Решение № 82 от 15.6.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 52/2026 г.

Производството е по реда на чл. 376, ал. 1 от ГПК. Предявена е искова молба вх. № 4027 от 07. 04.2026 г. от прокурор Стоян Димитров Павлов при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на „ БЕСИ СТРОЙ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, област Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 1 2 а , ЕИК 207886580, поради това, че в продължение на три месеца дружеството няма вписан ж и в управител. Изложени са твърдения, че вписаният към настоящия момент в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията управител Т. Г. Г., ЕГН ••••••••••, е починал на •••••• г. и съответно няма вписан друг управител. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК; приложени са преписи от доказателствата за насрещната страна; държавна такса не се дължи съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК. На основание чл. 367, ал. 1 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба заедно с приложенията на ответника. Съобщението е редовно връчено на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК на 12.05.2026 г. Няма подаден отговор. По допустимостта на производството: Легитимацията на страните и надлежният съд са законово регламентирани в разпоредбите на чл. 104, т. 7 ГПК и чл. 155, т. 3 ТЗ. Съдът приема от фактическа страна следното: От извършена служебна справка в ТР към АВп с е установява, че е вписано „БЕСИ СТРОЙ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, област Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 12а, ЕИК 207886580. От 23.05.2025 г. като управител и представляващ дружеството е вписано лицето Т. Г. Г.. От представения препис – извлечение от акт за смърт от Община Р. е видно, че Т. Г. Г., ЕГН ••••••••••, е починал на •••••• г. Осъществяването понастоящем на търговска дейност от ответното дружество, чийто управител и представляващ е починал преди месеци е по естеството си нарушение на закона. Осъществяването на търговска дейност при липса на законовите предпоставки за това противоречи на принципа на добросъвестност при осъществяване на търговските отношения и въвежда в заблуждение останалите участници в оборота. С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на ответното дружество. Тъй като същото осъществява търговска дейност при липсата на вписан управител, за предвидения в закона тримесечен срок, предявеният иск следва да бъде уважен. Успешното провеждане на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ изисква, като регламентирана в чл. 156, ал. 1 от ТЗ последица, да бъде открито и производство по ликвидация на дружеството. Съгласно нормата на чл. 156, ал. 2 ТЗ, ликвидатор на дружеството е управителят освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. Доколкото обаче съдът, с оглед фактическия състав, довел до прекратяване на търговския субект, не може да приложи нормата на чл. 156, ал. 2, пр. 1 ТЗ, ликвидатор следва да се назначи от Агенция по вписванията. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 80 лева. Воден от горното, съдът