Решение № 351 от 16.4.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 4370/2025 г.

Производството е по реда на чл. 341 - 355 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата К. В. Л. твърди, че е собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••••••••••••

/••••••••••/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. •••••••••, одобрени със Заповед РД-••••••/••••••••• г.на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. •••••••••, ул. „••••••••••“ № ••, с площ на имота от •••• кв.м. /•••••••• кв.м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: •••••, квартал ••, при съседи на имота: •••••••••, ••••••••••, •••••••••••, •••••••••••. Освен това била собственик и на 1/3 идеална част от първи сутеренен етаж и 1/3 идеална част от складово помещение под стълбището от СГРАДА с идентификатор •••••••••• /••••••••••, •••••••••/, със застроена площ •• кв.м. /••••••••• кв.м./, брой етажи ••, предназначение: Жилищна сградаеднофамилна.

Горепосочените идеални части от описания поземлен имот били придобити от К. В. Л. по реституция /Решение № •••••/••••••• г. по адм. дело № ••••/2002 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора/. Останалите идеални части от гореописания поземлен имот и построените в него сгради били собственост на Община Стара Загора.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба гореописания недвижим имот /след уточнение в о.с.з. на 20.03.2026 г./, при квоти:

• 1/6 /една шеста/ идеална части за ищеца К. В. Л. и 5/6 /пет шести/ идеални части за ответника Община Стара Загора по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••••••••• /••••••••••/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. •••••••••, одобрени със Заповед РД- ••••••/••••••••• г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ••••••••••••, ул. „••••••••••“ № ••, с площ на имота от •••• кв.м. /•••••••• кв.м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: •••••, квартал ••, при съседи на имота: •••••••••, ••••••••••, •••••••••••, ••••••••••• и - 1/3 /една трета/ идеална част от първи /сутеренен/ етаж и 1/3 /една трета/ идеална част от складово помещение под стълбището за ищеца К. В. Л. и 2/3 /две трети/ идеални части за ответника Община Стара Загора по отношение на първия етаж на построената сграда в гореописания поземлен имот, както и целия втори етаж за ответника, а именно: СГРАДА с идентификатор •••••••••• /••••••••••, •••••••••/, със застроена площ •• кв.м. /••••••••• кв.м./, брой етажи ••, предназначение: Жилищна сградаеднофамилна.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като заема становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба.

Счита същият за неоснователен поради следните причини: с Решение № •••••/••••••• г. по адм. дело № ••••/2002 г. Окръжен съд - Стара Загора отменя Заповед № ••••/••••••• г. на Кмета на Община Стара Загора в частта й, с която е отказана отмяна на отчуждаването на недвижим имот: 1/6 идеална част от дворно място от ••••• кв.м., имот пл. № ••••• в кв. •• по стар план на гр. Стара Загора, 1/3 идеална част от първия /сутеренен/ етаж на масивна жилищна сграда в него и 1/3 идеална част от складово помещение под стълбището, бивша собственост на К. В. Л. извършено със Заповед № ••••/••••••• г., като незаконосъобразна. Също така отменя отчуждаването на недвижим имот: 1/6 идеални части от дворно място от ••••• кв.м., имот пл. № •••••, кв. •• по стар план на гр. Стара Загора, 1/3 идеална част от първия /сутеренен/ етаж на масивната жилищна сграда в него и 1/3 идеална част от складово помещение под стълбището, извършено със Заповед № ••••/••••••• г. на Председателят на ОбНС Стара Загора от К. В. Л.. Наред с това отхвърля жалбата на Д. А. П., Н. Д. П., К. Д. П. и Х. В. Г. от гр. ••••••••••, с която е отказано отмяна на отчуждаването на недвижим имот на ул. „••••••••••“ № ••, пл. № •••••, кв.•• по стар план, като неоснователна. В случая претендираните с исковата молба квоти не отговаряли на тези посочени в диспозитива на Решение № •••••/••••••• г. по адм. дело № ••••/2002 г. на Окръжен съд - Стара Загора. Оттук и посочените в исковата молба идеални части от процесните имоти по отношение на Община Стара Загора не отговаряли на действителното положение. За процесните имоти имало съставен Акт за частна общинска собственост № ••••/••••••• г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Старозагорски районен съд, VII състав, е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта, т.е. правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. Предявявайки конститутивен иск за делба ищецът реализира потестативното си право за ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки

/юридически факти/: 1/ основанието за възникване на съсобствеността, респ. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2/ предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/ в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.

Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК с решението по допускане на делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. С оглед разпоредбата на този текст съдът намира, че на първо място следва да се определи предмета на делбата, тъй като от това зависи правото на всеки един от съделителите.

От обективираните изявления на страните в исковата молба и отговора на исковата молба съдът прави извод, че между страните по делото няма спор по фактите, които се установяват и от доказателствата по делото.

С влязло в сила на •••••• г. решение № •••••/••••••• г. по адм.д. № ••••/2002 г. по описа на Старозагорския окръжен съд /л. 3-6 от делото/, така и решение № •••••/•••••• г. на ВАС по адм.д. № ••••/2023 г. /л. 28-30 от делото/ е било отменено по отношение на ищцата отчуждаването на нейните собствени 1/6 ид. част от недвижим имот – дворно място от ••••• кв.м., имот пл. № ••••• в кв. ••, 1/3 ид.ч. от първия сутеренен етаж на масивната жилищна сграда в него и 1/3 от складово помещение под стълбището извършено със Заповед № ••••/••••••• г. на председателя на Общински народен съвет Стара Загора /л. 24-26 от делото/, а по отношение на останалите съсобственици жалбата е била оставена без уважение. Отчитайки влязлото в сила съдебно решение ответникът сам е съставил Акт за общинска собственост № ••••/•••••••• г. /л. 27-от делото/ и е посочил, че ищцата притежава 74/•••• кв.м. ид. част от УПИ •• „••••••“ и 1/3 ид.ч. от първия сутеренен етаж на масивната жилищна сграда в него и 1/3 от складово помещение под стълбището в ПИ № ••••• на ул. „•••••••••••“ № ••.

Възраженията на ответника по отношение на начина на описание на делбените имоти са неясни /тъй като в съдебното производство нямаше противоречия по отношение на индивидуализацията на имотите предмет на делбата/ и не се споделят поради следното – в случая в исковата молба недвижимия поземлен имот е индивидуализиран с посочване на неговия идентификатор, площ и граници. Следва да се изясни на ответника, че идентификаторът е уникален номер на имота, който се дава на всеки недвижим имот – обект на кадастъра и включва кода по ЕКАТТЕ на населеното място, в чиято територия попада имота, номер на кадастрален район по кадастралната карта и номер на поземления имот, а за сграда – към идентификатора на поземления имот, в който попада сградата се добавя и номера на сградата, а за самостоятелен обект в сграда - идентификаторът включва и номера на самостоятелния обект. Поради това посочване на индивидуализиращи недвижимия имот белези - номер по кадастрална карта и кадастрален регистър, са достатъчни същият да бъде отграничен от всеки друг недвижим имот – така напр. определение № 86/25.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 45/2009 г., ІІ г.о., в което ясно се сочи, че когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота. Освен това белези, като например площ, са съпътстващи и различия в площите са без значение, релевантни са границите /така решение № 253/18.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1114/2009 г., II г.о., вж. и решение № 105/12.07.2024 г. на ВКС по т.д. № 516/2023 г., II т.о., решение № 83/19.04.2014 г. на ВКС по т.д. 1458/2016 г., I т.о., в които се сочи, че е достатъчно всяко описание на имота, което е в състояние да го индивидуализира, а точно посочване е необходимо в диспозитива на съдебното решение/. В определение № 46/04.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2943/2019 г., II г.о., се сочи, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие; законът предполага, че имотите са правилно и вярно нанесени в кадастралната карта и регистри /чл. 5, ал. 2 ЗКИР/. Отделно от това при описание на недвижим имот в исковата молба ищецът може да препрати към скица, в която имотът е обозначен - определение № 231/18.04.2017 г. на ВКС по гр.д. № 4685/2016 г., I г.о., като в случая ищцата е представила такава скица на л. 7 от делото. Следва да се посочи още нещо – самият ответник е издал удостоверение № •••••••• от ••••••• г. /л. 9 от делото/, в което е индивидуализирал недвижимия имот със същия идентификатор.

В обобщение – ищцата е идентифицирала делбените имоти по следния начин: 1/ поземления имот с идентификатор № •••••••••••• с посочен административен адрес, съседи и площ, вкл. номер по предходен план – •••••, квартал ••, като от доказателствата представени от ответника се установява пълно съответствие между имот № •••••, квартал № ••/вж. скица, л. 31 от делото/, кадастралния номер на имота № ••••• /вж. скица, л. 32-34 от делото/ и имот с идентификатор № •••••••••••• /скица, л. 7 от делото/. Отделно от това посоченото съответствие е било извън съмнение за ответника, тъй като в издадено от самия него удостоверение /л. 9 от делото/ е потвърдил това съответствие и 2/ във всички посочени скици ясно е отбелязана и двуетажната еднофамилна жилищна сграда, която притежава собствен идентификатор № ••••••••••••, а с цитираното удостоверение /л. 9 от делото/ ответникът установява и нейната идентичност.

Настоящият съд на основание чл. 297 ГПК зачита, както по отношение на наличието на съсобственост между страните, така и по отношение на квотите в съсобствеността, които се получават съобразно основанието за възникване на съсобствеността влязлото в сила на •••••• г. решение № •••••/••••••• г. по адм.д. № ••••/2002 г. по описа на Старозагорския окръжен съд /л. 3-6 от делото/, което вече е било съобразено и от ответника при съставяне на акт за общинска собственост № ••••/•••••••• г. / л. 27 от делото/, в който акт за общинска собственост е отразено точно постановеното в цитираното съдебно решение № •••••/••••••• г. по адм.д. № ••••/2002 г. по описа на Старозагорския окръжен съд /л. 3-6 от делото/ и който Акт за общинска собственост съставлява признание за правата на ищцата в съсобствеността.

Следователно правата на страните по делото върху процесните недвижими имоти са следните: 1/ 1/6 /една шеста/ идеална части за ищцата К. В. Л. и 5/6 /пет шести/ идеални части за ответника Община Стара Загора по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••••••••• /••••••••••/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед РД-••••••/••••••••• г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. •••••••••••, ул. „••••••••••“ № ••, с площ на имота от •••• кв.м. /•••••••• кв.м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: •••••, квартал ••, при съседи на имота: •••••••••, ••••••••••, •••••••••••, ••••••••••• и 2/ 1/3 /една трета/ идеална част от първи /сутеренен/ етаж и 1/3 /една трета/ идеална част от складово помещение под стълбището за ищцата К. В. Л. и 2/3 /две трети/ идеални части за ответника Община Стара Загора по отношение на първия етаж на построената сграда в гореописания поземлен имот, както и целия втори етаж за ответника, а именно: СГРАДА с идентификатор •••••••••• /••••••••••, •••••••••/, със застроена площ •• кв.м. /••••••••• кв.м./, брой етажи ••, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна.

Следва да се посочи още нещо – до делба ще бъде допуснато цялото жилище представляващо еднофамилна сграда при посочените по-горе права в съсобствеността, тъй като от една страна ищцата е поискала делба на цялата сграда с идентификатор № ••••••••••••.1 /като в о.с.з. на 20.03.2026 г. уточни само квотите в съсобствеността/, от друга страна двата етажа очевидно не са обособени /тъй като не притежават собствени

идентификатори/, от трета страна жилищната сграда е единен обект с един идентификатор /тя е и описана като еднофамилна/, т.е. няма данни за преустройство на жилищната сграда с образуване на нови жилища – това не се и твърди от никоя от страните /тук ще се посочи, че еднофамилната сграда е съществува още към февруари 1963 г., т.е. преди дата 17.05.1963 г., когато в Строителните правила и норми /СПН/ изрично са предвидени норми при съдебно поделяне, като и към този момент, нито към настоящия има данни за обособяване на жилища/, и от четвърта страна при това положение ако се допусне делба само на първия етаж на единния обект еднофамилна сграда означава две неща – първо да се допусне до делба несъществуваща вещ /несамостоятелен обект/ и второ ще се допусне до делба на практика идеална част от вещ – еднофамилната сграда, което е недопустимо, тъй като няма да доведе до реална ликвидация на съсобствеността /така напр. ППВС 4/64 г., в което ясно се сочи, че идеални части от вещи или вещни права не могат да се делят, също решение № 127/15.10.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6219/2014 г., II г.о., в което е прието, че по отношение на делбата на ид. части, че законът не предвижда хипотеза на „частично уважаване /отхвърляне” на иска за делба. Не може да се иска съдебна делба на идеална част от вещ и да не се иска делба на другите идеални части от вещта - вж. и Цонов, А., „Делбата и нейните институти“, София: Фенея, 1996 г., стр. 19/. Поради това допустима е делба на имот, идеална част от който се притежава в съсобственост на двама съделители /в случая първия етаж/, а друга част е еднолична собственост само на единия /в случая втория етаж/. Подобно е положението, когато се иска делба на имот, част от който представлява СИО. В този случай част от квотата на съпруга трябва да бъде определена общо с другия съпруг за частта, представляваща СИО, и еднолично за частта индивидуална собственост.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд