Решение № 365 от 10.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 291/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 263969/19.03.2026 г. от „КТБ“ АД (н), ЕИК 831184677, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Дебър“, № 17, чрез А. Д. и К. М., в качеството им на Синдици, срещу Решение № 260021/13.02.2026 г., по т.д. № 744/2021 г., на СГС, ТО, VI-12 с., в частта с която е отхвърлен искът, за осъждане на О. Н. Р., ЕГН ••••••••••, с местожителство в •••, да заплати сумата 4600000.00 евро, представляващи имуществени вреди от действията му на администратор, по см. на пар. 1, т. 2, б. „а“ ДРЗБН и пар. 1, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКИ, като член на УС на „КТБ“ АД и изп. директор, изразяващи се в участие при вземане и подписване на Решение от 25.07.2012 г. на УС на „КТБ“ АД, на осн. чл. 44, ал. 3 и 4 ЗКИ за формиране на голяма експозиция, надхвърляща 10 % от собствения капитал, в резултат на сключване на Договор за банков кредит от 25.07.2012 г. с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, за сумата 12000000 евро, на осн. чл. 57, ал. 3 ЗБН. Въззивникът твърди, че атакуваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Във връзка с недопустимостта сочи, че съдът не се е произнесъл по предявените евентуални искове, което представлявало съществено процесуално нарушение. Оспорва мотивите на съда във връзка с отхвърляне на иска и счита, че съдът не е обсъдил всички наведени от ищеца твърдения. Настоява от представените доказателства да се установява категорично неизпълнението от страна на ответника на вменените му от закона и сключения договор за управление задължения, като е участвал във вземането на Решение от 27.05.2012 г. за сключване на процесния договор за кредит, въпреки липсата на изискуемите документи и становища и без да е извършено задълбочено имуществено проучване на длъжника. Още ответникът бил участвал при вземане на решението за сключване на договора за кредит с неизгодни за банката клаузи, без да са договорени обезпечения и без да е предвидено условие усвояването на кредита да се извърши след учредяване на обезпечение. Излага и допълнителни доводи по всеки от елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника. По същество моли за постановяване на решение, с което атакуваното бъде отменено като недопустимо, евентуално неправилно, а предявените искове бъдат уважени. В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна О. Н. Р., ЕГН ••••••••••, не депозира отговор. В с.з. въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания, доводи и съображения. Въззиваемият не се явява и не се представлява, не изразява становище. Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното: Т.д. № 744/2021 г., на СГС, VI-12 с. е образувано след като с Определение № 262383/26.04.2021 г. е разделено производството по т.д. № 1101/2017 г., по описа на СГС, VI-12 с., в частта по предявеният с искова молба вх. № 39064/23.03.2017 г. на "КТБ" АД (н), ЕИК 831184677, представлявана от Синдиците – А. Д. и К. М. иск за осъждане О. Н. Р., ЕГН •••••••••• да заплати сумата 4600000.00 евро, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на законови и договорни задължения на ответника в качеството му на бивш администратор на банката, като член на УС, респ. длъжностното лице с ръководни функции, при вземане на решение на УС за сключване на договор за банков кредит от 25.07.2012 г., с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Сумата се претендира да се дължи солидарно с неучастващите по делото лица Г. Х., А. П., И. З. и Г. З.. В случай, че солидарност не е налице се претендира осъждане на О. Н. Р., ЕГН •••••••••• до размера на сумата 920000.00 евро, обезщетение за имуществени вреди. След разделяне на производството исковата молба по отношение на отв. Р. е уточнена в с.з. от 16.07.2021 г. (стр. 499, т. II) и с молба вх. № 339720/23.07.2021 г. (стр. 502). Твърдяло се е, че ответникът е подписал Решение от 27.05.2012 г. на УС на ищеца за сключване на Договор за банков кредит с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, по силата на който да бъде отпуснат кредит в размер на 12000000.00 евро. По този начин ответникът е участвал при вземане на решение по чл. 44, ал. 4 ЗКИ, с което е формирана голяма кредитна експозиция по отношение на свръхзадължено лице. Твърди, че ответникът е нарушил задълженията си произтичащи от закона, правилника за кредитната дейност на банката и подписания от него договор. Цитира чл. 16, ал. 1 и 2 от Правилника за кредитна дейност, чл. 12 от ОУ за осъществяване на кредитни сделки, чл. 9 от ОУ и чл. 52, aл. 1 и ал. 2 от Правилника за кредитна дейност и извежда, че за отпускане на парични средства, е необходимо кумулативното наличие на следните условия: 1. уговорените обезпечения да са достатъчни и ликвидни, така че да покриват както главницата, така и осигурителния марж на Банката; 2. уговорените обезпечения да са учредени и да са първи по ред. Твърди, че в банковата практика, сключването на договора за банков кредит обикновено става едновременно с учредяване на обезпечението. Сочи, че случая нито едно от посочените изисквания не е било изпълнено – обезпечението не е било учредено, нито е отговаряло на изискванията за достатъчност, но въпреки това ответникът е дал разрешение за сключване Договора за банков кредит. Обезпечението, предвидено съгласно подписаното от ответника решение, било особен залог върху дълготрайни материални активи на пазарна стойност минимум 125% от размера на кредита, което не отговаряло на изискванията на Правилника за кредитна дейност, доколкото не изпълнявало изискването за достатъчност и ликвидност. Твърди, че в Решението на УС, както и в сключения Договор за банков кредит не били посочени вещите, върху които е следвало да бъде учреден особен залог, което правело невъзможно изготвяне на оценка на същите, което било в разрез с изискванията на чл. 3 от Раздел I и чл. 3 от Раздел II на Методиката за оценка на обезпеченията и на чл. 39 от Правилника за кредитна дейност. Още твърди, че съгл. чл. 36-41 от Правилника за кредитната дейност, преди сключване на договор за банков кредит е следвало да бъдат направени редица анализи, чиито краен резултат да бъде изразен в положително становище от съответния специалист. Според чл. 35 от Правилника, положително становище е трябвало да бъде предоставено и от юрисконсулт на Банката. Като е одобрил сключването на договор за банков кредит без посочените становища, ответникът е нарушил Правилника за кредитна дейност на Банката. Липсата на преценка и анализ на финансовото състояние на кредитополучателя била видна и от вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, според които към датата на одобрението, подписано от ответника, дружеството вече е било свръхзадължено. Твърди, че ответникът е следвало да извършва и последващ мониторинг и контрол на кредита. Така на осн. чл. 60, ал. 2 от Правилника, началникът на Управление „Кредитиране“ на всяко тримесечие е следвало да обобщава цялостните анализи на кредитоспособността на всеки кредитополучател. Съгласно чл. 62 от Правилника за кредитна дейност на Банката, началникът на Управление „Кредитиране“ е длъжен да уведомява изпълнителните директори при констатиране на негативни тенденции, показващи повишаване на кредитния риск. Според чл. 68 от Правилника, при нарушения на договора за кредит, началникът на Управление „Кредитиране“ разработва стратегия за събиране на вземания и я предлага на изпълнителните директори на банката. След предоставяне на горепосочената информация, съгласно чл. 68 от Правилника, УС на Банката, взема решение за преструктуриране на експозиции. Уговорените в процесния Договор за банков кредит обезпечения не са били учредени, но въпреки това ответникът не е осъществил задълженията си и е позволил разходване на отпуснатите кредитни средства, не е поискал изпълнение на задълженията на кредитополучателя и не е предприел действия за преструктуриране на кредитната експозиция. Не били изпълнени и задълженията на ответника, произтичащи от Раздел I, чл. 4 от Методиката за оценка на обезпеченията, според който е следвало при периодичното анализиране на предоставените обезпечения, при нарушаване на изискванията за достатъчност, да изиска от кредитополучателя тяхното допълване. Доколкото валидни обезпечения въобще не са били учредени, то ответникът е трябвало да изиска реално гарантиране на отпуснатия кредит от страна на кредитополучателя, но не е сторил това. Не били изпълнени и задълженията, произтичащи от чл. 35-41, чл. 60, чл. 63, чл. 67 и чл. 68 от Правилника, като въпреки кредитния риск, произтичащ от липсата на обезпечения по кредит в размер на 12000000.00 евро, ответникът не бил дал указания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и принудително събиране на вземането на Банката. Още сочи, че към процесния период ответникът заемал длъжност изпълнителен директор при ищеца, въз основа на сключен Договор за управление от 21.07.2003 г. В качеството си на такъв участвал във вземането на Решение от 25.07.2012 г. на УС за сключване на Договор за банков кредит с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД. Твърди, че са извършени и нарушения на сключения договор за управление, които се изразявали в неспазване на процедурата по отпускане на кредит, регламентирана в Правилника за кредитната дейност, което довело до формиране неправилна преценка на финансовото положение, респ. кредитоспособността на кредитополучателя и неправилна преценка на възможността му да погасява отпуснатия кредит. В договора липсвали адекватни клаузи, гарантиращи интересите на Банката по отношение на договорните обезпечения и предпоставките за усвояване на кредита. Твърди, че нарушенията на договора за управление се изразяват и в неполагане на грижата на добър банкер и не защитаване интересите на Банката, чрез вземане на решение за сключването на Договор за банков кредит при липса на достатъчно информация за финансовото положение на кредитополучателя и при неизгодни договорни клаузи, довели до необезпеченост на кредита и до усвояване на средствата по кредита без учредяване на обезпечения. Ответникът не е изпълнил и задължението си да упражнява цялостен оперативен и ефективен контрол по отношение на провеждане на процедурата по отпускане на кредита, като не е извършил контрол по отношение на всички етапи на процедурата, извършването им и съответствието им със заложеното в Правилника. Не е положил и дължимата грижа при изпълнение на задължението си да управлява имуществото на Банката, като е разрешил обвързването на Банката в договорни отношения, водещи до намаляване на имуществото й (чрез отпускане на кредит), без да бъдат уговорени ефективни гаранции за защита на интересите й. С действията на ответника нарушена била и разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ТЗ. В границите на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор вх. № 71550/30.05.2017 г., в който оспорва иска. По допустимостта на иска твърди, че предявените искове са недопустими поради факта, че ответниците, в качеството им на изпълнителни директори и членове на УС на ищеца, в периода в който е сключен процесния договор за банков кредит, а и през целия период, в който те са били членове на съвета и администратори, са били освобождавани от отговорност с решения на ОС на акционерите. Предявява инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на Решение № 77/25.06.2014 г. на УС на БНБ, с което С. Л. и Е. К. са назначени за квестори на банката, в нарушение на императивната норма на чл. 105, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗКИ, тъй като посочените лица, не са удостоверили в декларация, че са работили най-малко 5 г. на ръководна длъжност в банка или в сравнимо с банка дружество или институция. Твърди, че с иска по чл. 57, ал. 3 ЗБН е за реализиране на гаранционнообезпечителната отговорност на органните представители на банката, предвидена в чл. 240 ТЗ (приложим субсидиарно, съгласно чл. 7 ЗКИ). Твърди, че за успешното реализиране на отговорността на органните представители на търговските дружества по чл. 240 ТЗ е необходимо освен да е осъществен фактическия състав на отговорността (противоправно поведение, имуществени вреди, причинна връзка и вина) и да не е взето решение по чл. 221, ал. 1, т. 10 ТЗ - за освобождаването им от отговорност. Решението на ОСА за освобождаване от отговорност счита да има негативно действие по отношение на възможността дружеството да предяви по съдебен ред иск за обезщетяване за претърпени вреди. Счита, че чл. 57, ал. З ЗБН няма характера на специална норма, която да конкурира и дерогира приложението на разпоредбата на чл. 240, ал. 3 ТЗ, защото във всеки случай когато органните представители не са освободени от отговорност от ОСА, тяхната отговорност за вреди може да се търси от синдика с иск по чл. 57, ал. З ЗБН. По аргумент от противното, тогава когато органните представители на банката са освободени от отговорност от ОС на акционерите, тяхната имуществена отговорност не може да бъде ангажирана. В производството по несъстоятелност, синдикът придобива качеството на процесуален субституент на банката, тогава когато същата не е освободила от отговорност на членовете на съветите с решение по чл. 221, ал. 1, т. 10 ТЗ и са налице условия за търсене на тяхната отговорност за имуществени вреди. Оправомощаването на синдика с изричната разпоредба на чл. 57, ал. 3 ЗБН е нужно, защото исковете, които той може да завежда в производството по несъстоятелност са numerous clauses и са съобразени с характера и целите на производството по несъстоятелност. Излага, че правоотношението между ищеца и ответника е възникнало на 21.07.2003 г. в резултат на неговия избор за член на управителния съвет и изпълнителен директор от Надзорния съвет. На същата дата бил подписан и договор за управление, в който били посочени неговите права и задължения във връзка с възложените управленски функции. С Решение на УС ищеца от 02.11.2012 г., функциите на членовете на УС били разпределени с оглед на задачите по текущото управление на банката. Съгласно това решение, ответникът като ресорен директор отговарял за общата координация и контрол върху дейността на следните звена и дирекции: Дирекция „Бек офис“, Дирекция „Сигурност“, управление „Информация и банкови регулатори“, управление „Клонова мрежа и корпоративни клиенти“, Дирекция „Проектно и инвестиционно финансиране“. Счита, че за да бъде противоправно деянието, то следва да се изразява в нарушение на задължение, възникнало по силата на сключения договор за управление, а ищецът не въвежда твърдение за извършено от ответника нарушение на конкретна разпоредба от сключения от него договор за управление при отпускането на кредита на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД с договора от 25.07.2012 г. Акцентира, че договорът за кредит не носи негов подпис, като такъв е положен само в решението на УС за предоставянето на кредита, при изпълнение на условията за обезпечаването му чрез особен залог върху активи на пазарна стойност 125% от размера на кредита. Твърди решението на УС да е взето при наличие на всички изискуеми становища дадени от съответните дирекции по предвиден в Правилника за кредитната дейност ред. От друга страна сочи, че усвояването на кредита, съгласно чл. 26 от договора, кореспондиращ на чл. 51 от Правилника за кредитната дейност става след като се сключат обезпечителните договори, тоест след като задължението на кредитополучателя по чл. 23, б. “а“, вр. с чл. 31 от договора за кредит, бъде изпълнено. Към датата на сключването на процесния договор за кредит и в периода до отстраняването му от УС с Решение на УС на БНБ № 74/22.06.2014 г., ответникът твърди да не е имал преки задължения за извършване на конкретни действия при сключване, усвояване и издължаване на договорите за банков кредит с търговски дружества-кредитополучатели. Правният и финансов анализ, целевото усвояване на кредита, оценката и приемането на обезпеченията по кредитите, отпускани от банката, видно от представените от ищеца правилници за кредитиране, а и от описаното по-горе решение не са били нито негови преки задължения, нито на работещите в контролирани от него звена и дирекции. Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, въз основа на представените по делото относими доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Представен по делото е договор за възлагане на управлението от 21.07.2003 г. и 2 бр. Анекси към него (стр. 122-129), сключени между страните по делото. Видно от него е, че същия урежда отношенията между банката и изпълнителния директор - ответника, във връка с възлагането от НС на Изп. директор да управлява и представлява банката (чл. 1.2.), срещу уговореното възнаграждение. Още на ответника като изпълнителен директор и член на управителния съвет, е вменено задължение да управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго легитимирано лице (прокурист, търговски пълномощник и др.) банката, като: организира и контролира цялостната дейност по управление на банката; упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на банката; решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава НС или УС или съдържанието на техните клаузи се определя от тях; управлява имуществото на банката, като съгласно закона, решенията на ОСА, тези на НС или на УС, се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство (чл. 4.10 и сл.). Не е било предмет на спор между страните и, че правомощията на ответника като Изп. директор на банката са прекратени с Решение на УС на БНБ № 74/22.06.2014 г. Не е било спорно между страните и обстоятелството, че на 25.07.2012 г. до ищеца е отправено искане за отпускане на кредит „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, в размер на 12000000 евро, за инвестиционни цели (стр. 29-32). Във връзка с така отправеното искане не се спори да е било изготвено писмено становище от 25.07.2012 г. от Г. З., Управление „ Кредитиране“ и П. Х., Дирекция „Кредитен риск“, в което е изразено становище до кредитния съвет на „КТБ“ АД за обсъждане на следните параметри по сделката: размер - 12000000 евро, цел на кредита „за придобиване на дълготрайни активи“, срок на усвояване - до 31.08.2011 г., срок на издължаване – до 15.12.2013 г., 12 бр. равни месечни вноски от 15.01.2013 г., лихвен процент - 9.5% и – обезпечение – особен залог и ипотека на придобитите с кредита активи. Предоставена е информация, че исканите средства са необходими за закупуване на акции и дялове от дружества в областта на животновъдството и хранително-вкусовата промишленост, като описа на дружеството в областта на селското стопанство му дава възможност за подобни сделки, от които ще реализира положителен финансов резултат в сравнително кратък период. Изразено е становище във връзка с риска на банката от финансирането и относно нивата на риск и спазването на вътрешните лимити. Представени по делото са и формуляри за определяне на вътрешен кредитен рейтинг и за определяне на комплексен кредитен рейтинг, съгл. Правилника за кредитната дейност на (стр. 42-78) на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, изготвени в период, както преди сключване на процесния договор за кредит, така и след това. Във всички формуляри е определена степен на кредитен рейтинг – АА, съответстваща на група за категоризация по Наредба № 9 на БНБ – първа. Представен по делото е и Протокол от заседание на УС на ищеца, проведено на 25.07.2012 г., на което е взето решение за сключване на договор за банков кредит за сумата 12000000 евро с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД. Протоколът от заседанието е подписан от Г. Х., О. Р. и И. З., като членове на УС на банката. Не се е спорило и, че на 25.07.2012 г. между "КТБ" АД, от една страна и от друга страна „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, като кредитополучател , е сключен договор за банков кредит, с който е отпуснат кредит в размер на 12000000 евро, предназначени за закупуване на дълготрайни активи. Уговорено е заплащане на годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9.5 %, начислявана ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и платима ежемесечно на 25-о число на съответния месец (чл. 10). При нарушаване на сроковете за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени в договора, банката, освен договорената лихва, начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно (чл. 12). Уговорен е краен срок за погасяване на задължението 15.12.2013 г., като главницата следва да бъде погасявана 12 броя ежемесечни погасителни вноски, всяка по 1000000.00 евро, платими всяко 15-то число , считано от 15.01.2013 г. (чл. 17 и 18.1.). Уговорена е и неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й изплащане. (чл. 13). За гарантиране издължаването на предоставения кредит кредитополучателят се е задължил в срок до 30.09.2012 г. да учреди особен залог на активи на обща пазарна стойност минимум 125 % от размера на разрешения лимит и особен залог по реда на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни сметки с банката. (чл. 31). Видно от договора е и, че същият не носи подпис на ответника. Представени са и формуляри за преглед на договорите за банков кредит на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, изготвени през периода 23.11.2011 г. – 29.04.2014 г. В изготвените формуляри се съдържат констатации, че дружеството винаги изпълнява ангажиментите си към банката, обслужва ползваните кредити без просрочия, извършвани са предсрочни погасявания и рискът за банката от действащата експозиция не е увеличен (стр. 79 - 92). Не се е спорило по делото, че посочените в сключения договор обезпечения не са били предоставени. Представено по делото е и изявление за обявяване на предсрочна изискуемост от 13.11.2014 г., с което задълженията по процесния договор за кредит са обявени за предсрочно изискуеми. Изявлението е отправено от ищеца, чрез назначените му квестори и е достигнало до кредитополучателя на 14.11.2014 г. Видно от обявяванията по партидата на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД в ТР е, че с Решение № 1084/20.06.2016 г., постановено по т.