Решение № 544 от 27.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8742/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 25024827/15.06.2023 г., подадена от Г. П. Д., уточнена с молба с вх. № 84097/19.09.2023 г., срещу решение за извършване на делба № 20091584 от 22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 32222/2015 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, в частта му, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е поставен в дял на Н. П. Д., ЕГН ••••••••••, следния недвижим имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ул. •••••••, •••••••, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, със застроена площ от 82.91 квадратни метра, при граници: изток - зелена площ; запад - стълбище и ап. 19 /държавен/, север - ап. 41, юг - улица „•••••••, отгоре - ап. 24 и отдолу - ап. 16, ведно с мазе № 9 с площ от 4.73 квадратни метра, заедно с 2.208 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а по кадастрална карта и регистър с идентификатор 68134.1106.339.1.20, при условие, че в шестмесечен срок от влизане в сила на решението заплати на Г. П. Д., ЕГН ••••••••••, сумата от 37 075, 04 евро, представляваща сума, равна на размера на дела от идеалните части (1/2 част), притежаван от последния, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение в неговата обжалвана част, като жалбоподателят счита за неправилен извода на районния съд, че процесният апартамент следва да бъде поставен в дял на ответника Н. П. Д.. Неправилно също така имотът не бил изнесен на публична продан. По делото нямало спор, че апартаментът е неподеляем, като това обстоятелство се установявало от изготвената по делото експертиза. Въпреки това, според жалбоподателя насрещната страна по делото – съделителя Н. П. Д. не отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на процесния неподеляем имот. В тази връзка се поддържа, че по делото не се е доказало ответникът да е живял в апартамента към момента на смъртта на наследодателя на страните. Освен това, съдът не съобразил разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК, сьгласно която съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик. след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. От тази разпоредба ставало ясно, че съделителят става собственик на възложеното му жилище, като целта на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК била един от съделителите, отговарящ на критериите за възлагане, да придобие изключителното право на собственост върху процесното жилище. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изречение първо ГПК не следвало да се тълкува изолирано, а в съответствие с разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК, изискваща сьделителят да може да стане пълноправен собственик на целия делбен имот след изплащане дела на другия съделител. В настоящия случая това било невъзможно, тъй като Н. П. Д. не притежавал към момента на постановяване на обжалваното решение каквато и да било идеална част от делбения апартамент, поради което нямало как той да стане изключителен собсгвеник на процесния апартамент, дори да изплати дела на ищеца, ако първоинстанционното решение влезе в сила. В тази връзка жалбоподателят е посочил, че в хода на делото във втората фаза на делбата с договор за дарение, оформен с нотариален акг № 47, том II, per. № 7736, дело № 217 от 29.11.2019 г., ответникът е дарил на дъщеря си П.Н. Д.а своята 1/2 /една втора/ идеална част от процесния апартамент. При това положение ответникът нямало как да стане пълноправен собственик на апартамента. Дори и в шестмесечния срок да бъде заплатено паричното уравнение на дела на ищеца, ответникът щял да придобие притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от процесния апартамент, но нямало да придобие въз основа на съдебното решение по реда на чл.349, ал.2 ГПК правото на собственост върху другата 1/2 идеална част от имота, която била вече собственост на П.Н. Д.а. Районният съд по недопустим начин смесил предпоставките на чл. 349 от ГПК за възлагане на делбения имот с разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. След сключването на договора за дарение от 29.11.2019г, ответникът продължавал да бъде страна по делото като процесуален субституент на приобретателя – дъщеря му П.Н. Д.а, но това не означавало, че той има право да получи в дял целия апартамент. Чл. 349, ал. 2 ГПК не допускал поставяне в дял на идеална част от делбен имот. Целта на закона била съделителят да стане собственик на жилището след изплащане на паричното уравнение, а не съсобственик. Съпоставката на разпоредбите на чл. 349, ал. 2 и ал. 6 ГПК и чл. 226, ал. 1 от ГПК, водела до извод, че възлагане на неподеляемо жилище може да бъде допуснато, само ако сьделителят, който е поискал възлагането, е съсобственик на делбеното жилище и ако сьщият може да придобие по силата на възлагането цялата собственост върху жилището. Нямало как ответникът, който се е разпоредил с дела си по време на делото във втората фаза на делата, да придобие правото на собственост върху целия процесен апартамент. След сключването на договора за дарение, ответникът Н. П. Д. участвал в производството по делото за делба не като съсобственик, а като процесуален субституент на дарената П.Н. Д.а, поради което същият нямал право на възлагане по реда на чл. 249, ал. 2 ГПК. За да придобие ответникът правото на собственост върху целия апартамент било необходимо той да заплати уравнението на дела на другия съделител и да изкупи дела в съсобствността на дъщеря му П.Н. Д.а. Жалбоподателят е допълнил, че след като ответникът се е разпоредил с притежаваната от него идеална част, той е демонстрирал недвусмислено, че няма нужда от поискания за възлагане недвижим имот. Неправилно били приложени и разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълкувателно дело № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка е посочено, че продължаването хода на делото между първоначалните страни при липса на желание за заместване на прехвърлителя от приобретателя не означавало, че прехвърлителят има право на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, след като вече не е съсобственик на имота. Прехвърляйки притежаваната от него по наследство идеална част от процесния апартамент, ответникът сам се лишил от възможността да му бъде възложен апартамента. Ответникът не бил носител на част от правото на собственост върху процесния апартамент след извършеното дарение и той продължил своето участие по делото като процесуален субституент на П.Н. Д.а, като това му качество не позволявало в негова полза на бъде възложен апартамента. Право на възлагане нямала и надарената П.Н. Д.а, тъй като тя не била наследник на общите наследодатели на страните по делото. Наличието на предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК следвало да се преценява с оглед правното положение на прехвърлителя, а не с оглед на приобретателя, като законът не давал възможност на приобретателя да получи в дял процесния апартамент чрез своя процесуален субституент – прехвърлителя. Жалбоподателят е посочил също, че в диспозитива на първоинстанционното решение не е посочено, че решението по извършване на делбата е постановено след като ответникът е прехвърлил своята идеална част от процесния апартамент на П.Н. Д.а. Във връзка с паричното уравняване на неговия дял Г. П. Д. е посочил, че процесният апартамент е възложен в дял на ответника при изключително занижена стойност, което значително го ощетява, с оглед промяната на пазарните условия и увеличаването на цените на недвижимите имоти в гр. София. Така мотивиран, въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК процесният апартамент е поставен в дял на съделителя Н. П. Д. и вместо това да бъде постановено друго, с което апартаментът да бъде изнесен на публична продан. В случай, че въззивният съд потвърди решението на СРС в частта му относно възлагането по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, жалбоподателя моли същото да бъде отменено в частта, с която делът му е уравнен с пари чрез определяне на сумата от 37 075, 04 евро и вместо това бъде постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати за уравнение на дела сума, съответстваща на действителната пазарна цена на имота към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Н. П. Д. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Страната намира, че искането за възлагане по чл. 349 от ГПК е направено своевременно и при наличието на всички изискуеми предпоставки за неговото уважаване. Противната страна не направила никакво възражение във връзка с това искане, като искането за изнасяне на апартамента на публична продан било несвоевременно заявено едно в последното по делото заседание. Във връзка с възражението на ищеца относно дарението на притежаваната от ответника идеална част, въззиваемият е посочил, че с нарочна молба е направено искане за конституиране на новия преобретател на идеалната част на ответника като страна по делото, но такова съгласие не било получено. Позовава се на разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълкувателно дело № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС. Изложени са и доводи за недопустимост на подадената въззивна жалба, тъй като отношенията между прехвърлителя на неговата идеална част Н. Д. и приобретателя П. Д.а не са предмет на уреждане в настоящото производство. Не било вярно, че цените на имотите са се завишили, като е посочено, че апартаментите от типа на процесния не променяли цената си, а неговото овехтяване и амортизиране водели до спадане на неговата стойност. Въззиваемият не е съгласен с възражението на жалбоподателя, че апартаментът е възложен на занижена стойност, доколкото всички експертизи по делото посочили приблизително еднаква пазарна стойност. Въззиваемият е подал и отговор на уточняващата молба на жалбоподателя, в който по същество е изложил съображения, аналогични на тези, заявени с първоначалния му отговор, за оставяне на въззивната жалба без уважение. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която Н. П. Д. е осъден да заплати на Г. П. Д. на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата от 11 962 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 идеална част от делбения имот за периода от 01.12.2015г. до 29.11.2019г.; в частта, с която искът по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлен за разликата над 11 962 лева до пълния предявен размер от 12 000 лева; в частта, с която Н. П. Д. е осъден да заплати на Г. П. Д. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 3 645, 09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2020г., както и в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 3 645, 09 лева до пълния предявен размер от 3656, 66 лева, поради което в тези части същото не е предмет на въззивна проверка. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Производството е във втората фаза по извършване на делбата. С влязло в сила решение № 357756 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 32222/2015 г. на СРС, II ГО, 52 с-в, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 29.06.2018 г. по гр. д. № 32222/2015 г. на Софийски районен съд, 52 състав, е допусната, на осн. чл. 69, ал. 1 ЗН, съдебна делба между Г. П. Д., ЕГН •••••••••• и Н. П. Д., ЕГН •••••••••• на съсобствения им недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. София, ул. •••••••, •••••••, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, със застроена площ от 82.91 квадратни метра, при граници: изток - зелена площ; запад - стълбище и ап. 19 /държавен/, север - ап. 41, юг - улица „•••••••, отгоре - ап. 24 и отдолу - ап. 16, ведно с мазе № 9 с площ от 4.73 квадратни метра, заедно с 2.208 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а по кадастрална карта и регистър с идентификатор 68134.1106.339.1.20, при следните дялове: 1/2 идеална част за Г. П. Д. и 1/2 идеална част за Н. П. Д.. С горното решение със сила на пресъдено нещо е установено, че съсобствеността върху процесния имот е възникнала въз основа на наследяване по закон. Районният съд е приел за установено въз основа на договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 11.12.1978 г. и Удостоверение за наследници № 2324/11.05.2015 г., че Ц.Ц. Д.а е придобила по време на брака си с П. Д. Д. собствеността върху процесния апартамент. Приел е, че от от Удостоверение за наследници № 2324/11.05.2015 г. се установява, че наследници по закон на П. Д. Д., починал на 08.09.1985 г., са съпругата му Ц.Ц. Д.а и двамата му синове Г. П. Д. и Н. П. Д., а от Удостоверение за наследници № 2323/11.05.2015 г. се установява, че наследници на Ц.Ц. Д.а са синовете й Г. П. Д. и Н. П. Д.. Приел е, че съпружеската имуществена общност върху процесния имот е била прекратена със смъртта на наследодателя П. Д. Д., като на основание чл. 19, ал. 1 от СК (1985 г. - отм.) дяловете на съпрузите от прекратената съпружеска имуществена общност са равни - по 1/2 идеална част. Делът на починалия наследодател П. Д. Д., възлизащ на 1/2 идеална част, е прието, че е наследен от наследниците му по закон - неговата съпруга Ц. Д.а и синовете Г. Д. и Н. Д., а със смъртта на Ц. Д.а дяловете на наследниците й по закон и нейни синове Г. Д. и Н. Д. са се уголемели и всеки един от тях притежава по 1/2 идеална част от процесния апартамент. По делото е прието Удостоверение за наследници № 2324/11.05.2015 г., видно от което наследодателят и баща на страните по делото П. Д. Д. е починал на 08.09.1985г. и е оставил като наследници по закон съпругата му Ц.Ц. Д.а и двамата му синове Г. П. Д. и Н. П. Д.. Прието е и Удостоверение за наследници № 2323/11.05.2015 г., от което се установява, че наследодателят на страните по делото – Ц.Ц. Д.а е починала на 29.01.2011г. и е оставила като наследници по закон двамата си синове Г. П. Д. и Н. П. Д.. В първото открито съдебно заседание след допускане на делбата Н. П. Д. е направил искане за възлагане в негов дял на делбения имот на основание чл.349, ал.2 ГПК, като е посочил, че при откриване на наследството той е живял там и не притежава друго жилище. От представенaта по делото справка от Службата по вписванията - гр. София за периода от 01.01.1998 г. до 16.02.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за Н. П. Д. по персонална партида № 106701 се установява, че същият не притежава друг жилищен имот към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство. В хода на делото са разпитани и следните свидетели: В. М.С., С.П.Х. и Д.Я.М.. Свидетелката В. М.С. /домоуправител/ е посочила, че живее на ет.7 в блока, в който се намира и процесният апартамент. Същата е дала показания, че познава съделителя Н. П. Д., който до 2011 г. е живял в блока. В домовата книга били записани Н. Д., неговата дъщеря П. Д.а и неговата починала майка Ц. Д.а. Последно е виждала ответника в блока пред 3-4 години. Дъщерята на ответника редовно плащала входните такси, но свидетелят не я откривал никога, когато я потърси. Свидетелят е посочил, че му е известно Н. Д. да живее на вилата си, като след 2011г. не е виждала друг да влиза в апартамента освен П. Д.а. Виждала е в апартамента да свети, но не знае дали някой живее в него. Не познава ищеца Г. Д. и не го е виждала в блока. Свидетелката С.П.Х. /бивша съпруга на ответника Н. Д./ е посочила, че в процесния апартамент са живели ответникът Н. Д. заедно с дъщеря му П. Д.а и нейният син. До смъртта си през 2011г. с тях живеела и майката на ответника – Ц. Д.а. След настъпилата смърт на Ц. Д.а през 2011г. ответникът заминал на село в Чомаковци, а в апартамента останали до 2012г. П. Д.а и синът й. След 2012г. П. Д.а заживяла в дома на свидетелката, но понякога посещавала процесния апартамент. Ответникът Н. Д. рядко ходел там – един или два пъти в годината. Около 2006г.-2007г. ответникът направил основен ремонт на жилището, като майка му предоставила ключ както на него, така и на ищеца Г. Д.. Свидетелят Д.Я.М. е дал сведения, че докато майката на страните Ц. Д.а е била жива в процесния апартамент с нея са живеели ответникът Н. Д. и дъщеря му П. Д.а, като свидетелят ги е виждал там и е ходил на гости. След смъртта на Ц. Д.а през 2011г. ответникът отишъл да живее в село Чомаковци, а в апартамента останали П. Д.а заедно със синът й до момента, в който последният заминал да учи в Англия. Една година след това П. Д.а се преместила да живее при майка си. Свидетелят е посочил, че е участвал в ремонта на жилището през 2007г., като за него ключове имали Н. Д. и П. Д.а. Знае от разкази, че в апартамента ходил и ищецът Г. Д., но свидетелят не го е виждал никога. Знае от П. Д.а, че ключ е имал и ищецът Г. Д., както и че след смъртта на наследодателката Ц. Д.а на апартамента са правени огледи от двамата. В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно- теххническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че процесният делбен апартамент е неподеляем. Пазарната цена на апартамента възлиза на сумата от 64 394, 47 евро, а стойността на всеки дял от по 1/2 идеална част за всеки от двамата съделители възлиза на 32 197, 24 евро. Извършен е оглед, като е посочено, че жилището се намира в монолитна сграда с тухлени преградни стени, строена в средата на 70-те години на миналия век. Изготвена е и съдебно-техническа експертиза от 15.11.2021г., съгласно която пазарната цена на процесния апартамент е 74 150, 08 евро или по 37 075, 04 евро за 1/2 идеална част. Отново е посочено, че жилището се намира в монолитна сграда с тухлени преградни стени, строена в средата на 70-те години на миналия век. Допуснато е изготвянето и на повторна съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на делбения имот възлиза на 130 371 лева или по 65 186 лева за 1/2 идеална част. Експертът е посочил, че апартаментът се намира в сграда, която е построена