Решение № 1518 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 359/2026 г.

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството по делото е образувано по жалба от И. Д. Д. от [населено място], община Габрово, област Габрово против Решение № 29 от 25.08.2026 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в абсолютно противоречие с материалния закон; НОИ неправилно и изцяло в свой интерес прилага ограничителния 3-годишен срок по чл. 97, ал. 2 от КСО, като отказва да възобнови инвалидната пенсия на жалбоподателката от датата на спирането ѝ през 2019 година, а я възобновява едва от 29.04.2025 година. В жалбата се навеждат доводи за непрекъснатост на увреждането на жалбоподателката от 01.12.1992 година, като с последното Експертно решение на ТЕЛК от 09.06.2026 година са ѝ признати 54 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ и е потвърдена датата на инвалидизация 1992 година; от 2019 година до 2026 година жалбоподателката е била в непрекъсната процедура по преосвидетелстване от ТЕЛК, като жалбоподателката не е проявявала пасивност, поради което намира, че не следва да търпи вреди от забавянията на държавен орган; в оспореното решение се сочат данни, свързани с ЕР на СПТЕЛК – Ловеч от 1992 година, с което се цели уронване на човешкото достойнство и създаване на невярно внушение за психично заболяване. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, и изпращане преписката на НОИ със задължителни указания за възобновяване и изплащане на полагащата се пенсия за периода от спирането ѝ през 2019 ведно със законната лихва за забава върху всяка дължима месечна сума. В открито съдебно заседание жалбоподателката И. Д. Д. се явява лично, поддържа жалбата, както и искането по същество, съображения за което развива в депозирани по делото писмено становище /л. 26-27/ и писмена защита /л. 43-44/. Ответната страна Директор на ТП на НОИ – Габрово не се явява, представлява се в открито съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърляне на оспорването и заявява, че не претендира присъждането на разноски. Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбоподателката И. Д. е подала до Директора на ТП на НОИ – Габрово Заявление обр. П-7, вх. № 2107-07-40 от 22.05.2026 година /електронна преписка – файл № 18/, с което е поискала възобновяване на личната ѝ пенсия за инвалидност, като е представила ЕР на ТЕЛК № 93797 от 21.05.2026 година /файл № 17/. С разпореждане [номер] от 08.07.2026 година на Ръководител ПО в ТП на НОИ – Габрово на основание чл. 97 от КСО е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. Д. от 29.04.2025 година, със срок на инвалидността до 01.05.2028 година, с преизчислен и увеличен размер на пенсията за съответните години и от съответните дати, подробно описани в разпореждането /файл № 19/. Недоволна от разпореждането, заявителката И. Д. обжалва горепосоченото разпореждане от 08.07.2026 година пред Директора на ТП на НОИ - Габрово в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО /възражение с вх. № 2107-07-40 ≠7 от 07.08.2026 година – файл № 21/. Директорът на ТП на НОИ - Габрово е издал Решение № 29 от 25.08.2026 година /л. 17-18/, с което като краен резултат е отхвърлил жалбата като неоснователна предвид подробно развити съображения в мотивите на решението, като основният мотив е, че е приложима разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 2 от КСО, а изплащането на пенсията се възстановява от 29.04.2025 година, на която дата е издадено ЕР № 91559 на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – гр. Севлиево /файл № 15/, с което на Д. е определена 54 % ТНР за срок от 2 /две/ години. По редовно заявено оспорване на горепосоченото решение е образувано настоящото съдебно производство. Изложеното обуславя извода относно спорните моменти в производството в съдебната му фаза, а именно дали изплащането на пенсията следва да бъде възобновено или възстановено, и от коя дата следва да стане това. По делото не се спори, а и от приетата административна преписка се установява, че И. Д. е пенсионер от 01.12.1992 година, когато с разпореждане [номер] от 20.08.1993 на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Плевен ѝ е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване /файл № 3/. Д. е освидетелствана многократно до месец април 2019 година, докогато получава и отпуснатата ѝ пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изплащането на последната е прекратено от 02.04.20219 година на основание чл. 96 от КСО с разпореждане [номер] от 08.05.2019 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Плевен /файл № 5/ поради определяне на 30 % ТНР с ЕР № 1112 от 04.04.2019 година на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен /файл № 4/. Последвали са обжалване на горепосоченото ЕР и преосвидетелствания на жалбоподателката, подробно описани в мотивите на обжалвания административен акт, при които на Д. е определена ТНР под 50%, които факти жалбоподателката не оборва с допустими доказателствени средства. С ЕР на ТЕЛК № 93797 от 21.05.2026 година при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – гр. Севлиево на Д. е определена 54 % ТНР за срок до 01.05.2028 година, с посочена дата на инвалидизация 01.12.1992 година /файл № 17/ и по Заявление обр. П-7, вх. № 2107-07-40 от 22.05.2026 година /електронна преписка – файл № 18/ с разпореждане [номер] от 08.07.2026 година на Ръководител ПО в ТП на НОИ – Габрово на основание чл. 97 от КСО е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. Д. от 29.04.2025 година, със срок на инвалидността до 01.05.2028 година, с преизчислен и увеличен размер на пенсията за съответните години и от съответните дати, подробно описани в разпореждането /файл № 19/. Съгласно разпоредбата на чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, а съгласно чл. 73, ал. 2 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Съгласно общото правило на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато отпадне основанието за получаването ѝ – в процесния случай определяне на по-малко от 50 % ТНР с ЕР № 1112 от 04.04.2019 година на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен /файл № 4/, поради което с разпореждане [номер] от 08.05.2019 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Плевен изплащането на пенсията е прекратено /файл № 5/. За разлика от спряната пенсия, изплащането на която може да бъде възобновено на основанията, посочени в чл. 97, ал. 1, т. 1-4 от КСО, за пенсията, чието изплащане е прекратено, същото /изплащането/ може да бъде възстановено при условията на чл. 97, ал. 2, т. 1-2, като в случая е налице хипотезата на т. 1, а именно изплащането на пенсията е възстановено по заявление на лицето, считано от датата на която е отпаднало основанието за прекратяването ѝ, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата – Д. е подала Заявление обр. П-7, вх. № 2107-07-40 от 22.05.2026 година /електронна преписка – файл № 18/, а с процесното разпореждане [номер] от 08.07.2026 година на Ръководител ПО в ТП на НОИ – Габрово на основание чл. 97 от КСО е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. Д. от 29.04.2025 година, със срок на инвалидността до 01.05.2028 година, с преизчислен и увеличен размер на пенсията за съответните години и от съответните дати, подробно описани в разпореждането /файл № 19/. Съдът намира, че началната дата – 29.04.2026 година, от която се възстановява изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Д. е неправилно определена, доколкото ЕР на ТЕЛК № 93797 от 21.05.2026 година при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – гр. Севлиево е издадено след като с ЕР на НЕЛК № 92907 от 10.11.2025 година /файл № 16/ е отменено ЕР на ТЕЛК № 91559 от 29.04.2025 година при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – гр. Севлиево и е върнато на ново освидетелстване на жалбоподателката, при което е издадено ЕР на ТЕЛК № 93797 от 21.05.2026 година при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – гр. Севлиево, определящо 54 % ТНР, и по аргумент от чл. 97, ал. 2, т. 1 от КСО, тъй като ЕР на ТЕЛК № 93797 от 21.05.2026 година при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – гр. Севлиево „замества“ отмененото ЕР на ТЕЛК № 91559 от 29.04.2025 година при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – гр. Севлиево, като, както сам административният орган сочи в обжалваното решение, Д. е подала заявление за преосвидетелстване на 24.02.2024 година. Спорен от правна страна е въпросът относно началната дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност, в хипотеза, в която правото на пенсия е в зависимост от произнасянето на експертизата по работоспособността. Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, имат двояк характер. От една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права /като например отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т.