Решение № 293 от 9.2.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 437/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от "Лозенец Хоум 2" ООД, [ЕИК], гр. Дупница, [улица], представлявано и чрез Б. Х. - управител, против Pевизионен акт № Р- 22001024005238-091-001/29.05.2025 г., издаден от В. В. В. - орган, възложил ревизията, и Р. Т. З. - ръководител на ревизията, и потвърден с Решение № 1032 от 20.08.2025 г. на Директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. С РА са установени задължения по ЗКПО и ЗКПО, както следва: По ЗКПО За 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на 12 446, 95 лв. главница и 5 525, 38 лв. лихва, които се оспорват изцяло. По ЗДДС За м. 08/2021 г., м. 04/2022 г., м. 05/2022 г., м. 07/2022 г., м. 05/2023 г. и м. 12/2023 г. се установени 24 217, 65 лв. главница и 9 012, 73 лв. лихва, които се оспорват изцяло. С РА са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС, формирани от увеличения на счетоводния финансов резултат и непризнат данъчен кредит. Установените задължения се включват в резултатите за периодите, в които има и обжалвани констатации. РА е влязъл в законна сила за данъчните периоди по ЗДДС от м. 01.2021 г. до м. 07.2021 г., от м. 09.2021 г. до м. 03.2022 г., м. 06.2022 г., от м. 08.2022 г. до м. 04.2023 г., от м. 06.2023 г. до м. 11.2023 г., доколкото за същите е налице хипотезата на чл 88 ал. 1 т. 3 от АПК /липса на интерес от обжалване/. Спорното пред адм. орган в хода на обжалването по адм. ред, е спорно и в съдебното производство. С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени РА в обжалваното му част. Претендира разноски по делото. В писмено становище от 13.01.2026 г. оспорва допуснатата експертиза, като отново моли съда да отмени РА. Ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, редовно призован се представлява от гл. юр. Д. П., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в определения от закона срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на процесния РА в конкретно посочените му части. Съдът, преценявайки доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001024005238-020-001/14.10.2024 г., изменена със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001024005238-020-002/27.01.2025 г., Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001024005238-020-003/26.02.2025 г., на дружеството е извършена ревизия за установяване на задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периодите от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. и за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01. 2021 г. до м. 31.12. 2023 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад Р-22001024005238-092-001/09.04.2024 г. от екип от ревизори. Ревизионният доклад е връчен по ел. път на 02.05.2025 г. В срока по чл. 117 ал. 5 от ДОПК от дружеството е подадено Възражение с вх. № 55-229652/20.05.2025 г., което е прието за неоснователно и е издаден Ревизионен акт № Р-22001024005238-091-001/29.05.2025 г. В законоустановеният срок е подадена жалба с вх. № Ж-22-593/16.06.2025 г. по описа на ТД на НАП София, срещу РА, във връзка с която е издадено Решение № 1032 от 20.08.2025 г. на Директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с което е потвърден изцяло РА. С жалба вх. № Ж-0001-399/02.09.2025 г. дружеството оспорило Ревизионен акт/РА/ № Р-22001024005238-091-001/29.02.2025 г., издаден на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК пред Административен съд – Кюстендил, във връзка с която е образувано настоящото АД № 437/2025 г. по описа на съда. Жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени РА в обжалваната му част. По делото е приета административната преписка. Допусната и изслушана е съдебно - икономическа експертиза, заключението по която е оспорено от жалбоподателя, но съдът го приема като обективно и компетентно дадено и е включено в доказателствения материал по делото. С Определение № 1607 от 13.10.2025 г. на Административен съд – Кюстендил е разпределена доказателствената тежест между страните. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна. При извършване на служебната проверката по чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119 ал. 2 от ДОПК и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13 ал. 3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП, т. е. и в това отношение ревизията е редовно възложена от компетентни органи, а РА отговаря на изискването на чл. 120 ал. 1 т. 8 от ДОПК. С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентни органи с надлежно делегирани правомощия, властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Направените с ревизионния акт установявания кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви предели на ревизията. При извършената от съда служебна проверка не са установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно - производствените правила, които да обосноват отмяната на РА единствено на това основание. По делото не е спорно, че "ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2" ООД, с [ЕИК], е с първоначална регистрация от 31.03.2014 г. Дружеството е регистрирано с капитал 1 014 142 лв., разпределен в 10 142 дяла по 100 лв. всеки – апортна вноска по смисъла на чл. 72 от Търговския закон на недвижим имот, заедно със самостоятелни обекти в с. Лозенец, м. „Рибарницата“ с апортиращ „Бул Травел Турс“ ООД. "Лозенец Хоум 2" няма открити клонове или подразделения. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 04.04.2014 г. Установено е, че през ревизирания период основната дейност на дружеството е продажба на собствени недвижими имоти – апартаменти, складови помещения и гараж – самостоятелни обекти от „Жилищен комплекс за ваканционен отдих“, с. Лозенец, община Царево. Общината е издала Удостоверение № 19 от 04.04.2008 г. за въвеждане в експлоатация, като няма издадено удостоверение за категоризация на места за настаняване, няма регистрация в ЕСТИ на Министерството на туризма, т.е. не е осъществявало туристическа дейност. Дружеството няма назначени лица по трудови или извънтрудови правотношения. За ревизирания период няма данни за осигуряване на лица чрез дружеството и за подавани декларации обр. 1 и обр. 6. В жалбата до съда са преповторени възраженията, релевирани във фазата на административното оспорване. В цялост, оплакванията са идентични и касаят правните изводи на приходните органи, като не се оспорват начина и размера на счетоводните изчисления в РД и РА, поради което съдът приема изцяло установяванията в хода на ревизията, както и изчисленията, направени въз основа на тях и за процесуална икономия не следва да ги възпроизвежда в съдебния си акт, доколкото не са спорни. В подкрепа на това е и заключението по допуснатата и изслушана СИЕ, което съдът кредитира като достоверно. Основното възражение е, че ревизиращия орган отказва да приеме представените писмени доказателства за извършените доставки и услуги, въпреки че всички фактури са осчетоводени по надлежния ред. „Лозенец Хоум 2“ ООД начислява счетоводни и данъчни амортизации на налични самостоятелни обекти – апартаменти, складови помещения и гараж от ваканционното селище в с. Лозенец. Обектите не са отдавани под наем за краткосрочно или дългосрочно ползване от туристи, което е потвърдено от обяснителна записка на самото дружество. Имотите са заведени в сметка 203 /сгради/, която на 01.01.2021 г. има салдо в размер на 1 012 027.40 лв. – първоначална стойност на наличните обекти, получени в резултата на апорт и независими оценители на стойност 1 014 200 лева. По отношение на началното салдо е посочено, че през 2014 г. е продаден ап. 18. В хода на ревизията е установено отклонение на изповяданите сделки от пазарните цени на ваканционните имоти в региона на Ю. Ч.. Връчена е покана по чл. 103 ал. 1 от ДОПК за отстраняване на несъответствията за реализираните продажби през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Въз основа на експертна оценка, ревизираното дружество е подало коригиращи годишни данъчни декларации, като декларира приходи от продажбите в съответствие с действащите за периода пазарни цени. Декларираните печалба/загуба са както следва: 2021 г. Финансовият резултат е загуба от 63 175.72 лева. Така посоченият финансов резултат е преобразуван от ревизиращите органи по следния начин: непризнати разходи, с които е увеличен финансовия резултат – 21 200.50 лв. по издадени фактури от „Стартстрой БГ“ ЕООД; 36 000 лева разходи за управление, като няма дадени обяснеиия от счетоводството на дружеството за какво са направени; 39 465.52 лева начислени амортизации на самостоятелни обекти. Общо непризнати са 96 666.02 лева. Реализираният като краен резултат е 33 490.30 лева печалба и съответно дължимия данък по ЗКПО е в размер на 3 349.03 лева. 2022 г. Финансовият резултат е загуба от 86 979.56 лева. Така посоченият финансов резултат е преобразуван от ревизиращите органи по следния начин:непризнати разходи, с които е увеличен финансовия резултат – 65 672.36 лева начислени амортизации на самостоятелни обекти; 1 340.80 лева начислени амортизации на активи за обзавеждане; 109 218.62 лв. обезценка; 27 630.40 лева разлика между 283 369.60 лв. по експертна оценка и 311 000 лв. изписана балансова стойност; 283 369.60 лв. балансова стойност. Общо непризнати са 283 369.60 лева – балансовата стойност на продадените имоти. Реализираният като краен резултат е 51 208.98 лева печалба и съответно дължимия данък по ЗКПО е в размер на 5 120.90 лева. 2023 г. Финансовият резултат е печалба от 200 333.15 лева. Така посоченият финансов резултат е преобразуван от ревизиращите органи по следния начин: непризнати разходи по фактура 49/23.05.2023 г. с доставчик „СМ Билд 1919К“ ЕООД за довършителни работи на стойност 8 000 лева без ДДС; 31 770.21 лв. годишни данъчни амортизации. Декларираната печалба по коригираната