Решение № 1585 от 7.10.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 246/2026 г.

Производството е образувано на основание чл.26, ал.10 ЗП по жалба на „Техника БГ-Груп“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от К. С. К., чрез адв. Ж. К. АК Ямбол, съдебен адрес за призоваване и получаване на съдебни книжа [населено място], [улица], кантора 3 против Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в Протокол № РД-15-1230/2026 г. от заседание проведено на 04.05.2026 г., с което отказва преиздаването на Разрешение № РСПП-233/02.06.2016 г., чрез експлоатация за PC в обхвата на път І-7 ••• ляво по реда на чл.17б от НСПП, собственост на „Техника БГ-Груп" ЕООД, [ЕИК], правоприемник на „Контраст-94“ ЕООД, [ЕИК]-собственик по разрешение, при подробно описаните констатации, в Протокол №50 от заседание, проведено на 14.04.2026 г., на постоянно действащата комисия, назначена със Заповед № РД-11-1326/22.11.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В жалбата се твърди, че отказа е незаконосъобразен, неправилен и постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона, т.к. процесното рекламно съоръжение не е новоизградено, нито е поставено без разрешение. Последното е породило правни последици, въз основа на него жалбоподателят е организирал стопанската си дейност, направил е инвестиции и е формирал оправдани законни очаквания, че съоръжението е допустимо и законосъобразно разположено съгласно действащата към момента на изграждането и разрешаването му нормативна уредба. Сочи се, че правилата за пътна безопасност не могат да бъдат прилагани механично и санкционно спрямо вече разрешен и дългогодишно експлоатиран обект, без индивидуална преценка, без анализ на конкретния риск и без обсъждане на възможни мерки за привеждане съоръжението в съответствие с новите разпоредби. Освен това в отказа не са обсъдени възможности за преместване на съоръжението по-далеч от пътното платно, за изменение на конструкцията, за поставяне на ограничителна система, за даване на срок за привеждане в съответствие или за издаване на предписание с конкретни технически мерки. Излага се, че има недопустимо смесване на два различни предмета-отказ за преиздаване на разрешение и фактическо/правно разпореждане за демонтаж, като в случая израза, че съоръжението „следва да бъде демонтирано“ е включен като последица към отказа, без да е ясно дали представлява самостоятелно разпореждане, предписание или само констатация. Не са посочени срок, начин на изпълнение, орган по изпълнение, правно основание за принудително премахване, нито е допуснато предварително изпълнение, което създава правна несигурност и нарушава правото на защита. Прави се искане съдът да отмени Решението на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в Протокол № РД-15-1230/2026г. от заседание, проведено на 04.05.2026г., с което е отказано преиздаване на Разрешение № РСПП-233/02.06.2016 г. и върне преписката на административния орган за ново произнасяне при задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, да отмени акта и в частта, в която е указано, че рекламното съоръжение следва да бъде демонтирано, или да приеме, че тази част не представлява годно изпълнително основание за принудителен демонтаж, както и да присъди направените в производството разноски. В съдебно заседание за оспорващия се явява адв. Ж. К. от АК-Ямбол, която подържа жалбата с искане да се постанови решение, с което да отмените решението на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в Протокол № 15-1230/2026 г., с което е отказано преиздаване на разрешение, да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне при задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, катосе приеме, че соченият акт е незаконосъобразен, неправилен и постановен най-вече при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие на материалния закон и целта на закона, както и да се присъдят и направените по делото разноски. В съдебно заседание за ответната страна се явява юрисконсулт П., която оспорва жалбата с искане да се постанови решение, с което да се остави жалбата без уважение по подробните съображения изложени в отговора, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С Разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение № рспп-233/02.06.2016 г. Агенция „Пътна инфраструктура” е разрешила на „Контраст-94” ЕООД [населено място], [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] 8600, [улица], представлявано от К. С. К.-управител, да експлоатира в обхвата на път 1-7 ••• ляво, 1 /един/ брой PC с квадратура 12 кв.