Решение № 184 от 2.2.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 568/2025 г.

Административен съд - Търговище02.02.2026reporting judge Анета Петрова

Ruling

ОТМЕНЯ Решение № Рш-ДОИ-216/21.11.2025г., издадено от инж.П. А. - заместник-кмет на Община Търговище, действащ за кмет в условията на заместване на основание Заповед №РД-З-1407/13.11.2025г. на кмета на Община Търговище, с което е поставен изричен отказ на основание чл. 28 ал.2 във връзка с чл. 4 ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ да се предостави достъп до информация, поискана със заявление с вх. №ДОИ-202/27.10.2025г. по регистъра на Община Търговище, подадено от К. Д. Р. от гр.Търговище, [улица], вх.*, ап.••. ИЗПРАЩА административната преписка на кмета на Община Търговище за ново разглеждане и произнасяне по заявление вх.№ДОИ-202/27.10.2025г. по регистъра на Община Търговище, подадено от К. Д. Р. от гр.Търговище, [улица], вх.*, ап.••, в 14 - дневен срок от получаване на препис от настоящото решение при съобразяване с дадените в мотивите на същото указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал.1 АПК Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д. Д., да заплати на К. Д. Р. от гр.Търговище, [улица], вх.*, ап.••, [ЕГН], сумата в размер на 455.11/четиристотин петдесет и пет евро и единадесет цента/ евро, представляваща направени съдебни разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40 ал.3 ЗДОИ. Препис от настоящото решение да се изпрати на страните. Съдия: �

Grounds

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно – процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на К. Д. Р. от гр.Търговище, [улица], вх.*, ап.•• против Решение №Рш-ДОИ-216/21.11.2025г., издадено от инж.П. А. - заместник-кмет на Община Търговище, с което е отказан достъп до обществена информация по подаденото от жалбоподателя до Община Търговище заявление вх. № ДОИ-202/27.10.2025г. В жалбата се визира неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изтъква се, че търсената и отказана информация се явява обществена и не е от категорията по чл. 13 ал.2 от ЗДОИ, достъпът до която може да бъде ограничен. Наред с това жалбоподателят счита, че в случая е налице надделяващ обществен интерес, тъй като проблемът със спешната медицинска помощ и ползването на въздушни линейки е изключително наболял както в регионален, така и в национален мащаб, и приетото от ОбС – Търговище Решение №15 от сесия, проведена на 30.10.2025г., е насочено към разрешаването му. Оспорващият заявява желанието си като гражданин да сформира собствено мнение за дейността на задължените субекти и за причините, поради които разрешаването на посочения проблем се е забавило през годините. Именно това провокирало и търсенето на заявената обществена информация. Въз основа на изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение и да задължи ответната страна да му предостави търсената обществена информация. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят и неговият процесуален пълномощник адв. Д. Б. от АК – Разград, поддържат подадената жалба и претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Визират невярно посочване на фактическо основание за отказа в оспореното решение, тъй като не било налице изразено от страна на Министерство на здравеопазването несъгласие за предоставяне на заявената обществена информация. Считат, че несъгласието на другото трето лице не може да се отнася до защита на лични данни, доколкото същото е юридическо лице, а и при евентуално наличие на такива данни или търговска тайна информацията също би могла да бъде предоставена след заличаването им съобразно законовите правила или чрез частичен достъп. Оспорващата страна прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по оспорването – Кмет на Община Търговище, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от процесуалния си пълномощник юрисконсулт В. К., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък на разноските. Изложените в подкрепа на становището ѝ доводи са в смисъл, че е налице изрично изразено от трето лице – „Белстрой инженеринг АМ“ ДЗЗД, несъгласие за предоставяне на достъп до информацията поради съдържащите се в същата данни, представляващи търговска и производствена тайна. Излага подробни доводи в депозирана писмена защита. В Определение №2026/30.12.2025г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му лично на адресата – 26.11.2025г., отразена в приложеното известие за доставяне, и датата на регистриране на жалбата в АдмСТ – 08.12.2025г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: В заявление, заведено с вх.