ГДД е 200 333.15 лв., увеличена с 31 770.21 лв. и 8 000 лв. е общо 240 103.36 лева печалба. Декларираният по корекционната ГДД, но невнесен данък е 20 033.32 лв., дължимият такъв съгласно РА е 24 010.34 лв. и съответно дължимия данък по ЗКПО е в размер на 3 977.02 лева. Общо допълнително начисленият корпоративен данък на база декларирания финансов резултата, посочен в корекционната данъчна декларация за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., преобразуван от ревизиращите органи е 12 446.95 лева. Безспорно е налице свобода на договаряне и страните по сделки могат да уговарят помежду си каквито условия желаят, но за целите на данъчното облагане, при констатиране на основание за отклонение от данъчно облагане, съгласно чл. 16 от ЗКПО данъчната основа следва да се определи по начин, който елиминира отклонението от данъчно облагане. Според чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от ЗКПО гласи, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно чл. 16 ал. 2 т. 4 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и " начисление на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Отговорът на този въпрос е дали експлоатацията на процесните активи е свързана пряко и непосредствено с икономическата дейност на жалбоподателя. В хода на ревизията е установено, че дружеството е начислило данъчни амортизации за активи /недвижими имоти, в т. ч. апартаменти, складови помещения, гараж и др./, за които е прието, че не са представени доказателства за ползването им за дейността на дружеството. С оглед това, органите по приходите са приели, че при изготвянето на данъчния амортизационен план за посочените периоди не са спазени разпоредбите на чл. 50 и чл. 52 от ЗКПО, тъй като в него са включени активи, които не отговарят на счетоводните изисквания за амортизируем актив съгласно СС № 4 "Отчитане на амортизациите". Дружеството оспорва РА в тази част като счита констатацията за непризнатите намаления на счетоводния финансов резултат, представляващи разходи за годишни данъчни амортизации за незаконосъобразни. Споделят се от съда установяванията на органите по приходите, че в счетоводните регистри са заведени дълготрайни материални активи, за които са начислявани счетоводни и данъчни амортизации, но както във фазата на ревизионното производство, така и пред съда не се събраха доказателства за реално използване на същите във връзка с осъществяваната дейност от дружеството. В случая става въпрос за продажба на собствени апартаменти, т.е. държани са за продажба и с тях не е извършвана друга икономическа дейност. При това положение при формиране на данъчната основа за ревизираните отчетени периоди не следва да се вземат предвид начислените от жалбоподателя амортизации за въпросните активи. От страна на ревизираното дружество не са представени доказателства за това, че процесните активи се използват от него във връзка с осъществяваната икономическа дейност. Настоящият съдебен състав се солидаризира с извода, че единствено счетоводното отразяване и че активите са заведени като дълготрайни материални активи, не доказва факта на използване на същите за икономическата дейност на дружеството. Съгласно чл. 59 ал. 1 от ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва /не носи икономическа изгода/ през период, по-дълъг от дванадесет месеца. В чл. 54 ал. 1 от ЗКПО е разписано признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. Фактическото основание за непризнаване на отчетените разходи за амортизации в конкретния случай е липсата на икономическа изгода от процесните активи, включени като ДМА в данъчно амортизационния план на "Лозенец Хоум 2" ООД за процесните периоди 2021 г. - 2023 г. Съгласно СС 4 "Отчитане на амортизации" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване по наем или за други административни цели. Доказателствената тежест за установяване основанията за признаване на данъчните амортизации е на ревизираното лице и в случая не е реализирана. Тези констатации се потвърждават изцяло от заключението на вещото лице по изслушаната и приета в съдебната фаза СИЕ. Вярно е, че в ЗКПО е предвидена хипотезата, при която данъчно задълженото лице е длъжно временно да преустанови начисляването на данъчната амортизация за съответния данъчен амортизируем дълготраен актив, след като са изтекли 12 последователни календарни месеца, по време на които съответният актив не се е използвал и от него не се е черпела икономическа изгода. Правилото за временно преустановяване на данъчната амортизация по реда на чл. 59 от ЗКПО не е непременно свързано с консервиране на актива за целите на счетоводната отчетност. Данъчният амортизируем актив не се отписва от ДАПл за времето, през което той не се използва, а неговата данъчна амортизация се възобновява от началото на месеца на връщане на актива в експлоатация. В случая не са представени първични счетоводни документи за използването им във връзка