д. № 1965/2015 г. на СГС и по молба на „КТБ“ АД (н) е обявена свръхзадължеността на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, с начална дата – 31.12.2011 г. Открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството. С Решение № 262/06.02.2027 г. е постановено прекратяване на дейността на търговеца, обявен е в несъстоятелност и е спряно производството по несъстоятелност. Производството отново е спирано с Решение № 145/01.03.2019 г. и с Решение № 260292/06.11.2020 г. Последно производството е възобновено с Решение № 261533/22.11.2021 г., по искане на кредитора „Кънстръкшън Екуипмънт“ ЕООД, като частен правоприемник на кредитора „КТБ“ АД (н). С Решение № 260083/08.07.2025 г. производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на търговеца, поради липса на предплатени разноски и, поради недопустимост на последващо спиране, по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ. С определение № 4842/16.09.2016 г. съдът по несъстоятелността е одобрил списък на приетите от синдика вземания на кредитори на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, обявен по партидата на длъжника на 26.08.2016 г., от който е видно, че са приети вземания на ищеца по процесния договор за кредит в размер на 4600000.00 евро, главница. Още се установява от обявяванията по партидата на търговеца, че с Определение № 260012/03.01.2024 г., съдът по несъстоятелността е одобрил представения от Синдика план за осребряване на имуществото на длъжника. В хода на първоинстанционното производство са събрани специални знания посредством съдебно-счетоводна експертиза вх. № 276666/12.11.2025 г., чието заключение, неспорено от страните, е кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от въззивния съд, като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че общият размер на усвоената сума по Договор за банков кредит от 25.07.2012 г. възлиза на 12000000 евро. Усвояването на кредита е извършено еднократно на 25.07.2012 г. по разплащателна сметка при „КТБ“АД - BG93KORP92201430944401 в евро, с титуляр „Глобал Агро Трейд” ЕООД като кредитополучател. Експертът сочи, че общия размер на възстановената сума по процесния договор възлиза на 7400000 евро. Размерът на непогасената главница по договора, отнесена във връзка е откритото производство по несъстоятелност по с/ка 444 „Съдебни вземания”, възлиза на 4600000 евро. Кредитната експозиция на „Глобал Агро Трейд” ЕООД към 25.07.2012 г. - датата на процесния договор, възлиза на 13.98 % от собствения капитал на „КТБ” АД. Към датата на подписване на процесния договор и преди усвояването на кредитната сума по него, наличността по разплащателна сметка BG93KORP92201430944401 в евро, с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД е била в размер на 131379.24 евро. Към 17.06.2014 г. наличността по тази сметка е била в размер на 91.79 евро. Към датата на подписване на процесния договор наличността по разплащателна сметка BG14KORP92201030944401 в лева, с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД е била в размер на 28802.45 лв. Към 16.06.2014 г. наличността по тази сметка е била в размер на 190.02 лв. Общият размер на постъпилите суми по разплащателна сметка BG93KORP92201430944401 в евро, с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, за периода 25.07.2012 г. - 20.06.2014 г. възлизат на 122032975.55 евро. Общият размер на излезлите суми от разплащателна сметка BG93KORP92201430944401 в евро, с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, за периода 25.07.2012 г. - 20.06.2014 г. възлизат на 122164263.00 евро. Общият размер на постъпилите суми по разплащателна сметка BG14KORP92201030944401 в лева, с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД за периода 25.07.2012 г – 20.06.2014 г., възлиза на 119964700.80 лв. Общият размер на излезлите суми от разплащателна сметка BG14KORP92201030944401 в лева, с титуляр „Глобал Агро Трейд“ ЕООД за периода 25.07.2012 г – 20.06.2014 Г. възлизат на 119993313.23 лв. Експертът още е установил, че към 31.12.2011 г. дружеството не е отчело наличие на ДМА. Към 31.12.2014 г. е отчетен ДМА в размер на 2500000 лв., представляващ земя в с. Богдан – 9670 кв.м., закупен през 2012 г. на стойност 2500000 лв. Дългосрочните финансови активи са формирани, както следва: - към 31.12.2011 г. в размер на 37425000 лв., от които акции и дялове в асоциирани предприятия 795000 лв., предоставени дългосрочни заеми 36630000 лв. Към 31.12.2014 г. са в размер на 1855000лв., от които акции и дялове в размер на 795000 лв., други заеми 1060000 лв. Експертът е установил и краткосрочните вземания на дружеството. По делото са представени Правилник за кредитната дейност на КТБ АД за 2011 г. и 2012 г., ведно с приложенията към него и ОУ за осъществяване на кредитни сделки. При тази фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи: Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение № 315/12.05.2026 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество. Предмет на въззивна проверка е постановеното решение в отхвърлителната му част. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Първото оплакване във въззивната жалба е за недопустимост на съдебното решение в атакуваната му част и е обосновано с твърдения, че съдът не се е произнесъл по предявените евентуални искове. Налице е константна практика на съдилищата, включително задължителната по TP № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., която приема за недопустимо съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран - разгледал е непредявен иск. В множество решения на ВКС, включително постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58/20.07.2022 г. по т.д. 309/2021 г. на ВКС, I ТО, Решение № 5/20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 77/08.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 92/23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо. Настоящият състав намира, че решението в атакуваната му част не страда от такъв порок. Съдът се е произнесъл по заявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН. Посоченият иск е за присъждане на обезщетение за вредите причинени на банка от нейни бивши администратори, който се предявява пред съда по несъстоятелността. Обстоятелството, че искът е обоснован с твърдения за извършени нарушения от страна на бивш администратор, както на закона, така и на сключения договор за управление, не води до извод, че са предявени няколко иска, макар ищецът да поддържа подобно становище. Дори и изложеното да не бъде споделено непроизнасянето по цялото искане на страната не би обосновало извод за недопустимост на съдебното решение. Поради което и съдебното решение като съответно на заявената за разглеждане осъдителна претенция е и допустимо. Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращите жалби. С разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗБН е регламентирана специална имуществена отговорност за вреди на изчерпателно определени от законодателя лица, която произтича от заеманата от тях длъжност на администратор. Легална дефиниция на понятието се съдържа в разпоредбата на пар 1 т. 2 ЗБН, като такива са членът на надзорния или управителния съвет на банката; длъжностното лице с ръководни функции в банката и всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката. В не е било предмет на спор, че ответникът е член на управителния съвет. Твърди се, че при осъществяването на тази длъжност е нарушил, респ. не е изпълнил, задълженията, чиито носител е били именно в това му качество. Отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН е специална деликтна имуществена отговорност за вреди, която е сходна с отговорността, уредена в чл. 145 и чл. 240, ал. 2 ТЗ, известна като „управленски деликт“. Елементите от фактическия й състав са аналогични на тези на обикновения деликт - противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Същата произтича едновременно от закона и от договора, доколкото с тях на администратора са възложени функциите да организира и управлява с грижата на добър банкер дейността и имуществото на кредитната институция. Поради това отговорността не е ограничена, като при ангажирането й, претърпените от банката вреди от управлението подлежат на обезщетяване в пълния им размер. В това число се включва и хипотезата, когато вследствие конкретни действия или бездействия, намиращи израз в неупражнен контрол от страна на администратори на банката, е причинен неоправдан разход, загуба или липса на парични средства. За успешното провеждане на такъв иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи едновременното наличие на всички елементи от фактическия състав на деликта. При всички случаи, съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили се върху патримониума на банката. В случая към датата на сключване на процесният договор за банков кредит – 25.07.2012 г. ответникът е имал качеството "администратор", тъй като е заемал длъжност изпълнителен директор и член на УС на „КТБ“ АД. За да бъде ангажирана отговорността им на посоченото по-горе основание следва да бъде установено, че като "администратор" на банката е извършил действия или е допуснали бездействия, с които са нарушили конкретни, вменени им от Устава на банката и договора за възлагане на управление, Правилник за кредитната дейност и друг вътрешноведомствен акт или произтичащи от закона задължения при разрешаване и сключване на договорите за кредит. Условията и реда на проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки са уредени в Правилника за кредитната дейност от 2012 г., действащ към момента на сключване на договора, като процедурата по проучване и одобряване на кредита, както и последващ контрол върху изпълнението му е възложена за осъществяване в отделните етапи на конкретни отдели и структурни звена в банката, които са длъжни да извършат необходимите действия по проучване, оценка и анализ на предмета и целта на договора, предлаганите обезпечения, кредитоспособността на кредитоискателя и др., като подготвят необходимата документация. На база на последната изпълнителните директори вземат решение за сключването на договора (чл. 45 ал. 1 и ал. 2 от Правилника ). Съгласно посочения текст вземането на управленското решение е на база проекто-договори по кредитната сделка, парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от Централно управление на банката, началника на управление „Кредитиране“, като липсва регламентирано изискване да се внасят за разглеждане всички документи. Прегледа на цялостната документация и съответствието й с изискванията на правилника, както и анализа и преценката на риска са предоставени на различните служители от оперативни и спомагателните звена, посочени в Правилника за кредитната дейност, а предложението за формиране на голяма експозиция е комплектовано със становищата на длъжностните лица. Предвид установеното, за да се приеме неизпълнение на вменените задължения на ответника следва да се установи, че положително решение е взето при липсата на изискуемите документи, а от данните по делото е видно, че са изпълнени изискванията на Правилника за кредитната дейност за предоставяне на становища от Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“. Установява се, че е изпълнено и изискването по чл. 45, ал. 3 от Правилника за решение на управителният съвет, тъй като се формира голяма експозиция. Неизпълнение на поети от ответника задължения да управлява и се грижи за имуществото на банката би било налице в случай на вземане на решение за сключване на договора въпреки дадено отрицателно становище от съответните специалисти или при пренебрегване на Управителния и Надзорния съвети в случаите на чл.45 ал. 3 и ал. 4 от правилника, при лоша оценка на риска и изначално предвидима невъзможност за възвръщаемостта от страна на кредитополучателя, какъвто не е разглежданият случай. По делото се установи спазването на процедурата по изготвянето и предоставянето за проучване на компетентните управителни органи на становищата на служителите в съответните звена. От представените доказателства се установява, че е проведена процедура съобразно вътрешните правила за отпускане на кредити, вкл. извършване на предварителен и текущ финансов и правен анализ за кредитополучателя. Етап от проучвателната дейност, необходима за произнасяне по искането за кредит е анализ от служител на Дирекция „Кредитен риск“, който съгласно Правилника анализира предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя, както и резултатите от правния анализ. В процесния случай не се установява към момента на сключването на договора анализите в кредитното досие да са сочили данни, от които да се изведе неспособността на кредитополучателя да плати. Управлението на кредитния риск се осъществява чрез приложение на ефективни процедури за идентифициране, измерване и контрол на кредитните експозиции. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Правилника за кредитната дейност банката прилага система за присъждане на комплексен кредитен рейтинг на кредитополучателите, съответстваща на характера, размера и сложността на кредитната дейност, като ККР на клиент се определя от показателя „вътрешен кредитен рейтинг“ и от оценката на определени допълнителни показатели, с включването на които се цели постигането на пълен обхват на всички обстоятелства, които могат да окажат влияние върху способността му да обслужва задълженията си. Анализа на събраните по делото доказателства не водят до извод, че към момента на сключването на договора са били налице предпоставки, водещи до увеличаване на кредитния риск, които са били пренебрегнати от ответника, в качеството му на представляващ банката–кредитодател – напр. кредитоискателят да е бил кредитно задлъжнял, неплатежоспособен или с лош кредитен рейтинг, поради което не може да бъде направен извод, че изначално с гласуването на ответника на проведеното заседание на УС за сключването на кредитната сделка, банката е била поставена в риск от невъзможност да събере вземанията си, още повече, че процесния договор за кредит не носи подпис на ответника. Касателно предвидените в договора обезпечения следва да бъде посочено, че в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ПКД е предвидено, че в зависимост от степента на кредитния риск при сключване на кредитни сделки, Банката спазва принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска. Като достатъчно е определено обезпечението, чиято стойност покрива оценения от Банката кредитен риск (чл. 15, ал. 2 ). Ликвидно е обезпечението, което може да бъде реализирано по всяко време на действието на кредита с най-малко разходи и на най-добра цена (чл. 15, ал. 3 ). Съгласно чл. 16, ал. 1, кредитната политика на Банката е ориентирана предимно към корпоративни клиенти, без това да я ограничава и по отношение на други кредитоискатели с доказана ефективност на кредита. В чл. 16, ал. 3 е предвидено, че при сключване на кредитните сделки Банката, освен активите и пасивите на кредитоискателя, взема предвид създадената търговска организация, клиентската структура, пазарния дял, степента на развитие на дейността на клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име. Гореизложеното обосновава извода, че преценката за достатъчността на обезпечението се прави въз основа на преценка на покритието на кредитния риск и зависи от степента на развитие на дейността на клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име. Предоставянето на кредити на новоучредени търговски дружества, каквото е процесното е високорискова дейност, която е в предмета на дейност на търговските банки, с цел получаване на приходи от тази дейност, поради което преценката за възвръщаемостта на кредита не може да бъде поставена единствено в зависимост от предоставените обезпечения. Тъй като се касае за новоучредено дружество при преценката следва да се изхожда от бъдещите приходи, които дружеството би получило, които следва да са документално обосновани, а преценката за документалната обоснованост се извършва от звената в банката, на които е възложена тази дейност. Видно е, че при вземане на решението, от което се твърди да са произтекли вредите за банката е постановено условие за предоставяне на обезпечение, което е възпроизведено впоследствие и в сключения договор, т.е. кредитът не е предоставен при липса на обезпечения. Не се установява упражняването на последващ контрол върху реалното предоставяне на обезпечението да е било вменено в задължение на ответника. Още повече, че в извършения последващ контрол до 29.04.2014 г. на всички сключени договори за кредит с „Глобал Агро Трейд“ ЕООД не само не са установени просрочия в погасяването на задълженията, а е установено предсрочното им погасяване. Не е било спорно между страните, а и е служебно известно, че с решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, чл. 116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, вр. с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, за срок от три месеца е спряно изпълнението на всичките й задължения и е ограничена дейността й, като е забранено извършването на всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, а с решение № 114/16.09.2014 г. срокът на специалния надзор е продължен до 20.11.2014 г. С решение № 138 на Управителния съвет на БНБ по протокол № 27/06.11.2014 г., обявено по партидата в търговския регистър на 07.11.2014 г., е отнет лицензът на „КТБ“АД за извършване на банкова дейност. Считано от датата на поставяне на банката под специален надзор са прекратени правомощията и на ответника, т.е. евентуалното неизпълнение на задължения по кредитната сделка не би могло да е в причинна връзка с негово поведение, а от друга страна предсрочна изискуемост е обявена на 14.11.2014 г. Ищецът твърди, че вредата се съизмерява с усвоената и невъзстановена главница по договора за кредит – 4600000 евро. Вярно е, че ищецът е гласувал при вземане на решение за сключване на договор за кредит, но посочените кредитни сделки са част от упражняваната от банката търговска дейност, чиято цел е реализирането на печалба. Само по себе си упражняването на правото на глас не води до намаляването на паричните средства на банката, респ. до настъпване на имуществена вреда, още повече че актива на банката се увеличава с лихвоносно вземане срещу кредитополучателя. Съдът намира, че по делото събраните и анализирани доказателства не водят до извода, че с упражняването на правото на глас на ответника за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи претърпяни загуби, изразяващи се в невъзможността да бъдат събрани задълженията по договора за кредит в размер на исковата сума. Дори и да се приеме наличието на такава вреда, то не се установява тя да се дължи единствено и само на неправомерното действие на ответника по разрешаването на процесния договор за кредит. Както бе посочено изявление до кредитополучателя, с което е обявена предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор е получено от длъжника на 14.11.2014 г. , но въпреки това ищецът не е упражнил правото си да пристъпи към незабавното им принудително събиране, чрез иницииране на заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК. Възползвал се е от правото си да подаде молба по чл. 625 ТЗ през 2015 г. и с Решение от 20.06.2016 г. производство по несъстоятелност на длъжника „Глобал Агро Трейд“ ЕООД е било открито. Както бе посочено в установеното по фактите вземанията на ищеца са били предявени и включени в списък на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Следователно и към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност ответникът не е имал задължение да извършва действия за удовлетворяване вземанията на банката, за да се приеме, че същият е бездействал. На следващо място, както бе посочено в установеното по фактите, в хода на производството по несъстоятелност на длъжника „Глобал Агро Трейд“ ЕООД ищецът явно се е разпоредил с вземанията си, доколкото е бил заместен от частен правоприемник в лицето на „Кънстръкшън Екуипмънт“ ЕООД. Последното дружество в качеството на кредитор е отправило и искане за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД през 2021 г., което е било и уважено. Що се отнася до твърденията за неполагане на грижата на добрия търговец, разписана в разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ТЗ, при извършеното гласуване, подобно поведение от страна на ответника не се установява от събраните доказателства. Макар и в българското законодателство да не е налице легална дефиниция на понятието „грижа на добрия търговец“ съдържанието се извежда от обективни фактори. Грижата на добрия търговец може да бъде определена като квалифицирана в сравнение с тази на добрия стопанин, т.к. изискванията към добрия търговец са завишени. Той е професионалист и има повече знания и умения от нетърговеца. В търговското право тази грижа включва определена степен на старание, внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен интелектуален и физически потенциал. Грижата на добрия търговец може да се определи като грижа, която добрият, почтеният и опитен търговец в съответствие с даден бранш обикновено проявява при изпълнението на задълженията си. Винаги обаче следва да се отчитат особеностите на извършваната дейност и следователно не може да се въведе един абстрактен критерий. В този смисъл съществуват и диференцирани понятия - „добрият банкер“, „добрият превозвач“ и т.н. Тази грижа трябва да се полага, когато лицето притежава търговско качество по отношение на всяка сделка, както и при всички абсолютни търговски сделки без значение дали притежава търговско качество. В горния смисъл, за да бъде обоснован извод за нарушение на изискването за полагане на грижата на добрия търговец, по см. на чл. 237, ал. 2 ТЗ не би могло да се има предвид само неблагоприятния, респ. лош за съответното стопанско ЮЛ, икономически резултат за определен период от време или по определен договор (какъвто е случая), а следва да бъде установено недобросъвестно поведение - умишлено или небрежно, обосновано с конкретни нарушения на съответните правила за стопанската дейност на предприятието и то - предвид конкретната, съществуваща в страната, икономическа обстановка. (доводите извлечение от Решение № 426/16.08.2005 г. по т.д. № 725/2004 г., на ВКС, II ТО). В случая такова поведение не се установява от събраните доказателства. Същевременно, обстоятелството, че при вземане на решението на УС за сключване на процесния договор за кредит са участвали всички членове на УС на ищеца, които са били единодушни в съгласието си, изключва наличието на проявена от ответника, като изп. директор и член на УС небрежност, която да обосновава виновното му противоправно поведение. От изложеното се налага извод, че освен, че по делото не се установиха действия, респ. бездействия на ответника в нарушение на негови задължения, произтичащи от закон или от сключения договор за управление, не се установи и настъпила вреда за ищеца, нейния размер и наличието на пряка причинна връзка с поведение на ответника. Не следва да бъде обсъждан въпросът налице ли са основания за солидарно осъждане на ответника с неучастващите по делото лица. Предявеният иск е неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне. Като е достигнал да идентичен краен правен извод първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще следва да бъде потвърден. Сезиращата въззивна жалба се преценява като неоснователна. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,