Решение № 11608 от 22.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1077/2025 г.

РЕШЕНИЕ

№ 11608

Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЗДРАВКА ДИЕВА При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180701077 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Р. Т. С., [населено място], [улица], ет.4, ап.11 /с предоставена правна помощ по реда на ЗПП, адв. Р. Н./ обжалва АУЗД № 156 – 1 / 14.01.2025г., потвърден с Решение № 30 / 17.04.2025г. на Директор дирекция МДТ при община Пловдив, относно установени задължения за данък върху превозните средства за МПС с рег. № [рег. номер] /лек автомобил марка Опел, модел Омега/ в размер на 752, 72лв. главница и 178, 25лв. лихви към 14.01.2025г. /общо 930, 97лв./ за период 2021г. – 2024г.

• Жалбоподателят счита АУЗД за незаконосъобразен, необоснован, издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби на ДОПК и ЗМДТ. Поддържа, че е бил собственик на МПС с рег. № [рег. номер] преди 15 години и поне от толкова време автомобилът не е в негово владение и е служебно дерегистриран. Твърди, че автомобилът е бил обект на престъпление – обран, обсебен, с липсващи регистрационни номера. Заявено е, че потвърдителното решение се позовава на справки от сайт, който не е оторизиран. Към жалбата са приложени справки от сайта на Гаранционен фонд за периода 2010г. до 27.05.2025г., от който е видно, че автомобилът с рег.№ [рег. номер] няма и не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Поискана е отмяна на обжалвания АУЗД с присъждане на направените по делото разноски.

• Ответникът Директор дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив се представлява от гл. юрисконсулт Д.. Не изрази становище по жалбата. Не е заявено искане за присъждане на разноски.

Окръжна прокуратура не участва по делото.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от адресат на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ в 14 - дневен срок с правен интерес. Решение № 30/17.04.2025г. е получено от оспорващото лице на 13.05.2025г. /л.123/, а жалбата е подадена в АС - Пловдив на 27.05.2025г.

1. АУЗД № 156-1/14.01.2025г. е основан на чл.107 ал.3 ДОПК вр. с чл.4 ал.1-5 и чл.9б ЗМДТ. Акт по чл.107 ал.3 ДОПК следва да бъде издаден от орган на общинската администрация от съответното звено за местни приходи в общината, изпълняващ функции на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ /дирекция "Местни данъци и такси" или аналогична структура със съответните функции/, овластен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 9б ЗМДТ и по реда на чл.107 ал. 3 ДОПК. Издаденият по този ред акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, а при потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл. 156 ал. 5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл. 156 ал. 4 ДОПК.

Актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено по чл. 107 ал. 3 ДОПК компетентният горестоящ орган /в ДОПК наименуван „решаващ орган”/ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване /чл. 156 ал. 1, 2 и 3 ДОПК; ответник в производството пред съда е решаващият орган – чл.159 ал.2 ДОПК/.

1.1. Оспореният АУЗД № 156-1/14.01.2025г., потвърден с Решение № 30/17.04.2025г., е издаден от С. П. П. – главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“, дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Пловдив. За компетентност на органа – издател е представена Заповед № 23 ОА - 2865 /02.11.2023г., изд. от Кмета на Община Пловдив /л.110/, с която на основание чл.4 ал.4 вр. с чл.4 ал.1, ал.3 ЗМДТ, е отменена заповед № 17 ОА 2683/27.10.2017г. и са определени служителите, назначени на длъжност – Директор, Началник отдел, Главен инспектор, Старши инспектор, Инспектор и Главен експерт в дирекция Местни данъци и такси при община Пловдив да имат правата и задълженията на органи по приходите, по реда на ДОПК, за времето на заемане на длъжността. Тази заповед е цитирана в АУЗД и преписката съдържа Заповед № 93/17.07.2012г. на орган по назначаването – Кмет на община Пловдив, с която С. П. П. е назначен на длъжност Главен инспектор в отдел Събиране и контрол, дирекция Мести данъци и такси в Община Пловдив /л.112/. Компетентността на органа – издател е установена и авторство не е оспорено.

Спазен е задължителния административен контрол.

1.2. В АУЗД № 156-1/14.01.2025г. е отразена подадената от жалбоподателя декларация по чл.54 ЗМДТ за притежаван лек автомобил: вх.№ [рег. номер]/01.01.1998г. за лек автомобил с партиден № РВ2223СС_980101, марка Опел, модел Омега. Вписано е, че на база посочените данни в декларации и данни получени от трети лица за характеристиките им, са изчислени данъчните задължения на Р. С. за данък върху превозните средства. С позоваване на текстовете на чл.52 и чл.54 ЗМДТ е посочено, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в РБ и на основание чл.53 ЗМДТ – данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. На основание чл.54 ал.4 ЗМДТ собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянен адрес, съответно седалище – притежаваните от тях превозни средства в 2 – месечен срок от придобиването им, респект. от дата на регистрация за движение. Съгласно чл.51 и чл.54 ЗМДТ се осъществява електронен обмен на информация между МВР, МФ и община Пловдив на данни от регистъра на ППС за регистрираните, отчислените и спрените от движение ППС, вкл. за екологичните им категории. В АУЗД е посочено още, че съгл. чл.1 ал.2 ЗМДТ – общинският съвет определя с наредба размера на местните данъци, в случая – Наредба за определянето размера на местните данъци на територията на Община Пловдив, приета с решение № 10, взето с протокол № 2 от 31.01.2008г.

В тази вр. са приети по делото: Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Пловдив в редакции за 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г. /л.158 и сл./ и Решения на ОбС - Пловдив за определяне размер на данъка върху превозните средства, относими за данъчни периоди 2021г. – 2024г. вкл. /л. 139 и сл./.

В АУЗД е цитиран и чл.1 ал.3 ЗМДТ – когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на база на действащия размер към 31 декември на предходната година. Приложим е Раздел IV ЗМДТ: задълженията за данък върху превозните средства са с публичен характер и с неплащането на задълженията в регламентирания в закона срок /съответно с неплащане на всяка от вноските в сроковете, предвидени в чл.60 ЗМДТ/, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. В тази вр. – съгласно чл.4 ал.2 ЗМДТ, невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Лихви текат от деня на възникване на задължението /падежа/ до деня на плащане на задължението, независимо дали плащането е извършено по доброволен път или по принудителен ред, предвиден в ДОПК, респект. ГПК.

При проверка е установено, че не са внесени дължимите суми и е установен размер на задълженията и лихви за просрочие към тях, изчислени към 14.01.2025г. – дата на издаване на оспорения АУЗД.

Таблично са отразени данните за МПС рег. № [рег. номер], по отношение 2021, 2022, 2023 и 2024г. Размерите на задължението по декларация са идентични за всяка от четирите години – 188, 18лв. Размерите на лихвите са различни за всяка от годините: 76, 04лв. за 2021г.; 56, 99лв. за 2022г.; 35, 58лв. за 2023г.; 9, 64лв. за 2024г. Сборът на задълженията /главници – 752, 72лв. и лихви – 178, 25лв./ формира общо дължимата сума – 930, 97лв.

Решаващият орган приел, че на основание чл.53 ЗМДТ – собственикът на МПС, декларирано с декларацията от 01.01.1998г., е данъчно задължено лице за данък върху превозните средства по чл.52 ал.1 ЗМДТ. При разглеждане на жалбата пред съда няма промяна в данните за собственост на МПС.

Потвърдено е отразеното в АУЗД по отношение определяне размер на данъка – съгласно чл.54 ал.1 т.1 ЗМДТ /в сила от 01.01.2015г./ - размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на ППС, поддържан от МВР и се съобщава на задълженото лице.

В потвърдителното решение е посочено, че с писмо изх. № 22ПЛ-553/22.06.2022г. е направено запитване до ОД МВР – Пловдив за притежаваните от Р. С. – МПС, ведно с данни за регистрацията им, спиране и/или пускане в движение, прекратяване на регистрацията, вкл. данни за промяна на собствеността. Вписана е информацията от отговора на ОД МВР – Пловдив от 01.07.2022г.: според изпратена Справка от 27.06.2022г. от Централната база за настояща собственост на ПС, собственост на Р. С. е лек автомобил марка Опел, модел Омега, с рег. № [рег. номер] от 15.08.2001г., като в справката липсват данни за наличие на прекратена регистрация на този лек автомобил. Информация за наличие на прекратена регистрация на същото МПС в регистъра на ППС, поддържан от МВР – не е постъпвала и служебно към дата на издаване на акта. В хода на проверка при произнасяне на Директора на Дирекция МДТ – община Пловдив, осъществена чрез служебен достъп през регистрова платформа RegiX до Разширена справка за МПС по регистрационен номер е извършена отново справка, потвърждаваща информацията за лекия автомобил – същият е регистриран и към настоящ момент в регистъра на ППС, поддържан от МВР, като собственост на Р. С. и регистрацията на същия не е прекратена, както твърди лицето в жалбата при административното оспорване, към която не са приложени доказателства за твърдението.

В решението е възприето, че задълженото лице е собственик на автомобила, за който е подадена декларация по ЗМДТ или е получена служебна информация /в приложимата редакция/; ПС е облагаемо с данък върху превозните средства за процесните периоди.

Преписката съдържа отговора от ОД МВР и справка от платформата /л.124, 125/.

2. Доказателствената тежест е указана на страните при насрочване на делото /л.39/. В съдебното производство са събрани писмени доказателства, като част от доказателствените искания на жалбоподателя са оставени без уважение с определение от 30.10.2025г. /л.225/.

Ответникът бе задължен и представи пояснения относно определяне размера на данъка върху МПС за периода 01.01.2021г. – 31.12.2024г., независимо, че размерът на задълженията не е спорен.

Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси на територията на община Пловдив е приета с Решение на ОбС – Пловдив /РОС/ № 10 от 31.01.2008г., вписано в приетите по делото решения за процесния период, като от 01.01.2019г. данъкът върху МПС се определя по формула с два компонента: имуществен и екологичен /чл.38 и сл., л.161 и сл./. Имущественият отчита мощност и година на производство на автомобила /в случая – 1994г. е година на производство; мощността е 96.00kW/, а екологичният отчита екологичната категория на автомобила – без Еко категория. В тази вр. и на основание чл.55 ал.1 ЗМДТ ответникът прилага коригиращ коефициент, регламентиран в чл.55 ал.1 т.1 ЗМДТ за годината на производство. Екологичният компонент е съобразен с чл.41 от наредбата и е приложен коефициент за община Пловдив 2020г. – 1, 10 за МПС без екологична категория, в границите на чл.55 ал.1 т.2 ЗМДТ /1, 10-1, 40/. За целия период /2021г.-2024г./ данъкът върху конкретния автомобил е в размер на 188, 18лв. годишно, изчислен въз основа на данните в подадената от лицето декларация и в съответствие с приложимите норми от ЗМДТ и Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси на територията на община Пловдив: годишен данък ПС = 96 kW /мощност на двигателя/ х 1, 62 лв. /ставка – чл.41 ал.1 от наредбата, л.161/ х 1, 1 /коефициент за възраст на автомобила – над 20 години/ х 1, 1 /коефициент за екологичната категория – без екологична категория, л.139 гръб – чл.41 т.2 от наредбата/, с резултат 188, 18лв.

Размерът на лихвите е определен в съответствие с чл.60 ал.1 ЗМДТ и чл.175 ал.1 ДОПК, чл.4 ал.2 ЗМДТ. Спор за размера на лихвите също не е налице.

Оспорено е основанието за определените данъчни задължения. В тази вр. по делото са приети данни по отношение наличие или отсъствие на дерегистрация на автомобила /изискани служебно, л.39 гръб/: Собственик на МПС с рег. № [рег. номер] е жалбоподателя /л.206/. Автомобилът е с дата на първа регистрация – 22.12.1994г. В представена справка, изготвена на 01.07.2025г. от Св. С., служител в Сектор Пътна полиция Пловдив, отсъства информация за дерегистрация на автомобила. Справката е официален документ, предвид изготвянето й от служебно лице в длъжностното му качество. Същата не е оспорена от жалбоподателя.