м /4,00м х 3,00м/. С искане вх.№53-00-290/30.03.2026 г. „Техника БГ-Груп“ ЕООД, [ЕИК] като правоприемник на „Контраст-94“ ЕООД е поискало преиздаване на посоченото по-горе Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение /РС/ по реда на чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата. Към искането е приложено Конструктивно становище от инж.С. Б.-проектант конструктор с удостоверение за ППП peг.№ 03484 към КИИП, секция „Конструкции на сгради и съоръжения“ за обект рекламно съоръжение с квадратура 12м2 /4,00м х 3,00м/ с местоположение в обхвата на път ••• ляво (по разрешение км 248+442 ляво), с което е дадено положително становище относно експлоатационната годност на съоръжението за следващите 10 години. Във връзка с направеното искане е извършен оглед на място и съставен Констативен протокол №15/01.04.2026 г., в който е прието, че експлоатираното рекламно съоръжение не отговаря на императивните изисквания иа чл.15, ал.1, т.1 от НСПП във връзка с чл.6, ал.1 от същата и във връзка с чл.26, ал.7, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), което противоречи на изискванията на чл.17б. ал.2 от НСПП за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на PC. Посочено е, че съгласно чл.26, ал.7. т.2 от ЗП разрешенията се издават при условие, че са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища. Разстоянието от края на активната лента до целия габарит на рекламното съоръжение е 5,00 м, а разстоянието до центъра на носещата колона на PC е 5,80 м, поради което не са спазени нормите за проектиране на пътища, регламентирани в чл.73 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 т. за проектиране на пътища (в сила от 26.10.2018 г., посл. изм. и доп. ДБ, бр. 33 от 12 април 2024 г.) по отношение на определената широчина на зоната за безопасност за път от първи клас с допустима максимална скорост на движение 90 км/ч и без въведени местни ограничения на скоростта с постоянен характер. Отбелязано е, че съгласно Таблица 18 към чл.73, ал.4 от Наредба №РД-02-20-2/28.08,2018 г. за проектиране на пътища широчината на зоната за безопасност в конкретния случай е 8 м, измерена от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението, като според чл.74, ал.4, т.2 от Наредба №РД-02-20-2/28.08.2018 г. за проектиране на пътища, намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се класифицират като опасност от трета степен и са свързани с риск за пътуващите в МПС, поради което рекламното съоръжение не може да бъде въведено в експлоатация. С Доклад с изх. № 66-Яб-344/06.04.2026 г. директорът на Областно пътно управление-Ямбол относно преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения по реда на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/ във връзка с получено искане вх.№ 53-00-290/30.03.2026 г. от „Техника БГ-Груп“ ЕООД и съобразно установеното в констативния протокол, е счел че дружеството не може да продължи експлоатацията на рекламното съоръжение, поради което е предоставил на Агенция „Пътна инфраструктура“ проект на уведомително писмо за отказ за преиздаване на РСПП. На база съставените документи и направените констатации, съображения и изводи с Доклад peг.№93-01-2743/23.04.2026 г. директорът на Дирекция „Поддържане на пътната иифраструктура“ е направил предложение Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ да вземе решение относно отказ за преиздаване на Разрешения № РСПП-233/02.06.2016 г. чрез експлоатация за PC в обхвата иа път 1-7 ••• ляво по реда на чл.17б от НСПП и да бъде упълномощен Председателя на УС на АПИ да утвърди Протокол 50 от 14.04.2026 г. с работен номер 4-5837 и да подпише проекта на уведомително писмо до заинтересованото лице с отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя (РСПП) чрез експлоатация на рекламно съоръжение (PC). С решение обективирано в Протокол РД-15-1230 на свое заседание проведено на 04.05.2026 г. Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е разглеждал доклад №93-01-2743/23.04.2026 г. от инж. Д. И.-директор на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ относно отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата (РСПП) чрез експлоатация на рекламно съоръжение (PC) по реда на чя.17б от НСПП и е решил: 1.1.Приема доклада на инж. И. и направените в него предложения; 1.2. Отказва преиздаването на Разрешение № РСПП-233/02.06.2016 г. чрез експлоатация за PC в обхвата на път І-7 ••• ляво ло реда на чл.17б от НСПП, собственост на „Техника БГ-Груп" ЕООД, [ЕИК], правоприемник на „Контраст-94“ ЕООД, [ЕИК]-собственик по разрешение, при подробно описаните констатации, в Протокол №50 /заседание, проведено на 14.04.2026 г., на постоянно действащата комисия, назначена със Заповед № РД-11-1326/22.11.