Решение № 9 от 6.2.2026 г. на Районен съд - Левски по дело № 273/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от И. К. И. от гр.Левски против Наказателно постановление №5/30.10.2025г. на Началник РУ - Левски при ОД на МВР- Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.257, ал.1 ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.65, ал.1 ЗМВР. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП, както и за неустановеност на важни фактически обстоятелства относно твърдяното нарушение, което е довело до грешни фактически и правни изводи на АНО. Твърди се, че административно-наказващият орган не е изследвал цялостно и обективно фактическата обстановка. Твърди се нарушение на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН – описание на законовите разпоредби, които са нарушени. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник адв.А.А. – АК - Разград, който поддържа жалбата. Излага аргументи за недоказаност на нарушението, установено от разпитаните свидетели. Моли наказателното постановление да бъде отменено и в полза на адвоката да бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Ответната страна по жалбата Началник на РУ Левски към ОДМВР – Плевен не се явява и не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание. С административно-наказателната преписка изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Наведени са доводи, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и съдържа всички задължителни реквизити. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: Жалбоподателят И. К. И. и П.Б.Г. били в конфликтни отношения. На 10.07.2025г. от полицейски служител при РУ Левски бил съставен Протокол за предупреждение на основание чл.65 ЗМВР на жалбоподателя И. К. И., с който му било разпоредено да не извършва унизителни и непристойни действия за честта и достойнството на П.Б.Г., както и да не се заканва с престъпление против нейната личност и имот, или личността и имота на нейни близки. След съставяне на предупредителния протокол в РУ Левски била подадена жалба от П.Б.Г., че жалбоподателят И. К. И. не спазва предупредителния протокол. От свидетеля В. А. Х. – мл. полицейски инспектор при РУ Левски, в присъствието на свидетеля П. Б. П., също п.и. при РУ Левски, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №5 от 08.10.2025г. срещу жалбоподателя И. К. И., за това, че на 10.07.2025г. в гр.Левски, пред жилищен блок на ул.“•••“ №*, минавайки покрай П.Б.Г., подвиквал с думите „Мръснице, ще видиш какво ще ти се случи“, след като е бил предупреден на основание чл.65 ЗМВР с Протокол за предупреждение №293р- 5454/11.07.2025г. по описа на РУ Левски – нарушение на чл.65 ЗМВР. Въз основа на съставения АУАН Началникът на РУ Левски издал обжалваното Наказателно постановление №5/30.10.2025г., с което на жалбоподателя на основание чл.257, ал.1 ЗМВР било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.65, ал.1 ЗМВР. Приетата за установена в НП фактическа обстановка е идентична с изложените в АУАН факти. Така приетата от съда фактическа обстановка се установява от следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите В. А. Х. и П. Б. П., писмени доказателства и доказателствени средства: Протокол за предупреждение №293р- 5454/11.07.2025г. по описа на РУ Левски, Акт за установяване на административно нарушение №5 от 08.10.2025г., Наказателно постановление №5/30.10.2025г. на Началник РУ Левски, Заповед №8121з-1233/27.05.2022г. на МВР. Даде се вяра на показанията на свидетелите, като еднопосочни и безпротиворечиви. Кредитирани бяха писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни лица, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред. Като взе предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни длъжностни лица. Основателен е наведеният от жалбоподателя довод за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е противоречие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация в АУАН и НП. Установява се, че съгласно обстоятелствената част на АУАН и НП на жалбоподателя е вменено, че не изпълнил отправено спрямо него разпореждане на полицейски орган. Неправилно като правна квалификация на нарушението е посочена разпоредбата на чл.65 ЗМВР, съгласно която полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Нормата на чл.65 от ЗМВР сама по себе си не предписва правило за поведение, неизпълнението на което да бъде вменено, като административно нарушение, а урежда правомощие на полицейските органи да предупреждават лице, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, като ал.2 урежда, че за писмените предупреждения се съставя протокол, а следващите алинеи уреждат процедурата по съставяне на такъв. В процесния случай се установява съставянето на писмен протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР. Правото на защита на санкционираното лице обаче е накърнена с липсата на надлежна правна квалификация на нарушението – посочване на материалноправната норма, съдържаща правило за поведение, задължение за жалбоподателя, което не е изпълнено, нарушение. Такова правило за поведение е предвидено в чл.64, ал.4 ЗМВР, съгласно който разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. На тази правна квалификация съответстват описаните в АУАН и НП факти – неизпълнение на полицейско разпореждане, дадено с цитирания протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е ограничило правото на санкционираното лице да научи правната квалификация на вмененото му нарушение, с оглед на която да организира защитата си. На това основание обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна от съда. За пълнота следва да бъде посочено още, че вмененото на жалбоподателя нарушение не се установява от събраните по делото доказателства. Еднопосочни са показанията на разпитаните свидетели, че актът за установяване на административно нарушение е бил съставен единствено въз основа на подадената от П.Б.Г. жалба и изложените в жалбата твърдения и в изпълнение на разпореждане на Началника на РУ Левски – резолюция върху жалбата за съставяне на акт. От показанията на двамата свидетели се установява, че не са разпитвани лица, снемани сведения за установяване на факти относно твърдяното нарушение. Предвид на изложеното вмененото на жалбоподателя нарушение се явява неустановено по категоричен начин от административно-наказващият орган, който носи доказателствената тежест за установяване на фактите, квалифицирани като административно нарушение, за които е наложено наказание. На основание изложените доводи обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. С оглед изхода на спора, основателно е направеното от защитника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които се установява, че адв.А.А. осъществява безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Предвид на изложеното на основание чл.38, ал.2 ЗА и чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на адв.А.А. адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, с левова равностойност 400 лева. Водим от горното, съдът