Решение № 318 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 384/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 124 във вр. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административното дело е образувано по жалба от М. В. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № РД-15-1471/10.10.2023 г. на министъра на здравеопазването. Според изложеното в жалбата, издаденият индивидуален административен акт е в противоречие с разпоредбите на чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК и чл. 81 от ЗДСл. Жалбоподателката счита, че не е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както и че длъжността, която заемала не е премахната като нормативно определена позиция в длъжностното разписание и не е заличена като система от функции, задачи и задължения. Сочи още, че връчването на обжалваната заповед е осъществено по време на ползване на продължителен отпуск по болест от 13.06.2023 г. до 22.10.2023 г., като по този начин незаконосъобразно е ограничено правото ѝ на защита. На следващо място в жалбата се излага, че не е установено органът по назначаване да е приложил обективни критерии при избора кого да остави на работа след като е запазена изцяло длъжността, която Г. е заемала. По така изложените съображения се иска отмяна на оспорвания индивидуален административен акт. В съдебно заседание жалбоподателката - редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмена молба с вх. № 389/05.02.2026 г. в АдмС Ловеч чрез адв. К. К. от САК, поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените разноски по делото съгласно списък. Ответникът по делото – министърът на здравеопазването в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и развива доводи по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнително представено писмено становище излага допълнителни подробни съображения по съществото на правния спор. Съдът намира за установено от фактическа страна следното: Липсва спор между страните, а и от представените с административната преписка Заповед № РД-15-635/01.08.2022 г., Заповед № РД-15-704/13.09.2022 г., Заповед № РД-15-735/09.06.2023 г. на министъра на здравеопазването (л. 21, л. 27, л. 33), от приложените към тях длъжностни характеристики (л. 22-26, л. 28-32, л. 35-39), както и от копието на служебната книжка на М. Г. (л. 150) се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № РД-15-1471/10.10.2023 г. на министъра на здравеопазването (л. 86-87), оспорващата е заемала като държавен служител длъжността главен експерт в дирекция „Човешки ресурси“ в Министерство на здравеопазването. Видно от приложението към чл. 19, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, приет с ПМС № 55, обн. ДВ бр. 26 от 29.03.2019 г., с последващи изменения и допълнения, в редакцията към изм. ДВ бр. 36 от 13.05.2022 г. (л. 331), в дирекция „Човешки ресурси“ в Министерство на здравеопазването са били налични 15 щатни бройки. От Длъжностно разписание на л. 40-48, в сила от 01.09.2023 г., утвърдено от министъра на здравеопазването, както и от Поименно разписание на длъжностите към 01.09.2023 г. (л. 49-61), също се установява, че щатните бройки в дирекция „Човешки ресурси“ в Министерство на здравеопазването са 15 бр., от които 9 бр. за длъжността главен експерт по служебно правоотношение и 1 бр. за длъжността главен експерт по служебно правоотношение – работно място, подходящо за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност. Оспорващата е заемала 1 щатна бройка по служебно правоотношение за длъжност главен експерт в тази дирекция, като и останалите щатни бройки за тази длъжност са били заети (л. 42 и л. 52). Министърът на здравеопазването депозирал Доклад с рег. № 04-00-54/29.09.2023 г. до Министерски съвет (л. 425-427), публикуван и на интернет страницата на Министерство на здравеопазването на следния адрес:https://old.mh.government.bg/media/filer_public/2023/08/21/doklad_do_ms.pdf. С този доклад министърът е внесъл за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването. Съгласно проекта е направено мотивирано предложение да се намали щатната численост на дирекция „Човешки ресурси“. В резултат на това е прието Постановление № 185 на МС от 05.10.2023 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, което ПМС е обнародвано в ДВ бр. 85 от 10.10.2023 г. (л. 333-336). С § 21 от ПМС № 185 от 05.10.2023 г. е направено изменение в приложението към чл. 19, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, като числеността на дирекция „Човешки ресурси“ е намалена на 11 щатни бройки (л. 336 и л. 362). Със Заповед № РД-15-1373/10.10.2023 г. на министъра на здравеопазването (л. 165-170), поправена със Заповед № РД-15-1526/24.10.2023 г. на министъра на здравеопазването (л. 194) и въз основа на измененията в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, приети с ПМС № 185 от 05.10.2023 г. са направени трансформации в структурата на министерството, като считано от 16.10.2023 г. числеността на дирекция „Човешки ресурси“ е намалена с 1 щатна бройка за длъжността главен юрисконсулт по служебно правоотношение на пълно работно време 8 часа и 3 щатни бройки за длъжността главен експерт по служебно правоотношение на пълно работно време 8 часа, като вследствие на това за дирекцията са определени общо 7 щатни бройки по служебно правоотношение на пълно работно време 8 часа за длъжността главен експерт (л. 169). Видно от новото утвърденото длъжностно разписание, както и от поименното такова, в сила от 10.10.2023 г. и от 16.10.2023 г. (л. 63-71, л. 72-85, л. 171-179, л. 180-193), щатните бройки в дирекция „Човешки ресурси“ в Министерство на здравеопазването са 11 бр., от които 6 бр. за длъжността главен експерт по служебно правоотношение и 1 бр. за длъжността главен експерт по служебно правоотношение – работно място, подходящо за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, като тези 7 щатни бройки за длъжността главен експерт са заети от лицата, които са ги заемали и преди структурните промени приети с ПМС № 185 от 05.10.2023 г. Щатната бройка, заемана от М. Г., не е налична. На 10.10.2023 г. министърът на здравеопазването издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № РД-15-1471/10.10.2023 г. (л. 86-87), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл във връзка с Постановление № 185 на Министерския съвет от 5 октомври 2023 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, приет с Постановление № 55 на Министерския съвет от 2019 г. (обн., ДВ., бр. 26 от 2019 г., попр., ДВ., бр. 30 от 2019 г., изм. и доп., ДВ., бр. 93 от 2019 г., изм. ДВ., бр. 99 от 2020 г., изм. и доп. ДВ., бр. 63 от 2021 г., изм. ДВ., бр. 36 от 2022 г.), обн., ДВ., бр. 85 от 10 октомври 2023 г. и утвърдено длъжностно разписание на Министерството на здравеопазването към 10 октомври 2023 г., е прекратено служебното правоотношение с М. В. Г. на длъжност главен експерт в дирекция „Човешки ресурси“ в Министерство на здравеопазването, считано от 10.10.2023г. (л. 86-87). Като мотиви за прекратяване на служебното правоотношение ответният административен орган е посочил намаляването на числеността на дирекция „Човешки ресурси“ с четири щатни бройки, от които три щатни бройки главен експерт съгласно Постановление № 185 на Министерския съвет от 5 октомври 2023 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, приет с Постановление № 55 на Министерския съвет от 2019 г. (обн., ДВ., бр. 26 от 2019 г., попр., ДВ., бр. 30 от 2019 г., изм. и доп., ДВ., бр. 93 от 2019 г., изм. ДВ., бр. 99 от 2020 г., изм. и доп. ДВ., бр. 63 от 2021 г., изм. ДВ., бр. 36 от 2022 г.), обн., ДВ., бр. 85 от 10 октомври 2023 г. и утвърдено длъжностно разписание на Министерството на здравеопазването към 10 октомври 2023 г. Процесната заповед е поправена със Заповед № РД-1528/24.10.2023 г. на министъра на здравеопазването (л. 88) по отношение на датата на влизането ѝ в сила, като текстът „считано от 10.10.2023 г.“ се заменя със „считано от 16.10.2023 г.“, а думите „утвърдено длъжностно разписание на Министерството на здравеопазването към 10 октомври 2023 г.“ се заменят с „утвърдено длъжностно разписание на Министерството на здравеопазването към 16 октомври 2023 г.“. Заповед № РД-1528/24.10.2023 г. на министъра на здравеопазването е била оспорена с искане за прогласяване на нейната нищожност, по повод на което е било образувано адм. дело № 238/2024 г. по описа на Административен съд – Ловеч. С Решение № 1597/14.10.2025 г. по адм. дело № 238/2024 г. по описа на Административен съд – Ловеч (л. 454-457) оспорването по жалбата на М. В. Г. срещу Заповед № РД-1528/24.10.2023 г. на министъра на здравеопазването с искане за прогласяване на нищожността ѝ, е отхвърлено, като решението е влязло в сила на 11.11.2025 г. (л. 457). По делото е представена пълната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана и съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), като видно от заключение с вх. № 121/14.01.2025 г. в АдмС Ловеч (л. 393-404), в Министерството на здравеопазването длъжностите в дирекция „Човешки ресурси“, утвърдени от министъра на здравеопазването, са отразени в длъжностните разписания в сила от: 01.09.2023 г.; 10.10.2023 г. и от 16.10.2023 г., които са посочени в таблицата по т. 1 към констативната част на експертизата. В приложение № 1 са посочени имената на лицата, включени в поименните щатни разписания към дирекция „Човешки ресурси“, преди и след прекратяване на правоотношението на жалбоподателката. Според експертизата, в поименното разписание на длъжностите, с дата 01.09.2023 г. в дирекция „Човешки ресурси“, е имало 2 вакантни позиции - 1 бройка за главен юрисконсулт и 1 бройка за старши специалист, или заетите длъжности са били 13 броя. След извършените промени в щатното разписание с дата 10.10.2023 г., което е идентично и с това от 16.10.2023 г., има една вакантна длъжност за юрисконсулт, или общо заетите длъжности са 10 броя. В съкратените длъжности, с дата 10.10.2023 г., общо 5 броя, влизат незаетите 2 бройки и 3 броя реално заети до този момент на позиция главен експерт. В поименното разписание на длъжностите, в дирекция „Човешки ресурси“ с дата 10.10.2023 г. и 16.10.2023 г., видно от Приложение № 1, няма новоназначени лица. В Приложение № 2 към експертизата са описани преките задължения, съгласно длъжностните характеристики преди прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката и след тази дата. До 10.10.2023 г. в длъжностната характеристика за позицията главен експерт към дирекция „Човешки ресурси“ преките задължения са формулирани в 22 точки, описани в колона № 2 от приложение № 2. След тази дата са описани в колона № 4 от същото приложение, формулирани в 25 точки. Вещото лице посочва, че приложените длъжностни характеристики за периода от 01.08.2022 г. до 10.10.2023 г. са идентични, с изключение на тази, утвърдена с дата 30.06.2023 г., в която е вмъкнато ново задължение с т.5.7., а е изключено задължението по т. 5.14. Задълженията по тези точки са описани в т. 2 от констативната част на експертизата. В приложение № 2 към експертизата са описани преките задължения за позицията главен експерт към дирекция „Човешки ресурси“, като в колона № 2 са задълженията по длъжностната характеристика от 01.08.2022 г. и 14.09.2022 г. Преките задължения, отразени в длъжностните характеристики с дата 25.10.2023 г., т.е. след датата на освобождаването на Г., са описани в колона № 4 от приложението. Изискванията за заемане на длъжността главен експерт към дирекция „Човешки ресурси“, отразени в т.10 на длъжностните характеристики към 30.06.2023 г. и към 25.10.2023 г. са отразени в т.2.2. от констативната част на експертизата. Според заключението, от приложените документи за придобитите [жк], че жалбоподателката е притежавала необходимата квалификация за длъжността главен експерт към дирещия „Човешки ресурси“. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и уточнява, че е допусната техническа грешка в изписването на т.5.13 и т.5.14 от длъжностната характеристика, като трябва да се чете т.5.26 и да се допълни с ново задължение: „Регистрира и връчва индивидуални и общи административни актове, издадени от министъра на здравеопазването и упълномощени от него лица и договори, по които министърът на здравеопазването е страна, свързани с дейността на дирекция „Човешки ресурси“ и т.5.27 – „Работи с автоматизираната система на министерството „Eventis R7“, като спазва сроковете за изпълнение на възложените му задачи и отразява необходимите реквизити на системата“. Заключението е прието от страните и съдът кредитира същото като обективно и безпристрастно изготвено. Съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, предвид обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на Г. на 16.10.2023 г., видно от отбелязването върху същата (л. 87), а жалбата е постъпила при ответника на 18.10.2023 г., видно от поставения регистрационен индекс № 97-478/18.10.2023 г. в деловодството на Министерство на здравеопазването (л. 5). Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – адресат на оспорената заповед, за която обжалваният административен акт е неблагоприятен. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 124 от ЗДСл, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като министърът на здравеопазването е органът по назначаването по отношение на жалбоподателката по аргумент от чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията и чл. 5, т. 27 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването. А съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, прекратяването на служебното правоотношение е вменено в компетентността на органа по назначаването. Видно от Решение за избиране на Министерски съвет на Р България от 6 юни 2023 г., обн. в ДВ бр. 50 от 9 юни 2023 г. (л. 104), за министър на здравеопазването е избран Х. Х., който е издал процесната заповед. Предвид изложеното, не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Съдът намира, че са спазени установената писмена форма и съдържа всички, изискващи се съгласно чл. 108, ал. 1, изр. първо от ЗДСл, реквизити – правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобитият ранг на държавна служба. В заповедта е посочен издателят на акта, правното основание за прекратяването на правоотношението, а именно - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изложени са фактическите и правни основания. Мотиви се съдържат в самата заповед, в която е отразено, че причина за прекратяване на служебното правоотношение е намаляване на числеността в дирекция „Човешки ресурси“ с 4 щатни бройки вследствие на измененията в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, приети с ПМС № 185 от 5 октомври 2023 г. Освен това, основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е такова, което не изисква излагането на специални мотиви и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите. С оглед на това, не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Обжалваната заповед е издадена и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от процесната заповед, служебното правоотношение на оспорващата е прекратено поради съкращаване на длъжността и одобряване на длъжностно щатно разписание за прилагане на новата структура на администрацията. Съобразно изискванията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), промени в длъжностното разписание се предлагат само с писмен мотивиран доклад, като длъжностите могат да се трансформират в други длъжности чрез изменение на длъжностното разписание, при обоснована необходимост, свързана с наличието на едно или повече от следните условия: 1. адекватно изпълнение на функциите на административната структура или звено; 2. по-добро изпълнение на целите на административната структура или звено; 3. промяна в организацията и/или в обема на работа. В разглежданият случай, изискването за наличие на мотивиран доклад е изпълнено, като е обоснована необходимостта от извършеното преструктуриране. Във внесения от министъра на здравеопазването Доклад с рег. № 04-00-54/29.09.2023 г. до Министерски съвет (л. 425-427) се съдържат подробни мотиви относно проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, като предложението да се намали щатната численост на дирекция „Човешки ресурси“ е обосновано с извършен анализ на дейността на дирекцията, с който е установено, че натовареността на всички служители не е оптимална, а функциите по осъществяване на споделени услуги не се изпълняват на практика поради липса на реална нормативна основа за това (непроменени нормативни актове в областта на трудовите и служебните отношения, които да допускат осъществяването на споделени услуги в цялост). В доклада се сочи, че проектът за промени в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването е подготвен при отчитане на необходимостта от съсредоточаване на експертен потенциал за най–приоритетните дейности. Поради това, е предложено да се намали числеността на дирекция „Човешки ресурси“ с 4 щатни бройки, което е около 27 процента от числеността на дирекцията. Работата е счетено, че може да се поеме ефективно от служителите на останалите щатни бройки в дирекцията, тъй като допускането е за липса на голяма динамика в правоотношенията в системата на здравеопазването, което предполага по–малко задачи. С оглед на това, не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Преценката за законосъобразност на оспорената заповед по критерия по чл. 146, т. 4 от АПК - съответствие с материалния закон, също сочи на неоснователност на оспорването. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл изисква наличието две кумулативни предпоставки - премахване на длъжността като нормативно определена позиция и прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността и/или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност. Предвид това, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Намаляване обема на дейността на съответната администрация се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. Намаляването на щатните бройки за определена длъжност е форма на реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция. От документите, съдържащи в административната преписка, както и от приетата по делото експертиза, се установяват всички факти, изпълващи състава на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Налице е първата законова предпоставка, а именно длъжността, на която е бил назначена Г., е съкратена, тъй като се установява, че общата численост на дирекция „Човешки ресурси“ е намалена от 15 щатни бройки на 11 щатни бройки. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след приетите промени с Постановление № 185 на Министерския съвет от 2023 г. в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването и утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 16.10.2023 г. С последното са извършени длъжностни промени в дирекция „Човешки ресурси“. Длъжността главен експерт, заемана от жалбоподателката, е премахната като нормативно определена позиция и не съществува като система от функции, задължения и изисквания по новото длъжностно разписание, тъй като е налице намаляване на броя на служителите, ангажирани с изпълнението на функциите и задълженията, свързани с дейностите по осъществяването на политиката по подбор, назначаване, оценяване, повишаване на квалификацията на персонала и на ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерството на здравеопазването и по развитие на човешките ресурси в Министерството на здравеопазването. Съкращаване на длъжности се извършва както в хипотезата на преустановяване или промяна на съответния вид дейност, така и при намаляване числеността на заетите служители. Определени функции не могат да бъдат отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при съответен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива. Преди изменението дирекция „Човешки ресурси“ е разполагала с 15 щатни бройки, които по длъжностното разписание от 