през 70-те години на миналия век. Пред въззивния съд е допуснато изготвянето на нова съдебно- техническа експертиза, съгласно която пазарната стойност на процесния апартамент е 261 100 лева, като стойността на дяловете от по 1/2 идеална част възлиза на 130 550 лева. След запознаване с документите по делото и след извършен оглед и заснемане на жилището, вещото лице е посочило, че процесният апартамент № 20 се намира на пети етаж от седем етажна монолитна сграда, като се състои от дневна с кухненски бокс, получен чрез приобщаване на балкон към хола, входно и разпределително антрета, стая (бивша кухня), спалня, баня с тоалетна и отделна тоалетна. Настилките в жилището са теракот, като санитарните помещения са на фаянс и теракот. Апартаментът е с поставена PVC дограма и сменени вертикални щрангове и се намира в добро общо състояние. Сградата, в която се намира апартамента, попада в ж.к. „Разсадника“, намиращ се в непосредствена близост до центъра. Кварталът е добре устроен с налични зелени площи и добри комуникации. В квартала има няколко категории сгради - стари панелни блокове (строени преди повече от 25 години), тухлени сгради, блокове тип ЕПК (Едроплощен кофраж), нови цанелни сгради, строени в средата на 80-те, и нови модерни тухлени кооперации, построени през последните десетина години. При изготвяне на заключението си вещото лице е използвало сравнителния подход, извеждайки стойността чрез сравняване обекта на експертизата със сходни обекти. Отчетени са териториалната идентичност и местоположение, развитие на района, пазарната среда по регионални и местни статистически данни и анализи на средните цени и индексите на цените по вид на оценяваните недвижими имоти. При изслушване на експерта в открито съдебно заседание същият е заявил, че блокът, в който се намира процесният апартамент, е строен през 70-те години, като сградата е монолитна /тухлена с масивни носещи конструкции/ и в много добро общо състояние. Фасадата е санирана входната врата е сменена, има пощенски кутии и вертикалните щрангове на целия вход са сменени. Апартаментът също е в добро състояние, като е преустроен на тристаен. Кухнята е преустроена на стая, а в хола е направен кухненски бокс, като за целта са прекарани инсталации за вода и канал. Вещото лице е посочило, че не е установило течове по стените в антрето и под прозорците над радиаторите. В антрето имало единствено леко нарушена мазилка, но е нямало вода или влага. Вещото лице е заявило, че пазарната оценка на имота е определена като за сградата, строена през 70-те години, като единият от сравнителните обекти съставлява подобен апартамент и в подобна сграда - тухла от 1975 г. Предвид изявленията на насрещните страни по делото, въззивният съд е обявил за безспорно обстоятелството, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е построена през 1974г. Установява се от нотариален акт за дарение на идеална част № 47, том II, рег. № 7736, дело № 217/2019г. на нотариус Л.С., вписана под № 400 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен сьд, че в хода на делбеното производство на дата 29.11.2019г. съделителят Н. П. Д. е дарил на дъщеря си П.Н. Д.а собствената си, придобита по наследство 1/2 идеална част от процесния делбен апартамент № 20, находящ се в гр.София, район „•••••••, ж.к. „•••••••, а по доказателствен документ за собственост с предишен адрес: апартамент № 20 в гр. София, ул. •••••••, •••••••, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, със застроена площ от 82.91 квадратни метра, при граници: стълбище, апартамент № 19, зелена площ, апартамент № 41 и улица, отгоре: апартамент № 24 и отдолу: апартамент № 16, заедно с мазе № 9 с площ от 4.73 квадратни метра, заедно с 2.208 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който апартамент по кадастралната карта на гр.София представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.339.1.20. След последното открито съдебно заседание пред въззивния съд от 11.04.2024г. и след обявяване на делото за решаване е постъпила молба молба с вх. № 136919/09.12.2024г. от адв.С. Л. – процесуален представител на въззивника Г. П. Д., с която е уведомил съда, че жалбоподателят е починал на 05.12.2024г., като е представил и препис-извлечение от акт за смърт № 1551/06.12.2024г. Постъпила е и молба с вх. № 140956/18.12.2024г. от Н.П. Д.а и Р.Г.П. в качеството им на наследници по закон на починалия жалбоподател Г. П. Д., съдържаща искане за конституирането им като въззивници по делото. Помолили са решението да бъде отменено в обжалваните от наследодателя им части, като имотът бъде изнесен на публична продан, а ако съдът счете, че са налице предпоставките по чл.349, ал.2 ГПК са помолили ответникът Н. П. Д. да бъде осъден да им заплати поравно сумата от 130 550 лева, съгласно квотите им в наследството. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо в неговата обжалвана част. По същество на спора съдът приема следното: На първо място следва да се посочи, че настоящата инстанция не намира основание да отмени хода на делото по същество, с оглед конституирането на наследниците на починалия жалбоподател Г. П. Д.. В случай на смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене, постановеното по отношение на починалото лице решение е допустимо и едва след постановяването му производството следва да се спре за конституиране на наследниците му (чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК). Само решение, постановено спрямо неправоспособна страна, починала преди приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, е недопустимо, независимо от това дали липсата на правосубектност е била известна на съда или не (в този смисъл и решение № 10/27.03.2018 г. по гр. д. № 1222/2017 г. по описа на ВКС, I г. о. и цитираната в него съдебна практика). В настоящия случай видно от представения препис-извлечение от акт за смърт № 1551/06.12.2024г. жалбоподателят Г. П. Д. е починал на 05.12.2024г., т.