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; 1.3. Възлага на инж. И.-директор на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ да утвърди Протокол № 50 от заседание, проведено на 14.04.2026 г. и 1.4. Възлага на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ да подпише уведомителното писмо по т.1,2. С Уведомително писмо изх.№ 53-00-7642/07.05.2026 г. Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е информирал „Техника БГ-Груп" ЕООД, [ЕИК] за взетото решение, което писмо е получено с известие за доставяне на 02.06.2026 г. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение на Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в Протокол РД-15-1230 от заседание проведено на 04.05.2026 г. Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му. По силата на чл.26, ал.3 във връзка с чл.3, ал.2 от ЗП и чл.5, ал.2, т.1 от НСПП, разрешенията за специално ползване на автомагистралите се издават от УС на АПИ или от упълномощено от УС длъжностно лице от агенцията, като чл.6, ал.2 от НСПП сочи, че отказите за издаване на разрешение за специално ползване на пътя се правят от органа, компетентен да издаде разрешението и се мотивират писмено. Съгласно чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.10, ал.5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" Управителният съвет на АПИ е колегиален орган и се състои от председател и двама членове, като взема решения с мнозинство от неговите членове. В случая оспореното решение е взето с мнозинство от неговите членове, поради което е издадено от компетентен орган, при наличие на изискуемите кворум и мнозинство. Актът е мотивиран и е спазена установената от закона писмена форма, като фактическите основания за издаването му и съответните правни основания се съдържат в документите, към които актът препраща и които се намират в административната преписка. На свой ред решението е издадено при изяснени факти и обстоятелства, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Според чл.17б, ал.2 от НСПП, разрешението за експлоатация се преиздава за нов [възраст] период, когато са спазени условията на чл.15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. Оспореният отказ е мотивиран с обстоятелството, че експлоатираното рекламно съоръжение не отговаря на императивните изисквания иа чл.15, ал.1, т.1 от НСПП във връзка с чл.6, ал.1 от същата и във връзка с чл.26, ал.7, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), което противоречи на изискванията на чл.17б. ал.2 от НСПП за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на PC. Посочено е, че съгласно чл.26, ал.7. т.2 от ЗП разрешенията се издават при условие, че са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища. Разстоянието от края на активната лента до целия габарит на рекламното съоръжение е 5,00 м, а разстоянието до центъра на носещата колона на PC е 5,80 м, поради което не са спазени нормите за проектиране на пътища, регламентирани в чл.73 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 т. за проектиране на пътища (в сила от 26.10.2018 г., посл. изм. и доп. ДБ, бр. 33 от 12 април 2024 г.) по отношение на определената широчина на зоната за безопасност за път от първи клас с допустима максимална скорост на движение 90 км/ч и без въведени местни ограничения на скоростта с постоянен характер. Отбелязано е, че съгласно Таблица 18 към чл.73, ал.4 от Наредба №РД-02-20-2/28.08,2018 г. за проектиране на пътища широчината на зоната за безопасност в конкретния случай е 8 м, измерена от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението, като според чл.74, ал.4, т.2 от Наредба №РД-02-20-2/28.08.2018 г. за проектиране на пътища, намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се класифицират като опасност от трета степен и са свързани с риск за пътуващите в МПС, поради което рекламното съоръжение не може да бъде въведено в експлоатация. Съгласно чл.26, ал.7, т.2 ЗП, разрешенията се издават при спазване на изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища, като чл.15 НСПП изброява условията, при наличие на които се издава разрешение за изграждане на рекламни съоръжения. Специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е правно регламентирана дейност под разрешителен режим, осъществявана при нормативно определени условия, за която законодателят, изхождайки от интересите на обществото и спецификата на дейността, е предвидил определени технически изисквания, на