По отношение вписаните данни за поставяне на МПС под запор за продажба и снемане на запор за продажба на МПС, се съобразиха данните, събрани в производството по искане за спиране изпълнението на АУЗД, предвидено по силата на закона /описани в Определение № 9447 от 30.10.2025г., л.221 и сл./. В производството по реда на чл.157 ДОПК се установи, че във вр. с оспорения АУЗД № 156-1/14.01.2025г. – не е наложен запор върху МПС с рег. № [рег. номер], но е налице е образувано изпълнително дело по друг АУЗД - № 809-1/07.07.2021г. - ЧСИ Ст. Г.. Изпълнително дело /ИД/ № 20218250400722 е със страни: взискател Община Пловдив и длъжник - Р. Т. С. /жалбоподателя/ и са предприети следните изпълнителни способи – наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ОП Общинска охрана – [населено място] и Община Пловдив и наложен запор на МПС – лек автомобил марка Опел, модел Омега, рег. № [рег. номер]. ИД № 20218250400722 е образувано за събиране на установени с влязъл АУЗД № 809-1/07.07.2021г. публични общински задължения за данък върху МПС за лек автомобил марка Опел, модел Омега, рег. № [рег. номер], относно период 2014г. – 2020г., собственост на жалбоподателя.

Във вр. с твърдението за дерегистрация на автомобила е приета молба от жалбоподателя до началник сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив /л.212/ от 02.06.2025г., по която оспорващото лице не представи отговор и по-конкретно – документ, удостоверяващ служебна дерегистрация. Предвид твърдението в посочената молба за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 2008г.-2010г., се съобрази дефиницията за „регистрация“ по см. на §6 т.18а ДР ЗДв.П: „Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и в § 2 т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Служебно се прекратява регистрация на автомобила по реда на чл.143 ал.10 ЗДв.П: “Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. д. № 3/2022г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд - задължително за съдилищата: „Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.“. В конкретиката на фактите следва да бъде посочено, че в съдебното производство не са представени доказателства за дерегистрацията на моторното превозно средство. Не се установи и хипотезата на чл.143 ал.15 ЗДв.П: “Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“.

Във вр. с твърденията на жалбоподателя за откраднато и повредено конкретното МПС, по отношение на задължения за което е издаден оспорения АУЗД, са събрани доказателства, които не потвърждават твърдението. Според данни от РП – Пловдив /л.229 и сл./: Преписка № 3470/2013г. по описа на РП-Пловдив е била образувана по жалба на Р. С. от 11.04.2013г., като на 17.09.2013г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство, който не е обжалван и през 2018г. са унищожени материалите по преписката. На 29.06.2011г. в РП-Пловдив е постъпила жалба от Р. С. /л.231/ за проверка по чл.206 ал.1 НК и при проверката е установено, че липсват данни за извършено престъпление, като преписката е върната в РП – Пловдив. На 07.12.2012г. има жалба от Р. С. за връщане на лек автомобил. На 31.01.2017г. има постановен отказ за образуване на досъдебно производство от РП – Пловдив /л.231 и сл./ - не е установено престъпление по чл.206 ал.1 НК, тъй като автомобилът е бил оставен за ремонт, а Р. С. не се е интересувал за местонахождението на МПС в период от 5 години. С постановлението от 31.01.2017г. са отделени материали с оглед престъпление по чл.194 ал.1 НК, а с постановление от 10.04.2017г. е последвало ново отделяне на материали и отказ за образуване на досъдебно производство /л.245/. На 08.06.2017г е постановен пореден отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.194 НК /л.246/. Тоест, не бе установено конкретното МПС да е било откраднато или обсебено.

3. Съобрази се, че съгласно чл.166 ал.1 ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като задълженията за данък върху превозните средства, вкл. и лихвите за просрочие са публични общински вземания – чл.162 ал.2 т.1 и т.9 ДОПК.

Актът е в писмена форма, съдържа обстоятелствена и разпоредителна част с нормативно определените реквизити – основания за издаване, необходимото индивидуализиране на издателя и на задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. Волеизявлението е ясно. Вписани са фактически и правни основания, относими към конкретния местен данък върху превозните средства. Определените с акта задължения са установени законосъобразно, с оглед проявени предпоставките по чл. 52 т. 1 и чл. 53 ЗМДТ, в размери, установени в Наредбата по чл. 1 ал. 2 ЗМДТ и в границите, регламентирани в чл. 55 ал. 1 ЗМДТ вр. с чл.41 ал.1 раздел IV „Данък върху превозните средства“ от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Пловдив. Размерът на установените задължения не се оспорва в жалбата и в хода на делото. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях.

Възприето е, че „Подаването на декларация по чл. 54 ал. 1 ЗМДТ не е условие нито за възникване на качеството данъчнозадължено лице на собственика на превозното средство за данъка по чл. 52 ЗМДТ, нито за установяването на задължението по реда чл. 107 ал. 3 ДОПК. Задължението за подаване на декларация по чл. 54 ал. 1 ЗМДТ е съществувало до новелата на закона от ДВ бр. 105/2014г., в сила от 01.01.2015г. Значението й е на информационен източник за фактите и обстоятелствата от значение за определяне на данъчното задължение, като това не е ограничавало възможностите на длъжностните лица от общинската администрация да събират и други доказателства /вж. чл. 54, ал. 4 ЗМДТ в обсъжданата редакция/. След 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР.“ – Решение № 714 от 23.01.2023г. на ВАС по адм. д. № 3675/2022г.

След възникване на данъчното задължение, то е дължимо за всяка календарна година, докато не настъпи правопрекратяващ или правоизменящ факт. При отсъствие на променени обстоятелства, данъчните задължения за следващите календарни години след придобиване на съответното МПС се определят въз основа на първоначално подадената декларация и задълженото лице е собственика. В тази вр. и с оглед данни за предходен АУЗД за период 2014г. – 2020г. /л. 198, 199/, оспореният в това съдебно производство АУЗД обхваща следващ период за същото МПС – 01.01.2021г. – 31.12.2024г. Спазен е срока от общинския приходен орган, който в обхвата на установената от закона преклузия е упражнил правомощието си да започне производство по установяване на процесните задължения.

Сроковете за заплащане на задължението за данък върху превозните средства за нормативно установени - в чл. 60 ал. 1 ЗМДТ /действаща редакция - ДВ, бр. 105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г./ са определени срокове за внасяне на данъка върху превозните средства на две равни вноски в рамките на годината, за която е дължим. Данъкът върху превозните средства е годишен данък, който се дължи за всяка година, през която лицето е собственик на съответното моторно превозно средство. С незаплащане на всяка от вноските в предвидените срокове в чл.60 ал.1 ЗМДТ задълженото лице изпада в забава и дължи лихва.

Не е спорно обстоятелството на незаплатен данък за МПС рег. № [рег. номер] за периода 01.01.2021г. – 31.12.2024г.

На основание чл.52 ал.1 т.1 ЗМДТ: „С данък върху превозните средства се облагат: 1. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България; “. Според информацията от Сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив е видно, че от първоначалната регистрация на МПС с рег. № [рег. номер] до дата на издаване на АУЗД и потвърдителното решение, както и до ход по същество на съдебното производство – няма данни за дерегистрация на автомобила. Собственик на автомобила е жалбоподателя, поради което на основание чл.53 ЗМДТ, същият е данъчно задължено лице. Отсъства и не е поддържано обстоятелство за основания за освобождаване от данъка по см. на чл.54 ал.3 т.4 ЗМДТ, както и за данъчно облекчение.

Съобрази се, че съгласно чл.58 ал.1, ал.4 и ал.5 ЗМДТ в действаща редакция с оглед периода на установените задължения: „Освобождават се от данък превозните средства на: За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено "Пътна полиция" по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение.; Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.“. В хода на съдебното производство не се установи служебно прекратена регистрация на автомобила по реда на чл.143 ал.10 ЗДв.П, като в съответствие с чл.58 ал.5 ЗМДТ – данък се дължи при служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 Здв.П. За целите на данъчното облагане по ЗМДТ собственик на превозните средства е лицето, на чието име е извършена регистрацията в КАТ, като не се дължи данък само ако е налице право на освобождаване или данъчно облекчение, а нормата за кражба и унищожаване е отменена през 2004г., като спиране от движение е било налице на 04.10.2004г., а на 11.10.2004г. автомобилът е пуснат в движение /л.204/. По делото не се установи кражба, унищожаване или спиране на МПС от движение.

Следва да бъде посочено във вр. с поддържани от жалбоподателя доводи, че не е относима нормата на чл. 143 ал. 10 ЗДв.П, защото дори при служебно прекратена регистрацията на това правно основание, не се препятства перманентно движението на превозното средство по пътната мрежа на страната, доколкото това зависи изцяло от волята на неговия ползвател/собствен/водач или друго лице, тъй като съответния субект може да заплати дължимата сума за застраховката "Гражданска отговорност", след което автомобилът да бъде пуснат в движение. Затова дори да имаше извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила на жалбоподателя на основание чл. 143 ал. 10 ЗДв.П поради липса на платена застраховка "Гражданска отговорност", този факт не би бил от значение за данъчното облагане на собственика на автомобила, тоест - не може да се приеме, че той не дължи данък МПС. В тази насока е законодателна промяна в разпоредбите на чл. 58 ЗМДТ, част от които цитирани по-горе.

Във вр. с доказателствата от РП - Пловдив не следва извод за откраднат или погинал през процесните данъчни периоди лекият автомобил – собственост на жалбоподателя. Ведно с това, следва да се има предвид, че противозаконното отнемане на моторно превозно средство не е предвидено от законодателя като основание за освобождаване от данък върху моторните превозни средства. Съдът се позовава на Решение № 2823 от 19.03.2025г. на ВАС по адм. д. № 256/2025г., ВАС: „ Противозаконното отнемане на автомобила на лицето не го лишава от собственост и не представлява фактическо основание за освобождаването му от заплащане на процесния данък. След като не са ангажирани доказателства нито в административното производство, нито в съдебното производство пред първоинстанционния съд, че процесният автомобил е с прекратена регистрация, то С. е собственик на автомобила и за това дължи и данък за него.“, поради сходство във фактическата установеност.

Регламентация на прекратяване на регистрацията на превозните средства, обуславяща отпадане на данъчното задължение се съдържа в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - установени са два способа за прекратяване на регистрацията – с писмено заявление от собственика и служебно – чл. 18, т. 1 и т. 2 от Наредбата. Отсъстват данни към процесните периоди жалбоподателят да е упражнил правото си по чл. 18а вр. чл. 18 т. 1 от Наредбата. Не бе доказано МПС-то да е погинало, откраднато или разкомплектувано, съгласно изискването на чл. 18а ал. 2 т. 3 от Наредбата. Тези обстоятелства се доказват с писмени доказателства, каквито не са представени. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. Посочената законова норма въвежда изискване за прекратяване на регистрацията на регистрацията на автомобила като условие за недължимост на данъка. Прекратяването на регистрацията на превозните средства се извършва по реда на чл. 18 – чл. 19 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. на министъра на вътрешните работи. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил.

Разпоредбата на чл. 18а ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. предвижда, че регистрацията на обявено за издирване превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на информацията в Автоматизираната информационна система "Издирвателна дейност" - Национална Шенгенска информационна система /АИС ИД – НШИС/. Според събраните по делото доказателства автомобилът не е бил обявен за издирване.

Доказателства за подаване на писмено заявление за прекратяване на регистрацията на процесното превозно средство не са представени – с молбата на оспорващото лице от 02.06.2025г. /л.212/ до началник Сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив е заявено искане за издаване на удостоверение за служебна дерегистрация на автомобила с рег. № [рег. номер]. Заявлението не е идентично по съдържание на искане за прекратяване на регистрацията на процесното превозно средство.

За периода на установените с оспорения акт данъчни задължения относно освобождаване от данък е приложима нормата на чл.58 ЗМДТ, което е вписано и в наредбата на община Пловдив /чл.44/. Съгласно чл.58 ал.1 т.4 ЗМДТ: „ Освобождават се от данък превозните средства на: 4. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 100 от 2005 г., бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117, 64 kW.“. Според представено в хода на делото Решение на НЕЛК /л.72 и сл./ - жалбоподателят е с 60% намалена работоспособност. Лекият автомобил е с мощност 96 kw, но обемът на двигателя е 2 497 куб. см. Не е поддържан факт на подадена декларация по см. на чл.54 ал.6 ЗМДТ за предявяване правото на освобождаване от данък, но от значение е отсъствие на основание за освобождаване от данък върху превозните средства. В случая не е налице едно от кумулативно определените от закона изисквания, съставляващи предпоставки лицето да бъде освободено от заплащане на данък върху превозните средства – обемът на двигателя /в тази насока Решение № 5679 от 12.05.2021г. на ВАС по адм. д. № 12150/2020г./.

Предвид изложените съображения жалбата не е основателна.

Мотивиран така, съдът