Решение № 175 от 17.4.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 94/2026 г.

С Решение № 239/14.10.2025г., постановено по гр.д. 119/2025г. по описа на РС – гр. Ихтиман, е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Дженерали застраховане“ АД: Сумата 2335,40 лева - главница по регресно вземане по повод изплатено застрахователно обезщетение във връзка с лек автомобил Тойота Ярис, с ДК № К5767ВА, който автомобил е увреден при настъпило произшествие на 24.07.2022, г., като обезщетението е изплатено от ищцовото дружество по силата на полица № 0312210131024780 от 06.09.2021 г., както и сумата 15 лева, представляваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тези суми за времето от датата на подаване на исковата молба (26.07.2024 г.) до окончателното изплащане на задълженията, Сумата 458,71 лева – начислена мораторна лихва за времето от 25.01.2023 г. до датата на депозиране на иска. Със същото решение е отхвърлен предявеният обратен иск на Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъждане на „Автомагистрали“ ЕАД да заплати: Сумата 1000 лева, представляваща част от главницата по регресно вземане по повод изплатено застрахователно обезщетение във връзка с лек автомобил Тойота Ярис, с ДК № К5767ВА, който автомобил е увреден при настъпило произшествие на 24.07.2022, г., като обезщетението е изплатено от ищцовото дружество по силата на полица № 0312210131024780 от 06.09.2021 г., ведно със законната лихва за времето от датата на подаване на исковата молба (26.07.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението, Сумата от 196,42 лева – част от начислена мораторна лихва за времето от 25.01.2023 г. до датата на депозиране на иска. Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу горното решение. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че ищецът не бил представил актуални общи условия към датата на процесното ПТП. Счита, че представеният екземпляр от протокол за ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 183 от ГПК, както и е непълен, неточен и противоречив, поради което следва да бъде изключен от доказателствата по делото. В него не била описана пътната обстановка, а въпреки че местопроизшествието е било посетено от служители на МВР, те не са представили снимков материал, откъдето прави извод, че протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила нито за механизма на процесното ПТП, нито за вредите по МПС. Още повече, че протоколът не бил подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните за него факти, а възпроизвеждал единствено твърденията на водача, който се явява заинтересовано лице. В протокола липсвали данни за размера на препятствието, както и за неговото местонахождение. Освен това, жалбоподателят оспорва извода на първоинстанционния съд относно кредитиране на представените частни писмени доказателства от ищцовото дружество, като подчертава, че е оспорил същите, а и те били в противоречие с показанията на разпитания свидетел. Счита, че не може да се изведе категоричен извод, че евентуалното произшествие е настъпило при твърдените обстоятелства. Развива съображения относнопонятието „предвидимо препятствие“. Заявява, че липсва негово противоправно поведение, което да обуслови отговорността му. Изразява съмнение по отношение на скоростта, с която се е движил водачът, както и че е съпричинил вредоносния резултат в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Намира, че заключението по САТЕ не е следвало да бъде кредитирано, тъй като е изготвено на база твърденията на водача. Акцентира върху съдържащия се в него извод, че щетата по предна лява врата не отговаря на описания механизъм на ПТП. Твърди още, че застрахователната полица не съдържа минимално изискуемите реквизити поради непредставяне на общите условия, от които да личат покритите застрахователни рискове. Намира за недоказано, че към момента на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, откъдето прави извод, че е възможно да е налице обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя. Като друго такова възможно обстоятелство сочи хипотезите на грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС, както и на причиняване на вредата от умишлени действия, за които също не били събрани доказателства. Също така, жалбоподателят оспорва представените от застрахователя документи, вкл. застрахователната полица и заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, като прави извод за недоказаност, че описаната щета на процесното МПС попада в хипотезата покрит застрахователен риск. Анализира разпоредбите на чл. 410 от КЗ и чл. 49 от ЗЗД, като намира, че за него не е възникнала отговорност по последния цитиран нормативен текст. По отношение на отхвърления с обжалваното решение обратен иск се позовава на Договор за обществена поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019 г., сключен между Агенция “Пътна инфраструктура”, и „Автомагистрали“ ЕАД, като подчертава, че процесният пътен участък следва да се поддържа от изпълнителя. Цитира клаузите на чл. 12, ал.4. ал.6, ал.8. ал.9 и ал. 18 от този договор, откъдето черпи аргументи, че именно изпълнителят („Автомагистрали“ ЕАД) е бил задължен да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия на движение, като започва работа веднага след появяването на необходимост от това и да създава своевременно необходимата организация за осигуряване на безопасността на движението. Прави извод, че изпълнителят по договора има задължение да поддържа пътищата по начин, който да осигурява безопасни условия за движение дори и без изрично задание, а щом е налице препятствие на пътното платно, станало причина за процесното ПТП, то е налице договорно неизпълнение от страна на ответника по обратния иск - „Автомагистрали“ ЕАД. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърля предявения срещу него иск. При условията на евентуалност, моли съда да се произнесе по хипотезата за съпричиняване на вредоносния резултат. Настоява за осъждане на третото лице „Автомагистрали“ ЕАД да изплати претендираната от ищеца сума, ведно с дължимите лихви от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане и направените по делото разноски. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от ответника по главния иск, който оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил закона и решението не страда от посочените във въззивната жалба пороци. Оспорва изложените в жалбата възражения за бланкетност на мотивите но решението на първоинстанционния съд. Вместо това счита, че бланкетна е въззивната жалба, която преповтаря изцяло отговора на исковата молба. Оспорва и възражението на АПИ, че по делото не били представени действащи към датата на сключване на процесния договор по застраховка „Каско на МПС“ Общи условия, както и че същите били бланкетни, тъй като не съдържат подписи и дата, като в тази насока черпи аргументи от разпоредбите на чл. 348, ал. 2 от КЗ и чл. 298, ал. 1, т. 1, от ТЗ и чл. 348, ал. 1, от КЗ. Подчертава, че общите условия не се променят ежедневно, а ако въззивникът твърди, че към момента на сключване на процесния договор са били действащи други общи условия, в негова тежест е било да представи доказателства в тази насока. Изразява несъгласие с доводите на жалбоподателя, че представеният по делото протокол за ПТП бил съставен в противоречие на закона, както и че бил „непълен, неточен и противоречив“ и че от него не се установявал механизмът на настъпване на процесното ПТП, като в тази насока се позовава не съдебна практика. Развива съображения, че изготвянето на снимков материал при съставянето на Протокол за ПТП от съответното длъжностно лице не е условие, което трябва да бъде изпълнено, за да бъде издаденият Протокол за ПТП официален документ или за да бъде установено основанието застрахователят да изплати застрахователно обезщетение. В подкрепа на виждането си цитира разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3, от Наредба № 1-167 от 24.10.2002г. На следващо място, въззиваемият счита за невярно и необосновано възражението на жалбоподателя, че нямало доказателства, че не са налице изключенията от Общите условия, при които не се дължи изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не подлежат на доказване отрицателни факти. Намира, че, ако въззивникът е твърдял, че са били налице подобни правоизключващи обстоятелства, той е следвало да докаже наличието им - както е била разпределена и доказателствената тежест с доклада по делото. Във връзка с това оспорва и довода на въззивника, че водачът на л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № К 5767 ВА, се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, вкл. с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 1, от ЗДвП. Обобщава, че били установени всички предпоставки, обуславящи основателността на иска на „Дженерали Застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 410, ал. 1, от Кодекса за застраховането и на основание чл.86 от ЗЗД, вкл. с помощта на свидетелските показания на Несрин Иляз Шюкрии заключението по CATE, което потвърждава механизма на ПТП, описаните вреди, пряката причинноследствена връзка между двете и размера им. Намира, че в мотивите на първоинстанционното решение са обсъдени в съвкупност всички събрани в производството по делото доказателства и въз основа на тях ИРС е формирал своето вътрешно убеждение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Постъпил е отговор и от ответника по обратния иск „Автомагистрали“ АД, който моли съда да отхвърли въззивната жалба на АПИ в частта относно предявения обратен иск като неоснователна. Солидаризира се с мотивите на първоинстанционният съд относно Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019 г. между „Автомагистрали“ ЕАД и АПИ. Подчертава, че, съгласно този договор, дейностите, които „Автомагистрали“ ЕАД е длъжно да изпълнява, се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания (чл.5 от договора). На база възложените задания се съставят месечни сертификати, които са доказателство за действително изпълнени от Изпълнителя - „Автомагистрали“ ЕАД и приети от Възложителя - АПИ ремонтни работи (чл.9, ал.5 от договора). Извънредните задания са приложими при настъпване на „непредвидени обстоятелства“ и съгласно чл.5, „В“ от договора, Възложителят или упълномощено от него лице имат право да възлага писмено възникналите работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътния участък и осигуряване безопасността на движението. В тази хипотеза Изпълнителят е длъжен да започне незабавно работа по разпоредените дейности. Съгласно Раздел I Дефиниции, т.8 "извънредно задание“ означава писмено възлагане от възложителя на видовете количества и работи, невключени в месечното и допълнителното задание, необходими за осигуряване на проходимостта на пътищата и безопасността на движението при възникване на непредвидени обстоятелства, включително по смисъла на чл. 2 от ЗЗБ. Споделя и извода на ИРС, че, към момента на процесното ПТП, АПИ не е възлагала никакви дейности по смисъла на чл. 5 от договора, които да доведат до ангажиране на договорната отговорност на „Автомагистрали“ АД. Същевременно, няма клауза в договора, която да предвижда задължение за изпълнителя да осигурява екип, който да следи за наличието или възникването на „непредвидени обстоятелства“. Вместо това, съгласно чл. 12, ал. 8 от договора, изпълнителят е длъжен да поддържа в готовност екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност на движението при пътно-транспортни произшествия (ПТП), аварии и други извънредни случаи, възникнали по републиканските пътища, но в конкретния случай такива дейности не са възлагани, а „Автомагистрали“ ЕАД има задължение да отстрани препятствията (включително последиците от ПТП) само по изрично възлагане от страна на възложителя АПИ. Прави извод, че не е налице неизпълнение на договорно или друго задължение на „Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до възникване на твърдените от ищеца вреди. Съответно, не било възникнало и задължение за „Автомагистрали“ ЕАД да обезщетява каквито и да е врели по договора за възлагане на обществена поръчка, а рамковият характер на последния не може самостоятелно да породи отговорност на изпълнителя. Цитира съдебна практика в този смисъл. Моли съда да потвърди Решение № 239/14.10.2025 г. по гр.д. 119/2025 г. на РС- Ихтиман в частта, с която е отхвърлен предявеният обратен иск. В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява. От процесуалния му представител е постъпило становище, с което възпроизвежда изложените в жалбата доводи и искания, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна. В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият „Дженерали застраховане“ АД не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба, с която оспорва въззивната жалба и поддържа представения отговор, като излага съображения по съществото на спора. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В открито съдебно заседание пред въззивния съд ответникът по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба, с която оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното в частта, с която е отхвърлен предявеният обратен иск. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт. В хода на производството пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. І. По валидност Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана. ІІ. По допустимост Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива. ІІІ. По същество Предявен е главен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, в. чл. 49 от ЗЗД. За уважаването му е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпване на ПТП и увреждане на МПС в резултат от него, наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС към момента на ПТП, заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на МПС за претърпените вреди, както и установяване на действие или бездействие на работници/служители на ответника, което е в причинна връзка с настъпването на ПТП. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните аргументи. Неоснователно жалбоподателят счита за недоказано, че застрахователното обезщетение е било заплатено за покрит от застраховката риск. Видно от т. 14 от приложените общи условия, клаузата „пълно каско“ (каквато е налице в случая), включва покриване на щети, причинени от ПТП, както и допълнително покрити рискове, а в т. 89.12 от тях е дефинирано понятието „ПТП“, като в него се включва и удар на МПС в друго МПС, пътно съоръжение, какъвто и да било друг предмет, човек или животно или попадане в дупка или неравност по пътното платно, което събитие е предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно транспортното средство, пътно съоръжение, товар или други материални щети (без същите да са ограничавани по вид и размер). Във връзка с това, съдът не споделя изводите, които жалбоподателят прави от факта, че представените от ответника общи условия били „бланкетни“, тъй като общият им характер предполага именно абстрактно (а не конкретно) описание на покритите рискове, като те покриват и процесния такъв от удар с предмет на пътното платно. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за неприложимост на представените общи условия към момента на процесното ПТП (24.07.2022г.), тъй като от представения екземпляр от същите се установява, че те са били в сила от 16.08.2021г., а същевременно не е доказано, че към момента на сключване на процесния договор са били действащи други общи условия. По принцип, следва да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че представените от застрахователя документи имат характера на частни свидетелстващи такива, и поради това, сами по себе си, те не доказват с пълно доказване механизма на процесното ПТП, нито последиците от него. Това, обаче, не изключва възможността, горните обстоятелства да бъдат доказани по друг начин, както в случая – от протокола за ПТП, заключението по САТЕ и показанията на св. Райчев и св. Малаков. Във връзка с това, неоснователно жалбоподателят твърди, че протоколът за ПТП не е съставен от служител на МВР, тъй като противното е изрично удостоверено в самия протокол, а същевременно не са ангажирани доказателства за опровергаване на това обстоятелство. Действително, протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на ПТП (доколкото не е подписан от представител на ответника), но този механизъм е доказан от показанията на св. Шюкри и от отговора по първата задача на назначената САТЕ. В тази насока протоколът за ПТП се явява косвено доказателство, тъй като в него са описани последиците от ПТП (т.е. обстановката, която длъжностното лице е заварило на място след настъпване на ПТП), от които могат да се правят изводи за механизма на последното. Във връзка с това, по принцип правилно жалбоподателят твърди, че заключението по САТЕ само по себе си не може категорично да служи като доказателство за механизма на ПТП и за причинно- следствената връзка между него и настъпилите вреди. От друга страна обаче, съдебната практика (Решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК) приема, че пълно доказване е възможно и само въз основа на съвкупност от косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В процесния случай е налице такава доказателствена съвкупност, състояща се от протокол за ПТП, показания на водача на увреденото МПС и заключение по САТЕ. Всички тези доказателства са непротиворечиви, еднопосочни и не дават основание за изводи, различни от направените от районния съд. Що се отнася до съществуването, вида и размерите на препятствието на пътното платно, тези обстоятелства също се установява непротиворечиво от протокола за ПТП и от показанията на свидетелката, като последните доказват достатъчно точно и конкретните му размери. Поради това съдът намира за доказани механизма на ПТП и причинната връзка между процесните вреди и наличието на препятствие на пътното платно на АМ Тракия при км. 26+ посока София. Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от факта, че по делото не било доказано, към момента на ПТП водачът на МПС да (не) е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, или вредата да (не) е била причинена от умишлени действия, респ. да (не) е било налице грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС, и др. Всички тези съображения са били наведени от жалбоподателя в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, и, доколкото се основават на изгодни за него положителни факти, те е следвало да бъдат доказани именно от него (арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК). След като не са били доказани, жалбоподателят няма основание да се позовава на тяхната неустановеност в подкрепа на застъпваната от него теза за евентуално наличие на изключен от застраховката риск. Поради същите съображения, неоснователно е и възражението на жалбоподателя за съпричиняване на вредата в резултат от възможно управление на МПС с несъобразена скорост, както и за липса на данни за спазване от водача на изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП относно съобразяването му с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство и др. Освен недоказаността на тези твърдения на жалбоподателя, при негова доказателствена тежест за това, настоящият съдебен състав отбелязва, че няма нормативно или логическо основание да се приеме, че протектор от гума на товарен автомобил на пътното платно е препятствие, което водачите на МПС са длъжни да предвиждат във всеки един момент от движението си по пътищата от републиканската пътна мрежа. Неоснователно жалбоподателят прави изводи от факта, че по делото не бил представен снимков материал. Наистина, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № І-167 принципно урежда възможните документи, които се съставят при ПТП, но не съдържа задължение за съставянето на всички тях за всяко отделно ПТП. Освен от начина на формулиране на текста на разпоредбата, този извод следва и от обстоятелството, че в т. 1 и т. 2 от нея са описани констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за ПТП с материални щети, чието съвместно издаване е невъзможно, доколкото те се съставят при наличие на взаимно изключващи се предпоставки. Поради това съдът намира, че несъставянето на някои от посочените в чл. 5, ал. 1 от Наредба № І-167 от 24.10.2002г. на МВР и МФ документи, вкл. снимки за разположението на МПС и процесните повреди, не опорочава процедурата по документиране на ПТП и не изключва възможността за неговото доказване с други доказателствени средства, каквито бяха обсъдени по- горе. На последно място, по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, управител на пътя е АПИ, като именно тя организира, възлага, финансира, и контролира дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Поради това съдът намира, че установената по делото причина за настъпване на процесното ПТП се дължи именно на бездействие на работници/служители на ответника, а това е последният елемент от фактическия състав, обосноваващ отговорността на ответника. С оглед гореизложеното, главният иск е основателен и правилно е бил уважен, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част. По отношение на обратния иск на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД, съдът намира следното. Както се посочи по- горе, съгласно от чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, управител на пътя е АПИ, като именно тя организира, възлага, финансира, и контролира дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, поради което следва да носи отговорност за последиците от ПТП в резултат от неизпълнение или некачествено изпълнение на тези дейности. Неоснователно агенцията се позовава на Договор за обществена поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019 г. между Агенция “Пътна инфраструктура” и „Автомагистрали“ ЕАД, като счита, че по силата на този договор процесният пътен участък е следвало да се поддържа от изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД, респ. той да носи отговорност за последиците от неподдържането му. Както правилно е изтъкнато в отговора на ответника по обратния иск, дейностите, което това дружество е било задължено да извършва съгласно договора, не са предварително определени, а се възлагат с отделни задания, по силата на чл. 5 от него. В конкретния казус по делото не се доказа, на това лице да са били възлагани задания за процесния период по отношение на пътния участък, в който е възникнало процесното ПТП. Във връзка с това следва да се подчертае, че по силата на този договор изпълнителят не е натоварен с надзор върху състоянието на магистралата, нито е длъжен да предприема незабавни действия по отстраняване опасности на пътно платно без изрично възлагане от страна на възложителя. Цитираната по- горе клауза на чл. 5 от договора ограничава правомощията на изпълнителя само до изпълнение на конкретно поставени задачи, вкл. и при възникване на непредвидени обстоятелства (каквото е процесното), тъй като дори в тази хипотеза се изисква възлагане от възложителя на работи по отстраняване на неизправности на пътя, създаващи опасност за движението по него. Наистина, съгласно чл. 12 от договора, изпълнителят е длъжен да предприема действия по опазване на пътя с оглед безопасност на движението, да изпълнява допълнителни разпореждания на възложителя, да започва работа веднага след възникване на необходимост от същото, да поддържа в готовност аварийни екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност при движението, но следва да се има предвид, че тези негови функции са само в рамките на предоставените му по договора права, респ. задължения. Същевременно, Систематичното тълкуване на клаузите на чл. 12 и чл. 9 от договора налага извод, че изпълнителят предприема действия само в изпълнение на конкретно разпореждане (възлагане) от страна на възложителя. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя – ответник по обратният иск, е следвало ищецът по този иск да докаже, че причинените вреди произтичат от неизпълнение или некачествено изпълнение на някое от поетите с договора задължения от страна на изпълнителя. В случая не е доказано, че възложителят е възложил изрично на изпълнителя да извършва дейност по премахване или обезопасяване на препятствия на пътния участък, в който е възникнало процесното ПТП, а изпълнителят да не е изпълнил така възложената му работа. Този факт е от значение с оглед обстоятелството, че отговорността на изпълнителя е договорна, а не гаранционна, поради което – за да се ангажира тя – трябва да бъде доказана пряка причинна връзка между негово неизпълнение на възложената му от възложителя работа от една страна и причинените на третото лице вреди от друга страна. При липсата както на твърдения, така и на доказателства, че подобна дейност е възложена на ответника по предвидения в договора начин и че именно в резултат на неговото неизпълнение или лошо изпълнение са причинени процесните вреди, обратният иск срещу "Автомагистрали" ЕАД е неоснователен. Същият правилно е бил отхвърлен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част. ІV. По разноските С оглед изхода на делото и направени в този смисъл искания, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите дружества направените от тях разноски пред въззивната инстанция. Такива се претендират единствено за юрисконсултски възнаграждения, които, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както обема на извършените от процесуалните представители действия, съдът определя в размер на по 100 лв. (51,13 евро). Така мотивиран, съдът