01.09.2023 г. са били разпределени както следва: 1 бройка за директор, 3 бройки за главен юрисконсулт, 10 бройки заглавен експерт и 1 бройка за старши специалист. По длъжностното разписание от 16.10.2023 г. дирекцията е разполагала с 11 щатни бройки, от които 1 бройка за директор, 2 бройки за главен юрисконсулт, 7 бройки за главен експерт и 1 бройка за юрисконсулт. Определянето на конкретните длъжности в съответните организационни структури и административни звена в министерството е изцяло в правомощията на министъра на здравеопазването и зависи от потребностите, обема на работата и специфичните функции, които са възложени на структурните звена. Видно от изложеното, в дирекция „Човешки ресурси“ има намаление на числеността, произтичаща от измененията в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването. Общата численост е намалена с 4 щатни бройки, като са закрити 3 щатни бройки за главен експерт и 1 щатна бройка за главен юрисконсулт. След анализ на представените по делото доказателства се установява, че заеманата от М. Г. длъжност е реално съкратена - вместо 10 щатни длъжности за главен експерт в дирекция „Човешки ресурси“, след изменението в структурата на администрацията, са запазени само 7 щатни бройки за длъжността главен експерт. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Съкращаването е извършено във връзка с оптимизиране на съответната администрация и има за цел служебните дейности и задължения да се изпълняват от по-малък брой служители. Независимо от обстоятелството, че не е било преустановено изпълнението на задълженията, присъщи на нея, намалена е била числеността на лицата, които я изпълняват. Съкращаване на длъжността има не само в случаите на премахване на присъщите ѝ функции, а и в случаите, когато те продължават да се изпълняват, но от по-малко служители, какъвто е процесният случай. Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателката, че министърът на здравеопазването е бил длъжен да ѝ предложи друга свободна щатна бройка преди да ѝ връчи заповед за прекратяване на служебното правоотношение. При прекратяване на служебното правоотношение на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за органа по назначаването не съществува задължение за подбор между служителите, заемащи еднакви длъжности, а въпрос на неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност е преценката му за прекратяване на конкретно служебно правоотношение. Органът би бил обвързан само ако е въвел правила, с които приема критерии за извършване на подбор, тъй като те ограничават оперативната му самостоятелност. Дори и тогава се проверява единствено спазването на правилата на процедурата, а не правилността на преценката, дадена при нейното провеждане – в този смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2011 г., ОСК на ВАС. В случая няма данни, нито се твърди, да са обявени правила за подбор в администрацията. Въпросът дали изборът между няколко служители е най-благоприятният за дейността на министерството не е подведомствен на съда. Решението по какъв начин да структурира звената в администрацията и кои длъжности да съкрати или трансформира принадлежи на ръководителя на административната структура и е функция от управленска целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол по установени от закона критерии, вкл. и по повод оспорването на акта за прекратяване на служебното правоотношение. В разглеждания контекст разпоредената със заповедта правна последица не нарушава баланса между интереса на държавната служба и личния интерес на служителя. Въпреки гореизложеното, следва да се отбележи, че съгласно поименното разписание на длъжностите в Министерството на здравеопазването към 01.09.2023 г. в дирекция „Човешки ресурси“ са заети следните длъжности: директор — 1, главен юрисконсулт — 2, главен експерт - 10, а вакантни са следните длъжности: главен юрисконсулт — 1 и старши специалист - 1. Съгласно поименното разписание на длъжностите в Министерството на здравеопазването към 16.10.2023 г. (т.е. след прекратяване на служебното правоотношение) в дирекция „Човешки ресурси“ са заети следните длъжности: директор - 1, главен юрисконсулт - 2, главен експерт - 7, а вакантна е длъжността юрисконсулт, за която жалбоподателката не отговаря на изискванията за заемането ѝ (висше образование, образователно-квалификационна степен магистър от професионално направление Право с юридическа правоспособност). Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателката, че липсва основание за намаляване числеността на дирекция „Човешки ресурси“. Видно от § 9 от Постановление № 185 на Министерския съвет от 2023 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 15 и ал. 2 и 3 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването са отменени, т.е. от функциите на дирекция „Човешки ресурси“ са отпаднали функциите на звено по осъществяване на споделени услуги в системата на здравеопазването. Съдът не споделя изложеното в жалбата, а именно, че процесната заповед е незаконосъобразна доколкото същата е връчена на оспорващата по време на ползвания от нея отпуск по болест, удостоверено с болничен лист № Е20232769818 (л. 20). Правният режим, на който се подчиняват служебните правоотношения, не предвижда закрила при уволнение на държавните служители, ползващи отпуск за временна неработоспособност. При наличието на нарочна уредба на правното положение на държавните служители, отклонения от нея могат се предвидят само с изрична правна норма. Аргумент в тази насока, трайно установената съдебна практика, черпи от законодателното уреждане на сходни хипотези на закрила при уволнение – като например в нормите на чл. 35 от ЗМСМА, чл. 248 от ЗМВР, чл. 200, ал.2 от ЗОВСРБ. В разпоредбата на чл. 107б от ЗДСл е предписана закрилата при прекратяване на служебното правоотношение, като е посочено, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, само на основание чл. 106, ал. 1, т. 1, както и не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме. Т.е., в ЗДСл не са уредени специални правила при прекратяването на служебното правоотношение, по време на ползване на болничен отпуск от страна на служител. Отсъствието на идентична норма в ЗДСл не означава непълнота на правната уредба, даваща възможност да се правоприлага по аналогия, а сочи на неприложимост на подобна закрила. Съдът намира за неоснователни и оплакванията, съдържащи се в жалбата относно датата на връчване на Заповед № РД-15-1471/10.10.2023 г. Видно от отбелязването върху същата, това е станало на 16.10.2023 г. (л. 87), от която дата се счита за прекратено и служебното правоотношение на оспорващата. Последното обстоятелство се установява от извършената със Заповед № РД-1528/24.10.2023 г. на министъра на здравеопазването поправка. Тази заповед е влязла в сила, видно Решение № 1597/14.10.2025 г. по адм. дело № 238/2024 г. по описа на Административен съд – Ловеч (л. 454-457), с което е отхвърлено оспорването на М. В. Г. срещу срещу нея, като решението е влязло в сила на 11.11.2025 г. (л. 457). Липсата на компетентност за съда да упражнява контрол по целесъобразност на извършена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл преценка на административния орган, не изключва правомощието по чл. 169 от АПК за осъществяване на контрол за законосъобразност на актовете на органа, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Проверката за съответствие на оспорената заповед с целта на закона включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия. В случая не е налице противоречие на заповедта с целта на закона, тъй като органът по назначаването е упражнил правомощието си да извърши структурни и организационни промени, което не е в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Както вече се посочи, в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Използваната от органа възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл пряко преследва целта за създаване на по-добра организация за изпълнение на възложените функции на администрацията, предвид изложеното в Доклад с рег. № 04-00-54/29.09.2023 г. до Министерски съвет (л. 425-427). Съдът съобрази и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, съдържаща се в Решение № 7671/20.06.2024 г. по адм. д. № 4758/2024 г. по описа на ВАС, II о., Решение № 10616 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2024 г., II о., Решение № 13321 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2024 г., II о., Решение № 8444 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2024 г., II о., Решение № 116 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2025 г., II о., Решение № 8467 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2024 г., II о., Решение № 8797 от 25.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2023 г., II о. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, при липса на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, при съблюдаване на приложимия материален закон и в съответствие с неговата цел, като оспорването следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора основателно се явява направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид това, съдът намира, че в полза на Министерство на здравеопазването, в чиято структура е ответният административен орган, съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 01.01.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. Според § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. С чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО) 974/1998 г., решението е „правен инструмент“, с оглед на това, в съответствие с чл. 6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Предвид изложеното за сумата 200,00 лева, това означава: при официален и фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 (едно) евро – 102,26 евро, като и двете суми – в евро и в лева следва да се посочат в диспозитива на настоящото решение. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът