Решение № 4565 от 10.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 39483/2025 г.

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК). Предявени по реда на чл. 422 ГПК са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 94, ал. 2, т. 1 вр. чл. 94о ЗАПСП вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „7арт“ АД, ЕИК 207646011, дължи на и щ е ц а Сдружение „АРТИСТАУТОР“, ЕИК 121760000, сумата от 4552,13 лева, представляваща общ размер на вземане по Договор от 25.02.2021 г., формирано както следва: за първото тримесечие на 2023 г. – сумата от 499,41 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 168,55 лева, представляваща договорна неустойка за забава от 21.04.2023 г. до 23.02.2025 г.; за второто тримесечие на 2023 г. – сумата от 499,41 лева с ДДС, дължимо възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 145,83 лева, представляваща договорна неустойка за забава от 21.07.2023 г. до 23.02.2025 г.; за третото тримесечие на 2023 г. – сумата от 488,94 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 120,28 лева, представляваща договорна неустойка за забава от 21.10.2023 г. до 23.02.2025 г.; за четвъртото тримесечие на 2023 г. – сумата от 485,44 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 97,09 лева, представляваща договорна неустойка за забава от 21.01.2024 г. до 23.02.2025 г.; за първото тримесечие на 2024 г. - сумата от 478,44 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 73,92 лева, представляваща договорна неустойка за забава от 21.04.2024 г. до 23.02.2025 г.; за второто тримесечие на 2024 г. – сумата от 471 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2025 г., до окончателното плащане, и сумата 51,34 лева, представляваща договорна неустойка за забава от 21.04.2024 г. до 23.02.2025 г.; за третото тримесечие на 2024 г. – сумата от 471 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 29,67 лева, представляваща договорна неустойка за забава от 21.10.2024 г. до 23.02.2025 г.; за четвъртото тримесечие на 2024 г. – сумата от 463,92 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, и сумата от 7,89 лева представляваща договорна неустойка за забава от 21.01.2025 г. до 23.02.2025 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2025 г., до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.03.2025 г. по ч. гр. д. № 11154/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав. Ищецът твърди, че се намира в облигационно правоотношение с ответното дружество въз основа на сключен Договор от 25.02.2021 г., по силата на който ответникът в качеството на ползвател се задължил да заплаща на артистите изпълнители, участвали в посочените в Приложение № 1 към договора български игрални филми, месечни възнаграждения за отстъпения на ответника достъп до техните записани изпълнения или част от тях, които последният предлагал на неограничен брой лица по безжичен път или по кабел. Достъпът до изпълненията следвало да бъде предлаган от ответника по начин, позволяващ да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от артистите изпълнители по смисъла на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗАПСП. Страните уговорили дължимите месечни възнаграждения да се заплащат на артистите изпълнители чрез ищеца в качеството му на организация за колективно управление на права по смисъла на чл. 94а ЗАПСП в размер съгласно Тарифата на „АРТИСТАУТОР“ за размера на възнагражденията на артистите изпълнители, дължими от ползвателите на филми и аудиовизуални произведения от репертоара на ищеца. По силата на чл. 3 от договора месечното възнаграждение за едно произведение за една минута е 0,03 лева без ДДС, или на обща стойност от 181,98 лв. с ДДС за включените в Приложение № 1 аудиовизуални произведения, като съгласно чл. 6 страните разделили за нуждите на договора всяка календарна година на четири тримесечия. В чл. 7 от договора било уговорено, че ответникът дължи плащане на ищеца в срок до 20-о число на месеца, следващ съответното тримесечие. В случай на забава от страна на ответника да изплати дължимите възнаграждения, то дължи неустойка в размер на 0,05% на ден върху дължимата сума, но не повече от нейния еднократен размер. Ищецът твърди, че въпреки опитите за доброволно изпълнение за 2023 г. и 2024 г. ответникът не е престирал в срок дължимите по договора възнаграждения, поради което е изпаднал в забава и дължи неустойка по чл. 8 от договора, считано от 21-о число на месеца, следващ съответното тримесечие. Излага, че за исковия период част от аудиовизуалните произведения по Приложение № 1 са с изтекли права по смисъла на чл. 82, ал. 1 ЗАПСП, което довело до намаляване на месечния размер на възнагражденията по договора. Сочи, че базовата сума, дължима за всяко тримесечие след премахване стойността на цената на филмите с изтекли права, е в размер на 499,41 лева с ДДС. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. К. Ч., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните с твърдяното в исковата молба съдържание. С тези съображения прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 25.02.2025 г. срещу „7арт“ АД, по което е образувано ч. гр. дело № 11154/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, и на 20.03.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника в производството с предмет описаните вземания, възникнали на твърдяното от ищеца основание. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът в заповедното производство е подал възражение по образец, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителен иск с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, който е допустим. По исковете с правно основание чл. 94, ал. 2, т. 1 вр. 94о ЗАПСП вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищецът в качеството на организация за колективно управление на права е отстъпил на ответника в качеството на ползвател ползването през исковия период на посочените в Приложение № 1 български игрални филми от репертоара на ищеца чрез предлагането им от ползвателя на неограничен брой лица по безжичен път или по кабел, за което ответникът дължи възнаграждение; начинът на определяне на дължимото се възнаграждение съобразно договора и действащата към момента Тарифа по чл. 94р, ал. 1 ЗАПСП; стойността на претендираните за исковия период възнаграждения; изискуемост на всяко от вземанията. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на претендираните задължения. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП предвижда, че колективното управление на авторски или сродни на тях права (колективно управление на права) e дейност по управлението на авторски и/или сродни на тях права едновременно от името и за сметка на повече от един носител на авторски и/или сродни на тях права (носител на права) в тяхна обща полза, като включва: отстъпване на ползватели на авторски и/или сродни на тях права за използване на произведения и други обекти на закрила; събиране на приходите от упражняването на тези права, както и от права за получаване на дължими съгласно този закон възнаграждения, включително компенсационни; разпределение и изплащане на събраните от използването суми на носителите на права; защита на управляваните права; наблюдаване на начина, по който правата се упражняват. Колективно управление на права може да се извършва от организация за колективно управление на права - сдружение с нестопанска цел, което се учредява, управлява и контролира от своите членове – носители на права, и което по договори с носители на права или с друга организация за колективно управление на права, с която има сключен договор за взаимно представителство, е упълномощено да извършва колективно управление на права като негова единствена или основна дейност или това му е възложено по този закон /чл. 94а ЗАПСП/. В между страните не е спорно, че дружеството ищец представлява организация за колективно управление на права по см. на чл. 94а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. От актуалния устав на сдружението, публично достъпен в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, се установява, че предметът на дейност на сдружението „АРТИСТАУТОР“ е управление и защита на отстъпените му права на артистите изпълнители (сродни на авторските), водене на преговори и сключване на договори с ползвателите на тези права, събиране и разпределение на възнаграждения при излъчване на изпълненията на артистите изпълнители по безжичен път и чрез сателит, предаване и препредаване по кабел на други организации, разпространение чрез интернет и всякакви други технически средства, звукозаписване и видеозаписване на изпълнението, възпроизвеждане на записи върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение, публично изпълнение на записите, както и всеки друг вид използване, за което по закон се дължи възнаграждение на артистите изпълнители. Съгласно чл. 94о, ал. 1 ЗАПСП организацията за колективно управление на права отстъпва на ползвателите с договор колективно управляваните права за използване на произведения или на други обекти на закрила. От приетия като писмено доказателство по делото Договор от 25.02.2021 г. се установява, че между ищецът и ответното дружество е сключен договор, по силата на който страните са уредили отношенията си по повод дължимите от ответника възнаграждения на артистите изпълнители, участвали в български игрални филми, за предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до техните записани изпълнения или част от тях по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях по см. на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗАПСП. Произведенията, съдържащи записани изпълнения на артисти изпълнители, могат да бъдат гледани посредством използването на телевизор, компютър, мобилно или друго възпроизвеждащо устройство по начин, който позволява на крайния потребител единствено да ги гледа във време, индивидуално избрано от него, без възможност те да бъдат записвани, възпроизвеждани или съхранявани по какъвто и да е начин. В чл. 2 от договора страните са уговорили, че възнагражденията се заплащат на артистите изпълнителни от ответника чрез „АРТИСТАУТОР“ в размерите и сроковете, уговорени между страните, а „АРТИСТАУТОР“ поема задължение да разпределя получените от ответника по силата на договора възнаграждения между правоимащите артисти изпълнители съгласно своя устав, правилата за разпределение и съобразно представената от ответника информация. В Приложение № 1 към договора е поместен Списък с произведенията /общо 53 на брой/, индивидуализирани чрез заглавие, режисьор, година на производство и продължителност в минути, които ответното дружество ще използва по описания в договора начин, и за които се дължи съответното възнаграждение по реда и условията на договора /чл. 1, ал. 2/. Договорът е породил действие от датата на подписването му за срок до 31.12.2021 г., като, в случай че нито една от страните не изпрати до другата писмено предизвестие в срок до 30-и ноември на съответната календарна година, договорът продължава действието си за следващи периоди от по една година /чл. 14/. Договорът е подписан от представители на двете страни. Представителната им власт и авторството на положените от тях подписи не са оспорени от ответното дружество като не се твърди, нито се установява договорът да е бил прекратен на някое от посочените в него основания, поради което по делото се установява валидно възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на Договор от 25.02.2021 г., по силата на който ищцовото сдружение се е задължило да отстъпи на ответното дружество колективно управляваните от него права за използване на описаните в договора аудиовизуални произведения – 53 български игрални филма, срещу задължението на ответника да заплаща възнаграждение за авторски права за използваните от него аудиовизуални произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, по което ищецът е изпълнил задълженията си да отстъпи на ответника правата за използване на посочените в договора български игрални филми, за което ответникът му дължи плащане на съответното възнаграждение. Съгласно чл. 3 от договора възнагражденията, дължими на артистите изпълнители, се заплащат за всяко отделно произведение, включено в Списъка по Приложение № 1, в размер, определен съгласно Тарифата на „АРТИСТАУТОР“ за размера на възнагражденията на артистите изпълнители, дължими от ползвателите на филми и други аудиовизуални произведения от репертоара на ищеца, поместена в Приложение № 2 към договора, а именно месечно възнаграждение от 0,03 лева без ДДС за едно произведение за 1 минута от неговата продължителност, или на обща стойност от 151,65 лева на месец без ДДС за произведенията, включени в Списъка към Приложение № 1. Сумите за възнагражденията се заплащат на артистите изпълнители чрез „АРТИСТАУТОР“ /чл. 5/, като за нуждите на договора страните са определили, че разделят всяка календарна година на четири тримесечия /чл. 6/. Дължимите възнаграждения по договора се изплащат в срок до 20-о число на месеца, следващ съответното тримесечие, за което се дължат /чл. 8/. Съгласно чл. 94р, ал. 1 ЗАПСП договорите по чл. 94о1 , ал. 1, сключени с организация за колективно управление на права, предвиждат възнаграждение за носителите на права въз основа на тарифи. Тарифите по договорите трябва да са съобразени с икономическата стойност на използването на правата в търговската дейност, като отчитат характера и обхвата на използването на произведенията и другите обекти на закрила, както и икономическата стойност на услугите, предоставяни от организацията за колективно управление на права, и да третират равнопоставено ползвателите от една и съща категория. Според чл. 2 и чл. 3 от приетата по делото и неоспорена от ответника Тарифа на „АРТИСТАУТОР“ конкретният размер на дължимото възнаграждение се изчислява на база на общия брой на филмите и/или другите аудиовизуални произведения и/или тяхната продължителност, до които ползвателят предоставя достъп на своите потребители в рамките на един календарен месец, или на база на процент от приходите на ползвателя, като в случай че няма приход или изчисленото като процент от прихода на ползвателя възнаграждение е по-ниско, дължимото възнаграждение се изчислява съгласно чл. 2, т. 1 от тарифата. Възнагражденията, дължими на артистите изпълнители съгласно тарифата, са посочени в лева, калкулирани са на месечна база, без начислен ДДС /чл. 7/. Установява се, че базата за изчисляване на дължимите възнаграждения за използване на български аудиовизуални произведения и филми от репертоара на „АРТИСТАУТОР“ е 12% от приходите или – в случай че възнаграждението, определено въз основа на приходите, е по-малко от минималния размер на възнаграждението за едно произведение - 0,03 лв., представляваща цената за едно произведение за 1 минута за 1 месец при отстъпени до 200 произведения. В настоящия случай не се установява размерът на приходите на ответното дружество ползвател, поради което при изчисляване на дължимото месечно възнаграждение следва да се вземат предвид общия брой на аудиовизуалните произведения и тяхната продължителност, посочени в списъка към Приложение № 1. Като съобрази, че от изброените в този списък 53 български игрални филма, е посочена продължителността на 51 от тях, дължимото месечно възнаграждение за отстъпените права за използването на филмите изчислено на база на уговорките между страните, е в размер на 153,81 лева без ДДС. Следователно, стойността на възнаграждението, дължимо за 2023 г. и 2024 г., е 3 691,44 лева без ДДС, или за всяко тримесечие на 2023 г. и 2024 г. ответникът дължи на ищеца по 461,43 лева без ДДС. Установява се, че част от аудиовизуалните произведения, посочени в списъка към Приложение № 1, са с изтекли права по см. на чл. 82, ал. 1 ЗАПСП, който гласи, че правата на артистите изпълнители продължават петдесет години след датата на изпълнението. Поради това, ответното дружество не дължи възнаграждение на ищеца за авторски права за следните 5 аудиовизуални произведения, които са с напълно изтекли права към 31.12.2022 г.: „Козият рог“ – с година на производство 1972 г. и продължителност от 95:30 мин., „Момчето си отива“ – с година на производство 1972 г. и продължителност от 92:00 мин., „Таралежите се раждат без бодли“ – с година на производство 1971 г. и продължителност от 75:41 мин., „Тримата от запаса“ – с година на производство 1971 г. и продължителност от 90:44 мин. и „С деца на море“ – с година на производство 1972 г. и продължителност от 75:41 мин. Следователно, стойността на възнаграждението, дължимо за 2023 г. и 2024 г., е 3 381,12 лева без ДДС, или за всяко тримесечие на 2023 г. и 2024 г. ответникът дължи на ищеца по 422,64 лева без ДДС. Установява се, че ответното дружество не дължи възнаграждение на ищеца за авторски права и за следните 2 аудиовизуални произведения, правата върху които са изтекли през 2023 г., както следва: „Бягство в Ропотамо“ – с година на производство 13.07.1973 г. и продължителност от 97:18 мин. и „Преброяване на дивите зайци“ – с година на производство 30.11.1973 г. и продължителност от 97:27 мин., както и за следните 2 аудиовизуални произведения, правата върху които са изтекли през 2024 г., както следва: „Изпити по никое време“ – с година на производство 05.04.1974 г. и продължителност от 69:12 мин. и „Селянинът с колелото“ – с година на производство 22.11.1974 г. и продължителност от 98:27 мин. Следователно, стойността на възнаграждението за 2023 г. е 1 670,18 лева без ДДС, или за първите две тримесечия на 2023 г. ответникът дължи на ищеца по 422,64 лева без ДДС, за третото тримесечие – 413,91 лв. без ДДС, и за четвъртото тримесечие – 410,99 лева без ДДС, а стойността на възнаграждението за 2024 г. е 1 599,02 лева без ДДС, или за първото тримесечие на 2024 г. ответникът дължи на ищеца 405,15 лева без ДДС, за второто тримесечие – 398,94 лева без ДДС, за третото тримесечие – 398,94 лева без ДДС, и за четвъртото тримесечие – 395,99 лева без ДДС. Ответникът не твърди, нито доказва плащане на претендираните възнаграждения в предвидения в договора срок, поради което е полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответника за следните възнаграждения за авторски права за използваните от ответника защитени аудиовизуални произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, дължими по процесния договор, както следва: за първото тримесечие на 2023 г. – сумата от 507,17 лева с ДДС, за второто тримесечие на 2023 г. – сумата от 507,17 лева с ДДС; за третото тримесечие на 2023 г. – сумата от 496,69 лева с ДДС; за четвъртото тримесечие на 2023 г. – сумата от 493,19 лева с ДДС, както и за първото тримесечие на 2024 г. – сумата от 486,18 лева с ДДС; за второто тримесечие на 2024 г. – сумата от 478,73 лева с ДДС; за третото тримесечие на 2024 г. – сумата от 478,73 лева с ДДС; за четвъртото тримесечие на 2024 г. – сумата от 475,18 лева с ДДС. Като законна последица от предявяване на исковете върху всяка от главниците се дължи законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2025 г., до окончателното плащане. За всяко тримесечие на 2023 г. и 2024 г. ищецът претендира заплащане на възнаграждение в по-нисък от установения от съда размер, поради което и по арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК предявените установителни искове с правно основание чл. 94, ал. 2, т. 1 вр. 94о ЗАПСП вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло. По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да установи валидно възникнало облигационно правоотношение по договора, че неустойката е уговорена писмено, настъпило е предвиденото в договора основание за нейното плащане, както и размера на търсеното вземане. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже изпълнението на задълженията си, обезпечени с неустоечната клауза, както и плащане на претендираните задължения за неустойка. Съгласно чл. 7 от сключения между страните договор дължимите възнаграждения се изплащат в срок до 20-о число на месеца, следващ съответния тримесечен срок, а съгласно чл. 8 в случай на забава от страна на ответното дружество да изплати дължимите възнаграждения в сроковете по предходния член, то дължи неустойка за забава в размер на 0,05% на ден върху дължимата сума, но не повече от нейния еднократен размер. Ответникът не твърди и не доказва да е заплатил в уговорения срок дължимите по договора възнаграждения за авторски права за използваните от ответника защитени аудиовизуални произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, от което следва, че той е изпаднал в забава, считано от 21-о число на съответния месец, следващ тримесечието, за което е дължимо конкретното възнаграждение. В случая предвид уговорения между страните размер на неустойката на ден и ограничението в общия й размер съдът намира, че на ищеца се дължи мораторна неустойка, изчислена като процент от общия размер на дължимото възнаграждение за всяко тримесечие на 2023 г. и 2024 г., както следва: сумата от 171,17 лева за 675 дена забава за периода от 21.04.2023 г. до 23.02.2025 г., сумата от 148,09 лева за 584 дена забава за периода от 21.07.2023 г. до 23.02.2025 г., сумата от 122,18 лева за 492 дена забава за периода от 21.10.2023 г. до 23.02.2025 г., сумата от 98,39 лева за 399 дена забава за периода от 21.01.2024 г. до 23.02.2025 г., сумата от 75,11 лева за 309 дена забава за периода от 21.04.2024 г. до 23.02.2025 г., сумата от 52,18 лева за 218 дена забава за периода от 21.07.2024 г. до 23.02.2025 г., сумата от 30,15 лева за 126 дена забава за периода от 21.10.2024 г. до 23.02.2025 г., и сумата от 8,07 лева за 34 дена забава за периода от 21.01.2025 г. до 22.02.2025 г. Ищецът претендира заплащане на договорни неустойки за забава в по-нисък от установения от съда размер, поради което и по арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК предявените установителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло. На основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България дължимите суми следва да бъдат присъдени в евро. По отношение на разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ищецът доказва извършването на разноски в заповедното производство в общ размер на 642 лева, от които 92 лева - държавна такса и 550 лева - адвокатско възнаграждение, платено по банков път /л. 18/, както и разноски в исковото производство в общ размер на 847 лева, от които 92 лева - държавна такса и 755 лева - адвокатско възнаграждение, платено по банков път /л. 47-48/. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за защитата му в исковото производство, съдът счита за основателно с оглед вида и обема на процесуалните действие, извършени по делото, както и броя на проведените съдебните заседания с участието на представители на страните, поради което и възнаграждението за адвокат в исковото производство следва да се намали на 500 лева. С оглед изложеното, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 642 лева – разноски в заповедното производство, и сумата от 592 лева – разноски в исковото производство или общо за двете 1234 лева (630,93 евро), на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България тези суми следва да бъдат присъдени в евро. Мотивиран от горното, Софийският районен съд