Решение № 2386 от 27.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6851/2026 г.

Образувано е по жалба от Е.Б.П., ЕГН ••••••••••, в качеството й на ЕТ „ ,,•••''“ ЕИК: ••••••••, против наказателно постановление № НИ-1-21- 02170917/03.04.2026 г., издадено от Ръководител на ТП на НОИ - София град за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО . На основание чл. 349, ал. 1 от КСО , вр. с чл. 6 от ЗАНН е наложена имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 600 евро. В жалбата се поддържа, че е следвало да бъде наложена глоба, а не имуществена санкция, доколкото ФЛ, а не ЮЛ е адресат на задължението. Твърди се, че е настъпила давност. Алтернативно се сочи приложение на института на маловажен случай. Поради това е направено искане наказателното постановление да бъде отменено или алтернативно - да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание. За проведеното на 04.06.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят се представлява от адв. И., с пълномощно по делото. В дадения ход по същество адв. И. моли атакуваното НП да бъде отменено, поддържайки съображенията, релевирани в жалбата. Претендира възнаграждение. Юрк. О. пледира НП да бъде потвърдено като правилно и излага подробни доводи в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. От фактическа страна се установи: На 23.02.2026г. във връзка с постъпило писмо от 16.03.2026г. за извършване на ревизия по разходите на ДОО на ЕТ „,,•••''“ при извършена ревизия, възложена със заповед от 23.02.2026г. на Ръководителя на ТП на НОИ – София град е установено неизпълнение на осигурителя на задължението му да съхранява за срок от 50 години, считано от 01.01.2024г. до 01.01.2053г., ведомости за заплати за периода 01.01.2003г. до 31.12.2003г., въз снова на които се установява осигурителен стаж и доход на служителите, които документи осигурителят следва да съхранява на основание чл. 35 от ЗНАФ в частен архив на адреса на осигурителя. С това била нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО и за което е съставен АУАН. Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в него, е издадено обжалваното Наказателно постановление № НИ- 1-21-02170917/03.04.2026 г., издадено от Ръководител на ТП на НОИ - София град на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложил на Е Т ",,•••''" "имуществена санкция" в размер на 600 евро за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1, вр с чл. 349, ал. 1 от КСО , вр с чл. 6 от ЗАНН . Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля З. И. и писмени – заповед от 17.08.2015г. на НОИ; ревизионна разписка от 20.03.2026г. и анализ към нея; 4 бр. декларации от жалбоподателят; справка за издадени удостоверения за осигурителен стаж и доход; заповед от 23.02.2026г.; заявление от 12.02.2023г.; справки от НОИ, както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдебният състав кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, намирайки ги за обективни, относими и допринасящи за изясняването на релевантните за спора факти. Показанията на свидетеля И. са информативни, обективни, достоверни и непредубедени. Те намират опора в събрания по делото писмен доказателствен материал. Поради това съдът ги кредитира. Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган следват от приложените по делото заповеди. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбоподателят е лице, против което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено за това лице срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН пред СРС. Поради това настоящият съдебен състав счита, че жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В хода на извършената от съда проверка се установиха редица съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно – наказателното производство, които пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице. На първо място, както в АУАН, така и в НП, не са посочени дата и място на извършване на твърдяното нарушение, поради което следва да се приеме, че е налице нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Тези обстоятелства са изводими от доказателствата по делото, но непосочването им в двата основни за производството акта е в разрез с нормативните изисквания за нормативно установеното съдържание. Тези изисквания за описание на нарушението и обстоятелства, при които то е било извършено, сред които основни се явяват времето и мястото на извършване на нарушението, са гаранции за реализиране правото на защита, от страна на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е била ангажирана. По отношение на съставянето на АУАН освен това макар и да са присъствали свидетели за съставянето му са посочени единствени техните три имена и адресите им, без да са посочени датите им на раждане, поради което може да се приеме и че е нарушена и разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Налице е и противоречие в текста на АУАН и НП на кого следва да се търси отговорност - дали на управителя на дружеството или на самото дружество. Поради това съдът приема, че е допуснато несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението, което рефлектира и върху индивидуализацията на нарушителя. Това означава, че са нарушени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 , т. 5 и т. 6 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 4 , т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Всичко това води до извода, че в хода на административно – наказателното производство са били допуснати редица съществени процесуални нарушения, заради които Наказателното постановление следва да бъде отменено на формално основание. Съдът счита, че е налице и неправилно приложение на материалния закон със следните аргументи: В случая отговорността на санкционираното лице е ангажирана за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО за това, че не са съхранени ведомости за заплати за периода: 01. 01. 2003 г. до 31.12.2003 В целия период разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от КСО е имала различна редакция, която е вменявала на осигурителите различни от вменените с процесното НП задължения. Така, разпоредбата на чл. 5, ал. 7 в ред. ДВ бр. 67/10.05.2005 г. е имала следното съдържание: "Осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход: 1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението; 2. по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането. ". При това, положение неправилно и в нарушение на материалния закон отговорността на дружеството – жалбоподател е била ангажирана на основание норма, която не е била действаща към релевантния период. С оглед на всичко изложено съдът счита, че НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Това от своя страна прави безпредметно обсъждането на доводите за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както и останалите релевирани от жалбоподателя възражения. Водим от гореизложеното съдът достигна до извода, че следва да се отмени изцяло атакуваното Наказателно постановление. При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя. Видно от представените пълномощно, договор за правна защита и съдействия и списък по чл. 80 от ГПК такива са уговорени и действително направени в размер на 250 евро и се дължат. Така мотивиран, съдът