които трябва да отговаря съоръжението, за да бъде издадено разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Според чл.73, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г. зона за безопасност е хоризонталната зона на пътя, която започва от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението съгласно фигура 32а; за предотвратяване на пътнотранспортни произшествия или намаляване на последствията от тях при напускане на платното за движение от МПС в зона за безопасност се предприемат мерки съгласно класификацията на опасностите в чл.74. В чл.74 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г., опасностите, за които следва да се предприемат мерки в зона за безопасност, са класифицирани по степени в зависимост от потенциалния риск, като съгласно ал.4, т.2 процесното РС е опасност от трета степен, свързана с риск за пътуващите в МПС. От доказателствата по делото е установено, че разстоянието от края на активната лента до целия габарит на рекламното съоръжение е 5,00 м, а разстоянието до центъра на носещата колона на PC е 5,80 м, което е по-малко от изискуемите 8 м. посочени в Таблица 18 към чл.73, ал.4 от Наредба №РД-02-20-2/28.08,2018 г. за проектиране на пътища широчината на зоната за безопасност. Релевантното обстоятелство се констатира от приложените по делото официални документи, които притежават материална доказателствена сила и не бяха оборени от оспорващия с относими доказателствени средства, въпреки дадените му указания и възможност да ангажира такива. Ето защо процесното рекламно съоръжение не отговаря на изискванията на чл.17б, ал.2 НСПП, т.к. не е налице условието по чл.26, ал.7, т.2 ЗП, неспазване на изискванията на чл.73 от Наредба №РД-02-20-2/2018 г. Неоснователни за доводите на оспорващия, че административния орган не е направил разграничение между първоначално разрешаване на ново рекламно съоръжение и преиздаване на разрешение за вече съществуващо, доколкото и в двата случая следва да са налице законовите предпоставки и изисквания за местоположението му, което понастоящем не е налице. В тази аспект решаващият орган е длъжен да се съобрази с нормативната уредба, действаща към момента на постановяване на акта, като промяната й във времето не обуславя други изводи. Не може да се сподели и тезата, че не са обсъдени възможностите за преместване на съоръжението по-далеч от пътното платно, т.к. от една страна орган е ограничен в рамките на отправеното искане и не може да се произнася по въпроси извън него, а от друга предмета на отказа се отнася до експлоатация на рекламно съоръжение като част от специалното ползване на пътищата по определението на §1, т 8 от ДР на ЗП и административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, като не е указал на заявителя да отстрани нередовностите в заявление, респ. да корегира установените несъответствия или да поиска издаване на ново разрешение. Както беше посочено органът е бил сезиран с искане за преиздаване на разрешение за експлоатация на РС и за дружеството не е преклудирана възможността да поиска ново разрешение след изпълнение на изискуемите от закона предпоставки. В тази връзка не е имало пречка да не се иска преиздаване на разрешението, а да се направи искане за издаване на ново по отношение на съоръжение, което да отговаря на нормативните изисквания. На следващо място предмет на разглеждане е решението на УС и в него няма диспозитив и разпореждане за демонтиране на рекламното съоръжение, поради което и съдът не може да обсъжда и да се произнася по този въпрос. Що се касае до записаното в този смисъл в уведомителното писмо, то последното от една страна има уведомителен характер, а от друга няма жалба против него. Следва да се посочи, че жалбоподателят може да е организирал стопанската си дейност, направил инвестиции и формирал оправдани законни очаквания в рамките на разрешения срок за ползване на съоръжението, а що се касае за времето след изтичането на този срок, то управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ няма ангажимент и задължение да поднови ползването при липса на законовите предпоставки. Поради това оспореното решение е законосъобразно като издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на регламентираната процедура и при наличие на материалноправните предпоставки, поради което жалбата следа да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото оспорващия дължи да заплати на ответната страна направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, като респективно се отхвърли искането му за присъждане на разноски. Водим от горното, съдът