено лице за заплащане на ДНИ към ответната Община Димитровград. Не се спори, че ежегодно е заплащал данък недвижими имоти в процесния период от 01.01.2011 г. до 31.12.2017 г., за което по делото са представени платежни нареждания и приходни квитанции. При установената по делото фактическа обстановка и събран доказателствен материал, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. е изцяло неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Законът урежда специалната защита само срещу нееднакво третиране, основано на посочените признаци - чл. 1, вр. чл. 4 ЗЗДискр. За да е налице неравно третиране законът изисква да е доказано понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 ЗЗДискр. съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБ е страна. За да е налице проява на дискриминация или тормоз по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. В случая въззивникът твърди, че спрямо него е извършена дискриминация по признак „имуществено състояние-местонахождение на имота-•••", по който критерии се определя размерът на данъка върху недвижими имоти за собствения му апартамент Този довод е неоснователен, тъй като не се установява по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица, притежаващи имоти в ••• и задължени да плащат този вид данък. Още повече, че към настоящия момент, ставката за данъка е изравнена между всички населени места в общината. При определяне на ставката Общината е действала в рамките на законоустановените граници и при наличие на компетентност. С въззивната жалба се представя решение на АС – Хасково, с което се приема, че чл. 19 от ЗМДТ не позволява различни ставки за различните населени места или лица, поради което и чл. 21 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград е отменен, като материално незаконосъобразен. Нито в диспозитива, нито в мотивите на представеното с въззивната жалба съдебно решение на АС – Хасково не се излагат съображения или правни изводи за осъществена пряка или непряка форма на дискриминация от страна на Община Димитровград. Не се установява никакъв личен, характерен признак, който да различава въззивника от останалите задължени лица - собственици на имоти в ••• към процесния период, и въз основа на който да е допуснато неравно третиране. Фактът, че едно лице притежава собственост върху недвижим имот в •••, не сочи на защитен признак по смисъла на ЗЗДискр., дори ако се приеме, че по повод правото на собственост това лице е понесло непропорционални финансови тежести, наложени от общината. От събраните в първоинстанционното производство доказателства не се установяват конкретни действия, които да имат дискриминационен характер и да се основават на признаците "обществено положение" или "произход". Не се доказа и наличието на разлика в третирането на въззивника спрямо останалите лица, задължени за ДНИ и притежаващи имоти в •• и в останалите населени места в Общината. Наред с изложеното, следва да се отчете, че различното равнище на данъчната ставка намира своето логическо и икономическо оправдание в степента на благоустроеност на съответната територия. Докато индивидуалните характеристики на конкретния имот (конструкция, етажност, изложение) рефлектират пряко върху неговата данъчна оценка, то промилната ставка е инструментът, чрез който се отразява общата инфраструктурна обезпеченост на населеното място. Градската среда в гр. Димитровград предлага качествено различна социална и инженерна инфраструктура в сравнение със селските райони на общината – в това число изградена канализационна мрежа, организирано сметосъбиране с по-голяма честота, улично осветление, поддръжка на паркови пространства и по-лесен достъп до административни и културни услуги. Това обективно състояние на средата поставя собствениците на имоти в градската част в различна фактическа ситуация спрямо тези в малките населени места. Следователно, диференцираният подход при определяне на данъчната тежест не е акт на предразсъдък към жителите на града, а израз на принципа за съразмерност между публичните тежести и обществените ползи, които предоставя съответната територия. Липсата на пълна идентичност в характеристиките на населените места изключва възможността за прилагане на теста за дискриминация, тъй като субектите не се намират в „сравними сходни обстоятелства“. Различието в ставките е продиктувано от обективни критерии за градоустройство, а не от признаци, свързани с личността, произхода или имущественото състояние на въззивника. Ето защо, като е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск, РС – Хасково е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото претенцията на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява неоснователна. Мотивиран така, съдът