е. след приключването на съдебното дирене пред въззивния съд на 11.04.2024г. Поради това, настоящата инстанция следва да постанови решението си и едва след това да предприеме процесуалните действия по конституирането на наследниците на починалата страна. По отношение способа за извършване на делбата: В Гражданския процесуален кодекс са уредени четири способа за извършване на съдебната делба, а именно: 1) изнасяне на допуснатото до делба имущество на публична продан (чл.348 от ГПК); 2) поставяне в дял на допуснат до делба неподеляем жилищен имот (чл.349 от ГПК); 3) теглене на жребий (чл.352 от ГПК) и 4)разпределение на допуснатото до делба имущество от съда без теглене на жребий (чл.353 от ГПК). В случая в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК съделителят Н. П. Д. е направил искане за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, което е прието за разглеждане във втората фаза на делбата. За основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е необходимо да се докаже кумулативното наличие на следните факти - процесният имот да е неподеляем; да е жилищен; съсобствеността върху него да е възникнала изцяло от наследяване; при откриване на наследството съделителят да е живял в имота и съделителят да не притежава друг жилищен имот. На първо място, не се спори между страните, а и се установява от заключението на първата техническа експертиза, изготвена пред районния съд, че процесният имот е неподеляемо жилище, тъй като не отговаря на изискванията за поделяемост съгласно техническите правила и норми – от него не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост без значителни преустройства и неудобства при спазване на изискванията на чл. 203 ЗУТ. Не се спори също, че съсобствеността върху процесния апартамент е възникнала въз основа на наследствено правоприемство, като това обстоятелство се установява, както от влязлото в сила решение по допускане на делбата, така и от представените по делото писмени доказателствени средства. Посочи се по-горе, че с решението по допускане на делбата първоинстанционният съд е приел, че въз основа на договор за продажба на държавен недвижим имот от 11.12.1978 г. и Удостоверение за наследници № 2324/11.05.2015 г. наследодателката Ц.Ц. Д.а е придобила по време на брака си с П. Д. Д. собствеността върху процесния апартамент. След смъртта на П. Д. Д., настъпила на 08.09.1985г., както и на Ц.Ц. Д.а, настъпила на 29.01.2011г., техните единствени наследници по закон – Г. П. Д. и Н. П. Д. /видно от удостоверение за наследници № 2323/11.05.2015 г. и удостоверение за наследници № 2324/11.05.2015 г./ са станали носители на правото на собственост върху процесния апартамент при равни квоти от по 1/2 идеална част за всеки. Жалбоподателят Г. П. Д. не спори също, че съделителят Н. П. Д. не притежава друг жилищен имот, като във връзка с установяването на това обстоятелство съдът цени представената по делото справка от Службата по вписванията - гр. София за периода от 01.01.1998 г. до 16.02.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за Н. П. Д. по персонална партида № 106701. Във въззивната жалба е наведено оплакване, че е останало недоказано обстоятелството, че заявилият претенция за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК Н. П. Д. е живял в процесния делбен апартамент към момента на смъртта на наследодателите на страните. На първо място следва да се посочи, че това обстоятелство е въведено като спорно по делото едва с въззивната жалба, като в хода на първоинстанционното производство ищецът Г. П. Д. не е релевирал изрично оспорване в тази насока. Независимо от това, настоящата инстанция намира, че от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на тримата свидетели се установява, че съделителят Н. П. Д. при откриване на наследството е живял в процесния имот. Посочи се по-горе, че от удостоверение за наследници № 2324/11.05.2015 г. се установява, че наследодателят - баща на страните по делото П. Д. Д. е починал на 08.09.1985г., а от удостоверение за наследници № 2323/11.05.2015 г. се установява, че наследодателката-майка на страните по делото – Ц.Ц. Д.а е починала на 29.01.2011г. Следователно в случая е налице последователно придобиване на права по наследство от двама общи наследодатели /възходящи/ от страна на всеки един от двамата съделители. В този случай, ако претендиращият възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК съделител е живял в имота към момента на смъртта на единия от наследодателите, от които черпи права, това е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките за възлагане. В хипотеза, при която съделителят черпи права върху имота от две или повече наследства, за да се приеме, че има право да получи имота в дял по реда на чл.349, ал.2 ГПК е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите съделители. Това е така, тъй като всяко едно от последователно осъществилите се наследявания дава право на възлагане по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК, противопоставимо на един и същи кръг лица-наследници по закон и на двамата наследодатели. Разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК не установява ограничение на правата при последователно наследяване и не е налице основание за стеснително тълкуване само до момента на откриване на наследството на първия общ наследодател – така решение № 19 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 619/2012 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. В случая съделителят Н. П. Д., който е заявил претенция по реда на чл.349, ал.2 ГПК, е живял в апартамент № 20 към момента на откриване на наследството на майка му Ц.Ц. Д.а на 29.01.2011г., преживяла съпруга на наследодателя П. Д. Д., която има качеството на наследодател по отношение на двамата съделители – низходящите Н. П. Д. и Г. П. Д.. Във връзка с този извод настоящата инстанция цени показанията на разпитаните по делото свидетели, които намира за обективни, логични и непротиворечащи си. Така свидетелката В. М.С. /домоуправител/ е посочила, че познава съделителя Н. П. Д., който до 2011 г. е живял в блока, като именно през 2011г. е починала и неговата майка Ц. Д.а. Свидетелката С.П.Х. /бивша съпруга на ответника Н. Д./ от своя страна е посочила, че в процесния апартамент са живели ответникът Н. Д. заедно с дъщеря му П. Д.а и нейният син, а до смъртта й през 2011г. с тях живеела и майката на ответника, като след смъртта й съделителят Н. П. Д. заминал да живее на село в Чомаковци. Сходни показания е дал и свидетелят Д.Я.М., който е посочил, че докато Ц. Д.а е била жива в процесния апартамент с нея са живеели ответникът Н. Д. и дъщеря му П. Д.а, като свидетелят ги е виждал там и им е ходил на гости. След смъртта на Ц. Д.а през 2011г. ответникът отишъл да живее в село Чомаковци. При това положение, съдът приема, че е доказано наличието и на последната предпоставка по чл.349, ал.2 ГПК, а именно към момента на откриване на наследството на Ц.Ц. Д.а на 29.01.2011г. съделителят Н. П. Д. е живял в процесния делбен апартамент № 20. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на въззивника Г. П. Д. за невъзможност да бъде извършено възлагане на процесния неподеляем делбен имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК в дял на съделителя Н. П. Д. поради извършено от последния в хода на производството разпореждане с притежаваната от него 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамента в полза на трето лице. В тази връзка правилно районният съд е съобразил разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълкувателно дело № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./ в първа или във втора фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. Макар прехвърлянето на дела да променя носителя на правото на собственост, според установеното в чл. 226, ал. 1 ГПК / чл. 121, ал. 1 ГПК - отм./ процесуално правило, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като по реда на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК /чл. 121, ал. 2, изр. второ ГПК - отм./ приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните съделители - прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон. Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. и когато исковата молба е вписана. Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл. 226, ал. 3 от ГПК / чл. 121, ал. 3 от ГПК-отм./ постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки съделител. Ако приобретателят замести своя праводател със съгласието на всички съделители, то с решението по допускане на делбата ще бъде признато неговото право да участва при извършването на делбата. Ако обаче съгласие за заместване не бъде постигнато, с решението по допускане на делбата ще бъде признато правото на прехвърлителя да участва във втората фаза на делбеното производство и силата на пресъдено нещо ще обвърже както участващите в делбеното производство, така и приобретателя, вкл. и в отношенията помежду им по тези въпроси. В отношенията между приобретателя и прехвърлителя обаче от материалноправна гледна точка правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат права на приобретателя, поради което във фазата по извършване на делбата прехвърлителят ще участва като процесуален субституент на приобретателя. С влизане в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще се счита прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът. Ако предмет на делбата е само един имот и той бъде поставен в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението ще настъпят в правната сфера на приобретателя, а ако имотът бъде поставен в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи дължимите за уравнение на дяловете суми, присъдени на прехвърлителя. Вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда. В случая е постановено съдебно решение № 357756 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 32222/2015 г. на СРС, II ГО, 52 с-в, с което е допусната делба на процесния апартамент № 20 между Г. П. Д. и Н. П. Д.. Препис от това решение е връчено на страните на 19.03.2018г. и на 30.03.2018г., поради което същото е влязло в сила на 14.04.2018г., независимо че върху него е поставен печат за влизане в сила на 06.02.2020г. Това е така, тъй като срещу него не е подадена въззивна жалба от нито една от спорещите страни в срока по чл.259, ал.1 ГПК. Въззивна жалба е подадена срещу решение от 29.06.2018 г. по гр. д. № 32222/2015 г. на Софийски районен съд, 52 състав, постановено по реда на чл.247 ГПК, с което е допусната поправка на ОФГ в решението по допускане на делбата, като е постановено вместо „етаж 4” да се чете „етаж 5”. Това решение за поправка на фактическа грешка е влязло в сила на 06.02.2020г., но същото представлява отделен и самостоятелен съдебен акт, поради което същото подлежи на обжалване и влизане в сила на самостоятелно основание. Фактът на самостоятелното влизане в сила на решение № 357756 от 09.03.2018 г. по допускане на делбата е изрично отразен и в мотивите на определение № 47 от 06.02.2020г. по гр.дело № 3356/2019г. по описа на І г. о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 4202 от 11.06.2019 г. по в.гр. д. № 2430/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав, с което е потвърдено решение от 29.06.2018 г., постановено по гр. д. № 32222/2015 г. за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка. Следователно, дарението от страна на съделителя Н. П. Д. на собствената му 1/2 идеална част от процесния апартамент № 20, находящ се в гр. София, ул. •••••••, •••••••, в полза на дъщеря му П.Н. Д.а, извършено на 29.11.2019г., е станало след като решението по допускане на делбата е влязло в сила на 14.04.2018г. В настоящия случай П.Н. Д.