Решение № 90 от 5.6.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 755/2025 г.

наказателно дело № 20252150200755 по описа за 2025 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба вх. № 10909/05.11.2025 г. от И. С., воден на ••• г. в Украйна, гражданин на Украйна, чрез адв. В. П. от БАК, със съдебен адрес в гр. Несебър, ул. „И. Вазов“ № 23, ет. 1, срещу наказателно постановление № 25-0304- 000384/12.05.2025 г. на началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Изложени са бланкетни оплаквания за противоречието на НП с материалния закон и издаването му в нарушение на процесуалните правила, като се моли за отмяната му в цялост. Насрещната страна не взима становище по постъпилата жалба. В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. П. от БАК, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на постановлението. Прави оплаквания за несъставомерност на деянието поради недоказаност на обстоятелството, че жалбоподателят към датата на проверката е имал качеството „водач на МПС“, възразява се за допуснато съществено неотстранимо процедурно нарушение чрез неосигуряване на преводач на жалбоподателя-чужд гражданин. В допълнение се аргументира неяснота в описанието на деянието, дадено от наказващия орган, водещо до невъзможност да се разбере, дали се ангажира отговорността му за отказ да даде проба за алкохол или за наркотици, което били две самостоятелни нарушения на закона. Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното: На 25.04.2025 г., около 22,30 часа, в общ. Несебър, к.к. Слънчев бряг, на алеята до х-л „Тракия Плаза“, при управление на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № •••, собственост на О. С. от Украйна, жалбоподателят – украински гражданин – предприел неуспешна маневра за паркиране, допрял друг паркиран автомобил и спрял. Въз основа на подаден сигнал на очевидец на мястото на инцидента бил изпратен автопатрул по КАТ в състав св. М. М. и полицейски служител Р.П.. Св. М. установил паркиралото на криво МПС – допряно в л.а. марка „Ауди“ - в спряло състояние, като на предна лява седалка /шофьорско място/ спял жалбоподателят. По снети на място от св. М. сведения от сигналоподателя, последният заявил, че докато пушил на терасата видял автомобилът, в който бил установен С., да удря неговия. След като събудили жалбоподателя полицаите пристъпили към проверка и установяване самоличността му, но поради неадекватното му състояние и липсата на документи го задържали. Покъсно на място пристигали полицейски служител Т.С., който владеел руски език, както и съпругата на задържания жалбоподател. Със съдействието на полицай С. била осъществена комуникация на руски език с жалбоподателя и жена му, като последната открила в автомобила документи, съгласно които се установила самоличността на С.. С. бил приканен от полицейските служители да извърши тест за употреба на наркотици с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJJ-0041, като след отказ от негова страна, полицаите го отвели в РУ Несебър, където съставили нужните документи за това с участието на преводач от руски на български език и обратно. В РУ Несебър С. потвърдил и пред преводача отказа си да бъде тестван за наркотици, респ. да даде кръвна проба за анализ въз основа на издадения му талон за изследване № 282992/25.04.2025 г. Предвид това св. М. съставил АУАН Серия G A № 3673209/26.04.2025 г., и го предявил на водача ведно с талона за изследване, но последният отказал да ги получи. Св. М. разяснил на водача правото му да даде кръв и урина за проба в Здравна къща – Несебър, като през цялото време на проверката се осъществявал превод чрез преводача Т.Т. на руски език. Въз основа на АУАН Серия GA № 3673209/26.04.2025 г. е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия G A № 3673209/26.04.2025 г., талон за изследване № 282992, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ, докладна записка по случая на ст.пол. Бисер С., заповед за задържане на лице рег. № 304зз143/25.04.2025 г., протокол за обиск, както и от показанията на свидетеля М.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Следва да се посочи, че независимо че актосъставителят не е пряк очевидец на настъпилото ПТП, от установената поредица от факти логически се установява, че именно жалбоподателят С. е управлявал едно от участвалите в сигнализирания инцидент МПС-та. Безспорно е, че полицаите са били изпратени на местопроизшествието по сигнал за ПТП, като св. М. лично е възприел местоположението на участниците в него – паркирал автомобил без водач и друг – спрял накриво и опрян в него, в който на седалката на водача спял жалбоподателят. В този смисъл и при отсъствие на доказателства в обратна посока, съдът приема за житейски и логически обосновано сигнализираното ПТП да е настъпило при управление на МПС-то в което е установен С. и от самия него, доколкото е бил сам в колата и на шофьорското място. В допълнение, по делото бе събрано и косвено доказателство в подкрепа на този извод – с показанията на св. М. бяха възпроизведени събрани от него сведения от сигналоподателя, който заявил, че докато пушил на терасата си видял как автомобилът, в който е установен да спи жалбоподателя, удря неговото МПС. При това положение, съдът приема за установен факта, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № •••, собственост на О. С. от Украйна, непосредствено преди пристигане на полицейските служители на мястото на проверката. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че отсъстват доказателства за посоченото в НП обстоятелство, че е управлявал МПС към датата и часа на проверката. Същото не се подкрепя с нито едно доказателство и остана голословно заявено. Съдът намира за недопустимо и неотносимо към предмета на спора представено от наказващия орган сведение на С.Г.. Същото съставлява недопустими свидетелски показания в писмена форма, които и по същество са ирелевантни към процесния пътен инцидент и извършената по повод него проверка от служителите на МВР. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /в редакция към 25.04.2025 г., изм. бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г. и бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г./ предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни предписанието за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина - чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотични вещества и техните аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотици. Следователно, ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. В актуалната си редакция и след посочените по горе допълнения задължението е предвидено за водач, „който не е участвал в пътнотранспортно произшествие, с изключение на случаите по чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс“. Въведеното допълнение е във връзка с изменение на Наказателния кодекс чл. 343б, ал. 7 от НК, с който отказът за съдействие установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози от водач, допуснал ПТП, е въздигнато в престъпление. Същевременно, легалната дефиниция на понятието „водач“ се съдържа в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, съгласно която „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Доколкото по делото се установи, че процесната проверка е била предприета спрямо С., след като е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № •••, собственост на О. С. от Украйна, съдът счита, че същият от правна страна е имал визираното в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП особено качество на водач на МПС. В случая водачът С. е отказал да бъде изпробван с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJJ-0041, а впоследствие е отказал да даде биологична проба за лабораторно изследване, като тези обстоятелства са удостоверени с подпис на свидетел и преводач и не се оспорват от самия жалбоподател с жалбата. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано по ясен и пълен начин. В АУАН са вписани всички относими обстоятелства - както, че водачът е отказал да бъде тестван с тест, така и, че му е издаден талон за изследване, който отказва да получи. Няма спор по делото и че жалбоподателят не се е явил за даване на биологична проба /кръв и урина./ във ФМСП Несебър. Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 5, ал. 1 от Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В случая безспорно жалбоподателят С. е отказал да бъде тестван за употребата на наркотици и техни аналози по предложения от св. М. начин - с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJJ- 0041. При това положение самото изследване се извършва по реда на чл. 11 - чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви /в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата/ в съответното медицинско заведение /арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата/. В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6 от Наредбата. Жалбоподателят е отказал да получи талона, което е удостоверено с подпис на свидетел, но му е било разяснено съдържанието му чрез преводач от и на руски език. Следователно талонът е връчен надлежно, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. С отказа да се яви във ФСМП Несебър в дадения срок, на практика жалбоподателят е отказал и другото възможно съдействие за установяване на употреба на наркотици и техните аналози - чрез даване на биологична проба за изследване. Не се установи и материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съгласно действалата по време на извършване на нарушението разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да бъде изпробван с тест за употребата на наркотици и техните аналози, както и че е отказал да даде биологични проби за лабораторно изследване. Налага се извод, че поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП в санкционната си част се явява императивна, като предвиденото в нея наказание е фиксирано и предоставя възможност за наказващия орган да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на извършеното от жалбоподателя административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП напълно съответства на материалния закон и следва да бъде потвърдено. Следва да се отбележи, че доколкото по делото се установи, че С. към датата на проверката не само е управлявал МПС, но е и допуснал ПТП с него, деянието му, съгласно актуалната редакция на ЗДвП и НК не съставлява административно нарушение, а престъпление. Независимо от това, същото е правилно санкционирано по отменената редакция на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и при съобразяване на чл. 3 от ЗАНН и чл. 2 от НК. И двете разпоредби са в един смисъл, а именно, че приложим за деянието е законът действал по време на извършването му, ако до санкционирането му не е влязъл в сила по-благоприятен такъв. По наведените оплаквания за отсъствие на ясна формулировка на нарушението и нарушаване правото на защита на жалбоподателя в този смисъл, съдът намира същите за неоснователни. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са ясно посочени всички обстоятелства по чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които имат отношение към констатиране на нарушението по безпротиворечив начин, а именно – дата и място на нарушението, пълна самоличност на нарушителя, безусловния му отказ да съдейства за тестването за употреба на наркотици и техните аналози, видими характеристики на управляваното от него МПС, които обуславят и соченото нарушение. При съставяне и предявяване за подпис на АУАН е участвал преводач от и на руски език, който по делото се установи, че владее. Във връзка с оплакването за нарушение на чл. 21, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, следва да се посочи, че в ЗАНН липсва правна уредба за процесуалните действия, предприемани в хода на административнонаказателното производство спрямо лица - чужденци. Препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН касае единствено производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Същевременно, с разпоредбите на чл. 395а и сл. от НПК е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Текстовете на самата директива /пар. 16 от Преамбюла/ предвиждат, че в някои държави-членки, орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения, какъвто е случаят - например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, директивата следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно, транспонирането на директивата с приемането на Глава Тридесета "а" от НПК и приложението на тази глава в съдебното производство по ЗАНН е изцяло в унисон с цитираната норма. Горното налага извода, по аргумент от противното, че когато производството не е пред съд, а се развива пред съответните контролни органи, компетентни да извършат пътнотранспортна проверка, правилата на директивата и на цитираната глава от НПК не следва да се съблюдават стриктно. Това не означава, че в административнонаказателното производство не следва да се съблюдават правата на лицата, които не владеят български език, но дори и част от правилата на чл. 395а - чл. 395з от НПК да не са спазени, това не следва да се приема за съществено процесуално нарушение, стига за наказаното лице да е станало напълно ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В тази връзка няма пречка действията, които следва да предприеме, да му бъдат обяснени на разбираем от него език, както и при констатирането на нарушение от страна на проверяваното лице да му се състави АУАН по ЗАНН, който да му бъде преведен и разяснен на разбираем от него език. При такава ситуация и в съответствие с пар. 16 от преамбюла на директивата не е необходимо дори да се назначава преводач или да се извършва писмен превод на АУАН. Достатъчно е да се направи устно резюме, което впрочем е напълно допустимо според чл. 395а, ал. 3 от НПК, като с оглед спецификата на производството по проверка и при съблюдаването на директивата е допустимо това резюме да се направи и без присъствието на защитник. С оглед на изложеното, следва да се отбележи, че компетентният да образува производството служител е осигурил на жалбоподателя преводач на разбираем за него език, доколкото свидетеля М. посочи пред съда, че С. и жена му говорили руски език, съответно са комуникирали с полицай Т. С. и преводача Т.Т. на руски език. Несъмнено правата на жалбоподателя са запазени и доколкото същият е упражнил правото си на жалба срещу процесното НП, упълномощил е действащ български адвокат да го представляват пред съда, предвид което оплакването в обратния смисъл се явява несъстоятелно. В допълнение, настоящият съд е на мнение, че в проверка като процесната е допустимо разпорежданията на органите да бъдат дадени с конклудентни действия. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани безопасността при движението по пътищата и спазване законовата уредба на ЗДвП в тази връзка, особено относно шофирането в нетрезво състояние, съдът намира, че процесното нарушение не може да се характеризира като такова без или с ниска обществена опасност. Категоричен довод в подкрепа на изложеното е факта, че с последните изменения на НК се криминализира хипотеза именно на процесното нарушение. Така, съдът заключи, че в случая липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този краен извод на жалбоподателя не се следват разноски за производството, предвид което и искането му в този смисъл не следва да бъде разглеждано. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Несебърският районен съд