№ ДОИ-202/27.10.2025г. по регистъра на Община Търговище, жалбоподателят К. Д. Р. е заявил предоставяне на достъп до следната обществена информация : копие на Заявление от Министерство на здравеопазването, постъпило с вх.№РД-01-9828/26.09.2025г. – за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП), за довеждаща техническа инфраструктура – водопровод и ел.захранване на обособена позиция №4 „Инженеринг на оперативна база за HEMS - Търговище“. Заявителят е отбелязал в заявлението и формата, в която желае да получи исканата информация – „копие на хартиен носител“. С писмо рег.№РД-01-11279/31.10.2025г. кметът на Община Търговище е поискал от Министерство на здравеопазването на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ в срок до 07.10.2025г.вкл.да изрази своето изрично писмено съгласие относно предоставяне на копие на Заявление с вх. № РД-01- 9828/26.09.2025 г. за издаване на разрешение за изработване на ПУП-ПП за довеждаща техническа инфраструктура - водопровод и ел. захранване на обособена позиция №4 „Инженеринг и оперативна база за HEMS - Търговище“. Във връзка с изпращането на горното писмо до заявителя Р. е изпратено писмо рег.№РД-02-8368/31.10.2025г. от кмета на Община Търговище, с което го уведомява, че ще получи отговор в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ (до 24.11.2025г.), тъй като исканата информация се отнася до трети лица и е необходимо съгласие за предоставянето на същата. Писмото е връчено на жалбоподателя лично с известие за доставяне на 04.11.2025г. С писмо вх.№РД-01-11653/07.11.2025г. от регистъра на Община Търговище, в отговор на отправеното от кмета на Община Търговище писмо рег.№РД-01-11279/31.10.2025г. и в указания срок инж. П. Т. - експерт към Министерство на здравеопазването, съгласно Пълномощно № П-00-70/07.03.2025г. от министъра на здравеопазването, е отговорил, че като длъжностно лице, подписало лично писмото, с което е изпратено заявление за издаване на разрешение за изработване на ПУП-ПП за довеждаща техническа инфраструктура - водопровод и ел. захранване за обект оперативна база за нуждите на HEMS - c. Буховци, община Търговище, изразява писменото си съгласие за предоставяне по реда на ЗДОИ на писмо изх. № 26-00-2463/13.10.2025г.от МЗ, а досежно приложените към писмото документи, които са изготвени от служители на фирма „БЕЛСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ АМ“ ДЗЗД и съдържат лични данни, следва да се поиска съгласие от тях. С писмо рег.№РД-02-8567/06.11.2025г. кметът на Община Търговище е поискал от ДЗЗД „БЕЛСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ АМ“ на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ в срок до 12.11.2025г.вкл.да изрази във връзка с подадено заявление за достъп до обществена информация своето изрично писмено съгласие относно предоставяне на копие на изготвените от дружеството документи, приложени към Заявление Министерството на здравеопазването с техен изх.№26-00-2096/24.09.2025г. за издаване на разрешение за изработване на ПУП-ПП за довеждаща техническа инфраструктура - водопровод и ел.захранване на обособена позиция №4 „Инженеринг и оперативна база за HEMS - Търговище“. Писмото е връчено на представител на „ДЗЗД „БЕЛСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ АМ“ на 07.11.2025г. с известие за доставяне. С писмо вх.№РД-02-8650/10.11.2025г., постъпило в Община Търговище по електронен път, инж.И. М. като Ръководител Проектиране е отговорил, че като приложения към посоченото подадено от МЗ заявление са представени документи, изготвени от „БЕЛСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ АМ“ ДЗЗД, съдържащи лични данни, професионални технически разработки, интелектуална собственост и авторски права, които се явяват търговска и производствена тайна. С цел надлежната защита на посочената информация, на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ същият е заявил изрично, че дружеството не е съгласно с това да бъде предоставяна исканата информация на заявителя, а именно копие от изготвените от дружеството документи, приложени към заявлението на Министерството на здравеопазването. Предвид тези съображения настоява съдържащата се в посочените документи информация да не бъде предоставяна на трети лица. След получаване на поисканите становища от третите лица е издадено оспореното Решение №Рш-ДОИ-216/21.11.2025г. от инж.П. А. - заместник-кмет на Община Търговище, действащ за кмет на основание Заповед №РД-З-1407/13.11.2025г. Със същото на основание чл. 28 ал.2 във връзка с чл. 4 ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е отказан достъп до информация, поискана с подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № ДОИ-202/27.10.2025г. В мотивите на решението от фактическа страна е прието, че в отговори с peг. инд. № РД-01-9828/26.09.2025г., РД-01-11653/07.11.2025г. и РД-02-8650/10.11.2025г. Министерството на здравеопазването и ДЗЗД „Белстрой инженеринг АМ“ подробно са описали своите доводи, че не дават съгласие заявителят да получи копие на заявлението. Като е обсъдил нормите на чл. 2 ал.1 ЗДОИ, чл. 10, чл. 11, чл.13 и чл. 37 ал.2 ЗДОИ, органът е изложил от правна страна следните мотиви: 1/ търсената със заявлението информация няма характера на обществена по смисъла на чл. 2 ал.1 ЗДОИ, тъй като заявлението представлявало част от административна преписка по издаване на административен акт и може да се предостави само на страните в конкретното административно производство и на засегнатите от акта страни, и то не по реда на ЗДОИ, а по реда на АПК и специалния закон, по който е издаден съответния адм.акт; наличието на специален ред за снабдяване с исканата информация от своя страна изключвало прилагането на нормите на ЗДОИ съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ; 2/предвид несъгласието на третото лице за предоставяне на търсената информация и съобразно изискването на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ във връзка с дефиницията по §1 т. 6 от ДР на ЗДОИ е прието, че в подаденото заявление за достъп до обществена информация по никакъв начин не се сочи, че чрез предоставяне на исканото копие на заявление се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, или повишаване на прозрачността и отчетността на общинска администрация, т.е. в случая не е налице надделяващ обществен интерес. Като писмени доказателства по делото са приети представени от жалбоподателя документи: Копие – извлечение на Решение №15 от заседание на ОбС – Търговище, докладна записка от заместник – кмета на Община Търговище с приложеното към същата техническо задание, и разпечатка на публикация в местния вестник „Знаме“. Видно от посоченото копие на Решение №15 от заседание на ОбС – Търговище, със същото на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 124а, ал. 1 и ал. 5 от ЗУТ, във връзка с чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, се разрешава да се изработи проект на Подробен устройствен план - парцеларен план за елементи на техническата инфраструктура, за обект: „Довеждаща техническа инфраструктура - водопровод и ел. захранване за обособена позиция № 4 „Инженеринг на оперативна база за HEMS - Търговище” за поземлен имот с идентификатор 07154.46.2 в землището на с. Буховци, общ. Търговище, като на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл.124а, ал. 1 от ЗУТ, се одобрява Заданието по чл. 125 от ЗУТ за изработване на ПУП - парцеларен план. Представената докладна записка съдържа предложението за приемане на горепосоченото решение. Приложената разпечатка на публикация в местния вестник „Знаме“ съдържа статия от 03.10.2025г., озаглавена „Денят, в който Търговище отбелязва своята авиационна история“. В същата е описано, че МС е предоставил на МЗ безвъзмездно за управление бившия летищен имот на летище „Търговище“ в с. Буховци, общ. Търговище като целта е там да се изгради оперативна база за нуждите на спешната медицинска помощ по въздух (HEMS), с което този терен ще стане третата такава база след тези в София и Пловдив. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с основанията по чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи: Оспореният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение № Рш-ДОИ-216/21.11.2025г., е постановен от материално и времево компетентен орган по смисъла на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто се явява кметът на Община Търговище, в чиито правомощия по заместване е действал заместник – кмета на Община Търговище инж.П. А. на основание Заповед №РД-З-1407/13.11.2025г. на кмета на Община Търговище. С последната заповед, приложена на л.31 от делото, инж.П. А. - заместник – кмет на Община Търговище, е определен да замества кмета на Община Търговище при отсъствието му от община Търговище за периода от 17.11.2025г. до 21.11.2025г. включително. Отсъствието на кмета на Община Търговище за посочения период е доказано с депозираната таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м.ноември 2025г., от която е видно, че в посочения период д-р Д. Д. е ползвал редовен отпуск. Като издадена в периода на отсъствие на компетентния орган от лице, което е оправомощено да го замества, оспорената заповед е валидна и по отношение на същата не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т.1 АПК. По отношение на визираното в чл. 146 т.2 АПК основание за оспорване – неспазване на установената форма, следва да се посочи, че нормата на чл. 38 ЗДОИ поставя специални изисквания към съдържанието на решението, а именно : в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Тези изисквания са съобразени с общото изискване на чл. 59 ал.2 АПК за писмена форма на акта. В случая оспореното решение отговаря изцяло на посочените специални изисквания на ЗДОИ и на общите изисквания на чл. 59 АПК за форма, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК. При преглед на материалите по преписката съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В рамките на 14-дневния срок по чл.28 ал.1 ЗДОИ органът е предприел разглеждане на заявлението и предвид установената необходимост от изискване на съгласие от трето лице, на основание чл. 31 ал.2 ЗДОИ е поискал изричното писмено съгласие на третото лице Министерство на здравеопазването, спазвайки визирания в чл. 31 ал.2 ЗДОИ 7-дневен срок за това. Поради поискването на такова съгласие е реализирана хипотезата чл. 31 ал.1 ЗДОИ за удължаване на 14-дневния срок за произнасяне на органа с допълнителен 14-дневен срок. За изискването на становище на третото лице и за удължаване на срока за произнасяне на органа е изпратено и връчено уведомление на заявителя Р.. След изискване съгласие и на другото трето лице и след получаване на неговия отговор оспореното решение е издадено на 21.11.2025г., т.е. в рамките на удължения срок, изтичащ на 24.11.2025г. При това положение липсва и отменителното основание чл. 146 т.3 АПК. Досежно правилното приложение на материалния закон съдът прецени следното: Произнасяйки се по подаденото заявление, ответният орган е счел същото за редовно и тази преценка е правилна, тъй като видно от заявлението то съдържа реквизитите по чл. 25 ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДОИ и при това положение подлежи на разглеждане по аргумент на противното от нормата на чл. 25 ал.2 ЗДОИ, според която само при липса на посочените три реквизита заявлението се оставя без разглеждане. В заявлението ясно е посочено точно каква информация се иска, поради което и не е било налице основание за оставянето му без разглеждане на основание чл. 29 ал.1 ЗДОИ за уточняване на предмета му. ЗДОИ не поставя изискване в заявлението да са описани целите и мотивите, заради които се търси посочената информация, а само държи последната да е ясно описана. Ето защо липсата на изложение в заявлението относно надделяващ обществен интерес, свързан с разкриване на корупция или злоупотреба с власт, или с повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти, не води до нередовност на заявлението и не създава пречки за разглеждането му. В мотивите на оспореното решение на първо място органът е определил търсената информация като такава, която няма характер на обществена, аргументирайки се, че търсеното заявление представлява част от административна преписка по издаване на административен акт и може да се предостави на засегнатите страни не по реда на ЗДОИ, а по реда на ЗУТ и АПК. По този аргумент следва да се посочи, че правото на страните в едно административно производство да се запознават с документите по същото по реда на съответния специалния закон или по общия ред на АПК, не конкурира и не изключва правото на останалите лица да търсят достъп до съответната информация по реда на ЗДОИ. Като подадено до общинската администрация и иницииращо съответно административно производство за изработване на ПУП – ПП, заявлението, изходящо от МЗ, попада в обхвата на дадената в чл. 2 ал.1 ЗДОИ дефиниция за обществена информация по смисъла на този закон, която е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Органите на местно управление като общинските съвети и органите на изпълнителната власт по места, каквито са кметовете, са задължени субекти по смисъла на чл. 3 ал.1 ЗДОИ. Дейността на последните е пряко свързана с обществения живот и в съответствие с конституционния принцип за правовата държава, каквато е Република България, е регламентираното в чл. 41 ал.2 КРБ право на гражданите на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Въз основа на тези принципни разпоредби гражданите имат право да се интересуват от начина, по който се осъществява дейността на избраните от тях органи на местна власт, като тази възможност представлява и своеобразен контрол от страна на суверена в едно демократично общество. Ето защо очертаната в заявлението информация, свързана с инициираното от МЗ изработване на ПУП – ПП за елементи на техническата инфраструктура, за обект: „Довеждаща техническа инфраструктура - водопровод и ел. захранване за обособена позиция № 4 „Инженеринг на оперативна база за HEMS - Търговище”, което фактически се отнася до изграждане на оперативна база за нуждите на спешната медицинска помощ по въздух (HEMS), е обществена информация. Като вид търсената обществена информация е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като това е информация, която се създава, събира и съхранява по повод дейността на кмета и неговата администрация. Прокламираният от чл. 13 ал.1 ЗДОИ принцип за свободен достъп до служебна обществена информация може да бъде ограничен в хипотезите на чл. 13 ал.2 ЗДОИ, но в случая органът не се е позовал на тях. При хипотетично дефиниране на търсената информация като обществена, ответният административен орган е аргументирал, че със същата в случая се засягат интересите на трето лице и при това положение достъп до нея се позволява само при надделяващ обществен интерес в хипотезата на чл. 37 ал.1 т.2 ЗДОИ, посочена като правно основание на оспорения отказ. Съгласно чл. 37 ал.1 т.2 ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Основателно в случая е възражението на оспорващата страна за неправилно интерпретиране в решението на отговора на едното трето лице – МЗ. В мотивите на решението е обсъдено, че МЗ не дава съгласие заявителят да получи копие на търсеното заявление, докато видно от цитираното в решението писмо вх.№РД-01-11653/07.11.2025г. от страна на МЗ е изразено изрично съгласие за предоставяне на подписаното от служителя на МЗ писмо до Община Търговище по реда на ЗДОИ. Действително в отговора на другото трето лице - „БЕЛСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ АМ“ ДЗЗД, се съдържа изрично несъгласие за предоставяне по реда на ЗДОИ на изготвените от това дружество документи, приложени към заявлението на МЗ. При наличие на това несъгласие се задейства изключението в нормата на чл. 37 ал.1 т.2 ЗДОИ, т.е. при наличие на надделяващ обществен интерес дори в случаите на засягане интересите на трети лица и въпреки тяхното несъгласие, информацията подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. Аргумент за несъгласието на третото лице – търговско дружество е наличието на лични данни и друга информация, представляваща търговска и производствена тайна. Съгласно §1 т.5 от ДР на ЗДОИ, не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. В същата норма е въведена оборима презумпция, съдържаща шест отделни хипотези на презюмиран надделяващ обществен интерес до доказване на противното, като три от тях са следните : а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1, съответно – чл. 3а, ал. 1, т. 1 и 2, относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3 или чл. 3а. По този начин законодателят е дал превес на обществения интерес от прозрачност при управлението на общинското и държавно имущество пред интереса на третото лице да опази търговската тайна и да се предпази от нелоялна конкуренция. В мотивите на оспореното решение липсва направено обсъждане на посочената презумпция, като органът е изходил от дефиницията за понятието „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на ЗДОИ, според която такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а. От страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства, посочени по – горе, които установяват наличието на обществен интерес към въпроса за изграждане на оперативна база за нуждите на спешната медицинска помощ по въздух (HEMS), в т.ч. и към отделните стъпки за постигане на тази цел, каквато стъпка е заявеното от МЗ до Община Търговище изработване на ПУП-ПП за довеждаща техническа инфраструктура - водопровод и ел.захранване на обособена позиция №4 „Инженеринг и оперативна база за HEMS - Търговище“. Медийното отразяване на темата и самото естество на същата, отнасящо се до оказване на спешна медицинска помощ по въздух, която помощ има животоспасяващо значение в отделни случаи, предпоставят големия интерес на обществото, особено на жителите на Търговищка област. Правото на обществото да получи информация по тази тема от компетентните органи е пряко свързано с повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а от ЗДОИ и с гарантиране законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от тези субекти, а това са два от елементите на състава на надделяващия обществен интерес по смисъла на §1 т.5 и т.6 от ДР на ЗДОИ. В оспореното решение органът е мотивирал, че в конкретния случай липсва надделяващ обществен интерес, тъй като в подаденото заявление не се сочело, че с търсената информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на общинската администрация. Както се посочи по – горе, ЗДОИ не отправя изискване към заявлението да съдържа обосноваване на преследваната цел, а за наличие на надделяващ обществен интерес субектът по чл. 3 ЗДОИ следва да направи собствена преценка при разглеждане на заявлението на база съхраняваните от него материали. Освен, че в оспореното решение има само направен извод за липсата на такъв интерес, в рамките на съдебното дирене по настоящото дело не е проведено доказване с цел оборване на законовата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес. В случая тежестта на доказване е обърната и не жалбоподателят, а органът следва да докаже липсата на надделяващ обществен интерес. В този смисъл са Решение № 14415 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2014 г., VII о. и Решение № 12144 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12408/2019 г., V о. Предвид това и с оглед представените от оспорващия доказателства, както и съобразно законовата презумпция, необорена в случая, съдът приема, че е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на търсената служебна обществена информация. В обобщение на гореизложените мотиви следва извода, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е незаконосъобразен. В подаденото по реда на ЗДОИ заявление ясно е описана търсената информация, а именно : копие на подаденото от МЗ заявление за издаване на с вх.№РД-01-9828/26.09.2025г. – за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП), за довеждаща техническа инфраструктура – водопровод и ел.захранване на обособена позиция №4 „Инженеринг на оперативна база за HEMS - Търговище“. От подписалият заявлението служител на МЗ е дадено изрично съгласие за предоставяне на това писмо – заявление по реда на ЗДОИ, което предпоставя осигуряване на търсения от жалбоподателя достъп до тази информация. Ето защо съдът намира за липсващо визираното в оспореното решение правно основание за направения отказ – чл. 37 ал.1 т.2 ЗДОИ, поради което решението се явява постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и е налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 146 т.4 ЗДОИ. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, а е от компетентността на ответния орган, следва административната преписка да бъде върната на кмета на Община Търговище за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от К. Д. Р. заявление, заведено с вх.№ ДОИ-202/27.10.2025г. по регистъра на Община Търговище, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14 - дневен срок от получаване на преписа от настоящото решение. В случай, че при разглеждане на заявлението органът прецени, че приложената към заявлението документация, изготвена от „БЕЛСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ АМ“ ДЗЗД, е неразделна част от самото заявление, следва да обсъди с оглед изразеното от представителя на това дружество несъгласие в писмо вх.№РД-02-8650/10.11.2025г., налице ли е в същата производствена или търговска тайна по смисъла на понятието §1 т.5 от ДР на ЗДОИ, важи или е оборена презумпцията, заложена в тази норма, и следва ли да се предостави съгласно чл. 37 ал.2 ЗДОИ частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. По отговорността за разноски – Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, при отмяна на обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло, поради което и жалбоподателят има право на присъждане на направените от него разноски. Представените документ за внесена държавна такса от 10 лева, равняваща се на 5.11 евро, и договор за правна защита и съдействие, в който като договорено и заплатено в брой е записано адвокатско възнаграждение в размер на 450 евро, установяват направените от оспорващия съдебни разноски. Ето защо Община Търговище като юридическо лице, в структурата на което е административният орган, издал оспореното решение, съобразно дефинирането в §1 т.6 от ДР на АПК, следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 143 ал.1 АПК на оспорващия Р. направените от него разноски в размер на 455.11 евро за платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с 40 от ЗДОИ, съдът

Cited provisions

47