а не е взела участие в производството чрез заместването на своя праводател Н. П. Д. със съгласието на съделителите, не е встъпила като подпомагаща страна, нито е встъпила главно по реда на чл.225 ГПК. Поради това, правилно районният съд е отбелязал, че с решението по допускане на делбата е било признато правото на прехвърлителя Н. П. Д. да участва във втората фаза на делбеното производство, като приобритетелят на прехвърлената 1/2 идеална част от апартамента П.Н. Д.а е участвала във фазата по извършване на делбата именно чрез своя процесуален субституент - прехвърлителя Н. П. Д.. Независимо от това, в отношенията между приобретателя П.Н. Д.а и прехвърлителя-съделител Н. П. Д. правата върху прехвърлената 1/2 идеална част от имота се считат права на приобретателя. След влизане в сила на решението по извършване на делбата, с което е възложен по реда на чл.349, ал.2 ГПК в дял на съделителя Н. П. Д. процесния апартамент, съсобствеността върху него ще се счита за прекратена и спрямо приобретателя П.Н. Д.а, като вещноправните последици на решението ще настъпят в нейната правна сфера, а не в правната сфера на съделителя-прехвърлител. Тоест не Н. П. Д. ще придобие идеалната част на ищеца Г. П. Д., а приобретателят на прехвърлената в негова полза в хода на делбеното производство идеална част и именно приобретателят ще стане изключителен собственик на поставения в дял на прехвърлителя делбен имот, като доводите във въззивната жалба за противното са неоснователни. Изрично е посочено в Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълкувателно дело № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, че ако предмет на делбата е само един имот и той бъде поставен в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението ще настъпят в правната сфера на приобретателя, като именно такъв е и настоящият случай. От приетото в тълкувателното решение, че вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда, следва че наличието на предпоставките за възлагане по чл.349, ал. 2 ГПК следва да бъдат изследвано по отношение на съделителя, който е упражнил това право, а именно прехвърлителя Н. П. Д.. Ако разпореждането с процесната 1/2 идеална част не бе доведено до знанието на съда, то материалноправните последици от извършеното дарение и вещноправните последици на решението във фазата по извършване на делбата отново биха настъпили в правната сфера на неизвестния приобретател и отново спрямо прехвърлителя щяха да бъдат изследвани предпоставките за възлагане, доколкото за съда именно той ще се явява съсобственик. Именно поради това оплакванията на въззивника Г. П. Д., че в случая възлагането на неподеляемото жилище е недопустимо, тъй като съделителят-прехвърлител Н. П. Д. не е съсобственик на процесния апартамент след извършеното дарение и не би могъл да стане пълноправен собственик на целия делбен имот, е неоснователно. Въз основа на изложеното и при установеното наличие на предпоставките по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на процесното неподеляемо жилище, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение по извършване на делбата е правилно в частта, с която в дял на Н. П. Д. е поставен апартамент № 20, находящ се в гр. София, ул. •••••••, •••••••, ведно с мазе № 9 с площ от 4.73 квадратни метра, заедно с 2.208 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази част. Съгласно чл.349, ал.2 ГПК при поставяне в дял на неподелямо жилище в полза на някой съделител, дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. При изложените съображения за наличие на основанията за възлагане на допуснатия до делба наследствен жилищен имот в полза на съделителя Н. П. Д., делът на другия съделител Г. П. Д. следва да бъде уравнен с пари. При определяне паричната равностойност на притежаваната от Г. П. Д. 1/2 идеална част от процесния апартамент съдът счита, че следва да вземе предвид заключението на техническата експертиза, прието във въззивното производство, а именно 1/2 част от 261 100 лева, или сумата от 130 550 лева. Съдът кредитира това заключение като обективно, пълно и компетентно изготвено. При определяне на пазарната стойност вещото лице е съобразило действителното състояние на имота, което е установено след непосредствено извършен на 01.04.2024г. оглед, при който не са били констатирани течове или влага в жилището. Експертът е взел предвид всички установени по делото и имащи значение за пазарната оценка на имота факти и е определил тази оценка въз основа на използван в подобни случаи механизъм, описан в заключението - използване на сравнителния метод, при който се използва сравнение на оценявания имот с други подобни недвижими имоти. Посочен е и периода на строителство на сградата, което обстоятелство е било също взето предвид от вещото лице, като същото е обявено и за безспорно от съда, предвид изявленията на страните по този въпрос. По въпроса, касаещ конструкцията на сградата, експертът е заявил, че сградата е монолитна /тухлена с масивни носещи конструкции/ и се намира в много добро състояние, като в този смисъл са и заключенията, изготвени в първоинстанционното производство. Още в определението си по насрочване на делото по реда на чл.267 ГПК съдът е посочил, че когато предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение относно начина на извършване на делбата и са наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата в хода на производството промяна на пазарната цена, и да събере доказателства за това. Доколкото от момента на оценяването на процесния имот до извършването на делбата е изминал значителен период от време, съдът е длъжен служебно да назначи нова експертиза за определяне на действителната пазарна стойност, тъй като съществува вероятност през този период да са настъпили значителни промени в цените на недвижимите имоти /така и Решение № 120 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 2763/2018 г. на ВКС, I ГО, Решение № 487 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 1277/2009 г. на І г.о., Решение № 266 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 3333/2014 г. на І г.о./. Дяловете следва да бъдат оценени с помощта на вещо лице съобразно конкретното състояние на имота и на пазара на недвижими имоти в съответния регион. Пазарната цена се определя към момента на извършване на делбата, като в настоящия случай между приемането на заключението, на което е основал своите изводи районният съд и постановяването на обжалваното решение е изминал значителен период от време, през който цената на имота се е променила. В случая решението на първоинстанционния съд е обжалвано от Г. П. Д. в частта по извършване на делбата с доводи за неправилност по отношение на избора на способ и по определяне на дължимите за уравнение на дяловете суми, поради което преценката за съответствието между действителната пазарна цена на имота и цената, въз основа на която първоинстанционният съд е определил дължимото парично уравнение, следва да се извърши по заключението на техническата експертиза от 03.04.2024г., прието пред настоящата инстанция. От него се установява наличие на промяна в пазарната стойност на процесния делбен апартамент, която възлиза на сумата от 261 100 лева, а към момента на приемане на заключението, на което е основал своите изводи районният съд – 17.11.2021 г., пазарната цена в била в размер на 74 150, 08 евро, която е по-ниска. Именно поради това обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, с която делът на съделителя Г. П. Д. е бил уравнен с пари чрез определяне на сумата от 37 075, 04 евро, платима от ответника Н. П. Д.. Вместо това следва да се постанови решение, с което възлагането по чл.349, ал.2 ГПК се извършва при условие, че съделителят Н. П. Д. заплати в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 5 от ГПК на Г. П. Д. паричната равностойност на притежавания от последния дял в съсобствеността, възлизаща на 1/2 част от сумата от 261 100 лева, или сумата от 130 550 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до плащането - арг. от чл. 349, ал. 5 ГПК. Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 3/13 от 19.12.2013 г на ОСГК на ВКС при прехвърляне на дела на някой от съделителите на трето лице прехвърлителят участва като съделител в качеството си на процесуален субституент на приобретателя. Приобретателят е обвързан със СПН, като според решение № 75 от 27.02.2012 г по гр. д. № 741/2011 г., ГК, ІІ ГО на ВКС това трябва да се отрази в диспозитива на решението; така и определение № 327 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 1337/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС. По отговорността за разноски: Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Ето защо и предвид новоприетата от настоящата инстанция пазарна стойност на делбения имот, всеки един от двамата съделители по делото следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд съобразно стойността на дяловете им, които са равни (по 1/2 идеална част) допълнителна държавна такса, определена върху актуалната пазарна стойност на имота, а именно сумата от по още 2321, 50 лева за производството пред районния съд. Дължимата държавна такса за въззивното производство, отново определена съобразно стойността на дяловете на съделителите, възлиза на сумата от 2611 лева. Доколкото въззивната жалба е неоснователна в частта относно способа за извършване на делбата и основателна в частта относно определянето на дължимите за уравнение на дяловете суми, то следва, че половината от дължимата се държавна такса следва да бъде поставена в тежест на въззивника, а другата половина - в тежест на въззиваемия. Половината от дължимата държавна такса възлиза в размера на сумата от 1305, 50 лева. Жалбоподателят Г. П. Д. е заплатил за държавна такса сумата от 1450, 25 лева, поради което въззиваемият Н. П. Д. следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да му заплати сумата от 144, 75 лева. Въззиваемият Н. П. Д. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1160, 75 лева – държавна такса за въззивното производство, с оглед основателността на въззивната жалба в частта относно определянето на дължимите за уравнение на дяловете суми. Жалбоподателят Г. П. Д. е заплатил пред въззивния съд и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева. Доколкото въззивната му жалба е основателна в частта относно определянето на дължимите за уравнение на дяловете суми, като експертизата е допусната именно за установяване пазарната стойност на процесния апартамент и на дяловете на съделителите, следва че в полза на въззивника се следва сумата от 400 лева, като въззиваемият Н. П. Д. следва да бъде осъден да я заплати. Посочи се, че въззивната жалба на Г. П. Д. е неоснователна в частта относно способа за извършване на делбата и основателна в частта относно определянето на дължимите за уравнение на дяловете суми. Поради това право на разноски за половината от заплатеното адвокатско възнаграждение имат и двете страни във въззивното производство. Въззивникът Г. П. Д. е представил договор за правна защита от 12.06.2023г., с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Отбелязано е, че част от възнаграждението, а именно сумата от 800 лева е заплатена в брой при подписване на договора, а остатъкът от 700 лева е платим в срок до 30.11.2023г., но доказателства за това доплащане не са представени по делото. Поради това, доказано се явява заплащането от страна на Г. П. Д. на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като въззивамият Н. П. Д. следва да бъде осъден да заплати половината от тази сума в размер на 200 лева. Въззиваемият Н. П. Д. е представил договор за правна защита от 21.07.2023г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, като в договора е отбелязано, че същото е изцяло заплатено в брой при подписване на договора. По изложените по-горе съображения следва, че в полза на въззиваемия Н. П. Д. се следва половината от заплатеното от него адвокатско възнаграждение, а именно 1000 лева, като въззивникът Г. П. Д. следва да бъде осъден да му заплати тази сума. Водим от горното, съдът