н./. Във връзка с изложеното остава въпросът кога влизат в сила, и това ли е моментът на определяне на ТНР, респективно фактическото и правно основание за прекратяване, респективно за възстановяване на правото на пенсия на лицето. В чл. 94, ал. 1 от КСО, съдържащ общи правила за пенсиите, се посочва, че пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Според ал. 3 извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по отношение на правоимащото лице. Така цитирана, разпоредбата включва произнасяне на орган на медицинска експертиза за определяне на ТНР. В самата законова разпоредба се съдържа презумпция, че още с подаване на заявлението до ТЕЛК е налице увреждането, което ще бъде установено от ТЕЛК, поради което основанието възниква на датата на подаване на заявлението. Нещо повече, допуска се още по-ранна дата от подаване на заявлението, но не по-рано от датата на инвалидизиране. В този случай, обаче, следва да е налице произнасяне в решението на ТЕЛК/НЕЛК каква е ТНР от началната дата на инвалидизиране най-рано до подаване на заявлението за освидетелстване, като по отношение на периода от заявлението до постановяване на решението и влизането му в сила по закон, се счита, че ТНР е определена с решението. При така цитираната обща уредба, следва преценката в хипотезата на чл. 97, ал. 2, т. 1 КСО, съгласно която прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата, на която е отпаднало основанието за прекратяването ѝ, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това – от датата на заявлението. При липса на обосновка според закона, за дата на отпадане на основанието, административният орган приема, че това е датата на издаване на ЕР на ТЕЛК – 29.04.2025 година, без да се отчита обстоятелството, че заявлението за преосвидетелстване е подадено на 24.02.2025 година. Съгласно чл. 103, ал. 6 от Закона за здравето, срокът за извършване на експертизата е три месеца от подаване на заявлението-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза или три месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК. Следва да се отбележи, че ТЕЛК и НЕЛК в практиката си не се произнасят за процента ТНР до подаване на заявлението, както и след подаване на заявлението до издаване на решението и влизането му в сила в хипотеза като настоящата. В контекста на изложеното, съгласно приложимата разпоредба на чл. 97, ал. 2, т. 1 КСО, и с оглед основанието за прекратяване изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Д., датата на която същото е отпаднало, е датата на подаване заявление – декларация за преосвидетелстване пред съответната ТЕЛК от жалбоподателката на 24.02.2025 година. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, се налага изводът, че административният орган неправилно и необосновано приема за начална дата на възстановяване личната пенсия за инвалидност на жалбоподателката 29.04.2025 година - датата на издаване на ЕР на ТЕЛК № 91559 от 29.04.2025 година при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – гр. Севлиево. В горния смисъл са мотивите на Решение № 6324 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 731/2025 г., VI отделение, както и на сочените в него Решение № 1901 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6561/2024 г., VI о., Решение № 3896 от 2.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2023 г., VI о., Решение № 6166 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 486/2022 г., Решение № 15858 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2020 г., VI о., Решение № 4802 от 2.04.2012 г. по адм. д. № 15819/2011 г., Решение № 5936 от 30.04.2014 г. по адм. д. № 1489/2014 г., Решение № 3171 от 6.03.2013 г. по адм. д. № 15297/2012 г., VI отделение. Горепосочените мотиви налагат отмяна на оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане [номер] от 08.07.2026 година на Ръководител ПО в ТП на НОИ – Габрово в частта относно определената начална дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. Д., като преписката се изпрати на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово за ново произнасяне по Заявление обр. П-7, вх. № 2107-07-40 от 22.05.2026 година в частта относно началната дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Споменатото от жалбоподателката ЕР на ТЕЛК от 2017 година, приложено към писмената защита, неприето като доказателство по делото поради представянето му след приключване на устните състезания, касае периода, в който на Д. е изплащана пенсия за инвалидност поради общо заболяване, преди прекратяването ѝ през 2019 година, поради което неговото съдържание не е относимо към процесния спор, нито променя гореизложените мотиви от съда. Предвид изложеното по-горе, съдът счита подадената жалба за основателна, а Решение № 29 от 25.08.2026 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него разпореждане [номер] от 08.07.2026 година на Ръководител ПО в ТП на НОИ – Габрово за издадени от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 98, ал. 1 /за разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за решението/, в изискуемата писмена форма, но при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, в несъответствие с целта на закона и при противоречие с материалноправните разпоредби. Страните не са заявили претенции за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по въпроса с разноските. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът