Решение № 284 от 5.8.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 432/2026 г.

дело № 20261700500432 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 38/18.02.2026 г., постановено по гр.д. № 270/2025 г., Районен съд - Радомир е признал за установено по отношение на М. С. М., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, че дължи на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата в размер на 71,55 лева/36,59 евро, представляваща стойността на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 23.03.2022 г. до 22.05.2022 г., начислена съгласно условията на рамков договор № •••, приложенията към него и общите условия по партида № •••; сумата в размер на 440,00 лева/224,97 евро – неустойки, начислени поради едностранното прекратяване на рамков договор № ••• за услугите по партида № •••, както и лихва за забава в размер на 156,91 лева/80,23 евро, начислена върху главницата от 511,55 лева/261,55 евро, за периода от 18.05.2022 г. до 07.11.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете за неустойка за разликата до пълния предявен размер от 595,77 лева/304,61 евро и за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 164,19 лева/83,95 евро, като неоснователни и недоказани. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. С. М., чрез адв. Б. Б., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение в уважителната част. Твърди, че същото е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като съдът не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени доказателства по делото. РС е подходил избирателно като не е обсъдил изложените от ответника в отговора на исковата молба и в съдебно заседание доводи. Решението на РС не отговаря на нито едно от изискванията по чл.235, ал.2 от ГПК, като сочи, че мотивите към същото са схематични и бланкетни и същите не отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на първата инстанция. Районният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС /като сочи и конкретна такава/ досежно съдържанието на мотивите. Необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила което води до отмяна на атакуваното решение. Моли се съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – „А1 България“ ЕАД, чрез юрк. М. К., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Твърди, че постановеното от районния съд решение е правилно и постановено след подробно обсъждане на изложените от страните доводи. Намира за неоснователни възраженията направени от ответника касаещи връщането на сателитната чиния или някаква сума, свързана с връщането на такава. Допълва, че в нито един момент по делото не е претендирано връщане на сателитната чиния или сума, свързана с връщането на такава. За неоснователни се сочат и твърденията за ползването на посочената сателитна чиния. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените релевирани въззивни основания в жалбата. Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо – в обжалваната му част. Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства и се възприема изцяло при условията на чл.272 ГПК. От събраните пред Районен съд – Радомир доказателства е безспорно установено, че между страните е сключен договор № ••• от •••, към който е подписано Приложение № 1 от ••• за предоставяне на услугата „А1 ТВ“ по тарифен план „А1 ТВ Разширен“, срещу месечна абонамента такса от 29,99 лева, както и Приложение № 1 от ••• за предоставяне на услугата „А1 NetBox“ по тарифен план „Netbox 200 GB + 800GB promo + A1 ТВ 130“ срещу месечна абонаментна такса от 29,99 лева. Представен по делото е приемо – предавателен протокол от 14.03.2019 г. за инсталиране на оборудване и приемо – предавателен протокол от ••• за закупено крайно устройство. Като доказателство по делото е представено и заявление № 679147525 от 26.04.2022 г. от ответника М. С. М. за прекратяване на сключения договор за електронни съобщителни услуги. Представени и приети като доказателства по делото са и фактура № ••••••••••/27.04.2022 г. за отчетен период от 23.03.2022 г. до 22.04.2022 г., срок за плащане – 17.05.2022 г., издадена за сумата от 64,58 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги и такса и фактура № ••• за отчетен период от 23.04.2022 г. до 22.05.2022 г., срок за плащане – 14.06.2022 г., издадена за сумата от 64,58 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги и такса. В хода на първоинстанционното производство е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза. От заключението на експертите става ясно, че процесът на отчитане, фактуриране и тарифиране на услугите на „А1 България“ ЕАД е автоматизиран. Използва се „билинг“ система (система за таксуване) на „Amdocs“. По мнение на вещите лица, евентуални манипулации биха изисквали целенасочено кооперативно усилие от много на брой вътрешни и външни служители, което практически е невъзможно. Специалистите твърдят, че съгласно предоставените от „А1 България“ ЕАД документи, процесните телекомуникационни услуги са предоставени. Допълват, че обемът на генерираните услуги отговаря на посочените данни в представените по делото фактури. Експертите са категорични, че процесните телекомуникационни услуги са правилно отчетени, оценени и тарифирани за процесния период. В заключение вещите лица сочат, че начислените неустойки са изчислени съгласно действащите цени и условия за ползване на услугата „А1 ТВ“ и условията и цени на стандартни промоционални услуги, ползвани от клиента, общо в размер на 595,77 лева или 304,61 евро. По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка. Съгласно цитираната разпоредба на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй като подадената от ответника въззивна жалба е бланкетна, т.е. не съдържа конкретно оплакване за порочността на обжалваното решение, а въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, а и в случая не е налице задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо жалбата и макар принципно да е процесуално допустима, доколкото във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно приетото за установено от районния съд по отношение на основанието и размера на уважените главен и акцесорен искове, въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК не може да изследва правилността на решението извън доводите в жалбата. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 27 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 670 от 27.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от 11.07.2011 година, постановено по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. III г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на IV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09 г. на IV г.о.; Решение № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на IV г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/09 г.на IV г.о. С обжалваното решение районният съд е приел за установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключените договори, както и че страните са обвързани от уговорките в тях. Първоинстанционният съд е приел, че подписите на ответника, положени върху всеки договор/приложение за предоставените услуги, доказват наличието на валидни облигационни правоотношения. Съдът е посочил, че при анализа на приобщения доказателствен материал, включително фактури и заключението по съдебно-техническата експертиза, се достига до извода, че ищецът е предоставил на ответника процесните услуги фиксирана телевизия и фиксиран интернет чрез мобилна мрежа, по които търси плащане на задълженията. Съдът е дал вяра на заключението по съдебно-техническата експертиза като компетентно изготвено, а и същото не е оспорено от ответника. Настоящият състав на съда намира, че фактическата обстановка е установена правилно от районния съд въз основа на ангажираните в производството доказателства. Правилни са и изводите за наличие на валидно възникнали облигационни отношения между страните със сключването на процесните договори за услуги. По отношение на претендираните вземания за неплатени месечни абонаменти, съдът намира, че в случая са касае за задължение за заплащане на абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, а не за задължение за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата, при което абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. Поради това следва да се приеме, че ищецът е изпълнил договорното си задължение да предостави на ответника телекомуникационни услуги за ползването им от последния. Следва и да се отбележи, че действително, представените от ищеца фактури, представляващи частни свидетелстващи документи, не удостоверяват сами по себе си наличието на задължения на ответника към ищеца. За същите обаче се установи, че са издавани във връзка с предоставените от ищеца на абоната услуги като издаването им е задължение на телекомуникационната компания и основание за плащане. Неполучаването на фактурата, съответно неподписването й от абоната, не освобождава последния от задължението му за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 251 б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно отразена. Също така съгласно чл.260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване. Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и пр., не би могло да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която би могло да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи. При това положение тези искове са основателни, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид горното и доколкото от страна на ответника не са представени доказателства за плащане на дължимите суми по договорите за абонаментни такси и ползвани услуги, то исковете на ищеца за установяване на тяхното съществуване следва да бъдат уважени. На следващо място следва да се посочи, че основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, предмет на процесните договори, които услуги абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. Установява се по делото, че ответникът е сключил освен рамковия договор с ищеца на •••, така и приложения към него /Приложение № 1 от 12.03.2019 г. за предоставяне на услугата „А1 ТВ“ по тарифен план „А1 ТВ Разширен“, срещу месечна абонамента такса от 29,99 лева, както и Приложение № 1 от ••• за предоставяне на услугата „А1 NetBox“ по тарифен план „Netbox 200 GB + 800GB promo + A1 ТВ 130“ срещу месечна абонаментна такса от 29,99 лева/, с които се договаря ползване на конкретни телекомуникационни услуги, които именно се ползват при общите условия на ищцовото дружество. На следващо място, монтирането на оборудването се установява от приемо - предавателен протокол за инсталиране на оборудване /приложение № 2 към Договор № ••• от •••/, служещ за доказателство, че такова оборудване е предоставено на ответника за ползване. Денят за изпълнение на месечното задължение е определен и е бил известен но доколкото няма данни ответникът да е върнал монтираното оборудване, настоящият състав на съда също приема, че исковете са доказани по основание и размер, съответно че потребителят