с дейността на предприятието, от които да се вижда, че е получена икономическа изгода (получени приходи и намалени експлоатационни разходи) през проверявания период. Въпреки това спорните активи са били включени в ДАПл на дружеството за всички години 2021 г. - 2023 г. и за тях е изчислявана годишна данъчна амортизация в размер на максимално допустимата годишна данъчно призната амортизационна норма по ЗКПО, Ежегодно, в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО на "Лозенец Хоум 2" ООД, при определяне на данъчния финансов резултат за съответната година, декларираният счетоводен финансов резултат е бил намаляван с начислените годишни данъчни амортизации за спорните активи. Амортизация се начислява само, ако активът носи икономическа изгода, поради което не е достатъчно, той да бъде счетоводно заприходен като актив, а да се използва като такъв за икономическата дейност на предприятието. При така изложеното, законосъобразно органите по приходите са приели, че не са налице предпоставките за признаване на отчетените разходи за данъчни амортизации за посочения актив съгл. чл. 54 ал. 1 ЗКПО за начислени данъчни амортизации В хода на ревизионното производство са установени следните факти, относно непризнаването на правото на ползване на данъчен кредит от страна на дружеството за 2021 г., 2022 г. и 2023 г,, както следва: Не се признава правото на ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Старстрой БГ“ ЕООД в размер на 4 240.10 лв.; „Инженеринг Строй“ ЕООД в размер на 10 415 лв.; „Цанко Строй 2020“ ЕООД в размер на 7 413 лв. и „СМ Билд 1919“ ЕООД в размер на 1 600 лв. Приходните органи са констатирали липса на доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 2 от ЗДДС, респ. липса на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по фактурите, издадени от горецитираните дружества, по които "Лозенец Хоум 2" ООД упражнява данъчен кредит, поради което не е признато и право на приспадане на данъчен кредит в нарушение на чл. 69 ал. 1 от ЗДДС и на основание, във връзка с чл. 6, чл. 9 и чл. 25 ал. 1 от ЗДДС и чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС за посочения данъчен период. Доставчиците не са открити, не са представени исканите документи, въпреки че фактурите са отразени в дневниците за продажби. По спорните въпроси, а именно - налице ли са доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно налице ли са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 ал. 1 от ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25 от с. з., по фактурите, издадени от горецитираните дружества настоящият съдебен състав възприема установяванията и правните изводи на приходните органи, като в тежест на оспорващото дружество е доказването на фактите, които се оспорват, а именно реалност на доставките и възникване на право на данъчен кредит по процесните гореописани фактури. Липсата на доказателства, опровергаващи установяванията в хода на ревизионното производство сочат на релевиране на доводи, които по същността си са субективна интерпретация на оспорващото дружество и защитна теза, която обаче остава недоказана както в хода на ревизията, така и в съдебната фаза. Нещо повече, в подкрепа на констатациите на ревизиращия екип са и обективираните в заключението на вещото лице, изслушано и прието в съдебната фаза, което съответства на доказателствата по делото и се кредитира с доверие от съда. В хода на ревизионното производство са извършени процесуални действия относно събиране на документи и изясняване на фактическата обстановка като са извършени проверки на трети лица. Направен е анализ на извършените СМР услуги от всички лица по веригата, изложен подробно в РД. Предвид събраните в хода на ревизионната дейност документи правилно органите по приходите са установили, че е налице единствено документално оформление на правоотношенията без да е налице реално извършване на услугите по част от фактурираните на "Лозенец Хоум 2" ООД услуги. Посочените доставчици не разполагат с материална и техническа обезпеченост за извършване на посочените услуги. Наличието само на 2 трудови договора и то само за едно дружество, категорично води до този извод. Отделно доставчиците не са открити на посочените декларирани адреси, дерегистрирани са по ЗДДС на осн. чл. 176 от закона, не са подавали ГДД по чл. 92 от ЗКПО и не разполагат с активи. През процесният период „Лозенец Хоум 2“ ЕООД продава самостоятелни обекти, като част от тях са освободени сделки. Не е посочено каква част от закупените материали и услуги се ползват за извършване на облагаеми доставки и каква част за необлагаеми такива. Поради това, на основание чл. 73 ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспада частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки и услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право да приспада данъчен кредит, както и такива, за които няма право. Правилно при ревизията са определени коефициенти за 2021 г. и 2022 г. – 1.00, на база оборотите по чл. 73 ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и 0.54 за 2023 г. За данъчния период за м. 12. 2023 г. е приложен коефициент за намаление на ползвания данъчен кредит – 0.14. Общо дължимият данък правилно е опреден на 24. 217.65 лева. По приложението на ЗДДС, правилно е прието неизвършването на реална доставка, което е и материално - правно основание за признаване право на данъчен кредит, както съобразно нормите на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно националното законодателство. В конкретния случай, се касае за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от лицето, издател на фактурите, т. е. за пълна симулация, в която участва самото ревизирано лице, поради което не е необходимо установяване на знание в "получателя" за участието му в привидната сделка, тъй като липсата на доставка произтича от собствените му действия по съставяне и ползване на документи, които не отразяват реални стопански операции. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. В тежест на ревизираното лице е да установи наличието на реални доставки на услуги в цитирания смисъл, като представи доказателства относно действително правоотношение, в рамките на което реално се разменят насрещни престации, пряка връзка между услугата и възнаграждението, което представлява действителната равностойност на услугата и чийто размер предварително е определен според добре установени критерии. В хода на ревизионното производство е извършен пълен анализ на представените протоколи за СМР, конкретизация на предмета на услугите, въз основа на който е обосновано извършеното от ревизираното лице и от доставчика. Досежно представените от ревизираното дружество писмени доказателства, правилни и последователни са изводите на органите по приходите, че същите не притежават обвързваща доказателствена сила, съпоставени и анализирани с редица факти, които сочат, че спорните фактури не обективират реални доставки. Само по себе си посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург, изразена в Решение от 13 декември 1989 г., [Наименование]срещу [Наименование] /С-342/87, [Наименование], стр. 04227 и Решение от 19.09.2000 г. [Наименование] & [Наименование] & [Наименование]срещу [Наименование]и [Наименование]срещу [Наименование] /С-454/98, Сборник 2000, стр. 1-06973/. Преценени в съвкупност, събраните в хода на ревизията доказателства и установените факти и обстоятелства не обосновават теза за реално извършени доставки, поради което е правилен изводът на ревизиращия екип, че за оспорващото дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по представените фактури, поради което законосъобразно, на основание чл. 68 ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 т. 1, вр. чл. 25 и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури за дан. периоди м. 08.2021 г., м. 04.2022 г., м. 05.2022 г., м. 07.2022 г., м.05.2023 г. и м. 12.2023 г. 2023 г. Следва да се има предвид, че в тежест на оспорващото дружество е ангажирането на доказателства, потвърждаващи твърдението за реалност на предмета, което не е сторено нито във фазата на ревизионното производство, нито пред настоящата съдебна инстанция, поради което твърденията в жалбата са недоказани. В обобщение, съдът намира, че оспорващото дружество не е реализирало успешно доказване на релевираните с жалбата възражения, независимо, от разпределената от съда с нарочно определение доказателствена тежест, поради което същите се приемат за субективна интерпретация и защитна теза, т.е. не оборват констатациите и правните изводи на приходните органи, които са последователни, почиват на анализ на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, потвърждават се и посредством заключението по приетата съдебно – икономическа експертиза и ценено от съда като обективно и компетентно дадено. Гореизложеното обосновава извод за издаване на РА при спазване на материалният закон и неговата цел, поради което и жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният РА в настоящото производство е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, при спазване на материалният закон и неговата цел. Съобразно изхода от спора и своевременно направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, съдът намира, че в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град София при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски, изчислени съгласно чл. 8 ал. 1 вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата за адв. възнаграждение. представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 462. 14 / хиляда и четиристотин шестдесет и две евро и четиринадесет евроцента/, равностойност в лева 2 859. 69 /две хиляди осемстотин петдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/. Водим от горното и на основание чл. 160 ал. 1 и чл. 161 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд