Решение № 73 от 16.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 92/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК. Образувано е по жалба от 20.01.2026 г. на заявителя К. С. Т., в качеството на председател на новоучредено сдружение „Обединена македонска организация – Илинден“, срещу решение № 2/4.01.2026 г. по т.д. № 289/2025 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, с което е потвърден отказ № 20251207143222/10.12.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20251207143222. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за законосъобразен обжалвания отказ. Твърди се, че в очевидно противоречие със съдържанието на заявлението и на устава е прието, че се иска регистрация на сдружение в частна полза, при изрично посочена обществена полза. Неправилен бил и изводът, че в устава липсвал определен ред за разпределение на имуществото на сдружението при бъдеща ликвидация, като не било съобразено, че чл. 18 от устава дословно възпроизвеждал чл. 43 ЗЮЛНЦ. Твърди се, че отказът за вписване нарушавал правото на сдружаване по чл. 11 КЗПЧОС и преследвал скрита недопустима цел по чл. 18 КЗПЧОС, като дискриминирал учредителите, които били третирани по-неблагоприятно в сравнение с други ЮЛНЦ, намиращи се в сходно правно и фактическо положение, без това да е обосновано с обективни и разумни причини. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от 14.12.2025 г. на К. С. Т., в качеството на председател на новоучредено сдружение „Обединена македонска организация – Илинден“, срещу отказ № 20251207143222/10.12.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20251207143222, с което е поискано първоначално вписване на сдружението като такова за извършване на общественополезна дейност в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Към заявлението са приложени следните документи: 1) протокол от учредително събрание от 30.11.2025 г., подписан от името на седем физически лица – учредители, както следва: К. С. Т., К. Т. К., Д. И. И. И. К. М., Б. И. Ф., М. К. К. и А. Г. А.; 2) списък на учредителите с подписа на всеки от тях, 3) устав на сдружението, приет на същото събрание; 4) образец от подписа на лицето, представляващо сдружението; 5) документ за внесена държавна такса. За да постанови атакувания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че представеният устав не отговарял на изискванията на чл. 20, т. 13 ЗЮЛНЦ – чл. 18 от устава не бил уреден начин на начин на разпределение на останалото имущество след удовлетворяване на кредиторите. Прието е и, че правомощието на УС по чл. 14, ал. 3 от устава да определя дипломиран експерт – счетоводител за проверка на дейността на сдружението противоречи на завишените изисквания за счетоводната отчетност на ЮЛНЦ в обществена полза, които налагали избор на одитор от общото събрание. В обжалваното решение от 4.01.2026 г. съдът е споделил доводите на ДЛР по отношение на неспазване на чл. 20, т. 13 ЗЮЛНЦ и относно избора на експерт – счетоводителя. Допълнително е приел и, че сдружението било заявено в частна полза, а набелязаните цели и средства за постигането го определяли като такова в обществена полза, което сочело на несъответствие на избраната организационна форма и противоречало на изискването на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ. При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Решението е правилно като краен резултат, макар изложените мотиви да са несподелими. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър или регистъра на ЮЛНЦ съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. При това спазването на изискванията за вписване следва да се докаже чрез представени към самото заявление или в срока по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ документи. Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Безспорно е в съдебната практика, че при разглеждането на жалба по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът не е ограничен в проверка само на правилността на приетите от ДЛР основания за отказ, а следва служебно да провери спазването на всички изисквания за вписване или обявяване в съответния регистър. Това е така, тъй като съдът действа не като контролноотменителна инстанция, а като такава по същество – ако отмени отказа, съдът постановяване исканото вписване, заличаване или обявяване /чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ/, а това не може да стане, ако не са налице всички условия на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, които съдът служебно проверява. В конкретния случай е поискано първоначално вписване на новоучредено сдружение за извършване на общественополезна дейност. Според чл. 19, ал. 1 ЗЮЛНЦ сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел, а ако сдружението е определено за извършване на общественополезна дейност, то се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица – ал. 2. В обхвата на проверката за законосъобразност, която извършва съда, се включва: 1) дали е прието от минималния изискуем брой дееспособни лица решение за учредяване на сдружението, 2) дали е приет устав със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 20 ЗЮЛНЦ и ненарушаващо други нормативни изисквания, и 3) дали е избран управителен орган. В настоящия случай част от тези изисквания не са спазени. Представеният протокол от 30.11.2025 г. обективира волята на седем физически лица /посочени по-горе/ да създадат сдружение за общественополезна дейност с наименование „Обединена македонска организация – Илинден“, да приемат устав на сдружението и да изберат четирима членове на управителния му орган. Протоколът и уставът носят подписи от името на всички учредители. Що се отнася до съдържанието на устава и проверката за съответствието му със закона, следва да се отбележи следното: Противно на приетото от БОС в устава, а и в решението за учредяване, изрично е посочено, че сдружението се учредява за осъществяване на общественополезна дейност /чл. 3, ал. 3/. Поради това напълно неотносими към настоящия устав са всички изложени съображения относно несъответствие на целите с избраната организационна форма. За да може едно ЮЛНЦ да се впише като такова за извършване на общественополезна дейност е необходимо целите му да са от вида на посочените в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Не е необходимо обаче всички цели на ЮЛНЦ да бъдат от тези по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ, а е достатъчно част от тях да бъдат такива. В конкретния случай това изискване е спазено, тъй като формулираните в чл. 4 от представения устав цели на сдружението съответстват на част от тези по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ, а именно: 1) по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 от устава съответства на част от целите по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЮЛНЦ /развитието и утвърждаването на духовните ценности, образованието, науката и културата/; 2) по чл. 4, ал. 1, т. 4, 6 и 7 от устава съответства на целите по чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ /защита на човешките права/. Ето защо и в тази насока не е налице несъответствие на устава със закона. Несподелими са съображенията на ДЛР и на първоинстанционния съд, че представеният устав не отговарял на изискванията на чл. 20, т. 13 ЗЮЛНЦ – чл. 18 от устава не бил уреден начин на начин на разпределение на останалото имущество след удовлетворяване на кредиторите. Изискването на чл. 20, т. 13 ЗЮЛНЦ в устава да се съдържа уредба на начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите обаче не е императивно. Това е така, защото законът допуска подобна уредба да липсва в устава. Това изрично е записано в чл. 44, ал. 1, in fine от ЗЮЛНЦ, който именно става приложим „ако редът за разпределянето му не е уреден в устава или учредителния акт“. В подобна хипотеза самият закон урежда начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяване на кредиторите – чл. 44 ЗЮЛНЦ. Възпроизвеждането на чл. 44 ЗЮЛНЦ в чл. 18 от устава е било напълно излишно и означава, че на практика липсва специална уредба в устава по този въпрос, в който случай влизат в действие правилата на чл. 44 ЗЮЛНЦ. Ето защо липсва нарушение на чл. 20, т. 13 ЗЮЛНЦ. Що се отнася до чл. 14, ал. 3 от устава, то същият е с несъответно на закона съдържание. Клаузата предвижда, че УС може да определя дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие за проверка дейността на сдружението. Законодателството предвижда, че ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност подлежи на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството /чл. 39, ал. 3 ЗЮЛНЦ/, който е задължителен ако: 1) ЮЛНЦ извършва дейност по чл. 116 от Семейния кодекс /чл. 37, ал. 5 ЗСч/, или 2) когато за текущата година са превишени един от следните показатели: балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв., или размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв., или обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв. /чл. 37, ал. 4 ЗСч/. Извън тези случаи ЮЛНЦ може да се подложи на доброволен финансов одит. Независимо дали одитът е задължителен или доброволен, той се извършва от регистрирани одитори по Закона за независимия финансов одит и изразяване на сигурност по устойчивост, а не от дипломирани експерт-счетоводители, нито от одиторско предприятие – както е предвидено в чл. 14, ал. 3 от устава. Това е едното несъответствие със закона. Другото несъответствие е, че чл. 14, ал. 3 не прави разграничение дали одитът е задължителен или доброволен. Само при доброволен одит е допустимо регистрираният одитор да се избере от управителния орган – съгласно чл. 48, ал. 3, изр. 2 от ЗНФОИСУ. Ако одитът е задължителен, то одиторът може да се избере само от върховния орган – общото събрание, което следва от чл. 48, ал. 3, изр. 1 от ЗНФОИСУ. Въпреки това чл. 14, ал. 3 предвижда и в двата случая одиторът да се определя от УС, което е съществено отклонение от закона, достатъчно за обосноваване на отказ за регистрация. Независимо от горното следва да се посочи и, че в устава е налице неяснота и относно начина на представителството на сдружението. В чл. 8, ал. 1 е предвидено, че УС представлява сдружението чрез председателя, а в чл. 9, ал. 1 – че председателят го представлява пред държавните органи, органите на местно самоуправление, юридическите и физическите лица в страната и чужбина. По правило законната представителна власт на сдружението принадлежи на УС /чл. 31, т. 1 ЗЮЛНЦ/, който може да овласти един или няколко от своите членове с представителни правомощия. В настоящия устав обаче не е предвидена подобна възможност за делегиране на представителни правомощия, а двусмислено и в отклонение от закона са предвидени едновременни представителни функции и за УС и за председателя. Предвиждането, че УС представлява сдружението чрез председателя, е безсмислица – не може някой да представлява друг чрез трети. Ето защо липсва ясно уреждане на начина на представляване на сдружението, което е част от задължителното му съдържание съгласно чл. 20, т. 9 ЗЮЛНЦ. Горепосочените съдържателни недостатъци на устава не подлежат на отстраняване по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, т.е. чрез даване на указания до заявителя, доколкото такива са дължими само при непредставяне на изискуеми документи, но не и при представяне на такива, но с несъответно на закона съдържание. При това положение налице са основания за отказ за регистрация. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, макар и по различни съображения. Така мотивиран, Софийският апелативен съд,