дължи заплащане на претендираните суми до размера от 440,00 лева за 3 бр. СИМ карти и 1 бр. сателитна чиния /съобразно приложения ценоразпис/, както и месечните абонаментни такси за предоставените му услуги. В случая ответникът нито твърди, нито установява с надлежни доказателства, че е заплатил дължимите месечни абонаментни такси за отчетните периоди, както и не е ангажирал доказателства, че е върнал даденото му оборудване, поради което обосновано може да се приеме, че същите не са платени и като такива са дължими. Вземането за мораторна лихва има самостоятелен характер и макар да е пряко обусловено от съществуването на главното вземане, то представлява отделна претенция, която подлежи на самостоятелно разглеждане. По смисъла на чл.86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата. Съгласно цитираната норма при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При забавата в плащането на горните задължения за главница се дължи и съответната мораторна лихва, като това обезщетение принципно е винаги дължимо при неизпълнение в срок на парично задължение. В процесните фактури има посочен краен падеж, като липсата на плащане обуславя и начисляването на лихвата. Предвид всичко изложено по-горе следва да се приеме, че ответникът нито твърди, нито е доказал, че е погасил задължението си в претендираните размери, поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени до посочените по-горе размери. Относно вземането за неустойка, настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанцинния съд и в тази насока. Следва да се отбележи, че при неизпълнение на задължения на потребителя, с оглед предвиденото в чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, е допустимо неустойка да бъде уговаряна, освен ако размерът й се явява необосновано висок. По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки /по арг. от чл. 288 ТЗ/. Ако единствената цел, за която е уговорена неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата следва да се приеме за нищожна поради накърняване на добрите нрави. В настоящия случай за правилни въззивният съд намира изводите на първата инстанция, че от съдържанието на сключения договор, приложенията към него и приложените общи условия може да се заключи, че всички вземания на оператора възникват от един и същи факт – едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. От тук следва и правилния извод на съда, че обстоятелството, че фактическия състав на вземанията е идентичен и всяко едно от тях обезпечава едно и също неизпълнение и обезщетява едни и същи вреди, „то следва да се приеме, че се касае за едно единствено вземане за неустойка поради разваляне на договора, чийто размер се формира от посочените по-горе компоненти (оставащите не повече от 3 стандартни месечни такси + част от отстъпката от цената на месечна абонаментна такса + част от отстъпката от цената на устройството)“. Настоящата инстанция счита, че уговорената от страните неустойка по настоящия случай е в отклонение на присъщите на неустойката функции и същата противоречи на добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна практика - ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 26 от ЗЗД. Заплащането на неустойка дори изчислена на три месечни такси, както предвиждат конкретните договорни отношения нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 от ЗЗД. Уговорената по този начин неустойка за предсрочното прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който след прекратяване на договора е преустановил предоставянето на услугата и не са налице основания за получаване на месечна такса. Отделно от това потребителят остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение. Що се отнася до претендираните неустойки поради невърнато оборудване, последните обезпечават задължението на абоната да върне предоставеното оборудване в изправно състояние. Съгласно договора и приложенията към него, в случай, че абонатът върне оборудването в неизправно състояние или същото не бъде върнато, операторът има право да получи като обезщетение за стойността на оборудването съобразно ценоразписа на оператора. В случая, от анализа на доказателствата по делото /приемо-предавателен протокол/ безспорно се установява, че такова оборудване е предоставено от страна на оператора за ползване от ищеца. Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства за тяхното връщане. При това положение следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка в размер на 440,00 лева за 3 бр. СИМ карти и 1 бр. сателитна чиния, съгласно ценоразписа на оператора. От тук следва извода, че първоинстанционният съд правилно е определил и размера на дължимата мораторна лихва, като е отхвърлил претендираните мораторни лихви по отношение на подлежащите на отхвърляне неустойки и обезщетения. Предвид изложеното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Следователно обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства. Изложеното, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски. По разноските С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство. Въззиваемият претендира разноски за юрисконсулт в минимален размер съгласно Наредбата за правна помощ. С оглед изхода на делото и след преценка на фактическата и правна сложност на същото, настоящият състав на съда намира за справедливо в полза на въззиваемия да бъдат присъдени разноски в размер на 50,00 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция. По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд