Решение № 17367 от 9.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 49407/2025 г.

Предявен е от ищеца „Застрахователна компания Лев Инс“ АД срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 410 ал. 1, т. 2 вр. чл. 49 ЗЗД р. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1333,99 евро /2609,05 лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 5000- 1261-21-252251 за вредите по МПС „Тойота Версо“ с рег. № •••••••, причинени от настъпило на 04.07.2021 г. около 17:30 часа при движение на път 82 км 67 в резултат на попадане на автомобила в неравност на пътното платно, ведно със законната лихва от 20.10.2025 г. до окончателното плащане. Ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД твърди, че на 04.07.2021 г. около 17:30 часа при движение на път 82 км 67, водачът на лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № •••••••, попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, в резултат на което било реализирано ПТП, настъпили щети по автомобила, който е застрахован по валидна имуществена застраховка „Каско“. За настъпилите вреди при ищеца била образувана щета № 5000-1261-21-252251, по която на 28.10.2021 г. на собственика на процесния застрахован автомобил била зпалатена сумата от 2609,05 лева застрахователно обезщетение. Посочва, че процесното ПТП е настъпило на републикански път, за които по силата на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 30, ал. 1 ЗПът.ответникът е задължен да осъществява дейностите по управление и поддържане на пътя, като осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, както и да сигнализира препятствия на пътното платно, поради което отговаря спрямо пострадалото от ПТП лице на основание чл. 49 ЗЗД, респ. спрямо застрахователя по застраховка „Каско“, изплатил застрахователно обезщетение, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Поддържа, че въпреки изпратена регресна покана до ответника, дължимата сума не била заплатена от ответната страна. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ - областно пътно управление-София, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че непредставянето на подписани от застрахования действащи към датата на ПТП общи условия предпоставя отхвърляне на претенцията. Оспорва Протокол за ПТП като непълен, неточен и противоречив. Оспорва да е представен снимков материал, както и да са представени доказателства, че не са налице обстоятелства, които изключват риска. Оспорва причинноследствената връзка между твърдяното ПТП и настъпилите увреждания, като посочва, че механизма на уврежданията е възможно да е различен от посочения в исковата молба. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от увредения водач. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на разноски по делото. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна: От представената Застрахователна полица № 93002010062772 се установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Каско ” на МПС „Тойота Версо“ с рег. № ••••••• със срок на застраховката от 00:00 часа на 30.07.2020 г. до 24:00 часа на 29.07.2021 г. Представени са Протокол за ПТП № 1782628/04.07.2021 г. и уведомление за настъпило застрахователно събитие от 04.07.2021 г., подадено от водача на автомобила С. Ив. Д. и управител на дружеството собственик „Айсбеар“ ЕООД. Описано е настъпване на застрахователно събитие на 04.07.2021 г. при движение на автомобила по Самоковско шосе с посока на движение от гр. Самоков към гр. София на 5 км. след с. Долни Пасарел, при което настъпва съприкосновение на автомобила с внезапно падащи камъни на пътното платно. От представените описи-заключения по щета, фактури, калкулации, доклад по щета и платежно нареждане се установява, че застрахователят по образуваната щета № 5000-1261-21-252251 е определил обезщетение в размер на сумата от 2609,05 лева за обезщетяване на констатираните увреждания по процесната щета, което реално е заплатил на собственика на 28.10.2021 г. От показанията на разпитания свидетел С. Ив. Д. се установява, че при настъпване на процесното ПТП същият управлявал автомобила „Тойота Версо“ от гр. Самоков към гр. София и в район на Пасарел, от скалите отстрани на пътя паднали камъни по пътното платно непосредствено пред автомобила и последвало съприкосновение с един от тях. Свидетелят сочи, че управлявал автомобила с ниска скорост около 40 км/ч, поради извършван ремонт на пътя и свален горен асфалтов слой на пътното платно. Поддържа, ПТП настъпило след обяда при слънчево време и добра видимост като след инцидента отбил встрани на пътя и изчакал служителите на реда и пътна помощ. По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по допусната съдебна автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, от което се установява, че всички увреждания по МПС „Тойота Версо“ с рег. № •••••••, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 2419,23 евро /4731,61 лева/ към датата на ПТП. Други допустими и относими доказателства по делото не са представени. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав формира следните правни изводи: Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата. На първо място, от представения от ищеца подписан екземпляр на застрахователната полицата, безспорно се установява наличие на застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско”. След подробен анализ, изслушаното вещо лице е дало категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан именно с преминаване на МПС през неравности на пътното платно – падащи върху пътното платно камъни. Според вещото лице наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма. В настоящия случай, безспорно се установява, че автомобилът е преминал през такова препятствие по пътя, в каквато насока са и показанията на разпитания св. Д.. Съдът счита, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е категорично установен. Възражението на ответника, че не са събрани подробни доказателства за параметрите и местоположението на препятствието е изцяло неоснователно. Показанията на свидетеля индивидуализират в достатъчна степен местоположението и параметрите на препятствието и изключват други възможни причини за настъпване на произшествието. Не са ангажирани по делото каквито и да е доказателства за наличието на евентуални обстоятелства изключващи отговорността на застрахователя, което не е било своевременно и надлежно сторено. Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на вещото лице при анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите от заявлението и описа на застрахователя от техническа гледна точка следва извод, че щетите по МПС „Тойота Версо“ с рег. № •••••••, са вследствие реализираното ПТП на 04.07.2021 г. Експертът сочи, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП съгласно описа на застрахователя е 2419,23 евро /4731,61 лева/. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционнообезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда–имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (в този смисъл ППВС № 7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (в този смисъл – ППВС № 9/1966 г.). Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействиенеизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗПът. вр. чл. 3, ал. 2 и 4 ЗПът. републиканските пътища са публична държавна собственост. Не се спори, че участъкът по Самоковско шосе с посока на движение от гр. Самоков към гр. София на 5 км. след с. Долни Пасарел, където се установява че е настъпило процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа. Управлението на републиканските пътища е възложено на ответника – чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗПът. Следователно ответникът има общото задължение да ги поддържа в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин – чл. 14, ал. 2 ЗДС, да взема своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за безопасно движение – чл. 6, ал. 1, т. 4 ППЗДвП, вкл. да прилага стоманени мрежи за укрепване на скални откоси с цел да се предпази пътното платно от падащи върху него обрушени от повърхността на откоса скални материали - чл. 199, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища. Доколкото ответникът е юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на пътя, където са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно, където е настъпил инцидента; неизпълнението на това негово задължение се установява и от самия факт на наличие на препятствие по пътя – падащи скални материали, което с оглед установеното по делото ПТП очевидно представлява опасност за движението по този път. Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен по силата на чл. 30, ал. 1 ЗПът. да поддържа пътя в годно за безопасното му ползването състояние и това му задължение не зависи от обстоятелството дали е бил уведомен за състоянието на пътя по реда на чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде ангажирана. Следователно всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника са доказани по делото, включително настъпването на застрахователното събитие и причинната връзка на вредите с него. Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника, както му е било указано с доклада по делото. На следващо място по довода на ответника, че водачът на автомобила не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно, съдът намира, че именно ответникът е следвало да релевира доказателствени искания, за да установи сочените от него обстоятелства, като в настоящия случай по делото няма данни за такова поведение на водача. Даже напротив – предвид показанията на свидетеля Диитров, които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал, не се установява същият като водач на увредения автомобил да се е движил с несъобразена скорост. Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие на необезопасено препятствие на пътното платно на път от републиканската пътна мрежа, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от застрахователя ищец, то на основание 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу АПИ за вредата до размера на платеното обезщетение. В настоящата хипотеза доколкото стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, предявеният иск се явява доказан в пълния му размер съобразно диспозитивното начало. С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 53,36 евро /104,40 лева/, депозит за вещо лице в размер на 350,00 евро /684,54 лева/ и 102,26 евро /200,00 лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ при съобразяване материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд